Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район



страница7/9
Дата05.08.2018
Размер1.24 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Повърхностни и подземни води

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. след 2000г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоемки и нерентабилни производства и постепенното нарастване на цените на водата. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата.

По данни на Националния статистически институт по степен на изграденост на водоснабдителна мрежа, Северозападният район е на едно от първите места в страната, с дял на водоснабденото население 99.2% за 2009 г. при среден показател за страната 99.0%.

На основание действащата към момента нормативна уредба в областта на водите и в рамките на териториалния обхват, РИОСВ - Плевен осъществява превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи отпадъчни води.

Контролната дейност по водите се осъществява по поречия. В обхвата на инспекцията са поречие Вит, поречие Осъм, част от поречие Искър, участък от р. Видима (поречие Янтра), участък от р. Дунав.

В съответствие с определените в Наредба №7 (обн.ДВ бр.96/1986 г.) показатели и норми, водите в повърхностните водни обекти са разделени в три категории:

• І категория води, които могат да се ползват за питейни нужди, в хранителната и други промишлености изискващи вода с питейни качества, в плувни басейни и др.

• ІІ категория води, които се използват за водопой на животни, воден спорт, рибовъдство и др.

• ІІІ категория води, които се ползват за напояване, в промишлеността и за други нужди.

РИОСВ – Плевен съвместно с РЛ - Плевен, осъществява задължителен мониторинг на обектите, формиращи отпадъчни води над 100 м3/ден и заустващи в повърхностни водни обекти. През 2010 г. тези обекти са 19 бр. Извършено е пробовземане на отпадъчни води през І-во и ІІІ-то тримесечие на годината за производствените обекти, а за канализации без ГПСОВ - през І-вото тримесечие на 2010 г. Анализите са направени по показателите, предвидени в разрешителното за заустване. През 2010 г. са контролирани общо 107 обекта, заустващи отпадъчни води в повърхностни водни обекти.

По-големи замърсители, източници на отпадъчни води, по поречия са:

Поречие Вит - Замърсител в горното течение на реката са битовите води на гр. Тетевен. Градската канализация е изградена частично. Отделните клонове заустват в р. Бели Вит, като само за един от тях има изградена септична яма. Отпадъчните води от промишлеността на града са от битов характер, изградени са и работят локални пречиствателни съоръжения.

По-големите почивни станции: ПК “Рибарица” (Министерство на отбраната) и хотел “Рибарица” с. Рибарица имат пречиствателни станции с биологично стъпало.

В долното течение на р. Вит замърсител се явява река Тученица. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част, през отливните канали на някои дъждопреливници се изливат битови води в р. Тученица. Това е и една от основните причини за лошия статус на реката.

Необходимо е доизграждане на канализационната мрежа в югозападната част на града. Битовите и производствени отпадъчни води на Плевен и отпадъчни води от промишлената зона на Долна Митрополия се отвеждат за пречистване в ПСОВ с. Божурица. До момента станцията работи добре и пречиства водите до ИЕО (индивидуалните емисионни ограничения) за предвидените в разрешителното показатели. Като цяло водите на р.Вит отговарят на проектната категория, не са констатирани промени към влошаване.

Поречие Осъм - В р.Черни Осъм се вливат промишлени води от Кооперация “Обнова”. Предприятието има изградена пречиствателна станция за отпадъчни води.

В р. Бели Осъм заустват отпадъчни води от почивните станции в с. Шипково и с.Чифлик, които имат изградени пречиствателни съоръжения. В гр. Троян е изградена и работи ГПСОВ – механично стъпало. През 2010 г. започна и приключи строителство на съоръженията от биологичното стъпало на станцията,.

В средното течение на р. Осъм от началото на 2010 г. работи ПСОВ Ловеч, проект финансиран по ИСПА, мярка 2002/BG/16/Р/РЕ/011. С реализиране на проекта отпадъчните води от гр. Ловеч (без тези от кв. Вароша) и кв. Гозница се довеждат до пречиствателната станция.

Там се извършва механично и биологично пречистване на отпадъчни води, стабилизиране и механично обезводняване на утайки. В случай на епидемична обстановка пречистените води на изход ПСОВ ще се обеззаразяват.

В средното течение на р.Осъм зауства и канализацията на гр.Левски. Отпадъчните води основно са от битов характер. Община Левски има проект и отредена площадка за ГПСОВ.

Поречие Искър – Основен замърсител на р. Искър в района на инспекцията са отпадъчните води от канализацията на гр. Червен бряг. Общината разполага с технически проект за ГПСОВ (Градска пречиствателна станция за отпадъчни води). Има отредена площадка. Не е открито финансиране на обекта.

Приток на Искър е река Златна Панега. Основен замърсител на реката е канализацията на гр. Луковит. Община Луковит има проект и отредена площадка за ГПСОВ. Частично е изграден довеждащия колектор към площадката на ГПСОВ и отделни клонове от канализационната мрежа. В р. Златна Панега заустват отпадъчните води от “Титан” АД с.Златна Панега - за обекта са построени и въведени в експлоатация ПСБОВ (пречиствателна станция за битови отпадъчни води) и ПСПОВ (пречиствателна станция за производствени отпадъчни води ). През 2010 г. на площадката бе изградено и пуснато в експлоатация съоръжение за очистка на дъждовни води.

В р. Гостиля, ляв приток на р. Искър, заустват отпадъчни води от канализацията на гр. Кнежа. Общината има проектна готовност за строителство на ГПСОВ. В реката заустват отпадъчните води на “Олива”АД. През 2010 г. бе пусната в експлоатация пречиствателна станция за отпадъчни води на “Олива” АД гр. Кнежа.

В р. Ябланска, приток на р. Искър, заустват отпадъчните води от гр. Ябланица. Община Ябланица има идеен проект за главни колектори І и ІІ и ГПСОВ Ябланица. Отредена е площадка за изграждане на пречиствателна станция. Открито е финансиране по ОП ”Околна среда”.

Като цяло качеството на водите на река Искър в долното течение бавно се подобрява.

Поречие Дунав - В река Дунав заустват отпадъчни води от гр. Никопол и гр. Белене. В Никопол са изпълнени отделни канализационни клонове. Общината има проект за ГПСОВ. В гр. Белене има изградена канализационна мрежа и колектор с помпена станция за заустване на отпадъчните води от населеното място в р. Дунав. Няма проект за ГПСОВ.

В териториалния обхват на РИОСВ - Враца попадат част от поречията на реките: Огоста, Искър и Дунав. През 2010 г. в сектора във връзка с осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол са извършени 213 бр. проверки на обекти формиращи отпадъчни води, при планирани в плана за контролната дейност 132 бр. За констатирани несъответствия с изискванията на екологичното законодателство в областта на водите са издадени 23 бр. предписания, 4 бр. от които не са изпълнени и са съставени актове. Основен замърсител по отношение “води” на територията, контролирана от РИОСВ - Враца е предприятието за млекопреработка “Млечен рай-2” ООД в кв. Бистрец. С цел трайно решаване на проблема, със Заповед на Директора на РИОСВ - Враца е прекратено изпускането на отпадъчни води от предприятието към река Лева, до влизане на новоизградената пречиствателната станция за отпадъчни води в нормален технологичен режим и постигане на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното за заустване. До постигане на индивидуалните емисионни ограничения, отпадъчната вода от млекопреработвателното предприятие се извозва до колектор на градска канализация гр. Враца за пречистване в ГПСОВ, съгласно сключен договор с “ВиК” ООД, гр. Враца.

През годината са извършени проверки и пробонабиране от отпадъчните води на дружествата с изградени локални пречиствателни станции и заустващи в съответните градски канализации. Основните проблеми, които са констатирани по време на извършените проверки се дължат на неефективната работа на съществуващите пречиствателни съоръжения, причина, за което е недобрата им експлоатация и/или моралната и физическа амортизация на същите. В тази връзка са издавани предписания и е уведомявано експлоатационното дружество “ВиК” - Враца за предприемане на коригиращи действия.

Основен проблем в сектор “Води” е ниската степен на канализираност на населените места и липсата на градски пречиствателни станции за отпадъчни води /ГПСОВ/ на агломерациите с над 10 000 е.ж. В област Враца има изградена и действаща една ГПСОВ в гр. Враца, която е стара, неефективна и с недостатъчен капацитет.

На територията, на област Враца основен дял на заустваните отпадъчни води се пада на промишлените предприятия и на домакинствата (битово-фекални отпадъчни води), като дела на промишлените отпадъчни води през последните години значително е намалял. Причина за това е прекратяване на производствената дейност на големите производствени мощности.

Активността на общините по отношение на изграждане на канализационни и водопроводни системи на населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води е слаба. През годината в РИОСВ - Враца са постъпили по-малко инвестиционни намерения от водния сектор в сравнение с предходната година.

Като цяло се наблюдава намаляване на констатираните нарушения, както и трайна тенденция към подобряване качествата на повърхностните води на територията контролирана от РИОСВ - Враца.

До минимум е сведено заустването на отпадъчни води във водни обекти без съответното разрешително, което дава възможност за по-добър контрол и опазване на водите.

През годината редовно се е изпълнявала програмата на “АЕЦ - Козлодуй” ЕАД за собствен нерадиационен мониторинг на повърхностните, подземните и отпадъчни води на и около площадката на фирмата, чрез сключен договор с Регионална лаборатория - Враца. Редовно е извършван анализ на показателя обща бета - активност на проби от отпадъчните води на АЕЦ - Козлодуй, при което не са установени наднормени стойности.

На територията, контролирана от РИОСВ-Враца, основен източник на замърсяване на повърхностните води са отпадъчните води от селищните канализации. Докато водоснабдителната инфраструктура е сравнително добре развита и централизираното водоснабдяване обхваща 98% от населението, то канализационното стопанство, като мрежа и особено като селищни пречиствателни станции е много слабо развито. Около 44% от жителите са обхванати в канализационни системи с различна степен на изграденост. Градовете Враца, Мездра и Козлодуй са с по-голям процент на изграденост, а Бяла Слатина, Оряхово и Роман са по-слабо канализирани. Работи се по проектиране и изграждане на канализационни мрежи в общини Криводол, Оряхово и Мизия чрез финансиране по различни програми. Приоритетна визия в областта на опазване чистотата на водоприемниците в областта е изграждането на ГПСОВ на градовете с население над 10 000 еквивалентни жители.

Анализите на водните проби от Регионалното депо за твърди битови отпадъци

(РДТБО) Враца - Мездра показват колебание на стойностите на изследваните показатели в известни граници през различните периоди на измерване – след завишение отново следва намаление и обратно. От това може да се направи извода, че депонираните отпадъци в продължение на повече от 30 г., без да са изградени съответните съоръжения за защита на подземните води все още влияят върху качеството на последните. При осъществения контрол през изтеклата година в пунктовете от националната система за контрол на околната среда са установени превишения основно по показателите “нитрати” и “желязо”, което е тенденция и от предходните години. Като цяло се налага изводът, че обектите, потенциални замърсители на подземните води не оказват съществено влияние върху техният състав и характер. Биогенните замърсители - нитрати, нитрити и др. се внасят в подземните води чрез непречистените битово-фекални води, водите от животновъдните ферми и дъждовните води от наторяваните земеделкси площи.

Наличието на биологични и органични компоненти в подземните води не винаги е признак за замърсяване и понякога тези компоненти имат минерален произход. Съдържанието на желязо в повечето случаи има естествен произход, но една от причините за наднормените стойности са материалите използвани за направата на водовземните съоръжения.

На територията, контролирана от РИОСВ - Монтана протичат десет по-големи и по-малки реки, на които по утвърден график, периодично се извършва мониторинг. Контролът на качествата на водите в реките се осъществява на 37 пункта от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), в съответствие със Заповед № 484/13.05.2005 г. на МОСВ, съгласно която след отпадането на пункт р. Дунав при с. Ново село, общия им брой се намалява с един. Със същата Заповед са определени още 3 обекта за мониторинг на повърхностни води, използвани за рибовъдство и развъждане на черупкови организми по Наредба № 4/2000 г. Основната водна артерия в региона е река Огоста с притоците си, която преминава и през гр. Монтана.

Резултатите от анализите за състоянието на вътрешните реки в региона са следните:

- Реките Огоста (без долното течение и устието) и западно от нея показват стабилизиране на резултатите от последните години и с малки изключения по показатели “амоняк” в пункта на р. Цибрица при с. Смоляновци; “неразтворени вещества” в пунктовете: р. Огоста след гр. Монтана, р. Ботуня, р. Огоста при с. Кобиляк. Влошени са показателите на р. Цибрица в пункта с. Д. Цибър по показателите “неразтворени вещества”, “нитрити” и ”нитрати” през почти целия период; по показател “амоняк” и “нитрати” в пункта на р. Лом при с. Горни Лом и “нитрити” във водите на р. Огоста при с. Кобиляк, по показател “арсен” в пунктовете на р. Огоста над гр. Чипровци и преди язовир “Огоста”.

По отношение регистрирането на трансгранични замърсявания водите на р. Дунав, следствие на аварията в завод за алуминий в град Айка, Западна Унгария с цел превенция на потенциално замърсяване на водите на р. Дунав РЛ – Монтана съвместно с БДУВДР - Плевен взеха 6 бр. проби от пунктовете с. Ново село и с. Куделин, които не показаха превишение на емисионните норми на изследваните показатели.

Градската пречиствателна станция с капацитета си от близо 18 000 куб. метра пречистена вода за денонощие напълно задоволява нуждите на гр. Монтана. Водата се пречиства с екологични агенти, които не замърсяват околната среда, а почистените утайки ще бъдат използвани за наторяване.

Основен проблем в направление “Води” остава ниската степен на изграждане на канализацията на населените места, особено в малките градове и селските райони. Липсват пречиствателни станции за отпадъчни води в гр. Видин и градовете от двете области с по-голяма степен на изграждане на канализации с изключение на гр. Монтана и гр. Вършец. Предприемат се необходимите мерки от страна на общините на двете области за проектиране и кандидатстване за средства от оперативните програми за доизграждане и изграждане на канализациите на населените места и изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води.


Земи и почви

Броят на пунктовете по Мониторинга за замърсяване на почвите с тежки метали на територията, контролирана от РИОСВ - Плевен, е 33. Пробонабирането се извършва 1 път годишно на дълбочина 20 и 40 сантиметра. Съдържанието на тежки метали в почвата е под пределно допустимите концентрации.

Нарушените терени на територията на РИОСВ - Плевен в резултат на миннодобивната дейност са в следствие от: експлоатация на находища на неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), нефт и природен газ, строителни и скално – облицовъчни материали; площадки за обогатяване и първична преработка на подземни богатства; терени за депониране на отпадъци и други терени, засегнати от дейността, като спомагателни площадки и открити складове.

Във връзка с рекултивационните дейности се изготвят проекти за рекултивация на нарушените терени в следствие проучване на подземни богатства и експлоатация на находища на подземни богатства.

На територията на РИОСВ - Плевен има 83 склада за негодни пестициди - 42 са в Плевенска и 41 в Ловешка област. В близост със складовете няма наличие на особено чувствителни екологични зони.

РИОСВ - Плевен, съвместно с Областните дирекции по Гражданска защита и РСРЗ /Регионалната служба по растителна защита/ работи активно по проблема със старите складове, като потенциални замърсители - представляващи заплаха за околната среда. Необходима е по-голяма ангажираност от страна на кметовете на общините за окончателното решаване на проблема.

Природните и стопанските условия на територията на България създават предпоставки за разпространението на водна, ветрова и иригационна ерозия. Много сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия на територията на инспекцията няма.

Данни от наблюденията върху процесите на вкисляване на почвите в обработваемите земи показват, че се очертава трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност, намаляване на стойностите на обменните форми на алуминий и водород и задържане на степента на наситеност с бази на почвения поглъщателен комплекс. Това се дължи на силното намаляване потреблението на кисели минерални торове.

Обработваемите земи на територията на РИОСВ - Плевенска и Ловешка област не са замърсени с отпадъци. Безпокойство буди наличието на локални замърсявания на мери, пасища и крайпътни ивици с битови, земеделски и строителни отпадъци. За почистването им се правят писмени предписания, изпълнението на които се контролира.

За наблюдение и контрол качеството на почвите в Област Враца е създадена организация за провеждане на мониторингова дейност. Пунктовете, в които се извършва пробонабирането на почвени проби, са определени от Изпълнителната Агенция по опазване на околната среда към МОСВ. Те са разположени по цялата територия на област Враца и са в зависимост от източниците на замърсяване на почвата.

През 2010 г. на територията на област Враца е извършено пробонабираве от 12 пункта за почвен мониторинг в т.ч.: с. Крива бара, общ. Козлодуй, с. Галово, общ. Оряхово, с. Търнава, с. Комарево, общ. Б.Слатина, с. Краводер, с.Ракево, общ.Криво-

дол, с. Челопек, с.Девене, гр. Враца, общ.Враца, с.Рогозен, общ.Хайредин, с.Кунино, общ. Роман, с. Лик, общ. Мездра.

Не са установени превишения на ПДК от извършените анализи на взетите 72 бр. почвени проби. Поради настъпилите промени в икономиката и селското стопанство и засиления контрол върху работещите промишлени производства, се забелязва тенденция на намаляване на натоварването на почвите с тежки метали и арсен.

Един от потенциалните източници за локални почвени зъмърсявания са складовете за съхранение на негодни и залежали пестициди. Изградена е база данни, която съдържа информация за тяхното състояние.

През 2010 г. е извършена проверка на деветте склада на територията на област Враца за съхранение на растително-защитни продукти с изтекъл срок на годност, при който нарушения не са констатирани.

Няма проведени дейности на територията на РИОСВ-Враца по предотвратяване на почвена ерозия.

През 2010 г. в рамките на Националната Система за Мониторинг на Околната среда/НСМОС/, наблюдение на процеса се извърши от пункта в с. Главаци, общ. Криводол. Взети са 8 бр. почвени проби. Данните от наблюденията от извършения мониторинг свидетелстват за очертаване на трайна тенденция на вкисляване на почвите, в следствие тяхното повърхностно преовлажняване.

По отношение на замърсяване на почвата с битови, строителни, растителни отпадъци и оборски тор е характерно, че замърсяването е с лакален характер и засяга главно мери и пасища. В резултат на съвместни усилия от страна на Общините и РИОСВ през 2010 г. се почистиха и закриха 16 броя нерегламентирани сметища с обща площ 61 дка.

Във връзка с осъществяването контрола по опазване на почвите от РИОСВ - Монтана са осъществени проверки, насочени към опазването й от замърсяване, вкисляване, засоляване, подобряване структурата й и почвеното плодородие.

През 2010 г. бяха закрити депото за битови отпадъци в гр. Бойчиновци, общинско депо в град Вълчедръм и представен в РИОСВ - Монтана работен проект за закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за неопасно битови отпадъци (сметище) в община Лом.

Резултат от контролната дейност по отношение опазването на почвите от замърсяване и увреждане е положителен. Производствените дейности също се извършват по начин, който не позволява засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, управлението на оборския тор / като основно изискване за добрите земеделски практики / водят до ефективно опазване на почвите от замърсяване.
Биоразнообразие и защитени природни територии

По данни на РИОСВ (Плевен, Враца, Монтана) в района са провеждани необходимите проверки по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.

През 2010 г. по опазване на биологичното разнообразие и защитените територии в РИОСВ - Плевен са направени 326 броя проверки, които са със 78 броя по-малко от 2009 г.

По Закона за биологичното разнообразие са направени 191 проверки, голяма част от които са по сигнали за намерени в безпомощно състояние екземпляри от защитени видове животни.

Направени са 12 проверки на зоопарковете в Плевен, Ловеч и Кнежа; 24 проверки на ловнорибарски магазини, зоомагазини и музеи в Плевен, Ловеч, Кнежа, Троян и др.

Извършени са 35 проверки на пунктове за охлюви в области Плевен и Ловеч; 14 проверки на находища на защитените видове растения - елвезиево кокиче, източна ведрица, пеперудовиден салеп, карагана, унгарски и картъловиден карамфили, пясъковиден ранилист, гол сладник, лежаща линдерния, дяволски орех, разковниче, водна лейка, ръбестостъблен лук, българска гърлица, лъскаволистна млечка и щитолистна какичка, намиращи се на територията на Плевенска и Ловешка област.

Извършени са 52 проверки на защитени животински видове. От тях 3 са свързани с проверки на видове птици, наблюдавани по време на Средно зимното преброяване на водолюбивите птици, както и проверки по укрепване на щъркелови гнезда от БДЖ в района на с. Ясен и с. Г. Дъбник. Направени са проверки на защитени животни във връзка с оказване на помощ на грабливи птици, бял и черен щъркел, кълвач, малък воден бик и прилеп, намерени в безпомощно състояние. Проверени са 7 бр. колекционери на видове по CITES в гр. Плевен и с. Сопот. Издадени са 17 бр. регистрационни карти на видове по CITES. Приключени са 13 бр. Разрешителни на МОСВ по Наредба 8/2003 г. (ДВ бр. 4/2004 г.). Проведен е биологичен мониторинг на 18 находища на 15 растителни вида, на 4 вида земноводни и влечуги, 1 вид бозайник и на птици в рамките на 34-то Средно зимно преброяване на водолюбиви птици.

Направени са 12 проверки на вековни дървета в гр. Плевен, Луковит, Голец, Българене, Муселиево, Златна Панега, Горни Дъбник и о-в Персин - Белене. Oбявено е 1 бр. вековно дърво - летен дъб в землището на гр. Кнежа.

По Закона за защитените територии са направени 41 проверки, част от които са във връзка с постъпили сигнали за нарушения на режима на защитени територии.

По Закона за лечебните растения са направени 52 проверки. В РИОСВ – Плевен са регистрирани 13 книги за изкупените, реализираните и наличните количества билки.

По Закона за генетично модифицираните организми са направени 42 проверки на земеделски производители, относно произхода на културите в общините Никопол, Гулянци, Белене, Кнежа, Левски, Долни Дъбник, Искър и Червен бряг.

Във връзка с Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие РИОСВ - Враца изпълнява мониторингови дейности на птици, прилепи в подземни местообитания, растения и гъби.

През 2010 г. беше наблюдавано най-голямото струпване на зимуващи водолюбиви птици по време на ежегодния зимен мониторинг. Най-голямо струпване на птици бе наблюдавано в яз.”Дъбника”, където бяха преброени 1 620 екземпляра водолюбиви птици от 12 вида, сред които голям корморан, ням лебед, голяма бяла чапла и сива чапла, зеленоглави патици, лиски, средна бекасина и голям горски водобегач. В сравнение с предходната година преброените екземпляри са в пъти повече. Наблюдаваното струпване се дължи на липсата на безпокойство и заледяване на водното огледало на язовир “Дъбника”. Няма констатирани нарушения.

В Област Враца има следните категории защитени територии: резерват – 1 бр., природен парк – 1 бр., защитени местности – 14 бр., природни забележителности – 11 бр. Oбщата площ на ЗТ в област Враца 21 642.2 ха.

Относно контрол на дейността на собственици и ползватели на земи и гори в защитени територии за периода на 2010 г. са извършени двадесет и три /23/ проверки. Проверките в резерват “Врачански карст”- изключително държавна собственост са осемнадесет. Установено е едно нарушение на лица извършващи иманярска дейност в защитена територия в случая Природен парк „Врачански Балкан”, землище с. Челопек, общ. Враца за което е съставен акт. Своевременно се подменя и поправя повреденото информационно оформление (входно-изходни табла, маршрутни информационни табла и др.)

Извършени са контролни проверки на защитените зони на територията на област Враца, във връзка с реализирането на инвестиционни предложения на територията на зоните, което налага проверка на място и контрол по условията, разписани в издадените решения на инспекцията, както и проверки за спазване на ограниченията и забраните, определени със заповедите за обявяване на зоните. Не са констатирани нарушения.

На територията на Област Враца попадат 3 защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и 15 защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

На територията на РИОСВ - Монтана са обявени следните защитени територии:

- 2 броя резервати(Р) - Р “Чупрене”(който е и биосферен) и резерват “Горната кория”;

- 1 брой поддържан резерват(ПР) - ПР„Ибиша”;

- 18 бр. защитени местности (ЗМ) - „Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманица”; „Рибарници Орсоя”; „Ускето”; „Уручник”; „Китката”; „Калето”; „Шумака”; „Сто овци”; „Равненско градище”; „Връшка чука”; „Раковишки манастир”; „Липака”; „Острови Цибър”; „Остров Кутово”; „Острови Близнаците”; „Чупренски буки”, “Миджур” и „Самарите”;

- 13 броя природни забележителности (ПЗ) - пещери: „Мраморна пещера”; Пещера „Мишин камък”; „Леви и десни сухи печ”; „Пещера Венец”, „Пещера „Магурата”; водопади: „Дуршин водопад”; „Водния скок”; „Хайдушки водопади”; „Водопад на р. Стакевска”; „Водопад Петров церак”; скални образувания: „Белоградчишки скали”, „Боров камък” и „Гардата”

- 1 природен парк(ПП) - част от ПП „Врачански Балкан”.

Общата площ на защитените територии, на контролираната от РИОСВ - Монтана територия е около 41 030 ха. В тази площ не са включени потенциалните защитени територии, за които тече процедура за обявяването им, като например бъдещият природен парк “Западен Балкан” с планирана площ над 120 000 ха.

При упражняването на контрол за ползването в защитените територии по действащите лесоустройствени проекти на държавните горски стопанства, през 2010 г. бяха извършени 3 бр. проверки, съответно в ДГС - Видин, Монтана и Говежда. Констатира се, че заложените сечи в предвижданията не противоречат с режимите на стопанисване на ЗТ, съгласно заповедите за обявяването им. В ДГС - Видин се извърши проверка и на дейности и мероприятия, залегнали в утвърдения План за управление на ЗМ „Връшка чука”.

Със Закона за биологичното разнообразие е въведено контролирано ползване на някои видове природни ресурси, за които съществува заплаха за унищожаването им.

До 1 май 2010 г. в РИОСВ - Монтана бяха подадени заявления за регистрация на общо 79 бр. пунктове за събиране и изкупуване на охлюви. През 2009 г. в РИОСВ - Монтана са регистрирани почти двойно по-малко пунктове - общо 38 бр.

Периодично се правят проверки на по-големите зоомагазини за установяване на незаконна търговия главно с птици, влечуги, земноводни и пр. Не са констатирани нарушения при извършените проверки.

На територията, контролирана от РИОСВ - Монтана има 189 бр. обявени за защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие вековни и/или забележителни дървета, от които 132 бр. са в област Монтана и 57 броя в област Видин. За тях се води регистър, който се актуализира периодично и се поддържа актуална база данни за обектите. Във връзка с получен сигнал от община Брусарци през февруари 2010 г. относно увреждане на защитено вековно дърво, е извършена проверка и съставен акт на физическо лице по смисъла на чл. 111, ал. 2 от ЗБР. За отчетната 2010 г. са осъществени общо 12 бр. проверки на вековни/забележителни дървета и дадени 3 бр. предписания за извършване на санитарна обработка.

На територията, контролирана от РИОСВ - Монтана, до момента няма регистрирани помещения за работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия или освободени такива в околната среда, както и площи, на които се извършва освобождаване на ГМО, съгл. чл. 52, т. 2 от Закона.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница