Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на югоизточен район за 2013 година

Нивото на изграденост на ПСОВ у нас е сравнително ниско. Почти всички построени и пуснати в експлоатация ПСОВ в края на миналия век се нуждаят от реконструкция и модернизация. В много случаи има липса на съответствие между степента на изграденост на канализационната мрежа и проводимостта на главните колектори с капацитета и изградеността на ПСОВ. Изразходването на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е неефективно - високи разходи на 1 км водопровод и канализация; преоразмерени ПСОВ и т.н.

В Плана за управление на речните басейни 2010-2015г. за водните тела са предвидени мерки за изграждане или модернизиране на ПСОВ за градовете Гълъбово, Мъглиж, Николаево, гр.Казанлък, гр.Нова Загора, с.Хрищени, с.Калчево, гр.Сливен, гр. Чирпан, гр.Калофер. За ГПСОВ на гр.Павел баня предстои преглед на проектната документация за финансиране след 2014г. Подготвен е проект за изграждане на ГПСОВ на гр.Карнобат, който е в процедура по разглеждане и одобрение. За изграждане на ПСОВ на гр.Ямбол има одобрен проект и предстои финансиране по ОПОС, който е в процес на изпълнение.

През изминалата 2013г. е стартиран инвестиционен проект „Интегриран воден проект на Община Казанлък, включващ реконструкция и модернизация на ГПСОВ Казанлък“. По оперативна програма „Околна среда” през 2013г. са отпуснати средства за инвестиционен проект „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Ямбол -изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Ямбол”. Също по програма ОПОС е отпусната безвъзмездна финансова помощ за проект „Проектиране и строителство на ПСОВ, довеждащ колектор и частична рехабилитация на В и К мрежа в гр. Елхово”.С реализацията на тези проекти ще се допринесе за опазването на чувствителните видове, екосистеми и хабитати, както и за подобряване на химичното и екологичното състояние на р. Тунджа.

На територията на Бургаска област, почти всички общини реализират проекти по линия на Оперативна програма „Околна среда“ или със средства по ПУДОС. По цялото черноморското крайбрежие са заделени средства за изграждане на пречиствателни станции и канализационни мрежи. В процес на изпълнение са проекти в общините Руен, Приморско, Средец, Айтос, Карнобат,Малко Търново.В град Бургас са изградени модерни съоръжения, които пречистват водите, включително отстраняването на азот и фосфор. Във всички населени места над 2000 еквивалент жители се реализира проекти в тази посока.

Пречиствателни станции за отпадъчни води с изградени всички съоръжения за пречистване, включително за отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор, в обхвата на РИОСВ - Бургас, са: ПСОВ Бургас, заустваща пречистените отпадъчни води в ез. Вая, ПСОВ Меден рудник, заустваща пречистените отпадъчни води в яз. Мандра и ПСОВ Царево, заустваща в река Попска, вливаща се на около 1000 м. след мястото на заустване в Черно море. При някои от ПСОВ: ПСОВ „Китен-Приморско“, ПСОВ „Обзор-Бяла“, ПСОВ „Поморие“, ПСОВ „Равда-Слънчев бряг-Несебър“ и ПСОВ „Лозенец“, не са изградени съоръжения за отстраняване на биогенни елементи - азот и фосфор. Това е причина да не могат да се достигнат индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води в чувствителни зони и райони на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води.

Посочената в Становището на МОСВ мярка се прилага при одобряване на инфраструктурни проекти за изграждане на канализационни системи от експертните съвети по устройство на територията при областите и общините в ЮИР.

Като цяло националната, регионална и местна инфраструктура не отговаря на съвременните изисквания. Основните проблеми, свързани с остарели водопроводни мрежи, режим на водоползване и т.н. са силно изразени в селата, които най-често се ползват за настаняване при екотуризъм. Още по-сериозен е проблемът с канализацията - незавършена или частично завършена канализационна мрежа в много населени места. В някои черноморски курорти и курортни комплекси развитието на водоснабдителната и канализационна инфраструктура не е съобразено с повишения туристически капацитет на легловата база, в резултат на неконтролираното й развитие в минал период. През активния туристически сезон в ПСОВ “Китен-Приморско“, ПСОВ “Равда-Слънчев бряг-Несебър“, ПСОВ “Елените“ и ПСОВ “Лозенец“ постъпват по-големи количества отпадъчни води от техния капацитет и това значително понижава пречиствателния им ефект.

По Оперативна програма „Околна среда“ са изпълнени/в процес на изпълнение следните проекти, допринасящи за изпълнението на мярката:

• 
  Събиране, пречистване и отвеждане на отпадъчни води от агломерация Несебър- Слънчев бряг - Равда, на стойност 92 931 941 лв. Съществуващата пречиствателна станция в Равда в момента не успява да поеме обема на отпадните води в активния летен сезон, тъй като обемът й отдавна не отговаря на нарасналата леглова база в курортните селища, които обслужва (Несебър, Слънчев бряг, Св. Влас, Кошарица, Равда, Ахелой).
  

• 
  „Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - І етап“, на стойност - 72 788 863 лв.
  
• 
  „Подобряване инфраструктурата за отпадни води на Северни, Южни територии и СО “Узунджата”, 2 етап – Канална ПС 1А, Канална ПС 2А с колектори тласкатели по ПСОВ “Китен”, гр. Приморско“, на стойност -18 795 926 лв.
  
• 
  „Интегриран проект за рехабилитация и разширение на ВиК мрежите в кв. Сарафово, гр. Бургас“, на стойност - 19 132 711 лв.
  
• 
  „Интегриран инвестиционен проект във водния сектор на агломерация Приморско-Китен“, на стойност - 42 419 124 лв.
  

6. 
   При реализация на мерките за преодоляване на „водните режими” да се даде приоритет на намаляване на водните загуби, разработка на водоспестяващи технологии и оборотно използване на водите.
   

В много райони са необходими допълнителни действия за осигуряване на основни нужди като водоснабдяване и канализация. Тези предизвикателства се очаква да се увеличат поради изменението на климата, социално-икономическото развитие и увеличаване на потреблението на вода. Това налага разработването на иновативни решения за справяне с предизвикателствата във водния сектор и прилагането на политика в подкрепа на развитието на иновационните технологии и бизнес модели. В интегрирания план за градско възстановяване и развитие на гр.Бургас е предложено иновативно решение за осигуряване на поливна система чрез оползотворяване на дъждовната вода. Оползотворяване на дъждовна вода с цел повторното й използване е проект, който адресира освен нуждите на урбанизираната територия и предизвикателствата, свързани с промените на климата.

Степента на развитие на водоснабдителната мрежа на ЮИР е на едно от първите места в страната (делът на водоснабденото население е 99.7%, а за страната е 98%). Независимо от това в някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана Между 10 и 15% от населените места са на режим заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи. Канализационната мрежа в Югоизточния район е достигнала средно ниво на развитие, в сравнение с други райони в страната.

В изпълнение на тази мярка по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” се изпълнявят проекти, които целят реконструкция на водопроводната мрежа, изграждане на нова разделна канализационна мрежа, подобряване техническата инфраструктура за водоснабдяване и управлението на питейните и отпадни води в ЮИР.

• 
  „ Доизграждане на канализационната мрежа и частична реконструкция на водопроводна мрежа в гр. Средец“ - 9 481 297лв.
  
• 
  „Подготовка на инвестиционни проекти за изграждане на ПСОВ, доизграждане на канализационна мрежа и частична реконструкция на водопроводна мрежа в гр. Малко Търново“- 398 800 лв.
  
• 
  „Създаване на условия за подобряване на базисната инфраструктура в град Болярово“ - 109 339 лв.
  
• 
  „Интегриран проект за управление на питейните и отпадните води – кв. Горно Езерово, гр. Бургас“ - 183 924 лв.
  
• 
  „Интегриран проект за рехабилитация и разширение на ВиК мрежите в кв. Сарафово, гр. Бургас“ - 19 132 711лв.
  
• 
  „Инвестиционни проекти за ВиК мрежа на гр. Бургас – Меден Рудник”- 13 557 506 лв.
  
• 
  „Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите Банево, Ветрен и Минерални бани, гр. Бургас“ - 29 167 310 лв.
  
• 
  „Пречиствателна станция за отпадъчни води - кв. „Меден рудник“, гр. Бургас - 2 етап: разширение - 23 313 852 лв.
  
• 
  „Изграждане на канализационна система с ПСОВ, с. Тенево, община Тунджа“ - 22 682 081 лв.
  
• 
  „Подобряване състоянието на басейна на р. Камчия чрез изпълнение на интегриран воден проект на с. Люляково, община Руен, област Бургас“ - 28 573 304 лв.
  
• 
  „Интегриран проект за водния цикъл на град Сливен“ - 58 721 752 лв.
  
• 
  „Интегриран воден проект за Стара Загора“- 39 167 395 лв.
  
• 
  „Пречиствателна станция за отпадни води, доизграждане и рехабилитация на канализационна мрежа и рехабилитация на водопроводна мрежа, гр.Гълъбово“- 33 840 592 лв.
  

Водите за къпане в България, включително и по Черноморието, като цяло отговарят на изискванията за качество. В България през 2012 г. отговорните органи са наблюдавали 98 обекта за къпане, от които повечето са крайбрежни плажове и само четири са реки или езера. 98,9% от морските плажове са покривали задължителните изисквания за качество на водата. Това е увеличение с 2,3% спрямо предходната година. Съответствието с препоръчителните норми се е увеличили от 50,6% до 61,8%.

Основни замърсители на водите в зоната за къпане са заустващите води от ПСОВ и дифузни източници от хотели, които не са обхванати от канализация. Проблем е голямото строителство, което е извършено през последните години, без да има съответното разширение и/или реконструкция и модернизация на съществуващата ПСОВ, изграждане на нови канализации и възможности за пречистване на водите.

Изграждането на ПСОВ в населените места по крайбрежието способства за ограничаване на замърсяването на реките и водите вливащи се в Черно море. От всички канализации зауствани в Черно море са взети водни проби през летния активен курортен сезон с цел получаване на максимално реалистична информация за вида и количеството замърсяване. Изграждането на обекти в близост до плажната ивица следва да се съобразява с капацитетните възможности на изградената инфраструктура за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води или да се използват индивидуални съоръжения за пречистване на отпадъчните води от обектите. Дълбокото заустване е първата стъпка за решаването на проблема с отпадните води от курортите, които се изливат в морето. В тази посока се изпълнява екологичен проект с бенефициент община Несебър, който предвижда разширение и модернизация на пречиствателната станция в Равда и изграждане на тръба за дълбоководно заустване в Черно море на пречистените отпадъчни води. Тръбата се планира да отведе отпадъчните води на Несебър на 2.5 км навътре в морето.

По Оперативна програма „Околна среда“ са изпълнени/в процес на изпълнение следните проекти, допринасящи за изпълнението на мярката:

• 
  „Изготвяне на инвестиционен проект за модернизация и проектиране на ПОСВ и съпътстващи съоръжения на гр. Поморие“, на стойност- 420 819 лв.
  
• 
  „Реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадни води град Поморие“, на стойност - 96 686 234 лв.
  
• 
  „Изработване на инвестиционен проект в две фази,идеен и технически за изграждане на ПСОВ за пречистване на отпадъчни води кк.Слънчев бряг-Несебър“, на стойност - 740 873 лв.
  
• 
  „Събиране, пречистване и отвеждане на отпадъчни води от агломерация Несебър- Слънчев бряг - Равда“, на стойност - 95 842 114 лв.
  

С изграждането на съоръженията за печистване на отпадните води в съответсвие с приетите през 2013 г. Регионални генерални планове за ВиК системите и съоръженията в Република България за област Бургас ще се допринесе за допълнително подобряване на качеството на водите за къпане и то устойчиво в дългосрочен план.

В Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове са регламентирани мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване. Определени са изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци.

Съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците кметът на общината разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община. Програмата се приема и изпълнението й се контролира от общинския съвет, като кмета на общината информира ежегодно в срок до 31 март на текущата година общинкския съвет, относно изпълнението й през предходната календарна година. Тези програми са неразделна част от общинските програми за околна среда. Общинските програми за управление на отпадъците се разработват в съответствие със структурата, целите и предвижданията на националната програма. Програмите се актуализират при промяна на фактическите и/или нормативните изисквания.

По данни на РИОСВ - Бургас и РИОСВ - Стара Загора, тридесет и трите общини на територията на ЮИР изпълняват програми за управление на отпадъците изготвени на основание чл. 29, ал. 1 от отм. ЗУО. Предвидени са мерки за намаляване и/ или ограничаване образуването на отпадъци, както и на степента на тяхната опасност, рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване, екологосъобразно обезвреждане, почистване на старите замърсявания с отпадъци. Създадени са регионални сдружения на общините на основание ЗУО, които имат за основна цел да реализират мерки и проекти за регионално управление на отпадъците, включващи изграждането на необходимите нови регионални депа за обезвреждане на битови и други неопасни отпадъци. Все още в програмите на общините няма предвидени мерки за третиране на биоразградими отпадъци за поетапно им намаляване и недопускане на депонирането им.

По данни на РИОСВ Стара Загора за минимизиране на количествата на отпадъците, предназначени за депониране и в съответствие с изискването за предварително третиране на отпадъците преди депониране, в общините Ямбол и Стара Загора са изградени по една сепарираща инсталация за сепариране на отпадъци от опаковки. Изградените мощности са с достатъчен капацитет за предварително третиране на цялото количество образувани отпадъци. Остатъците след сепариращите инсталации се депонират на съответните общински депа за неопасни отпадъци. През 2013 г. няма закрити и рекултивирани общински депа за неопасни отпадъци в териториалния обхват на инспекцията, причина за което е все още неизградените Регионални съоръжения за третиране на отпадъци за региони Стара Загора и Ямбол.

На територията, контролирана от РИОСВ-Бургас се експлоатира Регионално депо за неопасни отпадъци - Созопол, където се депонират отпадъците на общините Созопол, Приморско и Царево. Действаща е и претоварна станция за отпадъци (ПСО) Приморско - за населените места от общините Приморско и Царево, след което отпадъците се транспортират до Регионално депо за неопасни отпадъци Созопол. Община Котел депонира генерираните битови отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци - гр. Омуртаг, разположено на територията, контролирана от РИОСВ-Шумен. Изграждащото се в момента Регионално депо за неопасни отпадъци Братово - Запад и Регионално депо за неопасни отпадъци Малко Търново, поражда проблеми с третирането на битовите отпадъци в 10-те общини (Бургас,Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат и Сунгурларе и Малко Търново), които ще депонират отпадъците си в тях, тъй като сега действуващите депа са с ограничен капацитет и не отговарят на нормативните изисквания. В проект е единствено „Регионално депо за отпадъци - регион Провадия”, където община Бяла следва да депонира битовите отпадъци. Към началото на 2013 г. общините Стара Загора и Ямбол обявиха обществени поръчки с предмет „Изграждане на регионален център за управление на отпадъците - Стара Загора” и „Изграждане на клетка 1 и съпътстваща инфраструктура и съоръжения за регионална система за управление на отпадъците - регион Ямбол”. През 2013г. по Оперативна програма Околна среда продължавават проектите „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците“ в регион Малко Търново и Ямбол.

През 2013 г. е рекултивирано общинско депо за неопасни отпадъци в землището на гр. Созопол по ИСПА проект EuropeAid 120520D/SV/BG. През 2013 г. продължи изграждането на Регионално депо „Братово- Запад”, където ще се депонират отпадъците на девет общини - Бургас, Карнобат, Камено, Айтос, Руен, Сунгурларе, Несебър, Поморие и Средец и бе направена първа копка на двете претоварни станции в Несебър и Карнобат. Направена бе и първа копка на Регионалното депо за отпадъци - Малко Търново, където ще се депонират отпадъците на община Малко Търново.

Основни генератори на строителни отпадъци са черноморските общини. С изключение на общините Бургас и Царево всички останали са без депа за инертни отпадъци. Не се налага изграждане на специализирано депо за строителни отпадъци в община Приморско, където в рамките на проект за рекултивация на стара кариера в местността „Узунджата” същите се депонират. Значително по-малък е делът на строителните отпадъци постъпващи в депата за битови отпадъци или специализираните депа за инертни отпадъци.

В изпълнение на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци транспонираща Директива 1999/31/ЕС, операторите на депата за отпадъци изготвят и представят на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено депото, план за привеждане на депото в съответствие с необходимите технически и експлоатационни изисквания. Свързаните с тях мерки, процедури и правила имат за цел предотвратяване и ограничаване на риска за човешкото здраве и на отрицателните въздействия върху околната среда в резултат на оползотворяването или обезвреждането на отпадъци, в т.ч. депонирането на отпадъци. С тази наредба се определят условията и изискванията за изграждане и експлоатация на: депа, на които се депонират битови, строителни, производствени и/или опасни отпадъци, наричани по-нататък: други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В 19 от общо 20 общини в териториалния обхват на РИОСВ-Стара Загора има въведена система за организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци. Във връзка с привеждане в съответствие с нормативните изисквания на общинските депа, които остават в експлоатация, общините са предприели допълнителни мерки, включително създаване на пунктове за мониторинг на подземните води, извършване на физикохимични анализи, изграждане и възстановяване на оградни съоръжения, предприемане на действия за допълнителни отводнителни мероприятия за ограничаване навлизането на атмосферни води в тялото на депото.

Нерешен остава проблема с третирането на строителни, биоразградими отпадъци и утайки от ПСОВ. Забавено е създаването на системи за разделно събиране и последващо третиране на портативни батерии и акумулатори, опасни отпадъци от домакинствата. Не са изградени напълно системи и неефективно работещи са изградените системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, поради необезпеченост със сепариращи инсталации и транспортна техника.

В съответствие с решенията в концептуалните проекти и заложените елементи на регионалните системи за управление на отпадъците в регионите под контрола на РИОСВ-Бургас, се предвижда преустановяване на използването на нелицензираните депа и съсредоточаване на отпадъчния поток към контролирани регионални депа, осигуряване на предварителнотретиране на отпадъците преди депониране.

На територията на РИОСВ–Стара Загора от 2009 г. до 2013г. е преустановена експлоатацията на 6 депа за неопасни отпадъци на общини Тополовград, Твърдица, Братя Даскалови, Елхово, Болярово и Павел баня. Продължава контролът по изпълнение на дейностите за привеждане на общинските депа в съответвствие с нормативните изисквания.