Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на югоизточен район за 2013 година

Допълнително, наблюдението на качеството на атмосферния въздух се осигурява и чрез мобилна автоматична станция (МАС). В динамика се проследяват концентрациите на: фини прахови частици под 10 μm, серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, въглероден оксид, озон, прах, въглеводороди /метанови и неметанови/ и шест метеорологични параметри – скорост и посока на вятъра, температура, налягане, слънчево греене, влажност.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автомобилния транспорт, изгарянето на твърди горива (дърва и въглища) в битовия сектор, промишлените инсталации, както и дейности с неорганизирано изпускане на вредни вещества от кариери за добив на инертни материали, трошачно-сортировъчни инсталации, зърнобази,строителни и ремонтни площадки, неблагоустроените територии в населените места. По-голямата част от общините в региона имат добър статус на атмосферния въздух.

През 2013г. няма превишения на Средногодишната норма по показател ФПЧ в пунктовете за мониторинг.Тенденцията се запазва от 2012г. СГН 40 μg/m. Все още не е налице подобряване състоянието на атмосферния въздух по отношение на показателя, въпреки предприетите и реализирани от общините мерки, включително и изпълнение на мерките, заложени в Плановете за действие към общинските програми. Превишение на СГН от 40 μg/m3 е отчетено в АИС „Зелен клин” в гр. СтараЗагора. Средногодишната концентрация за календарната 2013 г. е 41,74 μg/m3. Основни източници на серен диоксид в региона са топлоелектрическите централи (ТЕЦ) от комплекса „Марица изток”. За периода е извършван всекидневен, детайлен анализ на КАВ и са взети навременни мерки за издаване на предписания до четирите ТЕЦ от комплекса „Марица изток“за редуциране на емисииите в случаите, на регистриране на завишени концентрации на серен диоксид в гр. Гълъбово. Все още не е постигнато качествено и устойчиво намаляване замърсяването на

атмосферния въздух в района на гр. Гълъбово по този замърсител. В годишен аспект, лимитираният брой превишения по показател серен диоксид е 24 за СЧН и 3 за СДН, съгла

сно Наредба No 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. За 2013 г. СЧН е превишена с 21 броя, а СДН е превишена с 1 брой. Все още проблем за гр. Стара Загора, гр. Сливен и гр. Гълъбово, както и при всички по-големи градове в страната, са нивата на фини прахови частици под 10 микрометъра. Все още не е постигнато качествено и устойчиво намаляване замърсяването на атмосферния въздух в района контролиран от РИОСВ -Стара Загора по този замърсител. В годишен аспект, лимитираният брой превишения по показател ФПЧ е 35, съгласно Наредба No 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. За 2013 г. този брой е превишен в гр. Стара Загора, гр. Сливен и гр. Гълъбово. Транспортът има около 30 % дял (спрямо отделните групи източници на емисии , вкл. Промишленост и битов сектор) при формиране на множество превишения на ФПЧ. Като силни страни, през 2013 г., се отчитат организираните действия, водещи до:

• 
  Спиране на отрицателните въздействия върху околната среда;
  
• 
  Осигуряване провеждането на националната политика по опазване на околната среда на регионално равнище, свързана с контрола на качеството на атмосферния въздух и неговото подобряване;
  
• 
  Нов подход при текущия и последващ контрол свързан с издадените Разрешителни;
  
• 
  Осъществяване на комплексни проверки, по компоненти;
  
• 
  Привеждане в съответствие на всички инсталации в обхвата на Наредба No 7/2003 г.;
  
• 
  Обхващане и контрол на значителен брой обекти използващи вещества, които нарушават озоновия слой и флуорирани парникови газове (спрямо предходни години);
  
• 
  Превантивен контрол на проекти към Общинските съвети по устройство на територията.
  

През годината като слаби страни се отчитат прекалената обвързаност по проверки и отработване на сигнали и жалби към едни и същи обекти-основно неоснователни. Това води до ангажираност и загуба на време, което може да се използва за контрол на обекти и инсталации, където има необходимост от такива за постигане на трайно и устойчиво намаляване на замърсяването и подобряване качеството на атмосферния въздух в региона.

Територията, контролирана от РИОСВ - Бургас обхваща част от Черноморски район за управление на водите с център гр. Варна и Източнобеломорски район за управление на водите с център гр. Пловдив. В изпълнение на задълженията си по Закона за водите, РИОСВ - Бургас осъществява контрол на източниците на замърсяване на водите и водните обекти чрез проверки, наблюдения и пробовземания.

Основни приоритети и цели при извършване на контролната дейност през 2013 г. са:

• 
  опазване на водните обекти чрез осъществяване на контрол на източниците на замърсяване, предотвратяване и ограничаване на замърсяването;
  
• 
  опазване и използване на водите и водните обекти се извършва при условията и по реда на Закона за водите (ЗВ) и на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и на и друга нормативна уредба (подзаконови актове) в областта на екологичното законодателство.
  

Повърхностните води на територията на Басейнова Дирекция за управление на водите за Черноморски район, които са и в границите на териториалния обхват на РИОСВ-Бургас, са Южночерноморските реки, включващи: Речен басейн Севернобургаски реки; Речен басейн Мандренски реки; Речен басейн Южнобургаски реки; Речен басейн река Велека; Речен басейн река Резовска; В териториалния обхват на РИОСВ Бургас на територията на Източно Беломорски район (ИБР) е включено горното и средно течение на р.Мочурица. Като водни тела от категория „Езера” са определени водни обекти с площ над 500 ха - Скаленско езеро и яз. „ Цанко Церковски”.

От проведения мониторинг през 2013г. в пункта р.Мочурица след гр.Карнобат се констатира отклонение от нормите за добро състояние по следните физико-химични показатели: азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, общ азот, общ фосфор и ортофосфати. В пункта са измерени стойности за показател манган, превишаващи стандарта за качество на околната среда за манган. За р.Мочурица е характерно силното органично замърсяване от непречистени битови отпадъчни и промишлени води. Най- силно замърсяване се наблюдава в участъка след гр.Карнобат, поради вливането на непречистени отпадъчни води от градската канализационна мрежа. За 2013г. отчетената средногодишна стойност за показател общ азот в пункта на р.Мочурица след гр.Карнобат е 5.13 mg/dm3, което е 2 пъти над допустимото имисионно ограничение. За показател общ фосфор през 2013г. отчетената средногодишна стойност е 0.654 mg/dm3, което също е 2 пъти над нормата за добро състояние.

За подобряване на състоянието на водното тяло в участъка след гр. Карнобат в разработеният от Басейнова дирекция гр. Пловдив План за управление на речните басейни са предвидени следните мерки: Изграждане на ГПСОВ над 10000 е.ж. и доизграждане на канализационна мрежа над 10000 е.ж. В много от населените места под 2000 е. ж. канализационната мрежа не е изградена или е изградена частично и отпадъчните води се отвеждат в попивни септични ями. Голяма част от изградените ПСОВ не могат да осигурят необходимата степен на пречистване на отпадъчните води от населените места, които обслужват - в много от тях не са изградени или доизградени съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. Пречиствателни станции за отпадъчни води с изградени всички съоръжения за пречистване, включително за отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор, в обхвата на РИОСВ - Бургас, са: ПСОВ Бургас, заустваща пречистените отпадъчни води в ез. Вая, ПСОВ Меден рудник, заустваща пречистените отпадъчни води в яз. Мандра и ПСОВ Царево, заустваща в река Попска, вливаща се на около 1000 м. след мястото на заустване в Черно море.

Във връзка с изпреварващите темпове на реализиране на инвестиционните намерения със застрояване на Черноморското крайбрежие и прилежащите към него територии, в сравнение с планирането и развитието на необходимата ВиК инфраструктура, една част от населените места по черноморското крайбрежие са без изградени ПСОВ или ПСОВ са претоварени през туристическия сезон. Друга част от ПСОВ работят без изградено третично пречистване за отстраняване на биогенните елементи - азот и фосфор. В резултат от това непречистени и недостатъчно пречистени отпадъчни води се заустват директно/индиректно в Черно море. Продължава да е основен проблем и незавършените проекти за приоритетно изграждане на пречиствателни станции по Черноморското крайбрежие, на места дори не е изградена канализационна мрежа. През активния туристически сезон се наблюдава директно или индиректно заустване в Черно море на недостатъчно пречистени отпадъчни води от ПСОВ Елените, ПСОВ Равда-Сл. Бряг-Несебър, ПСОВ Поморие и ПСОВ Лозенец.

Най-честите нарушения в областта на опазването на водите през 2013 г. остават качеството на заустваните пречистени води във водни обекти и нарушаване на условията от разрешителните за ползване на воден обект. Без изискващото се съгласно Закона за водите разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти са все още следните обекти: птицекланица „Чубра“ на „Ависпал“ ЕООД, ПСОВ „Елените“ на „Вики Инвест 1“ ЕООД и съществуваща канализационна система на: с. Синеморец, с. Ахелой и гр. Айтос. През 2013 г. в резултат на постъпили множество сигнали за замърсяване на р. Мочурица при с. Деветинци, с. Деветак, с. Маленово и с. Палаузово е проведена среща в общ. Стралджа. Решено е през 2014 г. в района да бъде засилен контрола и провеждане на проучвателен мониторинг, съвместно с Басейнова дирекция - Пловдив, РИОСВ - Бургас, РИОСВ - Стара Загора, РЛ-Бургас, РЛ - Стара Загора към ИАОС - София.

Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в Бургаски район през 2013 година обхваща 7 хидрогеоложки пунктa. Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски басейн – център Пловдив. Пробите са анализирани в ИАОС – Регионална лаборатория – Бургас. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране.

Язовирите „Камчия“ и „Ясна поляна“ се стопанисват от „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас. Водите от язовир „Камчия“ се използват за питейно-битово водоснабдяване на гр. Варна,

Бургаска област и две села от Сливенска област и производство на ел. енергия. От язовир „Ясна поляна“ се водоснабдява Южното Черноморие. „Напоителни системи” ЕАД – клон Черно море експлоатира и поддържа девет язовира, попадащи на територията на обл.Бургас, като яз. „Порой” и яз. „Ахелой” са публична държавна собственост, а останалите седем водоема са частна държавна собственост, включени в активите на дружеството. Язовир „Порой” се намира в землището на с.Оризаре, община Несебър. Техническото състояние на съоръженията е добро с изключение на каменната броня по мокрия откос и короната на язовирната стена. Предприети са мерки за поддържане на водното ниво до кота 27,50 м. за да се осигури възможност за оглед на бронята, проектиране и изпълнение на необходимите ремонтно- възстановителни работи. От две години се предлага обекта да бъде финансиран по Поименния списък за капиталови разходи на МЗХ, но до момента няма осигурени средства.Tехническото състояние на язовирите е сравнително добро.

Водните обекти на територията на Източнобеломорски район за басейново управление се отнасят към две категории повърхностни води - „Река” и „Езеро”.На територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора, в рамките на посочените типове реки, са определени 79 водни тела от категория „река”.На територията на областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и община Тополовград са определени 4 типа езера (язовири). Всяко езеро (язовир) с площ > 500 ха се определя като самостоятелно водно тяло. На територията на РИОСВ - Стара Загора са определени 16 самостоятелни водни тела.

При проектиране на мрежата за контролен мониторинг на повърхностни води, са избрани представителни мониторингови пунктове за съответните речни басейни и типовете водни тела. Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията на РИОСВ - Стара Загора през 2013 г. е 9, от които 7 пункта на реки и 2 - на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от 5 пункта (3 на реки и 2 на язовири). В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води. Пунктовете за контролен мониторинг са: р.Сютлийка - с. Ракитница; р. Сазлийка - след гр. Гълъбово; р. Тунджа - преди гр. Калофер; р. Тунджа – опашка на яз. „Копринка”; р. Тунджа след яз. „Копринка”, р. Тунджа - мост с. Баня; р. Тунджа - с. Срем; яз. „Копринка”; яз. „Жребчево”- стена.

Пунктове за оперативен мониторинг се поставят в онези водни тела, които са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 г. На територията на РИОСВ - Стара Загора, през 2013 г., са определени 31 пункта за оперативен мониторинг - 30 на реки и 1 на язовири. В тези пунктове се извършва мониторинг биологични и физико - химични елементи за качество. От провеждания мониторинг за 2013г. на биологичните елементи за качество са налични данни за дънни безгръбначни, фитобентос, макрофити и риби (за реки). Мониторингът се извършва по основни физико-химични показатели, специфични замърсители и приоритетни вещества, свързани със замърсяване на повърхностните води с органични вещества, метали и металоиди.

Анализът на планираните показатели се извършва от Регионална лаборатория- Стара Загора към ИАОС. Екологичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в пет класа: много добро, добро, умерено, лошо и много лошо. Основните физико-химични показатели, по които се наблюдават отклонения са свързани с органично замърсяване-фосфати, общ фосфор, амониев азот, нитритен азот,нитратен азот, общ азот.

В региона, контролиран от РИОСВ Стара Загора, функционират шест селищни пречиствателни станции. В поречието на р. Тунджа са Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) - Сливен, ГПСОВ -Казанлък и ГПСОВ - Павел баня, а на р. Марица ПСОВ - Нова Загора, ПСОВ - Стара Загора и ПСОВ - Раднево.

Като актуален проблем и през изминалата година може да се посочи продължаващото забавяне за изграждане на пречиствателни станции и канализационни системи за населени места с над 10000 еквивалент жители по Програмата за прилагане на Директивата за отпадъчните води от населените места 91/271/ЕЕС. Без пречистване се заустват канализационните системи на гр. Гълъбово и гр. Чирпан, гр. Ямбол, гр. Тополовград, гр. Елхово, което от своя страна води до увеличаване товарът на замърсяване на повърхностните водоприемници в поречията на реките Тунджа и Марица.

На територията на РИОСВ – Стара Загора са разположени 19 подземни водни тела.

Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски басейн - център Пловдив. Пробите са анализирани в РЛ - Стара Загора. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране. В недобро техническо състояние са язовирите „Бяло поле 2”, „Бейкьово”, ”Полски Градец” , „Маца”, „Трънково”.
Земи и почви

На територията на област Бургас урбанизираните територии, включващи населени места, селищни образувания и територии с променено предназначение на земеделските земи за неземеделски нужди заемат площ от 45 037,57 ха. Площите заети от горските територии са 312 305,6 ха, от земеделските територии - 366795,8 ха, от водни течения 18 840,7 ха, от транспортни връзки - 4 441,9 ха и територии заети от находища по подземни богатства - 20 582,96 ха.

Почвите на Бургаска област са заети от чернозем-смолници и канелено-горски почви. През 2013 г. Комисията по чл. 17 на Закона за опазване на земеделските земи е променила предназначението на 131 714 кв. м. земеделски земи, при променено предназначение от 1 156 409 кв. м. земеделски земи през 2011 г. и 718 886 кв. м. през 2012г. През 2013 г. земеделската земя с променено предназначение е около 5,45 пъти по-малко от тази през 2012 г. и 8,55 по-малко от тази през 2011 г. В последните години се наблюдава намаляване на площите с променено предназначение на земеделски земи, което е добра тенденция за опазване на почвата от уплътняване.

През 2013 г. мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди от мрежата на I ниво се проведе на осем пункта, попадащи на територията на пет общини. От всеки пункт е извършено пробонабиране за пълен набор от показатели. Почвеното изпитване се извършва от Регионална изпитателна лаборатория Бургас в две дълбочини: 0-10 см. и 0-40 см. за необработваемите и 0-20 см. и 20-40 см. за обработваемите почви в три повторения. При проведения мониторинг се наблюдават и контролират индикатори Cu (мед), Pb (олово), Zn (цинк) Cd (кадмий), Cr (хром), Ni (никел), As (арсен), Co (кобалт) и Hg (живак), като Сr и Ni са включени към мониторинга на почвите от 2005 г., Hg от 2007 г. а Co от 2010 г. Проследявайки динамиката на контролираните индикатори се установява, че те са в граници на нормите, под МДК (максимално допустима концентрация). За пункт с. Драчево се наблюдава завишение на измерените през 2013 г. стойности се наблюдава при Zn,Cu, Cr и Ni, като при Zn, Cu и Ni са под МДК, а при Cr е малко над МДК, в рамките на неопределеността на метода на изпитване. По-ниски стойности през 2013 г. са измерени при Pb, Cd, As и Hg. Измерените стойности на индикаторите за тежки метали в пункт с. Полски извор са много под допустимите стойности за МДК. Наблюдава се увеличение на стойността на Cu спрямо тази измерена през 2010 г. и намаление в стойностите за Cr, Ni и Co спрямо тези от 2010 г. През 2013 г. при пункт с. Свобода от измерените стойности за показател pH (вредна киселинност) се наблюдава тенденция на неутрализация на почвата - преминаване от алкална и слабо алкална (почви с pH над 6,3) към неутрална (почви с pH от 5,7 до 6,2).В този пункт отново измерените стойности за тежки метали са под допустимите стойности за МДК. Завишение на измерените през 2013 г. стойности се наблюдава при Zn,Cu, Pb и Ni, като измерените стойности са под МДК. По-ниски стойности са измерени през 2013 г. при Cd, Cr, As и Hg. Измерените през 2013 г. стойности за тежки метали за пункт с. Мъглен са под стойностите за МДК. Известно завишение спрямо стойностите от 2010 г. се наблюдава при Zn, Cu, Pb, Ni, As и Co. По отношение на показател pH почвата в пункт с. Рудина си остава без промяна – слабо кисела. Измерените стойности за тежки метали са много под стойностите за МДК и са почти същите като измерените през 2010 г. Измерените стойности за тежки метали в пункт с. Маринка през 2013 г. са под стойностите за МДК. Завишения спрямо измерените стойности през 2010 г. се наблюдават при Zn и Pb. От изложеното по-горе може да се направи извода, че във всички пунктове от мрежата на I ниво, в които е проведен мониторинга на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди измерените стойности са под МДК. Единствено в пункт с. Драчево е измерена за Cr стойност над МДК. Точката, от която са взети пробите се намира в близост до път.

Разработването на находищата на подземни богатства на територията на РИОСВ-Бургас се извършва по открит начин, което води до нарушаване на терените. При кариерите за добив на скални материали рекултивацията се осъществява след пълното изземване на полезното изкопаемо, поради което рекултивационните работи по време на експлоатацията са само частични. При кариерите за добив на пясък има възможност да се извършва и поетапна рекултивация. Тя се изразява в запълване на отработените пространства с материали от откривката, предимно глини.

Нарушените площи към 01.01.2014 г. на територията на РИОСВ - Бургас са 29,65 ха. През 2013 г. нарушените площи са на площ 67,16 ха.

През 2013 г. в определените осем пункта за мониторинг на тежки метали се проведе и изпитване по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди в почвите. Резултатите от анализите на взетите проби не са предоставени на РИОСВ - Бургас, поради което не могат да се направят в настоящия доклад. До 2012 г. анализите на получените стойности на наблюдаваните устойчиви органични замърсители показват, че са много под МДК. На територията на РИОСВ - Бургас е решен проблемът със залежалите пестициди в по-голямата си част, с което е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване и увреждане на околната среда и човешкото здраве.

През 2013 г. при проведения мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди от мрежата на I ниво в осемте пункта, попадащи на територията на пет общини са взети проби и за анализ на съдържание на полициклични ароматни въглеводороди. До момента в РИОСВ - Бургас не са представени резултатите от анализа.

В Бургаски регион почвите са подложени на деградация вследствие глобалната промяна на климата, повишаване на температурата и засушаване. Ерозията на почвата е един от най-интензивния и широко разпространен деградационен процес. По статистически данни на водна ерозия са подложени 72% от всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса. Трайно засегнати от водна ерозия са 43% от общата площ на областта. На ветрова ерозия са подложени земите в равнинните и обезлесени райони. Те съставляват около 12 % от обработваемите площи.

През 2013 г. продължи почвения мониторинг - II ниво – функционални подсистеми „Контрол и опазване на почвите от засоляване” и „Контрол и опазване на почвите от вкисляване”. По-голяма част от засоляването се дължи на естествени причини - по-високото ниво на подпочвените води. Това е резултат от влошените условия на естествен дренаж в равнинни райони с периодични летни засушавания. В районите с най-силна степен на развитие на процеса, засоляването е основна причина за изоставяне на площи с високо потенциално плодородие като ниско ефективни. В Бургаския регион съществуват предпоставки за засолените почви. В близост до морето са формирани солончаково-засолени почви в резултат на филтриране на морска вода. В състава на почвения разтвор преобладават хлориди и сулфати на натрия. На по-високите участъци в близост до блатата и езерата, разпространени в района, както и на надзаливните тераси на някои реки, са образувани солонцово-засолени почви в резултат на високото ниво на подпочвените води, контактуващи с плиоценски наслаги. От извършеното почвено изпитване през 2013 г. се потвърди, че почвите в двата пункта Рудник и Каменар се определят като силно засолени. Ливадно-блатните почви, разпространени в района на двата пункта се засоляват в резултат на капилярно покачване на силно минерализирани подпочвени води със състав, близък до морската вода.

Контролната дейност на РИОСВ - Бургас е насочена към превантивно и текущо наблюдение на опазването на почвите от замърсяване. Следи се за правилното съхранение на торовият отпадък от дейността на животновъдните ферми и използването му за торене чрез сключени за тази цел договори с кооперации и селскостопански производители. Във връзка с опазването и екологосъобразното използване на земните

недра по отношение състоянието на компонент „Почви” при извършване на дейностите по предоставени разрешения за търсене и проучване и концесии за добив се следи да не се допуска замърсявания на почвите при извършване на проучвателните и добивните работи и при управлението на минните отпадъци.

Почвите на контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди и органични замърсители. От ежегодно провеждания мониторинг на почвите се установява тенденция на задържане на нивата на наблюдаваните индикатори, които са в граници много под границите на максимално допустимите концентрации. От извършените анализи за вкисляване и засоляване на почвите не са установени стойности, застрашаващи почвеното плодородие, освен засолените терени в землищата на с. Каменар, община Поморие и кв. Рудник гр. Бургас. За доброто състояние на почвите спомага:

• 
  Прилагането на новия Закон за почвите, имащ за цел опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;
  
• 
  Балансираното торене на отглежданите селскостопански култури;
  
• 
  Въвеждането на програми за екологосъобразно земеделие и животновъдство;
  
• 
  По-малко използване на продукти за растителна защита и минерални торове, поради намаляване площта на обработваемите земи и интензивно отглеждани култури;
  
• 
  Използването на съвременни продукти за растителна защита, които са с кратък период на полуразпад, не се акумулират в почвата и не предизвикват замърсяване на почвите с пестициди.
  

През 2013 г. на територията на областите Стара Загора, Сливен и Ямбол е променено предназначението на общо 482 720 кв. м земеделски земи за неземеделски нужди. При проведения мониторинг се наблюдават и контролират индикатори Cu(мед), Zn(цинк), Pb(олово), Cd(кадмий), Ni(никел), Cr(хром), Co(кобалт), As(арсен) и Hg(живак). Проследявайки динамиката на контролираните индикатори се установява, че те са в граници на нормите, под МДК (максимално допустимите концентрации). Единствено при пункт Оризари се наблюдава превишение на МДК за съдържание на Cu, като се запазва тенденцията от предходните години. Тази стойност е далеч под интервенционната концентрация. Единствено при пункт Оризари се наблюдава превишение на МДК за съдържание на Cu, като се запазва тенденцията от предходните години. Тази стойност е далеч под интервенционната концентрация. Като цяло почвите в контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди. Установява се тенденция на задържане нивата на наблюдаваните индикатори, които са много под границите на максимално допустимите концентрации.

Добивът на подземни богатства се извършва предимно по открит начин, което води до нарушаване на терени. Общо нарушените терени от добивната промишленост на територията, контролирана от РИОСВ гр. Стара Загора, които се нуждаят от рекултивация са 21564.43 ха. Общо рекултивирани площи до момента - 4329.0ха. През 2013г. са нарушени 138.41ха.

На територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора не е решен проблемът с продуктите за растителна защита (ПРЗ) с изтекъл срок на годност и неизвестен произход. Общото състояние на повечето складове, разположени в област Стара Загора е лошо, същите не се охраняват и не е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване на околната среда и за човешкото здраве.

През 2013 г. в определените дванадесет пункта за мониторинг на тежки метали е проведено и изпитване по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди,

полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди в почвите.Анализът на получените стойности на наблюдаваните устойчиви органични замърсители установява, че органохлорните пестициди, полихлорираните бифенили и полицикличните ароматни въглеводороди са в граници много под максимално допустимите концентрации. През годината не са констатирани разливи и замърсяване на площи с нефтопродукти.

През 2013г. не са финансирани проекти против ерозията и не са известни такива, които да се изпълняват на контролираната от РИОСВ-Стара Загора територия. Във връзка с контрола и опазването на почвите от засоляване през 2013 г. са пробонабрани и анализирани 24 почвени проби от пунктове гр. Стралджа, община Стралджа, област Ямбол и гр. Кермен, община Сливен, област Сливен. Въз основа на данните от анализните протоколи, почвите в пункт Стралджа се определят от несолонцовати до солонци, а тези в пункт Кермен могат да се определят от несолонцовати до силно солонцовати. По отношение опазване на почвите от вкисляване се установява следното:

- пункт с. Тъжа, активната реакция pH е в границите от 3.60 до3.95, реакцията на почвите се определя като много силно кисела.

- пункт с. Сборище, активната реакция pH е в границите от 4.52 до 6.03, реакцията на почвите се определя от силно кисела до неутрална.

От ежегодно провеждания мониторинг на почвите в контролираната територия може да се направи извода, че те са незамърсени с тежки метали, металоиди и органични замърсители.