Програмиране и договаряне по ОПАК

• 
  една процедура за конкурентен подбор за м. декември 2009 г. по подприоритет 1.3. „Ефективна координация и партньорство при разработване и провеждане на политики” с допустими бенефициенти социално-икономическите партньори и общ бюджет 4 000 000 лв.
  
• 
  една процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за м. февруари 2009 г. по подприоритет 1.5. „Прозрачна и ефективна съдебна система” с допустими конкретни бенефициенти: Министерството на правосъдието (МП), Агенция по вписванията (АВ), Висшия съдебен съвет (ВСС), Инспекторат към ВСС, Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС), Прокуратурата на Република България, Националната следствена служба (НСлС) и общ бюджет 5 000 000 лв.
  
• 
  една процедура за конкурентен подбор за м. септември 2009 г. по подприоритет 2.2. „Компетентна и ефективна държавна администрация” с допустими бенефециенти централната, областните и общински администрации и общ бюджет 30 000 000 лв.
  
• 
  една процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за м. октомври 2009 г. по подприоритет 3.1. „Подобряване на обслужването за гражданите и бизнеса, в това число чрез развитие на електронното управление” с допустим бенефициент Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и общ бюджет 20 000 000 лв.
  

1. прави преглед на структурата, дейността и организационното състояние на администрациите в изпълнителната власт и предлага стратегически насоки и политики за тяхното развитие и усъвършенстване;

2. разглежда и дава становища по проекти на стратегически документи и нормативни актове, свързани със:

• 
  създаване, преобразуване и закриване на административни структури и консултативни звена на правителството, определяне на техните функции и численост;
  
• 
  административната реформа на областно и общинско ниво;
  
• 
  административното обслужване и електронното управление;
  
• 
  статута на държавния служител и управлението на човешките ресурси в държавната администрация;
  

4. предлага на органите на изпълнителната власт действия за оптимизиране работата на подпомагащите ги администрации.

5. предлага методологии, концепции и стандарти, свързани с административната реформа.

Ролята на Секретариат на Съвета се изпълнява от дирекция „Държавна администрация” към Министерския съвет. Тъй като дейността на Управляващия орган на ОПАК е силно свързана с функциите и задълженията на САР и респективно на неговия Секретариат, през 2009 г. в Комитета за наблюдение на Оперативната програма бяха включени представители на дирекция „Държавна администрация”. В тази връзка всички стратегически документи, свързани с Програмата се съгласуват и с членовете на САР.

На 16 октомври 2009 г. беше проведено заседание на СУСЕС, в което част от Дневния ред беше съгласуването на позиция по отношение на промени в Оперативната програма , изменения в Индикативната годишна работна програма на ОПАК за 2009 г.и Актуализиран вариант на Годишния доклад за напредъка по изпълнението на ОПАК за 2008 г.

През м. октомври 2009 г. беше проведено шестото официално заседание на Комитета за наблюдение (КН), на което бяха приети изменения в Индикативната годишна работна програма на ОПАК за 2009 г.

Задълбочаването на финансовата и икономическа криза и настъпилите структурни промени в правителството на Република България през 2009 г. са част от причините за наложилата се по-късно промяна на ИГРП.

• 
  По обявена процедура по подприоритет 1.2. от м. май 2008 г. – сключени 15 бр. договора (BG051PO002/08/1.2-04)
  
• 
  По обявена процедура по подприоритет 1.4. от м. май 2008 г. – сключени 13 бр. договора (BG051PO002/08/1.4-02)
  
• 
  По обявена процедура по подприоритет 1.5. от м. февруари 2009 г. – сключени 3 бр. договора (BG051PO002/09/1.5-02)
  

• 
  По обявена процедура по подприоритет 2.4. от м. октомври 2008 г. – сключени 1 бр. договора (BG051PO002/08/2.4-03
  

• 
  По обявена процедура по подприоритет 3.1. от м. октомври 2008 г. – сключени 48 бр. договора (BG051PO002/08/3.1-02) – прекратен е сключеният с Областна администрация Велико Търново договор
  

• 
  Сключени 3 бр. договора (BG051PO002/07/4.0-01).
  

• 
  Транснационално сътрудничество
  

През 2008 г. Управляващият орган (УО) на ОПАК стартира участието си в съвместен проект за транснационално сътрудничество, спечелен от Министерството на регионалното развитие на Република Полша, с наименование „Facing the challenge – how to effectively support public administration reforms by ESF funds” („Посрещане на предизвикателството – как ефективно да подкрепим реформата на държавната администрация чрез средствата от ЕСФ”) в рамките на покана за набиране на проектни предложения, обявена от Европейската комисия за изграждане на мрежи за обмен на опит по Европейския социален фонд за програмния период 2007 – 2013. Проектът беше одобрен от ЕК, като бе предвидено реализацията му да стартира през м. януари 2010 г. Продължителността му е до м. декември 2011 г.

Основен партньор по проекта от българска страна към момента на неговото одобряване е Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) чрез дирекция „Управление на проекти и програми” – Управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет” (след закриването на МДААР – дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет” към Министерството на финансите). Останалите партньори са Министерството на вътрешните работи на Република Гърция (Управляващ орган на Оперативна програма „Административна реформа”), Министерството на финансите на Република Литва (Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”) и Министерството на вътрешните работи и административната реформа на Република Румъния (Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на административния капацитет”).

Основната цел на проекта е да стимулира процеса на взаимния обмен на опит между участниците в мрежата в сферата на изграждане на административен капацитет и да създаде единен подход за ефективно използване на средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ) за реформата в публичната администрация.

За изпълнението на посочената цел работата е концентрирана в пет основни области:

• 
  Стратегическо планиране: развитие на подход, ориентиран към резултатите в администрацията;
  
• 
  Електронно правителство: развитие на е-услуги (напр. услуги за бизнеса, електронно заплащане на такси и др.);
  
• 
  Укрепване на принципа на партньорство в контекста на разработване на законодателство и неговото ефективно прилагане;
  
• 
  Администрация, ориентирана към бизнеса: укрепване на административния капацитет за по-добро обслужване и законодателство при регистрирането и оперирането на фирми;
  
• 
  Местно самоуправление: към по-качествени услуги за гражданите.
  

За ефективната обмяна на опит във всяка от тези пет основни области на работа се предвижда създаването на работна група, като всяка група се оглавява от един от партньорите по проекта. Срещите на работните групи ще се провеждат в съответните държави, които ги председателстват.

УО на ОПАК е отговорен за организирането на работна група „Електронно правителство”, като дейностите обхващат извършване на проучване и анализ за идентифициране на добри практики, провеждане на двудневен работен семинар, както и три проучвания на място. Също така българската страна ще вземе активно участие и в работните панели, организирани от останалите участници в мрежата.

Работата на мрежата ще се наблюдава от Направляващ комитет, състоящ се от представители на петте държави участнички.

На същата дата между Европейската комисия (ЕК) и Република Полша е подписано Споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проекта. В неговите рамки е необходимо да бъде подписано и Споразумение за сътрудничество, уреждащо правата и задълженията на българската и полската страна в проекта, което към 31 декември 2009 г. е в процес на съгласуване и предстои одобрението му.

• 
  Ефект от реализацията на проектите, финансирани по ОПАК
  

Проведените обучения в рамките на проектите, подкрепени от ОПАК, се изразяват в изграждане на устойчив административен капацитет не само на централно, областно и общинско ниво, но и сред структурите на гражданското общество. Те допринесоха за оптимизиране на административните процеси и общо повишаване на качеството на предлаганите от администрациите услуги за гражданите и бизнеса в условия на прозрачност и отчетност.

Паралелно с това бяха направени стъпки към създаването на по-ефективна и ефикасна съдебна система, оптимизирани бяха много дейности в сферата на съдебното производство и бяха създадени условия за контрол и превенция на корупционните практики. Реализацията на проектите на съдилищата подпомогнаха повишаването на доверието на гражданите и бизнеса в съдебната система и подобряването на организацията на работните процеси в нея, както и на публичността относно работата на съдиите и съдебната администрация за постигане на постоянна и пълна информираност на гражданите и бизнеса относно дейностите на съдилищата. Свидетелство за това са постигнатите резултати по проектите, изпълнявани от органите на съдебната власт, описани подробно в качествените анализи към Приоритетни оси I и II.

Изпълнените проекти създадоха много добра база за диалог и партньорство между държавата, социално-икономическите партньори и структурите на гражданското общество за съвместна разработка и прилагане на политики (със засилен акцент на регионално и местно ниво) и законодателство в обществен интерес.

Една от целите на УО на ОПАК беше да предостави възможност на неправителствения сектор да направи своите анализи и препоръки към администрацията. СГО получиха благопроятни условия да бъдат инициаторите на необходими от гледна точка на гражданите и бизнеса мерки, да очертаят слабостите на държавната администрация и в партньорство с нейните структури или с други представители на неправителствения сектор да предложат решения на конкретни проблеми в сферата на доброто управление.

Реализацията на множеството разнообразни проекти способства повишаването на публичността и информираността относно административното обслужване на гражданите и бизнеса, подобрени бяха формите на комуникация с администрацията и бяха засилени гражданския контрол и мониторинг за превенция на корупцията и повишаване на отчетността в администрацията. Постигнато беше по-добро управление на човешките ресурси, посредством повишаване мотивацията на служителите и развитие на партньорските взаимоотношения. Разработени бяха информационни инструменти и механизми за подобряване обмена на информация и улесняване на комуникацията между обществеността, което подпомогна ясното и прозрачно регламентиране на механизмите за взаимодействие между местната администрация и гражданското общество

Процедурите, които ще бъдат стартирани в рамките на ОПАК през следващия отчетен период, ще имат надграждащ ефект и ще бъдат насочени към нуждата от по-голямо взаимодействие и засилена институционална активност и отговорност за подобряване на регулаторната и административна среда и качеството на предоставяните административни услуги в изпълнение на мерките от НПР не само на централно, но и на областно и общинско ниво.
Анализът на трудностите, срещани при изпълнението на Оперативната програма през отчетния период, показва, че тези трудности могат да бъдат разделени най-общо в три основни групи:

1. 
   Трудности на ниво Оперативна програма:
   

Към настоящия етап няма идентифицирани значими проблеми. Всички процедури, планирани през отчетния период, стартираха навреме и беше проведена необходимата предварителна подготовка и информационни кампании.

2. 
   От страна на УО в МФ:
   

В следствие на настъпилите структурни промени в правителството на Република България през 2009 г. беше закрито Министерството на държавната администрация и административната реформа.

С ПМС № 194/06.08.2009 г. МДААР беше закрито и неговите функции бяха разпределени, като тези на Управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет” бяха възложени на дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет” в Министерство на финансите. По отношението на щата на УО той беше намален с две бройки (от 34 на 32 бр.), което се отразява в недостатъчност на административния капацитет на УО, тъй като изпълнението на Оперативната програма напредва и броят на финансираните проекти нараства. Това води и до забавяне на междинните и окончателни плащания към бенефициентите, тъй като с цел максимална прецизност при разходването на средствата от ЕС, УО извършва детайлна проверка върху цялата налична документация и представените разходооправдателни документи по всеки отделен проект.

За да се избегне подобен проблем в края на 2008 г. МДААР обяви обществена поръчка за аутсорсинг на извършването на проверките на място, която беше спечелена от „Делойт България” ООД. На 10 юни 2009 г. беше сключен договор № МДААР 118/22.07.2009 г. Поради закриването на МДААР и преминаването на функциите на Управляващия орган (УО) на ОПАК към Министерството на финансите (МФ) се наложи удължаване на срока на договорите, в които за Възложител на мястото на МДААР да бъде посочено МФ. Същевременно, Министерството на финансите е сключило договор с „Делойт Одит” ООД от 03.02.2009 г. за подпомагане на дейността на Одитния орган. По силата на договора „Делойт Одит” ООД се задължава да извършва дейности за подпомагане на капацитета на Одитния орган, които включват извършване на системни одити и одити на операциите по ОПАК. При системните одити, одитният орган следва да гарантира, че одитите се извършват с цел да се провери ефективното функциониране на системите за управление и контрол по Оперативната програма. В обхвата на системните одити попадат и управленските верификации, а в това число и проверките на място, които са част от управленските проверки. Съгласно информация от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, основен притежател на дялове в двете дружества – „Делойт Одит” ООД и „Делойт България” ООД е „Делойт Сентръл Юръп Холдингс Лимитид” – Кипър, като един от управителите и в двете дружествна е Силвия Георгиева Пенева. Всичко това доведе до невъзможност от продължаването на действието на сключения договор с „Делойт България” ООД поради потенциален конфликт на интереси.

Допустимият процент на ставката за непреки разходи се определя в Насоките за кандидатстване за всяка процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ въз основа на Методика за прилагане на непреките разходи. Методиката е подготвена на база на препоръките на ЕК и след проведени работни срещи с нейни представители.

В първата процедура за СГО, отворена през 2007 г., в която е заложена възможността да се използва правилото на постоянна ставка е на база чл. 11(3) b от Регламент № 1081/2006 г. При вторите две процедури за СГО от 2008 г., съгласно препоръките на ЕК, се използваха правила одобрени от Ръководителя на УО на ОПАК. През 2009 г. по Оперативна програма „Административен капацитет” не са отваряни процедури за СГО.

3. 
   От страна на бенефициентите:
   

Въпреки, че към момента няма регистрирани значителни затруднения, от гледна точка на мониторинга на изпълняваните проекти могат да се идентифицират следните проблеми:

• 
  липса на капацитет при управлението на проектите, от страна на повечето бенефициенти;
  
• 
  систематично неспазване на изискванията и указанията на УО на ОПАК, по отношение на изготвяните от бенефициентите месечни отчети/доклади за изпълнението на проектите и обезпечаване на доказателствен материал, във връзка с извършените разходи;
  
• 
  проблеми, свързани с възлагането на обществени поръчки
  
• 
  трудности при спазване на разпоредбите на Закона за електронното управление, най-вече от страна на общините-бенефициенти.
  

• 
  забавяне в изпълнението поради недобро планиране на дейностите в проектите от страна на бенефициентите (например при планиране на времевото изпълнение на дейностите и координирането му с важни за изпълнението /външни/ фактори);
  
• 
  при разработка и реализиране на партньорски проекти има трудности при взаимодействието между различните бенефициенти – УО на ОПАК осъществява системен мониторинг върху дейността на всички партньори по проекта;
  
• 
  непознаване на общите условия на договора, което води и до неизпълнение на ангажиментите от страна на съответния бенефициент. Например: не се уведомява УО на ОПАК за настъпили „съществени” или „несъществени” промени в процеса на реализиране на проекта – УО на ОПАК изпраща циркулярни писма до всички бенефициенти с разяснения относно тълкуването на „съществени” и „несъществени” промени;
  
• 
  неправилно реализиране на заложените количествени индикатори. Наблюдават се случаи, при които не се обучават представители на целевите групи по проекта.
  

УО на ОПАК, след като идентифицира рисковете и трудностите при изпълнението на проекти от бенефициенти-общини, планира провеждането на работни срещи. От страна на бенефициентите бяха получени следните теми, които да бъдат обект на дискусия по време на гореспомената среща:

1. 
   Провеждане на тръжни процедури за избор на изпълнител: обжалване пред КЗК на тръжна документация и/или избор на изпълнител на обявената обществена поръчка.
   
2. 
   Отчитане на дейности по проекта, възложени на външни изпълнители.
   
3. 
   Предвидените срокове за съгласуване на документите за откриване на процедури за определяне на изпълнители (предварителен контрол от УО на ОПАК), съгласно Наредбата за осъществяване на предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от Европейски фондове.
   
4. 
   Осигуряването на оборотни средства за реализация на одобрените проекти. Те произтичат от:
   

• 
  малкия размер на авансовите плащания (20%) по договорите за безвъзмездна финансова помощ;
  
• 
  забавяне при одобряване и възстановяване на средствата по исканията за плащане.
  

• 
  при одобрение на бъдещи проекти в договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ да бъде предвиден по-голям размер на средствата за авансови плащания;
  
• 
  да се съкратят сроковете за одобряване и възстановяване на средствата по исканията за плащане.
  

5. 
   Отчитане на разходи, в т.ч. командировки в чужбина;изплащане на хонорари на чуждестранни експерти, за телефонни услуги и др.
   
6. 
   Отчитане на проведени обществени поръчки.
   

Прилагането на принципа на равнопоставеност между половете и превенция на дискриминацията въз основа на полова принадлежност, раса, етнически произход, религиозни убеждения и вярвания, интереси, възраст или полова ориентация е неотменима част от всички политики и практики, подпомагани чрез Структурните фондове. Приоритетите и дейностите по ОПАК са в съответствие и, където е възможно, допринасят за реализиране на политиката на Общността и съответното законодателство във връзка с принципа на равенство между половете и липсата на дискриминация.