Доклад за оценка на съвместимостта с целите на опазване на защитени зони от Натура 2000

Описание

Рибарниците Челопечене са разположени в непосредствена близост до Софийския квартал Челопечене и околовръстното шосе на града. Граничат с р. Лесновска от юг и обработваеми площи на север, на запад с околовръстното шосе на София, а на изток с пътя за кв. Кремиковци. Рибовъдните басейни са с обща площ от 73 ha, от които 60 ha – преобладаваща открита водна площ на плитководни басейни. По бреговете и дигите са обрасли с тръстика /Phragmites australis/ и широколистен папур /Typha latifolia/. Откритата водна повърхност е частично обрасла с роголистник /Ceratphyllum demersum/ и ръждавец /Potamogeton spp./. Заобиколени са от ивици тополи /Populus spp./, върби /Salix spp./ и акация /Robinia pseudoacacia/. В зависимост от експлоатацията, рибарниците са с различно ниво на водата.

В рибарници Челопечене са установени са 134 вида птици, от които 56 са включени в Червената книга на България (в подготовка). От срещащите се видове 58 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са описани 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 13 вида, в SPEC3 - 43 вида. Тук подходящи местообитания намират 42 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409/ЕИО. С ключовото си разположение - на прелетния път Via Aristotelis, преминаващ по Искърския пролом, през Софийското поле до долината на р. Струма, рибарниците са важна спирка за почивка и хранене на много прелетни водолюбиви, пойни и грабливи птици. Освен това те са и един вид заместител на естествените блата съществували в миналото на това място и са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за гнездящата тук малка пъструшка /Porzana pusilla/. Рибарниците са от значение също за малкия воден бик /Ixobrychus minutus/ и застрашената от изчезване в света белоока потапница /Aythya nyroca/. Те са важно зимовище за големия воден бик /Botaurus stellaris/ и голямата бяла чапла /Casmerodius albus/ в Софийско, както и важна трофична база за блестящия ибис /Plegadis falcinellus/, розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/, малкия горски водобегач /Tringa glareola/ и световно застрашения малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/ при миграция и зимуване (Николов, Граматиков, 2007).

Състояние на защитената зона във връзка с целите на опазване

Рибарниците “Челопечене” изградени на мястото на естествена влажна зона – блатото Тунисвет (Челопеченско торфище), след пресушаването му през 40-те години на ХХ век. В продължение на хилядолетия птиците са използвали блатото при сливането на Лесновска река с Кремиковската река (превърнато в рибарници едва преди петдесетина години) за гнездене и като място за почивка по време на миграции и зимуване. Рибарниците са били създадени като сложно структурирано рибовъдно стопанство за отглеждане на шаранови риби на мястото на естествена влажна зона. Броят на водните басейни е бил различен, в зависимост от напълването и режима на рибарниците. Днес броят им е 19. Басейните са били обрасли с водолюбива растителност, включително тръстика, която е била косена редовно. В периода на функциониране на рибарниците от 60-те до 90-те години на ХХ век, те редовно са били обитавани от значително разнообразие от видове птици, като са били значими включително за видовете, обект на опазване в защитената зона понастоящем (виж т.3.3) – привързани към плитководни еутрофни водни басейни с водолюбива растителност.

Началото на 90-те години на миналия век полуекстензивното рибовъдно стопанство се е превърнало в напълно екстензивно. От всички поддържащи рибарниците дейности в този период е прилагано единствено управление на водните нива. Големият рибарник (№22) е бил оводнен, с различни нива на водата през различните сезони. Рибарниците са обитавани тогава от много птици от разреди дъждосвирцоподобни, жеравоподобни (сем. Дърдавцови), щъркелоподобни и -соколоподобни, като тенденцията е била свързана с увеличаване разнообразието на видове и увеличаване на числеността на срещащите се там птици.

След окончателното прекратяване на рибовъдната дейност в края на 1997 г. рибарниците са изоставени. В периода 1998 – 2003 г. големият басейн (№22), както и малките от №1 до №18 са пресъхнали постепенно, поради прекратяване на вода подаването към тях. Останалите басейни с №№19, 20, 21 и 23 по това време все още поддържат водно ниво. Към края на периода е пресушен и басейн №23. Белооки потапници са гнездили в басейни №19, 20 и 23, но постепенно с процесите на пресъхване са напуснали басейн №23.

След 2004 г. рибарниците са напълно запуснати, не се подава вода в басейните, постепенно пресъхват басейни №№20, 21 и птиците се концентрират в басейн №19, който в момента е с най-голяма консервационна стойност.

Понастоящем рибарниците се намират в процес на трансформация с възвръщане към състояние на блата. Този реверсивен процес обаче не е ‘огледален’ и няма гаранция, че след време ще се достигне отново до първоначалното, изходно състояние на влажната зона. Състоянието на типичните местообитания за видовете, обект на опазване е влошено, като част от тях са обратимо изчезнали. Това състояние на влажната зона не е необратимо и лесно би могло да бъде повлияно в положителен аспект спрямо екологичните изисквания на видовете предмет на опазване в нея. Възстановителни дейности, свързани с възобновяване притока на вода в сегашните пресъхнали територии с последващото поддържане на подходящи водни нива са сравнително лесно осъществими и в краткосрочен план ще доведат до възстановяването на местообитанията до благоприятния им природозащитен статус по отношение на видовете. Като такъв се счита състоянието на рибарниците към 1996-1997 г., поради което навсякъде по-долу в оценката се разглежда като референтен благоприятен природозащитен статус, който следва да бъде достигнат съгласно целите и предназначението на защитената зона.