4.1.5 Територии, ценни за опазване на дивите птици, разположени в обхвата на ОУП на Столична община, извън СЗЗ (биокоридори и ключови места):
Защитените зони за птиците в обхвата на ОУП София са международно значимите територии за опазване на застрашените и мигриращите видове птици. При своите придвижвания по време на миграция и през гнездовия период те използват и други природни територии в Софийското поле, които играят ролята на биокоридори, и ключови места за опазване на видовете в защитените зони. Най-общо важните екологични връзки за птиците са:
-
поречията на реките, които осигуряват връзката между планините ограждащи Софийското поле (основно за кълвачи и други видове привързани към горските местообитания). Те играят ролята на екологични коридори за придвижване на голяма част от водолюбивите птици в границите на Софийското поле, както и към Горнотракийската и Струмската долини и на север към Дунавската равнина.
-
Ливадите и пасищата, които осигуряват връзката и коридорите за придвижване на видовете, зависещи от откритите пространства, между околните планини и Софийското поле, както и както и към Горнотракийската и Струмската долини и на север към Дунавската равнина (основно ливадния дърдавец).
Фрагментацията или изчезването на тези екологични връзки може да доведе до влошаване на благоприятния природозащитен статус на видовете, предмет на опазване в защитените зони, въпреки че се спазват стриктно всички смекчаващи мерки. По тази причина е необходимо да се осигури достатъчна непрекъснатост и площ на тези екологични връзки в зелената система на града и околоградския район.
По-долу в краткост са разгледани най-важните екологични връзки и места, осигуряващи придвижването на птиците и връзката им с ОУП.
Влажни зони по поречието на р. Искър (яз. Искър-Нови Искър-Курило) и р. Лесновска
Таблица 10.
№
|
Територии от значение за дивите птици/ЗЗ
|
Кратка характеристика на местообитанията и състояние към момента
|
Орнитологична значимост
|
Предвидено устройство по ОУП (индекс)
|
Очаквано въздействие при реализиране на предвиденото по ОУП устройство
|
1
|
Рибарници Мечката
|
Рибовъдни басейни обрасли с влаголюбива и водна растителност. Важна междинна станция за чаплови и дъждосвирцови птици по време на миграция. Значимостта им през размножителния период зависи от нивото на водата в тях.
|
корморани (Phalacrocoracidae); чапли (Ardeidae);
щъркели (Ciconiidae);
ибиси (Threskiornithidae); дъждосвирцови птици (Charadriiformes)
|
Жв
|
Засяга един от басейните, в който се хранят сивите чапли от чапловата колония разположена в боровата плантация в съседство
|
3
|
Влажни ливади, пасища и обработваеми площи - гара Верила - Лозен
|
Комплекс от влажни ливади, пасища и обработваеми площи
|
ливаден дърдавец (Crex crex)
|
Смф2; Смфд; ООд; ПТПд; Оз1
|
Фрагментация на местообитанията – нарушават целостта на ливадите и обработваемите площи.
|
4
|
Кариерни езера северно от Ботевградско шосе при Долни Богров
|
Езера на мястото на бивши кариери, обрасли по бреговете с крайбрежна растителност.
|
Гнездови период: малък воден бик (Ixobrychus minutus); белоока потапница (Aythya nyroca); малък корморан (Phalacrocorax pygmeus); нощна чапла (Nycticorax nycticorax); пчелояд (Merops apiaster); брегова лястовица (Riparia riparia); торбогнезден синигер (Remiz pendulinus)
|
Изграждане на околовръстна автомагистрала -– Горни Богров; Допълнителен натиск от продължаващо и планирано Пмс
|
Нарушаване на целостта на територията и унищожаване на местообитанията. Прекъсване на естествена връзка между ЗЗ “Долни Богров-Казичене” -ЗМ “Блатата край с. Долни Богров” чрез кариерното езеро при Челопечене със ЗЗ “Челопечене”.
|
5
|
Влажни ливади – Равно поле- Мусачево
|
Влажни ливади, мочури, старици
|
дъждосвирцови птици (Charadriiformes); ибиси
|
Тсп; Сср; Извън обхвата на ОУП
|
-
|
6
|
Влажни ливади и заблатявания при утайник Челопечене
|
Влажни ливади, мочури, старици
|
дъждосвирцови птици (Charadriiformes), включително обикновена калугерица
|
Изграждане на околовръстна автомагистрала -– Горни Богров;
|
Унищожаване на местообитания
|
7
|
Язовир при кв. Ботунец с рибарници и влажни ливади
|
Язовир и обрасли с влаголюбива и водна растителност рибарници под стената му. Малки тръстикови масиви по бреговете в източната част на язовира.
Важно място за почивка по време на миграция и зимуване на голям брой водолюбиви птици предимно патици и гмурци. През размножителния период е установено гнездене на голям и малък гмурец, лиска, зеленоножка, голям зеленоног водобегач и др.
|
Патици (Anatidae); гмурци (Podicipedidae); дъждосвирцови птици (Charadriiformes), вкл. Actitis hypoleucos; Tringa ochropus; речна чайка (Larus ridibundus); жълтокрака чайка (Larus cachinans); чайка буревестница (Larus canus); малка чайка (Larus minutus); рибарки (Chlidonias)
|
Трк – терени на реки и други открити водни площи;
път околовръстно шосе – Горни Богров
|
-
Фрагментация
|
8
|
Утайник Челопечене
|
Утаител на МК Кремиковци
|
корморани (Phalacrocoracidae); чапли (Ardeidae); дъждосвирцови птици (Charadriiformes); грабливи птици
|
ЗПд – зони за градски паркове и градини; Тсм – терен за сметище
|
Унищожаване на тръстиковите масиви. Загуба на значението на утайника като място за почивка и струпване на водолюбиви птици при миграция и зимуване.
|
9
|
Кариера при Челопечене с прилежащия участък на река Лесновска
|
Кариерно езеро
|
Патици (Anatidae); гмурци (Podicipedidae); корморани (Phalacrocoracidae);
|
Трк – терени на реки и други открити водни площи
|
-
|
11
|
р. Лесновска и кариерни езера Чепинци – Негован
|
Кариерни езера
|
Патици (Anatidae); гмурци (Podicipedidae); корморани (Phalacrocoracidae); чайки (Lariidae); бял щъркел (Ciconia ciconia)
|
Трк – терени на реки и други открити водни площи ; Тди – терени за добив на полезни изкопаеми; ЗПд – зони за градски паркове и градини
|
|
12
|
р. Лесновска със старици, заблатявания и кариерни езера при Световрачене
|
Разливи,мочури, блата
|
|
Трк – терени на реки и други открити водни площи ; Тди – терени за добив на полезни изкопаеми; ЗПд – зони за градски паркове и градини
|
|
13
|
Блато при Нови Искър
|
Блата, мочури. Блатото е от изключително значение за пъструшките, белооката потапница, малкия и големия водни бикове. Те се преместват там във връзка с влошаването на състоянието на други влажни зони в Софийското поле – особено на рибарници Челопечене.
|
Гнездови период: малък гмурец, черноврат гмурец, голям воден бик, малък воден бик, ръждива чапла, нощна чапла, бял щъркел, зеленоглава патица; белоока потапница; крещалец, зеленоножка, голяма пъструшка, малка пъструшка, средна пъструшка, лиска, тръстиков блатар, късопръст ястреб и др.
Миграция: ръждива чапла, нощна чапла, сива чапла, малка бяла чапла, гривеста чапла, зеленоглава патица, сива патица, зимно бърне, лятно бърне, голяма, малка и средна бекасина, ястребогушо коприварче, голям маслинов присмехулник;
Зимуване: ням лебед, поен лебед, зеленоглава патица, фиш, зимно бърне, тръноопашата потапница (еднократно), земеродното рибарче;
Грабливи птици през всички сезони
|
Пп; Пмс – устройствена зона за производство в малки и средни предприятия; ПМСд
|
|
Влажни зони в западната част на Софийското поле - поречие на р. Блато и притоци
Таблица 11.
№
|
Територии от значение за дивите птици/ОВМ
|
Кратка характеристика на местообитанията Състояние към момента
|
Орнитологична значимост
|
Предвидено устройство по ОУП Легенда
|
Ефект при изменение на ОУП и реализиране на предвиденото устройство
|
1
|
река Църна Бара - меандри, разливи и влажни ливади пасища и обработваеми площи югозападно от с. Волуяк – жп. гара;
Ливади, пасища, разливи
|
|
бял щъркел (Ciconia ciconia); ливаден дърдавец (Crex crex)
|
Жм;
Жмд
Оз1;
Смф2 – смесена многофункционална зона
Смф2д
|
Урбанизация. Унищожаване на местообитанията – както гнездови за дърдавеца, така и ловни за щъркела и грабливи птици (блатари, мишелови)
|
2
|
яз. Мрамор (Волуяк)
|
Микроязовир и влажни ливади и обработваеми площи около него; Важна междинна станция за почивка и хранене на водолюбиви птици преминаващи по Виа Аристотелис. Заради струпванията на водолюбиви птици и сравнително естествения характер на околните на язовира територии (ловни полета) задържа и много хищни птици (вкл. Царски орел – еднократно наблюдение на млада птица). През гнездовия период важен за няколко вида водолюбиви птици: патици (Anatidae); гмурци (Podicpedidae); чапли (Ardeidae); и др.
|
патици (Anatidae); гмурци (Podicpedidae); чапли (Ardeidae); дърдавцови птици (Rallidae); чайки (Laridae); тръстиков блатар (Circus aeruginosus); вечерна ветрушка (Falco vespertinus); дъждосвирцови птици (Charadriiformes), включително бекаси (Scolpacidae); щъркели (Ciconiidae);
|
Магистрала Горни Богров – околовръстно – Сливница;
Смф2 – смесена многофункционална зона – от двете страни на вливането на р. Църна Бара в язовира;
Тди – терени за добив на полезни изкопаеми (не е предвидено н ОУП, но има инвестиционно намерение)
|
Унищожаване на местообитания.
Нарушаване характера и целостта на комплекса язовир – влажни ливади и разливи около него.;
Смф2 в момента се насипват земни маси и се унищожават разливите на р. Църна Бара около моста – гнездовища бекасини
|
3
|
Мочурлива местност и наводнени обработваеми площи при р. Блато западно до Мировяне; Местн. Твърдако и Отава
|
|
Може би дъждосвирцови птици (Charadriiformes), включително бекаси (Scolpacidae); дърдавцови птици (Ralidae);
|
Птп – северно
|
-
|
4
|
Мочури р. Блато северно от Мрамор; Между пътищата за Житен и Доброславци; Разливи и мочури –р. Църна Бара -р. Блато между Мировяне и Нови Искър
|
Ливади, пасища, разливи; Мочурлива местност около р. Блато и вливането на р. Църна бара в нея между Мировяне и Нови Искър от двете страни на околовръстното шосе
|
Може би дъждосвирцови птици (Charadriiformes), включително бекаси (Scolpacidae); дърдавцови птици (Ralidae);
|
Смф2 – смесена многофункционална зона;
Пмс – устройствена зона за производство в малки и средни предприятия;
Смф2д – смесена многофункционална зона в Ссп – земеделска зона със специфичен режим и Ссб – земеделска зона без право а застрояване;
Път пресичащ околовръстното перпендикулярно
|
Тотална урбанизация на територията и унищожаване на местообитанията.
|
Ливади и пасища в подножията на планините Люлин, Витоша и Лозенска
Важни ливадни комплекси, играещи ролята на екологични коридори и ключови места за птиците са ливадите между Младост-2 и Студентски град, ливадите при Драгалевци, Симеоново до Бистрица, ливадите между Бистрица и Панчарево ливадите между Бистрица и Железница, ливадите в подножието на Лозенска планина между Герман и Лозен от една страна и южната граница на защитена зона Долни Богров – Казичене. В западната част на Софийското запазени ливади има в района на Волуяк и в подножието на Люлин планина в района на Марчаево и Владая в частта и от към Люлин планина, където вида е недостатъчно проучен. Ливадните комплекси са от ключово значение за ливадния дърдавец (по време на гнездене и миграция), като ловни територии на белия щъркел и на видовете грабливи птици, гнездящи в защитена зона Витоша и в планините Лозенска и Люлин. В северната част на Софийското поле запазени ливади има в района на Нови Искър.
Значителна част от ливадните комплекси, особено в подножието на Витоша, са предвидени в ОУП за урбанизиране, като степента на това отрицателно въздействие е разгледано като част от въздействието върху защитена зона Витоша. Друга част от ливадните комплекси се очаква да бъдат силно фрагментирани от планираните устройствени зони.
4.2. Потенциални зони от Значение за общността
В таблица по долу е даден предмета на опазване на потенциалните Зони от Значение за Общността (пЗЗО) разположени на територията на град София – посочени са само местообитания и видове опазвани на територията на гр. София
4.2.1. Местообитания
Таблица 12.
Код зона
|
Код местообитание
|
Име местооб
|
Ha общо в зоната
|
1% от площта за цялата зона в ха
|
Приблизителен процент (1%) от площта в гр. София за Витоша в декари
|
BG0000113
|
91E0
|
Галерии от елша и върби
|
16,9632
|
0,169632
|
0,57
|
BG0001307
|
91E0
|
Галерии от елша и върби
|
56,8565452
|
0,568565
|
|
BG0000113
|
4060
|
Ниски суб-алпийски храстчета
|
3414,2544
|
34,14254
|
113,81
|
BG0000113
|
4070
|
Храсталаци от клек
|
5,472
|
0,05472
|
0,18
|
BG0000113
|
4080
|
Ниски храстчета от арктични върби
|
21,6144
|
0,216144
|
0,72
|
BG0000113
|
6210
|
Полустестествени сухи тревни съобщества - Festuco - Brometalia
|
1356,7824
|
13,56782
|
45,23
|
BG0000165
|
6210
|
Полустестествени сухи тревни съобщества - Festuco - Brometalia
|
919,0382
|
9,190382
|
|
BG0000113
|
6230
|
Богати на видове планински и суб-алпийски пасища с къртъл
|
2566,0944
|
25,66094
|
85,54
|
BG0000165
|
6230
|
Богати на видове планински и суб-алпийски пасища с къртъл
|
106,401324
|
1,064013
|
|
BG0000113
|
6410
|
Ливади с Molinia
|
303,696
|
3,03696
|
10,12
|
BG0000113
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
|
5,472
|
0,05472
|
0,18
|
BG0000165
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
|
4,271586
|
0,042716
|
|
BG0000165
|
6520
|
Планински сенокосни ливади
|
241,797656
|
2,417977
|
|
BG0001307
|
6520
|
Планински сенокосни ливади
|
198,8725508
|
1,988726
|
|
BG0000113
|
7140
|
Торфища
|
103,968
|
1,03968
|
3,47
|
BG0000113
|
8110
|
Планински силикатни сипеи
|
1501,7904
|
15,0179
|
50,06
|
BG0000113
|
8220
|
Хазмофитна растителност по силикатни скали
|
103,968
|
1,03968
|
3,47
|
BG0000113
|
8230
|
Силикатни скали с пионерна растителност
|
3,2832
|
0,032832
|
0,11
|
BG0000113
|
9110
|
Букови гори от типа Luzulo - Fagetum
|
119,016
|
1,19016
|
3,97
|
BG0000113
|
9130
|
Букови гори от типа Asperulo - Fagetum
|
3961,728
|
39,61728
|
132,06
|
BG0001307
|
9130
|
Букови гори от типа Asperulo - Fagetum
|
166,028912
|
1,660289
|
|
BG0000165
|
9150
|
Букови гори от типа Cephalanthero - Fagion
|
193,4769574
|
1,93477
|
|
BG0000113
|
9170
|
Гори от зимен дъб и габър
|
1059,9264
|
10,59926
|
35,33
|
BG0001307
|
9170
|
Гори от зимен дъб и габър
|
7,7721588
|
0,077722
|
|
BG0000113
|
9180
|
Гори от явор, липи, планински ясен и др. върху стръмни каменисти терени
|
88,3728
|
0,883728
|
2,95
|
BG0000113
|
9410
|
Смърчови гори
|
1253,3616
|
12,53362
|
41,78
|
BG0000113
|
62D0
|
Оро-мизийски кисели пасища
|
106,704
|
1,06704
|
3,56
|
BG0001307
|
91CA
|
Гори от бял бор
|
408,3308376
|
4,083308
|
|
BG0000113
|
91D0
|
Мочурни гори
|
0,2736
|
0,002736
|
0,01
|
BG0000113
|
91M0
|
Гори от цер, благун
|
251,712
|
2,51712
|
8,39
|
BG0000165
|
91M0
|
Гори от цер, благун
|
259,2088994
|
2,592089
|
|
BG0001307
|
91M0
|
Гори от цер, благун
|
20,6421852
|
0,206422
|
|
BG0000113
|
91W0
|
Мизийски букови гори
|
738,72
|
7,3872
|
24,62
|
4.2.2. Видове
Видовете са групирани в групи според техните местообитания и екология
Таблица 13.
Код
|
Име
|
Група
|
Латинско име
|
Име
|
Бележки
|
BG0000113
|
Витоша
|
Цветно растение
|
Tozzia carpathica
|
Карпатска тоция
|
Разпространена в суб-алпийските ливади
|
BG0000113
|
Витоша
|
Растения
|
Drepanocladus vernicosus
|
Дрепанокладус
|
В торфищата на Витоша.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Растения
|
Buxbaumia viridis
|
Зеленикава бухбаумия
|
Гори от бук и смърч, върху гнила дървесина
|
-
Видове на реките, езерата и влажните зони около тях
Таблица 14.
Код
|
Име
|
Група
|
Латинско име
|
Име
|
Бележки
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Austropotamobius torrentium
|
Поточен рак
|
Живее в бързи и студени реки и потоци
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Austropotamobius torrentium
|
Поточен рак
|
Живее в бързи и студени реки и потоци
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Безгръбначни
|
Coenagrion ornatum
|
Ценагрион
|
Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми. Разпространен е предимно в низините, но се изкачва и до около 1200 м.н.в. в планините. (периметър на опазване 100 метра от брега)
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Coenagrion ornatum
|
Ценагрион
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Cordulegaster heros
|
Кордулегастер
|
Всички съобщения са от планински райони с надморска височина над 400 м. Ларвите на вида са обитатели на реки. Срещат се по каменистите дъна с органични остатъци между тях. В зоните се среща в река Искър над Панчарево.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Lycaena dispar
|
Лицена
|
В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони до към 1000м (периметър на опазване 100 метра от брега)
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Безгръбначни
|
Lycaena dispar
|
Лицена
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Lycaena dispar
|
Лицена
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Ophiogomphus cecilia
|
Зелено стико-опашато водно конче
|
Разпространен е предимно в средните и по-рядко в горните течения на по-големите реки –и притоците към тях. Ларвите на вида обитават бентосните ценози.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Lutra lutra
|
Видра
|
Живее в реки и водоеми, като дупките и са във брега обикновено с подводен вход. Скришен вид изискващ наличие на скришни места. (периметър на опазване 200 метра от брега)
|
BG0001307
|
Плана
|
Бозайници
|
Lutra lutra
|
Видра
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Земноводни и влечуги
|
Bombina variegata
|
Жълтокоремна бумка
|
Живее в малки потоци, постоянни и временни локви
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Земноводни и влечуги
|
Bombina variegata
|
Жълтокоремна бумка
|
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Земноводни и влечуги
|
Bombina variegata
|
Жълтокоремна бумка
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Земноводни и влечуги
|
Bombina variegata
|
Жълтокоремна бумка
|
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Земноводни и влечуги
|
Emys orbicularis
|
Блатна костенурка
|
Живее във водоеми и части с бавно течение на река Искър. Снася яйца в околните райони около водоемите (периметър на опазване 200 метра от брега)
|
BG0001307
|
Плана
|
Земноводни и влечуги
|
Emys orbicularis
|
Блатна костенурка
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Земноводни и влечуги
|
Triturus karelinii
|
Голям южен тритон
|
Живее във водоеми, включително и части с бавно течение на река Искър. Живее в определени периоди и във влажни тревисти места около водоемите (периметър на опазване 200 метра от брега)
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Земноводни и влечуги
|
Triturus karelinii
|
Голям южен тритон
|
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Земноводни и влечуги
|
Triturus karelinii
|
Голям южен тритон
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Земноводни и влечуги
|
Triturus karelinii
|
Голям южен тритон
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Риби
|
Barbus meridionalis
|
Черна мряна
|
Обитава бързи чакълесто-каменисти реки в Искърския басейн, включително река Искър и притоците й
|
BG0001307
|
Плана
|
Риби
|
Barbus meridionalis
|
Черна мряна
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Риби
|
Cobitis taenia
|
Обикновен щипок
|
Реки с песъкливо-тинесто дъно – р. Искър
|
BG0000113
|
Витоша
|
Риби
|
Rhodeus sericeus amarus
|
Горчивка
|
Обитава водоеми и бавни реки (р. Искър)
|
BG0001307
|
Плана
|
Риби
|
Rhodeus sericeus amarus
|
Горчивка
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Риби
|
Sabanejewia aurata
|
Балкански щипок
|
Бързи чакълесто-каменисти реки
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Leucorrhinia pectoralis
|
Леукориния
|
Среща се в Боянско езеро
|
Таблица 15.
Код
|
Име
|
Група
|
Латинско име
|
Име
|
Бележки
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Безгръбначни
|
Bolbelasmus unicornis
|
Еднорог болбелазмус
|
Почвено живеещ вид. Ларвата живее в почвата където се храни с мицела на гъби живеещи по гниещи коренища на дървета.
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Bolbelasmus unicornis
|
Еднорог болбелазмус
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Cerambyx cerdo
|
Голям сечко
|
Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus, кодове по Приложение 1 9170, 91МО), по-рядко по други широколистни дървета. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниещата дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея.
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Безгръбначни
|
Cerambyx cerdo
|
Голям сечко
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Cerambyx cerdo
|
Голям сечко
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Lucanus cervus
|
Eленов рогач
|
Обитава най-често покрайнини на просветни широколистни и смесени гори (кодове по Приложение 1 9170, 91МО, 9110, 9130, 9150, 9180). Ларвата се развива нормално 5 (максимално 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на широколистни дървета.
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Безгръбначни
|
Lucanus cervus
|
Eленов рогач
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Lucanus cervus
|
Eленов рогач
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Morimus funereus
|
Буков сечко
|
Обитава предимно широколистни и смесени гори, но също така се среща и в иглолистни гори (кодове по Приложение 1 9170, 91МО, 9110, 9130, 9150, 9180, 9410, 92CA). Ларвите се развиват под кора на дървета, където се хранят със сърцевината им.
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Безгръбначни
|
Morimus funereus
|
Буков сечко
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Morimus funereus
|
Буков сечко
|
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Безгръбначни
|
Osmoderma eremita
|
Осмодерма
|
Обитава стари хралупести живи широколистни дървета в гори (кодове по Приложение 1 9170, 91МО, 9110, 9130, 9150, 9180), както и стари плодни дървета по открити места.
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Osmoderma eremita
|
Осмодерма
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Rosalia alpina
|
Алпийска розалия
|
Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук (Fagus), както и по други широколистни дървета (кодове по Приложение 1 9110, 9130, 9150, 9170, 91МО, 9180). Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета като се хранят с нея.
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Безгръбначни
|
Rosalia alpina
|
Алпийска розалия
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Rosalia alpina
|
Алпийска розалия
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Barbastella barbastellus
|
Широкоух прилеп
|
Обитава стари планински гори (кодове по Приложение 1 9170, 91МО, 9110, 9130, 9150, 9180, 9410, 92CA)..
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Бозайници
|
Barbastella barbastellus
|
Широкоух прилеп
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Бозайници
|
Barbastella barbastellus
|
Широкоух прилеп
|
|
-
Видове на полу-естествените пасища и ливади в ниските и средно високи части на планината, някои привързани към екотона пасища/гори
Таблица 16.
Код
|
Име
|
Група
|
Латинско име
|
Име
|
Бележки
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Callimorpha quadripunctaria
|
Молец на Джърси
|
В България се среща от най-ниските части на страната, включително и Черноморското крайбрежие, до около 1600м в планините, най-вече по топли обраснали припечни склонове, навсякъде, където има леска. Ларвите се хранят с глухарче (Taraxacum), Lamium, Lonicera, коприва (Urtica), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus).
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Безгръбначни
|
Callimorpha quadripunctaria
|
Молец на Джърси
|
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Безгръбначни
|
Callimorpha quadripunctaria
|
Молец на Джърси
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Callimorpha quadripunctaria
|
Молец на Джърси
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Eriogaster catax
|
Глогова торбогнездница
|
В България се среща от най-ниските и топли части на страната до към 1000м в планините, най-често по топли припечни поляни с единични дървета или в покрайнините на просветни дъбови гори.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Euphydryas aurinia
|
Еуфидриас
|
Обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Maculinea nausithous
|
Макулинеа
|
Обитава тревисти ливади и поляни, както и долове в иглолистни и брезови гори и покрайнините им.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Paracaloptenus caloptenoides
|
Паракалоптенус
|
Обитава ксерофитни тревисто-храстови или тревисти асоциации, като се придържа към почвата.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Безгръбначни
|
Polyommatus eroides
|
Полиоматус
|
В България се среща из открити припечни поляни.
|
BG0000165
|
Лозенска планина
|
Безгръбначни
|
Polyommatus eroides
|
Полиоматус
|
|
BG0001307
|
Плана
|
Безгръбначни
|
Polyommatus eroides
|
Полиоматус
|
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Spermophilus citellus
|
Лалугер
|
Привързан към пасища (Железница). Почти изчезнал поради западанеото на пашата. Допреди 10-15 години го е имало и на Лозенска планина
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Vormela peregusna
|
Пъстър пор
|
Рядък вид. Труден за проучване. До голяма степен привързан към лалугера и други едри гризачи. Среща се в разнообразни местообитания, предимно с разпръсната растителност.
|
BG0001307
|
Плана
|
Бозайници
|
Vormela peregusna
|
Пъстър пор
|
|
Таблица 17.
Код
|
Име
|
Група
|
Латинско име
|
Име
|
Бележки
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Rhinolophus ferrumequinum
|
Голям подковонос
|
Лятото колониите и убежищата са разнообразни – скални цепки, плитки пещери и галерии, под покриви. Зимува в дълбоки пещери. Ловува над места с разпръсната дървесна храстова расителност, по ръба на скали и гори, над брегове и водоеми.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Rhinolophus hipposideros
|
Малък подковонос
|
Подобно на предния вид.
|
Таблица 18.
Код
|
Име
|
Група
|
Латинско име
|
Име
|
Бележки
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Rupicapra rupicapra balcanica
|
Дива коза
|
В процес на възстановяване на Витоша. Обитание са суб-алпийските пасища, каменните грамади, както и горите в по-високата част на планината. Силно уязвим на човешко безпокойство.
|
Таблица 19.
Код
|
Име
|
Група
|
Латинско име
|
Име
|
Бележки
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Ursus arctos
|
Мечка
|
Зоната в частта й попадаща в град София опазва 7311 ха местообитания на вида, които имат капацитет да поддържат до 1,7 мечки. В Софийската част на планината редовно живеят най-малки 2 индивида (включително размножаваща се женска), като те се придържат предимно на юг от линията Владая – Владайска река - Златните мостове – почивен дом Артистите- Ветровала – хижа Кумата – хижа Боерица – пътеката до Почивен дом Бор – пътеката за Алеко – Алеко – Янчовска река – Бистрица. Всички бърлоги на мечките или спокойни места където те се задържат са в горската зона на юг от тази линия, което са около 1500 ха площ в гр. София – главно в резерват Бистришко бранище и горите над Владая по посока над дом Рудничар. Тоест Вида е силно уязвим към човешко присъствие – при оценката за попълване на НАТУРА 2000 базата данни, като неподходящи за разполагане на бърлоги са оценени всички места на разстояние до 500 метра от пътища включително и ползвани горски пътища, на отстояние до 500 метра от населени места и отделни застроени ядро с население/посетители до 1000 души, на отстояние до 1500 метра от населени места и отделни застроени ядро с население/посетители над 1000 души (когато полигоните на въздействие се сливат се оформя общ урбанизиран полигон). По отношение на биокоридорите на вида са възприети следните параметри – необходима широчина между 2 и 8 километра и в най-тесните места (места с тесен фронт на миграция) между 2км и 800 метра – като дължината на тесния участък не е по-голяма на коридора в най-тясната част. По отношение на стъпковите коридори изискването е да има потенциални местообитания с капацитет за поне 5 мечки (това е практически и капацитета на местообитанията в цялата зона Витоша)
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Бозайници
|
Ursus arctos
|
Мечка
|
Зоната играе роля на биокоридор за вида, с подходящи местообитания за неговото задържане. Незначителни площи в гр. София
|
BG00001307
|
Плана
|
Бозайници
|
Ursus arctos
|
Мечка
|
Зоната опазва 1060 ха местообитания на вида, с капацитет 0,3 мечки. В зоната се намират важни летни местообитания на мечките от Витоша. Освен това тя играе роля на биокоридор за вида, с подходящи местообитания за неговото задържане.
|
BG0000113
|
Витоша
|
Бозайници
|
Canis lupus
|
Вълк
|
Зоната в частта й попадаща в град София опазва 4980 ха местообитания на вида, които имат капацитет да поддържат до 1,6 вълка. Всички констатации направени за мечката до голямата степен важат и за вълка. За вълка са заложени по-големи показатели на прогонване в сравнение с мечката – при населени места над 1000 души е 3000 метра, а над 5000 души – 5км. Видът е много по-пластичен по отношение изискванията за биокородорите в сравнение с мечката.
|
BG0000301
|
Черни рид
|
Бозайници
|
Canis lupus
|
Вълк
|
Зоната e постоянно местообитание на вида. Незначителни площи в гр. София
|
BG00001307
|
Плана
|
Бозайници
|
Canis lupus
|
Вълк
|
Зоната опазва 1530 ха местообитания на вида, с капацитет 0,4 вълка. Освен това тя играе роля на биокоридор за вида, с подходящи местообитания за неговото задържане.
|
4.2.3. Биокоридори
-
Биокоридор между Витоша-BG0000113 , Плана-BG0001307, Лозенска планина-BG0000165 и Етрополе – Байлово - BG0000313
Между четирите зони се оформя важен биокоридор за мигриране на следните видове: кафява мечка /Ursus arctos/ вълк, /Canis lupus/. Освен за преминаване тези площи има ролята и на стъпков биокоридор, а района на Плана и като лятно местообитание на мечки от Витоша. Оформят се 4 зони с тесен фронт на миграция- между Бистрица и Железница, между Железница и Ярлово, между Ярлово и палакрийската котловина, при язовир Искър. Първите 3 от тях са ключови за опазване на мечката и вълка по западните склонове на зона Витоша.
-
Биокоридор между Витоша-BG0000113 – Руй BG0000212,
Представлява биокоридор който свързва местообитанията на следните видове: кафява мечка /Ursus arctos/ вълк, /Canis lupus/. Освен за преминаване тези площи има ролята и на стъпков биокоридор. Оформят се 2 зони с тесен фронт на миграция- между София и Владая, при село Клисура.
-
Биокоридор по река Искър и Лесновска между Плана- BG0001307, Лозенска планина BG0000165, Искърски пролом BG0001042.
Това е биокоридор за миграция на видрата/Lutra lutra/, черната мряна /Barbus meridionalis/,обикновената блатна костенурка /Emys orbicularis/, гребенестия тритон/Triturus karelinii/. За рибите водната среда е единствената за миграция, другите видове изискват комбинация от запазена крайречна растителност и места за размножаване и спокойствие (локви и водоеми свързани или близо до реката, места със слаба посещаемост)
-
Биокоридор по ниските склонове на Софийско поле между зоните Лозенска планина BG0000165, Витоша BG0000113, Искърски пролом BG0001042 и Драгоман BG0000322. Този биокоридор е съществен за опазване на лалугера и пъстрия пор. Основно става дума за откритите пасищни и ливадни местообитания в подножието и ниските склонове на Стара Планина гледащи към Софийско поле. Запазени колонии на лалугер има в околностите на Кремиковци.
Сподели с приятели: |
