ГЛАВА 5. ОЦЕНКА НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

На основата на обобщените въздействия в таблица 3 е оценена вероятността дадени въздействия на планираното чрез ОУП развитие на Столична община да повлияят отрицателно върху параметрите за благоприятен природозащитен статус (БПС) на местообитанията и видовете (различни от птиците). Включени са само преките въздействия. В оценката освен общите параметри за БПС са добавени и специфичните структури и функции характерни за отделните зони. Оценките са представени в табличен вид, като с цел опростяване не са включени параметрите за БПС за които оценката е, че нямат отношение към никое от идентифицираните въздействия. По отношение на птиците при оценката на видовете са използвани въздействията, описани в глава 3, точка 3.1.

• 
  Различни видове застроителни ядра, застроени територии, кариери и линейна инфраструктура – освен прякото унищожение на местообитания, в близост до тях настъпват и значителни увреждания на допълнителни площи от местообитания – факт пренебрегван при много от оценките на въздействие. Преди всичко на фаза на строеж настъпва сериозно отъпкване, замърсяване и частично унищожаване на площи от местообитания. При отчитане на комбинираните въздействия по време на строителство следва да се отчита, като засегната цялата площ на строителната площадка заедно със съпътстващата инфраструктура. На фаза експлоатация най-съществен остава въпроса за управление на площите заети с местообитания – най-общо казано всички типове местообитания оставащи в реално урбанизирани площи губят своят характер. Тревните местообитания са полу-естествени и са резултат от специфично дългогодишно ползване, като пасища или ливади. В рамките на урбанизираната територия те напълно губят своята структура и функции. Същото важи за горските и храстови съобщества. Всички площи оставащи в рамките на урбанизирана територия следва да се вземат в предвид, като дългосрочно унищожени.
  

От промишлени територии, а и от други типове застрояване може да се очакват замърсявания на околните територии, включително и на повърхностните и подземни води или атмосферата, което може да доведе до значително разпространение на замърсяването.

• 
  Зелени площи в градска среда, голф полета, ски писти, хиподруми, мото-крос писти, оff-road трасета, зелени футболни игрища и кортове.
  

В случаите на по-меко ползване (без повърхностно унищожение) тревните местообитания оставащи на мястото на такива съоръжения могат първоначално да запазят своя характер. В средносрочен и дългосрочен мащаб обаче се стига до пълна промяна на растителното съобщество и загуба на характерните за местообитанието видов състав, структура и функции. Това става в резултат на отъпкване; промяна на хидрологичния режим (при ски пистите заради изкуствения сняг, при другите заради поливане); ползване на торове и хербициди, а при пистите на добавки за изкуствен сняг; режим на ползване, косене и т.н. нямащ нищо общо с режима довел до изграждане на местообитанието; внасяне на чужди и разпространение на нитрофилни и/или рудерални видове. Всички площи под такива съоръжения следва да се отчитат, като значително увредени или унищожени. Изграждането на нови ски писти и използването на нитрати и води за изкуствен сняг може сериозно да замърси (нитрифицира) местообитания 6410 и 7140, както и да промени хирдологичния режим. И двата типа местообитания на Витоша са заплашени дългосрочно от настъпваща ксерофотизация. Следва да не се допуска изграждането на нови ски писти във водосбора на Торфения резерват, както и над други находища на двете местообитания в зоната. Също така следва да е забранено ползването на изкуствен сняг върху сега използвани писти. Площта на двата типа местообитания е относително малка и териториалния ефект на такова въздействие неминуемо би засегнало повече от 1 % от двата типа местообитания (1 ха при 9410 и 0.3 ха при 7140).

• 
  Дейности свързани с ползване на повърхностните или подземни води или с корекция и модифициране на водните тела – добив инертни материали, ВЕЦ, корекции реки, прочистване речни легла и т.н.
  

• 
  Растения – всички видове пряко унищожение следва да бъдат изключени от находищата на тези видове. Следва да се изключи напълно строителството на нови ски писти върху и в близост на находищата на Tozzia carpathica в субалпийската зона на пЗЗО Витоша BG0000113. Същото важи за целия водосбор над находищата на Drepanocladus vernicosus, както и за ползването на изкуствен сняг в тези райони.
  

• 
  Видове на бързите реки.
  

• 
  Видове на бавните реки, старици, разливи и локви по бреговете на реки.
  

• 
  Видове на стоящите водоеми.
  

Видове на стоящите водоеми са Coenagrion ornatum, Lycaena dispar, Lutra lutra, Rhodeus sericeus amarus, Leucorrhinia pectoralis, Triturus karelinii. В рамките на пЗЗО следва да не се допуска допълнително застрояване на 200 метровия периметър от брега на водоемите, който е важен за повечето видове за определени части от техния жизнен цикъл. Също така не следва да се изграждат спортни, рекреационни и други съоръжения довеждащи до допълнително антропогенизиране.

• 
  Видове на горите
  

Три вида безгръбначни Cerambyx cerdo, Lucanus cervus, Rosalia alpina са привързани предимно към дъбовите гори в най-ниските части на планината. Площта на местообитанията им е значително по-малка от общата площ на горите в планината и всяко пряко унищожаване на гори в пояса на тяхното разпространение следва да не се допуска. От ОУП на София, следва да се изключи проекта за шосе в близост до границата и през пЗЗО Витоша BG0000113 над село Княжево – проекта ще засегне неминуемо над 1% (до 10-15%) от местообитанията и популациите на трите вида. ОУП да предвиди друга алтернатива за подобряване на транспортните връзки.

• 
  Видове на полу-естествените пасища и ливади в ниските и средно високи части на планината, някои привързани към екотона пасища/гори
  

Подобно на горските видове безгръбначни и тук има редица видове пряко свързани с поляните в долния и средния горски пояс - Callimorpha quadripunctaria, Eriogaster catax, Euphydryas aurinia, Maculinea nausithous, Polyommatus eroides, Paracaloptenus caloptenoides. Вероятно съсредоточаването на известни находища в северо-източната част на зона Витоша, се дължи на степента на проученост на зоната, но и на наличие на достатъчно местообитания. Въпреки това площта на откритите местообитания в тази част е значително по-малка от горските. В тази част не следва да се допуска строителство на нови строителни ядра в откритите местообитания – в дългосрочен аспект е допустимо единствено незначително разширение на съществуващи постройки. Същото важи и за останалите пЗЗО, с местообитания на тези видове.

• 
  Пещерни и скални прилепи
  

• 
  Дива коза
  

Вида е силно уязвим във Витоша. Площта на подходящите местообитания не е голяма – в частта на зона Витоша попадаща в гр. София около 1000-1500 ха. Вида е силно уязвим към интензивни човешки дейности. Зоната на обитаване на вида е субалпийския пояс на юг от линията пътеката от хижа Бор към платото до маркираната със зимна маркировка пътека за Черни връх – връх Камен дел заедно със северните му склонове и каменни грамади – Алеко – Романски лифт – Меча поляна при Алеко, следва да е свободна от засилване на човешкото присъствие. Изграждането само на една писта навътре в тази зона би засегнало значителна част от местообитанията – пряко би унищожило над 1% от тези местообитания (над 10-15 ха), но и би увредило значително по-голям периметър поради прогонване на вида.

• 
  Едри хищници – мечка и вълк
  

• 
  Биокоридори за едри хищници - Въздействията, които могат да засегнат местообитанията им са същите, като тези в НАТУРА 2000. Тука обаче следва да се добави въздействието на пътната и ж-п инфраструктурата. За да се избегне увреждането на връзката между НАТУРА 2000 зоните е необходимо да не се допускат нови застроителни ядра в териториите с биокоридорна функция, а съществуващите да могат да се разширяват само до 50% от тяхната първоначална площ. С това се предотвратява значителното пряко унищожаване на местообитания, тяхното увреждане поради прогонване, както и фрагментацията. В териториите с места с тесен фронт на миграция – района от Бистрица до Ярема и от Черния кос до Владая, следва да се изключи всяко разширение на съществуващите населени места и други урбанизирани територии. Значително отрицателно въздействие ще имат предвидените разширения на населените места заемащи територии от сегашните граници на село Бистрица до границите на Ярема. При увеличаване на трафика по пътната инфраструктура до над 10 000 единици на денонощие следва задължително да бъдат изградени прелези за преминаване на мечки, а при над 5 000 единици е желателно. Прелези при тези обстоятелства следва да има: между Бистрица и Железница, между Железница и Ярлово, между Ярлово и палакрийската котловина, при язовир Искър, между Панчарево и ВЕЦ Пасарел, между София и Владая.
  

• 
  Биокоридор по река Искър - за да се опази е необходимо следното: в периметър от 200 метра от брега да не се допуска ново строителство и поставяне на огради с изключение постройки за обслужване на посетители до 1 % плътност на застрояването без огради; поне 30% от брега на реката да бъде оставен без интензивно човешко присъствие (без алеи, обслужващи постройки и т.н.); при съществуващо вече застрояване да се осигури максимално възможно широк коридор по двата бряга на реката без огради, алеи и други препятствия за животните; да се осигури водна връзка и зелен коридор към езерата образували се от добива на инертни материали, като последните се управляват аналогично на речния бряг (не застрояване на ивица от 200 метра, осигуряване на 30% спокоен бряг)
  

• 
  Биокоридор по склоновете на Стара Планина за лалугер и пъстър пор – предпазване на териториите от застрояване и залесяване. Опазване на традиционните форми на ползване.
  

• 
  Малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Редовен мигриращ и зимуващ вид, установен още от 60-те години на ХХ век (Симеонов, Софрониев, 1968). Около 42% от всички наблюдавани малки корморани в Софийско за периода 1994-2007 г. са установени в рибарниците и кариерите край кв. Челопечене и защитената местност “Блатата край Долни Богров” и кариерните езера там. Повечето от тези птици са регистрирани именно на рибарници Челопечене. Най-често са виждани малки групи по 10-15 екз., по-рядко до 40-50 екз. Максимална численост в рибарниците е установена на 18.03.2007 г. – 60 екз. Най-многоброен е вида по време на есенната миграция – ноември-декември и през пролетната – март-април. В блатата на защитена зона „Долни Богров – Казичене се концентрират до 10 индивида по време на миграция. Рядко е наблюдаван да зимува в язовир Искър в малки количества и кариерните езера край Чепинци. В миналото е мътил в блатата кай с. Куманица и с. Чепинци, а по време на миграция е срещан в река Искър край кв. Враждебна, ливадите при с. Биримирци и в околностите на с. Малашевци (сега квартал на София) (Дончев, 1967). Привързан към разнообразни типове гъсто обрасли водни местообитания, включително потопени дървета и храсти, тръстикови масиви, тревиста водна растителност и дори малки плаващи островчета от мъртва растителност. Храна – предимно дребна риба, по-рядко ракообразни, пиявици и др. (Cramp, Simmons, 1977).
  

• 
  
  Каталог: OVOS 26052009
  OVOS 26052009 -> Проф д-р арх. Веселина троева – ръководител, ландшафт доц д-р инж. Добрин денев – ръководител, геоложка основа
  
  
  
  Изтегляне 19.42 Mb.
  
  Сподели с приятели: