Черен кълвач /Dryocopus martius/. Рядък вид за района на София. Гнезди в защитена зона „Витоша” (30 двойки), Борисовата градина (поне 1 дв.), Ловния парк, Западния парк и в лесопарка на кв. Княжево. Обитава стари иглолистни гори, по- рядко смесени или широколистни гори. По време на след гнездовите скитания рядко се среща в защитена зона „Рибарници Челопечене”. Уязвим е към дейностите, водещи до: унищожаване на типичните местообитания, фрагментация, подборни сечи при които се унищожават стари дървета, прочистване на горите от мъртва дървесина, промяна на хранителната база, безпокойство.
Таблица 70. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – черен кълвач
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/. Гнезди в защитените зони „Витоша” (5 дв.), „Долни Богров – Казичене” (30-40 дв.) и в „Рибарници Челопечене” (1 дв.). Обитава овощните градини и горичките по цялото поречие на реките Искър и Лесновска и Софийското поле в откритите култивирани райони. В самия град се среща в кварталите, където са запазени къщи с градини, богати на зелени площи от парков тип със стари дървета, основно в южните квартали в полите на Витоша, в югозападните и северните части (Янков, 1992). Гнезди и в запазените крайречни ивици дървета на реките, преминаващи през София (в участъците с естествени речни брегове). Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване на местообитания, гнездови и хранителни субстрати.
Таблица 71. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – сирийски пъстър кълвач
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/. Обитава районите със стари дървета по поречието на река Искър и защитена зона „Витоша” (до 40 дв.). В началото на 80-те години на ХХ век е гнездила в южните части на Ловния парк (Янков, 1992), но след това не е потвърждавана като гнездящ вид в град София. В извън гнездовия период е наблюдаван във вилна зона „щъркелово гнездо”. Средният пъстър кълвач е уязвим към следните въздействия: унищожаване на местообитания, гнездови и хранителни субстрати.
Таблица 72. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – среден пъстър кълвач
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Белогърб кълвач /Dendrocopos leucotos/. Между 4 и 10 двойки гнездят в старите иглолистни и смесени гори на защитена зона „Витоша”. Уязвим към следните въздействия: изсичане на горите и фрагментацията им; унищожаване на гнездови и хранителни субстрати, включително прочистване на гората от мъртва дървесина. Доколкото ОУП не засяга самата защитена зона Витоша, не се счита че ще видът и неговите местообитания ще бъдат засегнати от ОУП.
-
Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/. Рядък вид за района на Софийското поле. По време на миграция се среща не редовно в ниските части на защитена зона „Витоша”. В миналото (през 70-те години) е наблюдавана еднократно в южните части на града, в подножието на Витоша. Обитава откритите терени, пасища и поляни, като извън гнездовия сезон намира храната си и в ожънатите обработваеми земи. Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване на пасища и открити тревни площи; унищожаване на хранителната база на вида в следствие пръскане с инсектициди. ОУП не засяга самата защитена зона Витоша, но тъй като се осъществява мащабно строителство върху подходящи за вида местообитания в района, където е наблюдавана дебелоклюната чучулига, като е предвидено застрояване на открити терени, се счита че видът е засегнат от ОУП.
Таблица 73. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – дебелоклюна чучулига
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Горска чучулига /Lullula arborea/. Видът се среща по долината на река Искър в граничните райони между гората и откритите пространства (пасища, ливади, обработваеми земи), в хълмисти открити райони на Софийското поле и защитена зона „Витоша”. Установяван е да гнезди в югозападните части на града, в подножието на Люлин планина (Янков, 1983 и 1992). В защитена зона „Витоша” гнездят средно 177 двойки, като няма точни данни колко от тях гнездят в северните и източните части, които граничат с ОУП. По време на есенен прелет е установявана в подножието на Лозенска планина (Симеонов, Богданов, 1964/1965). Уязвима е към следните въздействия: унищожаване деградация и фрагментация на местообитанията, смъртност от сблъсък с автомобили.
Таблица 74. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – горска чучулига
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
|
