Доклад за оценка на съвместимостта с целите на опазване на защитени зони от Натура 2000

• 
  Ръждива чапла /Ardea purpurea/. Редовен, но малочислен мигрант. Описана за рибарници в Софийското поле и в миналото (Симеонов, Софрониев, 1968). За периода 1994-2004 г. в рибарниците Челопечене са установени 26% от всички ръждиви чапли по водоемите в Софийско, което прави мястото най-важното за този вид в областта. Най-често се наблюдава през април-май и през август-септември. Числеността му в рибарниците при отделните отчитания варира от 1 до 8 екз. Наблюдавана е в рибарниците и през гнездовия период (Граматиков, Алибашев, НБОИ). В кариерните езера край Долни Богров (в защитена зона «Долни Богров - Казичене») по време на миграция са установявани струпвания от 10 индивида. В блатото край Нови Искър се срещат ята от 3-8 птици по време на миграция. Възможно е гнездене на 1-3 двойки В защитена зона Витоша видът е регистриран като преминаващ по време на миграция, като вероятно се отнася да птици, които извършват придвижвания между водоемите в Софийското поле и други водоеми около планината. Подчертано привързана към плитководни водоеми с висока и гъста водна растителност, най-вече тръстика (Phragmites australis). Обикновено ловува по края на водоема, по възможност в близост до растителност за прикритие. Храна – главно риба и насекоми (Cramp, Simmons, 1977). Уязвим е към дейностите водещи до: унищожаване на типичните местообитания, фрагментация, промяна на хранителната база, безпокойство, замърсяване на водите.
  

• 
  Бял щъркел /Ciconia ciconia/. Видът се среща в защитените зони „Рибарници Челопечене”, „Долни Богров-Казичене”, рибарниците Мечката при язовир Искър и в подходящите за него местообитания в Софийското поле. Гнезди по периферията на града, както и в селищата и кварталите на околоградския район, като през 2004 г. са отчетени 101 гнездящи двойки на територията на област София-град. В селищата край защитената зона Долни Богров – Казичене гнездят 24 двойки, а в квартал Челопечене, в съседство със защитена зона «Рибарници Челопечене» - 1 двойка. Най-много гнездящи двойки са установени в районите Нови Искър (40 дв, от които 11 дв. в кв Нови Искър, 10 дв. – в Негован, 10 дв. – в Чепинци), Сердика (20 дв, от които 19 – в кв. Бенковски), Панчарево (18 дв.) и в с. Волуяк (9 дв.) (Янков, Ангелов, 2007). Две двойки все още гнездят в кварталите Драгалевци и Симеоново в подножието на Витоша. Основно използва влажни ливади и мочурливи места, крайречни разливи и малки наводнени площи, но може да търси храна и в доста по сухи места, както и по ниви с различни насаждения. През време на миграция интензивен прелет на бели щъркели се наблюдава в северната част на Софийското поле между Равно Поле и Костинброд и по южните склонове на Стара Планина. По-рядко щъркелите преминават в подножието на северните склонове на Витоша. Видът използва отделни места за хранене както и за почивка по време на миграция – основно разливите в околностите на селата Лозен, Равно поле, Чепинци и Челопечене (Янков и др., 1994). В защитена зона „Долни Богров – Казичене” по време на миграция са установявани струпания до 700 индивида, а в околностите на рибарниците Челопечене – до 120 индивида.
  

• 
  Черен щъркел /Ciconia nigra/. Гнезди в защитена зона «Витоша» (2 двойки). Основно използва река Искър и нейните притоци за ловни територии както и влажните райони. По време на миграция се среща по цялото поречие на река Искър и Софийското поле, като се концентрира във водоемите около реката, включително в рибарници „Челопечене”, където са наблюдавани до 30 индивида. Интензивен прелет е наблюдаван в района на гр. Нови Искър (Петров и др., 1990; Янков и др., 1994). Видът се храни основно с риба, земноводни, влечуги и безгръбначни. Вида е привързан към реки, рибарници и други влажни зони и унищожаването на тези местообитания би ограничило местата за хранене на вида. Въздействията, свързани с унищожаване на хранителните местообитания на вида, фрагментацията и безпокойството, са дългосрочни и необратими.
  

• 
  Блестящ ибис /Plegadis falcinellus/. Рядък пролетен мигрант, но понякога се появяват значителни ята. Числеността му в рибарниците Челопечене при отделните отчитания варира от 10 до 35 екз. За периода 1994-2004 г.- в рибарниците са установени 46% от всички блестящи ибиси по водоемите в Софийско, което прави мястото най-важното за този вид в областта. Среща се в района от втората половина на март до средата на май. Описан за рибарници Челопечене и в миналото (Симеонов, Софрониев, 1968).
  

Уязвим е към дейностите, водещи до: унищожаване на типичните местообитания, фрагментация, промяна на хранителната база, безпокойство, замърсяване на водите.

• 
  
  Каталог: OVOS 26052009
  OVOS 26052009 -> Проф д-р арх. Веселина троева – ръководител, ландшафт доц д-р инж. Добрин денев – ръководител, геоложка основа
  
  
  
  Изтегляне 19.42 Mb.
  
  Сподели с приятели: