Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "изграждане на промишлена инсталация за получаване на електролитна мед в площ хвостохранилище "медет", община пирдоп, област софия"

При получаване на добри резултати в Пилотната инсталация, се предвижда към основната суровина (хвост) да се добавят отпадъци от металургичното производство на мед на две предприятия:

- СОФИЯ МЕД” АД, гр. София – шлака, прах от филтри, утайки (филтърен кек), окалина;

- КЦМ АД, гр Пловдив - шлаки (обогатен клинкер и шлам).

Основните материали, необходими за технологичния процес при експлоатацията на обекта, са екстрагент, разредител, флокулант, кобалтов сулфат и гуарова смола. Освен тях като спомагателни материали ще се използват горива за механизацията и парния котел (нафта) и масла – моторно, компресорно и трансформаторно. В таблица 2.1.2. са дадени приблизителните количества на материалите и начина на съхранението им (опаковки).

1. 
   Алтернативи за местоположението на обекта
   

При избора на площадка за изграждане на пилотната инсталация са разгледани два варианта:

• 
  Първият – площадката да се намира в непосредствена близост до хвостохранилището.
  
• 
  Вторият – инсталацията да се изгради върху самия депониран технологичен отпадък.
  

Пилотната инсталация включва по-голямата част от сградния фонд и помощните съоръжения, необходими за промишлената инсталация. Теренът позволява площадката на пилотната инсталация да се разшири за реализиране на инвестиционното предложение.

Отпадъкохранилище „Медет” се отнася към т.нар. „техногенни” находища. По същество то се отличава от класическите открити рудници по следното:

• 
  липсва откривка, т.е. цялата маса, която подлежи на изземване, ще бъде подавана за преработване;
  
• 
  суровината е глинест пясък и не се нуждае от допълнително раздробяване;
  
• 
  физикомеханичните свойства и високото водно съдържание вероятно ще пораждат определени трудности при поддържане на работното пространство.
  

1. Еднокофови багери (респ. челни товарачи) и автомобилен транспорт (респ. ГТЛ).

2. Хидродобив (в изкуствени басейни) и хидротранспорт.

3. Многокофов (роторен) багер и ГТЛ.

Предварителният технико-икономически анализ показва следните предимства и недостатъци на отделните варианти:

Предимствата на първата технология (еднокофови багери) са:

- гъвкава схема на разполагане на добивните забои;

- по-ниски начални капитални разходи.

Недостатък на технологията е, че практически не може да осигури годишен добив над 1- 1.5 млн. тона.
Хидродобивът има следните предимства:

- добивът и транспортът са непрекъснати и се извършват с едно съоръжение;

- транспортира се пулп, който е готов за последваща преработка;

- контактът на хвоста с водната среда е предпоставка за предварително излужване на място, с което се намаляват разходите за обработка на материала. В среда с относително висока водопропускливост очакваната миграцията на съдържащите се в хвоста метали ще бъде в низходяща посока до достигане на водоупора (дъното на хвостохранилището).

- по-добър е от гледна точка на опазване на околната среда среда по отношение на шум, прахови емисии и разход на енергия.

Недостатъците са:

• 
  необходимост от поддържане на изкуствени басейни в среда с относително висока водопропускливост;
  
• 
  сезонност на работата и зависимост от големи количества вода за поддържане на технологично необходимото водно ниво в басейните.
  

Конструираните през последните десетилетия „компактни” многокофови багери имат висока производителност (1500 – 2000 m³/h), при ниска консумирана мощност и относително малка маса. Последното е важно, тъй като позволява багерът да се придвижва и работи върху несвързан насипан материал. Затова може да се приеме, че използването на компактен багер (напр. SRs-200, MANTAKRAF) е подходящо технологично решение, което съответства на достиженията на минното машиностроене и на световната практика в открития добив.

Основен недостатък на технологията с многокофов багер се явява необходимостта от предварително осушаване на добивните хоризонти. Предвид високото ниво на депресионната крива и нейното повишаване в посока към водното огледало, се очаква водопонизителната система да бъде съставена от голям брой високопроизводителни помпени станции и съответните водопонизителни съоръжения. Мероприятията по осушаване на добивните забои ще повишат себестойността на крайния продукт поради високата стойност на водопонизителните мероприятия и енергоемкостта на водопонизителната система.

Затова може да се каже, че при преценка на предимствата и недостатъците на разглежданите технологични решения за добив на хвост от хвостохранилището, методът на хидродобив има известни предимства и е за предпочитане пред този с многокофови багери.

Въз основа на сондажни проучвания през 1991 г. за установяване на съдържанието на метали в хвоста са проведени лабораторни изследвания чрез флотация и магнитна сепарация. Получени са няколко продукта: колективен концентрат със съдържание на мед над 8%, сяра 33%, злато 1.6 g/t и сребро 10 g/t; магнитен концентрат със съдържание на желязо над 54%.

Детайлните геолого-проучвателни работи на хвостохранилището, извършени през 2000 г., са дали основание да се търсят други методи за извличане на някои от металите. Експериментите са извършени в БАН - Института по инженерна химия и Института по микробиология, на основата на хидрометалургичните методи. Проведени са изследвания с различни реагенти (киселини, основи и др.) с цел да се изберат подходящи екстрагенти, тяхната концентрация, продължителността и последователността на процесите и начина на извличане на металите. Установена е възможността за извличане на мед и алуминий до 50-60% и на титан и ванадий – до 40-50%.

След направените технико-икономически разчети за практическата реализация и рентабилността на такова производство – добив на метали от технологичен отпадък, е избрана хидрометалургична технология за добив само на мед. Както беше описана по-горе (т.2.1.3), технологията включва следните процеси: излужване на медта от твърдия отпадък в сернокисел разтвор; сепарация на течната от твърдата фаза; екстракция на медта от течната фаза с органичен екстрагент и реекстракция с електролитен разтвор; електролиза на медта за получаване на катодна мед. Всички разтвори в технологичната схема са включени в оборотен цикъл.

Добивът на метали в световната практика се осъществява чрез металургични технологични процеси, изборът на които зависи в повечето случаи от използваните суровини. Основните процеси в цветната металургия са: пирометалургични, електрохимични и хидрометалургични. Използваните суровини са първични (руди и концентрати) и вторични суровини (скрап и производствени отпадъци).

Основните металургични процеси са предшествани от предварителна обработка на суровините, която включва следните методи: разтопяване; сушене; трошене; шихтоване; брикетирани, гранулиране и други агломерационни методи; спичане и калциране; горивни процеси; изгаряне и пиролиза; процеси на излужване и сепарация и методи на обезмасляване.

В таблица 2.2.1 е направено сравнение между различните металургични процеси и възприетата технология в инвестиционното предложение за добив на електролитна мед от технологичния отпадък на хвостохранилище “Медет” по отношение на технологичните операции и емисиите в околната среда. Използвано е Ръководство за най-добри налични техники в Цветната металургия и Reference Document on Best Available Techniques in the Non Ferrous Metals Industries.


Таблица 2.2.1. Емисии в околната среда при добива на мед

Сравни-телни по-казатели	Основни процеси за добив на мед от първични и вторични суровини			Технология за добив на мед от хвост
	Пирометалур-гични	Електро-химични	Хидрометалур-гични
Използвани техники (техноло-гични операции)	=Пържене, калцини-ране и агломера- ция; топене ;топене и рафиниране =Конвертори	=електролиза; =електрорафини-ране	=излужване на насипни материали; =атмосф.излужване; =автокл. излужване; =течна екстракция	=излужване и сепарация; течна екстрак-ция; електролиза.
Емисии във въздуха	прах, метални окси-ди, SO2, NOx, CO, ЛОС, DIOX	Киселинни аеро-золи, ЛОС (летли-ви орг. съед.)	Киселинни аерозоли ЛОС	Аерозоли на Н2SO4
Емисии във водите	Киселини, сулфати, нитрати, метали и метални окиси, масла, смоли	Киселинни разтво-ри и метали при разливи от тръбопроводи	Киселинни разтво-ри и метали при разливи от тръбопроводи	Н2SO4 -разтвори и метали при разливи от тръбопроводи
Отпадъци и междинни продукти	Шлака, шлам, фил-търни прахове, об-лицовка от пещи	Анодни остатъци, аноден шлам употребяван електролит	Технологични отпадъци	Технологичен отпадък, катоден шлам, катодни основи

За предотвратяване замърсяването на околната среда препоръчаните най-добри практики са:

• 
  Улавяне и оползотворяване или връщане в процеса на газовите емисии;
  
• 
  Пречистване на изхвърляните в атмосферата газове посредством пречиствателни съоръжения: сухи електростатични филтри, касетъчни или ръкавни филтри, мокри скрубери;
  
• 
  Използване на оборотен цикъл за водите и разтворите;
  
• 
  Оползотворяване на отпадъците и междинните продукти чрез рециркулация, рециклиране и др.
  

Най-често използваните методи за добив на мед от първични и вторични суровини са пирометалургичните в комбинация с електрохимични. Хидрометалургичните методи се използват по-рядко, особено от суровини с ниско съдържание на мед. В Глава 3 на Reference Document on Best Available Techniques in the Non Ferrous Metals Industries е дадена линейна схема на купово излужване на мед от натрошена руда с последваща течна екстракция и електролиза (electro-winning) – фиг. 2.2.1. При процеса electro-winning се използва оловен или титанов анод, а медните йони се отлагат на катода. Електролитът и разтворите са включени в оборотен цикъл.

Технологията за добив на електролитна мед от флотационния отпадък на хвостохранилище “Медет” е аналогична на посочената по отношение на използваните методи на излужване, екстракция и електролиза. Тя съответства на най-добрите налични техники в цветната металургия за опазване на околната среда при добива на мед по следните съображения: затворен цикъл с рециркулация на всички технологични води и разтвори, в т.ч. отработния електролит и екстрагента; пречистване на изхвърляните в атмосферата вентилационни газове с мокър скрубер и връщане на уловените аерозоли на сярна киселина и мед в процеса; рециклиране на катодния шлам; депониране на технологичния отпадък с възможност за биологична рекултивация и възстановяване на природната среда.

Направеният анализ на най-добрите налични техники и изложените съображения дават основание да се приеме изборът на хидрометалургична технология като единствена алтернатива за добив на мед от депонирания флотационен отпадък в хвостохранилище “Медет”.
Технология за депониране на отпадъка след извличане на медта
Съществуващите практики за депониране на отпадъци от добивната промишленост се определят от вида на полезните изкопаеми, характеристиката на получаваните отпадъци, географското местоположение и екологичните условия на района. В Reference Document on Best Available Techniques (Най-добри налични техники) for Management of Tailings and Waste-Rock in Mining Activities са дадени примери за използване на различни отпадни съоръжения за депониране на отпадъци в твърдо или течно състояние или като суспензия с по-ниско или по-високо съдържание на влага – хвостохранилища, котловани, руднични галерии от иззети полезни изкопаеми и др. При всяка технология на депониране са посочени мерки за опазване на компонентите на околната среда, предотвратяване на големи аварии и рехабилитация след закриване на дейността.

Възприетата технология за депониране в полусухо състояние (около 15% влажност) на отпадъка след извличането на медта в освободените участъци на хвостохранилище “Медет” съответства на Най-добрите налични техники и няма да нанесе щети на околната среда, при спазване на предвидените мерки по време на експлоатацията и закриването на обекта, включително извършване на поетапна рекултивация и рехабилитация.

Директива 2006/21/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за управлението на отпадъци от добивните промишлености определя мерки, процедури и насоки за предотвратяване или намаляване на неблагоприятните въздействия върху околната среда (води, въздух, почви, фауна и флора и ландшафт) и рисковете за човешкото здраве, причинени в резултат от управлението на отпадъците от добивната промишленост. Мерките следва да се основават на най-добрите налични техники. В т.3.2.2.1 на ДОВОС е направен кратък анализ на относимостта на дейността по управлението (респективно депонирането) на технологичния отпадък от Инсталацията за добив на електролитна мед към Директива 2006/21/ЕС.

2.2.3. “Нулева” алтернатива
Ако не се реализира инвестиционното предложение, експерименталният добив на мед в пилотната инсталация ще се преустанови след две години. Основната част от хвостохранилището (с изключение на “Кара дере”, което е около 7% от цялата площ) ще остане при сегашното състояние, без никаква промяна. Хвостохранилището ще продължи да създава съществуващите проблеми за околната среда. Същевременно наличният природен ресурс на мед ще остане неоползотворен. Социалното въздействие ще бъде отрицателно поради отпадането на очакваните около 100 допълнителни работни места за населението в района. Изхождайки от тези мотиви, считаме, че “нулевата” алтернатива е неприемлива.

2.3. Мотиви за разработване и основни цели

Разработването на инвестиционното предложение се основава на два основни мотива:

• 
  Доказване наличието на полезни метали (главно мед) чрез детайлни геоложки проучвания, в резултат на които са изчислени запасите и ресурсите на полезни изкопаеми и е издадено Удостоверение за търговско откритие (№0029 от 24.01.2002 г.).
  
• 
  Разработване и експериментиране в лабораторни условия на технология за извличане на мед от технологичния отпадък при обогатяването на руди на базата на хидрометалургичните процеси с прилагане на собствен патент за ултразвуково въздействие.
  

Обектът на инвестиционното предложение е разположен в южната част на Златишко-Пирдопската котловина, която съгласно климатичното райониране попада в Умерено-континенталната подобласт на Европейско-континенталната област, климатичен район на хълмистите и нископланински части на Западна Средна България. Този климатичен район граничи с преходно-континенталната климатична подобласт и като цяло се характеризира с преходно-континентален климат. Местният климат е повлиян от географското разположение на котловината - от север Старопланинската верига служи за преграда на северните ветрове, а от юг Средна гора възпрепятства проникването на Средиземноморското влияние. Това определя основните черти на климата - мека зима, прохладно лято и проява на приземни термични инверсии, главно през студения период на годината.

Средно-годишната температура е 9.3^оС. Най-студен месец е януари със средномесечна температура -1.7 ^оС, а най-топъл – м.юли със средномесечна температура 19.8 ^оС. Пролетта е относително хладна, със средна температура на централния пролетен месец април 9.1 ^оС. Есента е топла, като средната октомврийска температура е 15 ^оС.

Мъглите са характерни за Златишко-Пирдопската котловина главно в периода октомври-март.

През студения сезон се проявяват най-силно и термичните инверсии, когато може да се наблюдават по 10-15 дни с инверсии на месец. През лятото инверсиите са значително по-малко на брой (5-6) и с по-малък интензитет. Те обикновено възникват сутрин и постепенно се разрушават след изгрева на Слънцето. Инверсиите са един от факторите за задържане и натрупване на замърсители в приземния атмосферен слой, като възпрепятстват тяхното разсейване.

Облачността е по-значителна през зимата (6.5-7.0 десети), а също и през пролетта и началото на лятото (6.0-6.5 десети). Най-ниска облачност има през м.юли - 4.0-4.5 десети. Относителната влажност е средно 68%.

Средната годишна сума на валежите е 617 mm (по-висока от средната за страната – 590 mm), а средният годишен брой на дните с валежи – 120 дни. Сезонната сума на валежите и броят на дните с валеж е, както следва: пролет - 162 mm, 24 дни; лято - 220 mm, 22 дни; есен - 130 mm, 17 дни; зима -104 mm, 17 дни. Главният максимум на валежите е през м.юни, а минимумът – през февруари-март.

Снежна покривка се образува в продължение на 100 дни за станция Пирдоп. Най-голям брой на дните със снегозадържане е през м.януари – 16, а най-малък – през м.март – 2 дни.

Данните за средния месечен максимален валеж за двете станции са много близки. Абсолютният максимум на денонощния валеж за станция Медет е измерен през м. ноември 1961 г., а за станция Пирдоп – също през ноември, но през 1954 г. За всички месеци стойността на максималния денонощен валеж в станция Пирдоп е по-висока от тази за станция Медет.

На фиг. 3.1.1.1 е представена графиката на средномесечния максимален денонощен валеж (Медет) и абсолютния максимален денонощен валеж за Медет и Пирдоп.

Ф
иг.3.1.1.1. Среден месечен денонощен максимален валеж за станция Медет (average) и абсолютен денонощен максимален валеж – станция Медет (max), станция Пирдоп (max2).
Средната скорост на вятъра е 1.9 m/s, като най-ветровито е през пролетта, а най-тихият сезон е есента. През зимата се наблюдават бурни северни ветрове (със скорост по-голяма от 21 m/s), като честотата им за станция Пирдоп е 8%. В табл.3.1.1.2 е дадена средната месечна и годишна скорост на вятъра за станция Пирдоп.
Таблица 3.1.1.2. Средна месечна и годишна скорост на вятъра, m/s.

І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Год.
2.0	2.1	2.1	2.2	1.8	1.7	1.8	2.1	1.6	1.5	1.7	1.6	1.9

Преобладаващият вятър е от североизток, с честота 25%. Почти толкова е делът на западните ветрове – 24%, следвани от югозападните – 16%. Честотата на северния вятър е около 10%. Тихото време (със скорост на вятъра до 1 м/сек) е характерно за по-голямата част от годишния период – около 68%. Тези метеорологични показатели са главен фактор за пренасяне на въздушните замърсители. Преносът на въздушни маси се разпределя от североизток и запад-югозапад. На фиг. 3.1.1.2 е дадена розата на вятъра за района на Златишко-Пирдопската котловина.

Златишко-Пирдопската котловина е една от “горещите точки” в страната по отношение на атмосферното замърсяване. Това се дължи както на концентрирането на няколко големи източници на вредни емисии върху сравнително малка територия, така и на климатичните особености – продължителни периоди на тихо време, възпрепятстващо разсейването на емисиите, интензивни температурни инверсии и мъгли, които са причина за задържане на замърсителите във въздуха, последвано с отлагане на вредните вещества върху земната повърхност.

Публикуваните данни в тримесечните бюлетини за състоянието на околната среда през 2004 г., издавани от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) при МОСВ, показват трайно замърсяване на атмосферния въздух с прах и в определени периоди със серен диоксид в пунктовете за мониторинг на Златица и Пирдоп.

Прах.Средноденонощната пределно-допустима концентрация-ПДКср.дн., през І-то тримесечие на 2004 г. е превишавана за Пирдоп в 50.8% дни, а за Златица – в 52.2% дни. Максималното превишаване е 4.0 пъти ПДКср.дн. (м.февруари) и 3.9 пъти ПДКср.дн. (м.януари) съответно за Пирдоп и Златица. През ІІ-то тримесечие максималното превишаване на ПДКср.дн. е 3.9 пъти (м.юни) за Пирдоп и 3.8 пъти (м.май) за Златица, като процентът на дните с превишение е съответно 71.7% и 72.0%. През ІІІ-то тримесечие стойността на максималното превишаване е еднаква за двата пункта – 3.9 пъти ПДКср.дн., а през ІV-то тримесечие тя е 4.0 пъти ПДКср.дн. за Пирдоп и 3.8 пъти ПДКср.дн. за Златица.

Серен диоксид.ПДКср.дн. на серен диоксид (SO₂) е превишавана само през първото тримесечие на годината – през 4.9% дни в Пирдоп и 10.5% дни в Златица. Максималното превишаване е съответно 2.1 пъти ПДКср.дн. и 2.5 пъти ПДКср.дн.

Сярна киселина-аерозоли.През 2004 г. в пунктовете на двете селища не е констатирано превишаване на ПДКср.дн. на аерозоли на сярната киселина.

Измерените високи концентрации на прах през четирите тримесечия на 2004 г. и на серен диоксид през І-то тримесечие в пунктовете на Златица и Пирдоп ги определят като селища с най-високо замърсяване на атмосферния въздух сред десетте пункта в страната с максимално превишаване на средноденонощните и максималноеднократните концентрации за съответните периоди. В таблица 3.1.1.3. са дадени максималните стойности на средноденонощните концентрации на прах и серен диоксид и на максимално-еднократните концентрации на серен диоксид, нормите и мястото сред десетте пункта в страната с най-високи концентрации.

Емисиите от промишлените замърсители, главно от ЮМИКОР-Пирдоп, оказват въздействие върху качеството на атмосферния въздух в района на хвостохранилище “Медет” при силен североизточен вятър. Запрашаване от самото хвостохранилище може да се получи при сухо и ветровито време. При вятър от изток-североизток прахът ще се отнася към площадката на инсталацията за добив на електролитна мед.

Във връзка с разработването на настоящия доклад за ОВОС, с цел характеризиране качеството на атмосферния въздух на територията на инвестиционното предложение, на 3-4 юни 2005 г. беше извършено измерване на замърсителите от подвижната лаборатория на ИАОС. Анализирани са следните замърсяващи вещества: серен диоксид (SO₂), азотен диоксид (NO₂), азотен оксид (NO), озон (O₃), фини прахови частици (ФПЧ), сероводород (H₂S), метан (CH₄), неметанови въглеводороди (NMHC), въглероден оксид (CO), амоняк (NH₃) и мед. Автоматичният прибор е отчитал на всеки 60 мин. концентрациите на SO₂, NO₂, NO, O₃, H₂S, CO и NH₃ и на всеки 30 мин. – концентрациите на CH₄ и NMHC. Концентрациите на ФПЧ и мед са за целия период. Измерването е извършено в продължение на 24 часа при следните метеорологични показатели: температура на въздуха – средна 15.2^оС (от 8.7 ^оС до 21.1 ^оС), атмосферно налягане 941 mBar, влажност на въздуха – от 49% до 92% (средно 70.6%), скорост на вятъра – 1.8 m/s (от 0.70 m/s до 3.10 m/s). Преобладаващата посока на вятъра за периода на измерването е от югоизток и юг-югоизток – с честота по 21%. По 10% е честотата на вятъра от изток-югоизток, североизток и запад-югозапад. Не е регистриран вятър от север, запад и северозапад.

Данните от измерването, съгласно Протокол № 745/10.06.2005 г. на ИАОС (Приложение 3.1.1.1) са представени в таблица 3.1.1.4.

В близост до територията на инвестиционното предложение няма обекти със специален статут по отношение на замърсяването на атмосферния въздух. Най-близо до границата на хвостохранилището – на 2.5 км, са разположени южните квартали на гр.Пирдоп. Най-близкото разстояние от хвостохранилището до гр.Златица е 5 км, а до с. Душанци – 6 км в посока североизток. Разстоянията от площадката, на която ще се изгражда промишлената инсталация, до тези населени места е съответно 4.5 км, 6 км и 8 км. В сухите периоди на годината, при наличие на силен югозападен вятър, е установено разпрашаване на горната повърхност на хвостохранилището и отнасяне на праха до жилищната територия на с. Душанци.

Речните води са със значителни вътрешно-годишни колебания, което обуславя пороен режим на реките и техните притоци, следствие от регионално-зоналните климатични особености. Наблюдава се пролетно пълноводие през месеците март и април (с водни обеми 50-54%) и лятно-есенно маловодие през юли-октомври, 11,5 – 14% от годишните водни обеми. Слабата водоносност на територията (500-800 mm/год.) и значителната изпаряемост (до 900-1000 mm/год.), ограничават използваето на повърхностните и подземните водни ресурси. Водният баланс се предопределя главно от повърхностния отток – 70-80% от годишния воден обем.

Сложният геолого-тектонски строеж и литоложката основа, местният климат и почвено-растителната покривка диференцират териториалната структура на местния воден кръговрат и водообмена между повърхностните и подземни води.

Естествената водно-балансова структура предопределя високата степен на повърхностно оттичане на валежните води и ограничено подхранване на реките с подземни води. В резултат на това се обуславят активни ерозионни процеси и пороен режим на реките. Значителната хоризонтална (2,3-3,0 km) и вертикална (450-500 m) разчлененост на релефа и големите надлъжни наклони ускоряват концентрацията на валежните води в повърхностните потоци и развитието на ерозионни процеси.

Реките имат планински характер – плитки, с голям наклон на леглата. В горните течения са лесисти, но ерозионна дейност съществува в средните и долни течения на речните легла.

Поройният воден режим увеличава наносния отток на реките, особено при техногенни нарушения на водосборните басейни. Наносният отток нараства и поради намаляване на залесените горски площи. Като се отчита и обстоятелството, че през последните години продължава изсичането на горски площи в района, съществува тенденция към значително увеличаване на наносния отток.

Основен водоприемник в района е р. Тополница, която тече от североизток на югозапад и преминава през тунел под хвостохранилището. Реката извира от връх Бич (1446 m) в Средна гора и има водосборна площ от 1790 km² и дължина 155 m. В началото реката тече в тясна и плитка долина с полегати и ниски склонове- наклон 10-12° и височина 150-200 m. Към язовир Душанци, който се явява сезонен изравнител и се използва за водоснабдяване на МДК-Пирдоп АД (сега ЮМИКОР-МЕД), реката преминава в тясна и дълбока долина със стръмни и високи склонове до навлизане в Златишко-Пирдопската котловина. В този участък р. Тополница силно меандрира с коефициент на извитост средно 3. Широчината на коритото е 10-15 m , средната дълбочина е 0,4-0,6 m, а средния наклон е 9 %. Максимално пълноводие на р. Тополница (Таблица 3.1.2.1) се отчита през април (16-17%), а минималният отток е през септември (2-4%). В таблица 3.1.2.2 се дават оценките на стандартните статистически характеристики за всички месеци, като средна стойност Qav m³/s, максимални и минимални стойности на водните количества за 38-годишен период (от 1961 до 1998 г.) за реките Медетска и Тополница в местност Медет (по данни на ИВП-БАН и МОСВ - www.bluelink.net/water). Те дават синтезирани оценки за териториалната и временна изменчивост на речния отток по месеци и години за поречието на двете реки.

Модулът на оттока при с. Лесичево е 6,39 l/s/km² със среден годишен отток 10,2 m³/s (Таблица 3.1.2.3). Вследствие голямата обезлесеност по поречието водите на р. Тополница носят значителни количества твърд отток.

р.Тополница при м.Медет

Разгледани са данни за качеството на водите на р. Тополница от заключващата хидрохимична станция преди вливане в яз.Тополница за период на проучване от 1961 до 1998 г., както и техните основни статистически характеристики (Таблица 3.1.2.4). Кислородното съдържание в реката е много добро. От анализа на резултатите може да се обобщи, че не може да се очакват промени в количеството на разтворения кислород, защото няма промени от антропогенен или природен характер в този регион за последните 5 години. Вариациите в кислородното съдържание за р.Тополница със стойности над 12 mg/l и под 5 mg/l подлежат на сериозна преоценка.

Органичното съдържание във водите също не търпи сериозни промени. Показателят Ок обективно определя, че няма тенденция на изменение.

Биогенните елементи, изразени чрез показателите нитратен (N-NO₃) и нитратен азот (N-NO₂) показват широки амплитуди на изменение, но със сравнително не високи концентрации. Не може да бъде установена твърда тенденция на изменение.

Количеството на амониевия азот (N-NH₄) се изменя в доста широки граници. Съществува тенденция към намаление на концентрацията на амониевия азот.

Комплексният показател разтворени вещества показва, че липсва тенденция на изменение.

Разпределението на неразтворените вещества показва, че предвид ролята на яз.Тополница, показаните стойности между 10-30 mg/l са реални. Тенденция за изменение не съществува.

В заключение може да се обобщи, че за разглеждания период качествените характеристики на водите на р.Тополница не проявяват тенденция на изменение.