Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за строителство на

2. Повърхностни и подземни води

Трасето на АМ “Тракия” от км 210+470 до км 325+280, попада в обхвата на водосборните области на р. Марица (по-точно на притоци от нейния ляв проток р. Сазлийка) и р. Тунджа и нейни притоци, главно р. Мочурица. Целият този участък попада в обхвата на управление на Басейнова дирекция – Източно-беломорски район. В съвсем незначителна степен, в края на разглеждания участък от магистралата (приблизително от района след с.Железник до края – района (землището) на с.Драганци), се засяга поречието на р. Русокастренска – нейни притоци от горното й течение, като те попадат в район на управление на водите от Басейнова дирекция – Черноморски район.

Районът на инвестиционното предложение обхваща части от средните поречия на реките Марица и Тунджа и от горната, близка до вододела, част от водосбора на р. Русокастренска.

Основни речни артерии, който ще трябва да се премостят от запад на изток в обхвата на Лот 2 са: реките Азмака (Берекетска), Бедечка, Азмака (Коленска), Оряховска и Блатница, които са леви притоци на р. Сазлийка от басейна на р. Марица, водещи началото си от склоновете и предхълмията на Сърнена Средна гора. Речните долини са слабо вдлъбнати и частично дренират подземните води. Генезисът на оттока е предимно с плувиален (дъждовен) режим на подхранване с големи вътрешно годишни колебания. Пълноводие - януари - април, маловодие - юли-октомври.

От км 248 до 313 (Лот 3 и Лот 4) магистралата попада във водосбора на р.Тунджа и нейния най-голям приток по водосборна област р. Мочурица (1278 км² и дължина 55 км.) В участъка на магистралата в р.Тунджа се вливат реките Асеновска, Арка и Мочурица. Река Калница в горното си течение отводнява район между селата Полско Пъдарево и Биково. Пълноводието обхваща декември-юни с твърде високи водни количества през зимните месеци, дължащи се на средиземноморското климатично влияние.

В крайната част на етапа трасето минава в северните части на Тунджанско-Странджанската хълмиста област, съставна част от която е Карнобатско-Айтоското поле. Пресича плоския и нисък вододел между реките Мочурица и Русокастренска. Река Русокастренска зауства в Мандренското езеро при с.Новоселци с водосборна област - 522.2 км², дължина - 65.4 км, средно многогодишно водно количество - 1.05 м³/сек. Трасето пресича дере Гаргата и Селска река (притоци леви на р.Мочурижа) и Ерек дере, ляв приток на Ерек дере, Калнишка река и ляв приток на Калнишка река - притоци на р.Русокастренска.

Като основни замърсители на водите в обхвата на линейните обекти се считат емисиите на вредни вещества от автомобилния транспорт и химическите вещества, които се използват за зимното поддържане на пътното платно. Оттичането на водите към басейните на реките предизвиква трансфер на вредни вещества натрупани в обхвата на трасето.

Отводняването на автомагистралата е повърхностно и ще се извършва посредством облицовани пътни окопи (сглобяеми бетонови елементи ЕО-1.5/200(100) върху пясъчна възглавница), бетонови бордюри, риголи и водостоци.
Очаквани въздействия в процеса на строителството

Инвестиционното предложение не е свързано с водоползване на води както по време на строителството така и при неговата експлоатация.

В процеса на строителството на магистралните участъци няма да има замърсяване на водни течения от формирани отпадъчни води от строителни дейности. Няма да се използват водни количества, освен тези за питейно–битови нужди (бутилирана вода), които са в много ограничено количество, и не следва да се очаква някакво негативно въздействие от тях.

Въздействия върху повърхностните води ще има при строителството на мостови съоръжения. За съответните участъци това са:

• 
  Участък Стара Загора - Нова Загора
  

- мост над р.Азмака при км 216+620, L=2x18м

- мост над р.Бедечка при км 218+720, L=2x24м

- мост над р.Азмака при км 226+930, L=3x18м

- мост над р.Малка река при км 230+046, L=12м

- мост над р.Блатница при км 241+625, L=3x17м

• 
  Участък Нова Загора – Ямбол
  

• 
  Участък Ямбол – Карнобат
  

- мост над р.Мараш при км 302+271.5 с отвор L=3x18м,

- мост над р.Мочурица при км 304+845 с отвор L=3x18м

Строителството на новите мостови съоръжения ще е свързано с въздействия в хидрологията на реките и временни промени в качествените им характеристики.

По време на строителството на мостовите съоръжения се очаква локално и временно влияние върху режима на повърхностните и подземните води, което ще се прояви само в процеса на изграждане на фундаментите на стълбовете и устоите на мостовете, вследствие на евентуални водочерпения за създаване на строителни водопонижения, с цел извършване на бетоновите работи.

Замърсяване на повърхностните водни течения може да се очаква при изкопните работи. Това могат да бъдат основно замърсявания с неразтворими вещества, следствие от размътване на водите. С ограничена вероятност, могат да се очакват замърсявания с гориво-смазочни материали от неизправна строителна техника.

Засягат се отводнителни и напоителни канали при което се налага реконструкция или изместване на съответните съоръжения:

- отводнителен канал при км 210+140;

- напоителен канал под АМ „Тракия” при км 210+148;

- отводнителен канал на км 210+140;

- напоителен канал успоредно на АМ „Тракия” от км 212+800 до км 213+100;

- отводнителен канал на км 214+600;

- отводнителен канал на км 217+000;

- отводнителен канал при км 219+080;

- отводнителен канал при км 219+240;

- напоителен канал при км 0+567 на пътен възел гр. Нова Загора - етапна връзка

Разработени са проектни решения за отвеждане на повърхностния отток от отводнителните канавки в предходни участъци на съоръженията, като с това не се допуска попадане на повърхностен отток в напоителните и отводнителните канали.
Очаквани въздействия в процеса на експлоатация

Експлоатацията на магистралният участък няма да бъде свързан с отделянето на отпадъчни води с постоянен характер, които да бъдат отвеждани и зауствани в повърхностни водни обекти.

В процеса на експлоатация магистралата представлява линеен източник на замърсяване, емитиращ газове и аерозоли от двигателите с вътрешно горене. Емитираните от пътя газове и аерозоли могат да попаднат директно в речните води само около мостовете и водостоците. Бързото разсейване на въздушно преносимите замърсители в околопътното пространство възпрепятства попадането на по-големи концентрации в повърхностните води. Следва да се отбележи, че неутралната реакция на речната вода възпрепятства разтварянето на тежките метали в нея (преминаването им в йонна форма), което прави възможно придвижването им единствено като съставна част на суспендираните вещества. Овен това, най-опасният от аерозолите замърсител – оловото, практически отсъства от съвременните етилизирани горива.

Вторият възможен източник за замърсяване на водите е използване на вредни и опасни вещества за борба срещу заледяване на трасето през зимните месеци или по точно през периодите на паднали твърди валежи или периоди с много ниски температури на въздуха, когато могат да се получат заледявания и поледици. Замърсяването от използване на сол и луга за зимно поддържае на пътното платно, също не може да предизвика забелижими изменения в качеството на повърхностните води, предвид малките количества, които се прилагат.

Най-тежки последици за повърхностните води предизвикват епизодични и локални залпови замърсявания, вследствие аварийно разливане на транспортирани по магистралата нефтопродукти и други опасни химични вещества в наливно или насипно състояние. Размерът на евентуалните щети зависи пряко от бързината на реагиране с ефективни мерки за локализиране и ликвидиране на разлива или опасното вещество.

Вероятността от възникване на такива преки замърсявания е изключително малка, а опасността от пряко засягане на повърхностните води е обратно пропорционална на разстоянието от пътното платно до намиращите се в съседство повърхностни водни течения. Пряко засягане на повърхностни води при такива аварийни ситуации е възможно само в участъците на мостовете.
Подземни води

Подземните води имат преобладаващо грунтов характер и са привързани главно към кватернерните чакълесто-глинесто-песъчливи, главно терасни отложения.

Подземните води се подхранват предимно от атмосферни валежи и пукнатинни води от подложката.

Дренирането на алувиалните подземни води се извършва по естествен и изкуствен път. Естественото разтоварване на водите се извършва от притоците на р.Марица и Тунджа в тази част от поречието им.

Характерно за подземните води в проучваният район е широкият диапазон на колебание на водното им ниво, което при топенето на снеговете през пролетта се повишава значително и на места достига до терена.
Очаквани въздействия в процеса на строителството

Инвестиционното предложение, при нормално протичане на етапа на строителство и експлоатация, не би следвало да окаже негативно влияние върху състоянието на подземните води. Това произтича от факта, че не е предвидено използване на подземни води. Това включва и отсъствието на заустване на отпадъчни води в подземни водни тела – т.е. няма условия за въздействие върху качественото (физико-химично състояние) и количественото състояние (от прекомерна експлоатация).

Основни замърсители на почвите, респективно на подземните води в обхвата на магистралата се считат емисиите на вредни вещества от автомобилния транспорт и химическите вещества, които се използват за зимното поддържане на пътното тяло.

Отложените на повърхността аерозоли могат да отделят катиони на тежки метали само в кисела среда. Тяхната миграция обаче в дълбочина веднага се блокира от йонообменния комплекс на глинестите материали, които са в голямо количество в почвата и подпочвеното пространство, поради което замърсяване на подземни води с Pb и Cd е почти невъзможно през почвите, разположени над водоносните слоеве.

Строителството на пътя не води до опасност от влошаване състоянието на подземните води в района.

Замърсяване на подземните води в процеса на изграждане на новите участъци може да има, ако изкопните работи разкрият водоносен пласт или зона на аерация с добра водопроводимост (напр. на карстов водоносен масив), което не е възможно в разглеждания участък.

Възможните опасности за замърсяване на подземните води могат да се явят само в случай на инцидент, и то с превозно средство с опасен и летлив товар.

Построяването и експлоатацията на такова пътно съоръжение до голяма степен носи и екологичен елемент в себе си доколкото се повишава сигурността при движение на транспорните средства. До сега няма абсолютно никакви данни такъв тип съоръжения да са причина за замърсяване на водите.

В района около гр.Чирпан са проведени специализирани изследвания, с които се доказва, че не може да се очаква негативно въздействие върху подземните води. Едно от основанията е, че мощната почвена покривка притежава достатъчно голям буферен капацитет чрез йонообменните си комплекси за да предотврати постъпването на замърсители в дълбоките подземни водни тела.

Поради горните причини, по отношение компонента подземни води, може да се счита, че възможността за тяхното замърсяване е малко вероятна.

Въздействието върху водите – повърхностни и подземни като цяло може да се обобщи като незначително и отсъствуващо в дългосрочен план.

Водоснабдяването на община Стара Загора (с.Маджерито, с.Загоре, с.Пшеничево, с.Бенковски) се извършва от „ВиК”-Стара Загора и се осъществява от . от четири водоизточника – водоснабдителната група “Ягода”, водоизточник “Дунавци”, водоизточникът “Кольо Ганчево” и водоизточник “Беш бунар.

Основен приемник на непречистените битово-фекални и промишлени води от града е река Бедечка, която от своя страна е замърсител на река Сазлийка.

За водоснабдяването на община Раднево (с.Коларово, с.Боздуганово, с.Сърнево) основен е водоизточникът в с.Червеняково, отстоящ на 35 км. Още се ползват 4 водоизточника и 4 помпени станции.

Водоснабдяването на община Нова Загора (с.Събрано, с.Загорци, с.Стоил Войвода, с. Дядово, с езеро с. Полско Пъдарево, с. омарчево) се извършва от водоизточници на питейна вода от вододайните зони в поречието на р.Тунджа и яз.Жребчево.

Водоснабдяването на община Сливен (с.Биково, гр.Кермен, с.Скобелево, с.Бозаджии, с.Чокоба ) се извършва от язовир „Асеновец”, събиращ водите на едноименната река.

Водоснабдяването на община Тунджа (с. Хаджидимитрово, с. Дражево, с. Кабиле, с. Завой, с. Веселиново) се извършва от "ВиК" - ЕООД гр. Ямбол.

В ограничена степен бъдещото трасе засяга и община Ямбол – гр. Ямбол . Водоснабдяването на гр. Ямбол се осъществява от сондажни кладенци, разположени в местността „Ормана” и землището на с.Кабиле чрез ПС „Ормана” и ПС „”Кабиле”

Водоснабдяването на селищата от община Стралджа (гр. Зимница, гр. Стралджа, с. Воденичане, с. Палаузово, с. Маленово). Общината е водоснабдена от 48 бр. водоизточници. Които се разделят в местни водоизточници и водоснабдителни групи „Стралджа” и „Бакаджик”. За местните водоизточници е характерно намалянето на дебитът им през летните месеци, което води до режим на водоснабдяването.

Водоснабдяването на община Карнобат (с. Деветак, с. Железник, с. Крумово градище, с. Драганци) се осъществява от местни водоизточници и водоснабдителна система "Камчия". В експлоатация са три водоснабдителни групи: "Аспарухово", "Церковски" и "Карнобат".

Напоителните съоръжения в Старозагорска област са обединени в напоителна система Стара Загора, разделена на двеполета Казанлъшко и Старозагорско. Старозагорското поле е с капацитет от 325000 дка. По-голяма част от каналната мрежа е необлицована, а помпените съоръжения са негодни за употреба. Последното доголяма степен важи и за напоителните съоръжения по протежение на трасето.
Въздействие върху санитарно-охранителни зони за питейно водоснабдяване

По отношение на района около селата Хаджидимитрово, Дражево, Кабиле и Завой в представената справка за издадените разрешения за водоползване на води за питейни нужди – таблица № 2.1.3.-2, е видно, че тези съоръжения отсъствуват. Не зависимо от това магистралата не засяга най-вътрешен пояс I - за строга охрана непосредствено около водоизточника и/или съоръжението от човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода.

Допълнително, и в Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ ..., не се забранява, ограничава или ограничава при доказана необходимист прокарването на пътни съоръжения.

По всяка вероятност това са малки извори, с нисък дебит и практически можещи да обслужват само локални нужди.

Посочените данни в т .IV.2 също дават възможност да се прецени, че тези води са ограничени в количествено отношение и незащитени от попадане на замърсители в тях.

Съдейки по наличните данни, без да сме запознати с конкретните доклади за експлоатационните ресурси на тези съоръжения видно е, че тези водоизточници нямат големи зони за подхранване и при ниските стойности на модулите на подземния отток очевидно, че не могат да се разглеждат като главни водизточници за района. Големият им брой също показва, че явно става въпрос за дрениране чрез низходящи извори на подземни води по литоложка граница. Тези височини са най-източната част от подземно водно тяло BG3G00000K2030 Пукнатинни води - Брезовско - Ямболска зона.

Обобщавайки информацията за техническите характеристики на инвестиционното предложение и състоянието на водните обекти - повърхностни и подземни, може да се направи извода за отсъствие на негативно въздействие върху водите в района на инвестиционното предложение както по време на строителството, така и в периода на експлоатация на магистралата. Краткотрайни и неизбежни въздействия ще има основно през периода на строителство.