Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за строителство на

5. Растителен и животински свят

Според геоботаническото райониране на България, магистралният участък попада в Македоно-Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област. Климатът в района е преходноконтинентален с различия в отделните участъци. От север Старопланинската верига ограничава прииждането на студени въздушни маси, а от юг Родопите спират топлите въздушни течения. Трасето на магистралния участък засяга два окръга:

- Горнотракийски окръг, Старозагорски район

Заема разнообразен терен с разновидна растителна покривка, понастоящем заети почти изцяло от обработваеми земи - агроценози. Отглеждат се главно зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед), в по-малка степен зеленчукови и трайни насаждения.

- Стралджанско-Айтоски окръг, Стралджанско-Сливенски район.

Обхваща територията около Нова Загора, Сливен и Ямбол. Земите почти изцяло са обработваеми.

Трасето на автомагистралата преминава изключително през селскостопански площи – обработваеми ниви с отглеждане основно на зърнени култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. В по-малка степен се засягат ливади и пасища (мера) с полуестествени, производни тревни растителни съобщества.

• 
  Участък Стара Загора – Нова Загора
  

По-голяма част от засегнатите територии са обработваеми ниви-агроценози, с отглеждане основно на зърнени култури. Засегнатите трайни насаждения (лозя, овощни градини) са сравнително малко. Мерите, които попадат в обхвата на магистралния участък са заети с производни тревни растителни съобщества, антропогенно повлияни от паша на селскостопански животни.

• 
  Участък Нова Загора – Ямбол
  

Ценозите на мерите, които се засягат не се отличават съществено от посочената по-горе.

В околностите на с. Биково трасето преминава през територия, заета от хабитат 1530 “Панонски солени степи и солени блата”

По южните склонове на Керменските възвишения трасето преминава през територия, заета полуестествени тревни формации “Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества (Scorzoneratalia vilosae)”, защитени от закона за биологичното разнообразие.

• 
  Участък Ямбол – Карнобат
  

Тревните ценози в мерите са представени от формациите на луковичната ливадина и садината, имащи изцяло производен характер, антропогенно повлияни. В тези територии тревната растителност е изцяло производна, формирана вторично.

В участъка между селата Веселиново и Завой трасето на магистралата пресича р.Тунджа, където се засягат тревни съобщества “Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” и “Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae), също защитени от закона.
Очаквани въздействия в процеса на строителството

Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на усвояването (подготвителни работи) на трасето на магистралата.

При строежа на магистралата основните въздействия върху растителната компанента се свеждат до:

• 
  унищожаване на естествени фитоценози (гори, ливади, пасища);
  
• 
  създаване на условия при промяна на местообитанията за нахлуване на рудерални и плевелни видове в унищожените естествени ценози и промяна на флористичния състав;
  
• 
  развитие на процеси на деградация при замарсявания от аварии.
  

• 
  земеделски земи – 6 119.738 дка;
  
• 
  земя в горски фонд – 194.671 дка
  

• 
  земеделски земи – 19.092 дка;
  
• 
  горски фонд – 3.237 дка
  

Временни нарушения на растителната покривка ще има в местата за складиране на строителни материали.

Засягат се основно земеделски земи с основно предназначение за селското стопанство (ниви, ливади, пасища, трайни насаждения, полски пътища, оврази, други територии), в които в една или друга степен са настъпили антропогенни изменения в състава на растителната покривка.

Като цяло, очакваните нарушения в териториите подлежащи на усвояване за строителството на магистралата, по отношение на растителната компонента ще са преки, значителни и дълготрайни.

В съобществата не се установяват видове предмет на защита. Въздействията от строителството ще се изразяват в пряко и цялостно унищожаване на наличната растителност.

Очаквани въздействия в процеса на експлоатацията

• 
  Въздействия от емитирани прах и аерозоли от автомобилния трафик и от режима на поддръжка – опесъчаване/осоляване
  

Следва да се отбележи, че в България няма норми за съдържание на замърсители в биомаса. Санитарни норми за съдържание на вредни вещества в растителност (зеленчуци) са определени с Наредба № 5 на Министерство на народното здраве (МНЗ) от 1984 г.

Замърсяването от използване на сол и луга за зимно поддържане на пътното платно, също е източник на замърсяване на почвите, респективно на растителността в прилежащите на пътя земи. Същите не могат да предизвикат забелижими изменения в качеството на растителността предвид ограничените количества, които се използват.

• 
  Привнасяне на нови крайпътни местообитания и взаимодействия със съществуващите. Биологична рекултивация
  

Изграждането на устойчиви и жизнени растителни групи и насаждения, изисква максимално съответствие между екологическите изисквания на видовете и условията на средата. Изборът на растителните видове следва максимално да се съобразява с характерът на месната флора и да не се допуска внасянето на инвазивни видове.

Проектът за ландшафтно оформление на трасето на магистралата и биологичното укрепване на крайпътните пространства предвижда:
ЛОТ 2 „Стара Загора - Нова Загора”

Засаждане на 5 252 броя дървета и 274 405 броя храсти и затревяване с тревни смески на 688 945 м²

Засаждане на 5 011 броя дървета и 326 730 броя храсти и затревяване с тревни смески на 569 460 м²

Засаждане на 4 780 броя дървета и 426 530 броя храсти и затревяване с тревни смески на 525 490 м²

- ЛОТ 2 - Стара Загора - Нова загора - 105 000 м²

- ЛОТ 3 - Нова Загора - Ямбол - 104 220 м²

- ЛОТ 4 - Ямбол - Карнобат - 157 500 м²

Затревяване на банкети:

- ЛОТ 2 - Стара Загора - Нова загора - 150 000 м²

- ЛОТ 3 - Нова Загора - Ямбол - 105 785 м²

- ЛОТ 4 - Ямбол - Карнобат - 225 000 м²
Животински свят

Според зоогеографското райониране на България, АМ „Тракия” в разглеждания участък попада в Тракийския зоогеографски район, в пояса на равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори. Преобладават евросибирските и европейски видове с участие и на значителен брой средиземноморски видове.

Долините на реките Марица и Тунджа са естествени коридори за навлизане от юг на средиземноморска фауна.

За оценка на възможните нарушения на местообитания на животинските видове е извършено теренно проучване (обход на предвидените за усвояване терени). На тази база и изхождайки от предпочитаните местообитания от животинските видове вероятно засегнати от реализацията на проекта ще бъдат:

Клас Риби (Pisces).

Инвестиционното предложение предвижда изграждане на нови мостови съоръжения над реки. Строителните работи ще бъдат свързани с дейности в речното корито и въздействие върху ихтеофауната.

За реките, които се засягат от строителството най-често срещани са видове от сем. Шаранови (Cyprinidae) и сем. Виюнови (Cobitidae) представени от: речен кефал, маришка мряна, обикновена мряна, горчивка, распер, уклей, малка кротушка, скобар, обикновен щипок.

Очаквани въздействия

Основните въздействия върху ихтеофауната ще бъдат в процеса на строителството на магистралния участък в местата определени за строителство на мостови съоръжения. Въздействието ще се изразява във временно размътване на водата с негативно влияние върху ихтеофауната и прогонването й от мястото на строителството на устоите на съоръженията. При работа в периода на хвърляне на хайвера, е възможно на места (полепнал по дъното или върху водна растителност) и неговото унищожаване.

Възможни косвени въздействия ще се изразяват преди всичко в опасност от замърсяване на водата в напоителни канали, свързани с реките, които се пресичат от трасето на автомагистралата.

В процеса на експлоатация единствено възможни въздействия върху ихтеофауната ще има само при аоварии на транспотни средства и пряко попадане на замърсяващи вещества във водните течения.

Клас Земноводни (Amphibia).

Участъкът от автомагистралата Лот 2, Лот 3 и Лот 4 има незначително вертикално разчленение на релефа, т.е. е почти напълно равнинен. Той е със съвсем слаб наклон от север към юг (от Средна гора към долината на р.Марица). Повечето речни течения текат от север към юг с много меандри. Голяма част от тях са оградени с диги, други са коригирани (речното корито е напълно изправено). Всички реки са много бавнотечащи, заблатени, с изобилие на папур, тръстика и друга надводна и подводна растителност. Покрай речните течения на много места има заблатени изкопи от добив на инертни материали. На повечето места покрай реките няма дървесна растителност (освен на отделни места), има храстовидни съобщества и само на едно място при р.Тунджа, където се предвижда изграждане на мост при км 286+080 има ивици от стари бели тополи, върби и елши. Местообитанията на земноводните са концентрирани предимно около водните течения и кариерните блата около тях.

Към речните русла и кариерните блата до тях през пролетта се насочват за яйцеснасяне някои видове жаби, които през останалата част от годината, макар и с ниска численост, обитават околните равнини и самите селища – зелената и кафявата крастави жаби, балканската чесновница, отчасти дървесницата. Тези миграционни пътища в повечето случаи не пресичат автомагистралата, а са успоредни на нея, тъй като тя с основно направление запад-изток, а жабите отиват до най-близката точка на водното течение.

Очаквани въздействия

При строителството на мостовите съоръжения, нарушаване на местообитания са възможни за голямата водна жаба. При разчистването на растителността в обхвата на строителството около бреговете на реките е възможно да бъдат нарушени и местообитания на жълтокоремната бумка и жабата дървесница.

При усвояването на земите в обхвата на пътното трасе е възможно нарушаване на местообитания на зелената крастава жаба и голямата крастава жаба.

Клас Влечуги (Reptilia)

Строителството на магистралата засяга основно обработваеми земи и в по-малка степен целинни участъци където са възможни местообитания на влечугите. Това са терени с ниско видово разнообразие и влечугите в тях са представени от няколко най-обикновени вида. Трябва да се подчертае, че повечето от сухоземните видове от тази категория (смок-стрелец, смок-мишкар, пепелянка, ивичест смок, зелен гущер, стенен гущер, кримски гущер) въобще не обитават обработваемите площи и само рядко се срещат в сухите тревни съобщества. Тези видове са концентрирани в крайречните храсти, лъки, насипи на диги и други места с по-добре развит микрорелеф и по-буйна растителност.

По трасето Лот 2, Лот 3 и Лот 4 на автомагистралата предпоставки за наличие на местообитания на сухоземните костенурки напълно липсват. Ако въобще се срещат тук, може да се очакват по гористите места и малките скални разкрития по върховете на възвишенията, през които автомагистралата минава. Смокът-стрелец и пепелянката вероятно съществуват в местата с по-развит микрорелеф и храстова растителност по възвишенията.

Течението на р.Мочурица и околните изкопи-блата са много подходящи за блатната костунурка.

Основното негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява в нарушаване на налични местообитания при усвояването на територията магистралното трасе. Засягат се площи от необработваеми земи - мера и горска територия, които са основни местообитания за установените видове и най-вече на тези, предмет на защита. Неизбежна ще е фрагментация на местообитанията и на популациите. Процесът на строителството ще бъде свързан и с временно безпокойство на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Характерът на автомагистралата, интензивността на движението по нея в процеса на експлоатация както и евентуални инфраструктурни обекти, неминуемо ще причинят сериозно фрагментиране на местообитанията и на обитаващите ги популации.

Птици (Aves)

Релефът в обхвата на предвиденото строителство на магистралата е преобладаващо равнинен, като от двете страни на трасето, в т.ч. и в близост до него, са налице няколко, но с малка надморска височина, възвишения. Ниските части на терените са заети от обработваеми и необработваеми агроландшафти.

За оценка състоянието на орнитофауната са проведени преки теренни наблюдения на птиците по маршрутния или трансектен метод. Въз основа на тези наблюдения и характера на наличната растителност и екологичните изисквания на видовете е определен и видовият състав на орнитоценозата за района. Установени са 54 вида птици, временно или постоянно пребиваващи на тези територии. По-голяма част от тях са защитени от закона за биологичното разнообразие.

В обхвата на най-значимия воден обект р. Тунджа, която се пресича с мост при км при км 286+080 са регистрирани водолюбиви птици като гнездещи, редовно зимуващи и мигриращи.

Очаквани въздействия

Несъмнено изграждането на магистралата и инфраструктурата към нея ще има известно негативно въздействие върху орнитофауната в района. Най-общо, възможното въздействие от изграждането на автомагистралния участък върху орнитофауната може най-общо да се сведе до две направления:

директно въздействие – нарушаване на местообитания;

индиректни въздействия – всички възможни негативни въздействия върху птиците, предизвикани от най-вече в процеса на строителството (смущаване на размножаването им, изменения в структурата на популациите, индиректно влияние върху състоянието и структурата на местообитанията).

Най-силно уязвими от преки нарушения на месообитания в процеса на строителството ще бъдат гнездящите птици на територията предвидена за изграждане на трасето на магистралата. Основната характеристика на пътното съоръжение е дължината му, което засяга повече сухоземните територии, основно земеделски земи. Обектът засяга гнездови или потенциални гнездови местообитания на основно на следните видове: Полската бъбрица, Червеногърба сврачка, Градинска овесарка, Ястребогушо коприварче. От тези видове наземно гнездеща е полската бъбрица. Този вид, макар и рядко, гнезди и в обработваеми агроландшафти. Останалите видове птици са свързани с дървесно-храстовата растителност, в т.ч. и при гнезденето си.

Шумовият фактор и човешкото присъствие в периода на строителството също ще имат въздействие върху птиците особено в гнездовия период.

Предвид видово разнообразие в района и присъствието на уязвими видове е възможно да бъдат нанесени неблагоприятни промени в популациите на засегнатите животински видове. Видове са достатъчно често срещащи се, т.е. с достатъчна численост в района, поради което реализацията на обекта няма да застраши сериозно в негативен план състоянието им - гнездене, хранителна база. Възможно е прогонване на някои видове по време на изграждане на трасето и съоръженията. Предвид високата мобилност на птиците и екологичната им пластичност, след завършване на строителните работи те биха се завърнали в района. Може да се очаква снижаване параметрите на орнитоценозите около трасето вследствие шум и вибрации. Не би се променило поведението на мигриращите птици. Промяна може да има в хранителното поведение на някои хищни птици, с оглед избягване на близостта до строителните обекти.

Предвид размерът на засегнатата площ от инвестиционното предложение спрямо тази на района, строежът на АМ “Тракия” няма да повлияе съществено в негативен план и на хранителната база на ловуващите в откритите територии дневни и нощни грабливи видове птици.

Същото се отнася и за някои хранещи се в такива територии видове през размножителния период, при миграции или зимувания в този район. Това се отнася и за хранещите се в открити територии видове от редовно срещащите се и мигриращите видове, както и хранещите се в такива територии през есенно зимния период патици и гъски (зимуващи в района и хранещи се най-често в засети житни блокове).

Малката дължина на засегнатия речен участък от р. Тунджа, при който се изгражда мост, не е в състояние да повлияе негативно върху местообитания, хранителна база и съответно популационна численост на водолюбивите видове птици.

Засегнатата територия на АМ “Тракия” от км 210+100 до км 325+280 е заета от земеделски земи – интензивно използвана обработваема земя. Покрай нея почти няма дървесна растителност. Засегнатите горски територии са малк, поради което видовото разнообразие на бозайната фауна, местообитания на която моагат да бъдат засегнати е ограничено и се свежда основно до следните видове: таралеж, къртица, белокоремна белозъбка, етруска земеровка, обикновена полевка, домашна мишка, полска мишка, мишевиден сънливец, лешников сънливец, сляпо куче, язовец, пъстър пор, невестулка, прилепи.

Нарушение на местообитания е вероятно да има в процеса на усвояване на новите територии за строителство, което ще доведе до изтегляне на видовете в съседни територии. Въздействие ще има и по отношение на хранителната верига, поради допълнително фрагментиране на територията. Повишаването на шумовата характеристика от сроителния трафик също ще има отражение върху бозайниците.

Като цяло, заплахите по отношение на животинският свят в процеса на експлоатация на пътя ще са свързани с увеличаване на антропогенното и техногенно натоварване в прилежащите територии, вследствие автомобилния поток, изхвърлянето на вредни емисии от автомобилите, шумово замърсяване и др. Прокарването на новия хомогенен пътен участък ще доведе до последващи въздействия, свързани с допълнителна фрагментацията на местообитанията, влошаване качествата на местообитанията в съседство с трасето, смъртност по пътя.

• 
  Фрагментацията на местообитанията ще бъде по силно изразена при по-бавно подвижните животни: влечуги, дребни бозайници, докато за птиците и прилепите тя няма да бъде така силно изразена.
  
• 
  За минимизиране на тези въздействия в проекта е предвидено изграждане на тръбни и сводови водостоци. Същите са обезпечени с отвори от 0.50 до 2.00 м, които дават възможност за миграция на животинските видове. Отстоянията са достатъчни за осигуряване на свободно мигриране на животните от двете страни на пътя. За намаляване на вероятността от сблъсък на прилепите при прелитане над трасето на автомагистралата ще бъдат планирани насочващи ивици от високостъблена растителност към изградените тунели, подлези и надлези. Необходимо е опазване или възстановяване на крайречната дървесна растителност в близост до планираните за изграждане мостове, като особено внимание се обърне на т.н. „малки блатни реки”, често лишени от такава. В местата, където автомагистралата ще пресича основни миграционни коридори на прилепи ще бъдат планирани насочващи коридори от високостъблена дървесна растителност за безпрепятствено прелитане на прилепите. Най-често тези места са етествените речни долини, през които задължително ще бъдат изградени мостове.
  
• 
  Влошаване качеството на хранителните местообитания и хранителната база. Влияние върху качеството на местообитанията ще има в съседство с трасето в резултат на отмиващите се от пътното платно с дъждовните и снежните води замърсители от автомобилния транспорт и от средствата за поддържане на пътя при зимни условия. Тези въздействия ще бъдат ограничени с предвидените съоръжения за отвеждане на повърхностния отток (облицовани крайпътни канавки) в местата за заустване в прилежащата овражна система. Проектът не предвижда заустване на повърхностен отток във водоприемници.
  
• 
  Влошаване качеството на съседни местообитания в следствие изхвърляне на отпадъци. Замърсяването с битови отпадъци, причинено от преминаващите или спрели за кратко автомобили се установява до 10 м от пътното платно. Този вид въздействия ще водят до влошаване на съседни на пътя местообитания до степен, те да не могат да се ползват от животните.
  
• 
  Влошаване качеството на съседни местообитания в следствие шумово замърсяване и безпокойство. Автомобилният трафик е фактор за значително безпокойство на животинските видове в териториите, непосредствено граничещи с пътното трасе. От една страна това се свързва с непрекъснато наличие на движещи се обекти (автомобили), респективно човешко присъствие и от друга, с генерирането на значителен шум. Чувствителността на различните видове животни зависи от екологичните им особености. В това отношение чувствителността на птиците в сравнение другите животни е по-голяма. Установено е, че при увеличаване на автомобилният трафик, птиците които гнездят или редовно се придържат близо до пътното платно намаляват, а някои от тях изчезват. В откритите терени шумовото въздействие оказва влияние на по-голяма площ. Шумовото замърсяване и безпокойство има изразен кумулативен ефект в местата, където трасето на пътя преминава в близост до населени места, както и с други инфраструктурни обекти.
  
• 
  Смъртност по пътя. Смъртността от сблъсък на животинските видове с автомобили по пътищата е документиран факт. Най-уязвими в това отношение са по-бавно подвижните влечуги (сухоземни костенурки), дребни бозайници (най-вече таралеж), както и нощно-активните гризачи, които често излизат на пътното платно и стават предпочитана плячка не само за ловуващите хищници, но стават и жертви на автомобилния трафик.
  

От десетте вида прилепи, четирите от род Pipistrellus, заедно със Савиевото прилепче могат да бъдат отнесени към категорията „критични видове” по отношение на вероятността от сблъсък с МПС. Това са видове по-често летящи на ниска височина и в близост до земната пъвърхност. Много често те са привлечени и от нощното осветление. Ръждивият вечерник и полунощният прилеп също са подложени на риск от сблъсък, но при тях вероятността е относително по-малка, поради по-голямата височина на която те ловуват. Останалите видове са твърде редки за територията на Инвестиционното намерение за да считаме, че техните популации тук са застрашени.

Трасето на магистралния участък - ЛОТ 2 „Стара Загора - Нова Загора” засяга защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии - ЗМ „Боздугановска курия”. Обявена за Историческо място със заповед № 3718/28.08.1975 г на Министерство на горите и опазване на природната среда, прекатегоризирано в Защитена местност със Заповед № РД-860/18.09.2002 г на МОСВ. Площ на ЗМ 310.8 ха. Попада в землището на с. Боздуганово, община Стара Загора и се засяга от строителството на магистралата.

За Защитената местност е характерна смесена широколистна гор от цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto) мекиш (Acer tataricum).
Елементи на Националната екологична мрежа

Трасето на участък „Стара Загора - Карнобат” на АМ”ТРАКИЯ” засяга шест защитени зони, съгласно чл. 6, ал.1 на Закона за биологичното разнообразие, утвърдени с ПМС № 122/02.03.2007 г (ДВ, бр.21/2007 г).

• 
  BG 0000425 „Река Сазлийка” ЗЗ по Директива 92/43;
  
• 
  BG 0000441 „Река Блатница” ЗЗ по Директива 92/43;
  
• 
  BG 0000418 „Керменски възвишения” ЗЗ по Директива 92/43;
  
• 
  BG 0000192 „Река Тунджа 1” ЗЗ по Директива 92/43;
  
• 
  BG 0002094 ”Адата - Тунджа” ЗЗ по Директива 79/409;
  
• 
  BG 0000196 „Река Мочурица” ЗЗ по Директива 92/43;.
  

С РЕШЕНИЕ № 89-ОС/2008 г на министъръ на околната среда и водите е съгласувано инвестиционно предложение за АМ „ТРАКИЯ” ЛОТ 2, у-ък „Стара Загора - Нова Загора” от км 210+100 до км 241+900, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони BG 0000425 „Река Сазлийка” и BG 0000441 „Река Блатница” по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включени в списъка на защитените зони, приети с Решение № 122/02.03.2007 г на МС (ДВ, бр. 21/2007 г).

По силата на издадени Решения по ОВОС с № 13/1993 г и № 6-5/1998 г на министъра на околната среда и водите е съгласуван участъка от км 210+100 до км 241+900, който преминава през ЗМ „Боздуганова кория”, защитена територия по смисъла на ЗЗТ, като допустимо, съгласно чл.12, ал.4 от Наредба за условията и реде за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр.73/2007 г).

За степента на въздействие на проекта върху защитени зони BG 0000441 „Река Блатница” ЗЗ, BG 0000418 „Керменски възвишения”, BG 0000192 „Река Тунджа 1”, BG 0000196 „Река Мочурица”, ЗЗ за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна и BG 0002094 ”Адата - Тунджа” ЗЗ за опазване на дивите птици, приети с Решение № 122/02.03.2007 г на МС е извършена Оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на зоните, попадащи в обхвата на ЛОТ 3 - км 24+900 - км 277+597 и ЛОТ 4 - км 277+597 - 325+280 изискана с РЕШЕНИЕ № 02-ОС/2009 г на министъръ на околната среда и водите.

На доклада е дадена положителна оценка на качеството съгласно чл. 24, ал. 7 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

С Решение № 104 ОС/10.09.2009 г. по Оценка на съвместимостта Министъра на околната среда съгласува инвестиционното предложение за строителство на АМ „Тракия” Лот 3 „Нова Загора – Ямбол” от км 241+900 до км 277+597 и Лот 4 „Ямбол - Карнобат” от км 276+200 до км 325+280.