Доклад за оценка на въздействието

Както бе описано в раздел III „Проучени алтернативи…”– т.3, от възложителят и проектантите са проучени и предложени за разглеждане и оценка в идейна фаза две алтернативи за третиране на отпадъчните битово-фекални води от обекта, а именно - чрез изграждане на:

1) локално пречиствателно съоръжение, гарантиращо ефективно пречистване на водите до показателите за заустване във водното тяло – язовир Доспат;

2) водонепропусклива изгребна яма, която периодично да се почиства със специализирана за дейността техника (ямочистачна кола).

Мотивите за този избор между двете разгледани алтернативи са, че каквото и локално пречиствателно съоръжение да се предложи (по първоначалния вариант е разглеждана алтернатива за изграждане на Биоконтейнер, тип BIOCON 250, с продължителна аерация и активна биомаса, с напълно автоматизирано оборудване и др.), експлоатацията му ще бъде проблемна през зимния сезон, когато фактически няма да има жива биомаса, поради липсата на хранителна среда за нея и ниските температури. От което може да се прогнозира, че подобно съоръжение няма да има изискуемият пречиствателен ефект и замърсените води ще заустват в язовира в концентрации над пределно допустимите стойности по изследваните показатели. Освен това, гаранциите за добра поддръжка и експлоатация на друго пречиствателно съоръжение са по-малки, отколкото за непопивна изгребна яма. За последната се изисква само контролиране на нивото на отпадните води в нея и своевременно заявяване на ямочистачна кола за почистването й, когато се напълни до определен обем. Докато поддръжката на ЛПСОВ с биологично стъпало трябва да се извършва от професионално обучено лице (персонал), налагат се текущи и основни ремонти, случват се аварийни ситуации, спиране на тока, изисква се подменяне на части, възли и отделни съоръжения, респ. тяхната доставка и наличие на резерв в склад и др.

За услугата по почистването (изпразването) на ямата, както и за съответното извозване и депониране на отпадъците от нея трябва да има предварителна договорираност с ВиК оператора – район „Доспат”.

Съгласно идейната схема по ВиК, приложена към настоящия доклад за ОВОС и цитирания проект за външни ВиК връзки, местоположението на изгребната яма е в долния край на имота – на брега на яз.Доспат, което е естественото следване на денивилацията на терена (около 10 м), за гравитачно отвеждане на канализационните води до нея.

Основно екологично изискване и цел на предписаните мерки в доклада за ОВОС е недопускане заустването на замърсени или недостатъчно пречистени отпадъчни води в язовир Доспат или друг повърхностен водоприемник. Това е задължителната мярка да не се допуска отрицателно въздействие върху качеството на водите в язовира от реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение.

При така предложеното решение за изграждане на водонепропусклива изгребна яма, оценката по отношение евентуалното въздействие на отпадъчните води от обекта е, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже никакво въздействие върху подземните и повърхностните води, както и върху други компоненти и фактори на околната среда в оценявания район.

Съществена особеност е, че инвестиционното предложение не се засяга от тектонските нарушения в района. Най-близък до площадката е Барутинския разлом, който представлява природен локален дренаж за повърхностните води с низходяща филтрация.

Язовир Доспат се подхранва от водите на едноименната река и на река Осинска и поддържа езеро при НВН с площ от 22 000 дка. Най-голямата дълбочина на язовира е при стената, която при петата й възлиза на около 60 м. С изграждането на стената са внесени значителни антропогенни изменения на естествената геоложка среда, като постоянен хидростатичен натиск с променлива величина, подхранване на грунтовите води, порен натиск и др.

• 
  физико-геоложки явления и процеси
  

По пътните трасета, поради изземване на почвено-геоложките материали, са възникнали повърхностни напрежения в масива. Последните са причина за постепенното хлъзгане на повърхностния почвен слой по посока към пътното платно. Тези процеси не се обуславят от типичните за естествените условия причини за възникване на свлачища, но носят техните белези на проявление. В площно отношение заемат незначителни територии и са разположени по протежение на пътното трасе, там където се пресичат стръмни терени.

• 
  проектно решение
  

1. 
   Литоложки вид I – почвен слой с късове риолити, с едрина до 5-30 см и мощност на пласта до 0,8 м. Почвите са леки, песъчливи.
   

2. 
   Литоложки вид II:
   

• 
  специфична плътност – до 2,61 гр/см.куб.
  
• 
  обемна плътност – до 2,40 гр/см.куб.
  
• 
  коефициент на разнозърност – до 5,75
  
• 
  кохезия – 11 кг/см.кв.
  
• 
  якост на опън – до 5 кг/см.кв.
  
• 
  якост на натиск – до 92 кг.см.кв.
  

• 
  специфична плътност – 2,32 – 2,65 гр/см.куб.
  
• 
  обемна плътност – 2,42 – 2,65 гр/см.куб.
  
• 
  кохезия – 12 - 39 кг/см.кв.
  
• 
  якост на опън – 3,25 – 19,68 кг/см.кв.
  
• 
  якост на натиск – 170,5 – 309,0 кг.см.кв.
  

Поради незначителната дълбочина на фундаментите може да се каже, че след приключване на строителните работи, практически промени в релефа няма да настъпят.

В геоложки смисъл въпросите за въздействието на обекта върху околната среда възникват единствено по отношение стабилността на основата. При строителните работи върху основата ще се формира постоянно нарастващ, основно статичен товар, който в крайния етап ще достигне до 3,5 - 5 т/м². Това поставя изисквания за определяне носимоспособността на основата. От установените стойности на основните параметри при геоложките работи за:

1. горен почвен слой:

• 
  кохезия – 11 кг/см.кв.
  
• 
  якост на опън – 5 кг/см.кв.
  
• 
  якост на натиск – 92 кг.см.кв. и
  

• 
  кохезия – 12 - 39 кг/см.кв.
  
• 
  якост на опън – 3,25 – 19,68 кг/см.кв.
  
• 
  якост на натиск – 170,5 – 309,0 кг.см.кв.,
  

Малката мощност на почвите и приемливите качества на скалната основа дават основание да се счита, че при строителните работи навлизането в геоложката основа ще бъде незначително, т.е въздействието върху нея ще бъде минимално.

Площадката за изграждане на Базата за отдих заема терени със земеделско ползване, които са разположени в тясна ивица между горски насаждения и язовирното езеро. Средната кота, на която е разположена площадката е 1200 м и граничи на юг и югозапад с пътя Доспат-Сърница, а на север с язовирното езеро.

Площадката е разположена върху скат с умерен равномерен наклон около 15% по посока на язовира. Като цяло почвите са повлияни от човешката дейност, изразяваща се в селскостопанско ползване – пасище, мера. Антропогенният фактор по отношение на земите и почвите в района има пряко и косвено влияние.

Косвеното въздействие се изразява само в изменение на естествения почвообразувателен процес, без нарушаване на профила, като основна причина в случая е земеделското ползване. Площното им разпространение обхваща почти 100 % от района.

Прякото въздействие, преди всичко, е свързано с нарушаване на нормалния строеж на почвения профил. При извършването на строителните работи за пътя, водопровода и язовира са отнети горните хоризонти и част от геоложката основа, при което са образувани съкратени и насипни почви. По начина на тяхното образуване спадат към изменените под влияние на промишлеността.

Съгласно класификацията на антропогенните почви в района на площадката, обект на настоящия ДОВОС, последните се отнасят към:

А/ Ненарушени антропогенни почви

Б/ Нарушени антропогенни почви.

Ненарушените почви имат нормален морфологичен строеж и се различават от естествените по посоката и степента на изменение на почвените фактори.

Нарушените почви са с променен морфологичен строеж и се отнасят към подвида на почвите с унищожен профил.

Съгласно обяснителната записка на ПУП за промяна предназначението на земята общата площ на имота възлиза на 3230 м², при което - застроена площ 710 м², разгърната застроена площ 2261 м², паркинг 100 м², пречиствателно (изгребно) съоръжение – 50 м²,

- Плътност на застрояване П – 22%,

• 
  Коефициент на интензивност К _инт. – 0,70
  
• 
  Свободна площ дворна площ – 45 %
  
• 
  Озеленяване – 60 %
  

Съпоставени със нормативните изисквания по чл.16 от Наредба № 7 от 2003г. - има известно завишаване единствено на показателя минимална свободна дворна площ.

Посоченото надвишаване на нормата от екологична и ергономична гледна точка може да се приеме за допустимо, като се има предвид незначителното антропогенно натоварване на обекта – максимум до 30 души дневно през топлия период на годината. Освен това по-ниският процент на свободната дворна площ идва от размера на допустимата разгърната застроена площ, която съгласно ПУП е в размер на (2261 м²), при допустима застроена площ от 710 м² и максимална етажност 2 – т.е. очевидно е, че прилежащите тротоари и площадки към всяко от бунгалата и заведението за бързо хранене са отнесени към разгърнатата застроена площ, макар че същите се отнасят и към дворното място, и които от гледна точка на комфорта на средата и опазване на почвите имат положителен ефект.

Бунгалата, заведението за хранене и площадките на обекта ще се изпълнят върху антропогенно повлияни терени, свързани с изграждането на язовира, пътя и земеделското ползване.

Строителството на обекта ще измени физикомеханичните показатели на почвите, при което се променя основния им таксономичен разред и те придобиват характер на антропогенни почви с променени физико-химични и морфологични свойства.

При съпоставката на почвите в границите на площадката в сегашното им състояние и след изграждане на базата в резултат на строителните работи, следва, че с изпълнението на проекта трайно се променя предназначението на земята върху цялата площ от 0,323 ха, като въздействията са локализирани в границите на строителните петна.

Евентуални химически замърсявания на почвите могат да настъпят при изпълнението на строителните работи от инцидентни разливи на горива, разтворители, химикали и др., свързани с реализация на инвестиционното намерение.

На етапа ПУП – ПЗ не може да се изготви пълна оценка за възможността от такива замърсявания. Такава може да се направи след изготвянето на техническия проект, като заключенията от настоящия доклад следва да се заложат в Проекта за организация на строителството.

Като цяло при изпълнение на строителни работи от подобен характер и при стриктното спазване на технологичната дисциплина и изискванията за транспорт и съхранение на материалите, вероятността от химическо замърсяване на почвите е минимална.

При проектния разчет за създаването на 10 паркоместа прогнозната площ за паркинга се очаква да не надвишава 100 м², с което се обезпечава всяко едно от бунгалата плюс 5 паркоместа в резерв. Така заложената по ПУП бройка на местата за паркиране е напълно достатъчна и не крие опасност от заемане на неуредени за целта терени извън площадката.

• 
  Разрушаване на месторастения и местообитания
  

Паралелно с това земеделските земи в района се изоставят и запустяват поради липсата на икономическа целесъобразност за обработването и/или поддържането им. Това довежда до загубата на специфични местообитания, каквито са планинските сенокосни ливади и Родопски съобщества на Potentilla fruticosa.

Очаква се, че при изпълнение на строителните работи и преди приключване на укрепителните и озеленителни дейности, ерозионните процеси в засегнатата територия да се активизират. Предвид съществуващия наклон на площадката по посока на язовира (около 15°) последната попада под риск от площна и линейна ерозия. С реализацията на строителството възниква пряко унищожаване на установените върху площадката почви, което е свързано преди всичко с изпълнението на различните изкопи и насипи при подготовката на основата за застрояване. Заедно с унищожаването на почвения слой и нарушаването на генетичните хоризонти по профила се унищожават още тревната растителност и част от почвената фауна.

Предвид малката площ на предвиденото инвестиционно предложение тези въздействия могат да се приемат за незначителни.

• 
  Емитиране на химически замърсители в средата
  

Необходимостта от хигиенната поддръжка на обектите за обществено ползване на територията на Базата за отдих е свързано с употреба на различни препарати за чистене и дезинфекция. Отпадъчните води от тези обекти носят по-високо ниво на риск на повърхностните водоприемници при пряко оттичане или заустване в тях.

За минимизиране риска от възникване на вредно въздействие върху водоприемника се налага да бъде въведено ограничението на територията на обекта да се използуват само биологично разградими детергенти.

Също така отложените върху изкуствено създадените повърхности (покриви на бунгалата, паркинг, пътно платно) финни частици от прах, сажди, масла, и др. и отмити от дъждовните води могат да замърсят както водоприемника, така също и площите контактуващи с него. Това от своя страна може да доведе до замърсяване на хранителната база на някои от водните организми.

При провеждането на правилна политика за улавяне и обезопасяване на отпадъчните води обаче не би следвало да възникне значим риск за природната среда. Ето защо най-правилният избор е изграждане на водонепропусклива изгребна яма, в която да се акумулират отпадъчните води и след това да се транспортират за по-нататъшното им третиране извън площадката на инвестиционното предложение.

По отношение на отпадъците също би могло да възникне отрицателно въздействие, ако не се управляват съгласно изискванията за третиране на битовите отпадъци.

Към косвените въздействия се отнасят настъпващите промени в химическите, физическите и механичните условия на някои от компонентите на средата, в резултат на повишеното антропогенно присъствие, при което могат да възникнат промени в съществуващото биоразнообразие.

• 
  Преуплътняване на повърхностния почвен слой
  

• 
  Употреба на хербициди и пестициди в горското и селското стопанство
  

• 
  С реализацията на ПУП-ПРЗ се засягат изключително изоставени земеделски територии. Въздействието върху горите е незначително и може да бъде с косвен характер, свързан с повишеното антропогенно присъствие в района.
  
• 
  Строителните подобекти на ПУП-ПРЗ засягат единствено непроизводителни земеделски площи, които са с нисък икономически и екологичен потенциал.
  

• 
  Изграждането и експлоатацията на Базата за отдих няма да окаже пряко въздействие върху горския фонд. Очаква се завишаване емисиите на някои газове в резултат от нарастването на автомобилния трафик. Така за въглеродния оксид и въглеводородите е установено, че предизвикват затваряне на устицата и влошаване на газовия обмен и метаболизма на горскодървесната растителност. Праговете на концентрациите предизвикващи тези въздействия обаче са многократно над очакваните при реализацията на инвестиционното намерение.
  
• 
  В рамките на площадката се очаква да бъдат отсечени отделни дървета от самонастанилата се горскодървесна растителност, най-вече при изграждането на площните строежи – паркинг, тротоари, детска площадка и др. Очакваното количество на отнетите дървета не следва да надвиши 10 – 15 бр. Това очакване се основава върху характера на предвиденото жилищно/вилно застрояване на територията, при което запазването на естествената растителност е приоритет.
  
• 
  Засилване на ерозионните процеси в границите на площадката и около нея в началния етап на експлоатацията на обекта.
  
• 
  Повишаване риска от възникването на горски пожари
  

• 
  За територията, обект на застрояване
  

В конкретния случай за проектната територия могат да се направят следните обобщения :

• 
  Възможно е редуциране на хранителната база за някои от видовете в резултат на промените, които ще се извършат в земеползването и увеличения туристически поток.
  
• 
  ПУП-ПРЗ не залага изграждането на инженерни съоръжения, които биха се оказали миграционна преграда за целевите видове в района.
  

• 
  За биоразнообразието
  

• 
  Реализацията на обекта ще доведе до трай­но отнемане на съществуващи местообита­ни­я за някои геобионти - преди всичко представители на безгръбначните, в числото на които не попадат видове със статут на защитени или консервационно значими. Територията, която ще се отнеме за застрояване със сгради и съоръжения за обществено ползване не може да надхвърли 0.130 ха.
  
• 
  Базата за отдих не засяга биокоридори на Европейския вълк и Кафявата мечка.
  

• 
  Възниква риск за обезпокояване на някои от по-чувствителните представители на птиците и бозайниците в резултат на влошаване на акустичната среда от нарастване на автомобилния трафик, ползването на бунгалата и заведението за бързо хранене.
  
• 
  По-високото антропогенно натоварване на територията ще отблъсне някои от по-плахите видове като: Златка, Пъстър пор, Малък креслив орел, Осояд, Белошипа ветрушка, Бухал и др, които биха могли да попаднат в района. В същото време ще се повиши числеността в популациите на синантропните ви­до­ве. Новите обстоятелства в числеността и структурата на популациите може да доведе до известни промени и във вътревидовите взаимоотношения, които обаче няма да причинят различия на популационно ниво спрямо съществуващите към момента.
  
• 
  Очакваното негативно въздействие върху съществуващата на площадката без­г­ръб­нач­на­ фа­уна е свързано преди всичко с разрушаване на част от местообитанията й.
  
• 
  По отношение на сухоземните костенурки и обикновения смок (родовете Testudo и Elaphe) съществува потенциал за планирането на достатъчни мерки за намаляване на въздействията и свеждането им до ниво незначителни.
  
• 
  Не се очаква възникването на нови въздействия в рамките на защитена зона „Родопи Западни”, освен тези установени със стандартния й формуляр.
  
• 
  Риска от фрагментация на територията за дребните бозайници, като прилепите, земеровките и др. е незначителен, което се определя от това, че инвестиционното намерение ще се реализира върху малка площ ( 0.323 ха), при което не възниква елемент на накъсване и изолиране на определени участъци.
  
• 
  В границите на имота не са установени ключови местообитания за видовете обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни” и в ЗЗ „Западни Родопи”. Също така няма установени миграционни коридори или места на концентрация на птици за хранене, или при прелетите.
  
• 
  По отношение ловната територия на дневните грабливи птици изпълнението на ПУП-ПРЗ също не създава ефект на фрагментиране на територията.
  
• 
  Частично застрояването ще доведе до промени в местата посещавани от дребните гризачи, които са основна храна за повечето от грабливите птици.
  
• 
  Очаква се реализацията на обекта да привлече повече мишевидни гризачи, тъй като за тях човешкото присъствие осигурява по-добра хранителна среда.
  
• 
  Това се явява като предпоставка за привличане и на грабливи птици, в т.ч. и на тези, които са по-плахи, с което същите ще се адаптират към по-осезателно антропогенно присъствие.
  

По отношение на видовете, които потенциално биха могли да бъдат засегнати от реализацията на обекта проявленията са както следва:

Заплахата от разрушаване на местообитание на вида при строителството е с ниско ниво на въздействие върху популацията, което се дължи на високата им подвижност. Употребата на инсектициди в рамките на обекта е малко вероятна, очаква се обаче използването на репеленти.

Възможно е известно покачване на употребата на инсектициди при земеделските дейности в близост до границите на инвестиционното намерение, които вероятно ще се интензифицират с развитие на курортно - туристическата дейност в района. Към вида има определен колекционерски интерес.
Еленов рогач ( Lucanus Cervus)

Местообитанията му са под територията на Базата за отдих. Видът е обект на колекционерство, поради което засиленото туристическо присъствие в района го поставя под известна степен на риск.

По данни на местни рибари видът рядко се улавя в язовира. Базата за отдих е с насоченост спортен риболов и като такава внася определени регламенти и контрол върху бракониерското посегателство. Потенциална заплаха за язовира, в т.ч. и биоразнообразието на водните организми, е изпускането на замърсени води.

Обектът се разполага при горната граница на обитание на вида, което предполага ниска вероятност за заселването му в района на Базата за отдих. При спазване принципа на предпазливостта се приема, че съществува риск за негативно въздействие при урбанизация на територията, което може да се изрази в замърсяване на бреговата зона около обекта с детергенти.

В границите на обекта не попада местообитание на жълтокоремната бумка. Извън границите на площадката като потенциално местообитание за вида може да се посочи бреговата ивица на яз.Доспат. Предвидените с ПУП дейности не би следвало да засегнат местообитание на жълтокоремната бумка, което е свързано със силно променливото ниво на язовира, непозволяващо трайно заселване на отделни представители на вида върху постоянна територия.

Реализацията на инвестиционното предложение не прекъсва биокоридори на вида, тъй като лежи извън местообитанието му. Заплахите за възникване на негативни въздействия върху отделни екземпляри са потенциални и са свързани с нарастване на човешкото присъствие по бреговата ивица на язовира.

Язовир Доспат се намира над горната граница на биотопа й. За територията на обекта иглолистните гори са едификатор и като такива не представляват интерес за вида. Няма данни за съществуваща или за изчезнала популация на Testudo graeca в района. Има информация, че в землището на гр.Доспат на припечни месторастения с широколистна дървесно-храстова растителност са срещани отделни екземпляри.

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) за разлика от Шипобедрената костенурка (Testudo graeca) предпочита разредените гори. Горната граница на арияла й достига до 1400 м н.в., което прави по-вероятно присъствието й в територията. Видът реагира слабо на физичните въздействия на външната среда, поради което те не представляват фактор за безпокойството му. За малките на вида съществува заплаха от стъпкване на отделни екземпляри и тя нараства с увеличаване на антропогенното присъствие в територията.

По отношение на саламандъра въздействието може да бъде само потенциално и косвено в случай на заселването на даден екземпляр по бреговата ивица на яз.Доспат.

Разпространен е в цялата страна до 1800 - 2000 м. н.в. Основни местообитания на вида са влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност. Отделни екземпляри са срещани в разнообразни хабитати: екотони на пасища и ливади, зрели горски насаждения, влажни и мочурливи ливади и др. Интензифицирането на трафика, което се очаква след реализацията на обекта, извеждат рискове пред земноводните, свързани с прякото унищожаване или нараняване на екземпляри пресичащи пътното платно.

Рядък и защитен от закона вид. Въздействията върху вида могат да бъдат само косвени и с ниска степен на проявление. Свързани са с възможни незначителни промени в част от ловната му територия, дотолкова, доколкото площадката попада в нея.

Защитен от закона вид. Не се смущава от човешко присъствие. Застрояването на територията подобрява хранителната база на вида.

Защитен вид. Понася добре човешко присъствие. Реализацията на обекта не оказва въздействие върху опазването на вида.

Рисковете за вида при реализацията на обекта са свързани преди всичко с безпокойството му.

Тук кълвачите биха могли да се срещнат случайно при претърсването на насажденията за храна. Видовете са умерено чувствителни към антропогенно присъствие, поради което реализацията на инвестиционното намерение ще окаже несъществено влияние върху числеността и структурата на популациите.

Реализацията на инвестиционното предложение може да предизвика косвени въздействия върху сврачките, свързани преди всичко с настъпването на известни промени в структурата на хранителната им база. В нея делът на дребните птици и едрите насекоми ще намалее за сметка на завишаване количеството на дребните бозайници и влечуги (мишки, гущери и др.). И двата вида са с ниска консервационна стойност.

ЗЗ „Западни Родопи”, която се намира на около 2 км от площадката на инвестиционното предложение е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче. Видът поддържа малки по площ ловни територии, поради което появата му в района на въздействие на базата за отдих е малко вероятна. Чувствителността на жълтоглаво кралче към човешко присъствие е умерена.

Като вид обитаващ тихите вековни гори площадката на инвестиционното намерение не се явява привлекателно място за вида. В тази аспект обектът може да се разглежда само като част от ловната му територия, която е обикновено в радиус около 10 -15 км около гнездото.

В обобщение може да се посочи, че прилепите, които биха могли да прелитат около територията на обекта са облигатно или факултативно пещеролюбиви. Тъй като с плана не се засягат пещери, не съществува опасност от пряко унищожаване на техни зимни местообитания. От видовете факултативно обитаващи пещерите и намиращи летни убежища в хралупите на стари дървета, като Широкоух прилеп и Дългоух нощник, в района на Базата за отдих би могъл да се срещне само първият вид.

Предвид екологията и биологията на отделните видове, територията на обекта може да се разглежда като ловна територия на някои от тях. Така например Големият нощник (Myotis myotis) открива плячката си в горските ценози. Другите като: Големият подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малкият подковонос (Rh. Hipposideros,) Южният подковонос (Rh.euryale), Трицветният нощник (Myotis emarginatus) ловуват в откритите пространства - ливади, пасища, брегови територии. По тази причина за конкретния случай се приема, че застрояването на територията, която от години се е самозаселила, не следва да се отрази неблагоприятно върху хранителните им хабитати. Освен това за Големият нощник (Myotis myotis), Трицветният нощник (Myotis emarginatus), Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) и Остроухият нощник (Myotis blythii), които се хранят с по-едри нощни насекоми изкуственото осветление в територията ще подобри хранителната им база, като привлече по-голяма маса от естествено съществуващата ентомоценоза в района. За видовете синурбанисти като: Подковоносите и Трицветния прилеп урбанизацията предоставя допълнителни летни убежища, а за останалите, които са по-плахи, урбанизацията може да се отрази по-неблагоприятно.

Също така с реализацията на обекта може да се очаква интензифициране на местните земеделски и горски стопанства. Вероятността обаче това да доведе до масово третиране на културите в района с препарати за растителна защита и репеленти остава малка. При спазването на принципа на предпазливостта тази вероятност следва да се приеме като възможна.

От тези констатации може да се направи заключението, че въпреки различните екологични изисквания на прилепите реализацията на Базата за отдих няма да се отрази неблагоприятно върху целевите видове - обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни”.
Европейски Вълк ( Canis lupus)

Типичен вид за територията на община Доспат. Популацията е с твърде динамична плътност, която се контролира чрез изборния отстрел. Видът е включен в приложението към Резолюция № 6/ 1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. Европейският вълк предпочита горските биоценози доминирани от зрели дървесни видове. Избягва откритите пространства и човешкото присъствие.

Територията на ПУП не осигурява подходящи условия за установяването на постоянна популация на вида. Реализацията на Базата за отдих не е свързана със съществени промени на територията по отношение биологичните и екологичните изисквания на вида. Малката площ на имота не променя исторически установените земеделски практики за района, при които територията е накъсана на отделни парцели с различно селско и горскостопанско предназначение. Застроителното решение не фрагментира допълнително съществуващата територия по отношение екологичните изисквания на европейския вълк. Очаква се възникването на незначителен елемент на фрагментация по отношение хранителната база. Предпочитаната от вълка плячка е силно чувствителна към човешкото присъствие и ще се държи на определена дистанция спрямо границите на обекта. За района на инвестиционното намерение няма съобщения някога трайно да е бил обитаван от популация или отделни представители на Европейския вълк.

По отношение на пътищата за предвижване Базата за отдих не пресича и не накъсва известни биокоридори за миграциите на вида.

Мечката фигурира в приложението към Резолюция № 6/1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. В ЗБР е посочена като изискваща приоритетно съхранение на местообитанието й. Като вид, силно влияещ се от фактора безпокойство, застрояването на територията в общия смисъл създава известни предпоставки за отблъскването й от нея. Освен това антропогенното присъствие може да намали в известна степен хранителните ресурси от горскоплодни видове в района, с което да възникне ефект на частична фрагментация на хранителната база. Трябва обаче да се отчете факта, че активният период на функционирането на предвиденото инвестиционно предложение „База за отдих” ще бъде през лятото, когато естествените хранителни ресурси достигат своя максимум, а екстремните за кафявата мечка фактори са с минимално проявление. Освен това през летния период кафявата мечка по правило се изтегля в по-глухите райони, поради което може да се приеме, че базата ще бъде с ниско ниво на проявление по отношение на безпокойството. Като цяло очакваното повишаване на антропогенното натоварване в района около Базата за отдих не следва да влоши условията за живот на кафявата мечка.Застрояването на имота не пресича съществуващите биокоридори на вида. При реализацията на обекта територията му в известен смисъл ще функционира като бариера срещу придвижването на мечката към земеделските имоти по западната граница на землището на гр.Доспат, с което ще се постигне смекчаване на щетите върху традиционните за района земеделие и животноводство.

Заплахите за Пъстрия пор са типичните за геофилните видове и могат да възникнат евентуално при изкопните работи за електропровода. Риска е само потенциален тъй като значителното човешко присъствие по бреговата ивица на язовира я прави непривлекателна за вида. Предвид обстоятелството, че трофичната база на Пъстрия пор включва предимно синантропни видове, застрояването на имота създава предпоставки за подобряване на ресурсната среда. Временно създадените изкуствени прегради при изграждането на обектите на линейната инфраструктура (открити изкопи, плътни огради, тръбопроводи и др.) ще създадат временни затруднения пред отделни екземпляри, но няма да прекъсват генетичния и ценотичния обмен в популацията.

С реализацията на обекта се появяват и фактори генериращи условия за системно безпокойство на видовете. Въздействието върху животните ще бъде незначително и ще възниква в случаите, когато отделните екземпляри ще попаднат под влияние на шум, изкуствено осветление и вибрации при обхождането на територията.
Видра ( Lutra lutra)

Видрата е включена в приложението към Резолюция № 6/1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. Съгласно приложение 2 към чл. 6 ал.1. т.2 към ЗБР видът е посочен като изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му.

Реализацията на обекта не засяга местообитания на видрата. Освен това определени площи от яз.Доспат, намиращи се в относителна близост до района на инвестиционното предложение, се използват за садково отглеждане на няколко вида риби с търговска цел. Това прави присъствието на видрата в района крайно нежелателно
5.3. Въздействия върху елементи на Националната екологична мрежа и чувствителни зони

Инвестиционното предложение попада в обхвата на Защитена зона „Родопи Западни”, тип К, Код BG0001030 (за хабитатите) и на Защитена зона „Западни Родопи”, тип J, Код BG0002063 (за птиците, съгласно Заповед № РД-890/26.11.2013 г. за разширението на зоната). Съгласно Решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС - № СМ-006-ПР/2010 г. и допълнителните указания с писмо на РИОСВ-Смолян от м.август 2014 г., на основание чл.31, ал.4 от ЗБР и чл.34, ал.1 от Наредбата за ОС, е направена оценка за степента на въздействие върху защитените зони, представена под формата на приложение към доклада за ОВОС, като неразделна част от него. Общото заключение е, че въздействието на обекта върху елементите на НЕМ ще бъде незначително, поради локалния си характер и малкия териториален обхват.

Съгласно новоприетият Закон за управление на отпадъците (ЗУО, обн. ДВ. бр.53 от 13.07.2012г., в сила от 13.07.2012г.) управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:

1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;

2. шума и миризмите, и

3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.

Този закон регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване.

В процеса на строителството на отделните подобекти на базата за отдих ще се генерират различни по вид и количество отпадъци, с наименование и код, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т.1 и 2 на Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали. Класификацията на очакваните от СМР на площадката неопасни строителни отпадъци по групи съгласно посоченото Приложение № 1 е следната:

1. 
   17 05 – Почва (включително изкопана почва от замърсени места), камъни и изкопани земни маси, включваща:
   

• 
  Почва и камъни, различни в 17 05 03, с код 17 05 04;
  
• 
  Изкопани земни маси, различни от упоменатите в 17 05 05*, (респ. несъдържащи опасни вещества), с код 17 05 06, в т.ч.:
  

Макар че количеството на изкопните земни маси е непрогнозируемо на този етап и ще се уточни с работните проекти, предвид максимално-допустимата застроена площ и средният обем на изкопите (според видовете подобекти: фундаменти на сградите, канали за ВиК и електро-проводи, приповърхностни вертикални елементи и др.) количеството на изкопните земни маси може да се прогнозира приблизително да е около 250 м³. Хумусът ще е около 30 м³.

Изкопаните земни маси ще се съхраняват на съответната площадка и максималната част от тях ще се използва за обратен насип върху фундаментите и изкопите. Излишните количества земни маси ще се извозват на депо, определено от кмета на общината, или ще се ползват след предварително съгласуване с общинските власти и РИОСВ-Смолян за засипване на сметища, или заравняване на земни понижения и неравности в района. Хумусният слой ще се съхранява в рамките на отредения терен и оползотвори изцяло при обратното покриване на фундаментите и благоустрояването на нарушените по време на СМР терени, в изпълнение на вертикалната планировка около отделните обекти.

По отношение на чистите почвени маси от изкопите за фундаментите на сградите (бунгалата) и на канавките за подземните ел-кабелна и тръбна (ВиК) мрежи може да се отбележи следното: Съгласно чл.2, ал.2, т.4 от ЗУО законът не се прилага за „незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан”, което до голяма степен се отнася за по-голямата част от почвените маси от конкретните изкопно-насипни дейности при изграждането на ИП.

2. 
   17 01 – Бетон, тухли, керемиди, плочки, порцеланови и керамични изделия, включваща:
   

• 
  Бетон – код 17 01 01;
  
• 
  Тухли – при строителството на зидарията на сградите и при полагането на кабелите в тухлен канал върху пясъчна възглавница, код 17 01 02;
  
• 
  Керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия – макар и в минимални количества е възможно генерирането им при изграждането на отделните подобекти, код 17 01 03;
  
• 
  Смесени отпадъци от строителство - Смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, порцеланови и керамични изделия, различни от упоменатите в 17 01 06, код 17 01 07;
  

Генерирането на строителен отпадък „бетон” е посочено само като възможност, тъй като при съвременните начини за извършване на бетонови работи разпиляването на бетонови смеси, респ. генерирането на отпадък „бетон” е сведено до минимум. В случай на образуването на този отпадък се очаква количествата да са незначителни.

• 
  Дървесен материал – от някои кофражи, греди и др. помощен материал при СМР, код 17 02 01;
  
• 
  Стъкло, код 17 02 02 – от опаковки или отпадък при изграждането на обектите;
  
• 
  Пластмаса, код 17 02 03 – от опаковки или отпадък
  

• 
  мед, бронз, месинг, код 17 04 01;
  
• 
  алуминий, код 17 04 02;
  
• 
  олово, код 17 04 03;
  
• 
  цинк, код 17 04 04;
  
• 
  желязо и стомана, код 17 04 05;
  
• 
  калай, код 17 04 06;
  
• 
  смеси от метали, код 17 04 07;
  
• 
  кабели, различни от упоменатите в 17 04 10, код 17 04 11
  

• 
  Изолационни материали, различни от упоменатите в 17 06 01 и 17 06 03, код 17 06 04;
  

Към опасните отпадъци се отнасят и отпадъците от типа опаковки, служили за опаковане на опасни химични вещества - бои, лакове, разтворители, антикорозионна защита и др., които е възможно да се генерират при изграждане на отделни подобекти в минимални количества. Към тази група могат да се класифицират: Опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, код 15 01 10*. Съгласно чл. 14 от Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки, тези опаковки се третират и транспортират съгласно изискванията за третиране и транспортиране на опасни отпадъци.

Отчитайки коефициента на неравномерност (средно на ден ще работят около 10 човека – при норма 120 г/чов/ден, за период на строителство около 8 месеца, респ. 200 дни), очакваното годишно количество на битови отпадъци ще бъде около 240 кг, или 0.24 т/год. Отпадъците ще се събират в метален контейнер и ще бъдат извозвани на организирано общинско (регионално) депо за ТБО.

В заключение, въздействието на отпадъците върху околната среда по време на строителството на инвестиционното предложение е следното: Незначително като характер и степен; Пряко като въздействие; Локално като обхват; Краткотрайно по време; Временно като продължителност; Възстановимо; Без кумулативен и комбиниран ефект.

По време на експлоатацията на обекта не се очаква генериране на производствени отпадъци, отчитайки спецификата на инвестиционното предложение.

По време на експлоатацията на обекта ще се отделят негодни за употреба осветителни тела, енергоспестяващи лампи, офис и хотелско оборудване, домакинско оборудване, потребителски уреди и др. Състав на отпадъците – различен - стомана, цветни метали, пластмаси, каучук и др. Количество на отпадъка – 0.03 тона/годишно.

В резултат на някои ремонтни дейности при поддръжката на сградния фонд ще се образуват строителни отпадъци.

Състав на отпадъците – бетон, тухли, мазилка, керамика, фаянс, порцелан, плочки и др. Съгласно класификацията на отпадъците това са Смесени отпадъци от строителство - Смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, порцеланови и керамични изделия, различни от упоменатите в 17 01 06, код 17 01 07. Очаквано количество на отпадъка – 0.2 – 0.3 т/год.
Твърди битови отпадъци

В периода на експлоатация на обекта ще се генерират битови отпадъци от посетителите и ползвателите на обектите на базата – бунгалата и заведението за хранене, както и от обслужващия персонал. В качеството на твърди битови отпадъци ще се образуват и опаковки (хартиени и картонени, стъклени, метални, пластмасови и др.)

Количество на отпадъка – различно за отделните сезони на годината, в зависимост от посещаемостта. Прогнозно – до 2.5-3 тона/годишно
Образуване на опасни отпадъци

Не се очаква образуване на опасни отгпадъци. Инвестиционното намерение за изграждане и използване на базата за отдих и идейният проект не предвиждат обслужване на транспортните средства на посетителите. При непредвидени аварийни ситуации или аварийна подмяна на консумативи, ремонтът и/или съответна наложителна подмяна ще се извършват в най-близкия сервиз.

Голяма част от временно депонираните земни маси и изцяло хумуса ще се използват за обратни насипи при цялостното вертикално оформяне и благоустрояване на площите около бунгалата и зелените дворни и алейни площи след привършване на основното строителство. Излишните земно-скални маси ще бъдат транспортирани за по-нататъшното им депониране или оползотворяване след съгласуване с общинските власти.