Обикновена кандилка (Aquilegia nigricans Baumg. (Aquilegia vulgaris auct.)

Многогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Цъфти през периода от месец май до месец юли. Среща се в гори, разпространени в диапазона 1000 – 1500 m н.в. Включен в Червена книга на България т. 1 с категория рядък. Не е установен на територията на ГВКС – Доспат.

Многогодишно тревисто растение, геофит, паразит. Цъфти в периода март – април, а плодоноси от май до юни. Паразитира върху корените на леските, бука, смърча, белия бор, елшите и др. дървесни видове. Среща се във влажни и сенчести гори до 1500 м.н.в. Включен в Червена книга на България т. 1 с категория рядък, и в списъка на IUCN с категория R (рядък вид), балкански ендемит. Не е установен на територията на ГВКС – Доспат.

Многогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Цъфти през периода от месец май до месец юли. Среща се по скални, предимно варовити терени в букови и смърчови гори. Включен в Червена книга на България т. 1 с категория рядък. ( не е установен на територията на ГВКС – Доспат)

• 
  Горски територии
  

С преустановяването на активната селскостопанска дейност в района тук се е самонастанила горскодървесна растителност – насаждение в резултат на семенно самовъзобновяване от съществуващите в контакта с имота смърчови гори. Горско-дървесната растителност в района е квазибореална и се поделя на:

• 
  Коренна – в това число попадат горите от смърч (Picea abies L.), обикновена ела (Abies alba Miller) и бял бор (Pinus sylvestris L.).
  
• 
  Производна – бяла бреза (Betula alba)
  

Проектната територия се намира при около 1200 м н.в. На тази надморска височина се срещат преобладаващо мезофитни видове, отнасящи се към Североприсредиземноморската растителност.

В разглеждания подпояс доминиращо представителство имат чистите и смесените иглолистни насаждения. Смърча се среща в чисти и смесени насаждения. Развива се предимно върху планинско – горски тъмноцветни почви. Условията, при които растат, се отличават с висок коефициент на атмосферната влажност, в резултат от близостта на площадката с яз. Доспат.

По периферията на имота върху свежи месторастения белият бор образува смесени насаждения със смърча. Част от тях имат вторичен произход, като са възникнали на смърчови месторастения. Формирали са се върху бедни до средно богати кафяви горски почви (В _{2 – 1} ).

Масовите тревни видове, които се срещат на тези надморски височини са Festuca nigrescns Lam, Ranunculus montanus Wild, Campanula patula L, Calamagrostis arundinacea и др.

Като средообразуващ фактор и местообитание за основната част от видовете в целия регион горските месторастения са разгледани в по-окрупнените си таксонономични характеристики. Разпределението на растителните съобщества в района около предвидения за застрояване имот е :

Класификацията на растителните съобщества в границите на имота и граничещите с него терени съгласно Растително-географско райониране (по Бондев, 1991г.) включват:

• 
  Формацията на обикновения смърч (Picea abies), която се представлява от няколко асоциации:
  

• 
  Асо­ци­ация на обик­но­вен смърч. По данни от ЛУП асоциациите на смърча включват равновъзрастни насаждения от V ^{– ти} - VII ^{– ми} клас – със висок бонитет - I ^{– ви} – II ^{– ри} и пълноти от 0,8 до 1,0.
  
• 
  Монодоминантни ценози на смърча (Picea abies) от разновъзрастови дървета ( - III – VII клас на възраст ) II ^{– ри} – III ^{– ти} бонитет, пълнота от 0,8 до 0,9, склопеност на короните - около 90%. Почвената покривка е от черна боровинка, тревни видове, мъхове и папрати.
  
• 
  Асоциация обикновен смърч (Picea abies) + бял бор (Pinus sylvestris). В различни съотношения между смърча и белия бор. Разновъзрастни II ^{– ри} - III ^{- ти} бонитет.
  

• 
  Фор­ма­цията на бе­лия бор (Pineta sylvestris) се представя от следните асоциации:
  

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) – вторични гори, израснали върху площта на унищожени смърчови гори;
  
• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) + обикновен смърч (Picea abies)
  

Тревните формации на сенокосните ливади в района около обекта на инвестиционното намерение са със значително площно покритие. Представени са основно от родове Poa, Bromus, Calamagrostis.

• 
  Земеделски земи
  

Селското стопанство в региона е развито предимно под формата на единични натурални стопанства. Обработват се около 30-35 % от пригодните площи, като основните култури са картофи и фасул, ягодоплодни и малко тютюн.

Животновъдството се развива на семеен принцип. Отглеждат се кози, говеда и коне.

Реализацията на инвестиционното намерение води до несъществено намаление на земеделските земи в района. Същевременно създаването на базата за отдих, с възможности да поеме до около 25 - 30 души ще формира известни стопански стимули за обработване на част от застрашените от изоставяне земеделски земи в землището на гр.Доспат.

Преобладаващо селскостопанските терени представляват богати на видове мезофилни сенокосни ливади, доминирани от Agrostis capillaris, Festuca rubra agg., Cynosurus cristatus и развиващи се при сравнително постоянна почвена и въздушна влажност. Разпръснати са в малки площи, ненадвишаващи 5 дка по левия и десния бряг на яз.Доспат.

Видовете, формиращи тревостоя, включват: Festuca rubra agg., F. pratensis, Agrostis canina, Trifolium repens, T. pratense, Rhinanthus angustifolius, Rh. rumelicus, Silene dioica, S. vulgaris, S. roemeri, Campanula glomerata, Salvia pratensis, Viola tricolor, Primula elatior и др.

Релефът на територията, включваща и тази на Базата за отдих, може да бъде охарактеризиран като сложен ридов релеф, прорязан от речни долини, съчетан с благоприятни климатични условия, което е предпоставка за възникване на подходящи местообитания за многобройни животински видове.

Разнообразието на насаждения в района определя благоприятна за развитието на подлеса структура на сколпа, която от своя страна предоставя добра хранителна среда за редица птици и бозайници.

По типология животинските видове обитаващи Западнородопската област са с преобладаване на средноевропейските представители с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове. Алпийските животински видове населяват планинския и високопланински пояс на областта, а преходно средиземноморските обитават ниския пояс на прехода със съседните низинни земи и в обсега на закътаните по-топли места.

Съгласно би­оге­ог­раф­с­ко­то ­разделение на България районът на гр. Доспат, в който се намира територията на настоящото инвестиционно намерение, принадлежи към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон. Потенциално тук могат да се срещнат и отделни представители на видовете обект на опазване от ЗЗ „Родопи Западни”. Посочените по-долу видове са включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EЕС.

• 
  Безгръбначни
  

Близостта на площадката с чашата на яз. Доспат и съчетанието й с високопланински ливади създават привлекателни условия за представителите на Разред Odonata (Водни кончета).

По поляните и ливадите около обекта съществуват благоприятни условия за видовете принадлежащи към разредите Ortoptera (Правокрили) и Neuroptera (Мрежокрили).

В горските насаждения около обекта се срещат видове раз­ред Coleоptera (Твърдокрили), по-голямата част от които са горски вредители.

N	Код	Вид	Категория в ЧКБ
1	2	3	4
1	1093	Ручеен рак Austropotamobius torrentium	Типичен
2	1032	Бисерна мида Unio crassus	Рядък
3	4053	Обикновен паракалоптенус Paracaloptenus caloptenoides	R
4	4052	Odontopodisma rubripes Одонтоподизма	Много рядък
5	4046	Кордулегастер Cordulegaster heros	Рядък
6	4032	Dioszeghyana schmidtii	Много рядък
7	1074	Торбогнездница Eriogaster catax	Рядък
8	1065	Еуфидриас (Euphydryas aurinia)	Рядък
9	1078	Callimorpha quadripunctaria	Рядък
10	4042	Полиоматус Polyommatus eroides	Рядък
11	1088	Голям дъбов сечко (Cerambyx cerdo)	Рядък
12	1084	Бръмбър отшелник (Osmoderma eremita)	Рядък
13	1087	Алпийска розалиа (Rosalia alpina)	Рядък
14	1089	Буков сечко (Morimus funereus)	Рядък
15	1083	Еленов рогач (Lucanus cervus )	Рядък

• 
  Риби - включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC, обект на опазване в ЗЗ „Родопи Западни”
  

N	Вид	Категория в ЧКБ	Защитен по ЗБР	Междунар. конвенции
1	2	3	4	5
1	Обикновен щипок (Cobitis taenia)	Рядък
2	Мряна (Barbus plebejus)	Типичен		Bern

• 
  Други значими видове, обект на опазване в зоната
  

• 
  Земноводни и влечуги
  

В района могат да се срешнат още:

• 
  Обик­но­ве­н дъж­дов­ник (Salamandra salamandra) - Обикновен
  
• 
  Голяма водна жаба (Rana ridibunda) – Обикновен
  
• 
  Кафява крастава жаба ( Bufo bufo) – Обикновен
  
• 
  Зелена крастава жаба ( Bufo viridis) – Обикновен
  
• 
  Горска дългокрака жаба ( Rana dalmatita ) – Обикновен
  
• 
  Гръцка дългокрака жаба ( Rana graeca) – Обикновен
  
• 
  Планинска жаба (Rana temporaria) – Обикновен
  
• 
  Живораждащ гущер (Locerta vivipara) – Обикновен
  
• 
  Смок-мишкар (Elaphe longisima)-Застрашен, Защитен, IUCN, Bern
  

• 
  Птици
  

Зоната осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията на ЗЗ „Западни Родопи” е една от най-важните в страната и от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/.

ЗЗ „Триград-Мурсалица” е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.

Включването на проектният имот в границите на ЗЗ „Западни Родопи” (с нейното разширение) и сравнителната близост на другите две защитени зони за опазване на птиците:

• 
  ЗЗ „Триград – Мурсалица” - 13 км източно
  
• 
  ЗЗ „Персенк” - около 35 км североизточно от границите на имота
  

• 
  Скален орел  (Aquila chrysaetos)
  
• 
  Черна каня (Milvus nigrans)
  
• 
  Белошипа ветрушка (Falco naumani)
  
• 
  Сокол скитник (Falco peregrinus)
  
• 
  Черен и Сив кълвач ( Dryocopus martius, Picus canus )
  
• 
  Червено гърба и Черночела сврачка (Lanius collurio, Lanius minor)
  
• 
  Жълтоглаво кралче ( Regulus regulus)
  
• 
  Черен щъркел (Ciconia nigra)
  

При посещенията на обекта във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС беше установено присъствието на:

• 
  Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка (Motаcilla cinerea);
  
• 
  Сивогуша за­ви­руш­ка (Prunella modilaris);
  
• 
  Parus lugubris (Жалобен синигер);
  
• 
  Чер­ве­но­гър­ба сврач­ка (Lanius collurio) ;
  
• 
  Сой­ка (Carrulus glandarius),
  
• 
  Kос (Turdus merula);
  
• 
  Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea);
  
• 
  Бяла стърчиопашка (Motacilla alba);
  
• 
  Селска лястовица (Hirundo rustica);
  
• 
  Полско врабче (Passer montanus).
  

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 2.61 Mb.
  
  Сподели с приятели: