Бозайници
Потенциално в района около инвестиционното предложение биха могли да се срещнат редица видове, повечето от които са ловни. От тях за територията на ДЛ - ДАГ гр.Доспат са характерни следните видове:
Таблица 5.2-5
N
|
Вид
|
Разпр. в България
|
Разпр. в Родопи-
те
|
Защи-тен по ЗБР
|
Между- народни конвенции
|
Статус
по ЗЛОД
|
1
|
Благороден елен
(Cervus elaphus)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
|
Ловен
|
2
|
Сърна (Capreolus capreolus)
|
Масов
|
Масов
|
|
|
Ловен
|
3
|
Дива свиня (Sus scrofa)
|
Обикн.
|
Масов
|
|
|
Ловен
|
4
|
Сив заек (Lepus europaeus)
|
Масов
|
Обикн.
|
|
|
Ловен
|
5
|
Лисица (Vulpes vulpes)
|
Масов
|
Обикн.
|
|
|
Ловен
|
Целевите бозайници за ЗЗ „Родопи Западни”, в обхвата на която попада настоящото инвестиционно предложение, са посочени в Таблица 5.2-6.
Таблица 5.2-6
Вид
|
Разпр. в България
|
Разпр. в Родопи-
те
|
Катего-рия в ЧКБ
|
Защи-тен по ЗЗП
|
Между - народни
конвенции
|
Статус по ЗЛОД
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
Голям подковонос прилеп (Rhinolophus ferrumequinum)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Малък подковонос прилеп (Rh. Hipposideros)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Южен подковонос прилеп (Rh.euryale)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Средиземноморски подковонос
(Rhinolophus blasii)
|
Обикн.
|
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
Прил. II и IV
|
Широкоух прилеп
( Barbastella barbastellus)
|
Обикн.
|
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
Прил. II и IV
|
Дългоух нощник
(Myotis bechsteinii)
|
Рядък
|
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
Прил. II и IV
|
Голям нощник
(Myotis myotis)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Остроух нощник
(Myotis blythii)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Трицветен нощник
(Myotis emarginatus)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Дългопръст нощник (M.capaccini)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
IUCN,Bern, CITES
|
|
Лалугер (Spermophilus citellus)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
|
*
|
|
|
Европейски Вълк (Canis lupus)
|
Обикн.
|
Масов
|
Рядък
|
|
IUCN,Bern,
|
Ловен
|
Кафява мечка (Ursus arctos)
|
Обикн.
|
Обикн.
|
Рядък
|
*
|
IUCN,Bern
CITES
|
Особ.
статут
|
Пъстър пор (Vormela peregusna)
|
Огра-
ничен
|
Огра-
ничен
|
Застра-шен
|
*
|
|
|
Видра (Lutra lutra)
|
Огра-
ничен
|
Обикн.
|
Застра-шен
|
*
|
IUCN,Bern
CITES
|
|
Дива коза (Rupicapra rupicapra)
|
Огра-
ничен
|
Огра-
ничен
|
Застра-шен
|
|
|
Особ.
статут
|
5.3. Защитени територии. Чувствителни зони. Елементи на Националната екологична мрежа
- Биосферен резерват „Дупката” - Обявен със Заповед № 3899/ 15.09.1975 год. на МГОПС и № 702/14.07.1982 г. на КОПС. Намира се на около 15 км североизточно от обекта. Представлява дълбоко девиле. На територията на БР са се установили популации на благородния елен, дивата свиня и кафявата мечка. Всичките те са в отлично състояние. Височинния интервал, който се заема от резервата е заключен между 600 и 1300 м н.в. На 10 км северно от резервата се намира вр.„Баташки снежник” (2082 м н.в.)
- Резерват „Кастраклий” - Отстои на около 15 км източно от обекта. Заема площ от 124 ха и е под контрола на РИОСВ-Смолян. Опазва уникална гора от черен бор на възраст над 200 години. Обявен със Заповед на МГ през 1968 г.
- ЗМ „Слънчева поляна” - Отстои на около 8 км северно от обекта. Красива местност за отдих и туризъм. Обявена е със Заповед № 449/25.04.1984г. В ЗМ се забранява строителството и разработването на кариери и минно-геоложката дейност. На територията на защитената местност се забранява лова. Територията се стопанисва от ДДС „Широка поляна”. Има приет план за управление със Заповед № РД – 165/09.03.2009г.
- ЗМ „Лонгурлий” - Отстои на около 9 км северозападно от обекта. Обявена със Заповед № РД 379/03.04.2003г. Партизански лагер.
-
Защитени зони от мрежата Натура 2000
- Защитена зона „Родопи Западни”, тип К, Код BG0001030. Инвестиционното предложение попада в нея. Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Това е най-голямата предложена защитена зона в България и едновременно с това ключово място за опазване на мечката. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или В, за голям брой местообитания и видове и в това отношение е уникална. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша, обусловила съществуването на полуестествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Събирането на костенурки е сериозен проблем. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокосвани до сега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове – необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.
- Защитена зона „Западни Родопи”, Код BG0002063 – територията на инвестиционното предложение попада и в тази ЗЗ, съгласно Заповед № РД-890/26.11.2013 г. за разширението на зоната. В Западните Родопи са установени 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като застрашени в Европа в категория SPEC2 са включени 15 вида и съответно в SPEC3 - 28 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Територията е една от най-значимите в Европа за опазване популациите на червеногръдката /Erithacus rubecula/, чинката /Fringilla coelebs/, белогушия дрозд /Turdus torquatus/, коса /Turdus merula/, жълтоглавото кралче /Regulus regulus/ и черноглавото коприварче /Sylvia atricapilla/. Оценка на степента на въздействие върху защитените зони от реализацията на обекта е разработена подробно в отделен доклад - приложение към доклада за ОВОС.
6. Физични фактори
В комплекса физични фактори се включват фактори, при които въздействието върху околната среда и човека има физическа природа. По-важните физични фактори са шум, вибрации, вредни лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, топлинни, електромагнитни), микроклимат и високо налягане. Шумът и вибрациите са едни от най-често срещаните вредни фактори на работната и околната среда.
6.1. Шумова характеристика на зоната, в която ще се реализира инвестиционното предложение. Източници на вибрации и лъчения в района на обекта
По определение шумът представлява неприятни и дразнещи изменения на звуковото налягане върху слуховия орган на живите организми. Под звук се разбира възприеманата от слуховия орган на всяка промяна в налягането, която се проявява във въздуха, в течности или в някаква друга материална среда. Освен физическите особености на звука или шума, които обективно могат да се измерят с физични методи, човешкото ухо има субективната оценка за шумово въздействие, което всъщност служи за оценка на професиналния риск от този фактор. За адекватната хигиенна оценка на шума е въведена честотно коригираща крива (т.н. крива “А”), която наподобява честотно-амплитудната обективна сетивност на ухото към шумове с различна характеристика. В зависимост от изменението на интензитета шумът е постоянен, променлив, прекъсващ и импулсен. За променливия шум се въвежда понятието “еквивалентно ниво”, чрез числената стойност на което и експозицията (време на въздействие) се съди за професионалния и здравния риск.
От санитарно-хигиенна гледна точка разглежданият микрорайон на инвестиционното предложение е слабо засегнат от антропогенна дейност, т.е. няма шумно работещи предприятия или интензивно движение на МПС. Като цяло в района природата е запазена и освен даденостите на територията, като прокарания общински път Доспат-Сърница и изкуствено създадения язовир Доспат, друга съществена антропогенна или техногенна промяна на естествения ландшафт няма. Не е наблюдаван масов приток на туристи на разглежданата територия на инвестиционното предложение, поради което не са констатирани и не се очакват завишени шумови нива спрямо естествения фон. Площадката е достатъчно отдалечена от най-близкото населено място - гр.Доспат, което също предполага липса на шумово натоварване и зони на акустичен дискомфорт в района, привнесени от живота и ежедневието на града.
Източници на вибрации в района на инвестиционното предложение
В района няма никакви източници на вибрационно въздействие, които могат да се считат за хигиенно значими.
Източници на нейонизиращи лъчения (НЙЛ) в района на инвестиционното предложение
НЙЛ се измерват от лаборатории на МЗ и МОСВ (ИАОС), с цел приемане на нови обекти, излъчващи в различни честотни обхвати, както и за контрол на лъчения в работната среда и в населените места. Нямаме информация за провеждане на измервания на НЙЛ на оценяваната територия. По тези причини за района няма репрезентативни данни за съответното замърсяване и въздействието от нейонизиращите лъчения.
В непосредствена близост до площадката на базата за отдих такива източници не се установени.
7. Ландшафт
7.1. Кратка характеристика на главните черти на ландшафта в района на инвестиционното предложение
Обект на разглеждане в настоящия доклад за ОВОС е “елементарният ландшафт”. Същият е привързан към даден елемент на релефа, изграден от еднородни скали или наноси и се покрива във всеки момент от своето съществуване с определена почвено-растителна формация, при еднакви условия на залягане на подпочвените води.
Естественият ландшафт на разглеждания район принадлежи към делувиалните ландшафти и е формиран по ниските елементи на релефа при високо ниво на подпочвените води. Последните оказват влияние на растителността, което е особено показателно за контура на язовира, където се е развила и влаголюбива тревна растителност. В делувиалните ландшафти постъпват вещества освен от атмосферата, а така също и от подпочвените води – предимно разтворени вещества.
Биогенната и абиогенна акумулация на елементите води до натрупването в ландшафта от една страна, а от друга използването на язовира допринася за изнасянето им от него. Първата е свързана с избирателно поглъщане на редица елементи от живите организми. Втората е следствие на чисто химически и физикохимически реакции, протичащи при изменение на реакцията на средата, обменните реакции, сорбирането на редица елементи от колоидите и др.
В делувиалните ландшафти химическият състав на почвата и растителността се определят, както от състава на скалите, върху които са развити, така също и от нивото на подпочвените води.
Непосредствено граничещ с естествения ландшафт е антропогенният, формирал се под действието на стопанската дейност. В резултат на същата в района са създадени земеделски земи и урбанизирани територии, а тревната растителност върху необработваемите площи е променила своя състав в посока настаняването на редица плевелни видове. С изпълнението на проекта ще се създадат 5 бунгала, паркинг, заведение за хранене, които ще се разположат между съществуващата горскодървесна растителност.
-
Описание на главните черти на структурата и функционирането на ландшафта в разглеждания район
Язовир Доспат попада в среднопланинския горски ландшафт, съгласно възприетото райониране на територията на България. Надморската височина на терена е средно около 1100 м. Горите са съставени от естествени и изкуствени иглолистни - главно от смърч, ела и бял бор. Най-съществен елемент в ландшафта на разглеждания район е язовир Доспат. Той заема площ от 22 000 дка и е вторият по големина язовир у нас.
Съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров П., География на България, БАН 1997 г.), ландшафтът на района се определя от следните класификационни единици:
4. Клас – Планински ландшафт.
4.9. Тип – Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори.
4.9.20. Подтип – Ландшафти на среднопланинските гори.
4.9.20.48. Група ландшафти на среднопланинските гори върху метаморфни скали с ниска степен на земеделско усвояване
За ландшафта в района могат да се подчертаят следните негови основни характеристики.
-
Наличие на относително запазена природна среда с разнообразен и силно разчленен релеф;
-
Не особено развита селищна система и пътни връзки, значително антропогенно влияние върху териториите в двукилометровата зона около регулационната граница на гр. Доспат.
8. Културно наследство – наличие на паметници на културата и архитектурата в обсега на инвестиционното предложение
Извършеното предварително проучване не показва наличието на културни, археологични и исторически паметници на територията на инвестиционното предложение, както и в близост до нея.
Препоръчано е при извършване на СМР, ако се открият структури и находки на културни ценности в района, да се спират строителните дейности до произнасянето на съответните специалисти и органи за всеки конкретен случай, съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от Закона за културното наследство (ДВ, бр.19/2009 г., изм. и доп. ДВ, бр.93/2009 г.).
V. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение, ползването на природните ресурси, емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт
1. Атмосферен въздух
1.1. Източници за замърсяване на атмосферния въздух, свързани с реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение
По време и след реализацията на инвестиционното предложение ще има два периода, през които ще се отделят вредни вещества:
А) Период на изграждане (строителство) на базата за отдих
Б) Период на експлоатация на обекта
А) Източници на замърсяване на атмосферния въздух по време на строителството
В инвестиционното предложение не са предвидени източници на организирано изхвърляне на замърсяващи атмосферата вещества.
Въздействието върху атмосферния въздух в района ще се прояви при реализирането на проекта, като източниците на замърсяване ще бъдат неорганизирани, преки, временни и краткотрайни.
Като потенциални източници на атмосферно замърсяване на територията на обекта най-общо могат да бъдат посочени отпадъчните газове от строителната механизация и транспортната техника, прахообразуването от изкопно-товарните дейности, от движението на автотранспорта по ненавлажнени пътища до отделните подобекти и от депонирани (непокрити, неувлажнени) в района земни маси и инертни материали.
В периода на строителните работи на територията на инвестиционното предложение ще се извършват различни по вид дейности, основните от които са:
-
Изкопни работи - изкопаване на хумусен слой;
-
Транспорт и депониране на хумусен слой;
-
Изкопни работи - изкопаване на земни маси;
-
Обратно засипване на земни маси;
-
Евентуално изграждане на асфалтови настилки на пътя и паркинга и алейната мрежа на обекта;
-
Транспорт на инертни материали и разтоварването им до временни складове;
-
Транспорт на строителни материали и продукти, влагани в обектите на основното и допълващото застрояване;
-
Товарене на строителните отпадъци в процеса на строителството на подобектите или след приключване на отделните строителни дейности.
Неорганизираните източници на замърсяващи въздуха вещества в периода на строителството на инвестиционното предложение могат да бъдат систематизирани в следните групи:
-
Стационарни - временните открити складове за строителни насипни материали, депата за съхранение на хумусен слой и временните депа за земни маси от изкопните работи;
-
Псевдостационарни - строителна и пътна техника, работещи на определените за строителство площадки;
-
Мобилни - транспортните средства, доставящи строителните материали и извозващи строителните отпадъци, земните маси и др.;
Вредните вещества, който ще се отделят от тези източници, най-общо, са:
-
Прах
-
Азотни оксиди
-
Серни оксиди
-
Въглеродни оксиди
-
Сажди (прах)
-
Въглеводороди (метанови и неметанови)
и в микроколичества:
-
Тежки метали (ТМ) - Hg, Cd, Pb
-
Полициклични ароматни въглеводороди (PAHs)
-
Диоксини и фурани (DIOX)
-
Полихлорирани бифенили (PCBs)
Вредните вещества, които се отделят при извършване на видовете работи, описани по-горе са:
-
Изкопни работи: При използуване на земекопни машини и при работа на ръка се емитира прах с различен фракционен състав. Наред с това при работата на машините се отделят характерните за горивните процеси в двигателите с вътрешно горене отпадъчни газове като: азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, летливи органични съединения (ЛОС), сажди, тежки метали, PAHs, DIOX, PCBs и пр.
-
Обратно засипване: При този процес се емитира основно прах и отпадъчни газове от двигателите на булдозера.
-
Транспорт и депониране на хумусен слой и земни маси: Транспортът с товарни МПС предизвиква емитиране на характерните за работата на ДВГ отпадъчни газове - азотни оксиди, въглероден оксид, серен диоксид, ЛОС, сажди, тежки метали, устойчиви органични замърсители (УОЗ) - PAHs, DIOX, PCBs и пр.
-
Товарене на строителни отпадъци от изкопните работи: При товаренето на твърдите отпадъци на товарни МПС ще се емитира прах. Наред с това ще се емитират и вредни вещества от отпадъчните газове на двигателите с вътрешно горене на МПС и багерите при извършване на товаренето.
-
Разтоварване на отпадъци на депо: И в този случай основните емисии са от прах и от отпадъчните газове от МПС при работата на двигателите “на място”.
-
Движение на превозните средства върху терени без настилка: В този случай се отделят същите замърсители посочени по-горе. Количеството на отделяния прах зависи от много фактори, основните от които са: състояние на пътната настилка, скорост на транспортното средство, трафика на МПС, атмосферните условия и др.
-
Влагане, разстилане, подравняване и пр. на инертни материали (баластра, трошляк, пясък и пр.): И в този случай емисиите са от прах и отпадъчни газове от двигателите на машините, с които се извършват тези процеси.
-
Подготовка, полагане и подравняване на асфалтови настилки: Тези процеси са свързани с разтапяне на битум, подготовка на асфалтовите смеси, тяхното полагане и подравняване с машини. При тези процеси се отделят основно пари на различни въглеводороди (в т.ч. ЛОС, PAHs, DIOX, PCBs).
|