Запрашаване по време на строителството

Неорганизираните прахови емисии могат да замърсят околната среда по два механизма:

В специализираната литература съществуват математически модели за прогнозно изчисляване на разпространението на праховите частици по време на изкопните и товарни работи и от депата на скални, почвени и хумусни маси, използвайки някои данни за структурата и зърнометричния състав на почвите в оценявания район, посоката и скоростта на вятъра и др., като от съществено значение е и вида на терена и неговия наклон, наличието на изпъкнали форми, релефа. Характерното за тези модели е, че изчисленията се правят при редица начални теоретични предпоставки за съчетаване на екстремни ситуации - голяма скорост на вятъра - около и над критичната (също изчислена по формула), равнинна площ, сухо време и едновременна интензивна изкопна дейност или наличие на депонирани почвени маси. Затова и резултатите могат да се приемат като относителни, които в реалните условия могат значително да се различават от изчислените.

• 
  Емисии на отпадъчни газове по време на строителството
  

Прогнозата за въздействието върху атмосферния въздух от отпадните газове на строителната механизация и МПС е направена по „Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух” в съответствие с приетата от МОСВ „Актуализирана методика за определяне емисиите на вредни вещества във въздуха”. Последната е разработена въз основа на:

• 
  Методика за определяне емисиите на вредни вещества във въздуха на МОСВ, приета 1999 г., публ. 2000 г.
  
• 
  Ръководство за инвентаризация на емисии - EMEP/CORINAIR Emission Inventory Guidebook - 3-то издание от м. септември 2004, което е изготвено на база CORINAIR-97 (SNAP 97).
  

Съобразно приетата методика видовете замърсители, които биха се емитирали във въздуха в резултат на извършваните дейности, са:

– серни оксиди (SO_Х) като (SO₂)

– азотни оксиди (NO_Х)

– летливи органични съединения (ЛОС)

– метан (СН₄)

– въглероден оксид (СO)

– въглероден диоксид (СО₂)

– двуазотен оксид (N₂О)

– амоняк (NН₃)
Тежки метали:

– кадмий (Cd)

– олово (Pb)
Устойчиви органични замърсители:

– полициклични ароматни въглеводороди (PAHs) – В тази група са включени: Benzo(α)pyrene, Benzo(bk)fluoranethene (като сума от Benzo(b)fluoranthene и Benzo(k)flouranthene) и Indeno(1,2,3,c,d) pyrene

– диоксини и фурани (DIOX)

– полихлорирани бифенили (PCBs)

За да се изчисли емисията от конкретен замърсител за определена дейност е необходимо величината А да е включена в номенклатурата на националната статистика. При липса на такава е невъзможно достоверното изчисляване на емисиите.

В конкретния случай на изчисляване на емисиите на отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене при извършване на СМР на площадката на инвестиционното предложение, в горната формула за величината А е изразена чрез количеството потребено дизелово гориво за година – Q. Така че формулата е следната:
Е = ЕF . Q
Дименсиите на емисиите варират в зависимост от приетите дименсии за количествената характеристика /Q/ и за емисионния фактор /EF/ от g, kg, Mg – мегаграм = тон.

Прогнозните емисии на отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене могат да бъдат изчислени по горепосочената „Актуализирана методика за определяне емисиите на вредни вещества във въздуха”, при условие, че се знае колко ще бъде годишното потребление на дизелово гориво, използвано от изкопно-товарната (строително-монтажната) и транспортната техника.

Ако приемем (по аналогия от други подобни строежи – обектът като цяло е малък, със сравнително малки по обем изкопни дейности: сградите са без сутерени, на малка застроена площ и евентуално със сглобяеми елементи над стоманобетонова основа), че общото годишно потребление например на дизелово гориво (Q) е 15 Mg /тона/, като:

• 
  изкопно-товарната механизация (багери, фадроми и др.) е с годишен разход на дизелово гориво (Q) – 10 Mg /тона/; а
  
• 
  транспортната техника - с годишен разход на дизелово гориво (Q) – 5 Mg /тона/.
  

2. 
   В настоящата Актуализирана методика за определяне емисиите на вредни вещества във въздуха стойностите на емисионните фактори не са нормативно фиксирани. Методиката, както и Ръководството за инвентаризация на емисии - EMEP/CORINAIR Emission Inventory Guidebook 3-то издание/септември 2004 са отворени постоянно за въвеждане на различни от дадените емисионни фактори, когато те са определени чрез измервания на конкретна дейност. За много от дейностите в момента също се извършват проучвания в рамките на Ръководство CORINAIR за дефиниране на емисионни фактори. Възможно е след прилагане на методиката на практика и нейната верификация някои стойности на емисионните фактори да бъдат коригирани.
   

В Таблици с номера от V.1.1-1 до V.1.1-4 са посочени изчислените емисии (за година!) при наличните данни за Q и EF, съгласно Методиката:

Вид техника	Показател	Първа група замърсители
		SOX	NOX	ЛОС	CH4	CO	CO2	N2O	NH3
изк.-тов. техника	емисионен фактор,(kg/Mg)	6,0	48,8	7,08	0,17	15,8	315,0	1,3	0,007
	емисия, (kg)	60	488	70,8	1,7	158	3150	13	0,07
трансп. техника	емисионен фактор,(kg/Mg)	6,0	42,7	8,16	0,25	34,2	313,8	0,12	0,014
	емисия, (kg)	30	213,5	40,8	1,25	171	1569	0,6	0,07

При неорганизираните газови емисии от строителната механизация и МПС, емитирането зависи от броя и времето, през което същите са в експлоатация. Когато емитирането на газови емисии е за къс период от време – една работна смяна от 8 часа в рамките на едно денонощие, и от малък брой транспортни средства (4-5), масовите потоци са малки и не могат да окажат вредно въздействие върху околната среда, тъй като изхвърлените газове бързо се разсейват.

• 
  Кумулативен ефект на емисиите на вредни вещества по време на строителството
  

Изчислените общи (кумулирани) емисии от двата вида източници на замърсени газове в атмосферния въздух са теоретични и относително представителни: те дават максималната сума на излъчваните емисии при евентуално едновременно действие на изкопно-товарната техника и транспортните средства и то изчислено на годишна база, според количеството изразходвано дизелово гориво, което на практика трудно се осъществява. В реалните условия такъв сумарен кумулативен ефект не може да се получи, защото зависи от много други фактори, които го „размиват”, респ. понижават, като: инцидентност и ниска честота на дейността на строителната и транспортната техника; времево „разминаване” между тях в движението на площадката; самият релеф, открито пространство и висока проветреност; посока и скорост на ветровете; времетраене на строителните операции и др.

• 
  Линейни източници – общинският път Доспат – Сърница и отбивката за обекта - източници на отпадъчни газове от ДВГ на автомобилите;
  
• 
  Дифузен източник (съвкупност от отделни линейни източници на отпадъчни газове от ДВГ на автомобилите) - Спирането (паркирането) и тръгването от паркинга;
  
• 
  Заведение за хранене – източници на маслени аерозоли, алдехиди, кетони, въглероден оксид и неприятни миризми
  
• 
  Зелени площи – източници на аерозоли на хербициди, при пръскане на тревните площи
  
• 
  Отоплителни уредби в сградите (ако се използват нафта или камини на гориво дърва) – източници на парникови газове и сажди
  

• 
  Линейни източници - общинският път Доспат – Сърница и отбивката за обекта
  

• 
  Спирането (паркирането) и тръгването от паркинга
  

Алейната мрежа вътре на площадката ще е предназначена само за пешеходци. По нея няма да има движение на МПС. По тази причина тя няма да бъде източник на замърсяване на атмосферния въздух.

Тъй като данни за интензивността на автомобилния транспорт по общински път Доспат – Сърница липсват, теоретични изчисления на съдържанието на вредни вещества в отработените газове (емисиите) от двигателите на МПС пристигащи и тръгващи в района на базата за отдих и то преобладаващо до и от паркинга, могат да бъдат извършени посредством „Методика за определяне на разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой”, МОСВ, 2003г. като е използван т.н. опростен подход (използва се Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух, отнасящи се за инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от автомобилния транспорт).

Приемайки, че за 24-часов период през паркинга са минали приблизително 10 МПС (този брой, съставен от 6 бр. предвидени паркоместа за 25-30 човека капацитет на бунгалата, плюс поне още 4 бр. други МПС в „оборот”, е приет като максимален и ще е характерен основно за края на седмицата и в разгара на топлия сезон), могат да се изчислят емисиите на различните замърсители от ауспусните газове.

Тези прогнозни емисии са ориентировъчни и относителни, защото приетата интензивност на автомобилния поток (съответно по общинския път и до и от паркинга) не е получена от пряко преброяване в пункт в близост до площадката, върху която ще се реализира инвестиционното намерение, а е теоретично предпоставена.

• 
  Заведение за хранене - Замърсяването на атмосферния въздух е с маслени аерозоли, алдехиди, кетони, въглероден оксид и неприятни миризми. Замърсяването става с вентилационните газове засмуквани от кухнята, в която се приготвят различните храни. Липсва методика, по която да се определят емисиите на вредни вещества за този случай. Маслоуловителните филтри към вентилационните системи, при правилна експлоатация, обезпечават ниски концентрации на маслени аерозоли. Различните приспособления (филтри, ултравиолетови лампи и пр.) в значителна степен намаляват както емисиите на вредни вещества, така и неприятните миризми.
  

• 
  Зелени площи - Съгласно градоустройствените показатели на инвестиционното предложение, зелените площи ще заемат 60 % от територията (1938 м²), което отговаря на изискванията на Наредба № 7 на ЗУТ (мин. 50%). Отглеждането на трева, дървета и цветя върху зелените площи е свързано с емитиране на ЛОС, СH₄, N₂O и NH₃. Пръскането на тревните площи с хербициди, торове и пр., при неподходящи метеорологични условия ще предизвиква значителни емисии във въздуха на тези замърсители. Емисиите на ЛОС, СH₄, N₂O и NH₃ от зелените площи с наторяване, съгласно Методика CORINAIR са показани в Таблица № V.1.1-10.
  

Съгласно същата методика за ливадни площи без наторяване емисиите на ЛОС, СH₄ и N₂O са:

Направените изчисления по методиката с дадените емисионни фактори са теоретично предпоставени и зависят преди всичко не само от размера на зелената площ, но и от това дали тревната покривка и евентуално наличните цветни лехи се торят, обработват с препарати или не. Зависят и от субективния фактор – кога, колко дълго и често, с какво количество и какъв вид препарати и торове се обработват. Въпреки това, видно от горните таблици, изчислените емисии за година са пренебрижимо малки и клонят към нула.

От друга страна зелените площи имат значителен пречиствателен ефект по отношение на серните и въглеродните оксиди и праха. Докато пречистването от серните и въглеродните оксиди е свързано с обмяната на веществата в растенията, пречистването от прах, особено от дървесните видове, се дължи на голямата разгъната площ на листата, върху която се утаява прахът. След падане на валежи, прахът се отмива от листата и попада в почвата. При много висока степен на замърсяване на въздуха растенията загиват.

Трябва да се има предвид и това, че пречиствателният ефект на зелените площи спада многократно през зимния период, когато и условията за разсейване са по-неблагоприятни. Както стана ясно в доклада, в този период базата няма да се ползва, така че няма да се излъчват емисии на замърсители от дейности, провеждани на територията.

За конкретната площадка на инвестиционното предложение е предвидено максимално запазване на наличната естествена дървесна и храстова растителност, която е типична като вид за дадения район.
Отоплителни уредби в сградите – както стана ясно, възложителят предвижда отоплението на сградите през зимния период да бъде на ел.енергия. При евентуално спиране на централното ел. захранване да се включва аварийно дизелов генератор. Аварийното захранване с ток на обектите в базата ще трае до отстраняване на повредата в ел.снабдяването.

Използването само на нафта или на дърва не е предвидено на този етап, най-вече поради необходимостта от съответните съдове и съоръжения за съхраняването на нафтата, както и на големи помещения за дървата. По този начин е избегнато относително по-голямото емисионно натоварване на околната среда при изгарянето на тези горива.

В Методиката CORINAIR са определени емисионни фактори за такива горива – нафта и дърва, въз основа на изследвания върху емисиите от битови горивни уредби, проведени в страните от Западна Европа. Емисиите от домашното отопление се изхвърлят чрез голям брой малки източници на голяма площ. Това са емисии от площни източници. Те са определени на базата на консумираните от населението горива на дадено място, като се разпределят условно върху територията на съответното селище.

В раздела „Алтернативи….” са направени сравнения на емисионните фактори, респ. на излъчваните емисии на различните групи замърсители между употребата само на дърва и само на нафта за отопление.

В конкретния случай няма да се изчисляват емисии от отопление на нафта или дърва и да се анализира разпространението на отпадъчните газове в атмосферния въздух, тъй като такива не се предвиждат.

Очакванията са за сравнително слаби посещения и ползване на бунгалата и заведението за хранене през студения зимен период, поради което не се налага да се поставя въпроса за алтернативно на предвиденото с ел.енергия отопление. Не съществува опасност от завишена консумация на ток и невъзможност от осигуряване на необходимата мощност поради посочената причина – по-слаби откъм туристически посещения зимни периоди в района.

Въздействието на инвестиционното предложение по време на строителството му върху компонента атмосферен въздух и неговите параметри е оценено въз основа на следните критерии: териториален обхват (локален, интерконтинентален), вид на въздействието (пряко, непряко, положително, отрицателно), продължителност (кратко-, средно- или дълготрайно, постоянно или временно), кумулативен и комбиниран ефект, възможност за възстановяване.

По-горе беше посочено, че при реализирането на проекта биха могли да се разглеждат като сравнително краткотрайни и с незначително въздействие неорганизирани източници на прахови и газови емисии самите работни площадки на обекта и свързаните с тях изкопно-товарни и др. строителни работи, и техниката, с която тези дейности са извършвани.

Прах ще се разпространява и от временните открити складове за строителни насипни материали, депата за съхранение на хумусен слой, временните депа за земни маси от изкопните работи и движението на МПС по временни пътища без настилка при продължително засушаване и силни ветрове.

Парникови газове ще се отделят от двигателите с вътрешно горене на МПС, строителната и пътната техника. Разпространението на вредни вещества от тези източници ще бъде лимитирано по време и ще има локален характер.

От направения по-горе анализ на източниците на замърсяване и емисиите на вредни вещества през периода на строителството на инвестиционното предложение може да се направят следните изводи:

• 
  В резултат на строителните и монтажни работи на територията ще има само неорганизирани и разсредоточени емисии на прах и парникови газове от ДВГ;
  
• 
  Емитирането на вредни вeщества от двигателите с вътрешно горене ще бъде неравномерно, непостоянно и ограничено;
  
• 
  Периодът на емисии на вредни вещества ще продължи сравнително кратко – няколко месеца, т.е докато се провеждат основните по отношение замърсяването изкопно-товарни работи;
  
• 
  Замърсяването на въздуха ще бъде с локален характер и малка мощност, защото машинният парк по извършване на строителните работи ще бъде малък;
  
• 
  Ограничено ще бъде използването на товарни МПС, защото земните маси от изкопа до зариването ще бъдат в непосредствена близост до изкопа и няма да се налага тяхното транспортиране. МПС ще бъдат използувани единствено при доставката на строителни материали (бетон, тухли, варови разтвори и др.) и окончателното депониране на строителни отпадъци;
  
• 
  Кумулативен ефект по отношение на други дейности (производствени, добивни, строителни) в района не се очаква;
  
• 
  Не се очаква каквото и да е изменение на микроклимата в района от провежданите СМР на площадката на инвестиционното предложение.
  
• 
  Разпространението на вредните вещества няма да засегне приземния слой на атмосферата в най-близкото населено място (на около 3,5 км) – гр.Доспат.
  

Нормите по тази наредба са съответно:

За общ суспендиран прах:

максимално еднократна концентрация – 0,50 мг/м³

средноденонощна концентрация – 0,25 мг/м³

средногодишна концентрация – 0,15 мг/м³

Както бе посочено в т.1.1 от настоящия раздел - в специализираната литература съществуват математически модели за прогнозно изчисляване на разпространението на праховите частици по време на изкопните и товарни работи и от депата на скални, почвени и хумусни маси, използвайки някои данни за структурата и зърнометричния състав на почвите в оценявания район, посоката и скоростта на вятъра и др., като от съществено значение е и вида на терена и неговия наклон, наличието на изпъкнали форми, релефа. Но болшинството от използваните методики предполагат съществуването и съчетанието на предпоставени изходни параметри (абсолютно равнинен терен, липса на хълмове, приемането на градиент, променящ се във височина и др.) и екстремни условия (скорост на вятъра над критичната, сухо време и др.), на базата на които и отнесени към реалните дадености на територията може в много случаи изчислената средногодишна концентрация на праховото замърсяване да е над нормата, определена в наредбата.

Реалните условия на строителството на оценяваното инвестиционно предложение са различни от теоретично предпоставените, така че прогнозните стойности на праховите емисии и разпространението им в приземния слой на атмосферата се очаква да бъдат по-ниски от нормативно заложените в Наредба № 14. Предвид вида на обектите и факта, че строителството им ще се извършва на отделни площадки в сравнително приповърхностния геоложки слой, т.е. на неголяма изкопна дълбочина (обектите са без сутерени, нискоетажни, респ. с нормална конструктивна височина на фундаментите), нашите очаквания са за преобладаващо по-ниски стойности от евентуално изчислените по някои от моделите. Положителен е и факта, че строително-монтажните работи ще се извършват извън населените места, на високо проветрив терен, покрит в голямата си част от дървесно-храстова и тревиста растителност, както и че изкопно-товарните дейности ще траят най-много 4-5 месеца и то в сравнително влажна земна основа.

С известно приближение по отношение извършването на дейностите по товарене (на земни маси и евентуално прахообразни строителни отпадъци) и разтоварване, складиране и преработка (например на прахообразни инертни материали) могат да се приложат изискванията на чл.70 от Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр.64/2005г., в сила от 06.08.2006 г.).

Предвид малкият обем на очакваните реални СМР на територията, свързани с такъв вид процеси, инцидентният им характер и ниската честота на извършването им, „неизпълнението” на условието от наредбата това да бъдат неподвижни източници на емисии, тъй като строителството ще се извършва на различни площадки (около 6-7 на брой – сградите на бунгалата, заведението за хранене, изгребната яма, паркинга и уширението на пътя) и товарно-разтоварните операции на прахообразни вещества ще се провеждат на различни места, т.е. източниците ще бъдат мобилни, то и оценката по тази Наредба № 1 няма да е коректна.

Въпреки това, по-голямата част от изискванията по чл.70 от наредбата за този тип строителни действия на оценяваната територия трябва да се вземат предвид и да се спазват като мерки, които ще предотвратят, намалят или прекратят евентуалното запрашаване на въздуха при реализацията на отделните подобекти на базата за отдих. Част от тези изисквания са предложени и ще залегнат в Плана за изпълнение на мерките към настоящия доклад за ОВОС.
В заключение, въздействието върху атмосферния въздух по време на строителството на инвестиционното предложение е следното:

• 
  Незначително като характер;
  
• 
  Пряко като въздействие;
  
• 
  Локално като обхват;
  
• 
  Краткотрайно по време;
  
• 
  Временно като продължителност;
  
• 
  Възстановимо;
  
• 
  Без кумулативен ефект.
  

Изпълнението и спазването на предвидените мерки и ограничения за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда и в частност върху атмосферния въздух по време на строителството на инвестиционното предложение гарантират, че няма да се допусне замърсяването на приземния слой на атмосферата над околните населени места над нормативите по Наредба № 14 за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места.

Емисиите от ДВГ на МПС се контролират от КАТ при извършване на годишните технически прегледи и не би следвало да бъдат в нарушение на нормите.
Оценка на въздействието върху атмосферния въздух в периода на експлоатация

Замърсяването с отпадъчни газове от автомобилния трафик по довеждащото шосе до и от паркинга ще бъде сравнително по-голямо от съществуващото преди изграждането на базата за отдих, в резултат на посещенията за почивка в бунгалата или просто за разходка (моторизирана) до заведението за хранене. Преди това е имало движение само по общинския път Доспат – Сърница, което също може да бъде отнесено към категорията шосе със слабо натоварване и интензивност на движение на МПС (през зимата броят на преминаващите на ден коли по този път клони почти към нула, поради недоброто му състояние и липсата на поддръжка – запръстяване против залеждане и др.).

Ограниченото движение на МПС във вътрешността на площадката (ще има движение само до и от паркинга), неорганизираният, инцидентен и непостоянен характер на източника на замърсяване, високият самоочистващ потенциал на атмосферата над оценяваната територия и др. предполагат незначително въздействие върху въздуха от сравнително увеличения поток на МПС към и откъм новоизграденото вилно образувание. От друга страна болшинството от съвременните МПС са с качествени горивни уредби, отделящи замърсяващи вещества в ниски концентрации и не би следвало да бъдат в нарушение на нормите.

Не се очаква и замърсяване от горивни уредби на територията на обекта, тъй като помещенията в сградите ще се отопляват с климатизатори или други електрически уреди. Само при авария ще се включва дизелов агрегат, съчетан с генератор за производство на променлив ток. Както бе посочено в раздел „Проучени алтернативи…” на пазара се предлагат различни марки съвременни дизелови агрегати с допълнителна възможност за последваща обработка на изгорелите газове и са съобразени с всички европейски и световни стандарти за вредни емисии, шум, вибрации и обезопасеност. Така че и при аварийното включване на дизела не се очакват наднормени концентрации на замърсени газове в атмосферния въздух.

Дърва и нафта няма да се използват самостоятелно и/или в комбинация като горива за отопление.

При доказана възможност може и да се предвиди максимално използване на слънчева енергия, както за отопление, така и (най-вече) за подгряване на водата в слънчевите летни дни. Така ще се намали и потреблението на ел.енергия, което в общ план е положителна екологична мярка.

Емисиите на маслените аерозоли и неприятните миризми от заведението за хранене ще бъдат незначителни, без каквито и да е последствия за околната среда.

Зелените площи ще бъдат източници на незначителни емисии на вредни вещества. Тъй като експертните предложения и намерението на възложителя са да се запазят в максимална степен дърветата на проектната територия, то и обособяването на определени паркови зелени площи и/или цветни лехи ще бъде доста трудно. Евентуално на някои открити места в двора ще се направи подобно озеленяване, но общата площ ще съставлява не повече от няколко десетки кв. метра. При очакваното ограничено използване (по-скоро неупотреба) на препарати за растителна защита и/или торове за третиране на тези площи, следва, че няма да има и свързаните с тях емисии на ЛОС, СH₄, N₂O и NH₃ в количества, изчислени съгласно Методика CORINAIR и показани в Таблица № V.1.1-10 по-горе. Още повече, че изчисленията са направени върху цялата предвидена за озеленяване площ – 60% от територията, която не съставлява само зелени ливади и цветни лехи. В нея са включени всички площи извън застроената, в т.ч. и парковите и дворищни елементи, алеи и др., както и запазената дървесна растителност, която също ще заема подобаваща площ.

Предвидените устройствени решения (параметри на застрояване - плътност, интензивност, етажност и др.), в съответствие със ЗУТ предпоставят добра естествена вентилация на територията и незадържане на замърсители в приземния слой на атмосферата в района на инвестиционното предложение.

Разпространението на вредни вещества от експлоатацията на базата за отдих ще има локален характер. Мощността на емисиите няма да бъде такава, че да предизвика каквото и да е по-съществено въздействие върху качеството на атмосферния въздух в района. Не се очаква замърсяване на приземния слой на атмосферата над околните населени места.

Кумулативен ефект на сумиране на емисии също не се очаква, тъй като приносът на източниците на замърсени газове е незначителен. Преминалите през процедура по ОВОС и ОС предвидени за реализация в района по-големи инвестиционни предложения са ситуирани на левия (срещуположния) бряг на яз.Доспат, както следва:

• 
  Ваканционно селище в местността „Добролий” – отстояща на около 1500 м североизточно от оценяваната площадка;
  
• 
  Ваканционно селище в местността „Чанлий” – отстояща на 1200 м североизточно от площадката.
  

• 
  площадките са достатъчно отдалечени една от друга и няма условия за сумиране (наслагване) на евентуални емисии от отпадъчни газове и прах;
  
• 
  през зимния сезон условията не позволяват пълноценното ползване на съответните бази и селища и намеренията на инвеститорите са същите да бъдат затворени. А тогава отпада и възможността от евентуално кумулиране на отпадъчни газове от горивни уреди (на твърдо или течно гориво), ако има такива на съответните площадки и от ауспусите на МПС на туристите и ползвателите на базите;
  
• 
  малка е възможността от пренос на такива разстояния на отпадъчните газове, дори и при хипотезата на отопление с твърдо и течно гориво, тъй като преобладаващите ветрове в района са северозападните и северните, а площадката на базата за отдих се намира на югозапад от териториите на бъдещите ваканционни селища;
  
• 
  не се очакват и значителни преноси на емисии от битовото отопление в гр.Доспат през зимата, които биха се кумулирали с евентуални емисии от оценяваната площадка, защото разстоянието от града до нея е достатъчно голямо и има възможност за бързото и пълно разсейване на тези емисии преди преноса им към базата за отдих и най-вече няма и с какво да се кумулират, при условие, че базата няма да работи през студения период на година. При евентуална експлоатация на базата през студена есен или ранна пролет е предвидено отопление само на ток и няма да се излъчват емисии от замърсени горивни газове.