Хидробиологичен мониторинг на р.Доспат и нейните притоци

Хидробиологичен мониторинг на р.Доспат и нейните притоци

Биотичния индекс е приложим само за реки, като има и някои ограничения: неприложим е за пресъхващи реки, полусолени лимани, изкуствени канали и други.

Използвана е следната оценъчна скала: БИ 1,1-2 – силно замърсени; БИ 2,2-3 – замърсени; БИ 3 – средно замърсени; БИ 3-4 – слабо замърсени; БИ 4,4-5,5 – незамърсени. Използваната оценъчна скала не е типово специфична.

Най-високата стойност БИ-5 е за най-чисти води, неповлияни от човешката дейност, докато БИ-1 е за изключително тежко замърсени води. Чрез биологичните категории се прави връзка с приетата категоризация за водоприемниците.

Представените стойности на БИ за пунктовете на р.Доспат след гр.Доспат и с.Барутин показват, че водите след населените места с липсваща ПСОВ са замърсени до силно замърсени.

• 
  Геоморфоложки условия
  

Сравнително обширните остатъци от стари заравнени повърхнини около яз.Доспат не са напълно обхванати от регресивното развитие на долинното всичане през последните етапи на блоковото издигане на планината, поради което вертикалното разчленение на вътрешнопланинските плоски вододелни пространства има още по-ниски стойности - 100 – 150 м/км².

• 
  Геоложки условия
  

• 
  Стратиграфия и литология
  

Районът е изграден от скалите на няколко геоложки формации, разкриващи се в различните му части: метаморфен комплекс, южнобългарски гранити, палеогенски седименти и палеогенски пукнатини.

• 
  Долна свита на долната метаморфна серия - Проявленията са в източна посока. Изгражда позитивните гъвкави структури. Свитата е представена от два хоризонта – долен, изграден предимно от амфиболити в алтернация с мрамори и горен - гнайси с редки прослойки от мрамори. Долният хоризонт в сравнение с горния има ограничено разпространение.
  
• 
  средна свита - В района средната свита отсъства.
  
• 
  Горна свита на долната метаморфна серия - Заляга нормално върху долната свита. В горната свита се наблюдава бърза смяна на материалите във вертикална посока, което й придава пъстър характер. Срещат се биотитови, двуслюдени и мусковитови гнайси, гнайсошисти и шисти, амфиболити, амфиболитови шисти, мусковит.
  

По-голяма част от скалите й са запазени върху синклиналните понижения и грабеновите пропадания.

- долна свита - Най-долните върху денудираната гнайсова подложка, без да е налице тектонски контакт. В състава на свитата участват гнайсошисти, амфиболити, мрамори и рядко гнайси.

• 
  горна свита - Това е свита на масивни и слоисти мрамори.
  

Всред метаморфните скали в южната и югоизточната част са внедрени гранитни интрузии – Барутин-Буйновския батолит. В съседство с него се срещат малки гранитни тела - между селата Тешел и Мугла.

Плутонът се изгражда главно от среднозърнести до едрозърнести биотитови палеозойски и горнокредни гранодиорити, със сив до жълтеникаво – сив цвят. Характерна особеност на западните и северните ендоконтактни части на плутона е наличието на пластове от гнайси. Установено е неколкократно редуване на пластинообразни тела от гранодиорити и гнайси.

Източните части на плутона са покрити от алохтонни мраморни пластини с дебелина до 250 м, а западните части са в контакт с амфиболити, мрамори и гнайси.

Върху дотерциерните метаморфни и магмени скали по посока запад с ъглово несъгласие и размив е разположен палеогенския разрез, който в литоложко отношение е изграден от брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити и глини. Не са установени в непосредствена близост до язовира терциерни вулкански скали. В палеогенския разрез присъстват и туфогенно – седиментни скали представени предимно от туфити и туфопясъчници, рядко от кисели туфи.

Във фациално отношение палеогенските седименти са отложени в континентални условия, без да са открити фосилизирани фрагменти. Мощността им надхвърля 400 м.

В тектонско отношение палеогенското седиментоотлагане по тези места и в регионален план е представлявало серия от локално съчленени или разчленени грабеновидни структури. Те са били оформени при магмено – тектонската активизация на Родопите към края на горния еоцен и през долния олигоцен.
* палеогенски седименти

Това са различни видове седименти, туфогенно-седиментни скали и вулканити.

• 
  Горен еоцен - морски тип. Разкритията не са свързани помежду си. Отделни малки разкрития се установяват в югоизточната част на района около селата Гьоврен и Ягодина. Лежащите под голямата Брацигово - Доспатска риолитова маса палеогенски седименти се разкриват около гр.Девин и в югозападната част на района /южно и северно от гр.Доспат/. Приабонът се разполага трансгресивно и дискордантно върху метаморфния комплекс.
  

• 
  I-ви хоризонт - брекчоконгломерати и конгломерати;
  
• 
  II-ри хоризонт – едро и среднозърнести пясъчници с прослойки от конгломерати и мергели. За разлика от първия хоризонт, който в района е маломощен, вторият е с мощност средно 200-300 м.
  

Палеогенските вулканити имат значително разпространение в тази част на Родопите. Заемат северната част на района /между гр.Девин и гр.Батак/ и източно от с.Триград. Палеогенските вулканити са представени в района с широки разливи от еднороден състав.

- Латити - срещат се под формата на разливи, субвулкански тела и дайки. Разливите са съпроводени от туфи и туфобрекчи. Латитите са сиви, сивозеленикави, със слабовиолетов оттенък. Те са дребнопорфирни по фелдшпата.

- Риолити - те имат най-широко разпространени от ефузивите. Покриват голяма площ северозападно и западно от гр.Девин и така също източно от с.Триград. Риолитите са розови, среднозърнести скали, като в основата на покровите се установяват черни слоести разновидности, богати на вулканско стъкло. На места са установени дайки от сиви риолити, които пронизват розовите.

- Елувият е разпространен по билните части и е изграден от мощна изветрителна кора от грус с дебелина до 1 м, а на места и до 3 - 4 м.

- Делувият се разкрива в ниските части на релефа.

- Алувият е представен от алувиалните отложения на реките. Представляват чакъли, пясъци и глини с различна мощност от няколко метра до 130 м на места.

• 
  Тектоника
  

Освен тях се установява и една куполовидна структура с меридиална посока /С-Ю/ - Въчанско подуване. В района са установени множество гънкови структури от втори и трети ред.

Разломните структури са широко разпространени в Родопите. В района се разполага Широколъшката разломна зона между гр.Девин и с.Стойките. Групират се общо четири системи разломи: СЗ - 280-380 /най-разпространена/; СИ - 30-80; С - 360-5; СЗ - 270-280. Широколъшкият разлом е най-големият от зоната. От двете му страни се допират скалите на високо и ниско кристалинната серия.

Тектонски разломи са установени около селата Тешел и Ягодина - ЮЗ от с.Грохотно, които в повечето случаи са разседи оформящи млади грабеновидни пропадания.

В структурно отношение района попада в пределите на куполовидното Барутинско - Буйновско подуване. Върху югозападните части на подуването са формирани локални гънкови структури - Исекинска антиклинала и Жижевска синклинала.

От най-голямо значение за района са субекваториалната система. Към нея се отнася Барутинския разлом, който има почти изток-западно простиране, стръмно падение на север (65 –75º) и мощност от 10 –20 до 50 м, а по падение до 350 м.

Под въздействието на факторите на почвообразуване в района на община Доспат са формирани следните видове:

• 
  Почвени различия:
  
  1. 
     Излужени канелени горски почви, тежко песъкливо-глинести;
     
  2. 
     Излужени канелени горски почви, слабо еродирани;
     
  3. 
     Кафяви горски почви нееродирани и слабо еродирани, слабо каменисти;
     
  4. 
     Кафяви горски почви плитки, средно и силно еродирани, слабо каменисти;
     
  5. 
     Делувиални почви, песъкливи;
     
  6. 
     Делувиални ливадни почви, леко песъкливо-глинести;
     
  7. 
     Алувиално-делувиално-ливадни почви, леко песъкливо-глинести;
     
  8. 
     Планинско-ливадни почви, слабо торфенисти, леко песъкливо-глинести;
     

• 
  Анализ на видовете почви:
  

Това са почви формирани под въздействието на горска растителност върху изветрителни продукти на глинести шисти и гранитоиди. Хумусният хоризонт е с мощност 20-22 см, а мощността на профила е в границите 90-95 см.

По механичен състав са тежко песъкливо-глинести /над 50 % глина в повърхностния хоризонт/, а по съдържание на органично вещество са среднохумусни. В профила на тези почви не се съдържат карбонати. Почвената реакция е средно кисела. Имат ограничено разпространение – само по северната граница на общината.
2./ Излужени канелени горски почви,слабо еродирани

Това са почви с ограничено разпространение в северната част на общината. При формирането им определена роля е играла и слабата ерозия, при която е отнесена част от хумусния хоризонт. Той е с мощност 20-27 см и мощност на почвата /А+ В/ хоризонт до 70 см.

Механичният състав в повърхностния хоризонт е тежко песъкливо-глинест /над 50 % глина/. Съдържанието на органично вещество ги определя като слабо хумусни. В профила им не се съдържат карбонати. Почвената реакция е слабо кисела

3./ Кафяви горски почви, нееродирани и слабо еродирани, слабо каменисти:

а/ глинесто-песъкливи

б/ леко песъкливо-глинести

Това са почви, които заемат територии със слаб наклон и са разположени върху голяма част от района. Формирани са под въздействието на горска растителност върху изветрителни материали на риолити, гранатоиди и шисти. Хумусният им хоризонт е с мощност 20-25 см, а мощността на профила е 40-60 см.

Характерен за тези почви е леко песъкливо-глинестия и глинесто-песъклив механичен състав. В повърхностния хоризонт физическата глина е до 28 %. Съдържанието на органическо вещество определя почвите от това различие като слабо хумусни, средно хумусни и хумусни в зависимост от изложението и свързаната с това влажност. Съдържанието на хумус се движи в границите 2,44 – 8,04 %. Формирани са под широколистна горско-дървесна растителност. Карбонати, като правило, не се съдържат в профила на тези почви. Почвената реакция обикновено е в диапазона на силната киселинност /рH в КСL до 4,0-4,2/.
4./ Кафяви горски почви, плитки, средно и силно еродирани, слабо каменисти:

а/ песъкливи

б/ глинесто-песъкливи

в/ леко песъкливо-глинести

Тези почви са из цялото землище на общината. Имат плитък еродиран профил и са слабо каменисти. За почвообразуваща основа са послужили изветрителни материали на гранитоиди, риолити и кварцити.

Хумусният им хоризонт има мощност 10-30 см, а на профила е 10-40 см. Характерен е песъкливия, глинесто-песъклив и леко песъкливо-глинест механичен състав. Физическата глина се движи от 5 до 30 %. Съдържанието на органично вещество е слабо /1,17 – 4,15 %/. В профила не се съдържат карбонати. Почвената реакция е от силно до средно кисела.

Имат ограничено разпространение. Формирани са под въздействието на делувиален процес, при който става периодично отлагане на материал донесен от страничните склонове с делувиалните води. Притежават хумусен хоризонт с мощност 20 – 25 см и мощност на профила 150 –260 см. По механичен състав са песъкливи, а съдържанието на органично вещество е ниско. Почвената реакция е силно кисела /pH в KCL – 3,9/.

Заемат изцяло района на площадката. Формирани са под влиянието на делувиален и ливаден процес, който протича при близки подпочвени води. Мощността на хумусния хоризонт е 20–25 см, а на профила 50-80 см. По механичен състав са леко песъкливо-глинести, а съдържанието на органично вещество е ниско /2.36 %/. С общ азот са слабо запасени, а с фосфор – средно. Не съдържат карбонати по почвения си профил, реакцията е неутрална /pH в KCL – 6,0/.

Разпространени са по терасите на деретата и са формирани под влиянието на алувиално-делувиален процес и ливаден процес. За почвообразуваща скала са послужили хидротермално променени риолити. Мощността на хумусния хоризонт е 20 –25 см, а на профила 100 – 120 см. По механичен състав са леко песъкливо-глинести, а по съдържание на органично вещество средно запасени. Почвената реакция е неутрална /pH в KCL – 5,7/.

Тези почви са образувани при твърде своеобразни условия – високопланинска ливадна растителност и влажен климат. В резултат на тези условия се формира груб, кисел хумус. Срещат се по най-високите части на землището. Почвообразуващите скали са представени основно от хидротермално променени риолити и конгломерати. Хумусният хоризонт е с мощност 30 – 40 см, а под него с рязък преход следва твърда материнска скала. По механичен състав са леко песъкливо – глинести, а съдържанието на органично вещество е високо /12.36 %/. В профила на тези почви не се съдържат карбонати. Почвената реакция е много силно кисела /pH в KCL – 3,8/.

Естествените почви на площадката са антропогенно повлияни при изграждането на язовира, пътя и водопровода за Сърница, земеделското ползване на площта в миналото и др. Точна оценка за характера на тези въздействия не може да се направи, тъй като те са извършени преди около 30 години, в резултат на което са започнали процеси на възстановяване на почвения профил.

Вторично самонастанилата се на площадката горско-дървесна растителност активизира почвобразувателния процес и акумулацията на хумус в „А” хоризонта. В дълбочина обаче тези почви остават фрагментирани, без обособен почвен профил.

Хабитата на планинските сенокосни ливади, който в близкото минало е доминирал ландшафта на крайбрежната ивица от двете страни на язовирната стена е допринесъл за стабилизиране на терена и преустановяване на ерозионните процеси.

Като цяло почвите на площадката на инвестиционното намерение и в района около него са антропогенно променени, с наченки на почвообразувателен процес, без проявени деградационни процеси.

5. Растителен и животински свят
5.1. Характеристика на растителния свят в обсега на инвестиционното предложение

В територията заключена от границите на имота, в който ще се реализира инвестиционното намерение се установил единствено Обикновения смърч (Picea abies). В района около площадката се срещат още следните растителни видове:

• 
  Дървета и храсти
  

• 
  Смърч ( Picea abies)
  
• 
  Бяла ела (Abies alba)
  
• 
  Бял бор (Pinus sylvestris)
  
• 
  Бяла бреза (Betula alba)
  
• 
  род върба (р.Salix).
  

Храстите и тревни формации са представени от някои мезофилни видове като:

• 
  Обикновена леска (Corylus avellana),
  
• 
  Малина (Rubus ideus ).
  
• 
  Обикновена шипка (Rosa canina)
  
• 
  Червен глог (Crataegus monogyna)
  
• 
  Черна боровинка (Vaccinium myrtillus)
  
• 
  Червена боровинка (Vaccinium vitis idaea,)
  

• 
  Тревни видове
  

• 
  Планинско шапиче (Alchemilla Monticola)
  
• 
  Балканска пищялка (Angelica pancicii)
  
• 
  Горска пищялка (Angelica silvestris)
  
• 
  Обикновен червен кантарион (Centaurium erythraea)
  
• 
  Обикновен повет (Clemantis vitalba)
  
• 
  Обикновен риган (Origanum vulgare)
  

• 
  Средно наваличе (Pyrola media),
  
• 
  Горска ягода (Fragaria vesca)
  
• 
  Бяла чобанка (Petasites albus)
  
• 
  Обикновена коприва (Urtica dioica)
  

• 
  Средноевропейски видове:
  
  • 
    Швейцарски бронец (Selaginella helvetica)
    
  • 
    Копитник (Asarum europaeum)
    
  • 
    Тристълбчест рожец (Cerastium cerastioides ( L ) Britton)
    
  • 
    Алпийска звънарка (Hypericum alpigenum Kit)
    
  • 
    Динарски вечерник (Hesperis dinarica beck)
    

• 
  Глациални реликтни видове:
  
• 
  Тревиста върба (Salix herbacea)
  
• 
  Алпийско пипериче (Pleuropteropyrum undolatum)
  
• 
  Пирински мак (Papaver degenii)
  
• 
  Арктична каменоломка (Saxifraga retusa)
  
• 
  Апенински очиболец (Potentila pussila)
  
• 
  Дребна солданела (Soldaneiia pussila)
  
• 
  Високопланинско великденче (Veronica beljjdioides)
  
• 
  Алпийска тоция (Tozzia alpina)
  

• 
  Палео и неоендемични видове:
  
  • 
    Родопска теменуга (Viola rhodopaeum)
    

В рамките на планираните дейности на Проект Родопи през 2005 год. е извършено проучване на значителна територия попадаща в ЗЗ „Родопи Западни”. Обследването е извършено на видово, хабитатно и ландшафтно ниво. При него е установено богато присъствие на консервационно-значими видове за територията - обект на проучване. Открити са балкански и български ендемити, видове включени в Закона за биологичното разнообразие, видове от Червена книга на България (1984).

В статистически план, разпределението на установените видове по групи е, както следва:

• 
  Български ендемити – 3 вида
  
• 
  Балкански ендемити – 19 вида
  
• 
  Терциерни реликти – 1 вид
  
• 
  Включени в Червена книга на България – 16 вида
  
• 
  IUCN категория – 6 вида
  
• 
  В Бернска конвенция – 2 вида
  
• 
  В Закона за биологичното разнообразие – 10 вида
  

Във връзка в изпълнение на принцип 9 от стандарта за сертификация на Гори с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на Държавно лесничейство Доспат са установени следните видове посочени в Приложение 1 към Националното ръководство. Проучването е извършено въз основа на Червения списък на IUCN (1997), с използвани категории “критично застрашен” и “уязвим”, Червената книга на НРБ, том I и II, Атлас на ендемичните растения в България. Посочени са както установените на територията на лесничейството видове, така и потенциални такива, за които условията на средата в района са благоприятни и следователно е налице потенциална възможност за съществуването им на нея.

Многогодишно луковично тревисто растение, геофит. Цъфтежът започва от месец март и продължава до месец юни, юли. Среща се в широколистни и смесени гори и из храсталаци до 1500 м. н.в. Включен в Червена книга на България т. 1, с категория рядък, и в списъка на IUCN с категория R (рядък вид). Установен в отдел 351 д.

Вечно зелено дърво или храст, фанерофит. Цъфти през периода от месеците април до юни. Расте винаги на сянка, като подлесен елемент в широколистни гори. Включен в Червена книга на България т. 1 с категория рядък. Установен на територията на ДЛ Доспат в отдел 169г.

Многогодишно тревисто растение, хамефит. Среща се по силикатни скали в диапазона 1400 – 1600 m н.в, главно на влажни и сенчести места в иглолистни гори. Установен е в Доспатска планина, северно от Доспат около с. Сърница. Включен в Червена книга на България т. 1 с категория рядък.