Температура на въздуха в 0С

Валежи

Сумата на валежите през зимата е най-голяма от всички сезони – средно между 200 и 240 mm. Съобразно със значителната надморска височина снежната покривка се задържа по 40 – 70 денонощия през зимата.

Пролетта е предимно хладна за южното положение на района, започва едва към края на месец март или началото на април, като средната температура за сезона е около 5 ⁰С. Пролетните мразове се прекратяват около началото на месец май. Сумата на валежите през пролетта е между 200 и 225 mm.

Лятото е предимно прохладно за района около язовира, със средна температура за месец юли около 16 ⁰С, а максималните температури не надвишават 33 – 35 ⁰С, като в по-високите части на района са предимно до 30⁰С. Валежите се изменят в границите около 170 - 230 mm. В ниските части на района обаче е сравнително по-топло.

Есента е по-топла от пролетта, със средна температура през октомври около 7-8 ⁰С. Мразовете за сезона настъпват предимно късно за района. Сумата на валежите е средно между 160 и 200 mm.

Влажност на въздуха, мъгли и облачност

Влажността на въздуха, както и налягането влияят чувствително върху метеорологичните условия за даден район. При висока влажност и интензивно слънчево греене се усилва активността на вертикалните въздушни потоци и турбулентността на атмосферата. Относителната влажност на въздуха е в тясна зависимост от хода на температурата, като средната в района през различните сезони е в границата на 65 – 84%, а средно за годината е 77%. Максимумът на относителната влажност е през зимата (82 – 84%), а минимумът - през лятото (65%). Възможни са известни отклонения от посочените стойности, но те, като правило, са краткотрайни и не оказват съществено влияние върху биосферата.

Продължителността на слънчевото греене е един от регулиращите фактори за енергетичните условия в системата земна повърхност-атмосфера. Максимумът на слънчевото греене за района съвпада с минимума на облачността през август. Облачността за района е най-голяма през зимните месеци. Режимът на мъглите до голяма степен зависи от топлинния баланс, минималната температура на въздуха, високата относителна влажност и сумарното изпарение. Максимумът на мъглите за района е през месеците ноември и декември.

Месец	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
Влажност [%]	83	81	80	78	78	79	72	65	66	76	82	84
Обща облачност [бр.дни]	6.5	6.1	6.1	5.6	5.3	4.7	3.6	3.1	3.5	4.9	6.4	6.4
Брой дни с мъгли [дни]	2.5	2.3	2.6	0.7	0.3	0.3	0.1	0.1	0.7	2.5	5.6	4.5

Вятър

Това движение на въздуха се характеризира със скорост и посока. Непосредствена причина е хоризонталният баричен градиент. Скоростта и посоката на вятъра на земната повърхност и във височина са различни. Вертикалното разпределение на скоростта в тропосферата се характеризира с положителен градиент, който се приема средно за 4 км/час на всеки 100 метра височина. Направлението на вятъра зависи както от баричния градиент, така и от релефа, който в крайна сметка се явява определящ фактор във височини до триста метра над терена. Вятърът е един от основните и водещи фактори в процеса на самоочистване на атмосферата. От основните му характеристики - посока и скорост зависят посоката и разсейването на замърсителите. Средната скорост на вятъра при язовир Доспат, т.е. в района на инвестиционното предложение, е 1.9 m/s, като през летните месеци тя е по-малка, а през зимните по-голяма.

Максималната скорост на вятъра при обезпеченост р = 20% е 22 m/s, а при обезпеченост р = 2% е 36 m/s. Средногодишна честота на тихо време (безветрие) - 40.1 %.

Посока	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
Скорост [m/s]	2.37	2.14	1.61	1.68	3.30	2.80	2.38	2.76
Честота [%]	21.2	8.1	5.9	4.6	4.5	8.0	18.7	28.9

Фиг. ІV.1.1-1. Средногодишна роза на ветровете

Състоянието на атмосферния въздух и въздействието върху него разглеждаме в два аспекта:

• 
  влияние на климатичните условия;
  
• 
  наличие на източници на замърсяване в района
  

От горепосочените статистически данни за климатичната и метеорологичната картина в района на инвестиционното предложение могат да се направят следните изводи:

- големият процент на силните северозападни и северни ветрове и техните междинни производни, както и сравнително равномерното разпределение на ветровете по скорост в годишен аспект. Средната месечна скорост на вятъра варира в границите 1,1 - 2.6 m/s;

- относително високият процент средна годишна влажност на въздуха – 77%;

- сравнително доброто количество и сезонно разпределение на валежите – средна годишна сума – около 880 мм;

- Средногодишният брой на дните с мъгла е 22.2, а в годишен аспект средната месечна облачност е 5.2 дни, което е сравнително благоприятен фактор, оказващ влияние на стабилността на атмосферата, а от там и на разсейването на вредните вещества изхвърляни в атмосферата.

- Абсолютната влажност за района е малко по-висока от обичайната за тези ширини. Същата е повлияна от язовира. Мъглите в района са характерни за студеното полугодие в сутрешните часове на деня и до обяд бързо се разсейват. В района липсват замърсители на атмосферния въздух и при наличието на високи валежни суми и на ветрове със скорост над 1,0 m/s съществуват отлични условия за самопречистване.

- в годишен аспект – неравномерността в разпределението на средната месечна относителна влажност на въздуха, което може да доведе до усилване на активността на вертикалните термични въздушни потоци (при висока влажност и високи температури), или да се създадат възможности за прахово замърсяване на въздуха (при ниска влажност на въздуха, високи температури и наличие на вятър).

- сравнително неравномерното разпределение на дните с мъгли и облачност в годишен аспект, дължащо се на типичните за тази част на планината температурни инверсии през зимния период;

- сравнително високата честота на случаите “тихо” време – средногодишна честота - 40.1 %.

Комплексното разглеждане на метеорологичните фактори показва, че в района на яз.Доспат е по-характерно локализиране на замърсяването на атмосферата около източниците (безветрие или ниски скорости на вятъра - сравнително повече през лятото и есента), отколкото разсейването на замърсителите на по-големи разстояния.
Наличие на източници на замърсяване в района

През 2001 г. МОСВ е утвърдило разпределение на територията на страната на райони и агломерации за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Извършена е и категоризацията им в зависимост от степента на замърсяване в тях. Община Доспат не е категоризирана като район или агломерация с превишения на установените норми по КАВ.

Няма данни от преки периодични фонови измервания на качеството на атмосферния въздух в община Доспат през последните 5 години. В района на инвестиционното предложение няма пункт на Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха към Националната система за екологичен мониторинг в Р.България. По тази причина липсва статистически обработена информация, която да е представителна и да дава достоверни изходни данни за състоянието на въздуха в района.

Промишленото замърсяване на въздуха в община Доспат е незначително. Утвърдената структура на икономиката в района не предполага отделяне на вредни емисии в атмосферата.

В отоплителните сезони, когато като енергиен източник се използва от бита предимно твърдо гориво - дърва, се повишава концентрацията на замърсители във въздуха, но в рамките на допустимото. През последните години в атмосферата не са регистрирани вредни емисии от серни и азотни оксиди, оловни аерозоли, други аерозоли и феноли, амоняк и др.

В близост до териториите на инвестиционното предложение няма големи промишлени предприятия, ТЕЦ и др., което предпоставя значителна чистота на атмосферния въздух. В границите на проучваната територия, обусловено от функцията и териториалната принадлежност, няма обекти (точкови, линейни, производствени, битови, комунални и др.), които да предизвикват дълготрайно негативно влияние върху качествата на атмосферния въздух.

Ниската интензивност на транспортното движение в района на инвестиционното предложение, както и отсъствието на прахо-газови емисии и миризми от източници, характерни за селскостопанската дейност, в т.ч. и животновъдството, са другите предпоставки чистотата на атмосферния въздух да бъде на максимално високо ниво.

Предвид наличните дадености на и около площадката на инвестиционното предложение, а именно - сравнително големи отстояния по права линия от големи населени места, респ. отсъствие на прахо-газови емисии и миризми от източници, характерни за бита, липса на значителни атмосферни замърсители с промишлен характер и отдалеченост от натоварени пътни артерии, може да се счита, че районът, в който ще се реализира инвестиционното предложение, е екологически чист.

На базата на тези констатации и изводи, въпреки липсата на преки наблюдения и измервания на фоновата замърсеност, може да се направи следната оценка за състоянието на атмосферния въздух в разглеждания район:

Климатичните, метеорологичните и орографските условия в района не създават предпоставки за продължително задържане на вредни вещества в приземния слой на атмосферата. Потенциалът на въздушния басейн в района е сравнително висок. Около площадката на инвестиционното предложение липсват както организирани, така и неорганизирани източници на замърсяване на атмосферния въздух. Ниската степен на замърсяване на атмосферата от друга страна е предпоставка за наличния потенциал за поемане на замърсители.

2. Повърхностни и подземни води
2.1. Кратка характеристика на хидроложките и хидрогеоложките условия и фактори на водните ресурси в района на инвестиционното предложение
Хидрогеоложки условия

Подземните води в района се отнасят към Рило-Родопския басейн. Хидрогеоложките условия на този район са обусловени от напукаността и окарстеността на скалите, хидравличната връзка между празнините от различен характер и структурно-тектонското положение.

Характерът на подземните води в района се обуславя от литоложкия състав на естествения терен и начина на подхранване на водите. В зависимост от това се различават :

• 
  порови (грунтови) води в кватернерните отложения
  
• 
  пукнатинни води в по-здраво свързаните скали
  

Поровите подземни води в района на инвестиционното предложение са отнесени към подземното водно тяло: Порови води в кватернер-неоген-палеоген-Доспат

Това водно тяло представлява сложен грабен и е с площ 64 км².

99,6 % от територията на тялото, или 63,54491562 км², попада в поречието на река Доспат, в т.ч. и язовира, а останалата част – 0,4 %, или 0,25393389 км² - в поречието на река Места. Грабенът е запълнен с кватернерни, неогенски (плиоценски) и палеогенски отложения. Кватернерните алувиални и пролувиални наноси, представени предимно от чакъли и пясъци в заливните и ниските надзаливни тераси, наносните и поройните конуси са най-добрите акумулатори на порови – пресни безнапорни води. Средната водопроводимост за тялото е под 50 м²/дн, коефициентът на филтрация е под 50 м/дн. Средният модул на подземния отток е около 3,0 л/сек/км².

Подхранването на подземния поток става главно от реките, притоци на река Доспат и от инфилтриралите се валежни води. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.

От приповърхностната зона на дълбоко еродираните от речната и овражна мрежа напукани гнайсови скални задруги се дренират многочислени пукнатинни планински извори, с дебит (Q) най-често до 1 л/сек. Значително по-рядко са изворите с дебит от 2-3 л/сек и до около 20 л/сек по тектонските зони.

С по-висока водоносност се характеризира масива на Западни Родопи, изграден от гранитни и гранитоидни интрузии (плутони), внедрени сред метаморфните комплекси. Добри колектори на студени пресни води се явяват и риолитите и риолитовите туфи и туфити от Брацигово-Доспатския вулкански масив. От тях се подхранват множество извори, чиито дебит варира от сравнително малки водни количества до 35-50 л/сек (изворите “Кървав дол” и “Калнаджа” край гр.Доспат).

Пукнатинните води в района на инвестиционното предложение, свързани с каптажи “Кървав дол” и “Калнаджа 1 и 2”, които се използват за питейно-битово водоснабдяване на с.Барутин, са отнесени към подземно водно тяло: Пукнатинни води Пещера-Доспат, с код BG3G0000PgN020.

По отношение засягането на подземните водни тела, вкл. на изградени или предвидени за учредяване СОЗ по Наредба № 3 за СОЗ около водовземания за питейно – битово водоснабдяване в близост до площадката на инвестиционното предложение е водена преписка с Басейнови дирекции Западнобеломорски район – Благоевград и Източнобеломорски район, с център Пловдив. Становищата на дирекциите са приложени към доклада (Приложение № ІV.2.1.1 – Становище на БДУВ Западнобеломорски район – Благоевград и Приложение № ІV.2.1.2 - Становище с карта на БДУВ - Източнобеломорски район – Пловдив).

Съгласно приложената карта на съществуващите в района извори за питейни води, получена от БДУВ – Източнобеломорски район – Пловдив, разгледано в разширен мащаб спрямо местоположението на инвестиционното предложение, освен горепосочените извори “Кървав дол” и “Калнаджа 1 и 2”, други действащи водовземания на подземни води са: „Михтарчева авлия 1 и 2”, „Каукал извор”, „Студения чучур” и „Анифеен улук” – с.Любча, „Ченгене чешма” и „Колелото 1 и 2” - гр.Доспат и др. На картата са посочени и кои от изворите са в процедура по учредяване на СОЗ, като обхватът на поясите е показан с точки.

Съгласно искането на компетентният орган за допълване на информацията за съществуващите извори за питейни води и СОЗ около тях в района на обекта са изискани и получени становища и от „ВиК” ЕООД – Смолян (Приложение № ІV.2.1.3) и Община Доспат (Приложение № ІV.2.1.4). В становищата е посочено, че площадката на инвестиционното предложение не попада в СОЗ на водоизточници и не засяга съоръжения за питейно-битово водоснабдяване.

Във високопланинските системи на поречията преобладават екологично чистите, бистри и студени подземни води с благоприятни за ползване свойства и състав. По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни, предимно хидрокарбонатни, калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация (М) под 0,5 г/л и ниска твърдост. Във високопланинските кристалинни масиви водите са меки с минерализация под 0,2 г/л.

В програмите за мониторинг на количественото и химичното състояние на подземните води на БДУВ ЗБР – Благоевград няма пунктове за мониторинг на същите в поречие Доспат. За някои от подземните водни тела, разположени в четирите водоносни хоризонта и попадащи в ареала на контрол на дирекцията, не се предвижда мониторинг в обхвата на програмите, които са предмет на ПУРБ ЗБР. Така например Подземно водно тяло BG4G000QNPg010 – Порови води в Кватернер – Неоген- Палеоген – Доспат е в слабо населен район, липсват значими антропогенни въздействия, водоползването от тялото е съвсем незначително и към момента няма достатъчно информация за съществуващи и изградени съоръжения, с които да се осъществява мониторинг на количественото и химичното състояние на това тяло.

Резултатите от извършената оценка на състоянието на ПВТ Пукнатинни води Пещера-Доспат, с код BG3G0000PgN020 (попадащо под контрола на БДУВ ИБР, с център Пловдив) показват, че химичният и количествен статус на водното тяло е добър.

При анализа на оценката на риска на подземните водни тела на територията на поречие Доспат нито едно подземно водно тяло не е обявено в риск да не достигне поставените цели в ПУБР 2010-2015 г. на двете БДУВ.
Хидроложки условия

В поречие Доспат има 7 водни тела категория «реки», от които основно значение по отношение местоположението на инвестиционното предложение е река Доспат и построеният на нея язовир Доспат. Двете водни тела на река Доспат, тип TR33, са: «Река Доспат от изворите до язовир Доспат», с код EU_CD BG4D0900R116 и «Река Доспат от язовир Доспат до българо-гръцката граница», с код EU_CD BG4D0135R118.

В басейна на река Доспат са изградени 3 броя язовири с основно предназначение за енергетиката – яз.Доспат (1967 г.), яз.Широка поляна (1963 г.) и яз.Караджа дере. Пълнят се както от собствения водосбор на реките Доспат и Сърнена, така и чрез събирателни деривации от водосборите на реките Вищерица, Канина, Сатовчанска Бистрица, Осинска и Сърнена.

Основното повърхностно водно тяло, което е от значение за района на инвестиционното предложение, е язовир Доспат. Съгласно плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район 2010-2015 г. язовир „Доспат” е определен като силно модифицирано водно тяло (СМВТ), категория „река”, с уникален код BG4D0900R117.

Язовир Доспат е с каменнонасипна стена и е вторият по големина язовир в България. Изграден е при гр.Доспат, с воден обем 450 млн.м³, дълбочина до 60 м, площ на водното огледало - 22 км² и дължина на язовирното езеро - 18 км. Мъртвият обем е 15 млн.м³. В язовира се ретензират водите от собствения водосбор на едноименната река и от 3 събирателни деривации. Площта на собствения водосбор на река Доспат до мястото на някогашната ХМС № 260 при гр.Доспат е около 236 км². Събирателните деривации са СД „Вищерица – Канина”, СД „Сатовчанска Бистрица” и СД „Осина”. Те са изградени на едноименните реки - притоци на реките Места и Доспат и улавят повърхностните и дренираните подземни води във водосборите си. Изтичалото на СД “Вищерица-Канина” зауства в реката на около 12,0 км преди гр.Сърница, изтичалото на СД “Сатовчанска Бистрица” в близост до гр.Сърница (опашката на язовира), а изтичалото на СД “Осина” на около 2,0 км преди стената на яз.Доспат. Всъщност СД “Вищерица-Канина” и СД “Сатовчанска Бистрица” са изградени и служат да се прехвърлят води, в обем около 96,6 млн. м³ ср. годишно, от поречие Места към поречие Марица чрез язовир Доспат. Водите от тях се използват основно за енергетиката, чрез каскада “Доспат - Въча”, а след това за водоснабдяване и напояване в басейна на река Марица.

В района на инвестиционното предложение и общо в басейна на река Доспат, вкл. и язовир Доспат няма установени находища и проявления на минерална вода - публична общинска собственост. Такива не фигурират и в Закона за водите - Приложение № 2 „Списък на находищата на минералните води изключителна държавна собственост”.
2.2. Състояние на повърхностните води в района на инвестиционното предложение