Доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение за

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като рядък (R) по време на размножаване, много рядък (V) по време на зимуване и представен по време на миграции (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 24 находища на вида, с численост 30 индивида през размножителния и 50 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 561610 дка.

При теренните проучвания са регистрирани ултразувци с характеристиките на двата близкородствени вида - голям нощник (Myotis myotis) и остроух нощник (Myotis blythii) източно от промишлената площадка, на около 100 м северозападно от вентилационната шахта. Тъй като те обичайно съжителстват, използвайки едно и също убежище в смесени групи и колонии, то несъмнено и двата вида са част от прилепното съобщество в концесионната площ. Използват предимно подземни убежища, но остроухия нощник ловува над открити пространства. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище за вида - изоставена проучвателна галерия в Безьов дол, непосредствено до границата на депо стерил, и 366.105 дка ловни местообитания на вида.

ИП засяга пряко 104.220 дка ловни местообитания на вида (открити площи). Според литературни данни (Arlettaz 1999), индивидуалната ловна територия на вида е средно между 270 и 490 дка. Засегнатата площ се явява индивидуална ловна територия на не повече от 1 индивид. В същото време в границите на зоната са установени потенциални местообитания за 1146 до 2080 индивида, при установена популация от максимум 50. Ясно е, че тази численост е далеч под потенциала за поддържане на вида в зоната, и намаляването на площта на подходящите местообитания на остроухия нощник извън зоната няма да доведе до значително отрицателно въздействие за вида. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП ще доведе до частична фрагментация на ловните местообитания на вида в района, предимно на откритите площи по левия склон на Безьов дол. В резултат има вероятност още около 38 дка ловни местообитания да станат непригодни за вида. Заедно с площта, подложена на директно унищожаване, общата засегната площ ще възлезе на около 142 дка, което е все още незначително въздействие (степен 1).

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи, предвид високата мобилност на групата. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище на вида (отворена стара проучвателна галерия), което няма да се използва, докато трае строителството, или ще се използва временно, до започване работата на машините сутрин, при което индивидите, намиращи се в галерията, вероятно ще я напуснат. При започване на строителните дейности в района на депо стерил извън зимния период, въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Въздействието може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в галерията индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, зимуващата популация в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки. Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква, тъй като строителните дейности ще се извършват през деня, когато прилепите не са активни.

По време на експлоатацията старата проучвателна галерия вероятно ще продължи да не се използва от вида. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Безпокойство в ловните местообитания може да доведе до неизползването им от вида на площ от 275.538 дка. Въздействието ще е незначително, още повече, че през нощта активността на мината ще е по-слаба.

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия, и наличието на прилепи в нея. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).

Според стандартния формуляр в зоната зимуват между 2000 и 20000 индивида. През останалите сезони видът е представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 4 находища на вида, с численост 50 индивида през размножителния и 20 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 79730 дка.

Видът не е установен при теренните проучвания. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище за вида - изоставена проучвателна галерия в Безьов дол, непосредствено до границата на депо стерил. Използването и от вида е малко вероятно, поради голямата отдалеченост на подходящи трофични местообитания - р. Бистрица, отстояща на над 5 км. Река Грънчарица е твърде малка, с бързо течрние, и не е ловно местообитание на вида.

ИП не засяга пряко потенциални убежища или ловни местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0)

ИП не засяга пряко потенциални ловни местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище на вида (отворена стара проучвателна галерия), което е малко вероятно да се използва, поради голямата отдалеченост на подходящи трофични местообитания. При започване на строителните дейности в района на депо стерил извън зимния период, въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Въздействието може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в галерията индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, зимуващата популация в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията старата проучвателна галерия вероятно ще продължи да не се използва от вида (ако се е използвала въобще). Въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство).

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия, и наличието на прилепи в нея. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).

Известни са 73 находища, разположени в цялата страна. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400 - 500 м н.в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н.в. в Централна Стара планина, 1550 м н.в. в Рила, 1560 м н.в. в Западните Родопи. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35°С. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 км) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 13 находища на вида, с численост 117 индивида през размножителния и 12 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 284050 дка..

Видът не е установен при теренните проучвания. ИП се намира извън вертикалния диапазон на разпространение на вида (1000 м н.в., Зингстра и кол. 2009).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Няма вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Смъртност няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Няма вероятност за присъствие на индивиди в границите на промишлената площадка и депо стерил. Смъртност няма да има (степен 0).

В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 м н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. В повечето обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis blythii. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Формира големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7000 индивида. Често те са смесени с M. blythii. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището. Женските показват изключително висока филопатрия, като над 90% се връщат и се размножават в убежището, в което са се родили. Вероятно у нас извършват редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища от 20 до ок. 100 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март (МОСВ 2013).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като типичен (С) по време на размножаване, рядък (R) по време на зимуване и представен по време на миграции (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 19 находища на вида, с численост 33 индивида през размножителния и 50 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 561610 дка.

При теренните проучвания са регистрирани ултразувци с характеристиките на двата близкородствени вида - голям нощник (Myotis myotis) и остроух нощник (Myotis blythii), източно от промишлената площадка, на около 100 м северозападно от вентилационната шахта. Тъй като те обичайно съжителстват, използвайки едно и също убежище в смесени групи и колонии, то несъмнено и двата вида са част от прилепното съобщество в концесионната площ. Използват предимно подземни убежища, но големия нощник ловува в гористи местообитания. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище за вида - изоставена проучвателна галерия в Безьов дол, непосредствено до границата на депо стерил, и 1075.934 дка ловни местообитания на вида.

ИП засяга пряко 19.101 дка ловни местообитания на вида (открити площи). Според литературни данни (Arlettaz 1999), индивидуалната ловна територия на вида е средно между 190 и 532 дка. Засегнатата площ се явява индивидуална ловна територия на не повече от 1 индивид. В същото време в границите на зоната са установени потенциални местообитания за 1056 до 2956 индивида, при установена популация от максимум 50. Ясно е, че тази численост е далеч под потенциала за поддържане на вида в зоната, и намаляването на площта на подходящите местообитания на големия нощник извън зоната няма да доведе до значително отрицателно въздействие за вида. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП няма да доведе до фрагментация на местообитания, поради голямата площ на полигоните в района, и тъй като се засягат само малки периферни участъци. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи, предвид високата мобилност на групата. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище на вида (отворена стара проучвателна галерия), което няма да се използва, докато трае строителството, или ще се използва временно, до започване работата на машините сутрин, при което индивидите, намиращи се в галерията, вероятно ще я напуснат. При започване на строителните дейности в района на депо стерил извън зимния период, въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Въздействието може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в галерията индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, зимуващата популация в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки. Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква, тъй като строителните дейности ще се извършват през деня, когато прилепите не са активни.

По време на експлоатацията старата проучвателна галерия вероятно ще продължи да не се използва от вида. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Безпокойство в ловните местообитания може да доведе до неизползването им от вида на площ от 569.042 дка. Въздействието ще е незначително, още повече, че през нощта активността на мината ще е по-слаба.

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия, и наличието на прилепи в нея. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 м н.в. Среща се в карстови ландшафти в цялата страна. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50 - 150 км). Хранителните местообитания включват преди всичко брегове на реки, езера и язовири, най-разнообразни открити хабитати като ливади и пасища, окрайнини на гори, населени места (около улични лампи), разредени гори,. екстензивни обработваеми площи, до около 5 - 20 км от убежищата. Избягва склопени, гъсти гори. Ловната територия е голяма, достига до хиляди хектари (Големански 2011, МОСВ 2013, Vincent et al. 2011, Rainho and Palmeirim 2011, Russo and Jones 2003).

Според стандартния формуляр в зоната зимуват между 10000 и 100000 индивида. През летния сезон видът е рядък (R), а по време на миграции - типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 7 находища на вида, с численост 2662 индивида през размножителния и 32878 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 411710 дка. Съгласно методиката, площта включва екотона между гори и открити пространства (обща ширина 40 м), но картния материал включва само площите около водни обекти.

Видът не е установен при теренните проучвания. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище за вида - изоставена проучвателна галерия в Безьов дол, непосредствено до границата на депо стерил, и 479.581 дка ловни местообитания на вида.

ИП засяга пряко 113.094 дка ловни местообитания на вида. Засегнатата площ се явява много малка част от индивидуална ловна територия на не повече от 1 индивид. Незначителното намаляването на площта на подходящите местообитания на 1 индивид извън зоната на практика няма да окаже въздействие върху вида, още повече че той ловува и в населени места. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

Видът ловува в разнообразни хабитати, вкл. в населени места. На практика фрагментация няма да има (степен 0).

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи, предвид високата мобилност на групата. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище на вида (отворена стара проучвателна галерия), което няма да се използва, докато трае строителството, или ще се използва временно, до започване работата на машините сутрин, при което индивидите, намиращи се в галерията, вероятно ще я напуснат. При започване на строителните дейности в района на депо стерил извън зимния период, въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Въздействието може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в галерията индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като незначително (степен 1), тъй като няма да повлияе многочислената зимуваща популация в границите на защитената зона. Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква, тъй като строителните дейности ще се извършват през деня, когато прилепите не са активни. Видът освен това е толерантен към човешко присъствие извън убежищата си (ловува в населени места).

По време на експлоатацията старата проучвателна галерия вероятно ще продължи да не се използва от вида. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква. Видът е толерантен към човешко присъствие извън убежищата си (ловува в населени места).

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия, и наличието на прилепи в нея. Въздействието се оценява като незначително (степен 1), тъй като няма да повлияе многочислената зимуваща популация в границите на защитената зона.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).

Среща се в цялата страна, в планините до 2500 м н.в. Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3 - 5 ха, в редки случаи 100 - 150 ха, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като много рядък (V). Видът не е проучван по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) в границите на зоната, вероятно поради незначителната популация, или липсата на такава.

Видът не е установен по време на теренните проучвания. Макар откритите площи в изследвания район да отговарят на характеристиките на потенциално местообитание на вида, те представляват изолиран “остров”, заобиколен с гъсти гори, които са непреодолима естествена бариера за заселването им от индивиди на вида. Това им разположение ги определя като непригодни за обитание от лалугера.

Видът не се среща в изследвания район. Липсват предпоставки за обитаването му от вида. Въздействия няма да има.

В началото на XX в. се среща в цялата страна. През 1965-1975 г. остават само 110-130 индивида в 5 гранични зони. През 80-те години започва експанзия, заради забраната на тровенето на хищници и увеличаването на дивите копитни; численост – 600 - 700 животни. През 1996 - 1999 г. – поне 1000 индивида. Сега намалява. В края на зимата обитава около 32000 km² със 100 - 120 семейства (средно 5 индивида) и численост 700 - 800 индивида (размножаващи се – 200 - 250 и нетериториални вълци – 25%), при средна плътност 5000 ха/индивид над 1000 м н.в., и 10000 ха под тази височина. Семейната територия е средно 15000 ha, съответно 25000 ха. През размножителния период обитава планините, частично Североизточна България. През есента и до средата на зимата слиза и в равнините. Предпочита трудно достъпни планински райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади. Моногамен, двойката е пожизнена. Размножават се само доминиращите двойки. Разгонване – януари - февруари. Малките, средно 4 - 6, се раждат през април. През септември семейството (5 - 8 вълка) се събира за есенно-зимен лов. Трофично, видът в Европа е синантропен. Основна плячка са диви копитни, овце, мърша, кучета, кози, магарета и др. (Големански 2011).

Според стандартния формуляр и данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната популацията наброява 88 - 89 индивида. Според предварителния модел на вида по споменатия проект района на ИП попада в зона с потенциални местообитания на вида, но е извън защитената зона.

Според нашите теренни проучвания популация на вълка в района на ИП (ливадите) не съществува, като причината не е липса на пригодни местообитания на вида в нея, а малката площ на територията и наличието на силен антропогенен натиск – лов, вкл. бракониерство, земеделие (в района на участъци до ливадите), автомобилен трафик и поддръжка на хидротехническите съоръжения при ливадите, и не на последно място интензивен дърводобив. Видът се среща в района концесията и е постоянен там. Той е установен в района на ИП по следи (отпечатъци от лапи) и екскременти в района на ливадите и в близост до тях (фигура № V.1-1). Вълкът беше регистриран по третостепенния път в района на ливадите: N41 56 01.3 E23 51 29.2; N41 56 23.6 E23 52 00.0. Оценката е приблизителна и е за минимум едно семейство вълци в района. На база на оскъдните данни не може да се направи точен извод за числеността. По анкетни данни от местни хора, вълци често се срещат в близост до изоставените кошари в западната част на ливадите. Именно там и ние установихме вида по следи от жизнената му дейност (фигура № V.1-2). Установихме, че хранителната база за вълка е много бедна – от всички направени снимки с фотокапани бяха заснети само два екземпляра сърна и един дива свиня. Установихме и, че бракониерството в района е много интензивно.

Фигура № V.1-1: Екскременти на вълк (Canis lupus) – ливадите срещу кошарите, в района на концесията.

Фигура № V.1-2: Разположение на регистрациите на вълк (сини триъгълници) по собствени данни спрямо ИП (червен контур), ограждението на ДЛС Чепино и границите на ЗЗ; жълт контур - концесионна площ.

ИП засяга пряко потенциални местообитания на вида, като те вече са силно негативно антропогенно повлияни. Въздействието ще е незначително (степен 1) и се изразява в отнемане на малък участък от временно обитаем район на ливадите – открито място, често избягвано от вълците.

ИП засяга пряко потенциални местообитания на вида, като те вече са силно негативно антропогенно повлияни. Въздействието ще се изразява в отнемане на малък участък от временно обитаем район. Видът ловува в разнообразни местообитания и подобна малка площ не би довела до съществена фрагментация. Въздействието ще е незначително (степен 1).

Ще се засили бариерният ефект от прилежащата зона на север към Велинград, в която регистрирахме усилен лов и бракониерство (ляв склон на дефилето на Грънчарица). С прилагането на подходящи мерки въздействието ще се намали.

По време на строителството ще бъдат обезпокоени индивидите, спорадично посещаващи района, само ако е наличен силен шумов ефект. Безпокойството ще окаже слаб, временен негативен ефект. Въздействието ще е незначително (степен 1).

По време на експлоатацията е възможно района да не бъде въобще посещаван от вълци поради безпокойството. Предвид малката засегната площ от вече подложен на антропогенен натиск район, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

Вълкът е достатъчно бърз и предпазлив, а транспортната и строителната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на строителството. Въздействие няма да има (степен 0).

Вълкът е достатъчно бърз и предпазлив, а транспортната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на експлоатацията. Въздействие няма да има (степен 0).

До края на XIX в. е обитавала всички планини и в Лудогорието. След 30-те години на XX в. се запазва само в Централна Стара планина и Рило-Родопския масив. Около 1980 г. числеността е 600 индивида, през 1992 г. – към 800, но е преувеличена. Обитава територия с площ 1.1 млн. ха. Числеността и в Централна Стара планина към 2007 г. е 150- 190 индивида (с малките), в Рило-Родопския масив – 300 - 360. В съседните планини скитат 25 - 30, главно млади мечки. В двете метапопулации полово зрелите индивиди са 55 - 70 и 115 - 140 (включително тези от гръцките Родопи). Оценката на А. Дуцов за числеността в България е сходна – 415 - 555 индивида. От 1988 г. има случаи на преминали в Западна Стара планина мечки, от изток или най-вероятно от Сърбия. Местообитания на вида са иглолистни и широколистни гори обикновено над 600 - 1000 м н.в., субалпийски храсталаци, скални масиви и ждрела. Женските са полово зрели на 3 - 4 години, мъжките на 5 - 6. Разгонването е най-често през май - юни. Женската ражда веднъж на 2 - 3 години главно в пещери, често около горната граница на гората. Малките, средно 2, се раждат най-често през януари, напускат бърлогата през април и следват майка си 2 години. У нас задължителна летаргия имат само бременните женски. Районът на териториалните мечки обикновено е между 1500 и 5000 ха (Големански 2011).

Според стандартния формуляр и данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната популацията наброява 120 индивида. Според предварителния модел на вида по споменатия проект района на ИП попада в зона с потенциални местообитания на вида, но е извън защитената зона (МОСВ 2013).

Според нашите теренни проучвания популация на мечката в района на ИП (ливадите) не съществува, като причината не е липса на пригодни местообитания на вида в нея, а по-скоро наличието на силен антропогенен натиск – лов, вкл. бракониерство, земеделие (в района на участъци до ливадите), автомобилен трафик и поддръжка на хидротехническите съоръжения при ливадите, и не на последно място интензивен дърводобив. Видът е установен в района на Аландере по следи (фигура № V.1-3) и чрез заснемане с фотокапан (фигура № V.1-4). Оценката по Аландере възлиза на два възрастни индивида. В района на Аландере беше установен един мъжки индивид (по следи и заснемане с фотокапан) и един женски (само по следи). По анкетен метод установихме, че мечката се среща спорадично в района на ИП. Постоянно пребиваващи и размножаващи се индивиди има по билото, където в стари минни галерии мечките прекарват зимните месеци. Мечките се хранят с фуража от хранилките в района на горското стопанство, като пристигат от юг и от изток. Местообитанията на вида в района могат да считат като оптимални за хранене и миграция, но са силно антропогенно повлияни, особено в района на ливадите (мястото на ИП). Бракониерството е много интензивно, особено в участъка между р. Грънчарица и с. Грашево. Регистрации: следи - N41 54 51.5 E23 55 01.1, N41 54 57.7 E23 55 19.5, N41 54 52.6 E23 55 14.2, N41 55 16.8 E23 55 24.3, N41 54 53.5 E23 54 48.1; фотокапан - N41 54 53.4 E23 55 03.0.

Фигура № V.1-3: Следи от мечка (Ursus arctos) в района на Аландере.

Фигура № V.1-4: Снимка на мечка (Ursus arctos) от фотокапан в района на Аландере.

Фигура № V.1-5: Разположение на регистрациите на мечка (сини триъгълници) по собствени данни спрямо ИП (червен контур), ограждението на ДЛС Чепино и границите на ЗЗ; жълт контур - концесионна площ.

ИП засяга пряко потенциални местообитания на вида, но те са второстепенни, силно негативно антропогенно повлияни. Въздействието ще е незначително (степен 1) и се изразява в отнемане на малък участък от потенциално обитаем район на ливадите – открито място, често избягвано от мечките.

ИП засяга пряко потенциални местообитания на вида, като те вече са силно негативно антропогенно повлияни. Въздействието ще се изразява в отнемане на малък участък от потенциално обитаем район. Видът търси храна в разнообразни местообитания и подобна малка площ не би довела до съществена фрагментация. Въздействието ще е незначително (степен 1).

Ще се засили бариерният ефект от прилежащата зона на север към Велинград, в която регистрирахме усилен лов и бракониерство (ляв склон на дефилето на Грънчарица). С прилагането на подходящи мерки въздействието ще се намали.

По време на строителството ще бъдат обезпокоени индивидите, евентуално посещаващи района, само ако е наличен силен шумов ефект. Безпокойството ще окаже слаб, временен негативен ефект. Въздействието ще е незначително (степен 1).

По време на експлоатацията е възможно района да не бъде въобще посещаван от мечки поради безпокойството. Предвид малката засегната площ от вече подложен на антропогенен натиск район, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. Мечката е достатъчно бърза и предпазлива, а транспортната и строителната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на строителството. Въздействие няма да има (степен 0).

Мечката е достатъчно бърза и предпазлива, а транспортната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на експлоатацията. Въздействие няма да има (степен 0).

До 30-те години на XX в. се среща почти навсякъде с численост 4000 - 5000 индивида, но през 50-те намалява застрашително. През периода 1970 - 1990 г. увеличава числеността си на 800 - 1400 индивида. Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 600 м н.в. на 54% от водосборите; 600 - 1100 m н.в. на 27%; 1100 - 1500 m н.в. – на 19% (в Западните Родопи). Числеността към 2007 г. (без малките) е около 1300 - 1500 индивида, при средна дължина на индивидуалната речна територия 5 - 15 км и 2 - 5 км на бреговите ивици на затворени водоеми и Черно море, с 800 - 1000 размножаващи се индивиди. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Местообитанията са естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15 - 20 км: със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна рибна фауна и минимум маса от 40 kg/hа, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2 - 4) се раждат през март - август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката (средно 62% пролет - лято и 74% есен - зима). Спомагателна храна: ракообразни (14 и 7.5% съответно, при изобилие до 51%), жаби (11, 6%, и до 23%), бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина (Големански 2011).

Според стандартния формуляр и данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) в зоната общо 565.98 км брегове са пригодни за видрата с различна степен на пригодност, с общо 30 - 40 възрастни видри и общо 50 - 60 индивиди от всички възрастови групи (млади, полувъзрастни и възрастни), в определен момент от развитието и състоянието на популацията (раждане на малки, присъствие на миналогодишни малки, скитащи и др.).

Според нашите теренни проучвания популация на видрата в района на ИП не съществува, като няма и пригодни постоянно обитаеми местообитания на вида в нея. Река Грънчарица се явява второстепенно временно обитаемо местообитание на вида през летния период, в който 1 до 2 индивида се хранят и го посещават спорадично. Заснет е един индивид (фигура № V.1-6), след като той беше регистриран по следи върху пясъчна коса по р. Грънчарица (фигура № V.1-7).

Фигура № V.1-6: Видра (Lutra lutra) в поречието на р. Грънчарица, заснета след регистрирането на следите на същото място.

Фигура № V.1-7: Следи от видра (Lutra lutra) в поречието на р. Грънчарица, 25.04.2015 г.

Видът вероятно спорадично посещава горното течение на река Грънчарица в района на ливадите. ИП засяга пряко потенциални местообитания на вида, но те са второстепенни, временно обитаеми. Въздействието ще е незначително (степен 1) и се изразява в отнемане на малък участък от временно обитаем район от периферия на индивидуален участък на един индивид.

ИП засяга пряко потенциални местообитания на вида, но те са второстепенни, временно обитаеми. Въздействието ще се изразява в отнемане на малък участък от временно обитаем район от периферия на индивидуален участък на един индивид. Въздействието ще е незначително (степен 1).

Планинските била, върхове и вододели са естествени бариери за вида. Тъй като мястото на ИП е разположено в близост до горен участък от река, бариерен ефект няма да има или ще е незначителен, ако се отнеме малък участък от временно обитаем район от периферия на индивидуален участък на един индивид.

По време на строителството ще бъде обезпокоен един индивид, спорадично посещаващ района. Безпокойството ще окаже слаб, временен негативен ефект. Въздействието ще е незначително (степен 1).

Видът се среща често в силно антропогенизирани райони и когато не е директно преследван, а има подходящи местообитания в тях, човешкото присъствие не е проблем. Поради предимно нощната си активност директно съприкосновение с човека няма да има и видрата може да използва водоемите в близост до ИП по времена експлоатация, ако са налични пригодни местообитания – чисти води и хранителна база. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. Видрата е достатъчно бърза и предпазлива, а транспортната и строителната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на строителството. Въздействие няма да има (степен 0).

Видрата е достатъчно бърза и предпазлива, а транспортната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на експлоатацията. Въздействие няма да има (степен 0).

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ха. Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май. (Големански 2011, Gorsuch and Lariviere 2005, Macdonald and Barrett 1993, Murariu et al. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът не е регистриран в зоната. Налице са 2 регистрации в близост до зоната (на разстояние до 10 километра от границите й), които са на територията на съседната ЗЗ „Бесапарски Възвишения”. Това показва, че целевият вид се среща в близост до ЗЗ „Родопи - Западни” и има вероятност да навлиза в нея. Същевременно поради значително по-неподходящите условия (преобладаващи горски хабитати, по-суров планински климат, липса на оптимална плячка – лалугер) в сравнение с близко разположената ЗЗ „Бесапарски Възвишения”, не е целесъобразно да се говори за популация на пъстрия пор на територията на разглежданата зона. По-вероятно е само отделни екземпляри да навлизат в ниските части на Западните Родопи, разположени в периферните части на ЗЗ. В миналото видът е регистриран в южните части на Западните Родопи, но липсват по-съвременни данни за този район (МОСВ 2013).

Пъстрия пор (Vormela peregusna) не е установен в района на концесията по време на теренните проучвания. Не са установени и по-едри гризачи, които са основната храна на вида, с изключение на водния плъх, от който е установено едно находище с малочислена популация. Потвърдени са изводите от специфичния доклад за този вид по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013) за преобладаващите условия в зоната:

1. В района преобладават горски хабитати. Откритите тревни местообитания в района непосредствено около находището са своеобразен “остров” с площ около 40 ха, която е недостатъчна, за да може да се разглеждат тези терени като потенциално местообитание за вида (съгласно методиката по проекта, за такова се приема всеки полигон с комбинация от потенциалните местообитания, който има обща площ над 100 ха на пасища, ливади, изоставени градини, лозя и орни земи, площите от парцели с подходящи местообитания са разположени помежду си на по-малко от 600 метра, и между площите от парцели с подходящи местообитания няма изолационни бариери - недефрагментирани линейни инфраструктури и пътища с над 2400 коли на ден, урбанизирани структури, горски масиви без открити пространства с повече от 500 метра широчина);

2. Климатът в района е типично планински, а е известно, че видът не се среща във високите части на планините (МОСВ 2013).

Фактите показват, че присъствието на вида в района на ИП е изключено, тъй като липсват потенциални местообитания за вида и оптимална плячка.
Въздействия върху вида

Видът не се среща в изследвания район. Липсват предпоставки за обитаването му от вида. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху пъстрия пор (Vormela peregusna).

Видът е реликт от ледниково време със 7 подвида в Алпите, Карпатите, Кавказ, Мала Азия и Балканския полуостров. У нас обитава балканската дива коза (R. r. balcanica Bolkay, 1925), разпространена в някои по-високи планини на Балканите (без Хърватия). В миналото е обитавала Стара планина, Средна гора, Витоша и Рило-Родопския масив. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. застрашително намалява. До 2005 г. нараства на 1600 - 1800 индивида: Централен Балкан – 200 - 220, Рила – 450 - 500, Пирин – 200, Западни Родопи – 750 - 850 индивида. Плътността върху обитаваната площ у нас е средно 1 - 2 инд./100 ха. Обитава стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона. Разгонването в Стара планина е октомври - ноември, в Пирин – ноември - средата на декември. Повечето женски започват да се размножават през третата година, а мъжките през четвъртата и петата. Бременността е 160 - 175 дни; най-често ражда 1 малко. През лятото и ранната есен стадата на женските достигат 40 - 50 животни. Храни се през деня (Големански 2011).

Според стандартния формуляр зоната се обитава от 845 - 1065 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) тази численост е завишена и включва данни за популации извън зоната. Числеността в зоната е оценена на 300 - 380 индивида през пролетта (без ярета), със среден прираст от 20%. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 561960 дка, което създава оптимални условия за до 2500 индивида.

ИП е извън границите на ЗЗ. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Най-близките такива са източната част на дефилето на р. Грънчарица, особено скалистите терени по южния склон на дефилето (левия географски бряг на реката). На това място е и единствената регистрация на вида по време на собствените ни проучвания (фигура № V.1-8). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) това са и най-близките до ИП местообитания на вида. Най-близките регистрации на вида според проекта са около пътя Велинград - Сърница, между отбивката за с. Кръстава и черния път по Софан дере (вж. специфичния доклад за вида в зоната, МОСВ 2013). Съгласно проведеното моделиране, тези регистрации са на животни от популация, обитаваща масива на вр. Голяма Сютка. Вероятно дивата коза само спорадично посещава този район, поради интензивното човешко присъствие там (усиления автомобилен трафик по третостепенния път за с. Кръстава, дърводобива, лова и др.). Въпреки това вида е установен там, вероятно поради наличие на храна, свързано с подхранването на дивеча в ограждението на ДЛС Чепино, разположено между р. Грънчарица и Софан дере (фигура № V.1-9).

Фигура № V.1-8: Дива коза (Rupicapra rupicapra) извън района на концесията, в близост при отбивката за с. Кръстава от пътя за Сърница, дефиле на р. Грънчарица (N41 56 09.0, E23 55 14.8; снимка от фотокапан).

Фигура № V.1-9: Разположение на регистрациите на дива коза (Rupicapra rupicapra) по собствени данни (червен триъгълник с номер на GPS точка) и по МОСВ 2013 (синя елипса) спрямо ИП (червен контур), ограждението на ДЛС Чепино и границите на ЗЗ; жълт контур - концесионна площ.

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. В обхвата на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Бариерен ефект може да окаже повишения трафик в резултат от транспортирането на добитата руда по трасето от ИП в посока пътя Велинград - Сърница. В резултат на безпокойството от този трафик индивидите от вида ще бъдат затруднени, или изобщо няма да използват подходящите за тях местообитания северно от р. Грънчарица. Въздействието ще е незначително (степен 1), тъй като поемния капацитет на потенциалните местообитания в зоната е достатъчно голям, за да могат те да се използват оптимално от засегнатите индивиди, вместо тези северно от р. Грънчарица, които са и извън границите на ЗЗ. Това се подкрепя и от нашия извод, че територията северно от р. Грънчарица се ползва спорадично от индивиди от вида. Друг факт, обуславящ незначителното въздействие е, че трафика няма да възпрепятства придвижването на индивиди от вида от територията на зоната (хипотетично от популацията, обитаваща масива на вр. Голяма Сютка) към ограждението на ДЛС Чепино, тъй като не се предвижда транспорт в посока с. Сърница, където са и регистрациите на вида по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013). Този незначителен бариерен ефект може да се намали допълнително чрез подходящи мерки.

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на техниката на 245 м от промишлената площадка и депо стерил) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в района на ливадите и в горските масиви около тях. Дивата коза е достатъчно бърза и предпазлива, а транспортната и строителната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на строителството. Въздействие няма да има (степен 0).

Дивата коза е достатъчно бърза и предпазлива, а транспортната техника е достатъчно бавна, за да не се наблюдава смъртност по време на експлоатацията. Въздействие няма да има (степен 0).