V.1.2. Защитена Зона „Западни Родопи”, код BG0002063

V.1.2. Защитена Зона „Западни Родопи”, код BG0002063

Предмет на опазване в ЗЗ Западни Родопи са 24 вида птици от Приложение І на Директива 2009/147 за опазване на дивите птици и 5 вида птици от Приложение ІІ на Директивата.

Разработването на находището и отделните елементи на ИП няма да засегнат местообитания на вида извън защитената зона, както и местообитания на вида в защитената зона. В района на ИП липсват местообитания на вида (гнездови, хранителни, места за укритие, почивка и др.). Няма да има въздействие върху вида. Без въздействие (степен 0).

Липсват местообитания на вида в района на ИП. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Липсват местообитания на вида в района на находището и концесията като цяло. Територията на площадката (депо „Стерил”) е на 850 м от границата на ЗЗ. Местообитанията на вида са значително по-далеч, южно от площадката. Няма да има безпокойство върху вида. Без въздействие (степен 0).

В района на ИП липсват местообитания на вида. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Видът не е чувствителен към движението на транспортни средства и няма данни за сблъсък на индивиди с транспортни средства. Рискът от сблъсък с транспортни средства при експлоатацията е минимален.

Видът е слабо уязвим от сблъсък с електропроводи. Въздушният електропровод (20 kV), макар и далеч от местообитания на вида е потенциална заплаха. Наблюдавани са смъртни случаи на бухали от далекопроводи в района на Калиакра (лични данни). Могат да се предложат мерки които ще сведат риска от сблъсък до минимум. Незначително въздействие (степен 1).
Бял щъркел /Ciconia ciconia/.

Биология на вида: Палеарктичен вид, който гнезди в Европа (без Финландия, Норвегия, Англия, Ирландия, Исландия и Кипър), Азия и Африка. Европейската популация е около 180 000 гнездещи двойки. Синантропен вид, който гнезди предимно в населени места. „Уязвим вид”, включен в Червената книга на България. У нас популацията наброява около 5000 двойки. Храни се в по-обширните обработваеми площи и влажните зони и ливади.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Белият щъркел гнезди в населените места и използва районите на защитените зони за намиране на храна. В зоната гнездят едва 2 двойки. Гнездовата численост на вида в Западните Родопи е ниска. Защитената зона не е и изявен миграционен коридор. Възможно е малобройни ята щъркели да използват земеделските земи в зоната и около водоемите като място за пренощуване или хранене. Като цяло числеността на белият щъркел в тази част на страната е много ниска поради екологичните условия, които не отговарят на изискванията на вида. Не е установен през 2012 г при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013). Не гнезди в UTM квадрат GM34, където е находище ”Грънчарица център” (Янков, 2007). Не е наблюдаван по време на теренните проучвания.

Въздействия:

- пряко унищожаване на местообитания

Разработването на находището и отделните елементи на ИП няма да засегнат местообитания на вида извън защитената зона, както и местообитания на вида в защитената зона. В района на ИП липсват местообитания на вида (гнездови, хранителни, места за укритие, почивка и др.). Няма да има въздействие върху вида. Без въздействие (степен 0).

Липсват местообитания на вида в района на ИП. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Липсват местообитания на вида в района на находището и концесията като цяло. Територията на площадката (депо „Стерил”) е на 850 м от границата на ЗЗ. Видът не е чувствителен към присъствието на хора и техника. Няма да има безпокойство върху вида. Без въздействие (степен 0).

В района на ИП липсват местообитания на вида. Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Пряка смъртност на индивиди следствие сблъсък е много малко вероятна, поради спецификата на поведението на вида и полет надвишаващ габарита на превозните средства. Макар и рядко са наблюдавани щъркели блъснати от превозни средства. Ниската скорост на МПС ограничена от географията на терена, допълнително ограничава въздействието. При смъртност на индивиди въздействието ще е в ниска степен, за което не е необходимо прилагане на смекчаващи мерки (степен 1).

Видът е уязвим от сблъсък с електропроводи. Въздушният електропровод (20 kV), макар и далеч от местообитания на вида е потенциална заплаха. Многократно са наблюдавани смъртни случаи на бели щъркели от далекопроводи, особено по време на миграция. Необходимо е да се предложат мерки, които ще сведат риска от сблъсък до минимум. Въздействие от смъртност с ел. проводи – средна степен (степен 2).
Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos ).

Биология на вида: Рядък вид кълвач. Белогърбият кълвач е вторият най-рядък представител на сем. Кълвачови (Picidae) в България. Разпространен е основно в Странджа, Стара планина, Рило-Родопския масив, Беласица, Славянка и др., като обитава главно широколистни и смесени (по-рядко иглолистни) гори със стари дървета между 200 м.н.в. и горната граница на гората в планините. Гнезди в стари гори с повалени и паднали дървета. Постоянен вид. Предпочита широколистни гори. В иглолистните гори е по-многочислен в смърчовите гори. „Застрашен вид” включен в Червената книга на България.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: Гнезди с численост около 75 двойки в зона „Западни Родопи”. Зоната е от значение за опазване на вида. Не е установен през 2012 г при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013). Гнезди в UTM квадрат GM34, където е находище ”Грънчарица център” (Янков, 2007). Не е наблюдаван по време на теренните проучвания в района на находището.

Въздействия:

- пряко унищожаване на местообитания

При разработването на находището и отделните елементи на ИП ще се засегнат потенциални местообитания на вида извън защитената зона. Очаква се незначително унищожаване на местообитания да има от депото за стерил (източна и южна граница при координатни точки – 2, 3 и от 10 до 23) и взривния склад, засягащ иглолистни гори на площ около 1.77 дка. Въздействието ще е в незначителна степен (степен 1).

Разработването на находището няма да фрагментира местообитания на вида. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Очаква се безпокойство в ниска степен по време на строителството и експлоатацията на обекта. Незначително въздействие (степен 1).

Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Пряка смъртност на индивиди следствие сблъсък с движещи се МПС няма да има.

Видът не е уязвим от сблъсък с електропроводи. Без въздействие (степен 0).
Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum ).

Биология на вида: Сибирско-канадски вид. Глациален реликт. Видът обитава единствено иглолистни гори във високите части на планините, над 1500 м.н.в. Застрашен вид в Червената книга на България. Отрицателно действащи фактори са изсичане на старите иглолистни и букови гори и фрагментиране на масивите им.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В защитена зона „Западни Родопи” гнездят 63 двойки. Числеността й е между 3 и 10 двойки според „Доклада на гнездящите птици в зоната (табл. 27)”. Зоната е от значение за опазване на вида. Не е установена през 2012 г при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013). Не гнезди в UTM квадрат GM34, където е находище „Грънчарица център” (Янков, 2007). Не е наблюдавана по време на теренните проучвания в района на находището.

Въздействия:

- пряко унищожаване на местообитания

Разработването на находището и отделните елементи на ИП няма да засегнат местообитания на вида извън защитената зона, както и местообитания на вида в защитената зона. В района на ИП липсват местообитания на вида (гнездови, хранителни, места за укритие, почивка и др.). Няма да има въздействие върху вида. Без въздействие (степен 0).

Разработването на находището няма да фрагментира местообитания на вида. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Липсват местообитания на вида в района на находището и концесията като цяло. Територията на площадката (депо „Стерил”) е на 850 м от границата на ЗЗ. Местообитанията на вида са значително по-далеч, източно от площадката. Няма да има безпокойство върху вида. Без въздействие (степен 0).

Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Пряка смъртност на индивиди следствие сблъсък с движещи се МПС няма да има.

Видът не е уязвим от сблъсък с електропроводи. Без въздействие (степен 0).
Горска чучулига (Lullula arborea).

Биология на вида: Европейски вид, населяващ Европа, Северозападна Африка и Близкият Изток. Обитава смесени и широколистни келяви горички на границата между откритите пространства и гората, сухи тревни съобщества и храсталаци. Представена е с добра численост през гнездовия период в цялата страна. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В зоната гнездят около 200 двойки. Според „Доклада на гнездящите птици в зоната (табл. 27)“ числеността й е между 150 и 450 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) са установени 1-2 гнездящи двойки. Не гнезди в UTM квадрат GM34 (Янков, 2007). Не е наблюдавана и по време на теренните проучвания.

Въздействия:

- пряко унищожаване на местообитания

При разработването на находището и отделните елементи на ИП ще се засегнат потенциални местообитания на вида извън защитената зона. Очаква се незначително унищожаване на местообитания да има от депото за стерил (източна и южна граница при координатни точки – 2, 3 и от 10 до 23) и взривния склад, засягащ иглолистни гори на площ около 1,77 дка. Въздействието ще е в незначителна степен (степен 1).

Разработването на находището няма да фрагментира местообитания на вида. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Очаква се безпокойство в ниска степен по време на строителството и експлоатацията на обекта, върху птици извън ЗЗ. Незначително въздействие (степен 1).

Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Пряка смъртност на индивиди следствие сблъсък с движещи се МПС няма да има.

Видът не е уязвим от сблъсък с електропроводи. Без въздействие (степен 0).
Глухар (Tetrao urogallus).

Биология на вида: Рядък за страната вид с петнисто разпространение във високите иглолистни райони на Рила, Пирин, Западни Родопи и Западна Стара планина. Популацията у нас е около 1200-2200 мъжки птици (Янков, 2007). Вид чувствителен към човешко присъствие. Обитава отдалечени, стари иглолистни гори от 1100 до 2200 м н.в. Включен в Червената книга в категорията застрашен вид.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В защитена зона „Западни Родопи” популацията наброява около 670 териториални мъжки птици. Птиците обитават целогодишно труднодостъпни местообитания в стари високопланински иглолистни гори. Числеността на вида е 878 териториални мъжки птици според „Доклада на гнездящите птици в зоната (табл. 27)“. Зоната е от значение за опазване на вида, като поддържа най-многочислената популация на вида в страната. През 2012 г при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) са установени 3 индивида, като прилаганата методика не позволява целенасочено проучване на вида. Гнезди в UTM квадрат GM34, където е находище ”Грънчарица център” (Янков, 2007). Не е наблюдаван по време на теренните проучвания в района на находището, което е около 1200 м н.в. В Родопите видът обитава труднодостъпни райони на височина над 1600 – 1700 м н.в.

Въздействия:

- пряко унищожаване на местообитания

Разработването на находището и отделните елементи на ИП няма да засегнат местообитания на вида извън защитената зона, както и местообитания на вида в защитената зона. В района на ИП липсват местообитания на вида (гнездови, хранителни, места за укритие, почивка и др.). Районът е твърде урбанизиран, движение на хора, автомобили, стопански дейности, паша на домашни животни. Няма да има въздействие върху вида. Без въздействие (степен 0).

Разработването на находището няма да фрагментира местообитания на вида. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Липсват местообитания на вида в района на находището и концесията като цяло. Територията на площадката (депо „Стерил”) е на 850 м от границата на ЗЗ. Няма да има безпокойство върху вида. Без въздействие (степен 0).

Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Пряка смъртност на индивиди следствие сблъсък с движещи се МПС няма да има.

Видът не е уязвим от сблъсък с електропроводи. Без въздействие (степен 0).
Земеродно рибарче (Alcedo atthis).

Биология на вида: Принадлежи към фауната на стария свят. Разпространено е в Южна Европа и Южна Азия. Гнезди в дупки по бреговете на реки, язовири, рибарници, старици на реки и др. с чисти води и богати на риба. Храни се с дребни рибки, жаби и насекоми. Постоянен вид у нас с размер на популацията около 1000 – 2000 двойки.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В зоната гнезди с численост около 9 двойки, между 7 и 12 двойки по стандартния формуляр. Числеността на вида е между 3 и 14 двойки според „Доклада на гнездящите птици в зоната (табл. 27)“. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) видът не е установен. Не гнезди в UTM квадрат GM34 (Янков, 2007). Не е наблюдаван вида при теренните проучвания.

Въздействия:

- пряко унищожаване на местообитания

Разработването на находището и отделните елементи на ИП няма да засегнат местообитания на вида извън защитената зона, както и местообитания на вида в защитената зона. В района на ИП липсват местообитания на вида (гнездови, хранителни, места за укритие, почивка и др.). Няма да има въздействие върху вида. Без въздействие (степен 0).

Разработването на находището няма да фрагментира местообитания на вида. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Липсват местообитания на вида в района на находището и концесията като цяло. Територията на площадката (депо „Стерил”) е на 850 м от границата на ЗЗ. Няма да има безпокойство върху вида. Без въздействие (степен 0).

Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Пряка смъртност на индивиди следствие сблъсък с движещи се МПС няма да има.

Видът не е уязвим от сблъсък с електропроводи. Няма да има смъртност на индивиди по време на експлоатацията. Без въздействие (степен 0).
Козодой (Caprimulgus europaeus).

Биология на вида: Палеарктичен вид, населяващ Европа, Азия и Северозападна Африка. Гнездящ, прелетен вид. Обитава гори в близост до сечища. Активен е привечер и през нощта. Храни се с насекоми, ловува над открити площи, сечища и изредени гори. По-рядък е в иглолистните и смесени гори.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В зоната гнезди с численост около 190 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) не са установени гнездящи двойки. Гнезди в UTM квадрат GM34 (Янков, 2007).

Въздействия:

- пряко унищожаване на местообитания

При разработването на находището и отделните елементи на ИП ще се засегнат потенциални местообитания на вида извън защитената зона. Очаква се незначително унищожаване на местообитания да има от депото за стерил (източна и южна граница при координатни точки – 2, 3 и от 10 до 23) и взривния склад, засягащ иглолистни гори на площ около 1.77 дка. Въздействието ще е в незначителна степен (степен 1).

Разработването на находището няма да фрагментира местообитания на вида. ИП ще е без въздействие върху фрагментацията на местообитанията. Без въздействие (степен 0).

ИП не засяга територии, които имат функцията на биокоридори за вида. Без въздействие (степен 0).

Очаква се безпокойство в ниска степен по време на строителството и експлоатацията на обекта, върху птици извън ЗЗ. Незначително въздействие (степен 1).

Няма вероятност от смъртност на индивиди по време на строителството на отделните елементи, предхождащи експлоатацията на находището. Без въздействие (степен 0).

Пряка смъртност на индивиди следствие сблъсък с движещи се МПС няма да има.

Видът не е уязвим от сблъсък с електропроводи. Няма да има смъртност на индивиди по време на експлоатацията. Без въздействие (степен 0).
Лещарка (Bonasa bonasia)

Биология на вида: Сибирски вид, гнездящ в Северна Европа. Балканския полуостров е южна граница на ареала на вида. Гнезди в стари разредени горски формации с богат подлес и крайречна широколистна растителност. Вид който гнезди в планините – Рила, Пирин, Западни Родопи и Стара планина при надморска височина над 800 м. Лещарките са чувствителни към човешко присъствие и водят скрит начин на живот. Избягват курортни зони и населени места поради целогодишното антропогенно натоварване.

Състояние на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение: В защитената зона „Западни Родопи” размера на популацията наброява около 600 териториални мъжки птици. Числеността на вида е между 200 и 400 териториални мъжки птици според „Доклада на гнездящите птици в зоната (табл. 27)“. Зоната е от значение за опазване на вида. Популацията в зоната е стабилна, като птиците обитават труднодостъпни местообитания. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) не са установени птици. Гнезди в UTM квадрат GM34 (Янков, 2007). Видът е наблюдаван при теренните проучвания през размножителния период на около 1500 м западно от границата на концесията и находището (GPS координати 41º 56,115 и 23º 50,480).