Доклад за оценка за съвместимост на " общ устройствен план на община търговище"

Изтегляне 1.82 Mb.

страница	9/12
Дата	20.08.2018
Размер	1.82 Mb.
	#81579
Тип	Доклад

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12

1307 Остроух нощник (Myotis blythii):

Биология на вида: В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от около 130 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 м н.в. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Характерен пещерообитаващ вид. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 60% от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae), които лови в открити райони, пасища и често в прясно окосени ливади. У нас извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 до 80 км.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът присъства в пещерата „Марина дупка” през летния период, когато са регистрирани 13 индивида.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като нито една от устройственвите зони не засяга пряко или косвено негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1324 Голям нощник (Myotis myotis)

Биология на вида: В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Пещерообитаващ вид, формиращ смесени колонии с остроухия нощник. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 км, максимум до 15 км от убежището.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът е новоустановен в Зоната. Присъства в пещерата „Марина дупка” през летния период, когато са регистрирани 13 индивида.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като нито една от устройственвите зони не засяга пряко или косвено негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi):

Биология на вида: Характерен пещерообитаващ вид. Формира смесени колонии с други видове подковоноси прилепи. Все още с недобре проучена биология. Изцяло свързан с карстови райони.

Състояние на популацията в ЗЗ: Зоната е точкова (пещера) и цялата представлява местообитание с високо качество за срещането на вида. До настоящия момент видът не е регистриран в убежището.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като нито една от устройственвите зони не засяга пряко или косвено негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii):

Биология на вида: Среща се в ниските части на страната, предимно в Южна България. Предпочита гористи карстови и скалисти терени. Пещерообитаващ вид, формира смесени колонии с други видове подковоноси прилепи.

Състояние на популацията в ЗЗ: Зоната е точкова (пещера) и цялата представлява местообитание с високо качество за срещането на вида. До настоящия момент видът не е регистриран в убежището.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като нито една от устройственвите зони не засяга пряко или косвено негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus):

Биология на вида: През размножителния период, трицветеният нощник най-често формира смесени колонии с подковоноси прилепи (Rhinolophus spp.). В България е установена най-дългaтa миграция на вида – 105 км (от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки при х. Плевен в Централен Балкан). Ловува и над водни площи. Първично пещерен обитател, в райони без пещери видът се среща и в мазета на изоставени постройки, тавани на църкви и къщи, стари военни бункери и други убежища. Най-много са убежищата в ниско-планинския пояс (400-500 м). Единични екземпляри са установявани до ок. 1500 m в Централна Стара планина и в Западните Родопи. Обитанието на трицветния нощник в България може да се счита за сезонно (от април до септември), защото досега у нас не са открити големи зимуващи колонии. В известните у нас около 30 размножителни колонии броят на индивидите наброява средно от 300 до 1000. Предпочита площи с храстова или дървесна растителност.

Състояние на популацията в ЗЗ: Зоната е точкова (пещера) и цялата представлява местообитание с високо качество за срещането на вида. До настоящия момент видът не е регистриран в убежището.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като нито една от устройственвите зони не засяга пряко или косвено негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1305 Южен подковонос (Rhynolophus euryale):

Биология на вида: Пещерообитаващ вид, формиращ понякога многохилядни зимни и размножителни колонии. Местен вид, като най-дългите миграции рядко надхвърлят 100 км. Предпочита гористи карстови райони. За убежища използва предимно пещери. Обикновен обитател на карстовите райони у нас, често се среща до около 1000 м н.в.

Състояние на популацията в ЗЗ: Зоната е точкова (пещера) и цялата представлява местообитание с високо качество за срещането на вида. Установена е многочислена размножителна колония (около 300 индивида).

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като нито една от устройственвите зони не засяга пряко или косвено негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
2635 Пъстър пор (Vormela peregusna):

Биология на вида: Рядък вид, разпространен в цялата страна. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. Предпочита сухи и открити местообитания, тревисти ландшафти, ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия. Населява и по-гористи храсталачни места. Предпочитани са райони обитавани от едри колониални гризачи.

Състояние на популацията в ЗЗ: Липсват данни за вида.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
Природно местообитание 8310 „Неблагоустроени пещери” не се нарушава по никакъв начин и въздействие върху него няма да има.

Нито един от елементите на Общия устройствен план на общината не засяга пряко или косвено местообитания и видове, предмет на опазване в ЗЗ. Защитената зона няма да бъде пряко засегната от общия устройствен план на община Търговище.

5.1.2. BG0000173 „Островче” по Директива 92/43 ЕЕС

Не се засяга от новопредвидени елементите на ОУП

Бозайници

Предмет на опазване в ЗЗ са четири вида бозайници:

1352 Европейски вълк (Canis lupus)

Биология на вида: У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали. През есента и зимата слиза може да се срещне и в равнините, където има храна – копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, мърша, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие.

Състояние на популацията в ЗЗ: Няма доказано присъствие на вида на базата на негови регистрации и съответно няма ефективно заети местообитания в ЗЗ. Не са регистрирани местообитания, подходящи за сърцевинна зона за европейски вълк.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1355 Видра (Lutra lutra)

Биология на вида: Среша се почти из цялата страна с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. С най-голяма плътност е популацията в Югоизточна България. Обитава течащи (реки и бреговете на планински потоци) и стоящи сладководни водоеми (езера, блата, язовири) в цялата страна. Като вид с полуводен начин на живот, видрата е силно привързана към водоеми с добри рибни запаси, които са основен хранителен ресурс за вида. Храни се главно с риба, жаби, охлюви, насекоми, раци, яйца на малки птици. Предимно нощно животно.

Състояние на популацията в ЗЗ: По време на теренната работа в рамките на проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” не е установено присъствието на вида в зоната.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1335 Лалугер (Spermophilus citellus)

Биология на вида: Среща се почти в цялата страна. Населява открити тревисти местообитания в широк диапазон надморски височини. Формира относително обособени популационни групировки - “колонии”. Степен вид – обитава райони с добре развит почвен слой - основно сухи тревни съобщества, пасища, необработваеми площи, агроценози. Ражда един път годишно и спи зимен сън без пробуждане. Храни се с различни треви и техните семена, понякога с насекоми. Не прави запаси.

Състояние на популацията в ЗЗ: В Зоната са установени 9 сравнително подходящи местообитания за вида, но в тях не е ригистриран. На практика отсъстват ефективно заети местообитания.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
2635 Пъстър пор (Vormela peregusna):

Биология на вида: Представена е в т. 5.1.1.

Състояние на популацията в ЗЗ: До настоящия момент видът не е регистриран.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
Земноводни и влечуги

Предмет на опазване в ЗЗ са шест вида земноводни и влечуги:

1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Биология на вида: Среща се в низините, равнините и хълмистите райони, до около 250 м н.в. Обитава блата, езера, язовири, временни локви, бавно течащи реки, канали и др. Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водата, но при пресъхване на водоемите или разселване на малките може да измине значително разстояние. Храни се с различни дребни безгръбначни животни.

Състояние на популацията в ЗЗ: Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е едва 4,15 ha. Досега не е регистриран.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
5194 (1279) Пъстър смок (Elaphe sauromates)

Биология на вида: Среща се предимно в места с редки гори и храсти или със степен вид растителност, често в близост до валози, долове и др. Навлиза и в покрайнините на блата в търсене на гнезда на птици (Бешков 2010). Дневно активен. Основната му храна през пролетта са яйца и малки на птици, през лятото и есента – гризачи. Снася 4–14 яйца. Малките по окраска приличат на възрастните, но с по-малко жълт пигмент в окраската си. Достига 180, рядко – 200 cm дължина.

Състояние на популацията в ЗЗ: Няма налични данни за намиранета на вида през последните 10 години.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Биология на вида: Обикновената блатна костенурка се среща в равнините и ниските части на планините в цялата страна. Обитава блата, езера, язовири, реки (предимно бавно течащи), канали и др. Среща се от морското равнище до около 1100 м надм. в. (в Лозенската планина).

Състояние на популацията в ЗЗ: Общата пригодна площ в ЗЗ според потенциалното местообитание на вида е 702,88 ha. Видът е регистриран в Зоната, но общият брой на регистрираните индивиди е малък.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1219 Шипобедрена костенурка (Testudo hermanni)

Биология на вида: Среща се в цялата страна до около 1400 м н.в., с изключение на Добруджа и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от много райони в страната. Обитава широколистни гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати дървета и храсти и др. Най-многочислена е в разредени дъбови гори в хълмисти и нископланински райони. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът присъства в зоната. Общата пригодна площ за вида според предварителен дедуктивния модел е 5097,2 ha. Установено е обилие от 0,14 екз. на 1000 м, но общият брой на намерените екземпляри е твърде малък.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1217 Шипоопашата костенурка (Testudo graeca)

Биология на вида: Среща се в цялата страна до около 1300 м н.в., с изключение на Северозападна България и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от много райони на Дунавската равнина. Обитава както открити пространства с разпръсната дървесна и храстовидна растителност, така и разредени гори и храсталаци. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. Наблюдават се сезонни миграции.

Състояние на популацията в ЗЗ: Общата пригодна площ за вида според предварителния дедуктивен модел е 5097,28 ha. Не са установени екземпляри.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1171 Голям гребенест тритон (Trituris karelinii)

Биология на вида: Активен е обикновено от началото на март до края на октомври. Храни се главно с дребни безгръбначни животни. Размножителният период е през пролетта, след което повечето възрастни напускат водоемите. Зимува както във водата, така и на сушата.Обитава всевъзможни водоеми със застояла вода (много рядко бавно течащи реки и потоци) и техните околности (широколистни и смесени гори, храсталаци, ливади и др.).

Състояние на популацията в ЗЗ: Липсват данни за присъствието на вида в ЗЗ. Потенциалното местообитание на вида е 1914,33 ha.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
Риби

Предмет на опазване в ЗЗ са два вида риби.

1149 Обикновен щипок (Cobitis taenia)

Биология на вида: обитава средните и долни течения на притоците на Дунав и реките от Черноморския басейн, Струма Полово съзрява на 2 години. Размножава се през април-юни. Живее в реки и водоеми с пясъчно дъно. Денем се заравя без главата и опашката. Храни се през нощта с бентосни безгръбначни. Живее до 4 години.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът е регистриран в две находища.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Биология на вида: Видът е разпространен в цялата страна в долните и средни течения на реките, както и някои затворени водоеми. Полово съзрява на 2-3 години. Размножава се през април-юли. Плодовитостта на женските е от порядъка на 100 до 800 хайверни зърна, които снася в мидите Unio. Живее до 5 години.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът не регистриран досега.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
Безгръбначни

Предмет на опазване в ЗЗ са 9 вида безгръбначни.

1052 Хидриас (Euphydrias maturna)

Биология на вида: Дневна пеперуда с широко разпръснати популации в Централна и Източна Европа, Кавказ, Урал, източен Казахстан, южен и западен Сибир, Забайкалието и Монголия. В България е разпространен само в североизточната част на страната. обитава тревисти ливади и поляни в стари просветни смесени дъбови гори и покрайнините им. Има едно поколения от май до юли. Гъсениците се хранят с Fraxinus excelsior и Populus tremula. Зимува като ларва.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът не присъства в Зоната. Включването на вида е грешно, вероятно екстраполирайки данни от съседни територии. В ЗЗ BG000173 няма нито оптимални, нито потенциални местообитания.

Оценка на въздействието: ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1060 Лицена (Lycaena dispar)

Биология на вида: Видът е широко мозаично разпространена пеперуда в Европа. Има данни за разпространението му в Белгия; Дания; Германия; Франция; Италия; Люксембург; Австрия; Чехия; Полша, Румъния, Словения. У нас се среща в цялата страна до около 800 м. н. в. Местообитанията й са обикновенно влажни, тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и други източници на влага.

Състояние на популацията в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени 2 геореферирани находища. Общата площ на потенциалните местообитания е 172,31 ha.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
4042 Полиоматус (Polyommatus eroides)

Биология на вида: Ареалът на вида включва области от Централна Европа до Мала Азия (Buszko 1993). Сведения за разпространението му на Балканския полуостров и в Източна Европа имац в Kudrna (2002). Има определена тенденция за свиване на териториалния обхват на тази пеперуда в източна посока. Вероятна причина за този факт се изтъква недостига на подходящи растения като хранителни ресурси. Обитава сечища, просеки и окрайнини на сухи гори, крайпътни места и пясъчни ливади. Най-голяма заплаха за вида, е фрагментиране на подходящи местообитания.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът отсъства в зоата.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
4011 Bolbelasmus unicornis

Биология на вида: У нас е известен от няколко находки от Дунавската равнина, Лудогорието, западното Средногорие и южното черноморско крайбрежие. Почвено живеещ вид (геобионт). По време на размножителния период (юни-юли) мъжкия лети ниско над земята преди залез слънце и търси женската, която чака мъжкия на земята. Ларватаживее в почвата където се храни с мицела на гъби, живеещи по гниещи коренища на дървета. Рядък в целия ареал, със съкращаваща се численост.

Състояние на популацията в ЗЗ: Досега не са установени геореферирани находища.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Биология на вида: В България се среща предимно в северните и източни части на страната. Обитател на стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus), по-рядко се среща по Castanea, Betula, Salix, Fraxinus, Ulmus, Juglands и Corylus. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея. Възрастното лети през май-август като най-често се наблюдава през юни-юли. Активно е привечер или през ранните часове на нощта. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората на дървета. Цикълът на развитие е от 3 до 4 години. Численост и лимитиращи фактори: Няма данни за намаляваща численост у нас, но достоверните находки през последните две десетилетия не са много. Лимитиращ фактор е изсичането на стари и отмиращи широколистни дървета.

Състояние на популацията в ЗЗ: Общата площ на потенциалните местообитания е 2437.09 хектара, но видът не е установен в зоната.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Биология на вида: В България е известен от редица находища, сравнително равномерно разпределени из цялата страна. В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м надморска височина. Обитава най-често покрайнините на просветни широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 (максимално до 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus, Corylus, Fraxinus, Castanea, овощни дървета (например череша), много рядко е намиран в иглолистни дървета. Имагото най-често се наблюдава през ранното лято. То е активно привечер и в ранните часове на нощта като лети и се привлича от светлинни източници. Сравнително рядък вид. Изсичането на стари и естествени широколистни и смесени гори и тяхната дефрагментация са фактори за намаляване на числеността на вида.

Състояние на популацията в ЗЗ: Общата площ на потенциалните местообитания е 5790.81 хектара. До края на 2012 г. са установени общо 12 геореферирани находища.

Оценка на въздействието:ОУП на община Търговище е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Изтегляне 1.82 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12