2.1. Обща характеристика. Пространствено разположение
Община Попово е една от петте административно-териториални единици влизащи в състава на област Търговище – част от Североизточния район за планиране. Тя е съставена от 1 град, който е административен център – Попово – и 34 села. Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. поставя гр. Попово в 4-то функционално ниво, т.е. в категорията на „градовете с микрорегионално значение за територията на групи общини“. Моделът, използван в концепцията за изходното състояние на пространственото развитие, показва, че гр. Попово има ролята на балансьор на областния център – гр. Търговище. В същото време избрания модел (Умерен полицентризъм) на развитие в концепцията затвърждава тази роля на общинския център.
Град Попово изпълнява функции на надобщински обслужващ център в сферата на болничното обслужване (МБАЛ „Попово“ ЕООД, с район на обслужване общини Попово и Опака), на професионално образование (2 ПГ, в които се обучават ученици и от други общини), на структури на правоохранителната система (Районно полицейско управление, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, обслужващи общини Попово и Опака). Към обслужващите институции с публичен характер с надобщински функции със седалище в гр. Попово са и районният съд и районната прокуратура.
Територията на общината през 2014 г. е 832,9 км2, което представлява 32,6% от общата площ на област Търговище. Тази площ е малко по-малко (приблизително 8 км2) от същата на община Търговище и практически двете общини са териториално съизмерими. Едновременно с това, отдалечеността от най-големия град в североизточния район – Варна – спомага за задържането влиянието на общината в регионалната икономика и върху съседните населени места.
Общината е фокус на значителен трудов ресурс – населението през 2012 г. е било 28 019 д. – който спомага за установяването на различни икономически дейности. Те от своя страна представляват „притегателна сила“ за безработните в ареала на въздействие на Попово. Поради тази причина пространственото влияние на общината надхвърля собствените й граници и оказва влияние най-вече върху съседните, по-малки общини – Антоново, Омуртаг, Опака, Две могили (област Русе), Стражица област (Велико Търново), Лозница (област Разград).
Гъстотата на населението за 2012 година е 34,1 ч/км2, което е значително по-ниско от областта (46,8 ч/км2) и Североизточния район (66,4 ч/км2). Това се дължи на голямата площ на общината. Освен това значителна част от населението е съсредоточено в гр. Попово (близо 55%). Степента на урбанизация на общината (измервана като дял на градското население) е по-висока от тази на областта (44,1%), но значително по-ниска от Североизточния район (72,7%). Факторите за това са липсата на големи градове в област Търговище.
Таблица № 2-1. Общи показатели за територията на община Попово
Показатели
|
|
Дял (%) от/Показател за
|
Община
|
Обл. Търговище
|
СИР
|
Територия (км2)
|
832,9
|
32,6%
|
5,8%
|
Население (д) – 2012 г.
|
28019
|
23,6%
|
3,0%
|
Гъстота на населението (ч/км2)
|
34,1
|
46,8 ч/км2
|
66,4 ч/км2
|
Дял на градско население (%)
|
54,5
|
44,1%
|
72,7%
|
Източник: НСИ, Община Попово
Общината е разположена периферно в рамките на областта и най-вече в обхвата на Североизточния район. Това има както своите положителни, така и своите отрицателни черти. Предимство на това местоположение е, че влиянието на големите урбанистични центрове, като Варна и Добрич, е по-слабо, което създава възможности за развитие на местната икономика и запазване на трудовия ресурс. Географското положение е отредило преминаването на значителни транспортни връзки – настоящи и бъдещи – през общината, като автомагистрали, първокласни пътища, жп трасета. По-голяма част от населените места в общината имат удобни връзки към тях, създаващи добре развити транспортно-комуникационна система и увеличаване на влиянието върху съседните общини чрез нея.
Фигура № 2-1: Регионални връзки на град Попово
Източник: ИПГВР гр. Попово
С периферното си разположение в Североизточния район и взимайки предвид социално-икономическите и инфраструктурни дадености, общината допринася и ще продължава да го прави през следващите години, за намаляване ефекта от моноцентрично развитие в рамките на областта и СИР.
Връзката на общината Попово със съседната община – Търговище – е много силна и се изразява нивото на обслужване, трудовите и културно-развлекателните пътувания, транспортната комуникация. Синергичното влияние на тези два центъра на развитие в област Търговище се простира извън границите на областта и засяга голяма част от населените места в района.
2.2. Защитени зони и защитени територии.
Защитените територии са групирани по периферията на общината – в южната част, източната и северната. На територията на Община Попово попадат части на три защитени зони по НАТУРА 2000 - Островче BG0000173, Голяма река BG000432, Ломовете BG0000608 и Ломовете BG0002025 .
-
Защитена зона „Островче” BG0000173
Защитената зона „Островче" BG0000173, тип „В” - Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Местоположение на защитената зона: географска дължина: Е 26°25’17”; географска ширина: N 43°25’48”
Площ: 67,491.85 дка
Надморска височина: средна 347 m.
Цели на опазване в защитена зона Островче:
-
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предмет на опазване в защитена зона Островче:
Природни местообитания
|
91E0
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)
|
6110
|
Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
Rupicolous calcareous basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi
|
6210
|
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*Важни местообитания на орхидеи)
Semi - natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia) (*important orchid sites)
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
Lowland hay meadows (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis)
|
9180
|
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сиеи и стръмни склонове
Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines
|
91G0
|
Панонски гори с Quercus petraea and Carpinus betulus
Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus
|
91H0
|
Панонски гори с Quercus pubescens
Pannonic woods with Quercus pubescens
|
91I0
|
Евро – сибирски степни гори с Quercus spp.
Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp.
|
91М0
|
Балкано – панонски церови – грунови гори.
Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests
|
91Z0
|
Мизийски гори от сребролиста липа
Moesian silver lime woods
|
Бозайници
|
Европейски вълк - Canis lupus
|
Видра - Lutra lutra
|
Лалугер - Spermophilus citellus
|
Пъстър пор - Vormela peregusna
|
Земноводни и влечуги
|
Червенокоремна бумка - Bombina bombina
|
Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata
|
Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis
|
Шипобедрена костенурка - Testudo graeca
|
Шипоопашата костенурка - Testudo hermanii
|
Голям гребенест тритон - Triturus karelinii
|
Риби
|
Обикновен щипок - Cobitis taenia
|
Европейска горчивка - Rhodeus sericeus amarus
|
Безгръбначни
|
Хидриас - Hypodryas maturna
|
Лицена - Lycaena dispar
|
Полиоматус - Polyommatus eroides
|
Bolbelasmus unicornis
|
Обикновен сечко - Cerambyx cerdo
|
Бръмър рогач - Lucanus cervus
|
Буков сечко - Morimus funereus
|
Осмодерма - Osmoderma eremita
|
Алпийска розалиа - Rosalia alpina
| -
Защитена зона „Голяма река” BG0000432
Защитената зона „Голяма река" BG0000432, тип „Е” - Защитена зона по Директива за местообитанията, която се допира до защитена зона по Директива за птиците.
Местоположение на защитената зона: географска дължина: Е 26°12’42”; географска ширина: N 43°12’33”
Площ: 74 517.40 дка
Надморска височина: средна 273 m.
Цели на опазване в защитена зона Голяма река:
-
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предмет на опазване в защитена зона Голяма река:
Природни местообитания
|
6110
|
Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
Rupicolous calcareous basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi
|
9150
|
Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)
Medio-European limestone beech forests of the Cephalanthero-Fagion
|
9180
|
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сиеи и стръмни склонове
Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines
|
91G0
|
Панонски гори с Quercus petraea and Carpinus betulus
Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus
|
91I0
|
Евро – сибирски степни гори с Quercus spp.
Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp.
|
91М0
|
Балкано – панонски церови – грунови гори.
Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests
|
91W0
|
Мизийски букови гори
Moesian beech forests
|
91Z0
|
Мизийски гори от сребролиста липа
Moesian silver lime woods
|
Бозайници
|
Европейски вълк - Canis lupus
|
Видра - Lutra lutra
|
Добруджански (среден) хомяк - Mesocricetus newtoni
|
Лалугер - Spermophilus citellus
|
Пъстър пор - Vormela peregusna
|
Земноводни и влечуги
|
Червенокоремна бумка - Bombina bombina
|
Жълтокоремна бумка - Bombina variegata
|
Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata
|
Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis
|
Шипобедрена костенурка - Testudo graeca
|
Шипоопашата костенурка - Testudo hermanii
|
Голям гребенест тритон - Triturus karelinii
|
Риби
|
Черна (балканска) мряна - Barbus meridionalis
|
Обикновен щипок - Cobitis taenia
|
Европейска горчивка - Rhodeus sericeus amarus
|
Безгръбначни
|
Бисерна мида - Unio crassus
|
Обикновен сечко - Cerambyx cerdo
|
Бръмър рогач - Lucanus cervus
|
Буков сечко - Morimus funereus
|
Алпийска розалиа - Rosalia alpina
|
Ивичест теодоксус - Theodoxus transversalis
| -
Защитена зона „Ломовете” BG0002025
Защитената зона „Ломовете" BG0002025, тип „J” - Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията.
Местоположение на защитената зона: географска дължина: Е 26°38’18”; географска ширина: N 43°38’2”
Площ: 334 511.34 дка
Надморска височина: средна 186 m.
Цели на опазване в защитена зона Ломовете:
-
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предмет на опазване в защитена зона Ломовете:
ПТИЦИ
Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC)
|
Белочела сврачка Lanius nubicus
|
Горска чучулига Lullula arborea
|
Черночела сврачка Lanius minor
|
Полска бъбрица Anthus campestris
|
Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria
|
Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius
|
Червеногърба сврачка Lanius collurio
|
Градинска овесарка Emberiza hortulana
|
Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea
|
Късопръст ястреб Accipiter brevipes
|
Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus
|
Ловен сокол Falco cherrug
|
Mалък воден бик Ixobrychus minutus
|
Черен кълвач Dryocopus martius
|
Белоопашат мишелов Buteo rufinus
|
Малък орел Hieraaetus pennatus
|
Черен щъркел Ciconia nigra
|
Осояд Pernis apivorus
|
Черна каня Milvus migrans
|
Египетски лешояд Neophron percnopterus
|
Орел змияр Circaetus gallicus
|
Тръстиков блатар Circus aeruginosus
|
Бял щъркел Ciconia ciconia
|
Малък креслив орел Aquila pomarina
|
Сив кълвач Picus canus
|
Белошипа ветрушка Falco naumanni
|
Вечерна ветрушка Falco vespertinus
|
Ливаден дърдавец Crex crex
|
Бухал Bubo bubo
|
Козодой Caprimulgus europaeus
|
Земеродно рибарче Alcedo atthis
|
Синявица Coracias garrulus
|
Ливаден блатар Circus pygargus
|
Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC)
|
Голям корморан Phalacrocorax carbo
|
Черношипа ветрушка Falco tinnunculus
|
Орко Falco subbuteo
|
Крещалец Rallus aquaticus
|
Зеленоножка Gallinula chloropus
|
Малък червеноног водобегач Tringa totanus
|
Обикновен пчелояд Merops apiaster
|
Брегова лястовица Riparia riparia
|
Обикновен мишелов Buteo buteo
|
Сива чапла Ardea cinerea
|
Голям горски водобегач Tringa ochropus
|
Малък ястреб Accipiter nisus
|
Голям ястреб Accipiter gentilis
|
Зеленоглава патица Anas platyrhynchos
|
Зимно бърне Anas crecca
|
Ням лебед Cygnus olor
| -
Защитена зона „Ломовете” BG0000608
Защитената зона „Островче" BG0000608, тип „К” - Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците.
Местоположение на защитената зона: географска дължина: Е 26°38’28”; географска ширина: N 43°38’3”
Площ: 324,889.30 дка
Надморска височина: средна 347 m.
Цели на опазване в защитена зона Ломовете:
-
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предмет на опазване в защитена зона Ломовете:
Природни местообитания
|
91E0
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)
|
3270
|
Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.
Rivers with muddy banks with Chenopodion rubri p.p. and Bidention p.p. vegetation
|
6110
|
Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
Rupicolous calcareous basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi
|
6210
|
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*Важни местообитания на орхидеи)
Semi - natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia) (*important orchid sites)
|
6240
|
Субпанонски степни тревни съобщества
Sub-continental steppic grasslands
|
6250
|
Панонски льосови степни тревни съобщества
Pannonic loess steppic grasslands
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
Lowland hay meadows (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis)
|
7220
|
Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)
Petrifying springs with tufa formation (Cratoneurion)
|
8310
|
Неблагоустроени пещери
Caves not open to the public
|
40А0
|
Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества
Subcontinental peri-Pannonic scrub
|
91G0
|
Панонски гори с Quercus petraea and Carpinus betulus
Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus
|
91H0
|
Панонски гори с Quercus pubescens
Pannonic woods with Quercus pubescens
|
91I0
|
Евро – сибирски степни гори с Quercus spp.
Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp.
|
91М0
|
Балкано – панонски церови – грунови гори.
Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests
|
91Z0
|
Мизийски гори от сребролиста липа
Moesian silver lime woods
|
Бозайници
|
Широкоух прилеп - Barbastella barbastellus
|
Европейски вълк - Canis lupus
|
Видра - Lutra lutra
|
Добруджански (среден) хомяк - Mesocricetus newtoni
|
Дългокрил прилеп - Miniopterus schreibersi
|
Степен пор - Mustela eversmannii
|
Дългоух нощник - Myotis bechsteini
|
Остроух нощник - Myotis blythii
|
Дългопръст нощник - Myotis capaccinii
|
Трицветен нощник - Myotis emarginatus
|
Голям нощник - Myotis myotis
|
Средиземноморски подковонос - Rhinolophus blasii
|
Южен подковонос - Rhinolophus euryale
|
Голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum
|
Maлък подковонос - Rhinolophus hipposideros
|
Подковонос на Мехели - Rhinolophus mehelyi
|
Лалугер - Spermophilus citellus
|
Пъстър пор - Vormela peregusna
|
Земноводни и влечуги
|
Червенокоремна бумка - Bombina bombina
|
Голям гребенест тритон - Triturus karelinii
|
Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata
|
Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis
|
Шипобедрена костенурка - Testudo graeca
|
Шипоопашата костенурка - Testudo hermanii
|
Добруджански тритон - Triturus dobrogicus
|
Риби
|
Обикновен щипок - Cobitis taenia
|
Украинска минога - Eudontomyzon mariae
|
Балканска кротушка - Gobio kessleri
|
Виюн - Misgurnus fossilis
|
Европейска горчивка - Rhodeus sericeus amarus
|
Черна (балканска) мряна - Barbus meridionalis
|
Голям щипок - Cobitis elongata
|
Безгръбначни
|
Бисерна мида - Unio crassus
|
Вертиго - Vertigo moulinsiana
|
Callimorpha quadripunctaria
|
Лицена - Lycaena dispar
|
Bolbelasmus unicornis
|
Обикновен сечко - Cerambyx cerdo
|
Бръмър рогач - Lucanus cervus
|
Буков сечко - Morimus funereus
|
Алпийска розалиа - Rosalia alpina
|
Ивичест теодоксус - Theodoxus transversalis
|
Растения
|
Червено усойниче - Echium russicum
|
Обикновена пърчовка - Himantoglossum caprinum
|
Блато “Беллика” е била обявена за природна забележителност със заповед № 448/25.04.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда /КОПС/. Намира се в поземления фонд в землищата на с. Светлен и кв. Невски, гр. Попово в поречието на р. Черни Лом на площ 10,0ха. Под защита е обявено естествено заблатена площ - блато с типична блатна растителност и непостоянно присъствие на блатни и водоплаващи птици. Поради компрометиране обекта, вследствие изградените в миналото дренажни канали и последващо засушаване на терена (блатистата местност), защитената територия е снета от отчет в държавния регистър и е заличена като категория природна забележителност (съгласно Доклади за състоянието на околната среда през 2006 и 2007 г. на РИОСВ Шумен).
Сподели с приятели: |