Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ преносен газопровод до гр. Панагюрище и гр. Пирдоп
Изтегляне 1.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2.1Основни процеси, капацитет
- 1.2.2Основни варианти
- 1.2.3Инфраструктура
- 1.2.4Основни суровини и материали за реализация на инвестиционното предложение и транспортирането им
- 1.2.5Етапи на реализация (строителство, експлоатация, извеждане от експлоатация)
- 1.2.5.2Експлоатация
- 1.2.5.3Извеждане от експлоатация
1.2Описание на основните характеристики на производствения процес на инвестиционното предложение, например вид и количество на ползваните суровини и материали, в т.ч. на опасните вещества от приложение № 3 към ЗООС, които ще бъдат налични в предприятието/съоръжението и капацитета на съоръженията за тяхното съхранение и употреба в случаите по чл. 99б ЗООС1.2.1Основни процеси, капацитетОсновният технологичен процес, който се реализира чрез инвестиционно предложение, е пренос на природен газ чрез подземен газопровод, включващ следните допълнителни процеси:
Предвидената технологична схема е класическа схема за пренос на природен газ. При избор на подходящо техническо оборудване, даващо възможност за ефективно управление и контрол, при спазване на всички изисквания за безопасна експлоатация и опазване на околната среда, тя може да бъде класифицирана като най-добра налична техника. Предвижда се по изграденият газопровод да се траснпортират 30 000 m3/h газ. Основните елементи на газопровода са както следва: Преносен газопровод Обща дължина на преносния газопровод, в зависимост от варианта на трасе от предпроектното проучване е съответно 56.79km, 55.30km и 62.02km. Предвижда се газопровода да бъде изграден от стоманени тръби, правошевни или безшевни DN 250 по БДС ЕN ISO 3183:2013, БДС EN 1594 и API 5L, избрани съгласно хидравличните и якостни разчети, със заводска изолация от екструдиран полиетилен и дебелина на изолационния слой не по-малко от 2,7 mm съгласно стандарт DIN 30670 N-v. Газопроводът ще се положи подземно на дълбочина не по-малка от 1 m от кота терен до кота горен ръб тръба. Минималната дълбочина на изкопа ще бъде 1,3 m.
Пасивната защита на подземната част на стоманения газопровод се предвижда да се осъществява със заводска изолация. Електрохимичната защита /ЕХЗ/ се реализира чрез катодна станция /КС/, анодни заземители /АЗ/, контролно измервателни колонки /КИК/, дренажни и контролни кабели. Параметрите на ЕХЗ се изчисляват за всеки конкретен случай. Силата на тока и големината на защитната зона на една катодна станция зависят преди всичко от електрическите параметри на газопровода, най-близкото разстояние между анодно заземление и тръбопровод и от специфичното електрично съпротивление на почвата. Катодната станция, анодните заземители и контролно-измервателните колонки се разполагат на места, определени според изискванията на БДС 15704:1983. Електрохимичната защита функционира нормално в температурния диапазон от минус 30°С до плюс 45°С, като осигурява защита от корозия за целия период на експлоатация на газопровода. Предварителните разчети показват, че катодните станции ще бъдат с номинална изходна мощност, не повече от 600 VA и ще бъдат с възможност за ръчно и/или автоматично регулиране на изходните стойности (напрежение и ток). Катодните станции ще се монтират в контейнери, предвидени за площадките на крановите възли и в обслужващите сгради, предвидени за АГРС „Панагюрище“ и АГРС „Пирдоп“ с осигурено електрозахранване: 220 V; 50 Hz; 600 VA. За да се гарантира нормалния контрол на защитния потенциал на газопровода, през интервали до 1 km, както и на някои специфични точки по трасето (при пресичане с пътища, железопътни линии, реки и др.), ще бъдат разположени контролно-измервателни колонки (КИК). Броят на КИК и разстоянията между тях ще бъдат определени в работна фаза и са съгласно изискванията на нормативните документи за газопроводи. Оптична кабелна линия към Преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп Линията на трасето на оптичния кабел се предвижда да следва трасето на преносния газопровод и на газопроводните отклонения, като трасето на оптичната кабелна линия ще бъде разположено в сервитута на газопровода от дясната му страна по посока на газа, на отстояние от 6 до 9 m. При необходимост е възможно и преминаване от другата страна на газопровода и други отстояния от него. При спазване на стандартите и нормативните изисквания, изкопът за кабелната линия може да се предвиди общ с този за полагане на силови кабели за електрозахранване на съответния обект. Тръбите за оптичната кабелна линия (HDPE-тръби) ще са от материал PE 80, с външен диаметър Ø40 mm, дебелина на стената 3.7mm и работно налягане 12.5 bar.
Газопроводното отклонение за АГРС „Панагюрище“ се предвижда да бъде при km 31,7 по варианти 2 (син) и 3 (зелен). Газопроводът е с диаметърът DN 150 и дължина L=230 m. По вариант 1 (червен) газопроводното отклонение се предвижда да бъде на km 26,3 с диаметър DN 150 и дължина L=215 m. Кранови възли Линейната спирателната арматура (линейните кранове) се разполага по дължината на трасето и служи за спиране на газовия поток и съответно затваряне (изолиране) на определени участъци от газопровода. Линейните спирателни кранове се разполагат на определено разстояние един от друг, съгласно изискваният на Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Тези кранове са стоманени, сферични и равнопроходни, монтирани подземно и съоръжени с устройства за автоматично прекъсване на потока на газ в случай на авария (автоматично затваряне на крана - АЗК), по стандарт АPI 6D, фабрично изолирани, ANSI - клас 600. Всички кранове се разполагат така, че да бъдат лесно достъпни, като се има предвид и максималната снежна покривка през зимата. При избора на типа на крановете, се вземат под внимание необходимите функции, които изпълняват. Съгласно нормативните изисквания линейните кранове се разполагат на разстояние не по голямо от 30 km помежду им. Крановите възли трябва бъдат съоръжени със свещи за продухване и изпускане при необходимост. Диаметърът на свещите се определя от условието газът от всеки участък на газопровода между два кранови възела да може да се изпусне в атмосферата за не повече от два часа, съгласно изискванията на нормативната уредба. Свещите за продухване на газопровода се монтират на разстояние не по-малко от 15 m от спирателната арматура. Площадките за линейните кранови възли (ЛКВ) ще бъдат бетонирани, като ще се обезпечи отводняването им. Оградата около крановите възли ще се проектира най-малко на 1 m навътре от границите на закупената, съгласно ПУП, площ с цел осигуряване оформянето на противопожарна ивица около нея. Технологичната площадка ще се покрие с трошено-каменна настилка върху полиетиленово фолио. Ограждането й се предвижда с ограда от метални колове и пана от телена мрежа, закрепени върху стоманобетонови ивични фундаменти. Местоположението и броя на площадките за крановите възли по съответните варианти на трасе е следното:
На площадките на линейните кранове ще се предвидят:
Автоматични газорегулиращи станции Автоматичните газорегулиращи станции /АГРС/ са съоръжения за понижаване налягането на газа до необходимата стойност и автоматичното му поддържане. Това са напълно автоматизирани съоръжения, за които няма необходимост от постоянно обслужване. В АГРС се предвиждат съоръжения за филтриране, търговско мерене и поддържане температурата на газа в необходимите граници. Основното оборудване в Автоматичните газорегулиращи станции се състои от следните основни елементи:
Регулиращите линии в АГРС са две - една работна и една резервна, с филтриране и подгряване на природния газ на всяка една от тях. Това е с цел непрекъснато подаване на газ към потребителите при авария в някоя от линиите или при извършване на профилактика. АГРС може да се монтират на открито или в закрити помещения, като около технологичните постройки на АГРС се оформят армирани бетонови площадки и обслужващи алеи. За осигуряване оттичането на атмосферните води, съобразно прилежащия терен, бетоновата площадка и обслужващите алеи се оформят с подходящи наклони, а в плътната бетонова част на оградата (ивичните основи) се предвиждат отвори за оттичане на водите в околния прилежащ терен. За осигуряване на физическа защита на площадката на АГРС се предвижда ограда, която да отговаря на изискванията на “Наредба за физическата защита на строежите”, като всичките врати са нормално заключени. Отделно от това в Техническия проект ще се разработи площадкова инсталация за видеонаблюдение, свързана към съществуващата система за видеонаблюдение на “Булгартрансгаз” ЕАД, както и ще се предвиди сигнално-охранителна система (СОТ). С цел създаване на техническа възможност за реализацията на изброените охранителни системи (преноса на информация) ще се ползва магистралния оптичен кабел (за видеонаблюдението). Пред АГРС се предвижда изграждане на площадка с твърда настилка, отговаряща на изискванията на “Противопожарни и строителни норми”, а около оградата на АГРС - негорима противопожарна полоса с ширина – минимум 5 m, поради което оградата се проектира на 5 m навътре от границите на площадката. За достъп до АГРС е необходим подходен път с трайна настилка.
За поддържане разчетната пропускателна способност на газопровода и диагностициране на състоянието на тръбите се проектират пусково-приемни станции за пускане и приемане на очистни и инспектиращи бутала по тръбопровода без прекъсване транспортирането на природен газ. Натрупването на течни и други примеси в газопровода води до понижаване ефективността му на работа, а при някои случаи дори до спиране транспортирането на газ. За предотвратяване на горните недостатъци и събиране на замърсяванията от газопровода се налага очистване на газопровода чрез пускане на очистни устройства (бутала). Газопроводът в границите на един участък за почистване трябва да е с постоянен вътрешен диаметър и равнопроходна спирателна арматура. Газопроводите и възлите за пускане и приемане на очистващите устройства трябва да са снабдени със сигнални уредби, които регистрират преминаването на очистващото устройство. На площадката на приемната станция се предвиждат подземни колектори за приемане на събраните от очистващите бутала течности. Конструкцията на затварящия механизъм на пусковата и на приемната камери трябва да бъде така осигурена, че да не може да се отвори, когато камерата е под налягане. Пускова станция Предвижда се изграждането на пусковата станция (с размери 30x40 m) да стане веднага след крановия възел (КВ „Росен“ или КВ „Виноградец“, в зависимост от окончателния избор на трасе). Елементи на пусковата станция са:
Приемна станция Предвижда се изграждането на приемната станция да стане на площадката на АГРС „Пирдоп“. Елементи на приемната станция са:
Привързването на импулсните линии към крановите възли с пневмо-хидравлично управление се извършва съгласно чертежи на завода, производител на съответния кранов възел. Елементи за осигуряване сигурността на газопровода Освен изброените главни елементи на технологичната инфраструктура, към нея се причисляват още и елементите за осигуряване сигурността на газопровода като изпускателни свещи, отсекатели, защитни кожуси за преминаване под пътища, ж.п. линии, електрооборудване, КИП и автоматика, система за сигурност и управление, пасивна и активна защита от корозия на стоманените тръби (катодна защита). Тяхното предназначение е реализиране на основния технологичен процес и постигане на висока степен на надеждност на газопровода. 1.2.2Основни вариантиПодробно описание на вариантите Вариант 1 (червен) Този вариант е с начална точка от КВ „Росен“, намиращ се на магистралния преносен газопровод DN700 – южен полупръстен в землището село Росен, община Пазарджик, област Пазарджик. Крайната точка на това трасе е при площадката за АГРС-Пирдоп, намираща се в землището на гр. Златица. Трасето пресича землищата на 7 (седем) населени места. Вариант 1 (червен) на трасето на преносен газопровод за град Панагюрище и град Пирдоп започва от кранов възел (КВ) Росен (н.в. 265 m), намиращ на 1.2 km южно от село Росен на магистралния преносен газопровод DN700 – южен клон в землището на село Росен, община Пазарджик, област Пазарджик. Веднага след крановия възел се разполага площадка на Пусково очистно устройство. Оттам трасето преминава на запад, успоредно на магистралния преносен газопровод DN700, пресича напоителен канал и се насочва на северозапад, пресичайки двата преносни газопровода (магистрален и транзитен). Продължава успоредно на напоителния канал през обработваеми земи.
Около km 1.5 пресича подземен тръбопровод на напоителни системи и преминава в ниви до km 2.8, след което се насочва в посока запад. Пресича напоителен канал и пасище и на km 3.5 навлиза в землището на село Сбор, община Пазарджик. Насочва се на северозапад, продължава в земеделски земи до km 6.0. Оттам преминава в северна посока и пресича дере на около 600 m източно от регулацията на селото. След 1 km променя посоката на запад и на km 7.7 пресича Къшладере. След около 600 m успоредно на дерето, се насочва на север и на km 8.7 навлиза в землището на село Левски, община Панагюрище. Продължава в северна посока през земеделски земи и на km 9.4 пресича общински път PAZ2155 (Левски-Цар Асен) на около 800 m източно от регулацията на селото.
Заобикаля село Левски от североизток през земеделски земи, като на km 10.7 пресича електропровод ВЛ 20kV. Продължава в северозападна посока през ниви и на km 12.7 пресича Сапдере. След дерето продължава в земеделски земи до km 14.0, където се насочва на север и преминава успоредно на републикански път II-37. Пресича общински път PAZ1151 на km 14.2 близо до разклона от републикански път II-37 и навлиза в землището на село Попинци, като продължава през земеделски земи на север. Пресича дере и на km 14.8 на републикански път II-37, след 100 m електропровод ВЛ 110kV. В този район преминава през запустели ниви и лозя.
На km 15.2 навлиза в ниви и пресича три електропровода ВЛ, след което се насочва на север и след около 1 km преминава през гора западно от село Попинци. Оттам променя посоката на запад, пресича дере на km 17.1 и преминава успоредно на електропровод ВЛ 20kV и републикански път II-37 от южната страна в земеделски земи, като пресича няколко електропровода ВЛ и дерета. На km 19.1 се насочва на север, пресича републикански път II-37 и река Луда Яна (н.в.360 m) на km 19.5 (зона BG0000426 по местообитанията от Натура 2000). Зоната обхваща само поречието на реката. Прехода е избран на място без дървесна растителност.
На km 19.8 навлиза в полупланински релеф (гори, пасища и ниви) в зона по местообитанията Попинци (BG0001039) от Натура 2000. След 500 m пресича електропровод ВЛ 110 kV, продължава на север и пресича две малки дерета. На km 23.2 навлиза в землището на град Панагюрище и на km 24.9 достига до максимална н.в. 735 m в този участък, като преминава през гори и земеделски земи. Насочва се на северозапад и се спуска към долината на Сейнарско дере. На km 26.3 пресича жп линия за град Панагюрище, която е граница на защитена зона по местообитанията Попинци. Достига до площадка за технологичен КВ на km 26.4. От КВ в западна посока на късо отклонение се разполага АГРС “Панагюрище”. В площадката за КВ ще се предвиди и възможност за отклонение към АГРС “Стрелча”. От КВ трасето продължава на север, пресича републикански път III-801 на km 26.5 и Сейнарско дере (н.в. 555 m) и продължава през полупланински терен през гори и земеделски земи.
На km 27.2 пресича два електропровода ВЛ 20kV, преминава през гори като се изкачва до връх Висок (н.в. 720 m) при km 29.0. Насочва се на североизток и след това на север, като заобикаля проектен язовир Луда Яна на Стара река. Спуска се към долината на Стара река, като от km 30.9 до прехода на реката на km 32.3 се пресича зона по местообитанията Средна гора (BG0001389) от Натура 2000. Преди прехода на Стара река се навлиза в зона по птиците Средна гора (BG0002054) от Натура 2000, преминава на север през земеделски земи, като се изкачва до връх Требина (н.в. 700 m). Продължава изкачването, като пресича два електропровода ВЛ 20kV на km 37.2 и km 38.2. Заобикаля ферма от запад и на km 38.7 навлиза отново в зона по местообитанията Средна гора (BG0001389) от Натура 2000. Пресича асфалтов път за хижа Делирадев на km 39.3 и Ломашко дере на km 39.6 и преминава през гори в продължение на около 2 km. Насочва се в северозападна посока и при km 42.2 минава през най-високата точка връх Стоев камък (н.в. 1400 m). При km 43.5, се насочва на север, навлиза в землището на град Пирдоп, Софийска област и преминава в близост до електропровод ВЛ 20kV, пресича го на km 44.5 и заобикаля Киселешко дере от север по земния път за хижа Каратепе. На km 45.6 навлиза в землището на град Златица, Софийска област и около 500 m преди хижата при km 47.8 се насочва на северозапад като преминава по билото през гора и горски път, спускайки се към долината на река Тополница.
Пресича ведомствен път за хвостохранилище Медет на km 51.2 и реката на km 51.3. Изкачва се по горист склон, пресича електропровод ВЛ и върви по било през гора и горски път. Спуска се към Сарпиолу дере (граница на зони Средна гора по Натура 2000) и го пресича на km 53.6, като навлиза в землището на град Пирдоп, след което пресича общински път SFO2451 и електропровод ВЛ 20kV на km 54.3 и Пирдопска река на km 54.5.
Върви успоредно на реката и землищна граница град Пирдоп-град Златица около 400 m като пресича електропровод ВЛ 220kV на km 54.7, след което при km 55.0 навлиза в землището на град Златица и се изкачва по склон към връх Бакаджика (н.в. 700 m). На km 56.3 се разполага технологичен КВ (кранов възел). Северно връх Бакаджика в общинска нива в землището на град Златица се разполагат площадките на АГРС-Пирдоп (н.в. 690 m) и Приемно очистно устройство на km 56.8. Достъпът до площадките се осъществява от асфалтов път за регионално депо за отпадъци. Площадките се намират на следните отстояния от близките населени места, пътища и обекти; град Пирдоп - източно на 1.5 km, град Златица - северно на 1.0 km, Ел.подстанция - северно на 0.55 km, Републикански път I-6 – северно на 1.0 km, Републикански път II-37 – западно на 0.85 km.
Вариант 2 (син) Този вариант е с начална точка от КВ “Виноградец”, намиращ се на магистралния преносен газопровод Ду700 – южен клон в землището село Виноградец, община Септември, област Пазарджик. Крайната точка на това трасе е при площадката за АГРС “Пирдоп”, намираща се в землището на гр. Златица. Трасето пресича землищата на 9 (девет) населени места. Трасето на вариант 2 (син) на преносен газопровод за град Панагюрище и град Пирдоп започва от КВ “Виноградец” (н.в. 300 m), намиращ се на магистралния преносен газопровод DN700 – южен клон, на 1.5 km северно от село Виноградец, община Септември, област Пазарджик в землището му. Северно до КВ “Виноградец” се разполага площадка на Пусково очистно устройство. Достъпът до площадката се осъществява от полски път или от сервитута на съществуващия газопровод. От Пусковото очистно устройство трасето се насочва на север през ниви и след около 300 m пресича напоителен канал. Навлиза в лозов масив и след 300 m се насочва на запад, продължава 400 m и променя посоката на север, като върви успоредно на общински път PAZ3107 в края на лозовия масив. Максимално са използвани пътищата през масива с оглед унищожаване на минимален брой лозови насаждения. След km 1.4 (край на лозовия масив) в продължение на около 200 m трасето пресича последователно ел.кабел и противопожарен водопровод за бензиностанция OMV, автомагистрала А-1 „Тракия”, електропровод ВЛ 20кВ и облицован напоителен канал. Трасето в участъка km 0.0 – km 1.6 е съобразявано с отстояния от бензиностанция на OMV, отреден терен за бензиностанция северно от магистрала А-1, анодни заземители на магистрален преносен газопровод DN700, сгради намиращи се северно от язовира.
След пресичането на облицования напоителен канал, трасето продължава в запустели земеделски земи в землището на село Калугерово, община Лесичово, област Пазарджик, като се изкачва по склон, пресичайки транзитен преносен газопровод за Гърция и Македония на km 1.9. При km 2.5 (н.в. 400 m) трасето чупи на северозапад заобикаляйки гора и минавайки източно от фотоволтаична централа. На km 3.2 се насочва на север и навлиза в землището на село Лесичово, община Лесичово, област Пазарджик. Върви около 500 m на север и отново се насочва на северозапад, като в този участък се пресича демонтиран електропровод ВЛ 110kV. От km 3.7 трасето се спуска през запустели земеделски земи към долината на река Тополница, като заобикаля село Лесичово от юг и запад.
Пресича последователно напоителен канал, дере и общински път PAZ3107 (между km 4.2 и 4.5), дере (km 5.0), Беров дол, телефонен кабел и общински път PAZ1100 (между km 5.9 и 6.1). След прехода на пътя чупи на север и заобикаля овощна градина, пресича електропровод ВЛ 20kV и река Тополница на km 7.0 (н.в. 290 m). При прехода на реката дъното е чакълесто.
След 300 m се пресича републикански път III-803 и трасето се изкачва по склон през земеделски земи, като пресича подземен тръбопровод (km 7.5) и напоителен канал (km 8.2). На km 9.5 се изкачва до н.в. 470 m, след 500 m се насочва на север и върви в земеделски земи. Пресича Джиково дере на km 11.4 и навлиза в землището на село Боримечково, община Лесичово, област Пазарджик, пресича електропровод ВЛ 110kV. В местността „Свети Георги”, на около 1 km западно от селото трасето се насочва на североизток, като пресича дол под микроязовир, преминава на около 300 m северно от регулацията на селото и се изкачва по склон в посока изток. На km 15.0 навлиза в горски територии, след 1 km достига до землището на село Бъта, община Панагюрище, област Пазарджик и зона по местообитанията Попинци (BG0001039) от Натура 2000 на 250 m източно от връх „Орлов камък” (н.в. 823 m). Върви по било през гори, горски пътища, горски ниви в участъка през зона Попинци до km 20.5. След което се спуска към долината на река Луда Яна и продължава през ниви. Пресича Дълбокото дере (km 21.1), като заобикаля село Бъта от запад. Продължава през ниви и на km 22.2 пресича река Луда Яна (зона BG0000426 по местообитанията от Натура 2000). Зоната обхваща само поречието на реката. Преходът е избран на място без дървесна растителност.
След прехода трасето продължава в северна посока през земеделски земи, като пресича общински път PAZ1150 за село Баня (km 22.7), електропровод ВЛ 20kV (km 22.8) и подземен водопровод (km 23.5). От km 24.1 премина за около 900 m в землището на село Баня, община Панагюрище, област Пазарджик, след което навлиза в землището на град Панагюрище. Заобикаля ферма и микроязовир от запад, като продължава в северозападна посока през земеделски земи. Минава покрай Въгренски баир (н.в.700 m) при km 26.7 и продължава в близост до електропровод ВЛ 110kV. При km 28.5 чупи на север, североизток и се спуска към Банско дере. Пресича дерето и електропровод ВЛ 20kV на km 29.6, след 100 m се разполага технологичен КВ, достъпът до който се осъществява по полски път. Трасето продължава през земеделски земи и достига до републикански път III-801 (km 30.1). Продължава на север и пресича републикански път III-801 и подземни кабели в обхвата на пътя. След прехода на пътя трасето навлиза в зона по птиците Средна гора (BG0002054) от Натура 2000. Трасето заобикаля „Оптикс” и „Оптикоелектрон” от север и продължава в източна посока през земеделски земи, пресичайки ведомствен път (km 31.5). На km 31.8 в южна посока се отделя късо газопроводно отклонение за АГРС-Панагюрище. В началото на отклонението се разполага площадка за КВ. Площадката на АГРС-Панагюрище (н.в. 630 m), се разполага в имот с НТП - нива. Достъпът до площадката на АГРС ще се осъществи по полски път започващ от ведомствен общински път на 350 m северно от „Оптикоелектрон”, като ще бъде разширен и застлан с трайна настилка с дължина около 300 m. Площадката на АГРС-Панагюрище се намира на следните отстояния от близките населени места, пътища и обекти; град Панагюрище - източно на 1.1 km, “Оптикоелектрон” - южно на 0.5 km, Асарел-Медет – северно на 2.5 km. След отклонението за АГРС-Панагюрище трасето върви в североизточна посока през земеделски земи. На km 32.5 чупи на север и пресича няколко дерета и електропроводи ВЛ 20kV. Заобикаля ферма от запад и на km 34.0 чупи на североизток през гора, минавайки източно от Асарел-Медет. Пресича електропроводи ВЛ и заобикаля микроязовир от запад. След микроязовира се насочва на север, пресича електропровод ВЛ и се изкачва по склон през гора от km 36.0. След около 1 km преминава на северозапад и на km 37.6 навлиза в зона по местообитанията Средна гора (BG0001389) от Натура 2000. След около 100 m пресича ведомствен път на Асарел-Медет. След прехода продължава по било западно от пътя до km 40.6, където пресича път за връх Братия, водопровод и електропровод ВЛ. Продължава успоредно на електропровода и се изкачва на връх Братия (н.в.1500 m), като преминава покрай клетки на мобилни оператори. От върха трасето се спуска по било към долината на река Тополница в продължение на около 7.5 km. Между km 50.1 и km 50.3 се пресичат последователно ведомствен път, електропровод ВЛ 20kV-два пъти, река Тополница и републикански път II-37.
След прехода на пътя, трасето върви успоредно на подземен провод в продължение на 600 m, пресича Пирдопска река на km 51.2 (н.в. 585 m, граница на зони Средна гора по Натура 2000), електропровод ВЛ 20kV и общински път SFO2451 на 100 m източно от кръстовището с републикански път II-37. Изкачва се по горист склон в северна посока, минава източно от регионално депо за отпадъци (в горния му край, н.в. 735 m).
От km 53.0 преминава през пасища успоредно на пътя за депото от източната му страна и достига до площадките на АГРС-Пирдоп (н.в. 690 m), Приемно очистно устройство и КВ (кранов възел) на km 55.3, северно от връх Бакаджика. Достъпът до площадките се осъществява по път с трайна настилка с дължина около 40 m от асфалтов път за регионално депо за отпадъци. Площадките се намират на следните отстояния от близките населени места, пътища и обекти; град Пирдоп - източно на 1.5 km, град Златица - северно на 1.0 km, Ел.подстанция - северно на 0.55 km, Републикански път I-6 – северно на 1.0 km, Републикански път II-37 – западно на 0.85 km.
Вариант 3 (зелен) Този вариант е с начална точка от КВ “Виноградец”, намиращ се на магистралния преносен газопровод Ду700 – южен клон в землището село Виноградец, община Септември, област Пазарджик. Крайната точка на това трасе е при площадката за АГРС-Пирдоп, намираща се в землището на гр. Златица. Трасето пресича землищата на 9 (девет) населени места. Трасето на вариант 3 (зелен) на преносен газопровод за град Панагюрище и град Пирдоп започва от КВ “Виноградец” (н.в. 300 m), намиращ се на магистралния преносен газопровод DN700 – южен клон, на 1.5 km северно от село Виноградец, община Септември, област Пазарджик в землището му. Северно до КВ “Виноградец” се разполага площадка на Пусково очистно устройство. Достъпът до площадката се осъществява от полски път или от сервитута на съществуващия газопровод. От Пусковото очистно устройство трасето се насочва на север през ниви и след около 300 m пресича напоителен канал. Навлиза в лозов масив и след 300 m се насочва на запад, продължава 400 m и променя посоката на север, като върви успоредно на общински път PAZ3107 в края на лозовия масив. Максимално са използвани пътищата през масива с оглед унищожаване на минимален брой лозови насаждения. След km 1.4 (край на лозовия масив) в продължение на около 200 m трасето пресича последователно ел.кабел и противопожарен водопровод за бензиностанция OMV, автомагистрала А-1 „Тракия”, електропровод ВЛ 20kV и облицован напоителен канал. Трасето в участъка km 0.0 – km 1.6 е съобразявано с отстояния от бензиностанция на OMV, отреден терен за бензиностанция северно от магистрала А-1, анодни заземители на магистрален преносен газопровод Ду700, сгради намиращи се северно от язовира.
След пресичането на облицования напоителен канал, трасето продължава в запустели земеделски земи в землището на село Калугерово, община Лесичово, област Пазарджик, като се изкачва по склон пресичайки транзитен преносен газопровод за Гърция и Македония на km 1.9. При km 2.5 (н.в. 400 m) трасето чупи на северозапад заобикаляйки гора и минавайки източно от фотоволтаична централа. На km 3.2 се насочва на север и навлиза в землището на село Лесичово, община Лесичово, област Пазарджик. Върви около 500 m на север и отново се насочва на северозапад, като в този участък се пресича демонтиран електропровод ВЛ 110kV. От km 3.7 трасето се спуска през запустели земеделски земи към долината на река Тополница, като заобикаля село Лесичово от юг и запад.
Пресича последователно напоителен канал, дере и общински път PAZ3107 (между km 4.2 и 4.5), дере (km 5.0), Беров дол, телефонен кабел и общински път PAZ1100 (между km 5.9 и 6.1). След прехода на пътя чупи на север и заобикаля овощна градина, пресича електропровод ВЛ 20kV и река Тополница на km 7.0 (н.в. 290 m). При прехода на реката дъното е чакълесто.
След 300 m се пресича републикански път III-803 и трасето се изкачва по склон през земеделски земи, като пресича подземен тръбопровод (km 7.5) и напоителен канал (km 8.2). На km 9.5 се изкачва до н.в. 470 m, след 500 m се насочва на север и върви в земеделски земи. Пресича Джиково дере на km 11.4 и навлиза в землището на село Боримечково, община Лесичово, област Пазарджик, пресича електропровод ВЛ 110kV. В местността „Свети Георги”, на около 1 km западно от селото трасето се насочва на североизток, като пресича дол под микроязовир, преминава на около 300 m северно от регулацията на селото и се изкачва по склон в посока изток. На km 15.0 навлиза в горски територии, след 1 km достига до землището на село Бъта, община Панагюрище, област Пазарджик и зона по местообитанията Попинци (BG0001039) от Натура 2000 на 250 m източно от връх „Орлов камък” (н.в. 823 m). Върви по било през гори, горски пътища, горски ниви в участъка през зона Попинци до km 20.5. След което се спуска към долината на река Луда Яна и продължава през ниви. Пресича Дълбокото дере (km 21.1), като заобикаля село Бъта от запад. Продължава през ниви и на km 22.2 пресича река Луда Яна (зона BG0000426 по местообитанията от Натура 2000). Зоната обхваща само поречието на реката. Прехода е избран на място без дървесна растителност.
След прехода трасето продължава в северна посока през земеделски земи, като пресича общински път PAZ1150 за село Баня (km 22.7), електропровод ВЛ 20kV (km 22.8) и подземен водопровод (km 23.5). От km 24.1 премина за около 900 m в землището на село Баня, община Панагюрище, област Пазарджик, след което навлиза в землището на град Панагюрище. Заобикаля ферма и микроязовир от запад, като продължава в северозападна посока през земеделски земи. Минава покрай Въгренски баир (н.в.700 m) при km 26.7 и продължава в близост до електропровод ВЛ 110kV. При km 28.5 чупи на север, североизток и се спуска към Банско дере. Пресича дерето и електропровод ВЛ 20kV на km 29.6, след 100 m се разполага технологичен КВ, достъпът до който се осъществява по полски път. Трасето продължава през земеделски земи и достига до републикански път III-801 (km 30.1). Продължава на север и пресича републикански път III-801 и подземни кабели в обхвата на пътя. След прехода на пътя трасето навлиза в зона по птиците Средна гора (BG0002054) от Натура 2000. Трасето заобикаля „Оптикс” и „Оптикоелектрон” от север и продължава в източна посока през земеделски земи, пресичайки ведомствен път (km 31.5). На km 31.8 в южна посока се отделя късо газопроводно отклонение за АГРС-Панагюрище. В началото на отклонението се разполага площадка за КВ. Площадката на АГРС-Панагюрище (н.в. 630 m), се разполага в имот с НТП - нива. Достъпът до площадката на АГРС ще се осъществи по полски път започващ от ведомствен общински път на 350 m северно от „Оптикоелектрон”, като ще бъде разширен и застлан с трайна настилка с дължина около 300 m. Площадката на АГРС-Панагюрище се намира на следните отстояния от близките населени места, пътища и обекти; град Панагюрище - източно на 1.1 km, “Оптикоелектрон” - южно на 0.5 km, Асарел-Медет – северно на 2.5 km. След отклонението за АГРС-Панагюрище трасето върви в североизточна посока през земеделски земи, пресича две дерета и Марешка река на km 32.9. Продължава успоредно на електропровод ВЛ, чупи на изток на km 33.6 като пресича гора и дере. На km 34.3 пресича републикански път II-37, насочва се на север и след 500 m отново преминава на изток, като пресича Мулейска река, заобикаляйки проектен язовир на Стара река от север. Пресича гора и електропровод ВЛ на km 36.9, продължава през земеделски земи и заобикаля микроязовир от юг. Преминава между връх Окошка могила и ферма, като се насочва на североизток. Пресича гора и Окошка река на km 39.6, продължава през земеделски земи, като се изкачва по склон. На km 40.3 се насочва на север, продължава изкачването, като пресича два електропровода ВЛ 20kV на km 42.4 и km 43.4. Заобикаля ферма от запад и на km 43.9 навлиза в зона по местообитанията Средна гора (BG0001389) от Натура 2000. Пресича асфалтов път за хижа Делирадев на km 44.6 и Ломашко дере на km 44.9 и преминава през гори в продължение на около 2 km. Насочва се в северозападна посока и при km 47.4 преминава през най-високата точка връх Стоев камък (н.в. 1400 m). При km 48.6, се насочва на север, навлиза в землището на град Пирдоп, Софийска област и преминава в близост до електропровод ВЛ 20kV, пресича го на km 49.7 и заобикаля Киселешко дере от север по земния път за хижа Каратепе. На km 50.8 навлиза в землището на град Златица, Софийска област и около 500 метра преди хижата при km 53.0 се насочва на северозапад и преминава по билото през гора и горски път, като се спуска към долината на река Тополница. Пресича ведомствен път за хвостохранилище Медет на km 56.5 и реката на km 56.6. Изкачва се по горист склон, пресича електропровод ВЛ и върви по било през гора и горски път. Спуска се към Сарпиолу дере (граница на зони Средна гора по Натура 2000) и го пресича на km 58.9, като навлиза в землището на град Пирдоп, след което пресича общински път SFO2451 и електропровод ВЛ 20kV на km 59.6. На около 100 m след прехода на пътя се разполага площадка за технологичен КВ, след което се пресича Пирдопска река на km 59.7.
След прехода на реката върви успоредно на нея и землищна граница град Пирдоп-град Златица около 400 m като пресича електропровод ВЛ 220kV на km 60.0, след което при km 60.2 навлиза в землището на град Златица и се изкачва по склон към връх Бакаджика (н.в. 700 m). Северно от него в общинска нива в землището на град Златица се разполагат площадките на АГРС “Пирдоп” (н.в. 690 m), Приемно очистно устройство и КВ (кранов възел) на km 62.0. Достъпът до площадките се осъществява от асфалтов път за регионално депо за отпадъци. Площадките се намират на следните отстояния от близките населени места, пътища и обекти; град Пирдоп - източно на 1.5 km, град Златица - северно на 1.0 km, Ел.подстанция - северно на 0.55 km, Републикански път I-6 – северно на 1.0 km, Републикански път II-37 – западно на 0.85 km.
1.2.3ИнфраструктураПредвижда се да се използват предимно съществуващи пътища, като при необходимост ще бъдат проектирани допълнителни такива. Те ще бъдат детайлно разработени в част „Пътна“ на етап Технически проект. За транспортирането на строителните материали и оборудване ще се използва съществуващата пътна мрежа, както и временни пътища, които след приключване на строителството ще бъдат рекултивирани. Предвижда се изграждането на подходни пътища за площадковите обекти и електропроводи за захранването на някои от тях. Подходните пътища към площадковите обекти ще бъдат с малка дължина до 100 m и широчина 6 m и са разположени по варианти както следва:
За Вариант 2 и 3:
До площадките на АГРС „Панагюрище“ и АГРС „Пирдоп“ ще бъдат предвидени пътни връзки с трайна настилка. Местоположението им ще е така избрано, че дължината им да бъде минимална. Същите ще бъдат подробно разработени на етап технически проект на преносния газопровод. Достъпът до площадките на крановите възли ще се осъществява по черни пътища, предвидени на етап подробен устройствен план на преносния газопровод. Навлизането в строителната полоса за етапа на строителство и в сервитута за етапа на експлоатация ще се извършва в местата на пресичане на газопровода с републиканската или общинска пътна мрежа. 1.2.4Основни суровини и материали за реализация на инвестиционното предложение и транспортирането имСуровини и материали, използвани по време на строителството Основните материали, които ще са необходими за реализиране на ИП, са както следва: Тръби Тръбите ще са произведени от висококачествена стомана в съответствие с международно приетите стандарти. По-дебелостенни тръби ще се използват там, където е необходима допълнителна защита, като например при пресичане на пътища, реки и ж.п. линии или в предвидени за застрояване устройствени зони и др. Преди окончателно определяне на техническите данни на тръбите за строителството и пресичанията ще се направят теренни проучвания. Газопроводът се изгражда от единични тръби с дължина до 12 m със заводска изолация. Тръбите се доставят първоначално до обектовите складове на компанията, след което се транспортират до работната полоса, където се поставят върху дървени подложки или специални легла в линия, успоредна на траншеята за газопровода. Между тръбите се оставят разстояния на местата, където е необходимо преминаване през строителната полоса. При всички чупки на трасето ще се използват колена с радиус на огъване, не по-малък от 5D, което ще позволи преминаване на очистни и инспектиращи устройства по газопровода. За дейностите, свързани с изграждането на ИП и при трите варианта на трасе, ще се използват строителни материали, включващи природни ресурси като пясък, чакъл и др. По време на същинското изграждане на газопровода вода не е необходима. За питейни нужди ще се ползва минерална вода. Състоянието по посочените природни ресурси е както следва:
При строителството на газопровода със съоръженията към него ще се използват горива за строителната механизация, основно дизелово гориво. Необходимата електроенергия за заваръчни работи по трасето се осигурява основно от дизелови генератори, а на основните складови бази - от електрическата мрежа. Предвижда се външно електрозахранване за технологичните съоръжения на газопровода, като за осигуряване на обектите на газопровода с електроенергия ще бъдат подадени заявления за присъединяване към мрежата на съответното електроразпределителното дружество за предоставяне на точки на присъединяване. На основата на предоставените данни ще бъде избрано трасе за външно ел. захранване. Захранването може да бъде извършено от електрическата мрежа за ниско напрежение или от тази за средно напрежение с изграждане на самостоятелен трафопост. Връзката може да бъде въздушна линия или подземен кабел, в зависимост от конкретните обстоятелства. Необходимата електрическа мощност за площадковите обекти ще бъде определена на етап технически проект, като се очаква да бъде в границите от 15 до 25 kVA. За всеки от обектите се осигурява:
Оборудването, предвидено за монтаж във взривоопасна зона, трябва да е в съответното взривозащитено и индустриално изпълнение. Суровини и материали, използвани по време на експлоатацията През експлоатационния период не се предвижда използването на природни ресурси. Основните технологични процеси не са свързани с потребление на вода. При експлоатацията ще се използва електроенергия за управление на крановете в крановите възли, контролно-измервателните прибори, а така също и за катодната защита.
1.2.5.1СтроителствоСтроителство на “Преносен газопровод за гр. Панагюрище и гр. Пирдоп” и свързаната с него инфраструктура ще се извърши по одобрени проекти съгласно изискванията на “Закон за устройство на територията”, разработени в съответствие със строителните, техническите, противопожарните, санитарно-хигиенните и екологичните норми и стандарти след съгласуването им със съответните ведомства и получаване на разрешение за строеж. Основните строителни дейности включват: земни работи – отстраняване на хумуса и временното му депониране в границите на строителната полоса; изкопни работи за оформяне на траншея за полагане на газопровода и площадки за очистните съоръжения; АГРС и линейните кранови възли; обратен насип за запълване на траншеята; рекултивация на строителната полоса; комплексни строителни работи при пресичане на водни обекти, пътища и ж.п. линии; монтажни работи – основно заваръчни работи по газопровода; защита на газопровода от корозия; монтаж на оборудването на съоръженията; изпитване на газопровода на плътност и якост по БДС EN 1594. Строителството и изграждането на сградите и съоръженията ще се осъществи съгласно изискванията на българското и европейското законодателство. Материалите, използвани при тези дейности, ще отговарят на действащите изисквания в страната. Всички предвидени дейности ще се извършват съобразно приети програми и планове за реализиране на обекта. За съблюдаване на безопасното, ефикасно и професионално изпълнение на работите по време на изпълнението на газопровода и свързаните съоръжения ще има строителен надзор. Също така, строителният надзор следва да изисква изпълняваните работи да отговарят на най-добрите строителни практики, да се извършват в съответствие с изискванията на всички одобрения, оторизации или други дадени разрешения. При изграждането на газопровода се предвижда да се прилагат доказани методи, разработени на базата на опита, натрупан при изграждането на други газопроводи. Строителството ще се извършва в рамките на работен участък, в който се предвижда изграждането на газопровода да става със средна скорост от около 0,5 km на ден. Скоростта на изграждане ще зависи от релефа и геоложките условия на терена. В работния участък ще се извършват последователно дейностите по изграждане на газопровода, като се започне от отлагане на трасето върху терена до възстановяване/рекултивиране на терена. Средната дължина на работния участък се очаква да бъде около 2 km, а строителната полоса обикновено е около 30 m, като варира в зависимост от конкретните условия - 30 m в земеделски земи и 20 m в горски територии и 10 m около площадките на съоръженията. Тя може да бъде по-голяма в близост до пътища, реки и други препятствия, които газопроводът трябва да пресече, за да се осигури необходимата площ за работа и съхранение на допълнително специализирано оборудване и материали. Строителната полоса ще бъде по-малка в чувствителни зони (напр. в горски територии в защитени зони от Националната екологична мрежа) или в близост до съществуващи съоръжения. Достъпът до строителната полоса ще се осъществява в определени места, където газопроводът пресича националната пътна мрежа. Точките за достъп ще бъдат надлежно означени със съответните знаци. Освен дейностите в основния работен участък, специални екипи ще извършват дейностите, свързани с пресичането на пътища, жп линии, реки, съоръжения и др., които изискват прилагане на методи, различни от стандартните. Например в зони с висока екологична чувствителност може да се наложи прилагане на по-различни методи за изграждане на газопровода или строителството да се извърши в най-подходящото време, така че въздействието върху околната среда да бъде минимално. По - долу са описани най-общо строителните дейности: Отлагане (маркиране) на трасето: • Маркиране на съществуващите подземни комуникации съгласно проекта; • Свързване със собствениците на подземни комуникации и получаване на точна информация за тези комуникации. Желателно е техни представители да присъстват при отлагането на трасето.
• Уточняване на мястото за извозване на строителни отпадъци и изкопаната маса от изкопа, когато е необходимо; • Изграждане на временни пътища и площадки, при необходимост; • Оформяне на строителната полоса; • Изсичане на дървета и храсти, при необходимост; • Отнемане на хумусния пласт и депониране; • Очертаване на изкопа; • Разполагане на изкопната и транспортна техника; • Оформяне на депа за инертни материали (пясък, чакъл).
• Поставяне на ограждения и предупредителни знаци, където е необходимо. Изкопни работи: • Изкопаване на траншеята; • Изкопаване на котловани за машините при безтраншейно полагане на газопроводни отклонения, прекъсвания, пресичане на пътища, ж.п. линии, реки и др.; • Товарене и извозване на изкопната маса; • Изкоп на отвал, насипване на изкопаната маса до траншеята; • Временно отвеждане на водите при преодоляване на водни препятствия. Полагане на тръби: • Разнасяне на тръби; • Заваряване на тръби (на секции) – в траншеята или извън нея; • Безразрушителен контрол на стоманени заварки; • Изолиране на заварените стоманени съединения; • Заваряване, монтиране и вкарване на защитните кожуси при сондиране при пресичане на пътища, ж. п. линии и др.; • Насипване на мека подсипка или пясък; • Полагане на секциите заварени тръби в траншеята; • Заваряване на отделните секции; • Монтаж на технологични съоръжения – кранови възли, автоматични газорегулиращи станции, газорегулиращи станции, съоръжения за очистване на газа, станции за измерване и др.; • Изграждане на ЕХЗ на тръбопровода.
• Насипване на мека подсипка върху тръбите; • Засипване на траншеята на пластове съгласно проекта; • Засипване на котлованите при пресичанията; • Монтаж на съоръжения; • Почистване на участъка от строителни и технологични отпадъци. Хидравлично изпитване: • Обезопасяване на изпитвания участък; • Продухване на тръбопровода; • Запълване на изпитвания участък с вода; • Изпитване на якост и плътност; • Подсушаване на тръбопровода; Възстановяване на терена • Рекултивация, разстилане на хумусния слой (извън градско строителство); • Почистване на участъка от строителни и технологични отпадъци. По-долу са дадени няколко примера за пресичане на специални участъци:
1.2.5.2ЕксплоатацияВъзстановяване и последващо използване Предвижда се да се извършва възстановяване на терена, в който се полагат тръбите на газопровода, т.е. на линейната му част. Възстановяването, включващо връщане обратно на иззетия хумус и засаждане на растителност, обикновено се извършва в годината на строителството на газопровода, освен ако метеорологичните условия са неблагоприятни. Техническа рекултивация се извършва при наличието на хумусен слой и се изразява в премахването му на дълбочината, на която заляга по цялата площ на траншеята и изваждане на минералния слой на почвата от изкопа. След края на строително-монтажните дейности почвата се посипва обратно в изкопа, уплътнява се и се връща плодородния хумусен слой. Възстановяват се брегове и др., намиращи се в работният участък, който е равен на сервитута на газопровода. Поставят се маркери за означаване на газопровода и тестови точки за катодната защита на предварително определени места. Най-често те се разполагат по границите на парцелите, така че да не пречат на земеделските дейности. Последващо използване – възможно е последващо използване на земеделската земя за земеделски нужди, така както е била използвана преди полагането на газопровода. Единствените площадки, за които не се предвижда възстановяване и последващо използване са площадките на крановите възли (КВ „Росен“, КВ „Виноградец“, технологични КВ) и на АГРС (АГРС „Пирдоп“, АГРС „Панагюрище“). На тези площадки ще бъде променено предназначението на земята.
Въвеждането на преносния газопровод в експлоатация се извършва по общия ред на “НАРЕДБА за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ” (ПМС №171/16.07.2004 г., обн. ДВ бр. 67/02.08.2004 г. и БДС EN 12327). Експлоатацията на газопровода и съоръженията към него ще се осъществява съгласно глава осма на същата Наредба. Експлоатационната поддръжка ще се осъществява от „Булгартрансгаз“ ЕАД. Дейностите по време на експлоатацията на газопровода включват:
След пуска на газопроводната система, тя трябва да бъде експлоатирана и поддържана в състояние, гарантиращо нейната сигурна и безаварийна работа. Основен риск при експлоатацията на газопровода са така наречените неконтролируеми действия от трети страни. Мерките, с помощта на които може да се осигури защитата на газопровода и прилежащите му съоръжения, са свързани основно с физическата охрана на съоръжението (огради, периметрова охрана и т.н.), които подробно ще бъдат разгледани в работния проект. Отделно от това от експлоатационният персонал на „Булгартрансгаз“ ЕАД ще се извършва и мониторинг на газопреносната система, който включва:
1.2.5.3Извеждане от експлоатацияНаредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията към тях не третира трайното извеждане на газопроводите и техните съоръжения от експлоатация. В тази връзка след спиране и изпразване на газопреносната мрежа и съоръженията от природен газ, в съответствие с БДС EN 12327:2013 се извършва демонтаж на оборудването и закриване на площадките при спазване на общите правила за техника на безопасност. Газопроводът ще бъде изведен от експлоатация когато достигне краят на полезния си живот. За тогава ще бъдат изготвени подробни процедури за извеждане от експлоатация. Както се препоръчва в нормите и стандартите за газопроводи, вкопаните в земята тръби ще бъдат херметизирани чрез запълване с подходящ материал и оставени на място, тъй като изваждането им би могло да причини по-големи щети на околната среда. Надземните инсталации ще бъдат демонтирани и теренът ще бъде възстановен до първоначалното му състояние. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 1.75 Mb. Сподели с приятели:
|
