1.7Води 1.7.1Повърхностни води
Инвестиционното предложение попада изцяло на територията на Източнобеломорски район за басейново управление на водите под юрисдикцията на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив. Пресичаните от трасетата на газопровода реки и дерета са част от водосборния басейн на р. Тополница и р. Луда Яна, леви притоци на р. Марица принадлежащи към Източнобеломорския басейн. По отношение на хидроложкото райониране, северната част на водосборната област на пресичаните реки и дерета принадлежи към подобласт със значително снежно подхранване на оттока, район Крайщенско-Средногорски. Пълноводието на реките е през периода февруари-юни, максималният отток е през март-април, маловодието - през месеците юли-ноември, а минималният отток - през август.
Южната част на водосборната област на пресичаните реки и дерета принадлежи към подобласт с преобладаващо дъждовно подхранване на оттока, район Западнотракийски. Пълноводието на реките е през периода ноември-юли, максималният отток е през април, маловодието - през месеците юли-ноември, а минималният отток - през август.
По степен на поройност реките и деретата, западно от р. Луда Яна, се характеризират като слабо поройни, а източно - като силно поройни.
Средната честота на речните прииждания за година е от 6 до 8.
В съответствие с възприетата класификация за голяма река (площ на водосборната област над 1000 km2), като такава се класифицира р. Тополница при с. Лесичево с площ на водосборната област около 1600 km2.
Като средни реки (площ на водосборната област между 100 km2 и 1000 km2) се характеризират р. Тополница южно от гр. Пирдоп, Панагюрска Луда Яна, северозападно от с. Попинци и Банска Луда Яна, северозападно от с. Бъта.
Повърхностните водни тела, пресичани от вариантите на трасето са посочени в Таблица 4.2.1-1 и фигура 4.2.1-1 по-долу:
Таблица 4.2.1-1 Повърхностни водни тела, пресичани от вариантите на трасето
Описание на водното тяло
|
Код
|
Код на тип
|
Тип
|
Река Тополница от яз. Тополница до устие
(Предишно име Река Тополница от язовир Тополница до вливане на р. Елшишка (с. Драгор))
|
BG3MA800R225
(Предишен код BG3MA800R159)
|
TP 011111
|
Чакълест полупланински
|
Река Луда Яна от вливане на Стрелчанска Луда Яна до устие
|
BG3MA700R149
|
TP 011111
|
Чакълест полупланински
|
р. Кьой дере над с. Чавдар ПБВ
|
BG3MA800R170
|
TP 020111
|
Планински каменен
|
р. Марица от гр.Белово до р. Тополница и ГОК 13 - К1(ГК1)
|
BG3MA790R157
|
TP 011111
|
Чакълест полупланински
|
Река Медетска
|
BG3MA800R174
|
TP 011111
|
Чакълест полупланински
|
Река Тополница от язовир Душанци до хвостохранилище Медет
|
BG3MA800R175
|
TP 020111
|
Планински каменен
|
Река Златьовица ПБВ
|
BG3MA800R183
|
TP 020111
|
Планински каменен
|
Панагюрска Луда Яна от Панагюрище до вливане на Стрелчанска Луда Яна
|
BG3MA700R220(ВТ е създадено от обединяване на BG3MA700L152 и BG3MA700R150)
|
TP 011111
|
Чакълест полупланински
|
Река Панагюрска Луда Яна от извори до град Панагюрище
|
BG3MA700R154
|
TP 020111
|
Планински каменен
|
р. Безименна местност Мулей
|
BG3MA700R155
|
TP 020111
|
Планински каменен
|
Река Тополница и притоци от хвостохранилище Медет до яз. Тополница
|
BG3MA800R223
(ВТ е създадено от разделянe ВТ BG3MA800R164)
|
TP 011111
|
Чакълест полупланински
|
р.Пирдопска и р.Златишка - долно течение
|
BG3MA800R226
(ВТ е създадено от разделяне на BG3MA800R164)
|
TP 011111
|
Чакълест полупланински
|
Фиг. 4.2.1-1 Повърхностни водни тела, пресичани от вариантите на трасето
Информация за екологичното състояние/потенциала на повърхностните водни тела, пресичани от вариантите на трасето, са посочени в Таблица 4.2.1-2 и Фигура 4.2.1-2 по-долу:
Таблица 4.2.1-2 Екологично състояние/потенциал на повърхностните водни тела, пресичани от вариантите на трасето
Код на водно тяло
|
Име на водно тяло
|
Биологични показатели
|
Физико-химични показатели
|
Екологично състояние/ потенциал
|
Изместващи показатели 2014 г.
|
BG3MA800R225
|
Река Тополница от яз. Тополница до устие
|
умерено
|
умерено
|
умерено
|
Макрозообентос, Макрофити, Mn, Cu
|
BG3MA700R149
|
Река Луда Яна от вливане на Стрелчанска Луда Яна до устие
|
лошо
|
умерено
|
лошо
|
Макрозообентос, NО3, Nобщ, PO4,Pобщ, Mn, Cu, Fe
|
BG3MA800R170
|
Река Кьой дере над с. Чавдар ПБВ
|
|
добро
|
добро
|
А2
|
BG3MA790R157
|
Река Марица от гр.Белово до р.Тополница и ГОК 13 - К1(ГК1)
|
умерено
|
добро
|
умерено
|
Макрозообентос
|
BG3MA800R174
|
Река Медетска
|
много лошо
|
умерено
|
много лошо
|
Макрозообентос, pH, Електропроводимост, SO4, Fe, Mn, Cu
|
BG3MA800R175
|
Река Тополница от язовир Душанци до хвостохранилище Медет
|
умерено
|
|
умерено
|
Макрозообентос, Фитобентос
|
BG3MA800R183
|
Река Златьовица ПБВ
|
|
добро
|
добро
|
А2
|
BG3MA700R220
|
Панагюрска Луда Яна от Панагюрище до вливане на Стрелчанска Луда Яна
|
лошо
|
умерено
|
лошо
|
Макрозообентос, БПК, NH4, NO3, NO2, Nобщ, PO4, Pобщ, Mn, Cu, Fe
|
BG3MA700R154
|
Река Панагюрска Луда Яна от извори до град Панагюрище
|
умерено
|
умерено
|
умерено
|
Фитобентос, РО4, Робщ
|
BG3MA700R155
|
Река Безименна местност Мулей
|
|
добро
|
добро
|
А2
|
BG3MA800R223
|
Река Тополница и притоци от хвостохранилище Медет до яз.Тополница
|
много лошо
|
умерено
|
много лошо
|
Макрозообентос, Mn, Cu
|
BG3MA800R226
|
р.Пирдопска и р.Златишка - долно течение
|
умерено
|
умерено
|
умерено
|
Макрозообентос, БПК, NH4, NO2, Nобщ, PO4, Pобщ, Mn, Аs
|
Източник: ПУРБ на ИБР 2016-2021 г.
Фиг. 4.2.1-2 Екологично състояние/потенциал на повърхностните водни тела, пресичани от вариантите на трасето
Прогноза на въздействието
По време на строителството
Пресичане на реки - По време на строителството може да се очакват отрицателни въздействия при пресичане на реки. Най-добре е пресичанията да се осъществят в сухите периоди на годината и във възможно най-кратки срокове. Въздействието ще бъде локално, около мястото на пресичане на реката за водните обекти с постоянен отток.
Отрицателното въздействие върху речните корита и брегове се оценява като слабо, контролируемо, краткосрочно и обратимо. По време на строителството временно ще се промени естествения режим на оттока при пресичане на воден обект с целогодишен дебит. Очаква се повишена мътност на речната вода в участъка под точката на пресичане на дадена река.
Предвид продължителността на строителството и използваните методи на пресичане и мерките за рекултивация на нарушения участък, въздействието върху качеството на водата е оценено като незначително, контролируемо, обратимо и краткосрочно. Въздействието ще бъде обратимо, защото след приключване на периода на строителството ще се извърши възстановяване и рекултивация на нарушените участъци.
Осушаване на траншеята - В някои влажни участъци по трасето може да се наложи осушаване на траншеята. Тази дейност ще се извършва и контролира внимателно, като изпомпването ще продължи само няколко дни в точно определения участък. Дъждовните води и подземните води, които ще се изпомпват от траншеята и строителните изкопи ще се заустват в най-близкия водоприемник. Водата ще преминава през утаители (временно изградени или мобилни). Тъй като трасето на тръбопровода не пресича известни райони със замърсяване на почвата, не се очаква тези води да бъдат замърсени. Ето защо не се очаква и въздействие върху качеството на водоприемниците.
Водовземане за извършване на хидротеста – изпомпва се вода от водоизточника, при което може да се получи известно повишаване на мътността на водата вследствие на суспендиране и дисперсия на дънните наноси в района на препомпване и евентуално съдържащи се в тях замърсители. Очаква се намаляване на количеството на речната вода в участъка след водовземането, нарушаване на режима на оттока в участъка след водовземането, въздействие върху качеството на речната вода в района на препомпване на водата. Източникът и приемникът на вода за/от хидротест ще бъдат съгласувани със съответният компетентен орган - Басейнова Дирекция „Източнобеломорски Район“, като за взимане на вода и заустване в повърхностните водоприемници на водите от хидротеста ще бъдат изпълнени определените от компетентния орган условия и заложените индивидуални емисионни ограничения.
Не се очаква въздействие върху качеството на водите от заустването на водата от хидротеста, тъй като не се предвижда да се използват химически вещества в нея. Отпадъчните води ще отговарят на индивидуалните емисионни ограничения, определени от компетентния орган в зависимост от категорията на водоприемника. При изпълнение на предписаните индивидуални емисионни норми въздействието на заустваната вода ще бъде слабо, контролируемо, локално, пряко, временно и обратимо след приключване на хидротеста. Въздействието върху качеството на водите вследствие на водовземането от повърхностните водоизточници е с ниска значимост. То е отрицателно, кратковременно и обратимо.
Като цяло, по време на строителството се очаква отрицателно въздействие върху повърхностните води, степен-незначителна и обратима, териториален обхват – локален, продължителност - краткотрайно; честота - временно (при изпълнение на дейностите по строителството).
По време на експлоатацията
По време на експлоатацията на газопровода не се очаква въздействие върху повърхностните води след приключването на етапа на строителството и възстановителните дейности. Основният и спомагателните технологични процеси при експлоатацията на газопровода не са източник на отпадъчни води.
1.7.2Подземни води
Разработените три варианта на трасетата на инвестиционното предложение се простират в посока юг-север от северната периферия на Горнотракийската низина, през средна гора до Златишко-Пирдопската котловина. Два са основните варианти на трасето – червен и син, като третият вариант (зелен) в южната част съвпада със синия вариант, а в северната част - с червения вариант.
Хидрогеоложките условия в обхвата на инвестиционното предложение, което е изцяло на територията, обслужвана от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, се обуславят от порови и пукнатинни води с плитка и дълбока циркулация. Поровите и пукнатинните води с плитка циркулация са обособени в подземните водни тела, представени в Таблица 4.2.2-1:
Таблица 4.2.2-1 Подземни водни тела (ПВТ), пресичани от вариантите на трасето
Код на ПВТ
|
Наименование
|
BG3G000000Q013
|
Порови води в Кватернер Горнотракийска низина
|
BG3G00000NQ018
|
Порови води в Неоген-Кватернер - Пазарджик – Пловдивския район
|
BG3G00000K2029
|
Пукнатинни води - Г. Малинско - Панагюрски хоризонт
|
BG3G00000Pt044
|
Пукнатинни води - Западно- и централнобалкански масив
|
BG3G000000Q001
|
Порови води в Кватернер - Пирдоп-Златишка котловина
|
Поровите подземни водни тела са акумулирани в кватернерните алувиални и пролувиални образувания, изпълващи Пирдоп-Златишката котловина и в алувиалните образувания и неогенските седименти, изпълващи Горнотракийската низина в северната част на Пазарджик-Пловдивското поле. Химичното им състояние е лошо. Количественото състояние на ПВТ BG3G00000NQ018 е лошо, а на ПВТBG3G000000Q001 и BG3G000000Q013 е добро.
Пукнатинните подземни водни тела са привързани към горнокредни, палеозойски и докамбрийски напукани скални формации в Средна гора. Количественото им състояние е добро. Химичното състояние на ПВТ BG3G00000K2029 е добро, а на ПВТ BG3G00000Pt044 е лошо.
В очертанията на подземно водно тяло „Порови води в Кватернер - Горнотракийски низина“ с код BG3G000000Q013 попада само началната част на Вариант 1 на трасето до около km 7+000.
В очертанията на ПдзВТ „Порови води в Кватернер - Пирдоп-Златишка котловина“ с код BG3G000000Q001, попада само малка част от трасето на Вариант 3 (около km 54+500).
Всички останали ПВТ от изброените в таблицата по-горе се пресичат и от трите варианта на трасе.
Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, посочените подземни водни тела са определени като зони за защита на водите, от които се извлича вода за консумация от човека със средно денонощен дебит над 10 m³ или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека. По Заповед № 146/26.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите подземни водни тела BG3G000000Q013 и BG3G00000NQ018 са определени като замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
Пукнатинните води с дълбока циркулация формират следните находищата на минерални води около алтернативните трасета на инвестиционното предложение:
Находище „Баня“, с. Баня - изключителна държавна собственост, заведено под № 4 в Приложение № 2, към чл. 14 от Закона за водите. С Решение № 66 от 16.02.2011 г. на министъра на околната среда и водите е предоставено на общината безвъзмездно, за управление и ползване за срок от 25 години. Водоизточниците се намират на около 800 m западно от трасето на газопровода по варианти 2 и 3;
Находище на минерална вода “Панагюрище”- Сондаж № 9хг - публична общинска собственост. Намира се югозападно от гр. Панагюрище, на около 1,6 km североизточно от трасето на газопровода по варианти 2 и 3;
Находище на минерална вода “Топилото”, с. Баня - КЕИ „Топилото“ - публична общинска собственост. Намира се на около 2,6 km запад-югозападно от трасето на газопровода по варианти 2 и 3;
Находище на минерална вода “Гязън”, с. Бъта - Сондаж № С-3 - публична общинска собственост. Намира се на около 2,8 km източно от трасето на газопровода по варианти 2 и 3.
Наличната информация за литоложкия състав на подземните водни тела, филтрационните им параметри, за химичното и количественото им състояние, за водовземните съоръжения от подземни води и водоизточниците на минерални води, както и за санитарно-охранителните зони в обхвата на инвестиционното предложение, съдържаща се „План за управление на речните басейн в Източнобеломорски район 2016-2021 г“ - Пловдив и други източници, ще се представи в доклада за ОВОС. В резултат ще се уточнят евентуални проблемни участъци и ще се набележат мерки за тяхното преодоляване.
Прогноза на въздействието
По време на строителството
Въздействията на инвестиционното предложение върху съществуващото понастоящем химично състояние на подземните водни тела по време на строителството може да включват: инфилтриране на замърсени води, генерирани евентуално при изкопни, насипни, бетонови и други строителни дейности, разливане на нефтопродукти и други вещества при зареждане на транспортната и строителната механизация, при пътно-транспортни произшествия и пр.
Очакваното въздействие върху химичното състояние на подземните води се очертава като пряко, краткотрайно, временно и обратимо. Оценява се като незначително, с ниска степен на въздействие.
Въздействието върху количественото състояние на подземните води по време на строителството може да се изрази в дрениране на незначителни ресурси на подземни води в локални участъци на изкопите, достигащи до и под водното ниво. Оценява се като незначително, с ниска степен.
По време на експлоатацията
Не се очаква въздействие върху количественото и химичното състояние на подземните води.
Сподели с приятели: |