Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ преносен газопровод до гр. Панагюрище и гр. Пирдоп

1.8Почви

Среднотракийско-Тунджанската провинция се характеризира с редица особености на почвената покривка. Пазарджишко-Пловдивското поле е богато е на подпочвени води и е изградено от съвременни наслаги. Срещат се предимно наносни почви (богати, кисели, тъмни), лесивирани канеленовидни почви (включително излужени канеленовидни чернозем-смолници), блатни и торфено-блатни, солонци и солончаци. Равните и слабо дренирани терени често са покрити с планосоли (канелено-подзолисти глеевидни почви).

За начални точки на вариантите на трасе са разгледани следните две алтернативи, като и двете попадат в Среднотракийско-Тунджанската провинция:

• 
  Кранов възел „Росен“ от южния полупръстен на магистралния газопровод – в района на крановия възел преобладават канелено подзолисти глеевидни почви и средно мощни излужени канелени почви.
  
• 
  Кранов възел „Виноградец“ от южния полупръстен на магистралния газопровод - в района на крановия възел преобладават канелено подзолисти глеевидни почви и средно и силно излужени канелени почви.
  

Витошко-Средногорската почвена провинция обхваща пояса на кафявите планинско-горски почви, а като част от нея се явява и високото Златишко-Пирдопско поле. В тази провинция доминират кисели кафяво-планински горски почви, ограничено се срещат ранкери и литосоли, а в котловинните полета има най-обширни площи с наносни почви. Срещат се, но на по-малки площи, и лесивирани канелени почви, смолници и планосоли.

Крайната точка на газопровода е АГРС „Пирдоп“, намираща се в землището на град Златица, където преобладават средно мощни излужени канелени почви.

Прогноза на въздействието

По време на строителството - въздействие от строителната дейност се очаква да бъде локално и ограничено само в рамките на строителната полоса. Отрицателните въздействия се изразяват в нарушаване на почвения слой в следствие на изкопните дейности, временното съхранение и обратната насипка и възможността за смесване отнетия хумусен слой с по-бедни на хумус почвени хоризонти. Отрицателни въздействия може да възникнат и от замърсяване с битови отпадъци или нефтопродукти от случайни разливи или аварии на техниката.

Отрицателни въздействия върху почвите се очакват и от прокарването на временни пътища, като въздействията се изразяват в увреждане на повърхностния слой на почвата в следствие от движение на тежка механизация (утъпкване и замърсяване).

При правилно извършена рекултивация отрицателните въздействия могат да бъдат компенсирани във времето и нарушените почви да възстановят продуктивните си свойства в рамките на няколко години.

По време на експлоатацията – По време на експлоатацията не се очакват въздействия върху почвите.

1.9Земни недра

1.9.1Геоложки строеж

До km7+500 трасето преминава през северната част на Горнотракийския грабен. Геоложкият разрез включва неогенски седименти на Ахматовската свита, литоложки изградени от пясъци, гравелити и песъчливи алевролити. В участъка от km7+500 до km13+450 трасето преминава през най-западните части на Ихтиманския блок (антиклинорий). Геоложкият разрез по трасето включва единствено скалите на Елшишкия плутон. То пресича североизточната част на плутона. Елшишкия плутон е внедрен в Лесичовския плутон. В зоната на трасето е изграден от гранодиорити и частично от едрозърнести гранити.

В участъка от km 13+450 до km 25+800 трасето преминава през източната част на Панагюрската вулканогенна ивица. Тя е запълнена с горнокредни скали. По-голямата част от геоложкия профил на трасето е изградена от вулканогенно-седиментни и вулкански скали, които литостратиграфски се отнасят към Челопешката свита. Литоложки е изградена от андезитови агломератови туфи и туфити с прослойки от мергели, аргилити и глинести варовици. В южната част скалите са хидротермално променени. В централната част на участъка се срещат сравнително тънки ивици от седиментни скали, които литостратиграфски се отнасят към Чуговишката свита. Литоложки са представени от редуване на мергели, глинести варовици и варовити пясъчници. В участъка от km 16+600 до km 19+100 трасето преминава през терасата на река Луда Яна, която е изградена от чакълесто-песъчливи отложения. В участъка от km 25+000 до km 25+880 трасето преминава през терасата на река Каменица, която е изградена от чакълесто-песъчливи отложения. В участъка след km 25+800 трасето пресича Средногорския антиклинорий. В геоложкия разрез са включени два основни типа скали – метаморфитите от неразчленената Арденска група, които изграждат ядката на антиклинория и внедрените гранитоидни плутонни тела на Стрелчанския и Копривщенския плутони. Метаморфитите на Арденската група изграждат основно северната част на участъка. Изградени са от мигматизирани ивичести и очни гнайси, неиздържани прослойки от амфиболити, гнайси и гнайсошисти. Стрелченския плутон е част от третия интрузивен комплекс и е внедрен изцяло в Смиловенския плутон, спрямо който показва ясни секущи контакти. Изграден е от едрозърнести левкократни двуслюдени гранити, Копривщенският плутон е изграден от порфироидни биотитови и двуслюдени гранити. Той е част от Втория интрузивен комплекс. Внедрен е изцяло в метаморфитите. Контактите му с гнайсите са резки, но без контактно взаимодействие.

Вариант 2 (син)

До km1+800 трасето преминава през западната част на Горнотракийския грабен. Геоложкият разрез включва неогенски седименти на Ахматовската свита, литоложки изградени от пясъци, гравелити и песъчливи алевролити. В участъка от km 1+800 до km 19+200 трасето преминава през западните части на Ихтиманския блок (антиклинорий). Геоложкият разрез по трасето включва метаморфитите от Прародопската надгрупа, които изграждат бедрата на антиклинория. Те включват две групи – Неразчленена Арденска група, която е изградена от мигматизирани ивичести и очни гнайси, неиздържани прослойки от амфиболити, гнайси и гнайсошисти и Неразчленена Ботурченска група, която е изградена от дребнозърнести масивни и неясношистозни биотитови до амфиболбиотитови гнайси с прослойки от аплитоидни гнайси и гранитогнайси. В централната част на синклинория се разкриват кредните седименти, който литостратиграфски се отнасят към Челопешката свита. Геоложкият им разрез включва дацити и техните туфи. Значителна част от трасето в тази част преминава в терени изградени от внедрените в докамбрийските метаморфити плутони – Лесичовския и Елшишкия. Лесичовския плутон е изграден от среднозърнести левкократни гранити. Контактите с вместващите метаморфни скали са резки, интрузивни, докато всички контакти с горнокредните седиментни скали са тектонски. Плутонът се пресича от Елшишкия горнокреден гранит. Елшишкия плутон е внедрен в Лесичовския плутон. Изграден е от гранодиорити. В участъка km 6+800 – km7+300 трасето пресича долината на река Тополница. Речната тераса е изградена преобладаващо от чакълесто-песъчливи отложения.

В участъка от km 19+200 до km 27+300 трасето преминава през Панагюрската вулканогенна ивица. Тя е запълнена с горнокредни скали. Южната част от ивицата е изградена от седиментни скали, които литостратиграфски се отнасят към Чуговишката свита. Литоложки са представени от редуване на мергели, глинести варовици и варовити пясъчници. Северната част от Панагюрската ивица е изградена от вулканогенно-седиментни и вулкански скали, които литостратиграфски се отнасят към Челопешката свита. Литоложки е изградена от андезитови агломератови туфи и туфити с прослойки от мергели, аргилити и глинести варовици. В участъка от km 26+000 до km 27+000 трасето пресича терасата на река Каменийска, която е изградена от чакълесто-песъчливи отложения. В участъка след km 27+300 трасето пресича Средногорския антиклинорий. В геоложкия разрез са включени два основни типа скали – метаморфитите от неразчленената Арденска група, които изграждат ядката на антиклинория и внедрените гранитоидни плутонни тела на Смиловенския плутон и Копривщенския плутон. Метаморфитите на Арденската група изграждат северната част на участъка. Изградени са от мигматизирани ивичести и очни гнайси, неиздържани прослойки от амфиболити, гнайси и гнайсошисти. Смиловенския плутон е изграден от пофироидни гранити и гранодиорити, а Копривщенският от порфироидни биотитови и двуслюдени гранити. Копривщенския плутон е част от Втория интрузивен комплекс. Внедрен е изцяло в метаморфитите. Контактите му с гнайсите са резки, но без контактно взаимодействие. Смиловенският плутон е резултат на Първия интрузивен комплекс. В него е внедрен Стрелчанския плутон, който го разделя на две части.

Вариант 3 (зелен)

До km 1+800 трасето преминава през западната част на Горнотракийския грабен. Геоложкият разрез включва неогенски седименти на Ахматовската свита, литоложки изградени от пясъци, гравелити и песъчливи алевролити. В участъка от km1+800 до km 19+200 трасето преминава през западните части на Ихтиманския блок (антиклинорий). Геоложкият разрез по трасето включва метаморфитите от Прародопската надгрупа, които изграждат бедрата на антиклинория. Те включват две групи – Неразчленена Арденска група, която е изградена от мигматизирани ивичести и очни гнайси, неиздържани прослойки от амфиболити, гнайси и гнайсошисти и Неразчленена Ботурченска група, която е изградена от дребнозърнести масивни и неясношистозни биотитови до амфиболбиотитови гнайси с прослойки от аплитоидни гнайси и гранитогнайси. В централната част на синклинория се разкриват кредните седименти, който литостратиграфски се отнасят към Челопешката свита. Геоложкият им разрез включва дацити и техните туфи. Значителна част от трасето в тази част преминава в терени изградени от внедрените в докамбрийските метаморфити плутони – Лесичовския и Елшишкия. Лесичовския плутон е изграден от среднозърнести левкократни гранити. Контактите с вместващите метаморфни скали са резки, интрузивни, докато всички контакти с горнокредните седиментни скали са тектонски. Плутонът се пресича Елшишкия горнокреден гранит. Елшишкия плутон е внедрен в Лесичовския плутон. Изграден от гранодиорити. В участъка км 6+800 – 7+300 трасето пресича долината на река Тополница. Речната тераса е изградена преобладаващо от чакълесто-песъчливи отложения.

В участъка от km 19+200 до km 27+300 трасето преминава през Панагюрската вулканогенна ивица. Тя е запълнена с горнокредни скали. Южната част от ивицата е изградена от седиментни скали, които литостратиграфски се отнасят към Чуговишката свита. Литоложки са представени от редуване на мергели, глинести варовици и варовити пясъчници. Северната част от Панагюрската ивица е изградена от вулканогенно-седиментни и вулкански скали, които литостратиграфски се отнасят към Челопешката свита. Литоложки е изградена от андезитови агломератови туфи и туфити с прослойки от мергели, аргилити и глинести варовици. В участъка от km 26+000 до km 27+000 трасето пресича терасата на река Каменийска, която е изградена от чакълесто-песъчливи отложения. В участъка след km 27+300 трасето пресича Средногорския антиклинорий. В геоложкия разрез са включени два основни типа скали – метаморфитите от неразчленената Арденска група, които изграждат ядката на антиклинория и внедрените гранитоидни плутонни тела на Стрелчанския и Копривщенския плутони. Метаморфитите на Арденската група изграждат основно северната част на участъка. Изградени са от мигматизирани ивичести и очни гнайси, неиздържани прослойки от амфиболити, гнайси и гнайсошисти. Стрелченския плутон е част от третия интрузивен комплекс и е внедрен изцяло в Смиловенския плутон, спрямо който показва ясни секущи контакти. Изграден е от едрозърнести левкократни двуслюдени гранити, Копривщенският плутон е изграден от порфироидни биотитови и двуслюдени гранити. Той е част от Втория интрузивен комплекс. Внедрен е изцяло в метаморфитите. Контактите му с гнайсите са резки, но без контактно взаимодействие.

1.9.2Инженерно-геоложки условия

1.9.3Физико-геоложки процеси и явления

Всред физико-геоложките процеси и явления по-съществен дял на територията около алтернативните трасета на инвестиционното придложение имат изветрителните и ерозионно-акумулационните процеси и явления.

Според „Карта на свлачищата“, изготвената от „Геозащита Перник“ и „Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г.“ в обхвата на алтернативните трасета на инвестиционното предложение не са регистрирани свлачища, но вероятно има проявени малки по размер срутища от скални блокове и сипеи по склоновете на речно-овражната мрежа, на места и по откоси на пътищата.

1.9.4Сеизмичност на района

Съгласно Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, алтернативните трасета на инвестиционното предложение попадат в сеизмични райони от VIII и IX сеизмична степен. Проектирането на сгради, съоръжения, комуникации и други обекти следва да се осъществя със сеизмичен коефициент Кс = 0,15 в сеизмични райони от VIII степен и с Кс = 0,27 в сеизмични райони от IX степен.

По БДС EN 1998-1:2005/NA:2012, Приложение NA.D2 (Еврокод 8), южната част от алтернативните газопроводни трасета попада в сеизмичен район с референтното максимално ускорение 0,15g, а южната - с референтното максимално ускорение 0,11g за период на повторяемост от 475 години.

В доклада за ОВОС ще се диференцират участъците от трасетата със съответните сеизмични коефициенти и референтни ускорения.

Прогноза на въздействието

По време на строителството

Изграждането на газопровода включва отнемане и временно депониране на хумусния слой, тесни траншейни изкопи за полагане и монтиране на газопроводните тръби, временно депониране на изкопаните земни маси, обратно засипване на траншейните изкопи и положените в тях газопроводни тръби, преминаване през реки, дерета и пътища, депониране на излишните земни маси, временно ползване на терени, демобилизация след приключване на строителството на съответните участъци на газопровода и пр. Обхватът на това въздействие се ограничава в обсега на строителната полоса около трасето на газопровода и временните пътни отклонения. Тази строителна дейност обективно е свързано с пряко, постоянно, дълготрайно и частично обратимо механично нарушаване на геоложката среда. Степента на нарушаване на геоложката среда е ниска, поради очакваната малка дълбочина на изкопите за газопровода и прилежащите му съоръжения, с малък териториален обхват и с нисък кумулативен ефект.

По време на експлоатацията

Не се очаква въздействие върху земните недра при нормална безаварийна експлоатация на ИП, тъй като няма дейности, нарушаващи и замърсяващи геоложката среда. Евентуално засягане на геоложката среда по време на нормалната експлоатация на газопровода може да бъде породено от развитие на естествени ерозионни процеси главно по повърхността на незалесени наклонени склонови участъци, поради евентуално отсъствие и/или лошо поддържане на изпълнени противоерозийни мероприятия. Това въздействие ще бъде отрицателно, пряко, временно, краткотрайно и обратимо, с ниска степен и локален териториален обхват.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: