ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОКОЛНАТА СРЕДА, В КОЯТО ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И ПРОГНОЗА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, В ТОВА ЧИСЛО КУМУЛАТИВНО

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОКОЛНАТА СРЕДА, В КОЯТО ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И ПРОГНОЗА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, В ТОВА ЧИСЛО КУМУЛАТИВНО

1.6Атмосферен въздух и климат

Съгласно климатичното райониране на България Инвестиционното предложение попада в две климатични области – Преходноконтинентална и Умереноконтинентална.

Разположени в западната част на Пазарджишко-Пловдивското поле, двете алтернативи за начална точка на газопровода попадат в Преходноконтиненталната климатична област. Тази климатична област обхваща източната част от Задбалканските котловини (на изток от рида Козница) и прилежащите склонове на Главната Старопланинска верига, Горнотракийската низина и прилежащите склонове на Родопите и Същинска Средна гора, Сърнена гора, Бакаджишко-Хисарските възвишения, северната част на Тунджанската област, котловините в поречието на Струма между Земенския и Орановски пролом, както и прилежащите склонове на Осогово, Влахина, Конявска и Рила планина.

Климатът в преходната област е повлиян, както от географското положение на прехода между два климатични пояса, така и от континенталните въздушни маси на умерените географски ширини, и въздушни маси, идващи от Средиземно море и Егейско море.

Зимата в преходната област е по-мека от умереноконтиненталната област и по-хладна от континентално-средиземноморската. Това намира израз най-вече в температурите. Средната годишна температура е около 12-13°С, а средната януарска температура е между -1°С и +1°С. През зимния сезон са характерни и големи колебания в температурата - от +20°С до -25 °С. Макар и по-рядко, се образуват и температурни инверсии. Лятото е топло и горещо, температурите са високи – средно за месец юли те са от 23-24°С. Температурната амплитуда между средните температури на най-топлия и най-студения месец е около 22-24°С. По-рядко в сравнение с умерено континенталната област се появяват късни пролетни и ранни есенни слани.

Валежите са малко по количество - между 550 и 750 mm/m² годишна сума. Най-малко са те в Пазарджишко-Пловдивското поле, където спадат и под 500 mm/m². Това се дължи на валежната сянка, която образуват околните планини - Рила, Родопи, Стара планина и Същинска Средна гора. Режимът на валежите съществено се отличава от режима в двете съседни области - умерено континенталната и континентално-средиземноморската. За преходната климатична област са характерни два почти изравнени максимума на валежите - майско-юнски (характерен за умерено-континенталната област) и ноемврийско-декемврийски (характерен за континентално-средиземноморската област), и два минимума – февруарски и августовски, поотделно характерни за съседните области. Снежната покривка се задържа около два пъти по-малко дни, отколкото в Северна България, като обикновено се разтопява, преди да завали следващият сняг.

В преходната област преобладават западните и северозападните ветрове, а в по-източните части – и североизточните ветрове. В Задбалканските котловини (Казанлъшка и Сливенска) през зимата духат силните бораподобни ветрове, а по северните склонове на Родопите и фьон.

Умереноконтиненталната климатична област, където е разположена крайната точка на газопровода, заема най-голям дял от територията на страната. В нея се включват Дунавската равнина и Предбалкана, северните склонове на Главната Старопланинска верига (до 1000m надморска височина), южните склонове и Задбалканските котловини западно от рида Козница, западните и централните нископланински части на Средногорието, котловините и ниските планини на Краището.

Температурите носят белезите на континенталното влияние. Средните годишни температури са 10-11°С. Средните януарски температури са от -1 до -3°С, но се срещат и твърде ниски абсолютни температури. Средномесечните юлски температури са 22-24°С. Годишните температурни амплитуди варират от 24 до 26°С и са най-големите за България. Абсолютните минимални и максимални стойности на температурите, както и ранните есенни и късните пролетни слани се отразяват неблагоприятно на развитието на селскостопанските култури. В тази климатична област през студеното полугодие поради широкото разпространение на котловините и други негативни форми на релефа често се появяват температурни инверсии.

Валежите в умерено континенталната климатична област са неравномерно разпределени. Те се увеличават в посока от север на юг. По вид преобладаващите валежи са от дъжд. Сняг вали предимно през декември, януари и февруари, но през това време може да вали и дъжд. Поради това, както и поради промените в температурите на въздуха, в повечето места няма трайна устойчива снежна покривка. Тя се създава за отделни периоди, свързани със застудявания и валежи, следвани от периоди на разтопяването й.

Ветровете в умереноконтиненталната климатична област са силно повлияни от проявите на атмосферната циркулация и особеностите на релефа. В по-голямата част от годината преобладават западните и северозападните ветрове, свързани с преноса на атлантически влажни въздушни маси.

Качество на атмосферният въздух

На територията на община Пазарджик основен източник на замърсяване на въздуха се явяват битовия сектор и транспорта, като превишенията на наблюдаваните параметри, определящи качеството на атмосферния въздух, са основно през зимния период. Градът е газифициран, но газ използват основно административните сгради и различните производства - предприятията, разположени на територията на града, са с намален капацитет и не представляват опасност за качеството на въздуха. Почти всички парокотелни централи и инсталации на предприятията са преминали на газ и са преустановили лимитирането на серен диоксид, прах и сажди в атмосферния въздух. Битовият сектор използва за отопление основно твърди горива, което води до завишени стойности на фини прахови частици (ФПЧ 10) и серен диоксид през зимните месеци.

На територията на град Панагюрище са регистрирани средногодишни превишения на някои от нормите за качеството на атмосферния въздух. Режимът на вятъра в града е неблагоприятен по отношение на качеството на атмосферния въздух. Средната годишна скорост на вятъра е под 1,5 m/s, като от февруари до март средната месечна скорост е в граници 1,7 - 2,0 m/s, а от юли до октомври средната месечна скорост на вятъра е в граници 1,0 - 1,3 m/s. Напълно тихо време през цялата година има в около и над 60% от дните. Това показва, че през цялата година преобладават обстановки, допринасящи за задържането на замърсители в атмосферата в ограничена територия около обекта. При силни ветрове (V > 14 m/s) замърсителите могат да се разпространят на значителни разстояния в посока успоредна на долини или просеки. През годината има средно около 13-14 дни с такъв вятър.

През студеното полугодие в Златишко-Пирдопската котловината се създават добри условия за формиране на приземни термични инверсии, които са относително стабилни през студената част от годината, а през лятото стабилността им е най-малка. Те създават условия за задържане на емитираните замърсители в приземната среда, което води до отчитане на превишения над законово установените норми за качеството на атмосферния въздух. Друг климатичен фактор, допълнително влошаващ качеството на въздуха, са мъглите, които също са характерни за Златишко-Пирдопската котловина и се наблюдават основно в периода октомври – март, т.е., когато се проявяват най-силно и термичните инверсии. Качеството на въздуха в община Пирдоп се определя преди всичко от източниците на вредни вещества (емитери), разположени в близост до нея. Те могат да бъдат разделени условно на 3 групи по значимост – Големи промишлени източници, Бит и Транспорт.

По време на строителството - Въздействието по време на строителството върху КАВ ще е временно, краткотрайно, незначително и предимно в рамките на строителната полоса на газопровода. Не се очаква въздействие върху качеството на атмосферния въздух на територията на населените места.

По време на експлоатацията – не се очаква отрицателно въздействие от експлоатацията на газопровода, а се очаква косвен положителен ефект върху качеството на атмосферния въздух в следствие от замяната на фосилните горива с газ в редица производствени предприятия, административни и битови сгради.