Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427

Изтегляне 1.86 Mb.

страница	13/17
Дата	16.12.2016
Размер	1.86 Mb.
	#11326
Тип	Доклад

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17

Безгръбначни
Сегашно състояние на херпетофауната (земноводни и влечуги)

4.7.2 Животински свят

Ихтиофауна

Методи за оценка

Трасето на проектираният път минава по долината на река Върбица, като пресича самата река Върбица, както и нейните притоци Читак дере, река Джебелска, р.Саръяр дере, р.Безименна и р.Голяма река. Оценката на потенциалното въздействие от реализацията на проекта върху ихтиофауната в поречието на р.Върбица е изготвена на базата на анализ на данни от литературата, както и на непубликувани данни от специализирани изследвания.

Състав и състояние на ихтиофауната в района

В състава на ихтиофауната в поречието на р.Върбица са отбелязани 9 вида:

Маришка мряна Barbus cyclolepis – Вид, защитен по ЗБР, Прил. 2 и 4, и е включен в Приложение ІІ на Директива 92/43/EEC, (приет е като еквивалентен на B. plebejus). Един от доминиращите видове в р.Върбица, където популацията е със сравнително висока плътност. Обитава и в постоянните притоци, като числеността му в тях зависи преди всичко от водните количества.

Сребриста каракуда Carassius gibelio – вид, интродуциран в района при зарибяване на яз.“Студен кладенец“ и други водоеми с шаран. Среща се в долното течение на река Върбица, където навлиза от яз.”Студен кладенец”.

Слънчева риба Lepomis gibbosus – вид, пришелец от Северна Америка, интродуциран в района случайно, вероятно с шаранов зарибителен материал. Установен в долното течение на река Върбица, където навлиза от яз.”Студен кладенец”.

Уклей Alburnus alburnus – видът се среща предимно в долната част на реката, близо до язовир “Студен кладенец”.

Речен кефал Squalius orpheus – многочислен вид в р.Върбица, където е един от доминиращите видове. Обитава и в постоянните притоци, като числеността му в тях зависи преди всичко от водните количества.

Обикновена кротушка Gobio gobio – видът е широко разпространен в поречието на Върбица, но не достига висока численост.

Речен костур Perca fluviatilis – видът е установен в долното течение на р. Върбица, където навлиза от яз. „Студен кладенец”.

Обикновена горчивка Rhodeus sericeus – вид, защитен по ЗБР, Прил. 2, включен в Приложение ІІ на Директива 92/43/EEC, както и в Бернската Конвенция (Annex III – защитени видове). Разпространението на горчивката е свързано с разпространението на сладководните миди Unio sp. Отбелязан е в долното течение на р.Върбица, където в отделни участъци може да достига висока численост.

Щипок Cobitis strumicae – вид, защитен по ЗБР (Приложение 2). Повсеместно разпространен в поречието на р.Върбица. Характеризира се с мозаечно разпределение, като в отделни участъци достига висока численост.

В цялото поречие на р.Върбица ихтиофауната е повлияна от непостоянния отточен режим с поройни явления и силно изразено лятно-есенно маловодие.

Безгръбначни

Значимите местообитания на безгръбначни са по течението на р.Върбица извън трасето на пътя и достатъчно отдалечени от него.

Херпетофауна
Земноводни (Amphibia) и Влечуги (Reptilia)

Източници на информация за състоянието на херпетофауната са:

Литературни данни – публикации на Петров, Стоев, Бешков (2001 год.) и Petrov (2004 год.). В тях са събрани всички данни от изследванията до годините на отпечатването им като са цитирани всички предишни автори, публикували сведения за видовия състав и разпространението на разглежданите групи животни. Лично посещение на експерта на трасето на бъдещия път (м.07.2009 год). Събрани са единични данни за няколко вида.

Сегашно състояние на херпетофауната (земноводни и влечуги)

Видов състав и разпространение

В Източните Родопи са установени общо 37 вида земноводни и влечуги. Един от тях е изчезнал от фауната на страната. Това е отровната змия аспида (каменарка), която е намерена само два пъти на територията на страната, като последния път е при Харманли през 1933 год. Останалите 36 вида се разпределят както следва: 11 вида земноводни (3 вида опашати, 8 вида жаби) и 25 вида влечуги (4 вида костенурки, 10 вида гущери, 12 вида змии).

Специално за района на строителството са доказани общо 22 вида от разглежданите групи. Много от източнородопските видове не са съобщавани от разглеждания район било защото отсъстват от него, било защото още не са намерени, или защото не са съобщени от откривателите си.

Видовият състав на доказаните земноводни и влечуги в разглеждания район и природозащитният статус на всеки вид са показани на таблица 9. Използвани са латинските имена според последните уточнявания на таксонометричните промени на Edgar&Bird^² (2005). На приложената карта са нанесени всички находища на установените в района видове от 1-2 до 15 km, в единични случаи – до 19 km източно и западно от проектираното трасе и до около 10 km северно от Кърджали и южно от Подкова. Не са нанесени находищата на някои масови и повсеместни видове, а именно на голямата водна жаба, жълтокоремната бумка, зелената крастава жаба и жабата-дървесница, както и на зеления гущер, тъй като това би затруднило ползването на картата. Мащабът на картата е 1:220 000. Нанесени са всички находища в района, изброени в публикациите на Петров, Стоев, Бешков (2001 год.) и Petrov (2004 год.). Нанесени са и няколко находища, установени през м.07.2009 год. Несъмнено, разглежданите видове имат още хиляди други находища в района, но са нанесени само сигурно установените (Приложение: Карта с легенда).

От картата се вижда, че най-често срещаните видове (като се изключат петте вида, които са масови и повсеместни) са двата вида сухоземни костенурки и смока-стрелец. Останалите видове са установени в по няколко находища или с единични находки, като един от тях (змиегущера) е установен с един екземпляр при с.Кирково, южно от разглеждания участък.
Природозащитен статус
Всички доказани видове са защитени с един или с по няколко вътрешни и/или международни нормативни актове (табл.9). Със Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) са защитени 16 вида; в “Червената книга на България” (т.І – Животни, 1985), (ЧК) са включени 2 вида; в списъците на IUCN (Международния съюз за защита на природата) – 3 вида; всички 22 вида са включени в Приложения ІІ, ІІІ или ІV на “Бернската канвенция” (Берн); в спикъците на Директива 92/43 на ЕЕС са включени 17 вида – в Приложения ІІ, ІV и V. Приложение ІІ на CITES включва 2 вида (сухоземни костенурки). Последните са видовете с най-висока природозащитна значимост в района като същевременно са и най-уязвими. Тяхното опазване изисква специални мерки.

Природозащитен статус на доказаните видове земноводни и влечуги

в района на строителството на пътя Кърджали-Джебел-Подкова

Таблица 9

Вид, бълг. и лат. наименование	Природозащитен статус
Вид, бълг. и лат. наименование	ЗБР	ЧК	IUCN	Берн	Дир.92/43	CITES
Дъждовник Salamandra salamandra	III			III
Малък гребенест тритон Lissotriton vulgaris	III			III
Жълтокоремна бумка Bombina variegata	II			II	II, IV
Кафява крастава жаба Bufo bufo	III			III
Зелена крастава жаба Epidalea viridis	III			II	IV
Жаба дървесница Hyla arborea	II, III		LR	II	IV
Голяма водна жаба Rana ridibunda	IV			III	V
Горска жаба Rana dalmatina	II			II	ІV
Гръцка жаба Rana graeca	III			III	IV
Шипоопашата сухоз. костенурка Testudo hermanni	II, III		LR	II	II, IV	II
Шипобедрена сухоз. костенурка Testudo graeca	II, III		VU	II	II, IV	II
Змиегущер Pseudopus apodus	III	З		II	IV
Стенен гущер Podarcis muralis				II	IV
Македонски гущер Podarcis erhardii				II	IV
Кримски гущер Pedarcis tauricus				II
Зелен гущер Lacerta viridis				II, IV
Жълтоуха водна змия Natrix natrix				III
Сива водна змия Natrix tessellata				II	IV
Смок-стрелец Dolichophis caspius	III			II	IV
Стрелушка Platiceps najadum	III			II	IV
Смок-мишкар Zamenis longissimus	III	З		II	IV
Пепелянка Vipera ammodytes	IV			II	IV

УСЛОВНИ ЗНАЦИ КЪМ КАРТАТА
”РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЗЕМНОВОДНИТЕ И ВЛЕЧУГИТЕ

В РАЙОНА НА ПРОЕКТИРАНОТО СТРОИТЕЛСТВО”

Означение	Българско наименование	Латинско наименование
	Дъждовник	Salamandra salamandra
	Малък гребенест тритон	Lissotriton vulgaris
	Кафява крастава жаба	Bufo bufo
	Зелена крастава жаба	Epidalea viridis
	Горска жаба	Rana dalmatina
	Гръцка жаба	Rana graeca
	Шипоопашата сухоз. костенурка	Testudo hermanni
	Шипобедрена сухоз. костенурка	Testudo graeca
	Змиегущер	Pseudopus apodus
	Стенен гущер	Podarcis muralis
	Македонски гущер	Podarcis erhardii
	Кримски гущер	Podarcis tauricus
	Жълтоуха водна змия	Natrix natrix
	Сива водна змия	Natrix tessellata
	Смок-стрелец	Dolichophis caspius
	Тънък стрелец (Стрелушка)	Platiceps najadum
	Смок-мишкар	Zamenis longissimus
	Пепелянка	Vipera ammodytes

На картата не са нанесени находищата на широко разпространените жаби жълтокоремна бумка, голяма водна жаба, зелена крастава жаба, дървесница и на зеления гущер.

Каталог: ovos