Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427

4.8. Ландшафт

Кратко описание на ландшафта в района на път І-5

Трасето на проектирания път се разполага изцяло на територията на област Кърджали - общини Кърджали, Момчилград, Джебел и Подкова.

В географско отношение пътят попада в Рило-Родопската природогеографска област и Източно-Родопска подобласт, а съгласно ландшафтно-тиположката структура на страната – в Южнобългарската планинско-котловинна област, Източно-Родопска подобласт, Джебелско-Мъгленишки район. Включени са общо един клас, един тип и две групи основни ландшафти, както следва: клас – планински ландшафти, тип – ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори, група – ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху вулканити със сравнително малка степен на земеделско усвояване и група ландшафти на нископланински ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенски глинестопесъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Релефът на разглежданата територия е нископланински с надморска височина по трасето на бъдещия път между 250 и 350 m и най-високите върхове в района –“Вейката” (1463 m н.в.) и “Орлица” (1483 m н.в.)

От приложената космическа снимка се виждат: силно пресечен терен, склонове с различна ориентация и дълбоко прорязани речни долини. В тях визуално се налага със своите значителни размери и преобладаващо меридиално разположение долината на река Върбица.

Почвите са излужено черноземни, горски – тъмни и преходни по склоновете и алувиално-делувиални по речната тераса. Във високите части има планински ливадни почви.

Климатът е континентално-средиземноморски с топла зима и горещо лято. Валежите са между 600 и 800 mm.

Долината на река Върбица е отбелязана като район с най-чести речни прииждания. Разглежданият район попада в ниско и среднопланинския горски ландшафт.

Водосборният басейн на река Върбица е залесен с широколистни гори от зимен дъб, благун, цер, габър и келяв габър по склоновете на околните хълмове, върба, топола и др. край реката и деретата.

Изкуствено залесените иглолистни гори са от черен и бял бор.

Храстите в ниската част са от глог, къпина, дрян шипка леска и др., а във високата от хвойна, ива, леска, шипка, къпина, смрадлика, дрян, бръшлян и бъз. Срещат се и плодни дръвчета от ябълки, сливи, круши и др.

В дефилето на реката, на отделни места по склоновете на околните хълмове се появяват площи от ливади, пасища и ниви, които придават смесения характер на ландшафта. Близо 70% от територията, прилежаща на реката, е култивирана като преобладаващите култури са тютюн, по-малко овощни и зеленчукови градини. Горите заемат около 25% от територията. Ливадните ландшафти заемат относително най-малък процент от територията (2-3%) и се използват за пасища.

Най-съществен ландшафтен елемент в разглежданата територия е река Върбица с нейните леви притоци – река Джебелска, Саръяр дере, Безименна и Голяма река, и десен приток река Къзълъч. Техните корита и брегове, обрасли с характерна водолюбива растителност, както и речни тераси покрити със земеделски култури, придават специфика на ландшафта.

Най-малък процент от проучваната територия заемат скалните ландшафти, които са частично покрити с характерна скална растителност.

Ландшафтната картина за разглеждания район няма да бъде пълна, ако не се посочат макар и най-общо специфичните черти на фауната, която е богата.Бозайната фауна е представена от вълци, сърни, таралежи, къртици, зайци, мишки, лисици, белки, невестулки, диви свини и др. Земноводните и влечугите също са разпространени.

От векове районът е населен, като селищата са малки, структурирани в махали и органично вкомпонирани в природния ландшафт. Къщите в махалите са едноетажни и двуетажни, изградени от камък, дърво и мазилки върху тухлени стени. Покривите са четирискатни, покрити с турски или марсилски керемиди.

Основната част от селищата са разположени в страни от бъдещото трасе на пътя, с изключение на село Градинка и махала Масларово на с.Върбен.

В района на обекта и в близост до него няма резервати и защитени природни територии. (Приложение: Космическа снимка и фотоматериали)

4.9. Културно-историческо наследство

Строителството на големи инфраструктурни обекти с национално и международно значение, какъвто е път І-5 “Кърджали-Подкова”, е съпроводено с неизбежно въздействие върху археологическите паметници по и в близост на трасето. Необратимостта на това въздействие изисква преди започване на строителството да се предприемат всички възможни мерки за опазване на тази част от паметниците на културата, които са застрашени от унищожаване.

В духа на ратифицираната от Р.България Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство, Закона за паметниците на културата и музеите и в изпълнение на Наредба № 4 (ДВ бр.84/98 год.) ГУП възлага през 1999 год. на катедрата по Археология към СУ “Климент Охридски” да изготви Доклад и Експертна оценка за въздействието от строителството на пътя върху археологическите паметници.

В изпълнение на Договор между ГУП и СУ “Климент Охридски” са извършени през 1999 и 2000 год. две теренни обхождания на пътя Джебел-Подкова-Маказа и разклонението Подкова-Фотиново. В края на проучването, след обработка на наличната информация и на информация от архива на ИМ гр.Кърджали, както и привличане на експерти от БАН, на специалисти по геоморфология (с цел определяне на участъците, които подлежат на задължително наблюдение по време на строителство поради това, че не е възможно да се регистрират обекти при теренното обхождане), на ГУП е представен подробен доклад и експертна оценка за прогнозното въздействие върху паметниците на културата в района на обекта.

Регистрираните археологически обекти са фотодокументирани и нанесени на карти. Събран е подемен археологически материал – керамика, кремъчни оръдия и находки.

Регистрирани са общо 40 археологически обекта (по трасето на Кърджали-Подкова 14 обекта), които са застрашени в различна степен. Трябва да се отбележи, че повечето от тях са селища (предимно от времето на късноримската епоха, късната античност и средновековието). Този факт не е изненадващ, тъй като районът на Източните Родопи е обитаван от VІ хилядолетие преди Христа до наши дни, като концентрацията на обекти от всякакъв характер е значителна. Това до голяма степен се дължи на сравнително лесната проходимост на района като цяло. Един от най-удобните пътища, свързващи Горнотракийската низина с Беломорието е именно по долината на р.Върбица, р.Казългач и прохода Маказа. Този път е бил използван от човека активно през почти всички епохи. В районите около регистрираните селища може да се очаква, че по време на строителството ще бъдат засегнати някои от некрополите на тези селища. Те най-вероятно са от т.нар. плосък тип, което прави почти невъзможно регистрирането им при теренни обхождания поради липсата на материал по повърхността. Ето защо, в тези участъци ще бъде наложително присъствието на археолог по време на строителните дейности.

Лесният достъп до обектите позволява да се извърши експониране и на място, което създава възможност за изграждане на определени места по трасето на места за отдих и културен туризъм.

По трасето на пътя не са регистрирани археологически обекти, които да наложат промени в одобрения проект или евентуално да забавят сроковете на строителство. Всички застрашени обекти могат да бъдат проучени в срокове, съобразени с приоритетите на изграждането на пътя.

При обхождане на трасето от експертите, които изготвят Осъвременен доклад за ОВОС, на обект № 40 се извършва картиране на обекта и предаване на находките в ИМ гр.Кърджали.

Приложение: Карта М 1:25000 на археологическите обекти по трасето на път
І-5 “Кърджали-Маказа”;
Публикация във в.”Нов живот” гр.Кърджали за провеждане на археологическите проучвания на обект № 40 през лятото на 2009 год.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.86 Mb.

Сподели с приятели: