Доклад за овос на инвестиционно предложение Път і-5 "Кърджали-Подкова" от км 342+639 до км 367+427

Птици

Проектираният обект – първокласен път – попада в една от най-южните части на страната в южната част на Източните Родопи. Трасето на пътя преминава преобладаващо през ниските части на терена, в т.ч. по долината на р.Върбица. Релефът от двете страни на пътя е хълмист, а наклоните на терените – от малки до значителни. Почвите, в общ план, са с лек механичен състав – силно песъчливи и дори каменисти(ситен до едър чакъл) и поради това със слаби влагозадържащи способности. Склоновете на планинските дялове са заети, както от гори и храсталачни терени, така и от голи(открити) площи без или и с рядка дървесна растителност сред тях, а също и от каменисти терени и скални масиви. Ниските котловинни и заравнени части са заети предимно от агроландшафти – обработваеми земи, ливади, пасища. Следователно очертават се основно три типа местообитания – открити (негорски – вкл. обработваеми и необработваеми агроландшафти), горски и храсталачни и скални, в т.ч. антропогенни и антропогенно повлияни ландшафти (местообитания).

Фауната, в т.ч. и гръбначната (Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна, и чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в района на обекта е от видове, характерни, както за планински, така и за равнинни части на страната, както и такива за ниски надморски височини в най-южните части на страната, вкл. и за Източните Родопи. В зоогеографски аспект фауната е от видове, характерни за областта Палеарктика, обитаващи предимно умерените географски ширини. В района се срещат и значителен брой видове с южно разположени върху територията на субконтинента Европа ареали, т.е. с ареали във или и в Средиземноморската подобласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски. Обликът (в ценологичен аспект) на орнитофауната като цяло, както и на основни типове местообитания (гори, открити територии, храсталачни местообитания, селитебни и други антропогенизирани ландшафти) е представен от орнитоценози, характерни за ниските части и ниските планински масиви в най-южните части на страната (с изключение на гъстите гори от източен бук (Fagus orientalis Lipsky) (а също и на гъстите гори от дъбове (Quercus sp.)) в Странджа) и се характеризира с участието в тях на значителен брой средиземноморски елементи. Участието на посочените средиземноморски видове е най-силно изразено в открити територии с малко количество дървесна растителност, в храсталачни местообитания и в силно проредени гори или техни части, в т.ч. в каменисти и скални терени. Този район на страната е посещаван многократно при проучвания на фауната и най-вече на орнитофауната през периода 1983-2009 г.

От гръбначната фауна в района, в който попада обектът, най-многобройни са птиците (Aves). Характерът на района като местообитание определя и особеностите на животинския му свят – както от видове, характерни за гори, така и за открити територии и храсталачни местообитания, а също и за населени места и други антропогенизирани територии. Районът на обекта и Източните Родопи, като цяло, – е една от най-богатите във фаунистичен аспект части на страната, в т.ч. и по отношение на видовото разнообразие на орнитофауната си.

1. 
   Голям (качулат) гмурец (Podiceps cristatus (L.))
   
2. 
   Малък гмурец (Podiceps ruficollis (Pallas))
   
3. 
   Червеноврат гмурец (Podiceps griseigena (Boddaert)) – през есен.-зим. период
   
4. 
   Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis (Brehm)) – през есенно-зим. период
   
5. 
   Ушат гмурец (Podiceps auritus (L.)) – през есенно-зимния период
   

6. 
   Голям корморан (Phalacrocorax carbo (L.)) – през есенно-зим. период
   
7. 
   Малък корморан (Halietor pygmeus (Pall.)) – през есенno-зим. период
   

8. 
   Сива чапла (Ardea cinerea L.)
   
9. 
   Червена (ръждива) чапла (Ardea purpurea L.)
   
10. 
    Голяма бяла чапла (Casmerodius albus (L.)) – през есенно-зим. период
    
11. 
    Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.))
    
12. 
    Голям воден бик (Botaurus stellaris (L.)) – през есенно-зим. период
    
13. 
    Малък воден бик (Ixobrichus minutus (L.))
    

14. 
    Бял щъркел (Ciconia ciconia (L.))
    
15. 
    Черен щъркел (Ciconia nigra (L.))
    

16. 
    Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos L.)
    
17. 
    Лятно бърне (Anas querqueddula L.)
    
18. 
    Зимно бърне (Anas crecca L.) – през есенно-зимния период
    
19. 
    Клопач (Anas(Spatula) clypeata (L.)) – през есенно-зимния период
    
20. 
    Червеноклюна потапница (Netta rufina (Pallas))
    
21. 
    Кафявоглава потапница (Aythya ferina (L.))
    
22. 
    Белоока потапница (Aythya nyroca (Guldrnstadt))
    
23. 
    Качулата потапница (Aythya fuligula (L.))
    
24. 
    Малък нирец (Mergus albellus L.)
    
25. 
    Голяма белочела гъска (Anser albifrons (Scopoli)) – през есенно-зим. период
    
26. 
    Малка белочела гъска (Anser eritropus (L.)) – през есенно-зимния период
    
27. 
    Сива гъска (Anser albifrons (L.)) – през есенно-зимния период
    
28. 
    Посевна гъска (Anser fabalis (Latham)) – през есенно-зимния период
    
29. 
    Ням лебед (Cygnus olor (Gmelin)) – през есенно-зимния период
    
30. 
    Поен лебед (Cygnus cygnus (L.)) – през есенно-зимния период
    

31. 
    Орел рибар (Pandion haliaetus L.) – по време на сезонните миграции
    

32. 
    Египетски лешояд (Neophron percnopterus (L.))
    
33. 
    Белоглав лешояд (Gips fulvus (Hablizl))
    
34. 
    Черен лешояд (Aegypius monachus (L.))
    

35. 
    Черна каня (Milvus milvus Boddaert)
    
36. 
    Червена каня (Milvus milvus (L.)) – по време на сезонните миграции
    
37. 
    Тръстиков блатар (Circus aeruginosus (L.)) – през есенно-зим. период
    
38. 
    Ливаден блатар (Circus pygargus (L.)) – през есенно-зимния период
    
39. 
    Полски блатар (Circus cyaneus (L.)) – през есенно-зимния период
    
40. 
    Степен блатар (Circus macroururs (Gmelin)) – през есенно-зим. период
    
41. 
    Скален орел (Aquila crysaetos (L.))
    
42. 
    Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca Savigny)
    
43. 
    Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm)
    
44. 
    Малък орел (Hieraaetus pennatus (Gmelin))
    
45. 
    Орел змияр (Circaetus gallicus (Gmelin))
    
46. 
    Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.))
    
47. 
    Малък ястреб (Accipiter nisus (L.))
    
48. 
    Късопръст ястреб (Accipiter brevipes (Severtzow))
    
49. 
    Обикновен мишелов (Buteo buteo (L.))
    
50. 
    Северен мишелов (Buteo lagopus (Pontoppidan))) – през есенно-зимния период
    
51. 
    Белоопашат мишелов (Buteo rufinus (Cretzschmar))
    
52. 
    Осояд (Pernis apivorus (L.))
    

53. 
    Сокол орко (Falco subbuteo L.)
    
54. 
    Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.)
    
55. 
    Белошипа (степна) ветрушка (Falco naumanni Fleicher)
    
56. 
    Малък сокол (Falco columbarius L.) – през есенно-зимния период
    
57. 
    Сокол скитник (Falco peregrinus (Tunstall)) – през есенно-зимния период
    

58. 
    Тракийски кеклик (Alectoris chukar Gray)
    
59. 
    Яребица (Perdix perdix (L.))
    
60. 
    Пъдпъдък (Coturnix coturnix (L.))
    
61. 
    Колхидски (ловен) фазан (Phasianus colchicus L. – ssp.)
    

62. 
    Сив жерав (Grus grus (L.)) – по време на сезонните миграции
    

63. 
    Белочела водна кокошка (Fulica atra L.)
    
64. 
    Зеленокрака водна кокошка (Gallinula chloropus (L.))
    
65. 
    Ливаден дърдавец (Crex crex (L.)) – по време на сезонните миграции
    

66. 
    Турилик (Burhnus oedicnemus (L.))
    

67. 
    Обикновена калугерица (Vanellus vanellus (L.))
    
68. 
    Малък речен дъждосвирец (Charadrius dubius Scopoli) – в речни и крайречни местооб.
    

69. 
    Горски бекас (Scolopax rusticola (L.)) – през есенно-зимния период
    
70. 
    Средна бекасина (Gallinago gallinago (L.)) – по време на миграциите и есенно-зимния период – около водни басейни
    
71. 
    Голям горски водобегач (Tringa ochropus L.) – през есенно-зимния период
    

72. 
    Жълтокрака чайка (Larus cachinans Pallas)
    
73. 
    Речна чайка (Larus ridibundus L.) – зимува по водоемите в района
    

74. 
    Скален гълъб (Columba livia (Gmelin))
    

- ssp. полудив гълъб (Columba livia f. domestica (Gmelin))

75. 
    Гривяк(Columba palumbus L.)
    
76. 
    Гургулица (Streptopelia turtur (L.)
    
77. 
    Гугутка (Streptopellia decaocto (Friv.)) – в насел. места и в близост до тях
    

78. 
    Обикновена кукувица (Cuculus canorus L.)
    

79. 
    Бухал (Bubo bubo (L.))
    
80. 
    Чухал (Otus scops (L.))
    
81. 
    Горска ушата сова (Asio otus (L.))
    
82. 
    Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan))
    
83. 
    Горска улулица (Strix aluco L.)
    
84. 
    Обикновена (домашна) кукумявка (Athene noctua (Scopoli))
    

85. 
    Обикновен козодой (Caprimulgus europaeus L.)
    

86. 
    Черен бързолет (Apus apus (L.))
    
87. 
    Блед бързолет (Apus pallidus (Shelley))
    
88. 
    Алпийски бързолет (Apus melba (L.))
    

89. 
    Земеродно рибарче (Alcedo atthis L.) – в реки в района
    

90. 
    Синявица (Coracias garrulus L.)
    

91. 
    Обикновен пчелояд (Merops apiaster L.)
    

92. 
    Папуняк (Upupa epops L.)
    

93. 
    Въртошийка (Jinx torquilla L.)
    
94. 
    Сив кълвач (Picus canus Gmelin)
    
95. 
    Зелен кълвач (Picus viridis L.)
    
96. 
    Черен кълвач (Dryocopus martius (L.))
    
97. 
    Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major (L.))
    
98. 
    Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.))
    
99. 
    Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius (L.))
    
100. 
     Малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor (L.))
     

101. 
     Качулата чучулига (Galerida cristata (L.))
     
102. 
     Горска чучулига (Lullula arborea (L.))
     
103. 
     Полска чучулига (Alauda arvensis L.)
     

104. 
     Селска лястовица (Hirundo rustica L.)
     
105. 
     Червенокръста лястовица (Hirundo dahurica L.)
     
106. 
     Градска лястовица (Delichon urbica (L.))
     
107. 
     Брегова лястовица (Riparia riparia (L.))
     
108. 
     Скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris (Scopoli))
     

109. 
     Черноглава стърчиопашка (Motacilla flava feldeggi Michaheles)
     
110. 
     Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall)
     
111. 
     Бяла стърчиопашка (Motacilla alba alba L.)
     
112. 
     Горска бъбрица (Anthus trivialis (L.))
     
113. 
     Водна (планинска) бъбрица (Anthus spinoletta (L.)) – зимуващи индивиди през есенно-зимния период
     

114. 
     Воден кос (Cinclus cinclus (L.))
     

115. 
     Орехче (Troglodytes troglodytes (L.))
     

116. 
     Горска (сивогуша) завирушка (Prunella modularis (L.))
     

117. 
     Червеногръдка (червеношийка) (Erithacus rubecula (L.))
     
118. 
     Южен славей (Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)
     
119. 
     Градинска червеноопашка (Phoenicurus phoenicurus (L.))
     
120. 
     Домашна (скална) червеноопашка (Phornicurus ochruros (Gmelin))
     
121. 
     Ръждивогушо ливадарче (Saxicola rubetra (L.))
     
122. 
     Черногушо ливадарче (Saxicola torquata (L.))
     
123. 
     Обикновено каменарче (Oenanthe oenanthe (L.))
     
124. 
     Испанско каменарче (Oenanthe hispanica melanoleuca (Guldenstadt))
     
125. 
     Изабелово каменарче (Oenanthe isabellina (Guldenstadt))
     
126. 
     Пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis (L.))
     
127. 
     Син скален дрозд (Monticola sоlitarius (L.))
     
128. 
     Кос (черен дрозд) (Turdus merula L.)
     
129. 
     Имелов дрозд (Turdus viscivorus L.)
     
130. 
     Хвойнов дрозд (Turdus pilaris L.) – през есенно-зимния период
     
131. 
     Беловежд дрозд (Turdus iliacus L.) – през есенно-зимния период
     
132. 
     Поен дрозд (Turdus philomelos C. L. Brehm)
     
133. 
     Белогуш дрозд (Turdus torquatus L.) – през есенно-зимния период
     

134. 
     Тръстиково шаварче (тръстиков дрозд) (Acrocephalus arundinaceus (L.))
     
135. 
     Малък маслинов присмехулник (Hippolais pallida (Hemp. & Ehr.))
     
136. 
     Голям маслинов присмехулник (Hippolais оlivetorum (Strikland))
     
137. 
     Градински присмехулник (Hippolais icterina (Vieillot))
     
138. 
     Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria (Bechstein))
     
139. 
     Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla (L.))
     
140. 
     Oбикновено белогушо коприварче (Sylvia communis Latham)
     
141. 
     Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca L.)
     
142. 
     Орфеево коприварче (Sylvia hortensis (Gmelin))
     
143. 
     Червеногушо коприварче (Sylvia cantilans (Pallas))
     
144. 
     Градинско коприварче (Sylvia borin (Boddaert)) – по време на сезонните миграции
     
145. 
     Елов(сив) певец (Phylloscopus collybita (Vieillot))
     
146. 
     Горски(буков) певец (Phylloscopus sibilatrux (Bechstein)) – по време на сезонните миграции
     
147. 
     Брезов певец (Phylloscopus trochilus (L.)) – по време на сезонните миграции
     

148. 
     Жълтоглаво кралче (Regulus regulus (L.)) – през есенно-зимния период
     
149. 
     Червеноглаво кралче (Regulus ignicapillus (Temminck)) – през есенно-зимния период
     

150. 
     Сива мухоловка (Muscicapa striata (Pallas))
     
151. 
     Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis Temminck) – по време на сезонните миграции
     

- ssp. Полубеловрата мухоловка (Ficedula albicollis semitorquata (Homeyer))

152. 
     Жалобна мухоловка (Ficedula hypoleuca (Pallas)) – по време на сезонните миграции
     
153. 
     Червеногуша (малка) мухоловка (Ficedula parva (Bechstein)) – по време на сезонните миграции
     

154. 
     Дългоопашат синигер (Aegithalus caudatus (L.))
     

155. 
     Лъскавоглав синигер (Parus palustris L.)
     
156. 
     Матовоглав синигер (Parus montanus Baldenstein)
     
157. 
     Жалобен синигер (Parus lugubris Temminck)
     
158. 
     Качулат синигер (Parus cristatus L.)
     
159. 
     Черен (боров) синигер (Parus ater L.)
     
160. 
     Син синигер (Parus caeruleus L.)
     
161. 
     Голям синигер (Parus major L.)
     

162. 
     Горска зидарка (Sitta europaea L.)
     
163. 
     Скална зидарка (Sitta neumayer Michahelles)
     

164. 
     Градинска дърволазка (Certhia brachydactyla C.L.Brehm)
     

165. 
     Авлига (Oriolus oriolus (L.))
     

166. 
     Сива сврачка (Lanius excubitor L.) – през есенно-зимния период
     
167. 
     Черночела сврачка (Lanius minor Gmelin)
     
168. 
     Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)
     
169. 
     Червеноглава сврачка (Lanius senator L.)
     
170. 
     Белочела сврачка (Lanius nнbicus Lichtenstein)
     

171. 
     Сойка (Garrulus glandarius (L.))
     
172. 
     Сврака (Pica pica (L.))
     
173. 
     Чавка (гарга) (Corvus monedula L.)
     
174. 
     Посевна врана (Corvus frugilegus L.) – през есенно-зимния период
     
175. 
     Сива врана (Corvus corone cornix L.)
     
176. 
     Гарван-мършар (Corvus corax L.)
     

177. 
     Обикновен скорец (Sturnus vulgaris L.)
     
178. 
     Розов скорец (Sturnus roseus (L.))
     

179. 
     Домашно врабче (Passer domesticus (L.))
     
180. 
     Полско врабче (Passer montanus (L.))
     
181. 
     Испанско врабче (Passer hispaniolensis (Temminck))
     

182. 
     Обикновена чинка (Fringilla coelebs L.)
     
183. 
     Планинска чинка (Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период
     
184. 
     Зеленика (Carduelis chloris (L.))
     
185. 
     Кадънка (щиглец) (Carduelis carduelis (L.))
     
186. 
     Елшова скатия (Carduelis spinus (L.))
     
187. 
     Обикновено конопарче (Acanthis cannabina (L.))
     
188. 
     Органел (диво канарче) (Serinus serinus (L.))
     
189. 
     Червенушка (Pyrrhula pyrrhula (L.))
     
190. 
     Черешарка (Coccothraustes coccothraustes (L.))
     

191. 
     Жълта овесарка (Emberiza citrinella L.)
     
192. 
     Полска овесарка (Emberiza calandra L.)
     
193. 
     Градинска овесарка (Emberiza hortulana L.)
     
194. 
     Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus L.)
     
195. 
     Пъстроглава (сивоглава) овесарка (Emberiza cia L.)
     
196. 
     Черноглава овесарка (Emberiza melanocephala Scopoli)
     

Както се вижда от Списък 1 в района, в който попада обектът, е регистрирана твърде богата орнитофауна. Това се дължи както на разнообразието от местообитанията в тази част на Източните Родопи – основно 4 типа местообитания (със съответните им подтипове): 1) Открити (негорски) – вкл. обработваеми и необработваеми агроландшафти; 2) Горски – гори, в т. ч. разстроени (редки, изкуствено проредени), горски култури, лентовидни гори край реки, ивици дървесна и храстова растителност край пътища, храсталачни съобщества; 3) Скални и каменисти терени (вкл. с и без дървесна растителност сред тях); 4) Населени места и други антропогенно повлияни ландшафти (местообитания), така и на значителната дължина на двете части на пътния участък. С най-голям брой видове са представени пойните (разр. Ploceiformes (Passeriformes), подразр. Oscines) – с 96 вида или 48,98% от видовете в списъка.

Трябва да се има предвид, че дадените в Списък 1 видове не следва да бъдат възприемани като пълният видов състав на орнитофауната в този район, тъй като особено по време на сезонните и други миграции тук могат да бъдат регистрирани (и наблюдавани) още значителен брой видове. Така например в тази част на страната са регистрирани, а също и получавани съобщения за срещи с още известен брой, в т.ч. и с някои редки и дори много редки за страната видове – нощна чапла (Nycticorax nycticorax (L.)) – по време на сезонните миграции, гривеста чапла (Ardeola ralloides (Scopoli)) – по време на сезонните миграции, брадат лешояд (Gypaetus barbatus (L.)), кръстат (царски) орел (Aquila heliaca Savigny) – на територията на община Крумовград, ястребов орел (Hieraaetus fasciatus (Vieillot)) – през есенно-зимния период, ловен сокол (Falco cherrug Gray), вечерна ветрушка (Falco vespertinus L.) – по време на сезонните миграции, белошипа ветрушка (Falco naumanni Fleischer), средиземноморски сокол (Falco eleonorae Gene), воден дърдавец (Rallus aquaticus L.), стрепет (Otis(Tetrax) tetrax (L.)), речна рибарка (Sterna hirundo L.), гълъб хралупар (Columba oenas L.), качулата кукувица (Clamator glandarius (L.)), забулена сова (Tyto alba (Scopoli)) – през есенно-зимния период, дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra (L.)) – през есенно-зимния период,, полска бъбрица (Anthus campestris (L.)), черно каменарче (Oenanthe leucura (Gmelin)), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala (Gmelin)), пъстрогуша завирушка (Prunella collaris (Scopoli)) – през есенно-зимния период, торбогнезден синигер (Remiz pendulinus (L.)), горска дърволазка (Certhia familiaris L.), червеноклюна овесарка (Emberiza caesia Cretzschmar) и др.

В откритите територии с малко количество дървесна растителност с най-голям брой на индивидите, респ. гнездещите двойки, са изабеловото, а на места и обикновеното каменарче, както и ловуващите във въздуха индивиди на градската и селската лястовици и на обикновеният пчелояд. В близост до населени места често е срещана и качулатата чучулига. В открити територии с малко или сравнително малко количество дървесна растителност, както и в храсталачни терени, в т.ч. и край пътища, най-често се среща червеногърбата сврачка. В населените места най-многобройни са домашното врабче, градската лястовица, а на места и селската лястовица, в т.ч. и извън тях. На различни места са регистрирани по няколко десетки индивиди на домашното врабче (в тютюневи ниви или по дървесна растителност до тях). Със значителен брой на индивидите са и полудивият гълъб, гугутката (по-често срещаща се в по-големите населени места) и кадънката (щиглецът). В населени места или в близост до тях е регистрирана и сивата врана (с.Аврен). В гори, в т.ч. и проредени, както и в лентовидни гори край реки, в малки по площ горски съобщества, в т.ч. храсталачни съобщества и в горски култури, но без ясно изразено доминиране, като характерни могат да бъдат посочени видовете авлига, кос, на места и имелов дрозд, обикновена чинка, черноглаво коприварче, елов певец, южен славей, малък маслинов присмехулник, червеногърба сврачка, зеленика, гургулица, гривяк, зелен кълвач, сойка и др. От дневните грабливи птици (разр. Falconiformes) най-често срещани са обикновеният мишелов и черношипата ветрушка. През есенно-зимния период силно се увеличава броят на издивидите на малкия ястреб. Освен това в различни територии през различни сезони и особено през есенно-зимния се концентрират (и изхранват) голям брой индивиди (вкл. на ята) от видовете домашно врабче, полско врабче, кадънка, зелeника, елшова скатия, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, обикновен скорец, полската овесарка, полска чучулига, посевна врана, чавка и др.

Видовете от Списък 1 са дадени като характерни за значителна по обхвата си територия – за района на обекта, а именно собствената му територия и околните й – на практика в района на западната част на Източните Родопи. Поради твърде малката собствена територия на обекта, в сравнение с тази на района, сред който той е разположен, както и от естеството и от особеностите на възможните влияния на такъв обект – само върху собствената му територия и в непосредствена близост (до няколко десетки метри) – в Списък 1а по-долу са дадени видовете, които са достатъчно тясно свързани, с местностите, през които той преминава. Това са видовете, за които тя през различните сезони е или би могла евентуално да бъде репродуктивно(гнездово) местообитание (това са най-вече размножаващите се и особено размножаващите се ежегодно) или важна хранителна база (Списък 1а).

Списък 1а.

1. 
   Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.)) – в р. Върбица
   
2. 
   Бял щъркел (Ciconia ciconia (L.))
   
3. 
   Скален орел (Aquila crysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди
   
4. 
   Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm) – прелитащи и кръжащи индивиди
   
5. 
   Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.))
   
6. 
   Малък ястреб (Accipiter nisus (L.))
   
7. 
   Обикновен мишелов (Buteo buteo (L.))
   
8. 
   Северен мишелов (Buteo lagopus (Pontoppidan))) – през есенно-зимния период
   
9. 
   Сокол орко (Falco subbuteo L.)
   
10. 
    Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.)
    
11. 
    Жълтокрака чайка(Larus cachinans Pallas)
    
12. 
    Полудив гълъб (Columba livia f. domestica (Gmelin))
    
13. 
    Гривяк(Columba palumbus L.)
    
14. 
    Гургулица (Streptopelia turtur (L.)
    
15. 
    Гугутка (Streptopellia decaocto (Friv.)) – в насел. места и в близост до тях
    
16. 
    Обикновена кукувица (Cuculus canorus L.)
    
17. 
    Горска ушата сова (Asio otus (L.))
    
18. 
    Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
    
19. 
    Обикновен козодой (Caprimulgus europaeus L.)
    
20. 
    Синявица (Coracias garrulus L.)
    
21. 
    Обикновен пчелояд (Merops apiaster L.)
    
22. 
    Зелен кълвач (Picus viridis L.)
    
23. 
    Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.))
    
24. 
    Малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor (L.))
    
25. 
    Качулата чучулига (Galerida cristata (L.))
    
26. 
    Горска чучулига (Lullula arborea (L.))
    
27. 
    Полска чучулига (Alauda arvensis L.)
    
28. 
    Селска лястовица (Hirundo rustica L.)
    
29. 
    Червенокръста лястовица (Hirundo dahurica L.)
    
30. 
    Градска лястовица (Delichon urbica (L.))
    
31. 
    Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall)
    
32. 
    Бяла стърчиопашка (Motacilla alba alba L.)
    
33. 
    Южен славей (Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)
    
34. 
    Домашна(скална) червеноопашка (Phornicurus ochruros (Gmelin))
    
35. 
    Обикновено каменарче (Oenanthe oenanthe (L.))
    
36. 
    Изабелово каменарче (Oenanthe isabellina (Guldenstadt))
    
37. 
    Кос(черен дрозд) (Turdus merula L.)
    
38. 
    Имелов дрозд (Turdus viscivorus L.)
    
39. 
    Хвойнов дрозд (Turdus pilaris L.) – през есенно-зимния период
    
40. 
    Беловежд дрозд (Turdus iliacus L.) – през есенно-зимния период
    
41. 
    Малък маслинов присмехулник (Hippolais pallida (Hemp. & Ehr.))
    
42. 
    Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla (L.))
    
43. 
    Oбикновено белогушо коприварче(Sylvia communis Latham)
    
44. 
    Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca L.)
    
45. 
    Елов(сив) певец (Phylloscopus collybita (Vieillot))
    
46. 
    Горски(буков) певец (Phylloscopus sibilatrux (Bechstein)) – по време на сезонните миграции
    
47. 
    Брезов певец (Phylloscopus trochilus (L.)) – по време на сезонните миграции
    
48. 
    Дългоопашат синигер (Aegithalus caudatus (L.))
    
49. 
    Лъскавоглав синигер (Parus palustris L.)
    
50. 
    Син синигер (Parus caeruleus L.)
    
51. 
    Голям синигер (Parus major L.)
    
52. 
    Горска зидарка (Sitta europaea L.)
    
53. 
    Авлига (Oriolus oriolus (L.))
    
54. 
    Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)
    
55. 
    Червеноглава сврачка (Lanius senator L.)
    
56. 
    Сойка (Garrulus glandarius (L.))
    
57. 
    Сврака (Pica pica (L.))
    
58. 
    Чавка(гарга) (Corvus monedula L.)
    
59. 
    Посевна врана (Corvus frugilegus L.) – през есенно-зимния период
    
60. 
    Сива врана (Corvus corone cornix L.)
    
61. 
    Гарван-мършар (Corvus corax L.)
    
62. 
    Обикновен скорец (Sturnus vulgaris L.)
    
63. 
    Домашно врабче (Passer domesticus (L.))
    
64. 
    Полско врабче (Passer montanus (L.))
    
65. 
    Обикновена чинка (Fringilla coelebs L.)
    
66. 
    Планинска чинка (Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период
    
67. 
    Зеленика (Carduelis chloris (L.))
    
68. 
    Кадънка(щиглец) (Carduelis carduelis (L.))
    
69. 
    Елшова скатия (Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период
    
70. 
    Обикновено конопарче (Acanthis cannabina (L.))
    
71. 
    Черешарка (Coccothraustes coccothraustes (L.))
    
72. 
    Полска овесарка (Emberiza calandra L.)
    
73. 
    Жълта овесарка (Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период
    

В Списък 1а фигурират 73 вида птици – вече много по-малко отколкото в Списък 1. Това са видовете, които са достатъчно тясно свързани с местностите, през които преминава път І-5.

Видовете в Списък 1а, попадащи в Приложение No 2 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)) – приложението на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които на територията на страната е приоритетно, – са дадени в Списък 2:

Списък 2.

1. 
   Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.)) – в р. Върбица
   
2. 
   Бял щъркел (Ciconia ciconia (L.)) – гнезди в населени места
   
3. 
   Скален орел (Aquila crysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди
   
4. 
   Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm) – прелитащи и кръжащи индивиди
   
5. 
   Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
   
6. 
   Синявица (Coracias garrulus L.)
   
7. 
   Обикновен пчелояд (Merops apiaster L.)
   
8. 
   Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.))
   
9. 
   Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)
   

От тези видове при малката бяла чапла през гнездовия период са регистрирани само единични индивиди – в р.Джебелска преди вливането й в р.Върбица – прелитащи в източна посока към р.Върбица и връщащи се отново в реката (2 индивида). Това означава, че най-вероятно в този район е налице гнездеща двойка, която търси (и намира) храна в тази част на р.Джебелска (между гр.Джебел и р.Върбица). В мястото на пресичане на реката от пътя гнездо (гнезда) на вида не са регистрирани. Удобни за гнездене високи дървета, по каквито най-често двойките строят гнезда, са налице, както по бреговете на р.Джебелска, така и по тези на р.Върбица (макар и рядко двойки на вида гнездят и в гъсти масиви по брегове и острови на водоеми, заети от тръстика (Phragmite sp., Scirpus sp.) и папур (Typha sp.)). При тази ситуация строежът на пътното съоръжение няма да е в състояние да повлияе на присъствието и гнезденето на този вид в района.

В тази част от района на Източните Родопи белият щъркел е регистриран да гнезди на практика изключително в населени места, каквито строежът на пътя не засяга. Строежът на пътя ще засегне незначителна част от териториите, които са подходящи като хранителна база за вида (само някои от откритите територии).

От двата вида дневни грабливи птици (разр. Falconiformes) – скален орел и малък креслив орел в района са регистрирани само прелитащи и кръжащи индивиди. Строежът новото трасе на пътя ще засегне само незначителна част от териториите, които са подходящи като хранителна база за тези 2 вида (само някои от откритите територии), докато рехабилитацията на северния участък практически няма да има значение за тях, както и за останалите видове от Списък 2.

При единствения вид нощна граблива птица (разр. Strigiformes) – блатната сова – са регистрирани само зимуващи индивиди, в т. ч. и такива, почиващи през деня на земната повърхност или и по дървесна растителност. Видът в миналото (преди няколко десетилетия) се е размножавал в страната, но в настоящо време се размножава на по-северни от нашата географски ширини. Значителен брой индивиди идват само да зимуват на територията на страната (на много места в ниските й части индивиди са регистрирани още през м. октомври). Строежът на пътя ще засегне само незначителна част от териториите, които са подходящи като хранителна база (само откритите територии), докато рехабилитацията на северния участък (Кърджали–Джебел) практически няма да има значение за храненето на вида.

Синявицата в района на ИП е регистрирана, както през гнездовия период, така и по време на сезонните миграции – обикновено единични индивиди. Видът редовно (ежегодно) се размножава в района. Двойките в тази част на страната се размножават в хралупи на едроразмерни дървета (вторичен хралупогнездник), а също и в цепнатини или в малки ниши (или пещерички) по високи и недостъпни скални масиви. Обектът не предстои да засегне такива подходящи гнездови местообитания (гори с едроразмерни дървета и значителни по големина скални масиви) са налице в различни части на този район на Източните Родопи. Индивидите на вида се хранят и в открити територии (особено в извънгнездовия период), каквито строежът на обекта ще засегне, но поради твърде малката площ на последния, спрямо тази на района, през който ще премине, ще бъде засегната твърде незначителна част от откритите територии по протежението му, което практически няма да се отрази на храненето на обитаващите района индивиди (двойки).

Обикновеният пчелояд – летящи и ловуващи индивиди – в района на ИП е регистриран, както през гнездовия период, така и по време на сезонните миграции (в т.ч. и на по-големи или по-малки ята). Видът редовно (ежегодно) се размножава в района. Върху териториите (или в местата), които ще засегне обектът, т.е. през които ще премине трасето на обекта, липсват подходящи за гнезденето на вида места (стръмни и достатъчно високи брегове, в каквито двойките изкопават гнездовите си убежища). Видът е от групата на ловуващите във или от въздуха – по-конкретно от подгрупата на ловуващите във въздуха. Именно поради посочените обстоятелства реализацията на ИП и засягането на една тясна ивица от земната повърхност (частта Джебел–Подкова) няма да е в състояние да нанесе каквито и да е преки влияния върху храненето и гнезденето на този вид. Индивидите на този вид биха могли да използват дървесната и храстовата растителност в обхвата на обекта само за почивка или и при нощуване, в т.ч. и по време на сезонните миграции, но такава растителност е налице в достатъчно количество в района на обекта, в т.ч. и извън обхванатата от обекта площ.

От останалите 2 вида сирийският пъстър кълвач в този район е регистриран, в т.ч. и като гнездещ, предимно в населени места. Освен това той е най-многобройният вид кълвач в населените места у нас (Янков, 1986) и в по-ниските части на страната (до 900-1000 m н.в.), като само в горски райони с по-голяма лесистост и площ и със значителна склопеност и вече значителна възраст на насажденията се изравнява с него или го превъзхожда по численост големият пъстър кълвач. Реализацията на ИП, поради малката големина на площта си, ще отнеме пренебрежимо малка част(като площ и процент) от хранителната и потенциалната гнездова база на вида в този нископланински район.

Последният вид – червеногърбата сврачка – обитава и гнезди по ниска дървесна и храстова растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, в т.ч. и в населени места, вкл. в градовете, а също и в селата и в различни други застроени територии (дворове на промишлени предприятия, складови бази и др.). Този вид у нас е твърде многоброен, а освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини. Индивиди на вида, в т.ч. и гнезда, са регистрирани по ниски дървесни или храстови индивиди в различни части на района, в т.ч. и по такива до пътища. Индивидите търсят хранителни обекти(основно насекоми (Insecta)) в открити тревни площи с малко количество дървесна растителност, а нерядко ги ловят и във въздуха, но също в такива открити тревни площи. Обектът, поради малката му площ, спрямо тази на района, през който преминава, ще засегне твърде незначителна част от хранителната и още по-малко от гнездовата база на вида в района. Ако при строителните дейности евентуално бъде засегнато гнездово местообитание на двойка (по-вероятно за черевеногърбата сврачка), за индивидите и на двата вида няма да представлява проблем да заемат гнездово място в съседство или в по-малка или по-голяма отдалеченост от площта на обекта, тъй като подходящи такива местообитания са налице, при това достатъчно в района на обекта, в т.ч. и в близост до него.

Освен видовете в Списък 2, в тази част на страната (Източните Родопи, в т.ч. и в западната им част) при различни наблюдения са регистрирани (и съобщавани от специалисти) още известен брой от Приложение No 2 на ЗБР, а именно: черен щъркел, египетски лешояд, черна каня, червена каня – по време на сезонните миграции, белоопашат мишелов, осояд, късопръст ястреб – много рядък, малък орел – прелитащи и кръжащи индивиди по-често по време на сезонните миграции, орел змияр, бухал, чухал, обикновен козодой – в широколистни гори, брегова лястовица, жалобен синигер, градинска червеноопашка – по време на сезонните миграции, голям маслинов присмехулник, ястребогушо коприварче, орфеево коприварче, червеногушо коприварче, скална зидарка, черночела сврачка, белочела сврачка, както и редкият за страната вид вид – червеноглавата сврачка, който въпреки редкостта на срещането му в страната е поставен не в Приложение № 2, а в Приложение № 3 на ЗБР. Индивиди от тези видове не са регистрирани в обхвата на ИП, но срещането на някои (и дори на повечето) от тях е вероятно и възможно там, особено през следгнездовия период, в т.ч. и по време на сезонните миграции. И за тези видове обектът, поради малката му площ (като големина и процент), спрямо тази на района, през който той преминава, ще засегне твърде незначителна част от хранителната и/или от потенциалната гнездовата база на някои от тях в района. Това се отнася и в по-значителна степен за потенциални (подходящи) като репродуктивни местообитания площи (терени) – за видовете голям маслинов присмехулник, ястребогушо коприварче, орфеево коприварче, червеногушо коприварче, черночела сврачка, белочела сврачка, червеноглава сврачка).