Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община

Открити водни течения

Водосборът на р. Искър до гр. Нови Искър е 3662 km. Средната надморска височина е 945 m, а дължината на реката от изворите до гр. Нови Искър е 114 km. Гъстотата на речната мрежа се променя от 3.32.8 km/km² за Рилската част на водосбора до 0.90.7 кm/кm² за Софийското поле. Средният наклон на реката е 6.7%о с денивелация от около 2000 m.

Условията на формиране на оттока на р. Искър до стената на язовир ”Искър” са коренно различни от тези под стената до гр. Нови Искър. Поради това водосборът на р. Искър до гр. Нови Искър е разгледан като съставен от две автономни зони: първата с планински условия на формиране на речния отток с площ от 1040 km² и средна височина на басейна 1314 m (който осигурява водоснабдяването на София) и втората (с условия на урбанизиран район) с площ 2622km² и срeдна височина на водобора 799 m.

Рилската част на водосбора до язовир ”Искър” формира чисти планински води в условията на високопланинската част на Планинския климатичен район от Преходно-континенталната климатична област. Отличава се с твърде голям брой циркусови езера, разположени на надморска височина от 2709 до 2079 m.

Режимът на речния отток се нарушава значимо след 1929 г. с изграждането на първия етап на водоснабдителна система за София. През 1956 г. влиза в експлоатация и хидровъзел “Искър”, включващ язовир ”Искър”, с проектен завирен обем 673 млн. m³ (с полезен обем 580 млн.m³ и мъртъв обем 93 млн. m³), ВЕЦ “Пасарел”, бент “Кокаляне”, ВЕЦ “Кокаляне”, язовир ”Панчарево”, напоителна система “София”. В проекта фигурира и плавателен канал с проводимост 18 m³/s и дълбочина на коритото средно 2,5 m. Хидровъзел “Искър” е проектиран за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на София и Кремиковци, напояване на около 500 000 dkа обработваема площ и енергодобив.

Поради твърде голямото нарастване на населението на София (през 1982 г. вече наброява 1 211 531 жители), увеличените санитарно–хигиенни норми и настъпването на сух многогодишен период, в 1983 г. е взето правителствено решение водите на язовира да се използуват приоритетно за водоснабдяване, което продължава и до днес.

След хидровъзел “Искър,” р. .Искър протича през силно урбанизираната територия на Столична Община. Коритото на реката е коригирано със земна корекция. В територията на Общината, р. Искър събира водите си от притоци, които протичат през града - реките Шиндра, Слатинска, Перловска, Владайска, Суходолска, Какач (Банкенска), Лесновска (Стари Искър) и в най-ниската част на София р. Блато. Хидрографските характеристики на реките, описание на изворите, на течението, степен на коригираност на речното легло, вид на корекцията и съпътстващите съоръжения, отточният им режим са подробно анализирани в пълният текст на Доклада за ОВОС.

• 
  Реките протичащи през урбанизираната територия на София са елемент от екосистемата на общината, създават уют и прохлада през горещите летни дни, а прилежащите затревени алеи са приятни за отмора и отдих.
  
• 
  Оттокът на реките е редуциран - отнет (р. Владайска прехвърля води в язовир ”Студена”) или задържан в язовири (през пролетното пълноводие и изпускан през летните месеци според нуждите на напояването), разположени в околоградската част на София. В градската част освен водите на притоците и отточните води от валежите попадат и води от промишлените предприятия, което значимо увеличава водното количество в реките, но в качеството е силно компрометирано.
  
• 
  В градската част реките текат в коригирани (каменни и/или бетонови) корита. Изградени са 56 кm корекции на реки, част от които са покрити.
  
• 
  Не са доизградени съпътствуващи корекциите съоръжения: (утаители, баражи, чакълозадържатели) и при валежи с висока интензивност може да има наводнения.
  
• 
  Речните коригирани корита са оразмерени за вероятност на превишение
  1 %, (възможно наводнение 1 път на 100 години), а на мостовите съоръжения 1 път на 1000 години. От техническа страна са те осигурени срещу наводнения. Възможни са наводнения само поради лошото стопанисване на коритата. Почти навсякъде в околоградската част, дори и в града се изхвърлят безнаказано твърди отпадъци от всякакъв вид, а това е както хигиенна, така и опасност при проливни дъждове.
  
• 
  Техническото поддържане и хигиенното състояние на речните корита е лошо, там се изхвърлят твърде много отпадъци.
  
• 
  Възстановена е частната собственост върху участъци от речните тераси и трасетата за корекциите на реките. Когато част от коритото или цялото попада във възстановен имот или имотът тангира с корекцията, няма технологичен достъп за поддържане на речното корито.
  
• 
  В извънградската зона реките текат в коригирани със земно-насипна корекция корита. Дигите не навсякъде се наблюдават и подържат, не са в добро състояние и при продължителни интензивни валежи са възможни скъсвания и наводнения.
  
• 
  На територията на Общината са изградени 28 язовира, които се използуват и могат да се използуват и за рекреация и спортен риболов. Поради задържащата роля на язовирите, тяхното влияние върху оттока на реките под него се изразява в силното му намаляване до пресъхване на реките (през лятото) непосредствено под язовирната стена. Тъй като околоградските зони не са напълно канализирани и част от битовите води се вливат в реките, това изисква особено внимание.
  

Съществуващите сондажи за напояване на Западното Софийско поле и с подземни води се “приватизират” и се използуват за частни рибарници. Помпените станции са разграбени. Твърде голяма част от полето представлява пустееща картина.

Оценката на водоприемниците е извършена в съответствие с Наредба № 7, ДВ, бр. 96/1986 г., а показателите за оценка разпределени в пет групи: А – Общо физични и неорганични химични показатели; Б – Общи показатели за органични замърсяващи вещества; В – за неорганични вещества от промишлен произход; Г –за органични вещества от промишлен произход и Д - Биологични показатели.

Повърхностно течащите води на територията на Софийска Община в редица случаи са недопустимо замърсени. Причина за това са директни зауствания на битово-фекални и производствени отпадъчни води. Дъждовни (атмосферни) води отмили отпадъците от улици и производствени площи попадат силно замърсени в реките на територията на общината по време на обилни валежи и повишават тяхната мътност и съдържание на неразтворими суспендирани вещества. Значителна част от битовите отпадъчни води се заустват в реките Какач, Суходолска, Владайска, Перловска, Лесновска и Искър поради недоизграденост на канализационната мрежа.

Не всички езера от инфилтрирали се води в кариерите са подходящи за рекреация. Освен твърде високия градиент на изменение на температурата, което е неблагоприятно за къпане, при анализа е установено съдържание на хром и олово.

Река Лесновска се замърсява от отпадъчните води на сметоразтоварището при с. Долни Богров. Подземните води в района са високи, част от отпадъците са винаги под вода и замърсителите в отпадъчната вода, формирани при биохимичното разграждане на отпадъците или разтваряне на разтворими компоненти директно инфилтрират в реката. Това ще продължи докато не се изпълни проектът за саниране и рекултивация на сметоразтоварището. Отпадъчната вода от сметоразтоварището, следвайки посоката на естествената филтрация и потока на подземните води на прилежащите на сметоразтоварището терени, замърсява в много голяма степен баластриерните езера в близост до сметоразтоварището. Така направената констатация е от съществена важност за система “Отдих” на ОУП, тъй като в района между Панчаревското езеро и р. Искър се предвижда изграждането на хидропаркове. Докато не се санира и рекултивира сметоразтоварището при с. Долни Богров, то ще оказва силно негативно въздействие върху качествените показатели на водите от езерата, разположени в близост до него.

В поречието на р. Искър са регистрирани т.н. горещи точки, където речните участъци са екологично поразени (извън категориите).

• 
  Искър след София - един от най-силно замърсените речни участъци в България от смесени индустриални и битови води. Реката е екологически поразена до след гр. Своге. Това е гореща точка от национално значение.
  

• 
  Лесновска след Кремиковци. Токсичното поразяване е от сгуроотвалите при с. Д. Богров до устието. Това е локална гореща точка за р. Лесновска и р. Искър.
  
• 
  Какач преди устие. Локална гореща точка.
  
• 
  Блато преди устие. Локална гореща точка е почти цялото поречие на р. Блато от множеството точкови замърсители с битови и промишлени води.
  

Всички водоприемници са втора категория по химични показатели и по-висока - по биологични показатели. Технологията на взимането на проби за регулярни наблюдения във всички случаи е свързана с едно по-динамично състояние на качеството на водите. Докато биологичните показатели биха могли да се приемат като една по-устойчива характеристика.

По нормирани биологични показатели р. Искър в участъка Панчарево-Враждебна поддържа удовлетворително качество, съпоставимо с ІІ-ра категория, но в този участък биологичната пълноценност остава извън категориите поради втичането на локални замърсявания, част от които имат асапробен, токсичен характер. На пункта при с. Курило, р. Искър поддържа целогодишно състояние извън нормираните категории.

Притоците Лесновска и Блато, протичащи извън София, също остават извън категориите за биологична пълноценност и качество на водите, поради липсата или крайно ниската ефективност на локалното пречистване на отпадъчните води.

Теченията на реките Драгалевска, Слатинска, Боянска, Перловска, Суха река, протичащи през София, на входа в града показват стойности на границата между категории [ІІ-ра] и [ІІІ-та]. С навлизането в чертите на Голяма София, повечето речни течения изпадат в крайно тежко екологично състояние, извън нормираните категории [ІV-та]. Това състояние те поддържат до вливането си в река Искър. Независимо от изградената колекторна мрежа за отвеждане на каналните води, едно съществено водно количество извън тази мрежа, натоварва със замърсяване протичащите през града речни течения. Изключение са реките, които протичат през паркови територии (р. Дреновичка, р. Слатинска) и не са подложени на пряко замърсяване.

Наличните водни количества са определено недостатъчни, за да поддържат по-добро биологично състояние на софийските реки.