Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община
Особености на атмосферната циркулация
Изтегляне 3.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Слънчева радиация и слънчево греене
- Температура на въздуха и температурни инверсии
Особености на атмосферната циркулацияАтмосферна циркулация. Активните атмосферни центрове, влияещи на климата и времето в Европа и страната са Изсландския минимум и Азорският максимум, средиземноморският циклонален център и сибирският антициклон. Циклоналната циркулация се обуславя от преминаването на атлантически циклони през цялата година и на средиземноморски циклони - главно през студената част на годината. Поради промените в атмосферната циркулация средиземноморските циклони в последните години у нас се наблюдават по-рядко, а с тях са свързани голяма част от валежите. Антициклоналната циркулация, която в последните години се проявява все по-често, през студената част на годината създава условия за мощни радиационни инверсии и образуване на мъгли, спомага за увеличаването на замърсяването на приземния въздух и влияе за по-голямата континенталност на климата тук. Локални циркулации. В изследвания регион е характерна и локална циркулация - появата на фьон и планинско-долинна циркулация на север от Витоша. Фьонът е характерен за студената част на годината и се характеризира със силни ветрове от юг, югозапад, високи температури за сезона и ниска атмосферна влажност. Планинско-долинната циркулация е характерна за топлата част на годината, изразена по-добре през деня, когато вятърът духа от полето към планината, а през нощта - от планината към полето. Способства за прохладата на градската част и намалява прегряването на постилащата повърхност.
Преобладаваща посока на вятъра. В Софийско преобладаващи са западните и северозападни ветрове практически през цялата година. Тук те се наблюдават с честота около 40 %, а източните и североизточни ветрове, които се проявяват като втора преобладаваща посока, с честота около 25-30 %. Скорост на вятъра. Средната годишна скорост на вятъра в централната част на града е около и по-ниска от 1 m/s. Тя до 2.0-3.0 m/s в покрайнините на града. Най-висока е в планините, на откритите и проветриви части (Черни връх - 9.3 m/s, на Мургаш - 10.3 m/s). Максимумът в годишния ход на скоростта в Софийското поле е януари-април, а минимумът през септември-ноември. Средната скорост в полето през зимно-пролетния сезон се колебае от 3.0 до 4.5 m/s, а в края на лятото и началото на есента от 1.5 до 3.0 m/s. Скоростта на вятъра в ниската част на града е по-ниска с 1.0 до 2.0 m/s, отколкото извън града. Ветровитостта е значително по-голяма при високите и открити части на града. В денонощието скоростта е най-висока през обедните часове, и най-малка сутрин. Най-високи скорости на вятъра се регистрират в Софийското поле при фьон (36-38 m/s). Потенциал на замърсяване. Под потенциал на замърсяване се разбира честотата на случаите на тихо време и скорост 1.0 m/s и се изразява в числа от 1 до 100. В централната част на града “потенциалът на замърсяване” е около 70-80. Този “потенциал” постепенно намалява и пада под 50 в покрайнините и в извънградската част.
Продължителност на слънчевото греене. Годишната сума на продължителността на слънчевото греене в подножието на Витоша и централната част на града е около 1900 часа. В крайградските части, около София, продължителността нараства до около 2050 часа, достигайки в източната част на Софийското поле и язовир Искър 2100 часа. Продължителността на слънчевото греене е максимално през месец юли, когато е максималната продължителност на деня, но и облачността е по-значителна. Сумарна слънчева радиация (ССР) върху хоризонтална повърхност. Годишно в централната част на София върху хоризонтална повърхност постъпва около 1400 kWh/m2, като тази енергия е по-висока в покрайнините на града и съседните селища, достигайки 1500 kWh/m2 и 1550 kWh/m2 на Южните склонове на Стара планина. Различията се дължат на режима на облачността и замърсяването и запрашаването на централната част на София и индустриалните райони. Около 80 % от ССР се пада през периода април-октомври и останалата част – около 20 % през периода ноември-март. Основният приток на ССР е в интервала от 9 до 15 часа.
Температура на въздуха. Средната годишна температура на въздуха в София е 9.9 градуса. Тя е с 1-2 % (около 0.1oC) по-висока от тази, определена за периода 1931 г. - 1970 г. Това се дължи на глобалните промени, които се наблюдават в климата на региона и в частност в София. Най-студен е месец януари. Средната месечна минимална температура е –4.9 oC с абсолютен минимум –23.1 oC. С най-високи температури са юли и август. Най-топли дни са т.н. “горещници’ –последната десетдневка на юли, когато се наблюдават и най-високите температури. Абсолютният максимум е през юли, плюс 38.3 oC. Пролетта в София е по-прохладна от есента, а средната температура на въздуха е по-ниска с около 1 градус. Годишната амплитуда на температурата на въздуха тук е 22.2 oC, и подчертава континенталността на климата. Средната годишна температура на града е с около 0.7-0.8 oC по-висока от тази на неговите околности. Това се отнася и за средните месечни температури, които се отличават с 0.5 до 1.0 oC. Причина за това е нагорещената подложна повърхност в града в сравнение със зелената повърхност в околността. Тук трябва да се добави и допълнителното отделяне на топлина в града, както и пониженото ефективно излъчване в резултат на замърсения градски въздух. Най-голямо е различието между града и неговите околности в минималните температури. Средните от абсолютните минимални температури в околностите на София са с 3-4 oC по-ниски от тези в града. През топлата част на годината и денонощието влиянието на градския комплекс се изразява в следното: замърсената атмосфера в града намалява сумарната радиация и ефективното излъчване. При ясни летни дни, пряката радиация е почти пет пъти по-голяма от ефективното излъчване. В града към пряката и разсеяната от атмосферата слънчева радиация се прибавя и отразената радиация от зданията, от каменните и асфалтови настилки, която излъчва допълнително дълговълнова радиация. В резултат на затоплящото влияние на градския комплекс през деня и особено през нощта над София се образува т.н. “остров на топлина”. Това се потвърждава от разпределението на минималните температури на въздуха и обикновено той обхваща височина 3-5 пъти средната височина на сградите. При вятър “островът на топлина” се деформира и куполът се премества към подветрената страна, при по-силен вятър нe се образува. Температурни инверсии. Инверсионният слой над Софийското поле може да достигне 1000-1200 m надморска височина и това се вижда от Витоша, когато атмосферата над града е и най-замърсена. Това е характерно за студените зимни месеци и нощта. Инверсията обикновено се разрушава сутрин, когато слънцето се издигне на 15о. Най-благоприятни за приземни инверсии са ясните и тихи нощи при снежна покривка, която препятства преноса на топлина от по-дълбоките слоеве почва към повърхността. Общо през годината може да се наблюдават около 200 дни с нощни инверсии, като максимумът е през август и септември, а минимум е през февруари. Често се наблюдават сутрешни инверсии, които са продължение на нощнитеЧестотата на инверсиите намалява с увеличаването на облачността и повишаването на скоростта на вятъра. През цялата година приповдигнатите инверсии са на височина над 800 m надморска височина и достигат 1000-1200 m надморска височина. Дебелината им през зимата и началото на пролетта е между 300-350 m, а в останалата част на годината 200-220 m. Приземните инверсии в града са по-редки, по-слаби и по-неустойчиви в сравнение с околността. Над града се образуват по-чести и по-добре изразени приповдигнати инверсии, поради допълнително излъчваната топлина. |