Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община
Изтегляне 3.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Централна градска част (старо и ново строителство);
- Oбработваеми и необработваеми открити агроландшафти (ниви, ливади, пасища, обикновено в покрайнините на населените места);
- Водоеми (реки, канали, язовири, микроязовири, изкуствени езера, блата);
- Безгръбначна фауна на района на София и Столична община
- 4. Ниско строителство (строителство от селски тип) - в рамките на града и вилните зони обикновено в покрайнините на града;
- Планински ландшафти
- Подножни ландшафти
- Ландшафти на котловинното дъно
Настоящо състояниеВ територията на Столична община са формирани основно пет типа почви:
От всички типове почви най-разпространени са канелените горски, като от тях най-представителният подтип са излужените канелени горски почви. Те притежават хумусен хоризонт с мощност 30 – 50 см, съдържащ 2 – 3 % хумусно вещество, тежък песъчливо-глинест състав, с неутрална почвена реакция. Под този хоризонт лежи метаморфен, с мощност 50 – 60 см. Тези почви се отнасят към 4-та и 5-та бонитетна категория (добри и средно добри почви) при неполивни условия по 10-степенната класификационна схема. Същите попадат предимно в 3-ти клас по устойчивост на химично замърсяване (5-степенна скала). Останалата част от този тип почви са слабо оподзолени, плитки или с присъствие на ливаден процес при почвообразуването. Втори по разпространение почвен тип са черноземите-смолници. Те имат хумусен хоризонт 60 – 80 см (преходният е 40 – 50 см), с органична материя най-често между 2.5 и 3.5 %, с глинест механичен състав и неутрална реакция. Попадат предимно в 4-та бонитетна категория (добри земи) и във 2-ри клас по устойчивост на химическо замърсяване. На трета позиция по разпространение са наносните почви с подтипове алувиални и делувиални. Въпреки голямото вариране на стойностните им показатели, те попадат най-вече от 3-та до 5-та категория по продуктивност (добри и средно добри земи) и в 3-ти клас по устойчивост на химическо замърсяване. Посочените дотук почви, освен че са с най-голямо разпространение в обсега на Столична община, са и от най-голямо значение за нея поради това, че при неполивни условия са предимно от 3-та до 5-та категория, а при поливен режим – 2-ра – 4-та категория. Степента на значимост се увеличава и с това, че на територията на общината има напоителна система, значителна част от която е в незадоволително състояние. Увредени земи и почви Увредените земи и почви се поделят на три класа: нарушени, замърсени и деградирали. Нарушените земи и почви извън градския район, при които механично са унищожени повърхностните почвени хоризонти или цялата почва, са следствие от разработване на рудници („Кремиковци“, „Курило“), изкопи на инертни материали между Челопечене и и Казичене, табани („Яна“, западно от рудник „Кремиковци“ и на рудник „Курило“), сметища („Суходол“, „Долни Богров“), сгуроотвал и хвостохранилище на „Кремиковци“ АД. Общата им площ възлиза на 14 160 дка. Замърсените земи и почви в градския район са факт. Замърсяване с тежки метали е установено в близост до големите транспортни артерии – бул. „Цариградско шосе“, булевардите „Христо Ботев“, “Цар Освободител“, “Витоша“ и др., както и около кръстовищата. Ясно изразена е тенденцията на завишени концентрации на олово – до 9 пъти над ПДК, кадмий – до 2.5 пъти над ПДК и цинк – до 1.7 пъти над ПДК. Замърсяване с нефтопродукти е фиксирано на локални участъци – в близост до бензиностанции, гаражи, паркинги и др. Техногенно засоляване на почвите, като увреждане, е установено повсеместно край основната пътна мрежа. Предизвикано е от използването на химически средства (соли в течно и твърдо състояние) срещу заледяването на пътните платна. Видът на засоляването е сулфатно-хлориден.
Основен замърсител на цялата територия е оловото, следвано от арсена, кадмия, цинка и медта. Най-широк е обхватът на замърсяването в землищата на Бухово и Сеславци– 100 % от земеделските земи са замърсени над ПДК, с.Яна – 97.7%, Кремиковци– 97.2%, Желява – 88.4%, Г. Богров – 86.4%, Челопечене – 76.5%, Ботунец – 73.8% и Д. Богров – 41.48%. Най-чувствително е замърсяването в землището на гр. Бухово – 53.2 % от площите са силно замърсени (> 3 ПДК), 35.1 % са средно замърсени (2 – 3 ПДК) и 11.7 % са слабо замърсени (1 – 2 ПДК). Най-слабо е замърсено землището на с. Д. Богров. Според Националната система за екологичен мониторинг, през последните 3 години не се наблюдава изменение на натрупаните количества тежки метали в района на Кремиковци. Това се дължи на намаляване на производството, премахване на най-замърсяващите производства и подобряване на пречиствателни съоръжения. Установени са значително завишени концентрации на олово край северната дъга на Софийския околовръстен път (до 2 пъти над ПДК) и край южната му дъга (до 78 % от ПДК), както и в отделни участъци от землищата на селата Мрамор, Мировяне, Требич, Кумарица, Световрачане и Чепинци – около и до 2 пъти над ПДК. Почвите в близост до летище „София“ се намират в начален стадий на техногенно замърсяване. Съдържанието на тежки метали е над фоновите концентрации, като най-чувствителни изменения са настъпили при оловото и кадмия. Почвите в горския фонд от района на „Кремиковци“ АД са замърсени с тежки метали и арсен. Съдържанието им е над ПДК и намалява с отдалечаване от комбината. В района с най-силно индустриално замърсяване на въздуха е установено замърсяване на почвите и с устойчиви органични замърсители – полиароматни въглеводороди (РАН). Като замърсени райони с контролираните 17 субстанции, се оказват териториите около Яна, Горни Богров и Кубратово. По отношение на някои от компонентите (нафталин, флуорантен, фенантерн, бензо(а)пирин), измерените концентрации са под ПДК. Сумата, на РАН за всички наблюдавани 11 пунктове в крайградския район са в интервала „предохранителни равнища“ – „пределно допустима концентрация“.
В миналото край Кремиковци е имало радиоактивни замърсявания на почвите, причинени от отпадъчни води от уранодобива. На отделни места има „повишени радиоактивни показатели във всички изследвани проби, което показва, че процесите по техническата им ликвидация и биологическата им рекултивация не са приключили с необходимия ефект.“ В Националната стратегия по околна среда и план за действие 2000 – 2006 г. е направен извода, че „по отношение на радиационното състояние на почвите не се констатират стойности над фоновите“. От деградационните процеси на земите и почвите (уплътняване, разрушаване на агрономическата ценна структура, намаляване на органичното вещество, вкиселяване, ерозия, временно повърхностно преовлажняване, заблатяване, засоляване и др.), най-представителна в границите на Столична община) е ерозията. Тя се наблюдава при слабо оструктурените почви, образувани на наклонени и стръмни терени върху югозападните подножия на Софийска планина и Мургаш, а също и в североизточните склонове на Люлин, Витоша и Лозенска планина. Дължи се на обезлесяването в миналото на наклонени терени, неправилната им обработка впоследствие и липса на ефективни противоерозионни земеустройствени, агротехнически, лесомелиоративни и мелиоративно-технически мероприятия. Засегнати от ерозия са канелените, кафявите и планинско-горските почви, както и рендзините, вследствие на което е скъсен почвеният им профил (спрямо неерозиралите) и е снижена бонитетната им категория с 1 – 2 единици. РАСТИТЕЛНОСТ На базата на значими и многообхватни изследвания за състоянието на зелената система на столицата е направен анализ и оценка на компонента растителност. Той е основен градивен елемент на зелената система на Столична община. Зелената система се формира главно от зелените площи за широко обществено ползване (ШОП) и преди всичко обектите с общоградско и районно предназначение, които подлежат на нормиране. Важно място в структурата на зелената система заемат и зелените площи с ограничено ползване и специално предназначение. Изключително важен елемент в категорията на обектите със специално предназначение е Ботаническата градина на БАН в квартал “Бояна”. Събраните в нея за повече от 100 години документирани растителни колекции са национално богатство, което трябва да се запази при новите условия за собственост върху земята и доразвито според изискванията на Международната асоциация на ботаническите градини. Налице е изключително ниска степен на озелененост на столицата, изразена чрез отношението на всички зелени площи към нейната обща територия, възлизащо на около 40% при препоръчани нормативи от минимум 20-25%. Съществен дял за облика на столицата има озеленяването на улиците и зеленината по протежение на пътно-транспортните комуникации и линиите на техническата инфраструктура. В жилищните комплекси преобладават откритите тревни площи, като силно е занижено участието на дървесно-храстовата растителност. Това благоприятства за отнемането на част от терените и отреждането им за други нужди. Изключително ниска е степента на озеленяване на училищните дворни терени, като са пренебрегвани редица нормативни и санитарно-хигиенни изисквания. Недостатъчни са терените, които са отредени и устроени като гробищни паркове. Този проблем заслужава специално внимание от планировъчна, социално-демографска и етническа гледна точка. Във фитоценологично и дендрологично отношение, съгласно горско-растителното райониране на страната, на територията на столична община целесъобразно преобладават широколистните дървесни и храстови видове. В процеса на развитие на София като столица на България изграждането на зелените площи се характеризира с внасянето на голям набор от дървесни и храстови видове, както от флората на България, така и значимо количество от екзоти, успешно адаптирани за тези условия. Това допринася в значителна степен за една висока оценка на биоразнообразието при растителността в условията на засилена урбанизация. Утежнените почвени и микроклиматични условия са довели до влошаване на декоративното и здравословното състояние на някои от основните дървесни видове, използвани в озеленяването на столицата, и особено на растителността по улиците и булевардите. Компонентът растителност в околоградската зона изцяло се представя от горската растителност в обхвата на части от оградните планини. Преобладават насажденията с естествен (издънков) произход със средни таксационни показатели за оценка на насажденията. Растителността в околоградската зона е представена от сравнително богат дендрологичен състав, характерен за района. Разпределението на залесените площи показва, че по видове гори преобладават тези с рекреационно предназначение, както и горите със статут на защитени територии, от които на първо място е ПП”Витоша”. От дендрологична и фитоценотична гледна точка залесените територии са обхванати главно от широколистна растителност, прeдлагащи добри условия за развитието на зелената система в обхвата на зелената зона на столицата. По показател “здравословно състояние на растителността” в оградните планини се установява едно сравнително добро състояние на растителността. Анализът показва, че е необходимо да се разшири обхватът на горите с рекреационно предназначение (лесопаркове), които в момента осигуряват около 60% от нормативно необходимите и специфични характеристики на горските територии за отдих.
От екологична гледна точка съществуващите проблеми на компонента “растителност” са следните:
ЖИВОТИНСКИ СВЯТ От гледна точка на фауната територията на гр. София и Столична община (ССО) е разделена на следните 10 екологични комплекси :
Така определените екологични комплекси са елементи от функционални системи, отделени като такива от колектива, работещ по ОУП на гр. София и Столична община. Екологичните комплекси или съставните им подкомплекси представляват достатъчно еднородни по параметрите на средата местообитания. По отношение на зоогеографска принадлежност, гръбначната фауна основно е от палеарктичен тип, т. е. от видове, характерни за северните и най-вече за средноевропейските географски ширини. В сравнително малък процент се срещат и някои видове, характерни за най-южните части на Европа - т. нар. медитерански и субмедитерански видове. По отношение на видовото разнообразие (α-разнообразие) с най-голям брой видове се открояват 3 от екологичните комплекси – гори, агроландшафти и зелена система на града (с над 150 вида), на второ място между 100 и 150 вида са 4 екологични комплекса – водоеми; индустриална част; сметища, пустеещи и нарушени земи и строителство от селски тип, а на трето място с брой видове под 100 – 2 екологични комплекса – нови жилищни комплекси и централна градска част. По отношение на видовете от Червената книга на България (редките, застрашените от изчезване и изчезналите видове за страната, на базата на които главно се определя и консервационното значение на дадена територия или район) с най-много видове са 3 екологични комплекса: горите (43 вида), водоемите (41 вида) и агроландшафтите (26 вида), следвани от екологичните комплекси на сметищата, пустеещите и нарушените земи (16 вида) и на зелената система на града (13 вида), докато в останалите екокомплекси тези видове са под 10. Следователно в екокомплексите с най-висок консервационен статус попадат горите, водоемите и агроландшафтите, към които трябва да се подхожда с нaй-голямо внимание при предстоящите дейности на планиране и реализиране на ОУП. Степента на застрашеност на даден вид не зависи от броя на тези видове в конкретно разглеждания екологичен комплекс, а от състоянието на вида в екокомплекса и в страната, поради което във всеки от екологичните комплекси е необходимо да се отчита влиянието на планираната дейност върху всеки от редките и застрашените от изчезване видове, а освен това и върху типичните местообитания на вече изчезналите видове. При изчезналите видове това се налага, тъй като, ако съответния изчезнал вид започне да разширява ареала си в посока към даден район от който е изчезнал, да може да намери своята подходяща ниша за настаняване. Според броя на размножаващите се видове птици при екологичните комплекси се оформят 3 групи. В първата попада само един – екокомплексът на Горите – с над 120 . Само при птиците за Витоша са дадени 120 размножаващи се птици (Петков, Шурулинков, 2001). Във втората група попадат 5 екокомплекса – Зелена система – с 85, Агроландшафти – със 79, Сметища, пустеещи и нарушени земи – с 64, Строителство от селски тип – с 54 и Водоеми – с 52 размножаващи се вида птици. В третата група (с под 50 размножаващи се вида) остават Индустриална част – с 38, Нови жилищни комплекси – с 37 и Централна градска част – с 22 вида птици. Според броя на размножаващите се видове птици от Червената книга, с изключение на горите, в които се размножават не по-малко от 28 такива вида птици, то в останалите екокомплекси тези видове са от 0 до 6, а в екококмплексите Индустриална част и Строителство от селски тип те дори липсват. Следователно екологичните комплекси, с изключение на екокомплекса гори, взети поотделно, имат твърде слабо значение за размножаването на видове от Червената книга. Интерес представлява общият брой на видовете от Червената книга за цялата територия на гр. София, т. е. за всички екологични комплекси. Така може се оцени цялостното консервационно значение (спрямо Червената книга) на района обхванат от територията на града. Този брой и самите видове са дадени в Таблица 3 на раздел “Животински свят” от пълния Доклад. За административно обхванатия от гр. София район в Червената книга на България фигурират 79 животински вида от 157 вида за цялата страна, което представлява 50,32 % . Вижда се, че видовете от територията на гр. София, попадащи в Червената книга, са значителни. От тях за птиците е регистрирано размножаване при 40 вида или 25,48 % от всички видове от Червената книга. От тези числа може да се направи изводът, че консервационното значение на района на столичния град не е за подценяване. От получените резултати за консервационното значение на територията на София се вижда, че като цяло този район на страната има значение за голям брой срещащи се в него редки и застрашени от изчезване видове, а освен това и за голям брой размножаващи се такива видове. Според броя на видовете, попадащи под действието на Постановление No 442 от 01.12.1997 г., екологичните комплекси могат да бъдат разделени на 4 групи. В първата група (над 150 защитени вида ) попада само един екокомплекс - Горите, със 187 вида; във втората (над 100 вида) попадат 2 екокомплекса – Агроландшафти – със 131 вида и Зелена система – със 116 вида; в третата (до 100 вида ) попадат 5 екокомплекса – Водоеми – с 93 вида, Индустриална част – с 84 вида, Сметища, пустеещи и нарушени земи – със 76 вида и Нови жилищни комплекси и Строителство от селски тип – с по 72 вида; в четвъртата (под 50 вида) попада само Централната градска част – с 47 вида, която е най-силно урбанизираният и застроен комплекс. До трите сухоземни екокомплекса Гори, Агроландшафти и Зелена система - с най-много естествени елементи (респ. с най голямо природозащитно значение ) се доближават Водоемите – също развиващи се като цяло повече по естествен начин. Следователно видове, включени в Постановление 442 се срещат във всички екологични комплекси и същевременно се налага изводът, че, щом законодателят е постановил статута на тези видове – да бъдат защитени чрез налагане на санкции и по този начин опазвани, то относно опазването им във всеки от комплексите на София и столична община трябва да бъдат организирани и извършвани контролни дейности. Синантропни видове, намиращи се на различна степен (етап) на синантропизация, се срещат във всички екологични комплекси. В това отношение могат да бъдат отделени следните 5 групи от видовете:
Синантропния статус на екологичните комплекси определят в най-голяма степен завършените (или пълните) синурбанисти. В значително по-слаба степен този статус определят развитите и началните синурбанисти, а в най-слаба степен – двете групи синантропи, тъй като представителите на тези последни 4 групи се срещат, както в населени места и други урбанизирани територии, така и в извънселищни територии (местообитания), докато пълните синурбанисти се срещат почти изключително в населени места и други обхванати от човешка дeйност територии. На територията на София и Столична община само 11 от видовете са пълни синурбанисти. От тях 6 вида са птици и 5 – бозайници. Завършени(пълни)синурбанисти се срещат във всички екологични комплекси на територията на Софийска голяма община. Такива, като брой, не са дадени за екокомплекса Гори, но и за тях могат да бъдат посочени няколко вида, които, макар и да не се размножават на територията им, ги посещават при търсене на храна – например видовете селска лястовица, домашно врабче, полудив гълъб, гугутка, но в този случай трябва да се отбележи, че обвързаността на тези няколко вида с територията на този екокомплекс е доста по-слабо изразена, отколкото обвързаността им с другите 9 комплекса, в които повечето от посочените пълни синурбанисти се и размножават. Това се отнася и за екокомплексите Водоеми и Транспортна система. Според броя на пълните синурбанисти в екокомплексите могат да бъдат обособени 3 групи. В първата влизат 5 от комплексите - Централна градска част, Нови жилищни комплекси, Индустриална зона, Строителство от селски тип и сметища, Пустеещи и нарушени земи – с по 10 и 9 такива вида, във втората 2 - агроландшафти и зелена система - с по 7 вида и в третата група – 3 екокомплекса - Транспортна система и Водоеми – съответно с 3 и дори 5 и 1 вид и Горите – с няколко само временно посещаващи ги вида. Вижда се, че в екокомплекси, с номерата в таблицата им от 1 –до 7 вкл., броят на видовете пълни синурбанисти е голям като процент – от 63,64% до 90,91%, т.е. повече от 60%, докато при водоемите този процент е твърде нисък, а в комплекса гори размножаващи се пълни синурбанисти дори липсват.
Тези две категории са застъпени главно в следните 5 екокомплекса: 1. Oбработваеми и необработваеми открити агроландшафти (ниви, ливади, пасища, и др.) 2. Гори (в планините Витоша, Люлин. Плана, Лозенска планина, Стара планина и равнинни гори) 3. Зелена система на града (градски паркове и подобни на тях компактни озеленени територии вътре в територията на града или в самата периферия); 4. Ниско строителство (строителство от селски тип) - в рамките на града и вилните зони обикновено в покрайнините на града;5. Водоеми (реки, канали, язовири, микроязовири, изкуствени езера, блата);Изцяло или силен превес по численост на категорията “вредни видове” (мухи, хлебарки и др.) безгръбначните животни имат значение в следните екокомплекси:
И з в о д и
В екологичния комплекс Зелена система и нейното стопанисване в отделни моменти се прилагат нецелесъобразни дейности, което води до негативно въздействие върху гръбначната фауна. Налице са неправилни методи при поддържане на растителността и особено на дървесната – ненужни резитби, при които се съкращава клонеста и листна маса, т. е. съкращаване на зеленото покритие, което рефлектира върху фауната. Не се дооценява общият средообразуващ ефект на зелената система и особено на нейната фауна. Същото се отнася и при оформянето на междублоковите пространства.за екокомплекса Нови жилищни комплекси. В тези екокомплекси, които се стопанисват от фирмите по озеленяване, не се планират дейности, свързани с фауната, а в общинските фирми липсват специалисти, компетентни в тази област. ЛАНДШАФТ Съгласно ландшафтната регионализация на България (География на България, Монография БАН, С.,1996) територията на Софийска община попада в Централно-Балканската планинско-котловинна ландшафтна област (В) и отчасти в Старопланинската област (Б). Териториите на столичната община, които се отнасят към Старопланинската ландшафтна област са част от Западностаропланинската ландшафтна подобласт (V) и в частност от ландшафтните райони Искърски (38) и Ржано-Мургашки (39). Тези от Централно-Балканската планинско-котловинна ландшафтна област са част от Витошко-Ихтиманската ландшафтна подобласт (IX) и в частност от ландшафтните райони Завалско-Люлински (55) – част от планината Люлин, Софийски (58), Витошки (59), Плански (60) и Лозенско-Еледжикски (62) – част от Лозенска планина. Съвременната ландшафтна структура на територията на Софийска община се формира въз основа на фактори, обособени в две основни групи – природни и антропогенни. От природните ландшафтни компоненти се отчита значението на следните:
Релефът се отличава с добре изразено геоморфоложко разнообразие –котловинно дъно, планински подножия и стъпала, склонове и склонови стъпала до билни гърбици на оградните планински системи. Обширното Софийско поле е било езеро, оттичането на което е протекло на три етапа, които се маркират от три терасни нива с различна относителна височина по направлението кв. “Лозенец” – кв. “Малашевци”.Подножната ивица обхваща височинния пояс между 700 и 900 m на оградните планини. В планините Витоша и Люлин подножието е разсечено от дълбоките долини на реките Бистрица, Железница, Лева, Ведена (Витоша) и планински долове, водите на които се оттичат в Банска река (Люлин). Заравнените билни гърбища и стръмните северни склонове са релефни форми, типични за планините Витоша и Люлин. Лозенска планина е с тясно било и конусообразни върхове, между които са формирани седловини с ливадна растителонст. Плана се отличава с широко заравнено било и много стръмни склонове към долината на р. Искър. Между Лозенска планина и Плана е формиран красивият Панчаревски пролом с живописния меандър “Урвич”. Климатът на София се дефинира като умереноконтинентален с добре изразени годишни сезони и е значително повлиян от антропогенния фактор. Ландшафтът на Софийското поле е силно изменен от стопанската дейност, което води до промени в метеорологичните елементи и формирането на така наречения “градски климат”. От своя страна градският “релеф” на застроените територии влияе върху елементите на микроклимата и особено върху посоката и скоростта на ветровете. Типични за град София са температурните инверсии, които имат неблагоприятен екологичен ефект, тъй като водят до увеличаване на концентрацията на замърсителитея в приземния въздушен слой, особено през студеното полугодие. Други климатични особености за София са и някои местни ветрове: фьон – силен южен вятър; бора – характерен за южното подножие на Стара планина; планинско-долинни ветрове – през деня духат от котловинното дъно към Витоша, а вечер – от планината към града (освежават и очистват въздуха в южните квартали на столицата). Водните компоненти на ландшафта в Софийска Община (СО) се дефинират от наличието на водни течения и водни площи в обхвата на Софийската котловина и оградните планини. Най-характерно за водния комплекс са водните течения, пресичащи територията на околоградската зона и компактния град, подчертаващи релефните особености и динамиката на природния и селищния ландшафти. В зоната на влияние на СО изявени ландшафтни доминанти са язовирите “Искър” и “Панчарево”, които са своеобразен природен ресурс за организация на крайводния отдих и туризъм. Определено природното богатство на СО е свързано и с голямото разнообразие на минерални води, разположени предимно в южната част на котловината. Ландшафтът на СО се отличава с голямо почвено разнообразие.Канелените горски почви на Софийското поле са формирани под изключителното въздействие на широколистна горска растителност. На северните стръмни склонове на планините Витоша, Люлин, Лозенска планина и южните склонове на Стара планина са разпространени плитки канелени горски почви. В ниските части на релефа ограничено се срещат ливадно-канелени почви. Те са с високо естествено плодородие, но в резултат от многовековното им използване са силно обеднели на хранителни вещества и са с ниско плодородие. Излужените чернозем-смолници са в една зона с канелени горски почви, но смолниците заемат по-ниските релефни форми. Отличават се с добро плодородие. Най-плодородни са алувиално и делувиално-ливадните почви – по терасите на реките и в подножието на оградните планини. Най-разпространени в планинските територии са кафявите горски почви, формирани под въздействието на горска растителност и голямо количество валежи – не са подходящи за земеделско ползване. Билните и склонови части на релефа над 1700-1800 m са покрити от планинско-ливадни почви. Използват се за ливади. Растителност - В най-долните части на планинските склонове са разпространени ксеротермни гори, по-голяма част от които са превърнати в обработваеми земи. Други са трансформирани във вторични гори, храсталаци и ксеротермни тревни съобщества. В останалите части на планините, следвайки височинната зоналност на горските ландшафти, се наблюдава формирането на: гори от горун, габър и бук; смърч, бял бор и бук; субалпийски и алпийски елементи на тревни съобщества. В обхвата на СО са създадени и горски култури, които са типични главно за зелената система на града и са изградени от видове, подходящи за този фитогеографски район. В най-ниските релефни форми на ландшафта ограничено е разпространена ливадно-блатна и блатна растителност. Около водните течения и водните площи се срещат върби, тополи, елши и др.Специфичен елемент на ландшафта са представителите на фауната. Животинския свят в обхвата на СО в най-голяма степен е свързан н планината Витоша и останалите оградни планини,с неурбанизираните и аграрни ландшафти на Софийското поле, със зелената система на компактния град и с водните течения и площи. Налице е голямо фаунистично разнообразие и висок ендемизъм. Освен представителите на фауната, типични за природните ландшафти, за населените места на общината е характерен определен синантропен животински комплекс от малко на брой видове, но с висока численост. От фаунистична гледна точка за екологичното състояние на града особено важно значение има количеството на видовото разнообразие на птиците – показател, регламентиран на европейско ниво. В съответствие с природозащитното законодателство в България и нормативните документи на IUCN, на територията на Софийска община са обособени следните защитени територии: ПП “Витоша”; резерватите “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”; природните забележителности “Кътински пирамиди” (с. Кътина), “Самоковището” (с. Бистрица), “Дъбравата” (гр. Банкя), “Еленина бара” (с. Мало Бучино), “Туриница” ( с. Локорско); защитените местности “Извора” (минералните извори на гр. Банкя) и част от блатата на с. Долни Богров. На територията на София-град и в околоградската зона са регистрирани около 180 вековни дървета. Природозащитните режими на ПП”Витоша”, двата резервата и останалите защитени територии и обекти създават условия за съхраняване на ценни ландшафти и опазване на тяхното биологично разнообразие. Те са своеобразни “опорни точки” в маршрутите на познавателния, научния и екологичния туризъм. В зависимост от териториалното съчетание между компонентите на природната среда, което обуславя ландшафтното разнообразие и проявата на височинната поясност, различните видове природни ландшафти в обхвата на Софийска община се дифиренцират в три основни типа:
В най-ниските участъци на някогашното езерно дъно са останали днешните заблатени участъци по поречията на реките Искър и Лесновска. В естетическо и екологично отношение ландшафтите на котловинното дъно се разнообразяват и от речните течения на реките Искър, Блато, Лесновска, Какач, Владайска, Перловска и др. В обхвата на софийските котловинни ландшафти има ограничено участие на горски насаждения, които са съсредоточени на отделни ивици и пояси между земеделските имоти, по протежение на водните течения и край водните площи. Въпреки че горските насаждения имат голямо естетическо значение и важни екологични функции, същите са в лошо състояние, тъй като не се полагат грижи за тяхното стопанисване. Типични за ландшафтите на котловинното дъно са ливадите, пасищата и земеделските земи (сеитбооборотни и трайни насаждения). От анализираните три основни типа природни ландшафти (планински, подножни и котловинни) в най-голяма степен са изменени от разнообразната и дългогодишна човешка дейност ландшафтите на котловинното дъно и подножните ландшафти. В структурата на природните ландшафти на СО, отчитайки антропогенното въздействие, се обособяват четири типа антропогенни ландшафти: Селищни (урбанизирани) Обхващат територията на комплексния град, която постепенно се разширява към периферията в обхват до 8 km спрямо градския център и селищата на околоградската зона. Развитието на столичното стопанство се съпътства с непрекъснато разширяване на териториалния му обхват. Обособяват се големи зони, които се профилират в различни стопански, културни, битови и други направления. Формират се полифункционални зони, които са в основата на полицентричното развитие на столичния град. Характерно за урбанизирания ландшафт е съчетаването на старо и ново строителство, на ниско и високоетажно, наличие на уникални архитектурни сгради в съседство с панелни комплекси, както и занижено участие на природни компоненти в структурата на селищния ландшафт. Промишлени (техногенни) В просктранствената структура на СО развитието на промишлеността е съсредоточено в няколко териториално обособени индустриални зони – северна (машиностроене, лека и химическа промишленост); югозападна (текстилна, хранително-вкусова промишленост и машиностроене); югоизточна (хранително-вкусова и лека промишленост); североизточна (добивна промишленост и металообработване). Особено негативно влияние, както екологично, така и визуално-естетическо, оказват дейностите, свързани с добивната и металургичната промишленост (отвали, табани, хвостохранилища и др.). Селскостопански (аграрни) Обхващат над 40% от територията на Софийска община. Визуалното разнообразие и вторичната структура на селскостопанските ландшафти се формират от присъствието на сезонни оборотни земеделски култури, трайни насаждения, ливади, мери, пасища и обектите и съоръженията, обслужващи селскостопанското производство. РекреационниОбхващат вилните зони и центровете за отдих и туризъм в подножните ландшафти на оградните планини. От значение за отдиха са и местата в балнеолечебните курорти, населените места с природни забележителности, градските зелени площи за ШОП и лесопарковете в околоградската зона. Към тази специфична категория ландшафти следва да бъдат отнесени и обектите на културно-историческото наследство и особено религиозните и култовите архитектурни сгради и комплекси. От четирите категории антропогенни ландшафти, рекреационните предполагат най-висока степен на съхраняване, екологосъобразно устройство и устойчиво развитие. Съществуващи проблеми на околната среда.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ Съгласно нормативните документи на европейско и национално ниво на територията на Столична Община (СО) са регистрирани два резервата – “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”. Те са разположени изцяло в природен парк (ПП) ”Витоша”, като резерватът “Бистришко бранище” е с изключително висок статут на защита. Същият е един от биосферните резервати на България, които са под протекцията на ЮНЕСКО. И двата резервата са с изключително значение за съхраняването и опазването на уникални биоценози. От защитените природни обекти към категорията “природен парк” се отнася планината Витоша – първият природен парк на Балканите, обявен през
Разнообразен е и животинският свят на природния парк. Цялата фауна на парка се отнася към три фаунистични комплекса – ниски, средно и високопланински (около 200 вида, размножаващи се в границите на парка), от които 27 са включени в Червената книга на България. Известна ценност представлява и новосъздаденият дендрариум в ПП” Витоша”, който в бъдеще може да се развива като уникален дендро-ботанически обект за столицата и страната. Друга категория защитени обекти в границите на СО са регламентираните 5 броя природни забележителности – ПЗ ”Кътински пирамиди” (с. Кътина), ПЗ” Дъбравата” (гр.Банкя), ПЗ” Самоковището” (с.Бистрица), ПЗ” Еленина бара” (с. Мало Бучино), ПЗ” Туриница” (с. Локорско). Най-известна, а и най-голяма по площ е ПЗ ”Кътински пирамиди”, която обаче е с най-сериозни екологични проблеми. ПЗ” Дъбравата”, която включва вековни дъбови дървета е в обхвата на реституирани терени, което налага един по-специфичен подход за тяхното експониране и опазване. ПЗ” Самоковището” е водопад на р. Бистрица в землището на с. Бистрица, а ПЗ ”Ленина бара”и ПЗ ”Туриница” са уникални семенни плантации за иглолистни видове, на които природозащитния статут трябва да бъде запазен и в бъдеще. Със статут на “защитена местност” в обхвата на СО са блатата в района на с. Долни Богров, които са с голямо орнитологично значение и ЗМ “Извора”, където са каптажните извори на гр. Банкя до Тенев баир (в обхвата на ЗМ” Извора” е и вековният дъб, известен като “Вазовия дъб”). На територията на компактния град и в околоградската зона, съгласно Националния регистър на вековните дървета в България в категорията “вековни дървета” са регистрирани около 180 екземпляра, които са представители на 14 дървесни вида. Тяхното разпределение е както следва: летен дъб – 82 броя, цер –
Особено внимание следва да се отделя в бъдеще на всички вековни дървета, между които регистрираната под № 368 черница на ул. “Искър” №2 е най-възрастното дърво – 650 години и е свързана с пребиваването на Васил Левски в София и е известна като “черницата на Левски”. С изключение на бадема, всички дървета са над 100-годишна възраст, от които 17 екземпляра са между 300 и 600-годишна възраст. Регистрираните вековни дървета от дъбове и особено от летен дъб, представляват значима флористична ценност не само за столицата, но и за България. За флористичното богатство на територията на СО особено съществено значение има фитоценотичния потенциал на територията, включващ определен набор от редки, застрашени, защитени и ендемични видове. От приложения списък на тези видове обобщеният анализ показва следното: Гореизброените категории растителни видове са представени от общо 105 вида и подвида, диференцирани по природозащитен статус като редки – 53 броя, защитени – 42 броя, застрашени – 15 броя, български ендемити – 12 броя, балкански ендемити –16 броя. От тях особено висок защитен статус имат 5 вида, включени в Европейския списък на редките и застрашените видове. Това са: планинско подрумиче, трансилванска камбанка, Урумов карамфил, шахматовидна ведрица и сръбски воловодец. От българските ендемични видове три са включени в групата на защитените видове (планинско подрумиче и Урумов карамфил – включен и в Европейския списък и Йорданов лопен). От балканските ендемити защитени са едрокошничестото подрумиче и веленовският дебелец. От групата на защитените видове вече са изчезнали два вида – блатна хамарбия и ниска теменуга. Един вид от групата на защитените растения, присъстващ и в Европейския списък се определя и като уязвим – шахматовидната ведрица. Към категорията на редките, застрашените и защитените видове в обхвата на СО са включени и 5 броя дървета – планински явор, бяла мура, петтичинкова върба, тис и червена липа. Несъмнено голямото флористично богатство на СО, представено от тези над 100 растения е показател за висока степен на биологично разнообразие. Това налага към тази растителност да се прилагат специални мерки за нейното изучаване и опазване. В съответствие със законодателството до 1989 г. на територията на СО, изцяло в обхвата на горския фонд, попадат 15 обекта, подлежащи на защита, обявени като “исторически места”. Между тях най-съществен интерес представлява местността “Урвич” в землището на с.Кокаляне. Този обект изисква специална защита поради изключително високата му историческа стойност (останки от крепостни стени от Второто българско царство). Останалите обекти също подлежат на устройство и защита главно като устроени територии за извънселищен отдих. На територията на компактния град в обхвата на зелената система специален защитен статут има централната паркова част и дендрариума в лесопарковата част на Княз Борисовата градина. Този обект е със статут на резерват и паметник на градинско-парковото изкуство, поради което защитния режим на обекта съответства на Закона за паметниците на културата в България. На база на декларационни писма от 1999 г. на Националния институт за паметници на културата в бъдеще за паметници на градинско-парковото изкуство се предлагат 10 обекта за групови паметници на културата, 10 броя индивидуални обекти като образци на озеленяване на централни булеварди на столицата и 12 броя като части от групови паметници на културата. Съществуващи проблеми на околната среда за компонента защитени територии:
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО Анализът се налага от залегналия в този етап на ОУП принцип на концептуална преориентация на отношението към културно-историческото наследство от функцията му на ограничител-коректив в инструментариума на формирането и провеждането на устройствените политики и сценарии до сега към ресурс-стимулатор за устойчиво развитие на всяка функционална система (обитаване, труд, инфраструктура, комуникации и пр.) в устройството на територията. Този подход, от една страна, означава заявка за развитие в осмислянето и осъвременяването на оразмеряването на параметрите на социализацията на културно- историческото наследство в съответствие със стандартите на водещата международна конюнктура, но от друга страна е сигнал за осъзнаване и превантивно контролиране на риска, който тази тенденция очертава в нашите условия на дефицит и неадекватност на нормативната база, финансирането на обектите на наследството, на пълна липса на механизми за координиране на взаимовръзките на участниците в процеса на формиране и привеждане на политиките по опазването и по социализацията на КИН. Независимо от развиващата се нормативна база и институционална структурност на опазването на културно-историческото наследство в обхвата на компактния град и неговия ареал, не би могъл да остане скрит един опис от проблеми, сред които най-важни са липсата на стратегия за опазване на културното и историческото наследство на компактния град и неговия ареал, на ясни и научно мотивирани приоритети в процеса на формиране на политиките по опазването и на устройството на територията и на ефективен механизъм, чрез който да се провокира и осигури необходимата активност и координация на различните заинтересовани страни в процеса на социализация на културно-историческите ресурси. Резултатите са фрагментарни, неосезателни и неубедителни за обществото. Постепенно “потъмнява” ценностната аура на Софийското наследство, чийто потенциал далеч превъзхожда локалното си значение и има характеристики, които го извеждат на по-високи макроструктурни равнища – национално (столичен град), регионално (Балканско), Европейско и световно. Липсва диференциация и конкретизация на ценностите на културно-историческото наследство на София и ареала й по отношение на различните му контекстуални ориентации във връзка с микро- и макроструктурните му равнища. Не са изяснени типологическите разновидности в устройствената структура на селищната мрежа в Софийско. Недостатък е и лошата координация между различните институции и ведомства, които събират, обработват, съхраняват и разпространяват информацията за културното наследство и паметниците на културата. Към това следва да се добави и липсата на съвременна система за информация за КИН. Всичко казано по-горе се изразява в понижен обществен интерес към изучаването, документирането и опазването на културното наследство и на паметниците на културата в София и Софийско. Не са развити подходящи форми за популяризиране на паметниците на културата като обекти на локалното, национално, регионално и общочовешко богатство; на финансовите, технически и технологични проблеми за тяхното опазване; на техния потенциал за повишаване на благосъстоянието на техните собственици и ползватели. За “ускореното превръщане на София в европейско културно средище с уникално място в структурата на европейските градове” е от особено значение да се определят точните йерархични равнища със съответните им обекти и места от състава на културното наследство, за да не се допусне подмяна между йерархичните и ценностни равнища. По този начин могат да останат неекспонирани важни структурни равнища в качеството им на потенциал, в параметрите на който “културното наследство може да изпълни своята функция на проводник за позитивни влияния от по-високите нива към конкретната територия, да динамизира връзките между компактния град и зоната на неговото активно влияние, да стимулира евроинтеграцията. Ако бъде посочена само агломерацията на манастирите от “Софийската Света гора” като особено ценна за потенциала на Софийското културно наследство, това би било показател за по тясното схващане като маркиращ християнската сакралност на териториално-пространствения ареал на компактния град. Ако, обаче този сакрален пръстен бъде видян в йерархичната му връзка със Софийския храм в центъра на София, както и с взаимодействието му с култовата ос на манастирите с патрон “Св. Иван Рилски” (покровител на планините Витоша и Рила и на Софийското поле) по поречието на р. Искър, само тогава можем да говорим за система на културно-историческото наследство от по-висок йерархичен и пространствен порядък. Тази система е изграждана в своята цялостност в продължение на векове и носи всички параметри на историческата приемственост в прехода към християнската цивилизация, в който София има възлово значение. Има основание целият комплекс на София от раннохристиянската епоха до днес да бъде въздигнат в приоритет на опазването и социализацията на това пространство, както и на множеството контекстуални отправки и търсене на потенциала му в общоустройствената политика за урбанистично развитие на съвременна София. В контекста на общоевропейската памет са и земите на Софийско, свързани с дългия поход на кръстоносната армия на Владислав ІІІ Ягеле и Янош Хунияди, направили през 1443 г. опит да изтласкат османците от югоизтока на християнска Европа. София е топосът на перманентната битка за сакралността на културното пространство – вековната тенденция на взаимоотношенията между Християнството и Исляма в земите на Европейския югоизток, като тази тенденциозност загубва двупопюсната си природа от обстоятелството, че бидейки средищно кръстопътно място на Балканите София е обиталище и сакрално място и за други етно-религиозни общности, което и я прави средище на световните религии със свое собствено и уникално място във все повече глобализиращ се днес свят. Градините и булевардите на София, които са класирани със статут на паметници на културата, на градинско парковото изкуство и ландшафта, претърпяват различни устройствени изменения, свързани с промяна на уличните профили (бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Скобелев”, бул. “Цар Борис ІІІ”) и на усвояване на периферните ивици на градините и парковете за обекти, в повечето случаи като “временно” строителство, за да се самофинансира Общината чрез публичната си собственост: за паркинги, за заведения за обществено хранене, за монтиране на павилиони и др. обслужващи обекти, но и за жилищни и офисни сгради (случаите в “Триадица” и в Ловния парк при “Дианабад””) Концептуален въпрос в перманентното устройствено и урбанистично обръщение е този с разкриването и експонирането на късноантичното и средновековно археологическо наследство на София. Независимо от винаги добрите намерения, това наследство се разкрива и експонира фрагментарно и без опит за интегриращ подход между структурата на археологическите паметници и тази на новопроектираните и изграждащи се сгради. Особено тежки и невъзвратими разрушения на археологическата субстанция има в резултат на строителството между 50те години и 80те години на ХХ век в зоната на Ларгото. Оттогава липсва концепция за по мащабно интегриране на античния и съвременния урбанистични пластове, което би дало възможността да се постигне уникалност на устройствените и архитектурните решения. Допълнително в анализа на културно-историческото наследство са проследени Софийския сецесион, Софийското светогорие, с близо 40-те манастира, отделни паметници като Софийските минерални бани (Централна, Овча Купел, Панчарево, курортите Банкя, Сапарева баня), обекти на промишленото строителство и инфраструктурата, културния ландшафт, които формират уникалния облик на града. ОТПАДЪЦИ Вид и количества генерирани отпадъци Отпадъци се генерират при разнообразна човешка дейност – битова, производствена, строителна, занаятчийска, обслужваща и пр. На територията на гр. София (kомпактния град) и Столична Община се генерират следните видове основни групи отпадъци:
II-ра група - Генерират се в по-малки количества:
Отпадъците от I-ва група попадат в обсега на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, а тези от II-ра група – в обсега на специфични нормативни документи, регламентиращи тяхното управление. |