Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община
Изтегляне 3.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Водоизточници и водопроводи довеждащи водата до населението Витошки водопровод.
- Деривация “Грънчар-Манастирски”.
- Деривация “Скакавица-Джерман”.
- Източници на условно чиста вода
- ГЕОЛОЖКА ОСНОВА, ХИДРОГЕОЛОГИЯ
- Естествено и антропогенно изменение на релефа
- Геоложки строеж на софийската котловина
Отпадъчни водиОтпадъчните води на София се отвеждат със смесена канализационна система с пет кратно разреждане. Изградената канализационна мрежа. е с дължина 1391 km, в т.ч. 423 km канализационни колектори. Главните събирателни колектори са разположени от двете страни успоредно на протичащите в града реки. Мрежата е оразмерена за 5 минутен интензивен валеж от 307 l/sha, което я осигурява за предотвратяване на наводнения. Такива са възможни поради лошото подържане на дъждоприемните шахти. Отводнителната норма е на базата на действащата в момента нормативна база и възлиза на 310 l/обитател/денонощие. Тя е приета за всички селища при оценката на потенциала на ГПСОВ. Отпадъчните води са определени в зависимост от канализационните системи по райони и населени места и съгласно утвърдените в практиката методи. Допуска се претоварване на мрежата с вероятност 1 път на 5 години за колектори, отводняващи площи до 50 ha и 1 път на 10 години за колектори, отводняващи площ над 50 ha. В компактния град (стария град централната градска част, Лозенец и др.,) тръбопроводите са с възраст над 30 години с по-малка проводимост и подлежат на реконструкция. Подновяването се осъществява успоредно с ремонта на улиците. В останалите жилищни територии канализационната мрежа е от около 20-30 години (кв. “Яворов”, “Изток”, “Мотописта”, “Младост”, “Люлин”, “Обеля”, “Красно село”). На доизграждане подлежи канализационната мрежа в м. “Малинова долина” и “Манастирски ливади”, кв. “Горубляне”, “Княжево”, “Орландовци”, “Надежда”. Без редовно изградена канализационна мрежа са кварталите “Драгалевци”, “Симеоново”, “Горна баня”, м. “Манастирски ливади- Изток”. Преобладаващата част от селата и кварталите в крайградската част са без или с частично изградена канализационна мрежа – гр. Нови Искър, Банкя, кварталите “Кремиковци”,“Ботунец”и“Враждебна”, с. Иваняне, гр. Бухово са с частично изградена канализационна мрежа. Селата Горни и Долни Лозен са с частично изграден външен колектор. До 2000 г. поддръжката и експлоатацията на системата се е осъществявала чрез “ВиК” – ЕАД, пряко подчинено на Общината. От началото на 2000 г. дейността е отдадена на концесия за 25 години на английската фирма “International Water”, която е в процес на разработване на кадастър на мрежата, мероприятия за намаляване на инфилтриралата се в канализационната мрежа вода, създаване на модел за оценка на качеството на водата в градските реки. Съществуващата канализационна мрежа и главните колектори осигуряват гравитачно отвеждане на отпадъчните води. Единствено за гр.Нови Искър има помпени станции, които не са доизградени и въведени в експлоатация. Изградени са два главни водещи колектора, които да събират водите на града в ролята на приемници на всички основни градски колектори и да ги довеждат гравитачно до ГПСОВ “Кубратово”. Денонощният капацитет на водещ колектор І е 8 240 l/s, а за водещ колектор ІІ е Qср.ден = 3 420 l/s. Пред станцията двата колектора са обединени в един с размери 6 х 2 m и Qср.ден = 5 m3/s. Отработените отпадъчни води, които ПСОВ в момента изпуска в р. Искър са средно са между 4.5 и 5.2 m3/s. Данните за показателите на пречистената отпадъчна вода в СПСОВ “Кубратово” и емисионните ограничения показват, че се гарантира проектната категория на р. Искър (ІІ-ра) след заустване на пречистените отпадъчни води в реката. От гледна точка на ОУП на гр. София и Софийска община условията за воден спорт, културни нужди и др. не могат да се влошат в резултат на заустването на тези отпадъчни води в реката. В момента се извършва реконструкция и модернизация на съоръженията за третиране на утайките. ГПСОВ работи с около половината от проектния й капацитет. С промяна на собствеността на МК “Кремиковци” статутът и технологичните схеми на пречистване на ПСБФВ с капацитет 300 l/s за битови води и ПСПДВ (Кремиковци) за Qср.ден = 2 m3/ден за промишлени води подлежат на регламентиране. Не всички квартали са свързани с градската канализация, която отвежда отпадъчните води в ПСОВ “Кубратово”. В крайградската част канализационната мрежа е частично изградена.Преобладаващата част от селата и кварталите са без изградена канализация. Гр. Бухово и квартал Ботунец имат изградена канализация, която се стопанисва от съответните кметства. Водоизточници и водопроводи довеждащи водата до населението Витошки водопровод. Този водопровод е с дебит 100 l/s. Водата се отвежда в резервоар “Бояна”, който поема водите от каптажите над с. Бояна с дебит 50 l/s. Водите се подават към консуматорите само хлорирани. Хлораторната станция е в резервоара. Язовир “ Бели Искър”. Доставя вода на София чрез Рилския водопровод, който е оразмерен за 2.1 m3/s, но провежда около 1.3 m3/s чрез гравитачни закрити тунели, канали и напорни дюкери. От водна камера “Симеоново” (кота 1 097 m) започва напорният тръбопровод на ВЕЦ “Симеоново”. Изградени са и няколко водохващания на витошки реки, които се включват в Рилския водопровод. Командната кота на водната камера дава възможност водата да се подава гравитачно и до най-високите райони на София и селищата включени към нея. Водите от Рилския водопровод се подават към консуматорите само хлорирани. Хлораторната станция е в резервоара. Язовир ”Искър”. От водната кула започва напорния тунел до ВЕЦ “Пасарел”. От него започват: водопровод “Пасарел” (7.3 km) – безнапорен, оразмерен за 4.5 m3/s до пречиствателна станция ”Панчарево” и водопровод “Искър” (13.5 km) оразмерен за 13.5 m3/s до пречиствателна станция “Бистрица”. Между двете пречиствателни станции съществува изградена връзка за 5.0 m3/s. Проводимостта на довеждащите тръбопроводи е за 20.1 m3/s. През 2001 г. се е подавала вода с минимален динамичен напор от 30 m и се гарантира гравитачно подаване на вода до 8-я етаж. Предвидено е всяка водоснабдителна зона да получава вода от един или няколко резервоара. Изградени са 13 резервоара с общ обем 324000 m3. За селата, кварталите и градовете от крайградската зона са изградени 28 резервоара с общ обем 8000 m3. Резервоарите са оразмерени за 30% от максималния дневен разход на дадения район, като той е най-голям за градското ядро 0.22 m3/ жител, и е значително по нисък за крайградската част Деривация “Грънчар-Манастирски”. Поетапно е въведена в експлоатация след 1972 г. През 1983 г. е завършена връзката й с язовир ”Бели Искър”. С ПМС от 1983 г. по-голямата част от уловените от водохващанията води се прехвърлят в язовир ”Бели Искър”. По проектни данни това съответствува на средногодишно прехвърляне около 90 мил. m3 при уловимост 90%, но са прехвърляни около 62 мил. m3. Деривация “Скакавица-Джерман”. Проектирана е като част от водоснабдителния комплекс “Рила”. До 1988 г. е изграден участъкът свързващ водохващанията на водосбора с р. Черни Искър. От 1988 г. до 1995 г. се прехвърлят води само през месеците на пролетно пълноводие - април-юни. През април 1995 г. е въведена в експлоатация и частта свързваща водохващанията във водосбора на р. Скакавица и тунел “Вада” и от 1995 г. се прехвърлят води от всички уловени водохващания. Предвидено е да се прехвърлят води само от пролетно пълноводие. По проектни данни това е от порядъка на 500 - 600 l/s. Локални водоизточници - каптажи за водоснабдяване на села и сондажни кладенци за снабдяване с непитейни води на предприятия и военни поделения. Източници на условно чиста вода - бентът “Панчарево”, язовир “Огняново” – за Кремиковци, баластриерите в крайградската зона и сондажни кладенци. Вътрешно градската водоснабдителна система е изградена от чугунени (623 km – 26%), стоманени (968 km - 41%), азбестоциментови (750 km - 31%), полиетиленови (7 км-0,5%) и стоманени поцинковани водопроводи (37 km – 1.1%) Общата дължина на водопроводната мрежа е 3 200 km. Около 70 % от уличната водопроводна мрежа (1 655 km) е с диаметър ф 200 mm. Около 18% от цялата улична мрежа е разположена в централната градска част и е строена до 40-те години. С реконструкцията на бул.”Витоша” и бул.”Руски” част от водопровода е подменена. Подмяната на старите водопроводи върви успоредно с реконструкцията и ремонта на улиците на София. По голямата част от водопровода в новите жилищни комплекси и присъединените селища (около 60%) е изграден в 60-те и 70-те години, преобладават азбестоциментовите тръби. Най-големите загуби са от експлоатацията на азбестоциментовите водопроводи. Макар, че тези водопроводи са отречени от световната практика, тъй като могат да са карценогенни, все още има квартали и селища с водопроводна мрежа от азбестоциментови тръби. Общият обем на изградените резервоари е 350000 m3. В Софийската селищна система са обособени 7 водоснабдителни зони според начина на захранване от резервоари в тях. Зонирането на системата е за максимален напор 80 m, минимален 30 m и се осигурява гравитачно подаване на вода до 8-я етаж. За центъра на София има недостиг от вода, резервоарът “Модерно предградие” има голям резерв, в VІІ-ма зона има свободни обеми. Резервоарите квартал “Горна Баня” и вилите още не са построени. Основен водоизточник на условно чисти води е Панчаревското езеро. От бент “Панчарево” започва промишленият водопровод за “Кремиковци” и за индустриална зона Гара Искър и Военна рампа. Оразмерен е за 9 m3/s. Общата дължина на мрежата за условно чисти води е 40 km с преобладаващо стоманени тръби (35.5 km). Водите, които в момента се използуват от София са около 270 мил.m3 през 2001 г., което съответствува на 8.45 m3/s (по данни на “Софийска вода” АД). Съществува поредица от технически въпроси, които могат да бъдат препоръчани като: изграждане дубльори на магистрални водопроводи, преоценка на водопроводи и подмяна на азбестоциментовите водопроводи и пр., но те са в сферата на управлението на водите и са от компетенцията на “Софийска вода” АД, която работи за решението им.
В геоложко отношение Софийската котловина се оценя като добре изучена. В геоморфоложко отношение тя представлява междупланинско понижение, разположено между Стара планина от север, Лозенска планина и Вакарелските височини от изток, Витоша и Люлин от юг и Чепънско бърдо, Три уши и Вискяр от запад. Релефът на котловината е равнинен. Преобладават заравненостите с малък наклон (1-3°). Терените с наклон повече от 8° са в подножието на Витоша, Бояна, Княжево, Горна баня и др. Град София заема площите в близост с южната и югозападната планинска ограда, където релефът е значително по-разнообразен. На територията на града са височините Лозенец, Слатински редут, Голема и Малка Коньовица, терасата, върху която е разположен пл.”Ал.Невски”, стъпаловидната тераса на ж.к. Младост, стръмният ляв бряг на р.Владайска в южния край на кв.Банишора; стръмният десен бряг на р.Въртопо между кв.Мусагеница и Дървеница на запад и ж.к. Младост - на изток. Съвременният релеф се е оформил през кватернера в резултат на интензивни неотектонски движения и свързаната с тях ерозионна и акумулативна дейност на реките. Абсолютните височини на терена в застроената част от града са от 515 m (при с.Обрадовци), до повече от 800 m (над кв.Бояна). Гъсто развитата хидрографска мрежа е създала множество речни тераси.Терасите на р.Искър,Какач, Суходолска, Владайска, Перловец, Слатинска и др. заемат значителни площи. Наклонът им е малък и общо взето е от юг към север. При младите разседни движения, на места терасите са денивелирани.В южната част на Софийската котловина са запазени заливната и няколко незаливни тераси. Старите поройни конуси в подножието на Витоша и терасните заравнености (западно от кв.Княжево и вис.Голема Коньовица и др.) се считат за най-старите акумулационни и ерозионни форми на територията на София. Наносните конуси в подножието на Витоша и Люлин (на р.Боянска, Драгалевска и Симеоновска) са обширни и с голяма дебелина. В периферията си конусите постепенно преминават в речните акумулационни тераси. Делувиална покривка има по планинските и по терасните склонове. Край Витоша тя представлява скален блокаж и песъчливо-глинести материали, а по склоновете на високите тераси и край тях - песъчливи-глини. Естествено и антропогенно изменение на релефа. Природният релеф в застроената част на града е бил променян и непрекъснато се променя от човешката дейност. Реките и потоците, които са протичали през града са коригирани и частично засипани. Засипани са съществуващи оврази, някои склонове са заравнени. Това е изменило първоначалните очертания и височини на терена. Голяма част от промените са станали в историческо време при строителството, при природни бедствия и по време на втората световна война. В геоморфоложки аспект на територията на София са установени структурни форми - тектонско-денудационни възвишения, склонови - денудационно-ерозионни и свлачища и флувиогенни - заливни тераси, ниски, смесени и акумулационни тераси и седиментационни повърхнини.
Софийският район е част от Средногорската тектонска зона. Отличава се със значително геолого-стратиграфско и литоложко разнообразие и висок тектонски стил. В Средногорската тектонска зона се разграничават редица тектонски структурни единици. В района на Софийската котловина най-съществено значение има Софийският синклинорий. В цялата зона широко е развита доалпийската подложка (докамбрийски структурен комплекс), процепен от огромни каледоно-херцински батолити (гранитоиди). В доклада за ОВОС подробно са описани Алпийския структурен комплекс, Докамбрийския комплекс, Каледоно-херцинският структурен етаж, Алпийския структурен етаж, Софийския синклинорий, Софийския грабен Каталог: ovos Изтегляне 3.14 Mb. Сподели с приятели:
|