Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община

Изграждането на съоръжения за преработка на отпадъците (заводи) и депа за депониране на отпадъци (битови, промишлени, строителни, опасни) задължително трябва да гарантира улавяне на отпадъчните води, пречистването им по подходящи за начина на третиране на отпадъците методи и отвеждането им по начин, осигуряващ опазване на водите (повърхностни и подземни) от замърсяване.

В ОУП се предвижда водоснабдяване на обекта (компактния град и крайградската територия) да се извършва от досега ползваните повърхности и подземни водоизточници пред вид факта, че не се очаква значително нарастване на населението, а и пречиствателните станции работят с пълния си капацитет. В такъв смисъл се очаква изменение на режима на повърхностните и подземни води вследствие предвиденото в ОУП водоползване, но в положителна посока.

Откритите водни течения в гр. София и крайградските територии са част от екосистемата на общината. Съгласно ОУП доизграждането и развитието на речната система изисква укрепване на поройните дерета. Поради това е необходимо да продължи доизграждането на утаителите и чакълозадържателите в началото на коригираните участъци. Препоръчва се за съществуващите и прогнозните утаители и чакълозадържатели регулационно да се обезпечават площадки за изграждане и експлоатация. Предвижда се да се изграждат и поддържат охранителни канали в места със свлачищни процеси или където провежданите устройствени и благоустройствени мероприятия прекъсват водния поток. Следователно този вид дейност, предвидена в ОУП, е съобразена с пространственото развитие на селищната система, с функционалното предназначение на териториите на Столична Община и с транспортно-комуникационната система и ще съдействува за изпълнение на екологичните функции на водните течения на територията.

В североизточната част на града в границите на тематичен воден парк “Искър” се предлага корекция на коритото на р. Искър. Това ще създаде възможност за доброто вписване на реката в тематичния парк, а, от друга страна, при реконструкцията и разширяването на летище “София” и изграждането на нова писта ще се “прекъсне” реката и естествено е необходимо тя да бъде коригирана съобразно техническите норми и изисквания за такъв вид натоварване.

Не са предвидени нови хидротехнически съоръжения или изземване на инертни материали от реките. Следователно измененията няма да доведат до негативно въздействие върху компонента на околната среда “води”.

Общият устройствен план на София и Столична Община, така, както е развит в предварителния проект, заедно с предвидените видове дейности няма да окаже вредно въздействие върху общото състояние на водните екосистеми. Може да се предположи, че с осъществяването на предвидените в проекта решения ще се възстанови в много голяма степен нарушеното в момента екологично равновесие във водните екосистеми.

С реализирането на решенията, предложени в предварителния проект на ОУП, не се очаква влошаване на качествата на водите.

В заключение може да се направи извода, че очакваните изменения в хидрогеоложките и хидроложки условия и в качеството на водите, ще доведе до възстановяване на нарушеното екологично равновесие във водните екосистеми на територията на гр. София и Софийска Община. Поради това реализацията на разработката на ОУП ще окаже съществено положително влияние основно върху системите “Обитаване”, “Труд”, “Отдих”, “Зелена система”.

В Общия устройствен план и доклада за ОВОС към него са систематизирани зоните с геоложки риск и са посочени вероятните заплахи за строителството в тях.

Новото строителство по реализирането на системата “Обитаване”, така както то е представено в Общия устройствен план, не предизвиква съмнение, че е осъществимо. В зоните, обозначени като неблагоприятни за фундиране, строителството ще бъде усложнено и вероятно оскъпено. В рисковите от геоложка и хидрогеоложка гледна точка зони е вероятно да се активизират стари затихнали свлачища и да се замърсят подземните води, ако застрояването не се предхожда от изграждането на канализацията.

Трите големи индустриални формирования на територията на компактния град, показват, че някои от предвижданите производствени предприятия и пр. могат да се окажат дислоцирани в зона с неблагоприятни геоложки условия. Строителството в тези зони е възможно, макар и с цената на по-големи капиталовложения.

Основни моменти в проекта, имащи отношение към геоложката среда, са развитието на метрополитена, връзките между международните транспортни коридори с града и проектирането на система от надземни и подземни гаражи и паркинги. Проблеми от чисто геотехническо естество може би ще създаде изпълнението на проектираните метрорадиуси в София. Друга потенциална заплаха е подприщването на подземни води, ако не се извършат допълнителни подробни проучвания в следващи фази на работа и при разработване на подробни планове за части от територията.

Важен компонент на инженерната инфраструктура е системата на канализацията. Ако тя не се изгражда предварително или успоредно с останалата застройка, могат да възникнат проблеми, породени от заустването на големи количества води в почвата. Такива проблеми са вероятни предимно във вилните зони и в кварталите от Витошката яка.

Използването на подземното пространство на София е заложено като важен компонент на ОУП. Това, както авторите на плана са преценили, е един важен вектор в развитието на града, даващ редица предимства. В представения за разглеждане и оценка проект ОУП авторите са се съобразили с наличието на територии с ограничителен режим на подземно строителство, като зоните със сеизмичност над 9-та степен, наличие на суфозия, свлачища, разломни линии, плитки подземни води и други физико-геоложки особености. В този смисъл може да се прецени, че проектът в настоящия етап на разработка е обвързан с онова, което е най важно в случая – с геотехническите дадености.

Отдихът е ориентиран в определена степен да използва естествените природни ресурси на близките до София планини. Трябва да се има предвид, че те са чувствителни към антропогенното натоварване и това може да се отрази отрицателно, като стане причина за активизиране на някои физико-геоложки процеси от типа на ерозията, свлачищата, срутищата, карста и др. В плана правилно е посочено и залегнало, че един важен резерв за развитието на зелената система е овладяването и възстановяването (рекултивацията) на нарушените терени в Софийското поле и в териториалния обхват на МК “Кремиковци”. Тези терени могат да бъдат подложени на посоченото възстановяване чрез техническа и биологическа рекултивация и в крайна сметка приобщени към зелената система на столицата.

Териториалният обхват на София и зоните, определени като обект на градоустройствено и друго развитие в Софийската община, не засягат находища на полезни изкопаеми като руди и въглища. Основните проблеми, които са свързани с този компонент обхващат негативното въздействие на добивната дейност върху околната среда, поради което в ОУП са залегнали предложения и мерки за рекултивация на увредените от добивна дейност. Въпреки това е необходимо в окончателния проект да се прецизират някои решения, които трябва да се съгласуват със срока за отдаване на концесия на някои находища и идеите за рекултивиране на добивните ландшафти и изграждането на Северния парк.

Препоръката, която може да се даде на основание на горните факти, е да се изготви аргументирана и обвързана с плана стратегия за развитието на зоните на добив на полезни изкопаеми.

По време проведените поредица от обсъждания на плана бяха разменени мисли по възможностите реално да се закрият баластриерите и този добив да се организира в кариери, намиращи се в северозападна на София посока, имащи достатъчно запаси и отдалечени от града. Реалното решението на повдигнатите въпроси, обаче, излиза извън рамките на този доклад за ОВОС.

ЗЕМИ И ПОЧВИ

По принцип всяка намеса в средата и провеждане на идеите от плана за ново развитие е свързана с изменения в компонента почви, тъй като това води до отнемането на земя за строителство. Дори зелената система, с която се очаква да се подобри екологичното състояние на средата, ако се реализира върху земеделски земи, променя начините на трайно ползване, почвената покривка и оттам и състоянието на почвите. Възможните отрицателни въздействия са коментирани накратко по-долу с цел своевременно да се планират необходимите мерки за опазване на почвите в следващи подробни разработки.

Възможно е увреждане на почвите по време на строителни работи на новоизграждани обекти при неселективно извършване на изкопно-насипните работи, при неправилно съхранение на почвата от хумусните хоризонти, при вторично уплътняване на почвите от съседните на строителните обекти зони, както и при пътни съоръжения в насип, с недостатъчно на брой и неподходящо ситуирани водостоци.

За пълноценното съхранение на органичното вещество в депонираната почва следва да се приложат специални мероприятия. Най често тези почви са застрашени от ерозиране, тъй като в процеса на изкопните работи се нарушават естествените им структурни връзки. За целта много важно е откосите на депото да се оформят с подходящ, противоерозионен релеф, да не са много стръмни и при по-голяма височина на депото да се предвидят по откосите малки тераси, които да забавят скоростта на повърхностно стичащите се води.

При по-продължителен период на депонирането (повече от 3 години) трябва да се предвиди подходящо затревяване на насипите, за да се стабилизират откосите им от една страна и да не се разпрашва почвата при силен вятър, от друга страна.

Възможно е вторичното уплътняване да се случи при многократно маневриране на тежки строителни машини върху почвата, когато тя е в пластично състояние. Вероятността за уплътняване е най голяма при по тежките по механичен състав почви (излужени смолници, канелени горски почви), тъй като те имат висока водозадържаща способност, т. е. изсъхват бавно и по тази причина остават за дълго време в пластично състояние.

При пътни съоръжения в насип, с недостатъчно на брой и неподходящо ситуирани водостоци могат да се влошат условията за оттичане на повърхностните води, с което да се предизвика преовлажняване на микропониженията в съседните земеделски площи.

Посочените потенциални заплахи за качеството на почвите подсказват правилни решения за териториите, в които се предвижда ново развитие на обекти и съоръжения от различните функционални системи. Освен това в подробния доклад за ОВОС са описани подробно методите за рекултивация на почвите в териториите, където има значителни увреждания от съществуващата дейност.

В частта "Пространствено развитие на системата Труд" на ОУП обаче, се предвижда насърчаване на развитието на малко и средно фермерство във всяко селище на агломерацията, което е удачно за западните части на околоградския район на София. Североизточните и особено източните части на Софийско поле, поради наличието на тежко метално и арсеново замърсяване на почвите, не са подходящи за този род дейности.

В заключение може да се направи извода, че не се очаква да има източници на замърсяване на земите и почвите както от територията на Столична община към землищата извън нейните граници, така и в обратна посока - от заобикалящите я селища към земите на Столична община. Не се очакват големи увреждания на почвите, с изключение на нарушенията им в териториите, които ще преминат от фонда на земеделските земи към фонда на урбанизираните територии. В ОУП не се предвиждат дейности и обекти, които ще утежнят екологичното състояние на почвите.

Очакваните изменения в състоянието на компонента “растителност” от предвижданията на ОУП могат да се квалифицират като благоприятни в най-голяма степен и ще се изразяват в:

• 
  Увеличаване на зелените площи.
  
• 
  Обогатяване набора от елементи, формиращи структурата на зелената система на столицата.
  

• 
  Обогатяване номенклатурата на зелените площи с нова междинна категория паркови структури със съответна тематична обусловеност.
  
• 
  Диверсификация на обектите и елементите на зелената система.
  
• 
  Подобряване на екологичното състояние (борба с ерозията, рекултивация на нарушени терени, хидромелиорация) и естетическия облик на селищния и природния ландшафт.
  

В околоградската зона и зоната на влияние е заложен стремеж за непрекъснатост на зелената система и структуриране на важни обекти в планинска, крайводна природна и селскостопанска среда, обвързани с елементите на културно-историческото наследство. Това е от особено важно значение и при реализиране ще доведе до подобряване на екологичната обстановка, микроклимата, биологичното разнообразие, ландшафта.

Предвидените насоки за устойчиво развитие на горите, за разширяване границите на зелената зона на София (в посока на 50-километровия изохрон), за създаване на дъговиден зелен пояс и приоритетно устройство с цел озеленяване на производствените територии съответстват на нормативните изисквания и съвременните концепции за екологосъобразно и естетическо оформяне на местата за труд и обитаване.

Нормативно предвидените зелени площи в жилищните територии са в съответствие с действащата нормативна уредба и ще осигурят относително висока степен на озелененост. Прецизиране изискват решенията за преотреждане на терени за широко обществено ползване в жилищните комплекси след изясняване на определени правни въпроси относно статута и собствеността върху земята. Нереални са заложените параметри на покривното озеленяване при съществуващото състояние на сградния фонд в териториите за обитаване. В плана правилно са определени показатели за минимална площ за озеленяване, която определя критичния минимум зелени площи, под който не трябва да се слиза при бъдещи устройствени действия.

В обхвата на зелената система на столицата, съобразно характера на отдиха, сполучливо са обособени зони за отдих в паркове и горски територии, зони с преобладаващи функции за отдих и зони с допълващи функции за отдих. Недостатъчно добре са застъпени негативните въздействия на туризма и отдиха върху растителността, поради което в Раздел 5 на доклада за ОВОС са направени допълнителни препоръки. Предложените “тематични паркове” са нова насока в градоустройственото планиране, даващи възможност за наслагване на специфични структури за обитаване и отдих с приоритет на богато озеленена паркова среда и конкретни културно-исторически дадености.

За оценка на параметрите на зелената система като най-приемлив се оценява оптимистичния вариант, съгласно който общото количество на вътрешноселищните зелени площи (възлизащи на 38.7 m²/жител) показват относително приемливо ниво на задоволеност. При останалите варианти този показател е с по-ниски стойности. Оптималната и научно обоснована постановка за степента на задоволеност на жителите на града със селищни зелени площи обаче е, че съгласно изискванията на Световната здравна организация и Съвета на Европа минимумът на зелени площи на един жител не трябва да бъде по-малък от 50m²/жител. Това предполага в бъдещите етапи на планиране да се търсят максимални резерви за увеличаване на парковите територии и спазване на принципа “минимум бетон – максимум зеленина”.

Сегашната задоволеност със зелени площи за ШОП (12m²/жител) следва да се увеличи най-малко два пъти, като едновременно с това се търсят възможности за двойно увеличаване броя на градините и парковете с локално значение (за да се удовлетвори европейския норматив за минимално необходимия изохрон на достъпност до парковите обекти).

Предвидените терени за гробищни паркове в обхват от 2,12 m²/жител са недостатъчни (осигуряват 66% от нормативно необходимите територии), следователно трябва да се търсят нови резервни територии.

По отношение на елементните на “Зелената система” в околоградската зона нормативно-разчетният анализ (при 30% от населението за отдих и диференциран изохрон на достъпност) показва, че е необходимо зоната на влияние да се разшири най-малко с още 27 000 ha горски територии. До същия извод за разширяване зоната на влияние се стига на база разчетите за кислородопродуктивността на насажденията. За осигуряване само на дишането на населението на столицата са необходими около 140000 ha гори при сегашни 66 000 ha.

Въпреки предвиденото в ОУП двойно увеличаване на гъстотата на транспортно-комуникационната мрежа, не са предвидени територии за крайпътно и улично озеленяване. Сегашната степен на озелененост на улиците, определена на база оптимално необходим брой дървета на километър улична мрежа е около 35-40%. За в бъдеще това е резерв за обогатяване зелената система на столицата.

Връзката между зеленина и социални структури, съгласно предвижданията в раздела “Социална инфраструктура” на ОУП, ще се осъществява при условията на засилена социална и пространствена астрикция (уплътняване) на различни йерархични нива и техните центрове. За третичния сектор зелената система е третирана като допълваща, но в бъдеще дейностите на отдиха в този сектор следва да се третират като основни структурни елементи на всички категории зелени площи.

Заложеното изземване на зелени площи или “премахване с целенасочено въздействие” оценяваме като неприемливо. Следователно всички елементни на зелената система в планирането и управлението на селищните структури следва да бъдат регламентирани като неприкосновени природни компоненти на града.

Във връзка с предвижданията на Общия устройствен план, след анализа на наличната информация, може да бъде направена констатацията, че неговото реализиране няма да се отрази съществено на животинския свят. Предвидените дейности не са в състояние да засегнат в силна степен, а още по-малко да унищожат изцяло, местообитания на редки и застрашени от изчезване животински видове, както и местообитания на вече изчезнали такива. Като цяло предвижданията на ОУП не променят съществено количественото съотношение между различните типове местообитания (спрямо големината на площта им).

За една група планирани дейности - обектите с линеен характер - в т. ч. газопроводи, топлопроводи, електропроводи, надземни транспортни съоръжения и др. следва да се посочи, че териториите, през които преминава съответният обект обхващат една тясна ивица с голяма или значителна дължина, но с незначителна ширина, и по този начин тези обекти обхващат незначителен процент от площта на съответната територия. Поради това е невъзможно да бъдат цялостно нарушени и коренно променени зесегнатите от тези съоръжения територии, вследствие на което да настъпят коренни промени и сред фауната в тях.

Друга група обекти - например разширенията на самия град (в южна, югоизточна, западна, северна и източна посока) - ще обхванат основно обработваеми и необработваеми агроландшафти, ще причинят коренна промяна на обхванатите територии и ще ги превърнат в селитебни ландшафти, като естествено промяна ще претърпи и фауната, като коренната фауна ще бъде заместена от такава от селитебен тип - най-многобройни от видовете в новозастроените части ще са характерните за гр. София пълни и развити синурбанисти. Спрямо останалата площ, на агроландшафтите в Столична община и в Софийското поле, застроените територии ще представляват малък и дори незначителен процент. Същият ефект ще предизвика и формирането на нови центрове главно в западна посока – Божурище, Костинброд, Драгоман и в източна посока – Равно поле, гара и гр. Елин Пелин, Хови хан, Мусачево, Столник, Негушево, Горна Малина, тъй като при тях ще бъдат заети нови територии, главно агроландшафти.

Тъй като според предвижданията на ОГП в система “Труд” малка част от зоните, респ. производствените сектори, разполагат с резерв за усвояване на нови терени, и в тази система няма да настъпят коренни промени, нито тя има възможности за обхващане на нови територии, които да бъдат силно (коренно) променени като местообитания. Тук предвидената реконструкция на МК “Кремиковци” ще протече върху собствената територия на комбината. В този комбинат би следвало да се препоръча подобряване на системата за очистване на отпадните газове, както и намаляване на праховите емисии до допустимите стойности.

Не могат да се очакват сериозни въздействия, в т. ч. и в силна степен неблагоприятни, в системите Отдих, Обществено обслужване, Земеделие, Горско стопанство и горски територии и др., тъй като и от тях няма да бъдат обхванати и повлияни негативно за фауната големи проценти от територията на Столична община и Софийското поле. Конкретно в системата на горите трябва да бъде посочено, че най неблагоприятните за горския фаунистичен комплекс от плановите мероприятия, извършвани в тях - по-мащабните по площ сечи, се извършват на пренебрежимо малък процент от територията на горските стопанства, докато върху останалите части от териториите им дървесните насаждения и откритите участъци се развиват в по голямата си част по естествен начин, в т. ч. и тяхната фауна.

В общия устройствен план са планирани дейности, които се очаква да се отразят благоприятно върху фауната, като например предложението за увеличаване площта на Зелената система, създаването на Воден парк "Искър" и др. Увеличаването на подземните съоръжения обаче ще се отрази неблагоприятно, защото ще се увеличи числеността на синантропните гризачи, хлебарките и др.

Развитието на пътната мрежа по принцип фрагментира целостта на популациите (особено на епигеобионтните видове), което нарушава тяхното възпроизводство. Това на свой ред води до т. нар. “малки популации” , което ги прави нежизнеспособни, а оттам и с възможност за тяхното изчезване.

Промените в животинския свят могат да се проследят много по-добре в обхвата на подробното устройствено планиране и при инвестиционното проектиране, поради което за конкретните обекти, чието реализиране предстои в бъдеще, от съответните колективи следва да бъдат дадени по- пълно прогнозите и оценките за въздействието на съответния обект върху животинския свят.

В разработения ОУП на гр. София и Софийска община се предвижда част от териториите да бъдат отредени за изпълнение на нови социално-икономически функции. Това неминуемо ще предизвика съществено преобразуване на ландшафта. Ще се променят неговата структура и биотичен потенциал в зависимост от новото му функционално предназначение – строителство, обществено обслужване, рекреация, благоустройство и пр.

В този смисъл прогнозата за предполагаемото значително въздействие върху компонента ландшафт е, че измененията ще бъдат преки, в някои случаи негативни и дори необратими. Негативното въздействие върху ландшафта може да се намали или предотврати чрез адекватни мерки за постигане на добър екологичен и естетически ефект при бъдещото устройство на ландшафта.

Прогнозната оценка на база взаимодействието на компонента ландшафт с планираните териториални и функционални системи в ОУП следва тяхната методична последователност от записката на плана.

В зоните на съществуващата жилищна среда предвидените пространствени и функционални изменения на селищния ландшафт са насочени към подобряване комфорта на обитаване, както в екологичен, така и в естетически аспект. За определените като “враждебни” за обитаване зони се предлагат мерки за решаване на екологичните конфликти, които оценяваме като твърде общи. Необходимо е в бъдеще да се разработи конкретна Програма за екологизация и естетизация на тези зони с цел повишаване стандарта на обитаване и обвързването им по подходящ начин с околния ландшафт.

Съществена промяна в характера на ландшафта ще предизвика жилищното строителство в новопредложените в ОУП жилищни територии – “Витошка яка”, “Старопланинска яка”, “Лозенска яка”. Необходимо е да се въведат ограничителни режими и специфични норми при усвояването на природните дадености (етажност, гъстота на застрояване и пр.) и да се разработят конкретни мероприятия за вписване на жилищните структури и на устройствата, обслужващи обитаването, в специфичния за тези територии на Софийска община природен и земеделски ландшафт.

Насоките за устойчиво развитие и екологичен стабилитет на горите и предвидените мерки за постигане на поставените цели ще допринесат за опазването и обогатяването на този особено важен екологичен и физиономичен компонент на ландшафта. Предложението за преразглеждане границите на зелената зона на София в посока на 50-километровия изохрон ще увеличи рекреационния потенциал на горските ландшафти.

Чрез заложеното в ОУП изграждане на два пояса – зърнено-фуражен и преработвателен, както и на дисперсна зона за животновъдни стопанства, трайни насаждения и преработване на селскостопанска продукция ще се обогати пъстрата мозайка и ще се подчертае типичния “растер” на аграрния ландшафт (особено чрез присъствието на трайни насаждения), което е предпоставка за изграждането на балансиран в екологично и естетическо отношение устойчив земеделски ландшафт.

Целевите действия за развитие на вторичния сектор ще предизвикат значителни изменения в структурата на ландшафта. Стремежът за увеличаване биологичните компоненти на градския и околоградския ландшафт за сметка на преустановяване и преструктуриране на производствени дейности и подмяната им с елементи на зелената система на настоящия етап е едно оптимистично пожелание. Бъдещите подробни устройствени разработки ще покажат доколко това предложение е осъществимо (налични площи, нормативни разчети и пр.).

Чрез предложението за създаване на дъговиден зелен пояс (източна зона на развитие) по поречията на реките Искър и Лесновска ще се постигне подчертаване на първичната структура на природния ландшафт, подходящо ландшафтно устройство на поречията на двете реки (с екологичен и естетически ефект) и хармонично вписване на предложените производствени устройства в околния ландшафт.

Изключително силно отрицателно въздействие върху състоянието и облика на ландшафта оказват дейностите на добивната промишленост и депонирането на отпадъци. За тези територии е необходимо да се предвидят значителни ландшафтноустройствени мероприятия за премахване на съществуващите екологически и естетически проблеми.

В концепцията за териториално формиране на система “Отдих” се предвижда: съхраняване на природните компоненти и тяхното развитие, съобразявайки се с изискванията за устойчиво развитие на ландшафта. Необходимо е обаче, особено за териториите с преобладаващи функции за отдих, още във фаза Предварителен проект, да се очертаят ясно и категорично границите на тези рекреационни зони, да се посочи техния рекреационен капацитет и да се формулират режимни изисквания към дейностите, предвидени за осъществяване във всяка от изявените зони за отдих и туризъм.

В новопредвидените територии за рекреационно усвояване компонентът ландшафт ще бъде съществено променен. За намаляване на вредните въздействия е необходимо да се предложат конкретни параметри за обемно-пространственото и архитектурно изграждане на средата за отдих, за рекреационния капацитет на ландшафта. Препоръчително е да се използват и възможностите на дървесната и храстовата растителност (като предварително заявено процентно участие) за природосъобразно вписване на рекреационните обекти и съпътстващата ги инфраструктура в околния ландшафт.

Планирането на “Зелената система” в ОУП почива на много задълбочено проучване и е съобразено изцяло с действащата нормативна уредба. Чрез нейните елементи се подчертават компонентите на градската структура, неутрализират се неблагоприятните последици от строителни, добивни и други антропогенни дейности. В този смисъл въздействието на “Зелената система” върху компонентите на селищния и природния ландшафт на Софийска община в прогнозен аспект се оценява като благоприятно.

Строителството на пътища, ж.п. линии и обслужващите ги съоръжения внасят сериозни промени в целостта и структурата на природния и селищния ландшафт. Един от възможните начини за ограничаване въздействието върху ландшафта е крайпътното озеленяване. Тъй като подобни устройствени мероприятия в частта “транспортно-комуникационна система" на ОУП не са предвидени, препоръчваме това да бъде направено поне за новопредложените транспортни комуникации, а също така и за вече изградените, където е възможно да бъдат отредени прилежащи територии за озеленяване (постигане на екологичен и естетически ефект). Съпътстващите автомобилния и железопътния транспорт съоръжения също трябва да бъдат включени екологосъобразно към околния ландшафт.

В зоната на летищния комплекс, в обхвата на един по-голям радиус, е необходимо да бъдат предвидени ландшафтноустройствени мероприятия за формиране на хармоничен, издържан в екологичен и естетически аспект културен ландшафт. Очаква се тези проблеми да се решат с някои от съпътстващите строителството на новото летище проекти, един от които би следвало да бъде Ландшафтноустройствен план на територията.

Част от елементите на техническата инфраструктура също са с негативно екологично и визуално въздействие върху ландшафта. Това въздействие се изразява в пресичане на местообитания и застрашаване на биоразнообразието в ландшафта, промени в релефа при строителството на трасета и съоръжения, изсичането на просеки с неприятно въздействие на строгите си геометрични очертания и засилване на ерозията в местата с отнета растителна покривка. Необходимо е да се търси подходящо обемно-пространствено изграждане (на новите съоръжения) в съответствие с околния ландшафт, тяхното екраниране чрез защитни зелени пояси, които да се изграждат извън нормативно регламентираните охранителни зони.

Концепцията за опазване и развитие на културно-историческия и естетическия ресурс на Софийска община включва система от териториални режими за опазване, някои от които имат отношение и към средата (селищен и природен ландшафт). Идеята да се съхранят определени участъци от културно-историческия ландшафт с вписаните в средата селища е много добра, но не е конкретизирана. He са посочени обектите и териториите, за които ще се прилагат съответните режими за опазване, което е наложително дори и за фаза Предварителен проект на ОУП.

Конкретното въздействие на новата центрова система върху компонента ландшафт се изразява в изменение на структурата и разнообразяване силуета на селищния ландшафт. Препоръчително е, отчитайки релефните особености на ландшафта, да се търси постигане на собствен пространствен облик за всеки от комплексните и специализираните градски центрове.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Предвижданията в ОУП и неговата реализация няма да окажат съществено въздействие върху природните защитени територии. Единствено в парковите обекти със защитен статут като паметници на градинско-парковото изкуство може да се очакват минимални въздействия, типични за една урбанизирана среда. Това се отнася и за вековните дървета в компактния град.

Една от основните причини за очаквани отрицателни въздействия на предложенията на ОУП върху културно-историческото наследство е свързана с факта, че плана все още не предлага цялостна визия върху раннохристиянското наследство на София и областта и не извежда йерархизацията на тази цялост в приоритет за формиране на стратегия и политика на опазване, за да може София с пълно основание да се превърне в Общоевропейски и Световен център на Християнската цивилизация на ІІІ^-то хилядолетие.

Осъзнаването и експонирането, както и управлението на контекстуалното значение на наследството и паметниците на културата от Средновековието, е от първостепенна приоритетност с оглед значението му на автентично свидетелство на най-ранните форми, структури, художествена култура и събития, свързани с християнската цивилизация изобщо, във формирането и утвърждаването на която България (и в частност София) имат основно значение и притежават ценност, далеч надхвърлящи местното и национално значение, взети в своята цялост.

Липсата на ясна визия върху приоритетността е фактът, че за паметник от листата на ЮНЕСКО за световно наследство е предложен храм-паметникът “Александър Невски” (свързан с конкретен епизод и събитие от българската история), а не храмът “Св. София”, софийския център – съвременник на Сердикитския вселенски събор и на най-ранното време, свързано с резидентното седалище на цивилизатора на Европа – Константин Велики.

В ОУП са залегнали предложения, които представляват заплаха за обекти или части от обектите на “зелените” групови паметници на културата. Една част от тези проблеми са свързани с дейности, провеждани в момента и в близката минало като например: кариерите по поречието на р. Искър и смъкването на нивото на водите (опасни за уникалната растителност на парка “Врана”); “урбанизирането” на историческите градини и паркове в София с множество малки обекти и инфраструктура; увеличаване на площите под настилка; комуникациите и техните съоръжения; изсичането на дървета и унищожаване на зелени площи (бул. “Цар Борис ІІІ”, бул. “Скобелев”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Руски”); засягане на части от Борисовата градина над трасето на метрото. Предвижданите в ОУП преустройства на бул “България”, бул. “Сливница” ще засегнат групови паметници на културата, а изграждане на етажни гаражи над поречията на реките в зоната на “Лъвов мост”, театър “София, при Боянската църква е недопустимо.

Кадровото обезпечаване на инструментариума на ОУП в провеждането на произтичащите от него конкретни устройствени политики се очертава като проблем за неговото приложение в областта на опазване на паметниците на културата, координацията на различните централни и местни равнища; между тях и физическите и юридически лица – техни собственици и ползватели. Независимо от факта, че той излиза извън рамките на ОУП и доклада за ОВОС проблема не трябва да се подценява, когато се прави оценка на всички аспекти на документ с времеви обхват 20 години.

Принципът на устойчивото развитие неминуемо ще преструктурира цялата система, въздействуваща върху опазването на паметниците на културата, като измести тежестта на процеса повече в местните управленски структури и ще наложи разширяване на правата на собствениците и ползвателите им в партньорство с равнищата на управление, както и повишаване изискванията и контрола на обществото към управлението и обезпечаването на опазването. Най-вероятно е да се появят междинни равнища на самоуправление във връзка с развиването на кредитно-финансовите механизми и организационните структури.

Основен проблем се очертава динамичното изменение на териториите, двустранно прилежащи на околовръстния път. Тенденцията е околовръстният път да премине в южна събирателна улица и да се получи сливане на градската територия със селищата по Витошката яка: Бояна – Драгалевци – Симеоново. Интензивността на промяната е толкова силна, че впечатлението за хаотичност и липса на ясни устройствени регулатори съответствува на реалната загуба на автентичния ландшафт, на изтъняване и прекъсване на зелените клинове между планината и града.

Мерките на ОУП по отношение на устройственото регулиране на южния ландшафт остават неясни и недостатъчно конкретни, за да се запази поне принципно автентичността на неговата прекъсната структура. Важно е тази прекъсната структура да се подкрепи между Горубляне и Бояна с обекти, които имат голяма паркова среда: парка “Камбаните”; ботаническата градина; резиденция “Бояна” и пр. Тази междинна паркова ивица следва да се разшири в южна посока така, че да има регулираща роля в нарастването на селищните граници на селата и междинните им вилни зони по Витошката яка.

Подобно е “обръщането на гръб” на северните територии и интензифицирането на урбанистичните структури на северната промишлена зона, което само би задълбочило негативно нарушения вече през 60^те и 70^те години на ХХ век автентичен пейзаж към старопланинската верига и изолацията на селищата по южния склон на Старопланинската яка на София. В този ландшафт са вписани и голяма част от манастирите на Софийското светогорие.

ОУП следва да предложи мерки – коридори – полоси, в които да се запази прекъснатостта на промишления ландшафт и се запази автентичната стойност на историческия ландшафт в посока север – юг. Тук инструмент на прекъсването на северната промишлена дъга могат да бъдат селскостопански земи, съчетани с обекти на леката и хранително-вкусовата промишленост.

Особено значение би имало реновирането на новите земни форми, локализирани в зоните на добивната и металопреработващата индустрия в североизточния промишлен район – в землищата на Кремиковци и Сеславци. Новоформираните обекти на пейзажа следва да се моделират по начин, който да изгради визуално благоприятна и екологична микросреда в структурата на пейзажа, засягащ паметниците на културата.

В източна посока “прекъсването” в обновяването на ландшафта следва да се постигне с регулирането на воден парк Искър и съчетаването му с парка “Врана”. Цялото поречие на р. Искър между Горубляне и Нови Искър трябва да се регулира като устойчива форма на ландшафта; в структурирането му следва да се очертаят защитени зони на естествения ландшафт – да се разработи като детайл на ОУП поречието на р. Искър между с. Горубляне и гр. Нови Искър заради комплексната проблематика на зоната.

Така се очертават няколко рискови по отношение на опазване на културно-историческото наследство зони, в които следва да се проведе специфична устройствена политика. Тези рискови зони включват: зоната на АИР “Сердика – Средец – София”; селищата и манастирите по Витошката яка с клиновете на автентичен пейзаж; селищата и манастирите по Старопланинската яка с клиновете на автентичен пейзаж; промишлено увредените терени в Кремиковци и Сеславци; поречието на р. Искър между “Щъркелово гнездо” и гр. Нови Искър (Енергийната система на София: Стената на язовир “Искър”, Горни и Долни Пасарел; Панчарево – комплексен технически паметник на културата, свързан с енергийното съвременно развитие на София), заедно със светите места и местности, с обектите на културното наследство в селищата и в околностите на попадналите под водата на язовира селища.

В ОУП на гр. София и Столична Община са дадени конкретни идеи за ситуиране и изграждане на съоръжения за обезвреждане на отпадъци, в това число депа за отпадъци и завод за преработка и оползотворяване на битови отпадъци.

Предлагат се две площадки за депониране на отпадъци в рамките на Столична Община, като се имат предвид само твърдите битови отпадъци - Суходол разширение и Кремиковци (бивш рудник).

Втората предлаганата площадка за изграждане на ново санитарно депо за ТБО изглежда приемлива от гледна точка на възможностите за осъществяване на целите. Настоящото ползване на земята е за табани, т. е. техногенно замърсен с производствени отпадъци. Собствеността на земята е държавна и няма да се изисква процедура по отчуждаване. Надморската й височина е от 565 m до 579 m, а релефът няма да създава затруднения. Отстоянията от републиканските пътища и въздушните разстояния до най близко разположените населени места са съответно 2.0 кm и 2.5 кm. Възможен е достъп до площадката по съществуващите връзки до рудник Кремиковци.

Допълнително в плана са посочени още няколко възможности за изграждане на санитарни депа за твърди битови отпадъци извън административните граници на Столична Община. Това би могло да стане чрез изграждане на регионални депа съвместно със съседни общини от Софийска област.

В ОУП се предлага и втора алтернатива за обезвреждане на битовите отпадъци, а именно завод за преработка и оползотворяването им. За ситуиране на завода са предложени две възможни площадки. За тях е характерно, че са разположени върху обработваема земеделска земя и собствеността върху земята е частна. От гледна точка на определяне, на която и да е от тези площадки за изграждане на завод за преработка и оползотворяване на ТБО посочените обстоятелства ще създадат затруднения.

Така предлаганите решения на проблема с обезвреждане на ТБО на гр. София и Столична Община са приемливи. За голям град като гр. София едно решение за изграждане на завод за преработка и оползотворяване на твърдите битови отпадъци е перспективно поради възможностите за получаване на енергия чрез изгаряне на отпадъците, рециклиране и намаляване на обема отпадъци, които подлежат на депониране (остатъка от преработване на отпадъците).

Предложените начини за обезвреждане на ТБО, залегнали в ОУП, (чрез депониране и чрез преработка в специално изградено съоръжение – завод) всъщност не са алтернативи на проблема, тъй като подобен завод не може да работи по безотпадна технология. Следователно дори изграждането на завод за преработка и оползотворяване на битови отпадъци изисква наличие на депо за отпадъците.

Разглеждайки предложените идеи относно обезвреждане на ТБО, залегнали в ОУП, трябва да се подчертае още, че необходима предпоставка за изграждането на завод за преработка и оползотворяване на битови отпадъци е желателното организиране на разделно събиране на отпадъците на територията на гр. София и Столична Община. Това обаче не е от прерогативите на проектантите, а е от компетентността на администрацията на Столична Община и по точно е свързано с управлението на дейностите по отпадъците на гр. София и Столична Община.

Посочените възможности за площадки, на които да се изгради едно ново санитарно депо за обезвреждане на твърдите битови отпадъци на гр. София и Столична Община или завод за преработка и оползотворяване на битовите отпадъци, предлагат избор пред ръководството на Столична Община.

Независимо от така предложената вариантност на решението за третиране на ТБО е необходимо да се спази процедурата по отреждане на нови площадки за третиране на отпадъци, което включва предварително проучване за определяне на възможните площадки и процедура за избор на площадки. Необходимо е те да отговарят на определени геоложки, инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия, правила и норми за застрояване на площадките за третиране на отпадъците.

За утвърждаване (определяне) на площадките за изграждане на съоръжение за третиране на отпадъци е необходимо да се разкрие процедура по оценка на въздействие върху околната среда.

В ОУП, както в Синтезния ескиз, така и по-късно в Предварителния проект, не се третира въпросът с обезвреждането на строителните и производствените отпадъци – неопасни и опасни. Необходимо е да се определят терени за депониране на строителни отпадъци. Що се касае до производствените отпадъци, необходимо е в система “Труд” на ОУП да намерят решение и въпросите за събиране и обезвреждане на отпадъците, генерирани в резултат на производствената дейност на фирмите и предприятията.

В същото време изнасянето на някои предприятия от досегашните им местоположения поставя въпросите за почистването на терените (териториите) от съществуващите замърсявания в резултат на производствената им дейност. Необходимо е в следващата фаза на проектиране това да се има предвид и да се дадат проектни решения.

Пропуск на ОУП е, че не се обсъжда и въпросът за специфичните отпадъци, получени в съоръженията за пречистване на питейни и отпадъчни води на гр. София - утайките от пречиствателните станции за питейни води (“Панчарево” и “Бистрица”), от СГПСОВ (“Кубратово”) и локалните пречиствателни съоръжения към отделни фирми и предприятия.

Необходимо е да се отбележи, че реализацията на предложенията в синтезния ескиз и финалните документи и допълненията, които трябва да се направят в предварителния проект на ОУП, касаещи отпадъците, генерирани на територията на гр. София и Столична Община, са в непосредствена зависимост от управлението на дейностите по отпадъците в Столична Община. Поради това предложенията и тяхната реализация са силно зависими от действията на администрацията на Столична Община.

В заключение е необходимо да се отбележи, че ако се вземат предвид посочените в тази част на доклада за ОВОС препоръки и допълнения, то предложенията в ОУП няма да доведат до негативно въздействие върху околната среда.

ФИЗИЧНИ ФАКТОРИ

Шум

Съгласно прогнозните параметри за социално-икономическото развитие, предоставени в ОУП, транспортната мрежа е един от приоритетите за развитие на общината и решаване на поставените цели. Централната зона на града получава по-ясни очертания, като се тангира от главни комуникационни артерии. Ограничаването на застрояването в “южната зона на развитие” по Околовръстния път с цел да не се прекъсва зелената връзка с планината, преориентирането на транспортните потоци и освобождаването на южната дъга на Околовръстния път за ролята му на основно, високоскоростно, градско тангенциално трасе ще доведе до рязко намаляване на шумовото натоварване на населението в цитирания район, а също и в централната градска част.

Въпросът е как ще бъде разработен диагоналът северозапад – югозапад, по който ще се разполагат нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, непосредствено свързани с комуникацията и транспорта. По този диагонал се очаква разширяване на пътната мрежа, както и на допълнителните инфраструктури, създаващи шум за населението.

Изграждането на “северната зона за развитие” по съществуващия Околовръстен път няма да влияе на компактния град по отношение на шумовото натоварване, но реално ще увеличи шумовите нива в покрайнините на цитираните по-горе малки райони.

В частта “Обитаване” на ОУП ясно се поставя въпроса за “активизиране на комуникационните и обслужващи дейности за селищата от околоградския район с оглед повишаване на тяхната привлекателност. Не може да се прогнозира какво ще бъде шумовото натоварване от тази интензификация, тъй като не е ясно какви защитни мерки ще бъдат взети при конструирането на новите транспортни и други съоръжения.

В частта “Транспорт и комуникация” се посочва, че основни задачи на развитието на отрасъла в региона е провеждането на трансевропейските коридори № № 4, 8 и 10 северно от компактния град. Те не би трябвало да увеличат шумовите нива в населените райони, тъй като магистралните артерии преминават извън тях.

Що се отнася до развитието на транспорта вътре в компактния град, може да се направи следната прогноза: Идеята за развитие на “съвременна транспортно-комуникационна мрежа, стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена структура” от една страна ще увеличи гъстотата на транспортните артерии в града, но от друга ще подобри структурирането им.

Преди всичко, разделянето на града на зони на 4 нива позволява изтегляне на “шумящите” транспортни средства в по-широките рингове. Усвояването на подземните пространства в І ниво, както и ориентацията към западното направление за развитие, до голяма степен освобождава централната част на града от шумово натоварване. В по-тежко положение се намират районите от ІІ ниво – северозапад, север, североизток, югоизток и югозапад, където ще бъдат разположени пресечните точки на основните радиали и концентрични направления. Там за спазване на хигиенните изисквания за шумовите нива е необходимо да се вземат специални мерки по отношение на конструкцията на артериите, шумозаглушителни мерки, както и ограничаване на застрояването с жилища. Проблем в тази насока могат да представляват и пунктовете от ІІІ-то ниво – около изявени комуникационни, търговски, културни и спортни съоръжения, където ще е необходима сериозна комуникационна мрежа.

ОУП предвижда рязко развитие на транспорта и комуникациите в района при спазване на съвременните изисквания за създаване на пътни артерии и обслужващите ги съоръжения. Деконцентрацията на транспорта от центъра към периферията на града е с положителен ефект по отношение на намаляване на шумовото въздействие върху населението. Намаляването на автобусния транспорт, разширяването на тролейбусния транспорт и на метрополитена, както и въвеждането на велоалеи в целия град са дейности, също насочени в посока на намаляване на това въздействие. Неясни остават реконструкциите на старите пътни артерии, строежът на новите – дали те ще бъдат съобразени със съвременните изисквания за шумозащита. Увеличаването на значението на железопътния траспорт обаче ще увеличи шумовото натоварване.

По отношение на развитието на индустрията в региона, в плана се говори за обособяване на производствени зони, локализирани около ж. п. центрове, както и за деконцентрация на производството и освобождаване на София от несвойствени дейности.

Още един проблем, и то основен, при оценка на шумовото замърсяване е необходимостта от осъвременяване на математическия модел за оценка на шумовото натоварване и прецизиране на подбора на пунктовете за измерване. Действуващият модел дава данни за голяма част от столицата, като включва пунктове с високо шумово натоварване, “тихи” зони, “стратегически” зони като училища, болници и други подобни райони. В него трябва да намерят отражение някои от промените, настъпили през последните години - реално състояние на развитие на пътната мрежа, модернизация на транспортните средства и пътните настилки, както и съобразяване с изискването за оценка на шумовото натоварване върху гъсто населените райони. Част от пунктовете за наблюдение също могат да бъдат по-добре локализирани в съответствие с промяната на гъстотата на обитаване в определени райони на града. Всичко това определя необходимостта от разработването на нов модел за оценка на риска от въздействието на шума върху човека в столицата.

Въз основа на съществуващите данни, анализа на измерените стойности, на базата на броя на лицата, подложени на наднормено шумово въздействие и на гъстотата на това население по райони в столицата, както и на плана за развитие на региона в ОУП, могат да бъдат направени препоръки за прецизиране на оценката на въздействието по компонент ШУМ в следващи етапи на работата по ОУП като се разработи съвременен математичен модел за оценка на шумовото натоварване в столицата със система за непрекъснат мониторинг на шума в пунктове, съгласно модела и да се предложат промени в нормативната уредба.

Анализът на съществуващото положение по отношение на вибрациите и промените, които ще настъпят в резултат на реализирането на предложенията на ОУП на гр. София и Столична община показват, че както в компактния град, така и на територията на общината промяната на вибрациите в зоните, в които ще настъпят промени в транспорта и в производствената дейност няма да се отразят значително върху здравето на хората и върху отделни компоненти на околната среда.

Предвидените нови трасета на транспорта - автомобилен, железопътен, трамваен и метрополитен, ако се изпълнят съгласно предписанията на действащата у нас нормативна уредба се предполага, че няма да имат негативно въздействие.

Независимо от използваната система за гасене на вибрациите от метро-транспорта обаче, може да се препоръча в инвестиционното проектиране, за обекти в близост до трасетата, да се направят допълнителни проучвания и да се предложат конкретни мерки, които да гарантират защитата на околната среда и хората от вибрации. С още по-голямо внимание трябва да се пристъпва при преминаване в близост до предполагаеми археологически пластове.

В окончателния проект на ОУП трябва да се предвиди специална защита за обектите на културно-историческото наследство.

ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

Едно от най-важните заключения по отношение на йонизиращите лъчения в района на Столична община е свързано с високия радиоекологичен риск в с. Яна, с. Сеславци и гр. Бухово. Това изисква специално проучване в следващите етапи на проектиране, и то главно от методологично естество. Необходимо е да се разработи нова методология за оценка на радиационния фактор в региона, който да отразява реалното състояние на фактора във въздуха, почвите, водите, храните. За целта препоръчваме в следващ етап на разработката да се разработи съвременна методология за оценка на радиационния фактор с всички необходими параметри на въздействие. При избор на подходящи параметри и методи за оценка може да се оцени по-адекватно радиационната обстановка в района на Столичната община.

Необходимо е също да се оцени веригата води – почви – растителност – селскостопански животни – човек, по отношение на радиационния фактор, независимо от високата стойност на подобно изследване. Това вероятно ще доведе до по-точна оценка на въздействието на фактора върху човека и околната среда в региона, включително и в бъдещи периоди.

Изключително важно е да се оцени потенциалният здравен риск за населението в района и в столицата от наличието на предприятия на уранодобива в района. Това може да бъде разширено и оценено и с ретроспективна и проспективна оценка на здравния риск върху населението в период от следващите 20 години.

Един от важните “модерни” радиационни фактори в сградите (работни, жилищни), е радонът, като ексхалиран от строителни материали, скали и води. Той въобще не е коментиран в ОУП, а притежава висока биологична активност. Етап от следващи изследвания е разработването на методика, снабдяването с апаратура и извършването на мониторинг на радона в различни типови сгради за обитаване.

Имайки предвид изнесените данни за съществуващото положение, както и предвидените мерки за намаляване на въздействието от потенциалните замърсители в локален регион, може да се направи прогностична оценка, че в района на столицата не се очаква повишаване на замърсяването на околната среда с различни йонизиращи лъчения. Въпреки направените заключения в цитираните материали, които стигат до същото това заключение, има известни съмнения по отношение на крайните им твърдения поради неясноти и непълноти в методиката за набиране на данни и тяхната статистическа обработка.

Това води до необходимостта за сериозно поставяне на въпроса (специално коментиран в становището на НЦРРЗ) за оценка на здравния риск за населението в района на столицата.

Конкретно, при разработката на следващи фази на оценката на въздействието на йонизиращите лъчения върху населението и околната среда в Столичната община, трябва да се изберат подходящи параметри за оценка на въздействието на йонизиращите лъчения върху човека и околната среда и аналогично на другите физични фактори да се осъвремени методология за мониторинг и оценка на тези параметри. Необходимо е също да се разработи метод за мониторинг на радона в жилищата.