Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община

Тектоника

Съществуват данни, че по разломите от тази система са се оформили долините на р.Боянска, р.Суходолска, р.Владайска, р.Перловец, р.Въртопо и др., които се спускат от Витоша.

Освен разломите от споменатите две системи, съществуват и разломи с направление N-S и E-W - към тях се отнасят разломите при Горна баня (геофизично доказани през 1958 г.). Те затъват към изток, като пропаднали са източните им крила.

Анализът на данните от инженерно-геоложките проучвания за нуждите на жилищното и промишленото строителство, инфраструктурата, благоустройството и др. от редица проучвателни институти, организации и фирми провеждани повече от 50 г. на територията на Столична община дава възможност да се идентифицират геолого-литоложките разновидности, изграждащи обобщения профил на земната основа.

Физико-геоложки процеси и явления

Заблатявания са установени в зоните на подприщване на подземните води и участъците, където от повърхността профила започва с плиоценски или кватернерни глини с малък коефициент на филтрация. Това възпрепятства в значителна степен дренирането на водите.

Явлението суфозия се наблюдава при интензивно водочерпене от строителни изкопи (или водопонизителни системи при по-големи обекти). Регистрирано е в кв.Надежда, Гео Милев, Земляне, Редута и др. Особено опасни са последствията от суфозионни явления върху вече изградени съоръжения и сгради. Изнасянето на фини частици с изпомпваната вода при водочерпене може да предизвика неконтролируеми деформации в околните терени и изградените върху тях съоръжения и сгради.

Свлачища се срещат по някои склонове изградени от плиоценски, или кватернерни глини. В повечето случаи са малки, с плитко разположена повърхност на плъзгане. По-големи размери имат свлачищата по десния стръмен бряг на р.Суходолска при вис.Голема Коньовица. Плитки свлачища има по високия бряг на р.Владайска (Красно село-Лагера). Свлачища има между гара Сердика и завод Балканкар. Условия за активни локални свличания на плиоценски глини съществуват по западния склон на вис.Лозенец (при бевшите тухларни фабрики), около Голямата могила край шосето за гара Искър, по северния склон на Слатински редут, по брега на р.Дървенишка. Малки свличания в делувиални глини има западно от кв.Бояна, по брега на р.Радин дол и др.

Физико-механични свойства

По-ново и съответно актуализирано райониране е извършено в последните години от БАН от колектив с ръководител доц. Г. Франгов. Карта в М 1:60000 показваща това райониране е представена в приложенията. Територията се дели на 15 повече или по-малко различаващи се помежду си зони по историчен признак – донеогенски скали, неогенски седименти и кватернерни наслаги. Зоните са раздробени на по-малки участъци, като основният критерий е характерът на напластяването, качествата на пластовете от земната основа и строителната пригодност на съответния участък. Посочени са конкретните терени, които са в най-голяма степен неблагоприятни за строителни дейности. Те са съсредоточени главно в терасата на р. Искър, но голяма част от тях във вид на отделни петна се констатират и на територията на компактния град и околностите.

Следва да се отбележи специално, че в геоложкото райониране на София са определени няколко зони с неблагоприятни условия за строителство. Такива се намират в района около същинския градски център, на кръстовището на бул. “П. Яворов” и “Цариградско шосе”, при големия Софийски разлом на 7-ми километър, част от територията на парк “Въртопо”, отделни петна в Студентския град, кв. “Кръстова вада”, малък участък в зоната на ж.к. “Мотопистата”, близо до Южния парк, както и отделни територии в зоната на т.нар. “Триъгълник” и около парка на Централните Софийски гробища. Територията в зоната на терасата на р. Искър е също така е посочена като неблагоприятна, но във всички графични материали липсват каквито и са индикации, че там се предвижда някакво строителство. Единствено разширението на летищния комплекс засяга в някаква малка степен този район, но това строителство в посочените утежнени геоложки условия вече е осъществено.

ПРИРОДНИ ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА

На територията на Столична община има находища на няколко различни вида полезни изкопаеми. Това са черни и цветни метали, въглища и инертни материали. В софийския район се срещат и малки находища на полускъпоценни камъни (аметист, турмалин), намиращи се по склоновете на Витоша. В голямата си част тези находища не представляват промишлен интерес поради малките количества на полезното изкопаемо, ниското процентно съдържание на ценните суровини спрямо вместващите ги скали, технологична невъзможност за осъществяване на добив.

В рамките на Столична община полезни изкопаеми се добиват единствено в железорудното находище "Кремиковци" (желязо, барит) и в многобройните кариери за инертни материали, привързани основно към терасите на реките Искър и Лесновска (Стари Искър).

С провеждането на промишлен добив на полезни изкопаеми са свързани някои сериозни екологични проблеми. Те се изразяват основно в нарушаването на големи по площ терени, осушаването на земеделски земи, както и замърсяване на подземните води и атмосферата.

Единственото находище на полезни изкопаеми в Софийския район, представляващо интерес от гледна точка на свързаните с експлоатацията му заплахи за околната среда е откритият рудник "Кремиковци". В него се добиват желязо и барит. По количество на запасите на барит находището е едно от най-големите в света. То е разположено в североизточната част на Софийското поле. Оградено е от селата Бухово и Яна и столичните квартали "Кремиковци" и "Ботунец". Рудното тяло има лещовидна форма и заема площ от 1,3 км². Дължината му е около 1700 м, а широчината около 800 м. Най-голямата дебелина на зоната на орудяването е в центалната му част и достига 270 м. Дебелината на скалните маси, покриващи полезното изкопаемо, е сравнително постоянна и достига 100м. Към днешна дата почти цялата покривка е разкрита. Запасите от руда са със средно съдържание на желязо 30,7% и възлизат на 247 млн. тона. Съдържанието на барит в рудата е 18,6%, а на олово - 0,41%.

Екологичните проблеми, свързани с добива на полезни изкопаеми са свързани с открития добив, с взривяването и изнасянето на голямо количество скални маси; със значителното нарушаване на земната повърхност с площ повече от 1,5 км²; с оформянето на котлован с дълбочина повече от 200 м; с изграждането на значителна помощна инфраструктура, с депонирането на откривката и рудовместващите скали и на остатъците от преработката на рудата.

Находищата на въглища в Софийското поле са с неогенска възраст. Те са се образували през плиоцена, когато районът на София е представлявал обширен сладководен басейн. Въгленосните пластове не се разкриват на повърхността. Те са установени с множеството сондажи, прокарани главно с хидрогеоложка цел. Дебелината на въглищата се изменя значително в различните участъци на Софийския район. Най-голямата мощност на въгленосния пласт е регистрирана в района около квартал Доброславци - средно 30 м, като на места достига и до 90 м. На изток дебелината постепенно намалява, като след река Искър основният пласт се разслоява на няколко по-малки, които постепенно изчезват.

Въглищата в Софийското поле са лигнитни. Те са кафяви на цвят и са ниско калорични. Съдържанието на пепел в тях е значително. Пригодни са единствено за енергийно гориво. Поради ниското качество на въглищата, неравномерната дебелина на въгленосния пласт и сложните хидрогеоложки условия промишлен добив не се осъществява и не се предвижда. Не съществува заплаха за околната среда, свързана с наличието на въгленосен пласт в района на град София и околностите му.

На територията на Столична община се намират значителен брой баластиери, между които "Челопечене" с изчислени първонабани запаси 7613 хил. м³, голама част от които са изчерпани; Баластриера "Челопечене" - участък "Сметището" с изчислени запаси 5747 хил. м³ , Баластриера "Долни Богров", спряна от експлоатация; Баластриера "Корията" на площ 854 дка; Баластриера "Враждебна", закрита официално през 1992 г.; Баластриера "Враждебна 1" и "Враждебна 2", от които са нарушени съответно 450 и 100 дка; Баластиера "Казичене", от чиято експлоатация са засегнати 200 дка; Баластриера "Пет могили" за чиято експлоатация са отчуждени 960 дка; Баластриера "Нови силози" на площ от 312 дка; Баластриера "Бусманци" ; Баластриера "Негован" със запаси на площ 505 дка и запаси на 3437 хил. м³; Баластриера "Чепинци" на площ около 400 дка; Баластриера "Кривина" на площ от около 250 дка; Баластриера "Стари силози" на площ от 384 дка, Находище "Кубратово".

Количеството на полезните изкопаеми се изчислява на 22500 м³.

Находища за добив на трошено - каменни фракции са кариера "Балша" със запаси към началото на 2000 г. 40262 хил. м³, кариера "Рудина" със запаси 10993 хил. м³ .

Проблемите, съпътстващи добива на инертни материали са свързани най-вече с унищожаването на значителни площи, като най-често се засягат земеделски земи и горски фонд. Увреждането на околната среда се дължи на директното унищожаване на земната повърхност в резултат на изземването на полезните изкопаеми. Друга голяма част от земната повърхност се уврежда при изграждането на преработващите инсталации и достъпът на механизация до тях.

Основен недостатък при експлоатацията на находищата на полезни изкопаеми е липсата на рекултивация на нарушените терени. Такава се провежда само върху една малка част от засегнатите райони, което е видно и от горната таблица. Голяма част от вече изоставените кариери, превърнали се във водни площи, се използват от столичани за риболов и водни спортове.

Съществуват и редица вреди за околната среда, свързани с технологията на добива на полезните изкопаеми. По време на експлоатация в голяма част от баластриерите се извършва усилено водочерпене. То е свързано със значително осушаване на намиращите се в непосредствена близост земеделски земи, до промяна в естествените условия и намаляване на почвеното плодородие.

ЗЕМИ И ПОЧВИ