Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община
Изтегляне 3.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Валежи и снежна покривка
- Микроклиматично райониране на София и софийското поле
Влажност на въздухаСредно годишно относителната влажност на въздуха над София е в границите 70-80 %, като тя е най-висока в планинската част и по-ниска в равнинната част. В годишен ход влажността на въздуха е най-висока през зимните месеци, когато достига 70-80 %, и най-ниска през летните (август), когато пада до около 60 %. Влажност по ниска от 30 % (неблагоприятна за биологическите организми) се наблюдава много рядко в София.
Валежи. Годишният ход на валежите в София има ясно изразен континентален характер - с максимум през май и юни и минимум през януари и февруари. Годишната сума на валежите в равнинната част на Софийското поле не превишава 500–520 mm. С отдалечаване от полето към полите на Витоша годишната сума нараства, за да достигне в района на Черни връх 1000 mm и повече. Тук се проявява и орографският елемент. Южните склонове на Стара планина не се характеризират с обилни валежи. По тази причина, в по-голямата си част, те са обезлесени, като в района на Мургаш тя е около 590 mm. В сравнение с периода на 1931 г.- 1985 г. годишната сума на валежите е намаляла с около 15 % в равнината част и с около 5 % в планинската Характерът на валежите в ранна пролет се различава твърде много от този в края на пролетта. Валежната сума през пролетните месеци е средно 164 mm. Валежите през март са малки, около 40 mm. Към края на пролетта те нарастват увеличавайки се близо два пъти през май. Валежният режим в началото на лятото е сходен с този в края на пролетта. Валежите за сезона са общо 180 mm. Юни е месец с най-много валежи, средно за периода 75 mm. През юли и август валежите намаляват съответно с 25 % и 35 % спрямо юни. Краят на лятото и началото на есента за София е периодът с най-голямо атмосферно и почвено засушаване. Така през септемви и октомври падат средно по около 35 mm валеж. Въпреки това, поради планинския характер на региона, през този период се случва да падат и най-много поройни дъждове. Средната валежна сума през есента е 126 mm, като тя е малко по-висока през ноември в сравнение с месеците септември и октомври. В София зимата е сезон с най-малка валежна сума, средно 109 mm, като тя е най-ниска през януари - 31 mm. През останалите зимни месеци тя е по-висока, през февруари с 10 % и през декември с 42 % спрямо януари. В западната и югозападна част на Софийското поле валежите са по-големи, отколкото в неговия източен край поради орографските особености. Снежна покривка. В ниската част на полето снежна покривка обикновено се образува през ноември, в последните години през декември. Снежната покривка тук не е непрекъсната; от честите затопляния се стопява, при нов снеговалеж се образува нова.
Средно годишно равнинната част на Софийското поле се характеризира с обща облачност 5.7 бала, като най-висока е през зимата и пролетта, когато достига 6.5-7.0 бала, и най-ниска през лятото и есента – 3.7-5.0 бала. Облачността през зимата е предимно ниска и слоеста, по-голяма сутрин, отколкото по пладне и най-малка, вечер. При инверсия сутрешната облачност покрива само града и полето, като околните планински части остават под нея. От пролетта нататък характерът на облачността се променя- максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд. Това е свързано със зачестилата поява на конвективна облачност след обяд. Нарастването на ниската облачност, започва през октомври когато е и преходът в денонощния ход - от следобеден към сутрешен максимум, характерен за зимния период.
Мъгла. Мъглите в София се образуват предимно през студената част на годината. Тези, които продължават повече от един ден са характерни за зимния период. Мъглите се разсейват предимно в късните сутрешни и обедни часове, поради повишение на дневните температури и намаляване на влажността на въздуха. Най-чести и гъсти са мъглите в ниските части на Софийското поле и най-вече в индустриалните ниски квартали. Увеличената употреба на въглища и дърва за отопление, води до увеличаване на дните с мъгла и тяхната интензивност. Силен вятър. Силният вятър е със скорост равна или превишаваща 14 m/s. Такива скорости се наблюдават в Софийското по време на фьон, който духа откъм юг, югозапад, когато въздушната маса обтичайки Витоша се спуска към Софийското поле адиабитечески нагрят със засилени скорости на вятъра. В повече от 20 дни в годината (обикновено през студената част на годината) могат да се наблюдават такива ситуации. В такива случаи скоростта на вятъра може да достигне 38 m/s. Гръмотевични бури. Гръмотевичните бури са характерни по време на мощни кумулонимбуси, от които обикновено падат проливни дъждове през топлата част на годината. Средно годишно се наблюдават близо 40 дни с гръмотевични бури. Мраз. Дните с мраз в София са над 100. Средната дата на първия мраз е в последната десетдневка на октомври, а на последния мраз - в първата десетдневка на април. Продължителността на безмразния период се изменя от 180 дни в покрайнините на града и полето до около 200 дни в централната част на града. В града настъпването на мраз закъснява, а прекратяването изпреварва съответните дати в неговата околност.
Разграничени са четири микроклиматични района под влияние на двата основни фактора - релеф и градска част: Открито котловинно поле. Микроклиматичният район на откритото котловинно поле обхваща ниската част на Софийското поле с надморска височина 520-560 m. Зимата в Софийското поле е твърде студена. Котловинния характер на терена създава благоприятни условия за задържане и допълнително изстиване на въздушните маси, поради което при антициклонално време, след нахлуване на студен континентален полярен или арктичен въздух се наблюдават едни от най-ниските температури в страната. Средната мощност на тези инверсии е 350-400 m. Това до голяма степен обуславя и образуването на мъгли. Преобладаващата посока на вятъра през зимата тук е от запад, следвана от северозападната и източната. Валежите през зимата са малки, като през януари са предимно от сняг. Пролетта е хладна. Лятото е значително по-хладно от това в другите равнинни райони на страната. Характерни са сравнително ниските вечерни температури през лятото. Дебелината на инверсионния слой през лятото намалява до 100-250 m. Количеството на летните валежи е малко. Това характеризира полето с летни засушавания. Есента е по-топла от пролетта. Това е най-безветренният сезон. Температурните инверсии достигат 1400 m надморска височина с мощност от 250-300 m. Рано настъпва и първият мраз - средата на октомври. Централна градска част. Централната градска част обхваща най-застроената част на София с надморска височина 530-560 m. През зимата влиянието на вдлъбнатите релефни форми тук е слабо изразено. То се компенсира от затоплящото влияние на градския комплекс. Средната януарска температура тук е с един градус по-висока от тази в откритото поле. Ефектът е най-добре изразен върху режима на абсолютните минимални температури. Затоплящият ефект може да достигне 1-2 градуса. Поради честите температурни инверсии в цялото Софийско поле и замърсеността на градската атмосфера, броят на дни с мъгла е голям. Особено това е характерно за по-ниските квартали на града - Хаджи Димитър, районите около Сточна, Централната гара и други. Продължителността на мъглите тук е по-голяма от тази в откритото поле. Преобладаващата посока на вятъра е западната и северозападната, следвана от източната. Средната скорост на вятъра е много ниска -около 1 m/s. Малката скорост на вятъра допринася за бавното разсейване на мъглите. Валежите са най-малки през зимата. Първата снежна покривка се образува в края на ноември. Пролетта е най-ветровития сезон. По тази причина и микроклиматичните различия с полето са най-малки. Броят на дни с мъгла намалява, температурата на въздуха расте. През лятото в централната градска част е с около един градус по-топло отколкото в полето. Чувството на зной и задух е по-силно изразено отколкото на открито в полето. Нагорещената подложна повърхност в града излъчва допълнителна топлина. Ако към това се прибави и ниската скорост на вятъра, понякога под 1.0 m/s, в центъра на града се получава усещането за по-високи температури. Най-голямо е различието между температурите в града и неговата околност през ясни летни нощи и безоблачно небе, когато разликите могат да достигнат 3-4С. Влажността на въздуха е с 3-4 % по-ниска от тази в покрайнините. Краят на лятото и началото на есента са с най-голямо атмосферно и почвено засушаване. Понякога през август падат и най-големите денонощни валежи. Мъглите се рядко явление през този сезон. Наблюдава се замъгляване на атмосферата от прах, сажди и други замърсители, когато видимостта може да падне до 1000-2000 m., което влошава биологичните условия в града. Есента е един от най-приятните сезон в София, особено месеците септември и октомври, когато времето е тихо и слънчево. Периферна градска част. Към периферната градска част могат да се отнесат кварталите, които заобикалят централната част на града и служат за връзка между центъра, полето и планините. Тя е разделена на две части: ниска (с надморска височина 520-550 m) и висока (с надморска височина 550-580 m). Различието в надморските височини предопределя и различията в микроклимата. Общото между тях е, че те обграждат централната градска част и представляват подстъп към полето и планината. Ниската част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите “Христо Ботев”, “Гара Искър”, “Васил Левски”, “Сухата река”, “Малашевци”, “Орландовци”, “Военна рампа”, “Илиянци”, “Надежда”, “Момкова махала”, “Връбница”. По микроклимат тази зона заема междинно положение между полето и центъра на града. Зимата тук е малко по-мека, отколкото в полето - температурите са по-високи с един до два градуса. Тук мъглите и температурните инверсии са често явление и замърсяването е по-голямо. Районът трудно се проветрява. Последното се отнася и за центъра на града. Лятото е топло с температури близки до тези в центъра на града. Тук се наблюдават по-ниски скорости на вятъра и по-високи температури, от колкото в полето. Често се образува пелена от прах и дим, когато видимостта пада до 1000- 2000 m. През зимата и пролетта тук, както и в Софийско е характерен фьонът. Тихото време е значително 35-50 %. Преобладаващи са западните и северозападни ветрове, а през есента- източните. Режимът на валежите е както в центъра на града. Високата част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите “Западен парк”, “Разсадника”, “Иван Вазов”, “Хиподрума”, “Гео Милев”, “Слатина”. Те са разположени между хоризонтали 550-580 m надморска височина. Тук, поради по-голямата надморска височина, по-доброто озеленяване, отсъствието на големи промишлени замърсители на въздуха и близостта на планината Витоша, микроклиматът е по-благоприятен за живеене в сравнение с по-ниската част. През зимата, при ясно и тихо време, тук са изразени радиационните температурни инверсии, когато най-често се случват абсолютните минимални температури. Те са с 1-2С по-високи от тези отколкото в ниската част. Тук по-трудно се образуват мъгли. Поради близостта си до Витоша понякога, през лятото (август), през нощта духа прохладен планински бриз със скорост 1-3 m/s. Планинският бриз е с южна компонента докато през деня долинният бриз (от Софийското поле към Витоша) не е така добре изразен. Поради по-добрата проветривост на района по-нисък е и процентът на безветрие. И тук е характерен фьонът, който най-често се появява през февруари и март и рядко през лятото и есента. Подножие на планините. Този микрорайон обхваща малка част от бившите “Димитовски район”, и голяма част от “Благоевски”, “Кирковски” и “Ленински” райони, заключени между хоризонталите 570-700 m надморска височина. Това е най-малко застроеният район, с много зеленина, чист въздух, обхващащ част от полето, разположено в подножието на планините. Тук неблагоприятното на градския комплекс въздействие върху микроклимата почти не се чувства. Микроклиматът се намира под непосредственото въздействие на планините Витоша, Люлин и Лозенска планина. Това влияние е отразено върху режима на температурите и валежите и до известна степен върху режима на вятъра и облачността. Тук могат да се разграничат два подрайона: нисък (570-600 m надморска височина) и висок (600-700 m надморска височина). Зимата в подножието на планините е с 1-2С по-мека от зимата в котловинното поле. Различието е по-голямо в режима на минималните температури, която достига 6-7С. Тук е малка честотата на мъглите. Много често когато над града е мъгливо, в кварталите “Бояна”, “Драгалевци”, “Симеоново”, “Бистрица” и гр. Банкя е слънчево. Поради закритостта на хоризонта от близките планини през зимата слънцето залязва 1-2 часа по-рано. По-малкото слънчево греене се компенсира от по-голямата интензивност на слънчевата радиация. Средната скорост на вятъра е 2-3 m/s. С по-голяма скорост ветровете са в дефилето на Владайска река и р. Искър. По-високите температури през зимата, по-голямата слънчева радиация, по-малкия брой на мъглите и чистия въздух създават по-комфортни условия за живот. През зимата и пролетта характерна особеност е фьонът, който може да повиши температурата на въздуха с 15-20С, да намали относителната влажност с 50-60 % и да повиши скоростта на вятъра до 37-38 m/s. При фъон над Витоша се образува характерна облачност - фьонова стена. Лятото е по-прохладно, отколкото в останалите райони. Това го характеризира като приятно топло през топлата част на денонощието с изключение на горещите дни. През лятото се чувства прохладата от планинския бриз. Най-силно бризът се чувства през август. Тук е подходящо за отдих и почивка. Дневният бриз не е така ясно изразен. През бризовите летни дни сутрин към 7-10 часа и вечер към 19-20 часа се наблюдава затишие. Дневният бриз започва да духа от 11-12 часа до към 18-19 часа. Бризът в София се наблюдава понякога и през месеците септември и май, когато метеорологичните условия са подходящи. Пролетта е ветровита с 2.0-3.5 m/s средна месечна скорост. Есента е топла и приятна и месец септември може да се разглежда като продължение на лятото. Преобладаващата посока на вятъра в района е от западния сектор, като в речните долини, разположени перпендикулярно на оста север-юг, преобладаващите ветрове са със северна и южна компонента. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ Характеристика и анализ на качеството на атмосферния въздух Използвана информация. Съвременните знания за разпространението на замърсители в атмосферата се базират на три вида данни: а) измервания в определени пунктове; б) резултати от математични дифузионни модели; в) резултати от лабораторни симулации във ветрови канали и водни вани. Не малка част от тези знания са резултат също така и от полеви експерименти. Качеството на въздуха за целите на такъв ОВОС най-добре сe характеризира чрез обобщени показатели като например, средни концентрации на замърсителите, определени по многогодишни наблюдения в пунктовете на Националната мрежа за мониторинг на качеството на въздуха. Броят на станциите на тази мрежа в София се е променял, но в последните 10-15 години намаля значително (сега са само 8, вкл. и една в района на МК”Кремиковци”). Данните от мрежата за мониторинг имат редица методични особености, посочени и в официални държавни документи (напр., “Национален план за действие по околна среда-здраве”, 1996). Най-съществената особеност в работата на станциите с ръчни манипулации, които са преобладаваща част (над 90) в националната мрежа за мониторинг е, че вземането на проби става все още само през работните дни и само през светлата част на денонощието (8-17 h), когато средните стойности за денонощие и по-голям период са некоректни. Каталог: ovos Изтегляне 3.14 Mb. Сподели с приятели:
|