Доклад за последваща оценка на общински план за развитие на община пазарджик 2007-2013
Създаване на регионални клъстери и мрежи
Изтегляне 4.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фиг. 11 Предимства на клъстерите
- 4.2.3. Развитие на туризма
- Табл. 11. Дейност на средствата за подслон и местата за настаняване за периода 2010-2013 г. в община Пазарджик
- Показатели Мерна единица 2010
- Фиг. 12 Брой заети лица в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ в община Пазарджик за периода 2007-2012 г.
- Табл. 12. Проекти със СКФ финансиране за 2007-2013 г. подпомагащи туризма
- Източник на финансиране Цели и дейности
- Обща стойност
- Тип проект: Обогатяване на туристическия продукт
4.2.2. Създаване на регионални клъстери и мрежи Според Общинският план за развитие на община Пазарджик за 2007-2013 г. създаването и развитието на клъстери е от голямо значение за икономиката на общината. Понастоящем, тя е разпокъсана основно на микро предприятия, което отслабва нейната сила. Според документа, в такава ситуация е особено важно съдействието на община Пазарджик за сформирането на браншови клъстери като приоритет се дава на тези в сферата на хранително-вкусовата, текстилно-трикотажната, добивната и машиностроителната промишленост, предвид наличната отраслова специализация. Фиг. 11 Предимства на клъстерите 
Източник: www.smartmoney.bg Положително е, че на национално ниво съществува механизъм за същия програмен период за подкрепа на клъстерите, а именно - Процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-2.4.01 и BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България“ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 г. Въпреки наличната база, на която такива общински усилия за стимулиране на клъстерите биха могли да се опрат, сред бенефициентите по процедурите за безвъзмездна финансова помощ няма такива от община Пазарджик. Докладите по извършените Процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-2.4.01 и BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България“ показват възможни обяснения за ситуацията. Според тях, в национален мащаб интересът към тези процедури също е слаб, което се тълкува с високите критерии, на които проектните предложения трябва да отговарят, както и с липсата на опит за подготовката им (изразена е констатацията, че клъстерите в България са много малко на брой и като цяло липсва опит в създаването и управлението им). Най-вероятно, същата констатация е валидна и за община Пазарджик, където за момента сформирането на клъстери се нуждае повече от практическа помощ в подготовката на документи за кандидатстване по проекти за финансиране и от предоставяне на информация, отколкото от конкретни стратегии на общината в това отношение (каквото намерение е изразено). Също така, връщайки се на ОПР на община Пазарджик за 2007-2013 г. установяваме, че въпреки изразеното разбиране за важността на клъстерите и намерението за изработване на програма за тяхното развитие, документа не предвижда никакви индикатори за измерване успеваемостта в тази насока. Ясно дефинирана стратегическа цел (както има такава по повечето от останалите приоритети) също не е налична. Мерките, които са предвидени са: • разработване на проекти за създаване на регионални клъстери и техните структури в общината • организиране на взаимодействия между централните власти, общината, местния бизнес, местни и национални организации, свързани със сектора • провеждане на специални програми за обучение и квалификация • създаване на консултантски звена и центрове • организиране и разпространяване на информация по клъстери • изграждане и развитие на мрежа от научно-технически звена, предоставящи услуги на клъстера • създаване на клъстера с подобни формирования в Европа • обмяна на опит, иновационни практики и технологии • съвместно проучване и реализация на външни пазари
• разширяване достъпа на предприятията до актуална, технологична, правна, пазарна и др. важна за тях информация • разпространение на нови технологии в определени промишлени сектори • повишаване доверието между предприятията,общината и държавните структури за насърчаване на икономиката Отново, в публично достъпните източници на информация (финансовите отчети на община Пазарджик и системата ИСУН) липсват данни за проекти и дейности в тази сфера. Единственото, за което има официална информация, но което частично покрива планираното, касае предоставянето на информация на бизнеса за възможностите за финансиране (това е анализираният в Приоритет „Развитие на малките и средни предприятия“ Областен информационен център на община Пазарджик, но той не е конкретно насочен към съдействие на бизнес клъстерите, а на всички заинтересовани страни, сред които е бизнеса, но като цяло, а не по браншове). Получаваме оскъдна информация за участието в клъстери на община Пазарджик и нейни представители от медиите1. Според нея, то се ограничава в два проекта. През 2013 г. е основан първият в България здравен „Клъстер на здравните региони“, чиято цел е да стимулира обединението на структури за осъществяване на цялостни политики за българското здравеопазване. Той обхваща представители на НПО, бизнес организации, общински и частни болници и здравни медии от Добрич, Търговище, Шумен, Смолян, Пазарджик, Бургас, София и др. Клъстер за винен туризъм „Пътя на виното“ е стартиран през 2007 г., като обхваща 9 маршрута за винен туризъм. Единият от тях е „Пътят на Дионисий“, който започва от разклона на магистрала „Тракия“ при с. Калугерово, преминава през общините Пазарджик, Кричим, Перущица, Родопи, Куклен, Асеновград, Кърджали – към Перперикон и Хасковските минерални бани и отново се влива в магистрала „Тракия“ при град Хасково, където продължава към Свиленград и Истанбул. Целта на проекта е популяризиране на природните и културни забележителности, бита и традициите на хората от населените места, през които преминава маршрута. В клъстера участват общините, през които преминава „Пътя на виното“, изби, винарни, хотели, магазини за сувенири и др. В свободно достъпните източници на информация обаче липсват данни за финансирането на тези проекти и поради тази причина тяхната ефективност и въздействие не могат да бъдат измерени и анализирани. Индикативната финансова таблица от Общинския план за развитие на община Пазарджик 2007-2013 г. от своя страна предлага следните дейности в подкрепа на клъстерите: - Дейност 1.7 „Укрепване и разширяване на дейността на браншови съюзи – (Приоритетна област ІІІ „Регионална икономика. Структурни политики в отраслите, браншовете и клъстерите“, Приоритет 1 „Развитие на високо ефективно селско стопанство“) – 300 000 лв. от СКФ - Дейност 2.3 „Развитие на научно-изследователската работа и създаване на регионални клъстерни мрежи по отрасли на промишлеността“ - (Приоритетна област ІІІ „Регионална икономика. Структурни политики в отраслите, браншовете и клъстерите“, Приоритет 2 „Развитие на динамична и конкурентоспособна промишленост“) – 100 000 лв. от Републикански бюджет и 400 000 лв. от СКФ Тук отново не можем да преценим успеваемостта на община Пазарджик, тъй като нямаме информация за финансирането на двата споменати по-горе клъстерни проекта, за тяхното съдържание в по-голям детайл, както и за ролята на общината. 4.2.3. Развитие на туризма „Развитие на туризма“ е част от приоритетите в сектор „Икономика“, заложени в Общинския план за развитие на община Пазарджик за периода 2007-2013 г. Приоритетът включва в себе си пет индикатора и десет мерки. Включените индикатори за измерване успеваемостта на политиките на общината в направление „Туризъм“ са следните: • брой туристически обекти и брой посетители • брой обекти, свързани с културния и исторически и екотуризъм • брой обекти за развитие на селския туризъм • приходи от туристическата дейност • заети в туристическата дейност Първото, което можем да коментираме е, че индикаторите са ясно дефинирани, но че липсва информация по мнозинството от тях, отнасящи се до обектите в туризма, което ги прави неуместни. Броят на тези обекти не може да бъде проследен, тъй като не съществуват достъпни единни и пълни регистри за тези обекти. Това е обусловено от факта, че става въпрос не само за общинска, но и за държавна собственост, като се намесват и частни предприемачи. Също така, част от съществуващите обекти не са категоризирани като такива. Това, което можем да оценим и да ни даде косвена, но доста точна представа за състоянието на туризма в община Пазарджик са данните на Националния статистически институт за средствата за подслон и местата за настаняване (ще възприемем тях вместо индикатори 1, 2 и 3). Можем да ги проследим в Табл. 11. Макар, че наличната информация не обхваща пълния период започващ от 2007 г., все пак придобиваме представа за тренда на развитие. В годините 2010-2013 г. средствата за подслон и местата за настаняване вместо очаквания от ОПР 2007-2013 г. ръст са белязали спад с 6 броя (значителен спад, особено за такъв кратък период от време и за община с размерите на Пазарджик), въпреки известния ръст през 2011 г., който обаче не е бил устойчив. По отношение на пренощувалите лица (, с които индиректно ще измерим тенденцията по индикатор 1 за брой посетители в туристическите обекти) отчитаме отново наблюдаваното по предишните индикатори – сходни нива на показателя за периода, отчетен минимален ръст през 2011 г., след който движението утихва. Пикът при приходите от нощувки (с тях индиректно измерваме индикатор 4 за приходи от туристическа дейност) е бил през 2012 г., когато стойността на показателя е близо двойна в сравнение с тази в началото на периода през 2010 г. Последвалата 2013 г. носи лек спад. Табл. 11. Дейност на средствата за подслон и местата за настаняване за периода 2010-2013 г. в община Пазарджик
Източник: Национален статистически институт Тенденцията при последния индикатор – този за заети в туристическата дейност - ще проследим отново индиректно посредством движението в броя заети в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ по данни на НСИ. Фиг. 12 ни показва близки стойности през наблюдавания период за броя заети в тази дейност, като любопитното е, че най-ниското ниво от 976 души през 2008 г. е било последвано от регистрираната най-висока стойност от 1243 души през 2009 г. Изглежда, въпреки леките икономически трусове, търсенето на кадри в сферата на хотелиерството и ресторантьорството е със сравнително постоянни нива. Фиг. 12 Брой заети лица в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт С цел да коментираме кореспондирането между планирано по дейности според Индикативната финансова таблица на Общинския план за развитие на община Пазарджик за 2007-2013 г. и това, което реално е извършено, ще разгледаме следващите две таблици. Първата от тях представя проектите, спечелили финансиране по оперативните програми на ЕС (в случая ОП „Регионално развитие“), а втората ни показва проектите и дейностите по бюджетни отчети на община Пазарджик за изследвания период, които допринасят за постигане на заложеното по Индикативната таблица в сферата на туризма. Разгледани са само проекти, имащи пряко съотношение към туристическата дейност, голямата цялост от инфраструктурни проекти в общината е разгледана в съответния раздел на настоящия анализ. Табл. 12. Проекти със СКФ финансиране за 2007-2013 г. подпомагащи туризма
Каталог: new new -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на new -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703 new -> Хипотезата за „странната долина ” и мястото й в „географската и историческа карта” на анимацията new -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г new -> Тантриското преобразяване new -> Тема: здравеопазване new -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи new -> І. Заградете верния отговор за задачи от 1 до 10 Изтегляне 4.57 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||