Доклад за последваща оценка на общински план за развитие на община пазарджик 2007-2013
Развитие на индустриалното производство – отраслова структура на общинската икономика
Изтегляне 4.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фиг. 2 Брой предприятия в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г.
- Фиг. 3 Оборот в хил. лв. на предприятията в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г.
- Фиг. 4 Брой заети лица в предприятията в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г.
- Фиг. 5 Разходи за възнаграждения в хил. лв. в предприятията в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г.
- Обект Общо Отчет по бюджет 2007 г.
- Целева субсидия от РБ Собствени бюджетни приходи
- Дофинансиране Общинска дейност
- Обект Общо Отчет по бюджет 2008 г.
- 4.2.1. Развитие на малките и средни предприятия
- Фиг. 6 Брой малки и средни предприятия в община Пазарджик за периода 2008-2012 г.
- Фиг. 7 Брой малки и средни предприятия в Република България за периода 2008-2012 г.
- Фиг. 8 Произведена продукция в хил. лв. от малките и средни предприятия в община Пазарджик за периода 2007-2012 г.
- Фиг. 9 Брой заети лица в малките и средни предприятия в община Пазарджик в периода 2008-2012 г.
- Фиг. 10 Брой заети лица в малките и средни предприятия в Република България в периода 2008-2012 г.
4.2. Развитие на индустриалното производство – отраслова структура на общинската икономика Приоритетът „Развитие на индустриалното производство – отраслова структура на общинската икономика“ обхваща в себе си всички подотрасли от преработващата промишленост, които са добре развити в община Пазарджик. Общинският план за развитие на община Пазарджик предлага 4 показателя, които реално съдържат 7 индикатора за измерване резултатите от общинската политика в тази посока. Това са: - броят и оборота на предприятията - повишаване на ефективността и конкурентоспособността - спазването на екологичните, ергономични и здравословни норми на производствата - нарастването на заетостта и доходите - съвместни програми за решаване на регионални и социални проблеми Първият показател се състои от два индикатора – брой и оборот на предприятията в отрасъла. Броят на тези предприятия може да бъде проследен на Фиг. 2, от която става ясно, че за разглеждания период 2007-2012 г. (към момента на изготвяне на настоящата оценка НСИ не разполага все още с данни за 2013 г.) те са отбелязали очакван спад по време на икономическата и финансова криза през 2008 г., който е бил последван от бързо възстановяване и даже значителен ръст още на следващата 2009 г. Три поредни години преработващите предприятия в община Пазарджик са задържали добри постоянни нива на своя брой, но за съжаление, края на периода отчита отново немалък спад. Фиг. 2 Брой предприятия в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт Втората част от индикатора касае оборота на предприятията в преработващата промишленост. Фиг. 3 ни показва сумите по години, откъдето разбираме, че и там е имало видим спад покрай кризата, но през 2009 г. с една година забавяне и понастоящем се наблюдава плавно и положително възстановяване на нивата отпреди кризата. Фиг. 3 Оборот в хил. лв. на предприятията в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт Вторият индикатор е този за „Повишаване на ефективността и конкурентоспособността“. Той е твърде общ и на практика не е ясно по какъв начин/ на базата на какво може да бъде измерен. Всъщност можем индиректно да отчетем неговото движение като вземем предвид показателите по останалите индикатори, тъй като те дават сведения за цялостното състояние на отрасъл „Преработваща промишленост“. Ако изводите ни за състоянието му са основно положителни, то това ще означава и, че предприятията в отрасъла се развиват добре, увеличили са своята ефективност и конкурентоспособност. Следващият индикатор е този за „Спазването на екологичните, ергономични и здравословни норми на производствата“. По него няма публично достъпни данни, тъй като те касаят всяко едно от предприятията поотделно и познаването на тези данни би било резултат от държавни инспекции или от вътрешнофирмени такива. Четвъртият индикатор е за нарастването на заетостта и доходите. Тук отново трябва да разделим индикатора на двете му съставни части. Движението на заетостта в преработващата промишленост е отразено на Фиг. 4. По този индикатор констатираме неуспех в програмните намерения на общината, тъй като вместо желан ръст в броя заети лица виждаме спад на същия. Евентуално успокоение може да дойде от факта, че през последните две години от изследвания период се наблюдават сравнително постоянни нива на броя заети, т.е. няма очакване за по-голям спад. Фиг. 4 Брой заети лица в предприятията в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт Трендът на доходите (разходите на фирмите за възнаграждения) в преработващата промишленост в община Пазарджик е виден от Фиг. 5. В края на периода през 2012 г. се отчита ръст от 16,4%, което за 7 години е добър прогрес. Фиг. 5 Разходи за възнаграждения в хил. лв. в предприятията в преработващата промишленост в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт По петият индикатор „Съвместни програми за решаване на регионални и социални проблеми“ също липсва информация в свободно достъпните източници – отчетите на община Пазарджик и Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България. От представените дотук данни по предложените индикатори за изпълнение на общинските политики в сферата на индустриалното производство можем да заключим, че по 3 от общо 5-те липсва информация, а останалите два всъщност са комплексни, състоейки се всеки от тях от други два подиндикатора. По първият индикатор информацията показва, че броят на предприятията в отрасъл „Преработваща промишленост“ спада, но същевременно с това оборота на същите бележи ръст. По другият индикатор – за нарастването на заетостта и доходите, отчитаме спад в заетостта, паралелно на който се наблюдава ръст в сумите, които фирмите отделят за възнаграждения, т.е. и в самите заплати. Това, което е общо между всички индикатори обаче е, че всички те са в минимална зависимост от политиките и действията на община Пазарджик. От казаното дотук можем да заключим, че предложените индикатори в ОПР 2007-2013 г. са като цяло неуместни. В Приоритет „Развитие на индустриалното производство – отраслова структура на общинската икономика“ липсват предвидени мерки, което също е слабост на стратегическия документ. Поради това, анализът ни се насочва към отговарящия му по смисъл Приоритет 2 „Развитие на динамична и конкурентоспособна промишленост“ от Индикативната финансова таблица, който предвижда 10 дейности: - Дейност 2.1 „Реконструкция, модернизация и инфраструктурно изграждане на териториалните зони с отраслова специализация в Пазарджик“ – 1 000 000 лв. от Републикански бюджет, 1 000 000 лв. от Общински бюджет и 1 000 000 лв. от СКФ - Дейност 2.2 „Стимулиране на стандартизацията и сертификацията на промишлени продукти и навлизането им на Европейския пазар“ – 100 000 лв. от частни фирми - Дейност 2.3. „Развитие на научно-изследователската работа и създаване на регионални клъстерни мрежи по отрасли на промишлеността“ – 100 000 лв. от Републикански бюджет и 400 000 лв. от СКФ - Дейност 2.4 „Интеграция между бизнеса и училищата в подготовката на специалисти“ – 300 000 лв. от частни фирми - Дейност 2.5. „Увеличаване на броя на МСП“ – 200 000 лв. от частни фирми и 300 000 лв. от СКФ - Дейност 2.6 „Стимулиране на партньорството между добивната промишленост и строителните фирми от община Пазарджик и съседни общини за задоволяване на потребностите на населението“ – 50 000 лв. от Общински бюджет и 50 000 лв. от частни фирми - Дейност 2.7 „Привличане на територията на общината на филиали, смесени предприятия и представителства на транснационалните фирми“ - 50 000 лв. от Общински бюджет и 50 000 лв. от частни фирми - Дейност 2.8 „Осигуряване на преференции за стратегическите инвеститори в промишлеността“ – 10 000 лв. от Общински бюджет - Дейност 2.9 „Подкрепа развитието на малкия и средния бизнес чрез: отреждане на терени, предоставяне на сгради, информационно осигуряване и подготовка на високо-квалифицирани кадри“ – 100 000 лв. от Общински бюджет, 200 000 лв. от държавни фирми и 200 000 лв. от СКФ - Дейност 2.10 „Увеличаване на заетостта в малките и средните предприятия“ – 200 000 лв. от частни фирми. Проектите, които кореспондират на Дейност 2.1 „Реконструкция, модернизация и инфраструктурно изграждане на териториалните зони с отраслова специализация в Пазарджик“ са отразени в Табл. 9. Табл. 9 Дейности извършени по отчети на община Пазарджик 2007-2012 г. и планирани по бюджет 2013 г. с отношение към Дейност 2.1 от Индикативната финансова таблица на Общински план за развитие на община Пазарджик 2007-2013 г.
От извършените дейности разбираме, че инвестициите са на обща стойност 259 606 лв., от които 249 856 лв. са от Общински бюджет и 9 750 лв. – от Фонд „Приватизация“. По този начин установяваме твърде слаба успеваемост по Дейност 2.1 „Реконструкция, модернизация и инфраструктурно изграждане на териториалните зони с отраслова специализация в Пазарджик“, за която са били планирани общо 3 000 000 лв., от които 1 000 000 лв. от Републикански бюджет, 1 000 000 лв. от Общински бюджет и 1 000 000 лв. от СКФ. Освен това трябва да отбележим, че освен слабо финансово покритие дейността не е реализирана и точно по задание тъй като локацията, където основната част от проектите е осъществена – индустриалната зона – не е с отраслова специализация, а подслонява предприятия от различни браншове. Дейност 2.2 „Стимулиране на стандартизацията и сертификацията на промишлени продукти и навлизането им на Европейския пазар“ и Дейност 2.4 „Интеграция между бизнеса и училищата в подготовката на специалисти“ – 300 000 лв. от частни фирми са анализирани в детайл в Приоритет „Развитие на малките и средни предприятия“. Там и по двете дейности е констатирано представяне в пъти по-слабо от планираното. Дейност 2.3. „Развитие на научно-изследователската работа и създаване на регионални клъстерни мрежи по отрасли на промишлеността“ е разгледана подробно в Приоритет „Създаване на регионални клъстери и мрежи“ където е констатирана липса на съответни проекти и дейности по официалните източници на информация (общински финансови отчети и системата ИСУН). В медийните източници са открити два клъстера с участието на община Пазарджик или нейни представители, но за тях липсва детайлна информация и не могат да бъдат анализирани в дълбочина като финанси, участие на общината и постигнато влияние над средата. Дейностите 2.5. „Увеличаване на броя на МСП“, 2.9 „Подкрепа развитието на малкия и средния бизнес чрез: отреждане на терени, предоставяне на сгради, информационно осигуряване и подготовка на високо-квалифицирани кадри“ и 2.10 „Увеличаване на заетостта в малките и средните предприятия“ са коментирани в Приоритет „Развитие на малките и средни предприятия където и по тях е установена слаба успеваемост както във финансово, така и в проектно отношение. Дейности 2.6 „Стимулиране на партньорството между добивната промишленост и строителните фирми от община Пазарджик и съседни общини за задоволяване на потребностите на населението“, 2.7 „Привличане на територията на общината на филиали, смесени предприятия и представителства на транснационалните фирми“ и 2.8 „Осигуряване на преференции за стратегическите инвеститори в промишлеността“ са на обща стойност 210 000 лв., от които 110 000 лв. са с произход Общинския бюджет и 100 000 лв. – частни фирми. Липсват данни за изпълнени проекти по тези дейности. Общинският план за развитие на община Пазарджик за 2007-2013 г. предвижда в себе си стратегическа цел за изпълнение в Приоритет „Развитие на индустриалното производство – отраслова структура на общинската икономика“, а именно – „Техническото и технологично обновление на промишлеността, увеличаване на мащабите и конкурентноспособността на продукцията за навлизането на фирмите в Единния европейски пазар. Създаването на високотехнологичени паркове и клъстери на основа на значителния потенциал от инженерни кадри в региона.“ Така посочена стратегическата цел включва в себе си елементи от други приоритети. Техническото и технологично обновление на промишлеността и увеличаването на мащабите се съдържат в проектите за модернизация финансирани по ОП „Конкурентоспособност на българската икономика“ разгледани в приоритет „Развитие на малките и средни предприятия“; конкурентноспособността на продукцията за навлизането на фирмите в Единния европейски пазар посредством сертификация е анализирана на същото място в текста, а клъстерите – в Приоритет „Създаване на регионални клъстери и мрежи“. Изненадващо е въвеждането на високотехнологичени паркове като цел, тъй като до този момент те не са били споменавани в ОПР 2007-2013 г. нито като индикатор, нито като приоритет или мярка, следователно постигането им е малко вероятно и на практика липсват данни за такова. Оттук можем да обобщим, че се наблюдава слаб прогрес и успеваемост по зададените мерки и дейности, настоящия приоритет показва припокриване с други по-конкретно дефинирани от него, като по стратегическата цел постиженията също не са значителни. Повечето от заложените и реализирани дейности са се случили независимо от действията на община Пазарджик поради самия им икономически характер, който предполага самостоятелност. По отношение ползите за преките бенефициенти – предприятията и работещите в тях бяха отчетени положителни промени, макар и не в очакваните размери – ръст в оборотите и възнагражденията, използване на резултатите от извършените от община Пазарджик подобрения на средата и получени средства за технологична модернизация и сертификация, повишаващи конкурентоспособността на местния бизнес. Непреките ползи за жителите на общината като цяло са възможност за заетост в предприятията от преработващата промишленост, които макар и с намален брой в края на изследвания период все пак бележат сравнителна стабилност, има възможност за потребление на все по-качествена продукция. 4.2.1. Развитие на малките и средни предприятия Приоритетът „Развитие на малките и средни предприятия“ е част от социално-икономическите политики, заложени в Общинския план за развитие на община Пазарджик за периода 2007-2013 г. Приоритетът включва в себе се три индикатора и три основни мерки с общо 23 подмерки. По задание, предвидените три индикатора, подкрепени с мерки трябва да допринесат за постигане на крайната цел - стимулиране и създаване на условия за развитие на малките и средни предприятия. За да установим резултатите и напредъка по осъществяване на целта ще разгледаме представянето в периода 2007-2013 г. на стойностите на трите индикатора. На първо място е броят на малките и средни (нефинансови) предприятия в община Пазарджик (Фиг. 6), който не само, че не бележи ръст при сравнение на базовата му стойност с крайната такава за периода 2008-2012 г., но е отчетен и спад, въпреки лекото покачване през 2009 г. Откриваме същата тенденция и на национално ниво (Фиг. 7), което потвърждава предположението, че ситуацията с малките и средни предприятия в община Пазарджик макар и не особено положителна е все пак характерна за цялата страна и не са налични специфични проблеми. Фиг. 6 Брой малки и средни предприятия в община Пазарджик за периода 2008-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт Фиг. 7 Брой малки и средни предприятия в Република България за периода 2008-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт При проследяване на вторият индикатор – количеството произведена продукция от малките и средни предприятия - обаче срещаме трудност, а именно – невъзможност за проследяване на произведената продукция в брой артикули на ниво община. Това, до което имаме достъп е стойността на произведената продукция. По отношение на нея, Фиг. 8 ни показва че се наблюдава известно покачване. През 2012 г. малките предприятия са произвели продукция чиято стойност е с 8,8% повече в сравнение с тази през 2007 г. Средните предприятия през 2012 г. също са отчели ръст в стойността на произведената продукция, който при тях е с 18% повече от стойността и през 2007 г. Тук можем да заключим, че информация по втория индикатор за брой произведена продукция ни липсва, а заместването и с такава за стойността на продукцията, макар и не съвсем точно, ни показва ръст. Фиг. 8 Произведена продукция в хил. лв. от малките и средни предприятия в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт От данните за третия индикатор, разглеждащ заетостта в малките и средни предприятия, констатираме, че в периода 2008-2012 г. вместо очаквания ръст е наблюдаван спад в заетостта и при малките (с 13,5%), и при средните (с 12,9%) предприятия в община Пазарджик. Фиг. 9 Брой заети лица в малките и средни предприятия в община Пазарджик в периода 2008-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт При съпоставка с националното ниво (Фиг. 9) отново откриваме потвърждение, че община Пазарджик е представителна извадка на случващото се в страната. За периода 2008-2012 г. броят на заетите в малките предприятия в България е намалял с 12,2 %, като този на средните също е спаднал, но дори с повече от наблюдаваното в община Пазарджик – с 18,1%. При проследяване на годината, откогато негативния тренд е започнал можем да предположим, че случващото е в национален мащаб и община Пазарджик в частност е отражение на претърпяната икономическа и финансова криза започнала през 2007 г., но чиито ефекти все още се усещат в Европа. Едва в края на разглеждания период започва да се забелязва началото на крехка стабилизация и евентуално началото на възстановяване на предкризисните нива. Фиг. 10 Брой заети лица в малките и средни предприятия в Република България в периода 2008-2012 г. 
Източник: Национален статистически институт Оттук можем да обобщим, че постигнатите резултати и напредък в индикаторите, измерващи осъществяването на целта за стимулиране и създаване на условия за развитие на малките и средни предприятия в два от случаите показват негативна тенденция в противовес на очакваното, а в третия случай индикаторът може да бъде измерен единствено косвено, като показва известен ръст. Следователно, поставената цел в по-голямата си част не е постигната. Колкото до самите индикатори като такива и избора им, то теса ясно дефинирани – брой малки и средни предприятия, количество произведена от тях продукция и увеличаване на заетостта в МСП. Въпреки това те са неуместни, тъй като стойностите и на трите зависят в малка степен от усилията на община Пазарджик и общинската администрация, въпреки предвидените в ОПР мерки (констатирано и в Експертния доклад от Междинната оценка на Общински план за развитие на община Пазарджик 2007-2013 г.). Броят на малките и средни предприятия е функция основно на състоянието на националната и в частност на общинската икономика, достъпа до финансови ресурси за стартиране на бизнес, наличието на бизнес ниши и неизползван потенциал, наличните природни, суровинни и кадрови дадености, покупателната способност на населението и предприемаческата култура на жителите в общината. Освен това трябва да се има предвид и, че наличието на значителен брой предприятия не гарантира в какво финансово и производствено състояние са те. Количеството произведена продукция в още по-голяма степен не може да бъде индикатор за дейността на община Пазарджик в подкрепа на малките и средни предприятия, тъй като зависи най-вече от търсенето на съответната стока на пазара, покупателната способност на населението, конкуренцията и производствения капацитет в смисъл на оборудване и човешки капитал. Третият индикатор – увеличаване на заетостта в малките и средни предприятия също не би могъл да бъде директно повлиян от мерките на общината, защото наемането и освобождаването на персонал не е в пряка връзка с публичните политики. Тук главна роля играе спецификата на бизнеса – в наши дни при много технологични производства, а и не само при тях, броя на персонала е минимизиран и дейността се извършва програмирано от машини или просто малко на брой души извършват голяма по обем работа. Броят на заетите е също така в пряка връзка с икономическата ситуация в населеното място, която, същевременно, не може да се развива независимо от тази на национално ниво. Насочвайки вниманието си към ефикасността от гледна точка на разходите за единица продукт или резултат до момента стигаме до съпоставка на реализираните от община Пазарджик проекти, представящи в себе си част от предвидените в ОПР 2007-2013 г. мерки и разходваните за целта средства. Табл. 10 ни показва нагледно проектите на община Пазарджик и предприятията в нея, реализирани идейно и финансово по програмния период 2007-2013 г. (част от тях продължават и отвъд 2013, но също са част от него), които благоприятстват развитието и работата на малките и средни предприятия. Каталог: new new -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на new -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703 new -> Хипотезата за „странната долина ” и мястото й в „географската и историческа карта” на анимацията new -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г new -> Тантриското преобразяване new -> Тема: здравеопазване new -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи new -> І. Заградете верния отговор за задачи от 1 до 10 Изтегляне 4.57 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||