Доклад за сближаването Брюксел, 13 декември 2007 г. Становище на
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.9 Процентът при дългосрочната безработица остава стабилен на 4 %.
- 4. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА
- 4.3 Протичащото изменение на климата задълбочава проблемите на тези региони.
- 5.7 В доклада уместно се припомня значението на услугите от общ интерес за запазване на териториалното сближаване.
3. ЗАЕТОСТ3.1 В почти всички региони, които надхвърлят 75 % от европейския БВП на глава от населението, между 1995 г. и 2004 г. заетостта се увеличи с 1,2 % годишно. В останалите региони заетостта спадна с 1 % годишно, като спадът достигна 3 % годишно в някои региони на Полша и Румъния.3.2 Въпреки нарастването на почасовата производителност в новите държави-членки заетостта спадна значително до 2001 г., с изключение на Унгария и Кипър. Оттогава насам тя се повишава бързо (в Латвия и Литва), бавно или почти никак (в Полша и Унгария.3.3 Това развитие не е без връзка с икономическата структура: секторът на услугите (финансови услуги, недвижими имоти, отдаване под наем и обслужване на предприятията, здравеопазване, социални дейности и образование) и в по-ниска степен строителният сектор и преработвателната промишленост.3.4 От 2000 г. до 2005 г. се наблюдаваше известна конвергенция на нивата на заетост между регионите на ЕС-27. Разликата в средното ниво на заетост в регионите с най-добри резултати и тези с най-ниски резултати спадна с от 30 до 27 процентни пункта. Въпреки че в Испания нивото на заетост нарасна най-силно, междурегионалните различия са най-значителни (макар и в процес на намаляване), което отразява различията в икономическото развитие. В Полша и Румъния, където регионалните нива са близки, това отразява наличието на скрита безработица в селските райони, занимаващи се със земеделие, целящо задоволяване на собствените нужди. България, Италия, Швеция и Обединеното кралство, наред с Испания, са страните, където междурегионалните различия са с тенденция към намаляване. В Австрия, Белгия, Словакия и Унгария се наблюдава обратната тенденция.3.5 През 2005 г. средното ниво на заетост в изоставащите в развитието си региони беше с 11 процентни пункта по-ниско от нивото в останалите региони. Освен това от 2000 г. насам то намаля (-0,5 пункта), докато в регионите в добро икономическо състояние се увеличи с 1,5 пункта.3.6 За постигане на целите от Лисабон ЕС трябва да създаде 20 млн. нови работни места. С оглед запазване на сближаването тези работни места би трябвало да бъдат създадени най-вече в тези региони и, както се посочва в доклада, в южна Италия и в регионите в Полша.3.7 По отношение на безработицата от гледна точка на пола процентът при жените надхвърляше процента при мъжете най-силно в Гърция, Испания, Италия и Полша, като последните три страни показаха известен прогрес. Въпреки че разликата в нивото на безработица при мъжете и при жените леко е намаляла, това не е така при заплащането, като жените получават следно 16 % по-малко от мъжете.3.8 Нивото на безработица при младите хора е двойно по-високо от общото ниво на безработица. В Словакия и в Полша то достига от 30 до 37 %! В България, в балтийските страни и в Словакия процентът на безработица при младите хора спадна с 6 пункта.3.9 Процентът при дългосрочната безработица остава стабилен на 4 %.3.10 Средно 16 % от населението (75 млн. души) са изложени на опасност от бедност. 19 % от младите хора на възраст под 18 години са засегнати, както и 33 % от семействата с един родител. В Румъния несемейните в положение на бедност разполагат с доход под 2 евро на ден, а в България, Латвия и Литва – с по-малко от 4 евро на ден. За да достигне прага на бедността, определен на 60 % от средния доход, едно бедно лице се нуждае доходът му да се увеличи с 23 %.3.11 В почти дванадесет държави-членки половината от безработните са в положение на бедност. В Гърция, Португалия и Полша почти 13 % от работещите имат доход под прага на бедността.4. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА4.1 От 1960 г. насам се увеличи броят на наводненията, но също така и разходите поради щети, причинени от разрастването на застроените райони. 7 % от населението в Европа живее в райони, застрашени от наводнения. В 45 от 1275-те региона NUTS-3 (най-вече в Германия) това засяга над 20 % от населението.4.2 В обратния случай близо 9 % от населението живее в сушави райони (120 дни без дъжд) – в средиземноморските страни, южна Франция и югоизточна Англия, Унгария, източната част на България и на Румъния. Четири страни са засегнати от воден стрес (недостиг на вода).4.3 Протичащото изменение на климата задълбочава проблемите на тези региони.5. ДЕМОГРАФИЯ5.1 84 региона NUTS-2, представляващи 28 % от населението на Европа, са били свидетели на намаляване на населението, дори след като се отчете имиграцията. 184 региона със 72 % от европейското население преживяха увеличаване на населението. В 62 от тях приносът на миграцията беше от решаващо значение за увеличаване на населението.
5.2 Едно от най-забележителните градски явления през последните години е субурбанизацията (предградийното разрастване). 90 % от градските агломерации се характеризират с увеличаване на населението, което е по-силно в предградията, в периферията, отколкото в самия център на града. Икономическата дейност следва същото развитие. Това е съпътствано от натиск върху околната среда и изисква по-ефективно използване на земята и на обществения транспорт, както и обновяване на центъра.5.3 75 % от градовете, участващи в градския одит, показват ниво на заетост под средно националното, като това отразява потока от население, което ежедневно пътува, за да работи в градовете и ниската квалификация на по-слабо мобилните жители.5.4 Преобладаващо селските райони отбелязват особено високи нива на безработица при младите хора, естествен спад на населението и висок дял на възрастните хора (17 % на възраст над 65 години). Въпреки това със субурбанизацията някои напускат големите градове и мигрират към по-отдалечените райони, което се вижда в стойността на нарастване на населението в междинните селски райони (0,34 %) вследствие от миграцията, благодарение на която населението се увеличава годишно с 1,4 %.5.5 В държавите-членки с ниски доходи разликите между града и селото по отношение на доходите и на бедността са с тенденция към по-големи, а безработицата е по-висока в селските райони отколкото другаде.5.6 Сериозно предизвикателство е диверсифицирането на икономиката в селските райони с цел да се заместят доходите и работните места в селското стопанство като сектор, който губи терен. Подходяща възможност могат да се окажат дейностите, свързани с туризма51 и производството на биомаса и биогорива.5.7 В доклада уместно се припомня значението на услугите от общ интерес за запазване на териториалното сближаване.*
Каталог: documentsanonymous documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г documentsanonymous -> Сесия/октомври documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1 Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||