Доклад за сближаването Брюксел, 13 декември 2007 г. Становище на

4.5Какво е въздействието на предизвикателствата, описани в доклада, върху основни елементи от социалното сближаване като включване, интеграция и възможности за всички? Необходими ли са по-нататъшни усилия за изпреварване и противодействие на това въздействие?

4.5.1Равнопоставеността между мъжете и жените се съдържа изрично в регламентите за структурните фондове като трансверсално измерение. Въпреки това изглежда този принцип е взет предвид почти единствено в сферата на трудовоправните въпроси. Необходимо е държавите-членки да бъдат стимулирани да приемат интегриран подход (евентуално посредством интегрираните насоки от Лисабонската стратегия, придружени при нужда от персонализирани препоръки). С цел да се даде възможност за оценка на оперативните програми е изключително необходимо наличието на данни, разграничени по пол.

4.5.2За да се даде възможност на семейните двойки да имат толкова деца, колкото желаят, държавите-членки би трябвало да прибягнат до различни видове мерки, като „преки финансови помощи, данъчни промени и предоставяне на обществено или частно оборудване (например, различни форми на детски ясли, включително и детски ясли към едно или няколко предприятия), целодневни училища и чрез икономически ефективни услуги. В това отношение е важно да се гарантира не само количеството, но и качеството на оборудването“³⁵. Освен това ЕИСК припомня, че в отговор на Европейския съвет от Барселона (през м. юни 2002 г.) държавите-членки решиха „до 2010 г. да осигурят структури за грижи за децата за поне 90% от децата на възраст от три години до задължителното постъпване в училище и за поне 33% от децата на възраст под три години.“ Също така е целесъобразно определяне на „минимален праг на обществения бюджет, предназначен за децата и семействата, тоест за инвестиране в бъдещето, за да се избегне тези средства с времето да бъдат погълнати от нарастващите обществени разходи, свързани с увеличаването на населението в напреднала възраст, които са изложени на опасността да се смятат за приоритетни от застаряващите избиратели“³⁶. В това отношение би било интересно да се обмисли създаването на Демографски фонд. Целта му би била да се подкрепят усилията на страните за насърчаване на раждаемостта и участието на жените на пазара на труда, като се даде възможност за финансиране в по-голям размер от страна на ЕС на структурите за грижи за децата и възрастните хора, както и инвестиции за обновяване и модернизиране на училищата, в частност в селските райони.

4.5.3Наред с подкрепата по демографските въпроси трябва да се пази и подобрява здравето и сигурността на децата, да се предоставя на всички образование с високо качество, да се предложат системи за помощ и подкрепа на родителите, за техните нужди и за решаване на техните проблеми. Особено внимание трябва да се посвети на семействата и на децата, които живеят в положение на крайна бедност, които имат нужда от особена подкрепа и които са от имигрантски произход. ЕИСК отбелязва застаряването на населението в Европа и смята, че обновяването на поколенията е изключително важно за оцеляването на континента. Той припомня, че премахването на масовата безработица, достъпът до стабилна работа на хората на възраст между 25 и 35 години и реалното осигуряване на професионалната кариера като цяло би трябвало да улесняват финансирането на периода на пенсиониране, независимо дали активно или не³⁷. Европейският социален фонд трябва да допринесе подобаващо за това начинание.

4.5.4Също така ЕИСК смята, че трябва да бъде определена „на европейско равнище серия от общи цели относно достъпа до жилище и минимални стандарти за качество на жилищата, които да дефинират понятието за прилично жилище“³⁸.

4.5.5„Европейските финансови институции [би трябвало] да могат да отпускат кредити с много ниски лихви за интегрирани програми за изграждане на жилища за младежи, за семейства с деца, мигранти, възрастни хора или за лица с увреждания, за рискови социални групи и др., като по този начин се насърчи професионалната мобилност, социалното смесване и плащането на поносими разходи от обитателите. (…) ЕИСК отбелязва, че прилагането на JESSICA ще позволи да се създаде гаранционен фонд за осъществяване на по-мащабни проекти за социални жилища и призовава този въпрос да бъде подложен на анализ в рамките на средносрочния преглед на структурните фондове“³⁹.

4.6Кои са ключовите бъдещи умения от съществено значение за нашите граждани, когато се изправят пред нови предизвикателства?

4.6.1Териториалните пактове за развитие, споменати в отговор 2.1, предлагат интересен подход за отговор на този въпрос, доколкото разнообразието на ситуациите и конкретните предизвикателства налагат мобилизиране на различни инструменти и компетенции (вж. 1.1). Социалните партньори, които от 2002 г. представят на пролетния Европейски съвет доклад за участието си в ученето през целия живот, трябва да бъдат привлечени активно.

4.6.2ЕИСК би желал да припомни, че „в селските райони и по-специално в малките градове в Европа прилагането на информационните и комуникационни технологии в ученето през целия живот зависи най-вече от подкрепата на ЕС и на правителствата на държавите-членки за изграждането на високоскоростни Интернет връзки⁴⁰, които да дадат възможност за достъп до системите за обучение по електронен път. (…) В този контекст ЕИСК се обръща към Европейската комисия с цел въпросът за достъпа до високоскоростна връзка да бъде признат като част от по-широка стратегия, която да доведе до предоставяне на статут на общественополезна услуга на възможността за достъп до електронни услуги. (…) Трябва да се обърне специално внимание върху опасността от образуването на пропаст между поколенията“⁴¹.