Доклад за състоянието на администрацията 2010 Съдържание


VII.4.Решения и откази за ДОИ



страница28/34
Дата04.11.2017
Размер2.38 Mb.
#33884
ТипДоклад
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   34

VII.4.Решения и откази за ДОИ


От общия брой решения по заявленията за ДОИ пълен достъп е предоставен в 77.7% от случаите, препратени по компетентност са 2.9% от заявленията, предоставен е частичен достъп на 3.6% от заявителите и е отказан достъп до исканата информация в 4.6% от случаите. Според данните за 2010 г. уведомление за липса на исканата обществена информация е изпратено в 8.2% от случаите. През 2010 г. 2.7% от решенията за ДОИ са дадени при наличие на надделяващ обществен интерес.

Общият брой на заявленията, по които е направен отказ от предоставяне на информация е 478 (162 в ЦА и 316 в ТА) – 4,6%. От тях 151 (1,4%) заявления са оставени без разглеждане.



Източник: Администрация на Министерския съвет

Графика VII 57: Откази за предоставяне на информация, брой

Източник: Администрация на Министерския съвет

Графика VII 58: Основания за отказ от предоставяне на ДОИ


  • В 31.5% от отказите като основание е посочено, че достъпът засяга интересите на трето физическо (юридическо) лице и няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация;

  • В 15.3% от случаите достъпът засяга интересите на трето лице (физическо лице) и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация;

  • В 11.9% от отказите исканата информация представлява търговска тайна и нейното предоставяне или разпространение би довело до нелоялна конкуренция между търговци;

  • По-малък е процентът за отказ с основание, че исканата информация е служебна тайна – 8.1%;

  • Само в един от случаите – от Държавната агенция „Национална сигурност”, е направен отказ на основание, че исканата информация представлява държавна тайна.

Заявителите не са се явили в определения 30-дневен срок да получат поисканата от тях информация в 126 от случаите; заявителите не са платили определените разходи в 56 от случаите и заявителите са отказали предоставения им достъп – в 28 от случаите.

В 58.9% от случаите информацията е предоставена от администрациите в 14-дневен срок; в 21.9% е предоставена в законоустановения срок; в 17.2% е предоставена веднага и само в 1.9% от случаите информацията е предоставена след законоустановения срок.

През 2010 г. са подадени общо 153 жалби срещу решения и откази за ДОИ като 16 (10.4%) са жалбите срещу решения за ДОИ и 137 (89.6%) – срещу откази за ДОИ.

Най-голям брой жалби срещу отказ за ДОИ има в общинска администрация Варна и в Столична община – съответно 22 и 16 броя. Висока степен отчитат и от МИЕТ – 6 жалби от заявители за 2010 г. Срещу откази за ДОИ на МВР този брой е 4, срещу откази за ДОИ на МО – 3.

През 2010 г. съдът се е произнесъл в 79 случая на обжалване на решения/откази за ДОИ. В 42 от тях решението за ДОИ е изцяло отменено (22 в ЦА и 20 в ТА); частична отмяна на решение има в 10 от случаите (4 в ЦА и 6 в ТА). В един от случаите съдът е изменил обжалваното решение, а при други 26 е поискал събиране на доказателства. Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) има най-голям брой изцяло отменени решения за ДОИ – 6;

През отчетната година няма регистрирани нарушения и наложени наказания на длъжностни лица по ЗДОИ.




VIII.Установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания

VIII.1.Нормативна уредба


Информацията, свързана с установяването на административни нарушения и налагане на административни наказания, се събира и обобщава за първи път чрез ИСПОДСА по повод изготвянето на Доклада за състоянието на администрацията. По тази причина не е направена съпоставка с предходни отчетни години.

Административнонаказателните производства, приключили с влезли в сила актове за налагане на административни наказания представляват своеобразно мерило за състоянието на администрацията по отношение на съблюдаването на принципите на законност, отговорност, отчетност, обективност и безпристрастност. Тази информация може да покаже как и доколко ефективно администрацията е противодействала на закононарушенията в защита на обществения интерес и правата на гражданите.

Съгласно действащото ни законодателство административното наказание е санкция за неспазване на установения ред на държавното управление. Налагането му е израз на държавна принуда и реализация на административнонаказателната отговорност. Общият закон, който регламентира тази материя, е Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Той е приет през 1969 г. и е изменян повече от 20 пъти.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗАНН деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон. ЗААН дава възможност въпроси, свързани с административнонаказателната отговорност, да се уреждат и на подзаконово ниво:



  • По отношение определяне на съставите на конкретните административни нарушения, когато нарушението на закон е общо наказуемо с определено по вид и размер наказание – от Министерския съвет или членовете, ако са овластени от съответния закон (чл. 2, ал. 2 от ЗААН).

  • По отношение определяне на съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА – с наредба на общинския съвет (чл. 2, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА).



VIII.2.Органи и администрации с административнонаказателни правомощия и функции


За 2010 г. от регистриралите се в ИСПОДСА 590 администрации, 467 обявяват, че имат функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. От тях:

  • 60 са в ЦА (административни структури отчитащи се пред Народното събрание – 6; административни структури, създадени със закон и ПМС – 15; държавни агенции – 5; изпълнителни агенции – 17; министерствата – 9; администрацията на Министерския съвет);

  • 407 са в ТА – 28 областни администрации; 235 общински администрации; 27 районни администрации; 117 специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.

Прави впечатление големият брой администрации – 121, които са посочили, че нямат функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Сред тях са:

  • Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, на която са възложени такива функции по чл.148 от Закона за гражданското въздухоплаване; Комисията за защита на конкуренцията – с административнонаказателни функции по Закона за защита на конкуренцията; Министерството на отбраната – с административнонаказателни функции по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; Министерството на здравеопазването – с административнонаказателни функции по чл.234б от Закона за здравето и др.

  • 29 общински администрации включително и големи общини като – Пловдив (с административнонаказателни функции по Наредбата на Общинския съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив), Русе (с административнонаказателни функции по Наредбата на Общинския съвет Русе за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Русе), както и по редица специални закони и др.;

  • Областната дирекция „Земеделие” – Враца – с административнонаказателни функции по Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие” във връзка със Закона за пчеларството, Закона за опазване на селскостопанско имущество; регионалните инспекторати по образованието – Перник, Плевен и Монтана; регионалният център по здравеопазване – София-област; регионалната дирекция по горите – Варна; регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве – Ловеч и Пазарджик; регионалната инспекция по околната среда и водите – Плевен.

Видно е, че голяма част от администрациите не са подали коректна информация по отношение на функциите, свързани с административнонаказателни производства. Реално броят на администрациите, на които нормативната уредба възлага функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, е по-голям от 467. Вероятно това се дължи на неумението на съответната администрация да прецени, че неупражняването на функции, респективно липсата на установени административни нарушения и и съответно на наложени административни наказания не означава, че такива правомощия органът, който администрацията подпомага, няма. Друга вероятна причина е неправилното разбиране, че титулярът на правомощията, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания се освобождава от тях, когато възлага на друго лице да ги упражнява.

Друго обстоятелство, което дава отражение на коректността на данните за броя администрации и техните структури с функции по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, е че информацията за звената с такива функции е неточна. Така например Министерството на вътрешните работи посочва, че тези му функции се осъществяват от 3 дирекции и 32 служители в тях. Съгласно чл. 281 от Закона за МВР с функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, са натоварени директорите на главни дирекции (7 на брой), директорите на областни дирекции (28 на брой), двамата директори на специализирани дирекции – органи на МВР и министърът на вътрешните работи. Така, значителната част от осъществената административнонаказателна дейност в структурите на МВР не е посочена в раздела и съответно не може да бъде обобщена в доклада за 2010 г.

По данни, предоставени от 467-те административните структури, към 31.12.2010 г., общият брой на административните звена с функции по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания е 1 654, в които работят 19 603 служители. От тях звената в ЦА са 510 с 12 705 служители. Най-голям е броят служители с функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания в НАП –4 932 души 25,2% от посочените), следва Агенция „Митници” –или 2 131 души (10,9% от посочените). В ТА звената с функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания са 1 144, с 6 898 служители, от които 391 или 2.0% е делът на Столична община.

По отношение на разпределението на длъжностите с функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания администрациите сочат, че ръководните длъжности са 3 743, експертните – 5 395, инспекторите – 7 863, а специалистите – 2 600.

Администрациите сочат още, че актове за установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания се издават и от длъжностни лица, които не са организирани в звена на съответната администрация, а са оправомощени от органа, на когото е възложено прилагането или контролът по прилагането на съответния нормативен акт. В тази връзка общият брой на служителите, натоварени и с функции по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, е по-голям от посочения по-горе брой служители, организирани в звена. Така данните за броя на служителите с функции по установяване на административни нарушения са 23 299, а за административнонаказващите органи – 3 099.

От посочения по-горе общ брой административнонаказващи органи – 3 099, 1 175 са овластени от закона с административнонаказващи функции. Останалите 1 924 са длъжностни лица, на които съответните органи са възложили правомощията си на административнонаказващ орган, разбира се в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт. Широкото прилагане на оправомощаването в централната и териториалната администрация е превърнало една правна възможност в трайна практика.

В повечето случаи функциите по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания са част от множество, понякога твърде разнородни по своя характер правомощия и функции, с които са натоварени органите и техните администрации. Като последица от това почти не се осъществява административнонаказателна дейност. Например областните управители имат правомощия по налагане на административни наказания по ЗАНН, по чл.41, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по чл.68 от Закона за занаятите., по чл.16, т.4 от Закона за опазване на околната среда, по чл.130, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, по чл.117, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, по чл.37 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове и редица други нормативни актове; правомощия по установяване на административни нарушения – по чл.32, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, по чл.42, ал.2 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги и много други специални закони. По чл.52, ал.1, т. 5 и ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, в резултат на некоректната редакция на разпоредбите на закона областният управител има правомощия едновременно по установяване на административни нарушения и по налагане на административни наказания, което е недопустимо от гледна точка на принципите на административнонаказателния процес.

В областните администрации функции във връзка с упражняването на тези правомощия имат общо 30 звена, в които работят 111 служители. Най-голям е делът на служителите в областна администрация Пловдив – 29 и в областна администрация София – 14. Същевременно според данните от областните администрации (28), осъществената от тях през 2010 г. административнонаказателна дейност е повече от скромна – само Силистра е съставила един акт за установяване на административно нарушение. Това едва ли означава, че не са извършени никакви административни нарушения през 2010 г. по горепосочените нормативни актове. Налага се изводът, че голяма част от дейностите за изпълнение на секторните политики на регионално ниво, по отношение на които контролът е възложен на областния управител, са твърде разнородни, специфични и неприсъщи за него, излизат извън рамките на неговия статут и компетентност като орган на власт, очертани от Конституцията на Република България, и в тази връзка областният управител не разполага с необходимия административен капацитет да го осъществява ефективно.






Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница