IX.Антикорупционни мерки.
Действия за повишаване на общественото доверие в професионализма и морала на служителите и за издигане престижа на държавната служба IX.1.Стратегическо планиране на превенцията и противодействието на корупцията
Преходът от затворена бюрократична култура към култура, в която действията на служителите се основават на принципите на върховенство на закона, надеждност, предсказуемост, откритост и прозрачност, отчетност, ефективност, ефикасност и уважение към клиента, е сърцевината на административната реформа. Тя изисква друга визия и структура на организацията, програмно ориентиран подход към дейността, друг тип отношения между администратор и клиенти, нов стил на работа. Стратегическото планиране, разработването на постижими оперативни програми за промени, въвеждането на система за оценка на изпълнението на дейността на всеки служител и на организацията като цяло, на едно гише за обслужване на гражданите и бизнеса и на електронните технологии, трасират пътя на културната промяна в администрацията.
В Годишното резюме до Европейската комисия за резултатите, постигнати от България в изпълнение на показателите за напредък в съдебната реформа и в противодействието на организираната престъпност и корупцията, най-видими резултати са отчетени при разследването за корупция по „високите етажи” на властта. Превръщането на противодействието на корупцията от политическа декларация в работен приоритет и постигането на ефективно взаимодействие между прокуратурата и МВР е довело до досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу високопоставени публични фигури. Отбелязани са резултатите от създадените съвместни екипи на НАП и Агенция „Митници”, по границите и митниците антикорупционните инициативи вътре в самите агенции, създаването на Агенция „Медицински одит” и първите й действия в системата на здравеопазването, образуваните производства и повдигнатите обвинения срещу кметове и общински съветници.
Един от водещите приоритети в Програмата на правителството на европейското развитие на България е гарантирането на правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаването на корупцията. Основният акцент при изпълнението на този приоритет е превенцията и противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Целта на правителството е да изгради адекватен административен капацитет и да осигури системно прилагане на политика на нетърпимост към корупционни прояви и практики. Действията му са насочени към осъществяване на редовен мониторинг и контрол на основните рискови канали за корупционно въздействие по процедурите за обществени поръчки, предоставяне на лицензи, концесии, както и на дейността на контролните агенции.
IX.2.Нормативна уредба
С приемане на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ)(предишно заглавие – Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, изм. ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.)), промените в Закона за администрацията – чл.46 и чл.46а за създаване на Главен инспекторат в АМС, пряко подчинен на министър-председателя и инспекторати в министерствата, пряко подчинени на съответния министър, както и промените в устройствените правилници на другите административни структури и техните вътрешни правила, са създадени условия за изграждане на адекватен административен капацитет с цел прилагане на ефективен контрол за установяване конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение, както и за усъвършенстване на процедурите във връзка с подадени сигнали за корупция. През 2010 г. е изготвен и приет Закон за изменение и допълнение на ЗПУКИ с цел усъвършенстване на нормативната уредба и засилване на превантивната работа в борбата с измамите и корупцията. Със законопроекта е дефинирано по-широко понятието „частен интерес” – като под частен интерес да се разбира всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер. За да се гарантира ефективното прилагане на ЗПУКИ е прието да се създаде отделен орган – Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която да започне да функционира от 1 април 2011 г.
През отчетния период е разработена от дирекция „Главен инспекторат” към МС и утвърдена от министър-председателя на Република България Методология за анализ и оценка на ефективността на дейността на администрацията. Нейната цел е да определи общ подход както за извършването на проверките за оценка на ефективността на дейността на администрацията, така и за подготовката на докладите с констатациите, изводите, анализите, оценките и предложенията за подобряване на работата. Един от показателите за оценка на ефективността на дейността на администрацията е да се определят рисковете/пречките в дейността на администрацията и да се набележат мерки за превенция и ранно разкриване на причините, водещи до нарушения, както и за противодействие на корупцията и закононарушенията. Разработен е и проект на Методика за оценка на корупционния риск в администрацията, чиято цел е да подпомогне работата на инспекторатите за административен контрол по чл.46 и чл.46а от Закона за администрацията при оценката, превенцията и ограничаването на корупционния риск, да определи индикаторите и методите за оценка на корупционния риск при и по повод изпълнението на служебни или трудови задължения от служители в администрацията от системата на централната изпълнителна власт и да подпомогне изграждането на вътрешна система за мониторинг и управление на корупционния риск.
IX.3.Дейност на специализираните структури в изпълнителната власт за противодействие на корупцията
През отчетния период се наблюдава нарастване на активността и ефективността на специализираните структури за противодействие на корупцията в изпълнителната власт на национално, областно и местно ниво; оптимизирана е работата на специализираните звена; увеличен е броят на разкритите и предотвратени случаи на конфликт на интереси и злоупотреби със служебно положение; установена е публичност и прозрачност в действията за противодействие и превенция на корупцията.
През 2010 г. 42 администрации обявяват в ИСПОДСА, че в рамките на административната си структура имат създаден инспекторат. Съгласно разпоредбите на чл.46 и чл.46а от ЗА са изградени 33 инспектората и 9 са създадени по специален закон. Инспекторати са изградени в администрацията на Министерския съвет; в министерствата – 15; в държавни агенции – 6; в административни структури, създадени със закон – 3; в администрации отчитащи се пред НС – 2; в изпълнителни агенции – 1; в общински администрации – 9; в районни администрации – 2 и в специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт – 3. В сравнение с предходната отчетна година броят на инспекторатите намалява с 1, което се дължи на закриването на инспектората в Държавната агенция за закрила на детето.
В 66 структури (11.2% от всички административни структури в изпълнителната власт), числеността на администрацията не е достатъчна за обособяване на инспекторат и функциите се изпълняват от служител, определен от ръководителя или са допълнително възложени на служител. В 482 административни структури (81.7%) няма изграден инспекторат, а контролът се осъществява от звена за вътрешен одит, отдели за вътрешен контрол или от инспектората на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. През 2010 г. се наблюдава нарастваща тенденция в администрациите за създаване на вътрешни контролни механизми за сметка на инспекторатите и за определяне на служители, осъществяващи контролни функции съгласно разпоредбите на чл.46 от ЗА.
По данни, подадени от административните структури, към 31.12.2010 г. общата численост на служителите в инспекторатите и на служителите с възложени контролни функции е 979. Общата щатна численост на служителите само от инспекторатите е 913 (реално са заети 826.5 – 90.5%). От тях 331 са щатните бройки в инспекторатите, създадени в ЦА (реално са заети 292.5 – 88.4%). Ръководните длъжности в инспекторатите са 47 (реално са заети 42 – 89.4%); експертите с аналитични и/или контролни функции са 274 (реално са заети – 240.5 – 87.8%) и експертите със спомагателни функции са 10 (всички заети). Данните показват още, че 14 инспектората (50% от инспекторатите в ЦА) са със щатна численост по-малка или равна на 5, а в един от тях (МРРБ) няма щатно определена длъжност „ръководител”.
Законът за администрацията, ЗПУКИ, специалните закони и устройствените правилници на администрациите са законовата рамка за осъществяване на контролните функции на инспекторатите и на служителите определени да извършват този контрол. Във връзка с конкретизиране на задачите при извършване на контролната дейност в преобладаващата част от инспекторатите от централната и териториалната администрация са изработени и утвърдени вътрешни правила за организация на работата им. С тях се установяват единни правила, които регламентират цялостния процес на контролната дейност и прилагането на единни критерии за анализ и оценка на ефективността на дейността на администрацията, уеднаквяват се практиките по прилагането на нормативните изисквания във връзка с утвърждаването на длъжностните характеристики на служителите и по-ясно разграничаване на техните задължения и отговорности.,
От предоставената информация е видно, че само 1 от инспекторатите от централната администрация (МРРБ) няма утвърдени вътрешни правила. Липсата на документ, който подробно да регламентира същността и обхвата на инспекционната дейност, както и статута на инспекторатите и на служителите, работещи в тях, води до затруднения при осъществяване на дейността им.
В отчетите си 55 администрации сочат, че в структурите им съществува система за отчетност пред ръководителя на административната структура като 100% от инспекторатите се отчитат пред съответния орган на изпълнителната власт. Система за отчетност на резултатите от контролната дейност прилагат още 13 от администрациите, които нямат изграден инспекторат и функциите се изпълняват от определен от ръководителя служител. В 54 от структурите, в които административният контрол се осъществява от определени служители, няма създадена система за отчетност пред ръководителя на съответната структура. В сравнение с 2009 г., броят на структурите, въвели система за отчетност пред ръководителя на съответната структура, е намалял със 6.
В докладите си 20 администрации сочат, че инспекторатите им отчитат изпълнението на задачите пред различни от ръководителя на административната структура звена. Преобладаващите отговори са: пред дирекция „Главен инспекторат” в администрацията на Министерския съвет – 10 администрации; пред първостепенния разпоредител – 5 администрации; пред общинския съвет – 1 общинска администрация; пред областния управител – 2 администрации. Министерството на външните работи сочи, че инспекторатът отчита дейността си и пред началника на политическия кабинет, което е нарушение на разпоредбите на чл.46, ал.1 от ЗА.
В 34 административни структури има система за публично оповестяване на резултатите от дейността на инспекторатите или на служителите по чл.46, ал.5 (23 в ЦА и 11 в ТА). По-малкият брой структури, които публично оповестяват резултатите от контролната си дейност се дължи на териториалната администрация, където намалението е с 6 (от 17 на 11). Като най-широко разпространени форми за оповестяване на резултатите от контролната дейност на инспекторатите са посочени публикуване в интернет страниците на ведомствата, шестмесечни и годишни доклади и бюлетини за извършените проверки. В 75 от административните структури няма изградена система за публично оповестяване на резултатите от контролната дейност.
В изпълнение на Стратегията за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията и в отговор на повишените обществени нагласи за подобряване на бизнес средата и повишаване качеството на административното обслужване, администрациите са анализирали възможностите си и преобладаващата част от тях са разширили механизмите си за получаване на сигнали и осъществяване на обратна връзка с потребителите. През 2010 г. най-често използвания механизъм за получаване на сигнали за нарушения и обратна връзка е телефонът (531 администрации). На следващо място е електронната поща (529 администрации); 519 администрации използват кутия за сигнали, мнения и коментари; 419 администрации използват факс; 431 администрации са посочили като механизъм за получаване на сигнали за нарушения и обратна връзка своите интернет страници; 307 администрации са посочили, че използват анкетата като средство за обратна връзка. Както и през миналата отчетна година, 8 административни структури отчитат, че не са въвели механизми за получаване на сигнали за нарушения и обратна връзка. Преобладаващата част от тях са общински администрации (6 общини).
Източник: Администрация на Министерския съвет
Графика IX 59: Използвани механизми за получаване на сигнали и осъществяване на обратна връзка с потребителите, брой администрации
Източник: Администрация на Министерския съвет
Графика IX 60: Постъпили сигнали за корупция
Общият брой на получените сигнали през 2010 г. е 16 353 (9 325 през 2009 г.). Най-голям дял заемат сигналите, свързани с незаконни или неправомерни действия или бездействия – 54.4%, следвани от сигналите във връзка с корумпиране на държавни служители – 5.1%, нарушаване на служебните задължения и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – 2.3%, нарушаване на вътрешните правила за организация на работата – 2.2%. Големият дял от всички получени сигнали – 78.9%, имат сигналите в ЦА.
Източник: Администрация на Министерския съвет
Графика IX 61: Видове получени сигнали в ЦА и ТА
При Съпоставката на данните с предходната година се установява рязко увеличаване на броя на получените сигнали за: незаконни или неправомерни действия или бездействия (от 2 204 през 2009 г. на 8 901 през 2010 г.); корупция на държавни служители (от 230 през 2009 г. на 847 през 2010 г.).; корупция на орган на изпълнителната власт (от 20 през 2009 г. на 26 през 2010 г.) и другите сигнали (от 5 015 през 2009 г. на 5 585 през 2010 г.). В същото време намалява броя на сигналите за: нарушаване на вътрешните правила за организация на работата (от 1 064 през 2009 г. на 361 през 2010 г.); нарушаване на служебните задължения и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (от 502 през 2009 г. на 367 през 2010 г.) и конфликт на интереси (от 290 през 2009 г. на 266 през 2010 г.). Най-голям брой сигнали през отчетния период са получени в:
-
МЗХ – 7 569 (46.3% от всички получени сигнали) като най-много са сигналите за незаконни или неправомерни действия или бездействия (7 549 броя), конфликт на интереси (19 броя) и корупция на държавни служители (1 брой);
-
МВР – 1 474 (8.6% от всички получени сигнали) като най-много са сигналите за корупция на държавни служители (769 броя) и незаконни или неправомерни действия или бездействия (62 броя);
-
Община Пловдив – 762 (4.7% от всички получени сигнали), от които 4 за конфликт на интереси;
-
Националната ветеринарномедицинска служба – 668 (4.1% от всички получени сигнали) като преобладаващата част са за незаконни или неправомерни действия или бездействия (44 броя);
-
МРРБ – 359 (2.2% от всички получени сигнали), от които 62 са за незаконни или неправомерни действия или бездействия и други;
-
Изпълнителната агенция по горите – 329 (2.1% от всички получени сигнали), от които 8 са за незаконни или неправомерни действия или бездействия, 7 за конфликт на интереси.
В 321 структури (54.4% от администрациите) не са подадени сигнали за нарушения – 188 общински администрации; 81 специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт; 23 районни администрации; 2 администрации отчитащи се пред Народното събрание; 13 изпълнителни агенции и 14 областни администрации.
По 14 829 (90.7% от всички получени) сигнали са извършени проверки, като 11 450 (77.2%) от проверките са в ЦА и 3 379 (22.8%) са в ТА. Най-много проверки са извършени от МЗХ – 7 569, общинската администрация – Пловдив – 762, МВР – 613, Националната ветеринарномедицинска служба – 668, Изпълнителната агенция по горите – 325, МРРБ – 19. Администрациите са извършили проверки на 100% от получените сигнали, с изключение на МРРБ, МВР и Изпълнителната агенция по горите, при които част от сигналите, на основание чл.112 от АПК, са препратени по компетентност.
Сподели с приятели: |
