Географската информационна система (ГИС) е съвкупност от софтуер, хардуер, данни, процедури и обучени кадри за създаване, манипулиране, съхраняване, анализ и визуализация на пространствено определени данни.
Чрез ИСПОДСА всички отчитащи се администрации имат възможност да изразят своето желание или нежелание да използват ГИС за предоставяне на е- услуги.
В сравнение с 2009 г., когато желаещите администрации са били 67.7% (381) от цялата администрация, то през 2010 г. желаещите да използват ГИС са нараснали на 412 (69.8%).
Източник: Администрация на Министерския съвет
Графика VI 48: Желание за ползване на ГИС, брой администрации
Според данните в отчетните форми за 2010 г., процентът на структурите, заявили желание за ползване на ГИС е по-висок за ТА в сравнение с ЦА. 57 от общо 105 централни административни структури и 356 от общо 485 териториални административни структури са изразили желание за ползване на информационните системи.
Източник: Администрация на Министерския съвет
Графика VI 49: Съотношение ЦА – ТА за ползване/неползване на ГИС
Анализът на данните в ИСПОДСА показва висок процент на заявено желание от страна на администрациите за участие в процеса по развитие на електронното управление и желание за въвеждане на съвременни форми на управление на своята дейност.
VI.5.Стратегически инвестиции и изграждане на инфраструктура на електронното управление
Финансовата осигуреност на електронното управление е ограничена с оглед поставените цели. За да се постигнат тези цели, е необходим ясен приоритет на задачите във всяка структура. Инвестирането в инфраструктурата е важен етап в развитието на е-управлението. Предоставянето на компютър и достъп до интернет не е достатъчно. За развитието на IT-сектора във връзка с изпълнение на ЗЕУ е направен анализ на нуждите на администрациите от материално и кадрово обезпечаване. Според данните в ИСПОДСА, всички административни структури са заявили много голяма необходимост от закупуването на софтуер, хардуер и от допълнително обучени кадри; 26% от структурите на държавната администрация са отчели нужда от софтуер, 25% се нуждаят от закупуването на хардуер.
Източник: Администрация на Министерския съвет
Графика VI 50: Необходимост от материално и кадрово обезпечаване за развитие на IT-сектора, във връзка с изпълнение на ЗЕУ, брой администрации
Основният проблем е липса на финансов ресурс. В най-затруднено положение и през този отчетен период са общинските администрации, където техниката е твърде остаряла. Необходимо е обновяване на наличните софтуерни и хардуерни продукти. Има общински администрации, които все още работят под DOS. Материалната обезпеченост на нуждаещите се администрации би довела до безпроблемното им включване в развитието на електронното управление в България.
Конкретни цели и мерки за изграждане и развитие на електронното управление са залегнали в приетата с РМС №958/29.12.2010 г. Обща стратегия за електронно управление в Република България 2010-2015 г. За изпълнението й е изготвена и предстои да бъде приета Пътна карта.
Такива мерки бяха включени в доклада на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с осъществяването на електронното управление. Докладът предпоставя действия в следните направления, които ще залегнат в пътната карта за изпълнение на стратегията:
-
Актуализация на правната рамка в областта на електронното управление (постоянна задача – следва успоредно и неделимо процеса на внедряване на конкретните информационни системи и електронни услуги);
-
Описание на процесите на услугите, които предлага всяка администрация и реинженеринг по приоритетност (постоянна задача – следва успоредно и неделимо процеса на внедряване на конкретните информационни системи и електронни услуги, доколкото е неефикасно и неефективно да се електронизират неоптимизирани процеси);
-
Избор, внедряване и/или развитие на ключовите централни системи на електронното управление, които ще бъдат ресурсно обезпечени и развити приоритетно (средносрочна задача – предпоставка за ефикасност при развитие на електронното управление и ключова предпоставка за постигане на оперативна съвместимост);
-
Приоритизация и внедряване на услугите на регистрите на ключови първични администратори. Такива са регистрите на администрации, които събират данни в рамките на основната функция на ведомството по нормативен акт или чиито данни (факти и обстоятелства относно тези данни) са част от най-голям брой административни процеси или услуги, предоставяни от други администрации; (краткосрочна задача – основна предпоставка за преход към комплексно административно обслужване и намаляване на административната тежест);
-
Внедряване на централизирана система за управление на държавните такси по електронен път (средносрочна задача – предпоставка за преход към комплексно административно обслужване);
-
Въвеждане на сертификати за електронна идентичност на потребителите на електронни услуги, разработка и внедряване на услуги, чрез които администрациите ще верифицират тази идентичност (краткосрочна задача – предпоставка за ефикасност и ефективност, удобство за ползвателите на електронни услуги);
-
Внедряване на централна документооборотна система и присъединяване към централните системи на електронното управление (средносрочна задача – ще подпомогне въвеждането и управлението на единния информационен модел на държавата, ще зададе стандартите за развитие на системи за вътрешен електронен документооборот);
-
Избор и реализация на приоритетни комплексни административни електронни услуги за гражданите и бизнеса (средносрочна задача – за ефикасността и ефективността на тази мярка е необходимо да бъдат реализирани голяма част от горните предпоставки);
-
Поетапно внедряване на системи за вътрешен електронен документооборот в администрациите (постоянна задача).
-
Част от тези мерки ще бъдат постигнати чрез реализацията на проекти с хоризонтално действие и мултиплициращ ефект.
В процес на изпълнение е проект „Развитие на административното обслужване по електронен път”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от ЕС чрез Европейски социален фонд. Проектът е със срок 18 месеца. През този период ще бъдат изпълнени следните по-важни дейности:
-
Анализ, идентифициране и вписване на първичните администратори на данни и техните услуги в регистрите на ЕП;
-
Анализ и избор на конкретни услуги на базови регистри на първични администратори и реализация по електронен път;
-
Разработване на референтен модел на архитектура за централните администрации и общинските администрации, както и стандартни софтуерни инструменти за анализ и проектиране на електронни услуги;
-
Усъвършенстване на портала и доизграждане на системата на електронното правителство във връзка с административното обслужване (АО);
-
Съпътстващи обучения за администрациите във връзка с дейности по реализация на електронни административни услуги и референтни модели.
Друг проект, който стартира през септември 2011 г. в МТИТС и ще допринесе за изграждането на електронното управление, е „Подобряване обслужването на гражданите и бизнеса в МТИТС чрез развитие на електронното управление в областта на пространствените данни и услуги, (еУПД)”. Този проект също се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК), съфинансирана от ЕС, чрез Европейския социален фонд, съгласно Договор №К10-31-2/07.09.2010 г., сключен с Управляващия орган на ОПАК.
Целта на проекта е да осигури модерно обслужване на гражданите, бизнеса и на структурите на държавната администрация в областта на пространствените данни чрез развитие на иновативни мрежови услуги и внедряване на интегрирани софтуерни приложения в МТИТС. Целите ще бъдат постигнати чрез реализация на следните по-важни дейности:
-
Анализ на архитектурата и състоянието на държавната пространствена инфраструктура, бази данни и услуги;
-
Разработка на географски реферирани софтуерни приложения за планиране и мониторинг на наличието и съответствието на електронните услуги, метаданни и пространствени бази данни и за предоставяне на услуги за валидиране на метаданните;
-
Разработване и интегриране на електронни услуги за намиране, разглеждане и изтегляне на гео-пространствени данни;
-
Провеждане на обучение за работа с географски реферираните приложения и с основния ГИС софтуер за електронните услуги с пространствени данни;
-
Провеждане на разяснителна кампания за перспективите и ползите от електронните услуги за пространствена информация.
Електронното управление спестява време и средства, гарантира качествено обслужване, независимо от времето и отдалечеността и води до по-голяма прозрачност. Затова е необходимо да се ускори внедряването на нови информационни системи и софтуерни решения в администрацията. Електронното управление и услугите, свързани с него, трябва да се подчиняват на два основни принципа:
-
еднократно предоставяне на данни и многократното им използване за услугите на електронното управление;
-
достъп до услугите на електронното управление от единен портал за достъп (one-stop-shop).
Сподели с приятели: |