Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България



Изтегляне 2.73 Mb.
страница4/22
Дата06.01.2018
Размер2.73 Mb.
#41733
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1.3. Социална сигурност


Фактори с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност през 2016 г. продължиха да са:

  • негативните демографски процеси, ясно изразеният демографски срив и тенденцията за „износ” на квалифицирана работна ръка създават натиск върху осигурителната система и проблеми пред икономическото развитие поради дисбаланс в пазара на труда;

  • слабата образованост на висок процент от българското население, в дългосрочен план това води до високо ниво на безработица, натиск за запазване и увеличаване на дела в икономическата структура на трудоемки и нискотехнологични сектори, високи социални разходи и други;

  • нарастване броя на социално изключените лица и диверсификация на маргинализираните групи, съпътстващи тежката икономическа ситуация. Към традиционните за страната ни рискови групи и такива със затруднена реализация на пазара на труда (представители на ромския етнос; хора с увреждания; деца, лишени от родителски грижи; изоставени възрастни хора и др.) се присъединяват и почти всички имигранти отказали образователна и трудова интеграция;

  • проблеми в традиционните вероизповедания, създаващи предпоставки за проникване на радикални религиозни доктрини;

  • устойчиви интереси на външни фактори, чиято реализация е свързана с активна дейност сред лица и обществени групи в посока дезинтеграцията им от националната общност.

Демографски аспекти и регионални икономически дисбаланси

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

През 2016 г. населението в България продължи да намалява. По данни на НСИ към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 153 784 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 48 414 души, или с 0.7%.

Подобно на предходните години, намалението на населението през 2016 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция – в резултат на естествения прираст населението намалява с 44 167 души, а в резултат на отрицателния механичен прираст (нетното салдо от външната миграция – разликата между броя на заселилите се и изселилите се от страната) – с още 4 247 души.



През 2016 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниски нива на раждаемост и високи нива на смъртност. Намалява абсолютният брой на живородените деца и коефициентът на обща раждаемост. Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Очакваната средна продължителност на живота се задържа на нивото от 2014 година.

Като положителни тенденции през 2016 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, увеличаването на броя на сключените граждански бракове, намаляването на броя на разводите, както и някои други демографски процеси:

  • Броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 061 и спрямо 2015 г. намалява с 69 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години – от 1 517 през 2015 г. на 1 687 през 2016 година;

  • Броят на извънбрачните раждания намалява с 826 в сравнение с 2015 г. През 2016 г. 38 947 са живородените извънбрачни деца и те съставляват 58.7% от всички раждания, при брой на живородените извънбрачни деца - 39 773 и дял 58.8% от всички живородени през 2015 г.

  • Намалява броят на абортите. През 2016 г. общият брой на абортите е 27 782 и намалява с 363 в сравнение с 2015 г. (28 145).

  • Нараства броят на сключените юридически бракове. През 2016 г. са регистрирани 27 720 юридически брака – с 3 124 повече спрямо предходната година.

  • Намалява броят на разводите – те са 10 483, или със 101 по-малко от регистрираните през 2014 година.

  • Намалява преждевременната смъртност – 21.4% при 22.4% през 2015 г.

  • Намалява детската смъртност. През 2016 г. в страната са починали 434 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност4 е 6.6‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, а през 2016 г. - 7.6‰.

  • Продължават да се развиват процеси на връщане на население от градовете към селата. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - село“ (37.6%)

По отношение на качеството и стандарта на живот на населението се наблюдават следните позитивни промени:

  • През 2016 г. БВП възлиза на 92 635 млн. лева по текущи цени. Реалният темп на нарастване на БВП през 2016 г. е 3.4%, като през 2015 г. икономическият растеж възлиза на 1.3%.

  • През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4 953 лв. и нараства с 2.9% спрямо 2015 година. За последните 12 години общият доход средно на лице от домакинство нараства близо 2.2 пъти.

  • Реалните доходи5 на домакинствата нарастват с 3.0% през 2016 г. в сравнение с 2015 г., като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2004 г. - 140.0%.

  • Доходът от работна заплата през 2016 г. е 2 726 лв. средно на лице от домакинство. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 55.0%, което е с 0.8 процентни пункта повече в сравнение с 2015 г., а спрямо 2004 г. нараства с 14.8 процентни пункта.

  • През 2016 г. доходите от социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) са 1 455 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 2.6 пъти спрямо 2004 г., а относителният им дял в общия доход нараства с 4.5 процентни пункта. Доходите от всички социални трансфери формират 29.4% от общия доход на домакинствата.

  • Относителният дял на доходите от пенсии през 2016 г. е 26.0% от общия доход на домакинствата, което е с 0.2 процентни пункта повече спрямо 2015 година.

През периода 2004 – 2016 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

  • Доходът от работна заплата се увеличава с 4.4% спрямо 2015 г. и нараства 3 пъти в сравнение с 2004 година;

  • Доходите от пенсии нарастват с 3.5% спрямо 2015 г., или 2.5 пъти - в сравнение с 2004 година;

  • Доходите от предприемачество запазват своя размер спрямо 2015 г. и нарастват повече от 3.5 пъти спрямо 2004 година;

През 2016 г. българските домакинства са изразходвали 4 666 лв. средно на лице, което е с 3.5% повече в сравнение с 2015 година. За периода 2004 - 2016 г. разходите на домакинствата се увеличават 2.4 пъти.

През периода 2004 - 2016 г. се увеличава покупателната способност на домакинствата за повечето основни хранителни продукти. Около два пъти е нараснала покупателната способност при свинското месо, ябълките, птичето месо и яйцата в сравнение с началото на разглеждания период. Сравнително най-малко е повишението при зрелия фасул и ориза.



През 2016 г. в собствено жилище живеят 89.5% от домакинствата, а 6.7% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.8% от наблюдаваните домакинства - 2.8% на свободен и 1.0% на общински наем. Второ жилище притежават 8.3% от домакинствата.

С голям дългосрочен негативен ефект обаче, остават: отрицателният естествен прираст на населението, поради ниската раждаемост и високото равнище на общата смъртност; остаряването на населението и на работната сила; обезлюдяването на населени места и райони; възпроизвеждането на различни социални неравенства.

През 2016 г. в страната са регистрирани 66 370 родени деца, като от тях 65 950 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 635 деца, или с 2.4%. Коефициентът на обща раждаемост6 през 2016 г. е 9.2‰, а през предходната 2014 г. - 9.4‰. Броят на живородените момчета (34 069) е с 2 188 по-голям от този на живородените момичета (31 881), или на 1 000 родени момчета се падат 936 момичета.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2016 г. е 1 561 хил., като спрямо предходната година намалява с близо 19 хил., а спрямо 2001 г. – с над 346 хиляди.

Съществено значение за намалението на раждаемостта имат и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2016 г. са 799 хил. и са намалели спрямо 2015 г. с 2.3%, а в сравнение с 2001 г. - с 26.8%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст и емиграционните процеси.

Броят на умрелите през 2016 г. е 110 117 души, а коефициентът на обща смъртност7 - 15.3‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 165, или с 1.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.3‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4‰). През 2016 г. на 1 000 жени умират 1 075 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.9‰) отколкото в градовете (12.9‰).

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население.

Средната продължителност на предстоящия живот8 общо за населението на страната, изчислена за периода 2013-2016 г., е 74.5 години и спрямо предходния период намалява с 0.2 години.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.1 години, докато при жените е с 6.9 години по-висока - 78.0 години.



Неравномерно е разпределението на мъжете и жените по възраст. Запазва се тенденцията с нарастване на възрастта да се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Това води до феминизация на социалните проблеми и предизвикателства в по-високите възрастови групи на населението. Неравномерно е разпределението на мъжете и жените и по местоживеене – броят на жените на 1000 мъже в страната е 1057, в градовете – 1073, а в селата -1014. Това води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 461 786, или 20.4% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.5 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.7%, а на мъжете - 17.0%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Процесът на застаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2016 г. общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18.9%, или с 0.4 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21.7%), следвана от Германия (21.0%) и Гърция (20.9%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 13.0%.

Към 31.12.2016 г. децата до 15 години са 998 206, или 14.0% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Поради застаряването на населението, продължава да нараства възрастовата зависимост. Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост9 е 52.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 51.2%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.3 години в края на 2016 година.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени10 при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст се запазват както през 2015 г. - до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.



Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 4 349 хил. души, или 60.8% от населението на страната, като мъжете са 2 284 хил., а жените - 2 065 хиляди. Броят на трудоспособното население намалява с над 54 хил. души, или с 1.2% през 2016 г. спрямо предходната година.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). Към 31.12.2016 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Едно от най-важните условия за успешно изпълнение на целите на демографската политика е наличието на развит капацитет на всички отговорни институции и партньори на национално, регионално и местно равнище.

Работата по координиране на демографската политика и на политиката за активен живот на възрастните хора се извършва от Министерството на труда и социалната политика. През последните няколко години беше укрепен и развит Националния механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на демографската политика чрез създадения Национален съвет за демографска политика. Към министъра на труда и социалната политика функционира и постоянна Междуведомствена работна група по демографските въпроси с около 80 представители от всички заинтересовани страни и институции (министерства, агенции, социални партньори, неправителствени организации и научни институти).

По отношение на стратегическата рамка и предприетия подход на българското правителство за насърчаване на активния живот на възрастните хора, основните отправни документи в тази област са Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България (2012 – 2030 г.) и Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012 – 2030 г.).



Стратегическата цел по отношение на застаряването е насочена към създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото.

Негативните тенденции в развитието на демографските процеси през последните десетилетия и настъпилите изменения в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху стабилността и функционирането на основните системи на обществото: икономическа, образователна, здравноосигурителна, пенсионно-осигурителна, системата за социална защита и дългосрочната грижа, пазара на труда и др. В същото време характеристиките на икономическата и социална среда се отразяват в голяма степен върху демографското развитие. Взаимодействието между тези процеси е предизвикателство за всяко управление.


1.3.1. Образователни аспекти на националната сигурност


Една от основните цели, заложени в стратегическата рамка за образование, е свързана с повишаване обхвата на децата и учениците в предучилищното и училищното образование и с намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система 11.

Анализът на статистическите данни показва понижаване стойността на груповия нетен коефициент на записване в предучилищното образование за периода от учебната 2014/2015 година до учебната 2015/2016 година (съответно от 82.9% до 81.0%). Стойностите на ГНК на записване в предучилищното образование12 за посочения период са онагледени в Графика 1.



Графика 1. Групов нетен коефициент на записване в предучилищното образование


Стойностите на груповите нетни коефициенти на записване на населението в отделните етапи и степени на училищното образование за същият период също се понижават.

Изключение прави стойността на нетния коефициент (НК) на записване в професионалното обучение след средно образование, която се запазва една и съща за периода и за учебната 2015/2016 година (Графика 2).13



Графика 2. Групови нетни коефициенти на записване на населението в училищното образование в периода от учебната 2014/2015 година до учебната 2015/2016 година

Негативна промяна е установена и по отношение на стойността на дела на преждевременно напусналите образователната система през 2015 г. стойността на този дял е 13.4%, като в сравнение с 2014 г., когато стойността му е била 12,9%, тя е увеличена с 0.5 процентни пункта (както е видно в Графика 3).



Графика 3. Стойности на дела на преждевременно напусналите образователната система за периода от 2014 г. до 2015 г.


Стойността на дела на преждевременно напусналите образователната система през 2016г. по прогнозни данни на Евростат е непроменен - 13.4%.
Понижените през учебната 2015/2016 г. нетни коефициенти на записване на населението в предучилищното и училищното образование е обстоятелство, което би оказало негативен ефект относно социалните аспекти на националната сигурност.

С цел изготвяне на анализи относно причините за преждевременно напускане на образователната система от учащите се и предприемане на превантивни мерки за преодоляване на проблема, МОН събира и обобщава данни за броя и движението на учениците, по класове и причини от регионалните управления на образованието.

Показателите, които са включени за определяне броя на напусналите ученици са отсъствия, слаб успех и социални и семейни причини.

За учебната 2015/2016 г. броят на напусналите училище ученици е 3867, като техният брой е най-голям в прогимназиалния етап – 2106 ученици, което е свързано с възрастовите особености на учениците и с по-слабия контрол от страна на родителите. Броят на напусналите училище в гимназиалната степен е 1036, а в началния етап – 725. Основните причини за това са: етнокултурни (по-ранното встъпване в семейно съжителство; страх на родителите да пускат по-големите си дъщери в училище поради възможност да бъдат откраднати; по-ниска ценност на образованието при патриархалните и особено при маргинализираните общности; ниска степен за училищна готовност; дефицит на комуникативна компетентност); социални (незаинтересованост на родителите, семейни проблеми), икономически (бедност, безработица, нисък стандарт на живот).

През учебна 2015/2016 година се регистрирани следните данни за трайно непосещаващи училище поради отсъствия – 1 454, поради слаб успех – 71 ученици и по социални и семейни причини –2 342 ученици. Най-голям е броят на напусналите ученици в област Сливен – 428. Най-малък е броят на напусналите ученици в област Смолян – 12, което е резултат от осигуряване на равен старт за училище чрез висок обхват на децата в подготвителните групи; осигуряване на възможности за целодневно обучение; създаване на максимално добри условия за провеждане на образователно-възпитателния процес; използване на интерактивни методи в образователно-възпитателния процес, използване на информационните технологии с цел изграждане на положителна мотивация към училището.

Предвид засиления миграционен поток и необходимостта от осигуряването на непосредствен достъп до образователната система на малолетни и непълнолетни, търсещи или получили международна закрила, след влизането в сила на ЗПУО са разработени и държавни образователни стандарти, в които са включени редица текстове, свързани с осигуряване на допълнително обучение по български език като чужд в училище, с признаване на придобити компетентности за завършен предходен клас, както и с осигуряване на обща подкрепа за личностно развитие.

Разработена e нова Наредба за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила, която разписва основните моменти, свързани с включването им в образователната система. През учебната 2015/2016 година в 84 пилотни училища по проект „Включващо обучение“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) се обучават над 1882 ученици, които се подпомагат от 554 специалисти, назначени в самите училища. Във връзка с процеса на деинституционализация чрез една от дейностите на проекта „Осигуряване на подкрепяща среда от психолози, ресурсни учители и др. специалисти за деца и ученици, лишени от родителски грижи и ползващи услуги от резидентен тип, включени в процеса на деинституционализация” се избраха и утвърдиха пилотни детски градини и училища в близост до новите услуги от резидентен тип – центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища.

1.3.2. Здравни аспекти на социалната сигурност


Незадоволителните резултати от провежданите до момента политики за справянето с предизвикателства пред социалната сигурност, водят от своя страна до повишаване на натиска върху здравната система и крият сериозен риск за националната сигурност на страната.

Съществен проблем в здравеопазването се явява фактът, че работещите в системата на здравеопазване са раздвоени в своите оценки за качеството на здравеопазването и пътя по който да се върви към подобряването му. Обединява ги една обща линия – линията на неудовлетвореност от условията на труд в сферата на здравеопазването, което довежда до търсене на поле за реализация извън пределите на страната. В резултат хроничната кадрова криза се задълбочава и намалява качеството на предлаганата услуга.

Съществува явлението на нарастване на дисбаланса между непрекъснато увеличаващите се потребности на населението и неравномерното разпределение на наличните ресурси на здравната система, което от своя страна предизвиква сериозно обществено недоволство.

Съществуват болнични лечебни заведения, които са с критична задлъжнялост към персонал и доставчици поради недостатъчно ефективно управление. Наблюдават се и практики за неправомерно усвояване на средства от НЗОК, като се прилагат свръххоспитализации, завишаване на обема медицински дейности, изследвания и медикаменти, приложени на пациенти и фиктивни профилактични прегледи.

Недостатъчно активните кампании за доброволно кръводаряване все още обуславят моменти на временни затруднения при снабдяването с кръв от специфични кръвни групи, както и наличие на случаи на набавяне от пациентите на кръв срещу нерегламентирано заплащане.

Не са отстранени предпоставките за корупция и нерегламентирани обвързаности при освидетелстване на пациентите за трайна неработоспособност, което впоследствие води до натоварване и на осигурителната система.

Сериозен проблем продължава да остава събираемостта на вноските за здравно осигуряване и големият процент неучастващи в осигурителния процес.

Анализът на разходите за здравеопазване през последните години показва, че въпреки ежегодното нарастване на общите публични разходи в сектора по консолидирана бюджетна програма, което осигурява и по-добро финансиране на държавните лечебни заведения за болнична помощ, при сравнително постоянно равнище на преминалите болни, общите задължения на болниците непрекъснато нарастват, което демонстрира лошо администратиране на процеса и оказва съществен натиск в системата на здравеопазване.

Нараства потенциалът от разпространение на високорискови вирусни и други заразни заболявания, допълнително обусловен от ниската битова и здравна култура и отказа на отделни социални групи от задължителна имунизация.

1.3.3. Миграционни и бежански аспекти на националната сигурност. Интеграция


През 2016 г. не се отчита промяна във факторите, стимулиращи миграционните процеси от Азия и Африка към Европа. Миграционните потоци към европейския континент запазват устойчив характер. Продължава да се увеличава ресурсът, който националните правителства и европейските институции са принудени да отделят за справяне с миграцията. Промените в облика на обществата в приемащите държави вследствие големия брой мигранти са съпроводени с ръст на ксенофобията и предизвикателствата за институциите, ангажирани с обществения ред и сигурност. Образователните дефицити на мигрантите, значителните културни различия с приемните общества и нежеланието да се интегрират ще продължат да генерират рискове за сигурността. Извършените и предотвратените през периода терористични актове в европейски страни, в които участват лица с боен опит в действащи конфликти, илюстрират заплахата от проникващите с миграционния поток терористи.

През периода се отчита относително намаляване на миграционния натиск към България в сравнение с 2015 г., но като цяло той запазва високи стойности. Нараства относителният дял на икономическите мигранти в потока. През 2016 г. са регистрирани общо 42 466 опита на граждани на трети страни да преминат на територията на страната, което е намаление с 56% спрямо същия период на 2015 г., когато те са 95 641. Отчетено е намаление с 40% на броя задържани лица за незаконно преминаване на държавната граница и за незаконен престой на територията на страната. През 2016 г. общо на вход, на изход без регистрация и във вътрешността на страната са задържани 18 844 граждани на трети страни спрямо 31 281 през 2015 г.

През годината при незаконно преминаване на държавната граница и навлизане на територията на страната са задържани 4600 лица (намаление с 58% спрямо 2015 г.). При влизане в страната на зелена граница са задържани 3603, а на ГКПП 997 граждани на трети страни. Преобладават лицата от Афганистан, Ирак, Сирия, Пакистан и др. Най-динамична остава обстановката по българо-турската граница, където са задържани 4127 граждани на трети страни (намаление с 60% в сравнение с 2015 г.).

На изход при опит за незаконно преминаване на границата са задържани 14 310 граждани на трети страни, което е увеличение с 21% спрямо задържаните 11 805 за 2015 г. Най-много опити за нарушаване на държавната граница са направили гражданите на Афганистан, Ирак, Пакистан, Сирия. От задържаните 14 310 лица, 4977 са без регистрация от органите на МВР, като не са били задържани преди това на вход на границата на страната. Най-много опити за незаконно преминаване на държавната граница от граждани на трети страни са установени на българо-сръбската граница, където са задържани 13 894 лица.

Във вътрешността на страната са установени общо 9267 лица незаконно пребиваващи в Р България, при 11 900 за същия период на 2015 г., като се отчита намаление с 22%. Преобладават лицата от Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан.

В сравнение с предходната година молбите за закрила през 2016 г. (19 418) са с 5% по-малко от тези, регистрирани през 2015 г. (20 391) Постановените решения за периода са общо 12 015. След провеждане на производство за предоставяне на международна закрила, през годината, статут на бежанец е предоставен на 764 лица, хуманитарен статут на 587 лица и е отказано предоставянето на международна закрила на 1 732 чужденци. Производството на 8 932 лица е било прекратено

България остава транзитна страна за преобладаващата част от мигрантите. Пристигащите у нас имигранти проявяват много нисък интерес към предлаганите възможности за интеграция в българското общество, тъй като голяма част от тях (предимно икономически мигранти със страна на произход Афганистан) разглеждат престоя си тук само като междинен етап от придвижването си към други страни. Някои от мигрантите възприемат пребиваването си в местата за временно настаняване и предприеманите от властите мерки за сигурност, като ограничаване на стремежа им за придвижване към държави крайни дестинации в Западна и Северна Европа. В резултат на това възниква напрежение, организират се протести, а в отделни случаи се стига до нарушаване на обществения ред.

Независимо от желанието и усилията на страната ни, социалната и трудовата интеграция на мигрантите е един от основните и трудно преодолими проблеми. Пристигащите мигранти са с много нисък образователен ценз, което представлява сериозна трудност при опитите те да бъдат приобщени към българската образователна система. По статистическите данни за последните две години лицата без образование са 23% от всички потърсили закрила лица над 14 годишна възраст, а тези с начално или основно образование са 54%. Други 16% са със средно образование. Едва 6% са с висше или полувисше образование. Недостатъчното ниво на образование е един от проблемите пред ефективната реализация на пазара на труда и способства за включването на тези групи в незаконна дейност. Образованието е необходимо условия за реализация на пазара на труда, а след това и интеграция в обществото. Миграционният натиск и възприемането на страната ни като транзитна по пътя на мигрантите към развитите европейски държави създава условия за разрастване на престъпната дейност, свързана с незаконното превеждане на хора през границата и съпътстващите престъпления, в т.ч. свързаните с подправяне на документи. Сред причините за това нарастване е обстоятелството, че доходите от тази престъпна дейност са несравнимо по-високи спрямо извършените разходи и потенциалните рискове. Тези процеси са генератор на мащабен корупционен натиск върху компетентните държавни органи и особено върху тези, ангажирани с охрана на границата и контрол на ГКПП.

Каналджийските мрежи в България са тясно свързани с изградените международни канали, осъществяващи превеждането на незаконни мигранти от страните на произход през България към Западна Европа. След 2012 г. непрекъснато се увеличава броят на лицата, подпомагащи незаконното преминаване на граждани на трети страни през държавната граница. Повечето от тях са членове на организирани международни мрежи, които превеждат мигрантите по целия маршрут – от страната на произход до крайната дестинация, като си поделят отговорностите през различните гранични участъци и транзитни държави и са в непрекъсната връзка помежду си. Каналджийската дейност може да прерасне в трафик и експлоатация на хора, тъй като финансовите средства не са единственият начин за разплащане между мигрантите и каналджиите, като последните прибягват и до трудова експлоатация, търговия с органи и др. Възможно е също така радикализирани лица, включително терористични бойци, да влязат в ЕС с миграционните потоци.

Издръжката на голям за мащабите на страната ни брой кандидатстващи за закрила и получили статут чужденци, както и нелегални мигранти, пребиваващи в центровете за временно настаняване, изисква значителен финансов ресурс, който се пренасочва от други, чувствителни за българското общество сфери. Значително финансиране изискват и мерките за противодействие на мигрантския натиск по границите.



Културните различия са предпоставки за появата на трайни проблеми в интеграцията, капсулиране на общностите, рискове от радикализация на отделни лица и групи и свързаната с тези процеси активност на крайни структури. В този план особено важно бе да не се допусне допълнителна поляризация в обществото, свързана с ксенофобията, расизма и основания на тях краен национализъм. Съществуваше и риск от пренасяне или ескалация в съществуващите диаспори на политически, религиозни и етнически конфликти от страните по произход в страните по пребиваване.

Навлизането на територията на страната на чужденци, в чиито страни на произход не се прилагат системни мерки за профилактика и имунизация, крие здравни рискове. Превенцията на рисковете натоварва значително здравно-осигурителната система особено по отношение на вирусни заболявания, неспецифични за територията на Република България и Европейския съюз, като по този начин се дефинира и значителна отговорност на страната ни по отношение на недопускането разпространението им.


1.3.4. Опазване на културно-историческото наследство


Археологическите културни ценности най-често стават обект на престъпни посегателства от страна на отделни лица и организирани престъпни групи, занимаващи се с целия спектър от престъпни посегателства срещу археологическото движимо културно наследство – незаконно търсене, съхранение, износ, трафик и последваща търговия извън страната. Движимите археологически културни ценности, незаконно придобити на територията на страната, се изнасят по маршрути, изградени и поддържани от престъпни групи, като често се осигурява „легализирането“ на произхода им преди продажбата им на чуждите пазари. Обект на иманярски набези са всички археологически обекти в Република България – селища, могили, светилища, некрополи, крепости и други, както проучени и регистрирани, така и непроучени и нерегистрирани.

Все още се констатират сериозни недостатъци на системите за охрана и осигуряване на безопасност на културните ценности, недостатъчна експертна и техническа обезпеченост за поддържането на системите за сигурност и готовност за реакция в случай на въоръжен конфликт или бедствие. Във връзка с това все още се констатират случаи на кражби и липси от музейните фондове. Към момента не е приета Наредбата за реда за опазване на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти (чл.5, ал.2 от ЗКН).

Освен престъпленията свързани с археологическо културно наследство, все по-голям проблем стават и престъпленията извършени срещу недвижими културни ценности – архитектурни културни ценности и резервати. Системно се извършват нерегламентирани намеси върху архитектурни културни ценности, които достигат до етап на тяхно непоправимо увреждане.

Големият брой изнесени от страната ни фалшификати, а също така предмети от археологическото културно наследство, както и на съвременно изобразително изкуство е причина за негативен имидж в европейски и световен план. Това води и до увреждане на музейните фондове на българските музеи, чрез постъпването и замените на автентични културни ценности с техни фалшификати.


1.3.5. Политики за децата


Политиките за децата са приоритет за Република България. Те се осъществяват както към родените на територията на страната деца, така и по отношение на децата, влизащи с мигрантския и бежански поток. Засиленият миграционен натиск има за резултат рязко увеличаване на броя на децата, идващи от зони на дългогодишни или на особено интензивни въоръжени конфликти. Невъзможността за интегриране в обществото на тези лица и обособяването на маргинализирани групи предоставят възникването и развитието на подходяща среда за зараждане и разпространение на радикални идеи. Чрез използване на религията като мотивационен инструмент, както и чрез пропаганда посредством съвременните средства за масова комуникация, до които децата имат свободен достъп, се създава повишен риск от превръщане на децата в обекти на радикализиращо въздействие. Маргинализацията и социалната изолация благоприятстват тези процеси. Основен риск за сигурността на страната предпоставка за влошаване на криминогенната обстановка е и затруднената интеграция на новопристигналите мигранти. Повечето от тях не гледат на Република България като крайна дестинация, а я считат по-скоро за транзитна, които ги лишава от мотивация за социализиране в националната среда на техните деца.

По данни на Държавната агенция за бежанците през 2016 г. в страната са влезли 6572 деца, 42% от които са пристигнали у нас без семейство или възрастен роднина. В сравнение с 2015 г., когато непридружените деца са били 1816, през миналата година броят им нараства до 2772. Най-многобройни са били мигрантите от Афганистан – 2048. 310 от тях са били малолетни, а останалите 1738 непълнолетни, като повече от половината са били на възраст между 16 и 17 г.

В контекста на миграционните процеси следва да се отбележи и съществуването на още едно явление, застрашаващо националната сигурност. Значителният брой чужди граждани, които се стремят да напуснат пределите на страната и да се установят в държавите от Западна Европа, представляват криминогенен фактор, тъй като някои от тях са част от каналджийски мрежи. В тези условия се създава благоприятна среда за извършването на други престъпления – тези против личността, в частност трафик на хора и най-вече на деца.



Изтегляне 2.73 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание