Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България

1.4. Енергийна сигурност

През 2016 г. основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на Република България бяха продиктувани от:

• 
  продължаващата висока степен на зависимост на страната от един доставчик на енергоресурси - Руската федерация (РФ) и недостатъчната междусистемна свързаност на Република България със съседните страни;
  
• 
  кризата между Русия и Украйна и произтичащата от нея непосредствена заплаха от прекъсване на транзита на природен газ.
  

Риск за енергийната сигурност създава и фактът, че „Лукойл-Нефтохим“ АД, на този етап преработва единствено руски суров петрол, което го прави 100% зависим от тези доставки.

Налице са политически, технически и икономически причини за забавянето на реализацията, както на проектите за междусистемна свързаност със съседните страни. Като най-възможни алтернативни източници се разглеждат доставките на природен газ от Азербайджан, както и газовата връзка Гърция-България като входна структура за внос на газ. Този интерконектор ще свърже газовия коридор Север-юг с Южния газов коридор и ще даде възможност за алтернативни доставки на природен газ. Допълнителна причина за забавянето на реализацията на проектите за изграждане на интерконектори със съседните държави са ниските цени на енергоресурсите и намалената в резултат на това инвестиционна активност на компаниите в сектора. В края на 2016 г. бе въведена в експлоатация първата от планираните междусистемни връзки със съседните страни – тази с Румъния, но тя в настоящия момент може да осигури за страната ни само 500 млн. куб.м. годишно заради нуждата от компресорна станция на румънска територия за постигане на пълния капацитет на тръбата в българска посока.

Отчитайки необходимостта от намаляване на зависимостта на България от един доставчик на природен газ, в лицето на РФ, в началото на 2017 г. Европейската комисия одобри за финансиране дейности по два от проектите от „общ интерес“ (ПОИ) на „Булгартрансгаз” ЕАД по програма „Механизъм за свързване на Европа“, а именно дейностите по предпроектното проучване за газо- разпределителен център „Балкан” и за дейности по модернизацията на газопреносната система.

Във вътрешен план основни негативни фактори за енергийната система остават генерирания в миналото тарифен дефицит в сектора в следствие на изкуствено задържаните продажни цени на електрическата енергия. Този дефицит води след себе си до сформиране и нарастване на размерите на междуфирмената задлъжнялост. През 2016 г., благодарение на полученото външно финансиране от БЕХ ЕАД, НЕК ЕАД успя да се разплати с основните си външни кредитори – частните топлоелектрически централи от „Източно-маришкия басейн“.

Пряко отражение върху финансовата стабилност на електроенергийния сектор през годината оказа и влошеното финансово състояние на ,,Националната електрическа компания” ЕАД (НЕК ЕАД). През 2015 г. бяха приети редица законодателни и регулаторни промени, които позволиха елиминирането на генерирането на нов тарифен дефицит в обществения доставчик и се отразиха в подобряване на финансовите резултати от дейността на НЕК ЕАД през 2016 г. на регулиран пазар. В допълнение, финансовото състояние на дружеството бе повлияно негативно от решението на арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж във връзка с делото между НЕК ЕАД и Атомстройекспорт, касаещо произведеното оборудване за проекта „АЕЦ Белене“. За изплащане на дължимите суми към руската страна НЕК ЕАД получи финансова помощ от страна на държавата под формата на безлихвен заем. Основният риск пред дейността на НЕК ЕАД са натрупаните съществени по размер задължения към БЕХ ЕАД, в следствие на генерирания тарифен дефицит и към държавата по получената финансова помощ.

Рискове за енергийната сигурност произтичат от значителните финансови задължения на „Топлофикация София“ ЕАД към БЕХ ЕАД, както и на другите топлофикационни към Булгаргаз ЕАД, Мини- Марица Изток ЕАД и др.

През 2015 г. беше възложено на „Минпроект“ ЕАД извършването на анализ на минно – технологичното състояние на рудниците на Мини Марица Изток /ММИ/. В резултат на направения анализ е дадено заключение, че технологичното състояние на рудниците на ММИ е критично. Показателите характеризиращи един от основните принципи на минната технология – регулярно изземване на предвидените за находището обеми откривка за разкриване на въглищните запаси и поддържане на изискуемото количество подготвени запаси са нарушавани перманентно през последните години. Вследствие на посоченото значително изоставане на откривните работи през последните години се налага трайна тенденция за намаляване на стойностите на коефициентите на устойчивост на работните бордове в определени зони и в трите рудника, достигащи до 1,00, а в редица случаи и < 1,00. Това е предпоставка за завишаване на степента на риск от предизвикване на деформации и свлачищни процеси в работните бордове на рудниците, а от там за сигурността на доставките на въглища към консуматорите. Към края на 2016 г. ММИ са изпълнили заложените в краткосрочен план цели за откривка и добив (27 500 хил.т. въглища).

Продължава да е налице потенциален риск от забавяне на изпълнението на програмата за продължаване срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“:

Ядрената централа произвежда около 34 % от електроенергията за страната през годината. Планираните мерки по модернизацията на блоковете се изпълняват в срок и не се очаква прекратяване на договорните отношения с руските доставчици на свежо ядрено гориво. Мерките по програмата за продължаване срока на експлоатация на 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ са приключили, а тези за 6 блок са в процес на изпълнение. Срокът на експлоатация на 5-ти блок изтича през м. ноември 2017 г., но до тогава се очаква да бъде издадена нова лицензия за експлоатация за 10 годишен период. Срокът на експлоатация на 6-ти блок изтича през 2021 г., а лицензията за експлоатация на блока е до м. октомври 2019 г. и дотогава следва да бъдат изпълнени мерките по програмата за продължаване срока на експлоатация и подаване на документите за издаване на нова лицензия, поне 9 месеца преди изтичане на досегашната.

България е една от последните страни в ЕС, която все още не е либерализирала напълно електроенергийния си пазар. Това дава негативно отражение върху пазара на електроенергия и създава редица проблеми в т.ч. създава социално напрежение сред крайните потребители, индустриалните консуматори, производителите на електроенергия и останалите участници в процеса по производство, търговия и потребление.

Неблагоприятните климатични условия влияят негативно върху енергийната система, причинявайки аварии и щети, които често водят и до възникване на кризисни ситуации, особено в електропреносната и електроразпределителните мрежи. Натрупаният опит от последните години показа, че само превентивните мерки и оценката на риска в дългосрочен план гарантират сигурността на енергийната система на страната при подобни кризисни ситуации.

Енергийната политика на България е ориентирана към отчитане на промените, одобрени на европейско ниво и представляващи пакет от интегрирани мерки за създаване по същество на нова обща енергийна политика за Европа, насочена към преориентиране на икономиката към ефективно използване на енергия от нисковъглеродни източници. Значителен принос за енергийната независимост на страната има производството на електроенергия от ТЕЦ въз основа от добива на местни лигнитни въглища.

Изготвеният от Европейската комисия проект на Заключения  за най-добри налични техники (НДНТ) съдържа нови, по-строги стойности на емисионни нива за серен диоксид, азотни оксиди и живак, които се изпускат от големите горивни инсталации (ГГИ), изгарящи въглища. За България този въпрос е от изключителна социална и икономическа важност, тъй като проектът на Заключения не отчита в достатъчна степен качествата и спецификата на местните лигнитни въглища от Източно-Маришкия басейн. Използваните котли в електроцентралите, разположени в този басейн са проектирани и изградени за изгаряне само на местни лигнитни въглища и не могат за изгарят друг вид гориво, което е с по-добри качествени показатели. Поради невъзможността за замяна на изгаряното гориво, новите емисионни нива не могат да бъдат приложени към тези електроцентрали при жизнени икономически условия. В случай, че бъдат приети новите стойности на посочените емисионни нива и не се приложи дерогация по Директива 2010/75/ЕС към засегнатите централи, единствените възможни мерки, които в случая е възможно да бъдат предприети са значително намаляване на натоварването на засегнатите централи или дори спирането на някои от тях, което ще доведе до проблеми с енергийната сигурност на страната.

Един от основните и дългосрочни приоритети на ЕС е изменението на климата и свързаните с него проблеми. Системата на търговия с квоти за емисиите на парникови газове (ЕСТЕ), функционираща в рамките на ЕС от 2005 г. е основният инструмент на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове. Основната предпоставка за функционирането на тази система е глобалното въздействие на емисиите на парникови газове и принципа, че искания резултат ще бъде постигнат по разходоефективен начин.

България участва успешно в ЕСТЕ при което заедно с останалите държави-членки на Европейския съюз, ще изпълнява обща цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г., спрямо нивата от 1990 г. Въпреки че с Решения от 2012 и 2013 г. на Европейската комисия, се разреши на България да ползва правото на дерогация по член 10в, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО през третата фаза на ЕСТЕ за периода от 2013 до 2020 г., всички оператори на горивни инсталации, независимо от вида на горивата с които работят, трябва да закупуват на свободния пазар големи количества квоти на парникови газове. По този ред, средствата за тези квоти започват да стават основното перо от финансовите разходи на тези дружества след разходите за горива.