Дейности на чужди специални служби (хибридни войни и други посегателства срещу националната сигурност на Република България)

1.7. Дейности на чужди специални служби (хибридни войни и други посегателства срещу националната сигурност на Република България)

Поради членството си в ЕС и НАТО и геополитическото си положение България е обект на сериозен разузнавателен интерес от държави, които възприемат Съюза и Алианса като заплахи за собствената си сигурност. Наблюдава се активен стремеж за набиране на информация за развиващите се на наднационално ниво процеси. Особено внимание се обръща на събирането на сведения за национални проекти с енергийна насоченост и кризисни ситуации в страната.

През периода специалните служби на някои държави продължават активно да подпомагат традиционната асимилационна политика спрямо българските общности зад граница.

1.8. Състояние на отбраната

Българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Това се дължи на системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника.

Процентът на комплектованост с личен състав все още позволява изпълнението на задачи по планиране и провеждане на операции по трите мисии на българските въоръжени сили, но с някои ограничения. Заедно с ресурсните ограничения и остарялата техника дефицитът на кадри поставя формированията пред сериозни предизвикателства при тяхната подготовка, поддържането на бойна готовност и способности за изпълнение на по-сложни в технологично и тактическо отношение бойни задачи. Остава рискът от неефективно изпълнение на някои от основните задачи. Това се дължи основно на допълнителното натоварване на хората в отбраната по осигуряване на ежедневните и специфични дейности вследствие на нарастването на неокомплектоваността, текучеството на подготвени специалисти, както и поставянето на допълнителни задачи на въоръжените сили по охрана на границата и борбата с тероризма.

Въпреки усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав, проблемът с некомплекта от военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия продължава да се задълбочава, като вече достига 20% от щатния състав. Комплектуването на Въоръжените сили с резервисти продължава да се осъществява със затруднения, като към края на 2016 г. доброволният резерв е попълнен едва на една пета.

В сравнение с края на 2014 г., за две години некомплектът в Българската армия се е удвоил от 10% на 20%. По отношение на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната некомплектът достига 19%, като за 2014 г. той е бил 10%. По отношение на Министерство на отбраната, за две години некомплектът се е увеличил с 9%, съответно от 3% в края на 2014 г. на 12% в края на 2016 г. От видовете въоръжени сили най-тежко засегнати от недостиг на личен състав са Сухопътни войски, които дават най-големия принос към операции и мисии на НАТО и ЕС, както и в операции по охрана на границата, като те са попълнени с войници приблизително на 71%, а над 20% от местата за офицери остават вакантни.

Основните причини за големия некомплект от личен състав във въоръжените сили се дължат на: ниските размери на основните месечни възнаграждения, което прави военната професия не-конкурентноспособна на пазара на труда; липсата на финансови средства за обявяване на конкурси за вакантните длъжности; прекомерната регулация и сложните правила за кадрово развитие; честите промени в нормативната уредба през последните години, касаещи условията за пенсиониране и освобождаване от военна служба; демографските, здравните и образователните проблеми на обществото.

Отпуснатите финансови средства за персонал не позволяват да бъдат попълнени вакантните длъжности. Некомплектът при офицерския състав се отразява и на системата за командване и управление и е трудно решим във времето. Въпросът с мотивацията за военна служба и предприема-нето на неотложни мерки за преодоляване на некомплекта от личен състав в българските въоръжени сили стои все по-остро на дневен ред. Това изисква спешни и комплексни мерки, които ангажират не само Министерството на отбраната, но и държавата като цяло.

Водената целенасочена бойна подготовка и участието в различни съюзни съвместни учения и тренировки повишиха способностите и оперативната съвместимост на формированията и щабовете. Независимо от това, обаче, некомплектът от личен състав и голямото текучество на кадри затрудняват воденето на подготовката от формированията.

Въоръжените сили успешно изпълняват поставените им задачи в ръководени от НАТО, ЕС и ООН мисии и операции за гарантиране на международния мир и сигурност. Участието на български военнослужещи в тези мисии способстват за реализиране на интересите на страната в сферата на международната сигурност.

Недостатъчното ресурсно осигуряване продължи да поставя въоръжените сили в тежкото положение да изпълняват задачите си. България все още остава далеч от изпълнението на поетия на срещата на върха на НАТО ангажимент да отделя 2% от БВП за отбрана. През 2016 г. реалният общ размер на бюджетните разходи на Министерството на отбраната възлиза на 1 185 761 962 лв., в т.ч. 1 149 716 965 лв. отчетен разход в Министерство на отбраната и 36 044 997 лв. на държавните висши военни училища. Това представлява 1,28 % спрямо отчетения БВП за 2016 г. На Фиг. 1 е представено съотношението на бюджетните разходи за отбрана като процент от БВП на страната за 2010-2016 г.

Анализът показва, че разходите за отбрана спрямо 2015 г. намаляват като процентно съотношение – от 1,30% на 1,28% от БВП. Като реален паричен обем обаче, извършените разходи през 2016 г. са с 69 387 662 лв. повече от предходната година. Националният статистически институт отчете ръст в БВП на страната от 3,4%, което обяснява намаленото съотношение на разходите за отбрана като процент от БВП, независимо от тяхното реално нарастване в абсолютна стойност. Това нарастване обаче е незначително и не води до качествено подобрение на дефицита от необходими отбранителни способности в условията на променената стратегическа среда.

С предвижданите за 2017 г. допълнителни средства от централния бюджет могат да стартират само най-спешните проекти за модернизация. За тяхното пълно реализиране, обаче, е необходимо осигуряването на значителни допълнителни средства и през следващите години. Осигуряването на достатъчно и редовно финансиране е основен проблем за успешната реализация на приоритетните инвестиционни проекти. Това създава рискове за изпълнението на Програма 2020, План 2020 и пакета Цели на способности на НАТО 2013.

Очаква се всеки съюзник, включително и България, до края на 2017 г. да приеме Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП, който да покаже как ще бъде изпълнен поетия на срещата в Уелс ангажимент за нарастване на разходите за отбрана на 2% от БВП, като 20% от тези средства бъдат изразходвани за придобиване на ново въоръжение и техника и свързаните с това научни изследвания. Необходимо е Планът да представи ясно виждане как увеличението на бюджета за отбрана ще допринесе за изграждането и развитието на отбранителните способности.

Недостигът на финансови и материални средства през предходните години продължи да оказва акумулиращо негативно влияние върху изпълнението на пакета „Цели за способностите на НАТО 2013“. Критично е положението с онези от тях, които са с настъпил или наближаващ срок за готовност. В резултат на финансовия недостиг част от декларираните формирования са сертифицирани с редица ограничения или с натрупано изоставане в плановете, което води до неизпълнение в срок на поетите съюзни ангажименти. Изоставането в изпълнението на тези цели, както и закъснението в изграждането и подготовката на декларираните формирования продължава да поставя под въпрос доверието към страната ни като надежден съюзник.

В новите икономически реалности съвместното споделяне и използване на ресурси, съоръжения и техника придобива все по-важно значение. Участието в многонационални проекти по инициативите на НАТО „Интелигентна отбрана” и на ЕС „Обединяване и споделяне”, както и по Концепцията „Рамкова нация“, допринася за преодоляване недостига от способности и в подготовката на декларираните формирования.

Провеждането на съвместна мисия по охрана на въздушното пространство на страната със сили и средства на съюзни държави е необходимо решение, но то не снема отговорността от държавата да поддържа и развива самостоятелни способности на Военновъздушните сили за гарантиране на въздушния суверенитет. Нерешен проблем остава опасно малкият брой летателни часове на летателния състав, в сравнение с изискванията на съюзните стандарти, особено при летците, носещи бойно дежурство по мисията по охрана на въздушното пространство.

Използваемостта на въоръжените сили е основен индикатор за степента на изпълнение на поетите от страната ни ангажименти към колективната отбрана. По показателя възможност за участие в операции и мисии извън територията на страната през 2016 г., въпреки подобрените стойности в частта за Военновъздушните сили и Военноморските сили, страната ни покриваше изискванията на НАТО единствено в частта за Сухопътни войски. По другия основен показател, оценяващ възможностите за участие в продължителни операции, единствено Сухопътни войски покриваха изискванията. Финансовите ограничения са причината останалите два вида въоръжени сили да не поддържат способности за участие в продължителни операции.

Средствата за текуща издръжка осигуриха само най-важните потребности от доставки и услуги за ежедневната дейност на военните формирования, като в резултат на това военните формирования не успяваха да провеждат качествена подготовка.

Логистичната система на въоръжените сили, поради финансовите затруднения, не осигури в пълна степен провеждането на подготовката, поддържането и генерирането на способности за изпълнение на трите мисии на въоръжените сили. Логистичното осигуряване и поддръжка на мероприятията по подготовката и ежедневната дейност се извършваше в условията на недостиг на финансови и материални ресурси. Бяха положени усилия за поддържането в изправност на оръжието и техническите средства и осигуряване на личния състав с необходимите видове доволствия. Налице е сериозно забавяне на процеса на утилизацията на излишните боеприпаси, което води до рискове по тяхното съхранение, невъзможност за своевременно освобождаване на складови площи и акумулиране на допълнителни разходи на военните формирования по съхранението.

Големият брой недвижими имоти с отпаднала необходимост, собственост на Министерството на отбраната, продължава да генерира значителни разходи. За 2016 г., 15,2 млн. лв. от бюджета за отбрана е изразходвана за охраната им и за местни данъци и такси, вместо за развитие на отбранителни способности. Реализацията на имотите с отпаднала необходимост чрез продажба е все по-затруднена, особено за тези, намиращи се извън големите областни центрове и икономически оживените населени места. Броят на продадените имоти намалява с всяка изминала година. За решаването на този проблем са необходими съвместни мерки и инициативи, в т.ч. и законодателни, на ниво правителство и Народно събрание.

Продължилите опити в някои медии и социални мрежи за манипулиране на общественото мнение по въпроси на отбраната налагат необходимостта от усъвършенстване на способностите на институциите за ефективни публични стратегически комуникации в условията на максимална прозрачност и отчетност, както и от изграждане на по-ефективно междуинституционално взаимодействие.