Сигурност в отношенията човек природа

1.6.1 Противодействие на корупцията

Проявите на корупционни обвързаности в съдебната власт създават условия за компрометиране на предприеманите реформи и формират негативен имидж на страната във външнополитически план.

В доклада на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка (МСО) ясно се очертава перспективата за финализиране на механизма и го обвързва с изпълнението на конкретни препоръки по всеки от 6-те показателя за напредък и устойчивост на реформите във времето. Отчетени са реформите през изминалата година и волята на страната да работи за изпълнение на показателите за напредък. Равносметката от изминалите десет години показва, че поредните правителства и институциите на съдебната власт у нас са положили значителни усилия:

• 
  За първи път докладът предлага конкретни препоръки по всеки от показателите за напредък и тяхното изпълнение е обвързано с условното затваряне на съответния показател.
  
• 
  В този доклад за първи път по ясен и категоричен начин се казва, че изпълнението на препоръките на МСО не трябва да се обвързва с изпълнението на други политики, като усвояването на фондовете на ЕС и присъединяването към Шенгенското пространство.
  
• 
  Докладът отбелязва положителните тенденции, особено през последните две години.
  

От доклада не може да се заключи, че на този етап показателите са изпълнени в задоволителна степен. Могат обаче да се отбележат ограничен брой ключови препоръки, които да очертаят пътя към временното прекратяване на наблюдението по отделни показатели, а след това и към приключването на процеса на механизма.

Комисията счита, че целите на механизма могат да се постигнат чрез изпълнението на препоръките, съдържащи се в този доклад. Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да ги изпълни необратимо. Комисията приканва България да предприеме действия за изпълнението на препоръките, съдържащи се в доклада. Комисията ще оцени постигнатия напредък към края на 2017 година.

ЕК препоръча да се осигури прозрачен избор на бъдещия Висш съдебен съвет (ВСС). Препоръча също така да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящия избор от ВСС, респективно назначаване на с указ на президента на републиката нов председател на Върховния административен съд.

Препоръчва се да се подобрят практическото функциониране на Инспектората на ВСС (ИВСС) и последващите действия на ВСС в отговор на констатациите на инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от Съвета на Европа. Препоръчва се да се приемат изменения на НПК и НК за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.

Друга препоръка е да се публикува за обществено обсъждане доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да се предприемат. Следва да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на препоръките.

ЕК препоръчва да се намери решение на натовареността в съдилищата, разглеждащи най-голям брой дела въз основа на новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътната карта за реформа на съдебната карта, едновременно с развитието на електронното правосъдие. Препоръчва се да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане пред широката общественост на постигнатия напредък.

Следващата препоръка е да се приеме нова нормативна уредба за борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба. ЕК настоява да се създаде ефективен орган за борба с корупцията, както и да се промени Закона за администрацията с цел укрепване на инспекторати в държавната администрация.

Препоръчва се и предприемането на промени в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, които да дадат възможност на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да работи независимо и ефективно.

1.6.2. Вътрешен ред

Социалната маргинализация, бедността и изолацията на някои малцинствени общности ги правят уязвими за влиянието на радикални идеологии. Сред някои изолирани сегменти на мюсюлманската общност в страната протичат процеси, които са свързани с активиране на религиозността въз основа на радикални интерпретации на исляма.

В България крайнодесните, крайнолевите и анархистките организации са с ограничена членска маса и нямат значима обществена подкрепа. Въпреки че заплахата от дейността им за стабилността на България се оценява като ниска, при определени условия (усложняване на обстановката по линия на миграцията, възникване на конфликти на идеологическа, етническа, религиозна основа) съществува възможност да бъдат предприети крайни действия с потенциален риск за ескалация на общественото напрежение и застрашаване на социалния мир.

Престъпленията против митническия режим, данъчната, паричната и осигурителната система възпрепятстват устойчивото икономическо развитие на страната и нанасят значителни щети на републиканския бюджет, като оказват пряко въздействие върху стабилността на фискалната система. Значителният размер на щетите ограничава възможностите за подобряване благосъстоянието на населението и насочване на финансов ресурс към сфери на обществения живот.

Загубите от ДДС измами представляват сериозна заплаха за бюджета, тъй като този данък е с най-голям дял в данъчните приходи. Утвърждава се тенденцията за усложняване на механизма и схемите на този вид данъчни измами. По-често се забелязва участие в престъпните схеми на търговски дружества, регистрирани в ЕС или трети страни. В международен план се наблюдава увеличение на използваните „тристранни операции“ и ,,каруселни измами”. Престъпленията се извършват основно при операциите внос, износ на стоки, вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания, свързани с използването на занижени или завишени фактурни стойности, с цел неправомерно възстановяване и избягване плащане на ДДС.

Като форма на организирана престъпност, контрабандата на тютюн и тютюневи изделия, незаконно производство и разпространение на тютюневи изделия без платен акциз подкопава основните принципи на законовия ред и финансовата стабилност на страната. Пазарът на незаконни цигари е сред най-големите източници на приходи за организираната престъпност в България. С оглед географското си положение България се явява транзитна държава за контрабанда на цигари.

Най-значимият риск по отношение на престъпленията свързани с енергийни продукти, е свързан с пълното или частичното избягване установяването и плащането на акциз и/или ДДС.

Основните социално-икономически щети за обществото, произтичащи от инвестирането на капитали със съмнителен произход, са свързани с изкривяване на инвестиционните потоци, нелоялна конкуренция и повишаване на риска от „надуване на балони“ в отделни сектори, ценови деформации, изкривявания на потреблението в страната и повишено ниво на корупция. Основни източници на незаконно генериран финансов ресурс са трафикът и разпространението на наркотици, трафикът на хора, контрабандата, данъчните и митнически престъпления, незаконната лихварска дейност и др. Част от паричните средства идват в България от държави и територии с облекчени митнически режими, т. нар. офшорни зони.

При трафика на наркотични вещества България остава транзитна страна, като се пренасят почти всички традиционни наркотични вещества. През територията на страната се трафикира хероин от Афганистан до страни от Западна Европа, а в обратна посока до Близкия изток – синтетични наркотици. Разпространението на наркотици в страната е под влияние на тенденциите на европейския наркопазар. За България са валидни общо установените глобални тенденции към по-широка употреба на канабисови производни и синтетични наркотици за сметка на по-лимитираната на хероин и кокаин. Вътрешният наркопазар е сравнително свит, спрямо този на повечето европейски страни, но се характеризира с динамичност по отношение навлизането и разпространението на нови видове психоактивни субстанции и висока адаптивност на организираните престъпни групи.

Страната ни продължава да бъде предимно държава на произход и частично-транзитна страна за трафика на хора. Трафикът с цел сексуална експлоатация остава най-широко разпространената форма, следвана от трафика с цел трудова експлоатация и останалите форми на експлоатация.

Устойчиви са темповете за увеличаване броя на лицата, свързани с фалшифициране на електронни платежни инструменти. Наблюдава се широка употреба на различни видове скимиращи устройствата. Продължава устойчивата тенденция в България да се произвеждат предимно неистински банкноти в евро.

Запазва се тенденцията за повишено търсене на български неистински официални документи с цел фалшификатите да се използват за целите на незаконната миграция.

Социалните и икономически проблеми, свързани с икономическото развитие, устойчиво ниските доходи в отделни части на страната, миграцията на населението към столицата и другите големи градове, имат определящо влияние върху динамиката на битовата престъпност. В някои малки населени места и обезлюдяващи райони съществуват зони с повишен риск за имуществото и живота на гражданите. Кражбите, грабежите и противозаконните отнемания на автомобили оказват най-съществено влияние върху чувството за сигурност на гражданите.

Общата престъпност намалява, като се увеличава разкриваемостта. През 2016 г. са регистрирани 103 773 престъпления, което е намаление с около 7,4% спрямо 2015 г. През годината са разкрити 49 460 (47,7%) от регистрираните престъпления, като нивото на разкриваемост се е увеличило с 8,8 пункта спрямо 2015 г.

Концентрация на престъпленията по територия показва, че през 2016 г. най-много престъпни деяния са регистрирани в София-град – 24 665 (23,6% от общия брой на регистрираните престъпления) и областите: Бургас - 8499 (8,1%), Варна - 7664 (7,3%), Пловдив - 7235 (6,9%) и Стара Загора - 4688 (4,5%). Най-малко престъпления са регистрирани в следните области: Смолян - 720 (0,7% от общия брой), Кърджали - 1078 (1%), Силистра - 1130 (1,1%), Търговище - 1181 (1,1%) и Разград - 1349 (1,3%).

В 23 области на страната има намаление на престъпленията в сравнение с 2015 г., като най-значително е в област Кюстендил (14,2%), Враца (13,3%), Монтана (12,9%), Русе (12,7%) и София (12,4%). В столицата е отчетен спад от 10%. Най-голямо увеличение на престъпността в сравнение с 2015 г. е отчетено в областите Кърджали (11,1%), Ловеч (6,5%) и Ямбол (5,2%).

В структурно отношение регистрираната престъпност не търпи съществени промени. В общата картина продължават да доминират престъпленията против собствеността, които съставляват 51% от общия брой престъпления, при 56,7% относителен дял за предходната година. Престъпленията против собствеността имат най-голямо влияние върху общото намаление на конвенционалната престъпност. Спрямо 2015 г. при тях отчетеното намаление е с 14,7%, като кражбите намаляват с 14,8%, а грабежите с 14,4%. При въоръжените грабежи отчетеното намаление е с 61,9%.

Променена е дългогодишната негативна тенденция при посегателства спрямо моторни превозни средства (МПС) – регистрираните престъпления от такъв характер са 3210 или е налице намаление с 20,2% спрямо 2015 г. Разкрити са 369 от случаите или 11,5% спрямо 8,5% за 2015 г.

Съществен проблем остават телефонните измами, въпреки че регистрираните престъпления през 2016 г. са 765, което е намаление с 20,2% спрямо 2015 г.

1.6.3. Природни бедствия, промишлени аварии и пътно-транспортни произшествия

При опасност от бедствия или при възникнали бедствени ситуации в страната, през изтеклата година са извършени 26 реални задействания на групи чрез Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт при бедствия.

В операциите по спасяване на пострадали и застрашени хора в районите с възникнали бедствия и извънредни ситуации през годината, освен МВР се включиха и сили на МО, като за целта от Българската армия са искани 16 пъти хеликоптери и 23 пъти модулни формирования.

През годината от оперативните звена на Главна дирекция „Пожарната безопасност и защита на населението” – МВР са получени 51 682 сигнала за произшествия, при които са регистрирани 37 362 пожара и 14 320 спасителни дейности и помощни операции. При пожарите са загинали 129 граждани. Наблюдава се положителна тенденция за намаляване броя на лъжливите сигнали, като през 2016 г. те са спаднали с 267 в сравнение с 2015 г.

През 2012 – 2013 г. е извършена предварителна оценка на риска от наводнения (ПОРН) за всеки район на басейново управление, като на базата на тази оценка са определени 116 района със значителен потенциален риск от наводнения, които включват териториите на 49% от общините в страната. Към декември 2016 г. са изготвени картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения и за четирите района за басейново управление.

Увеличаването на рисковете и заплахите, големите щети и тежките икономически последици, причинени от различни природни бедствия и промишлени аварии през последните години, изискват нов системен подход и политика към подобряване на защитата на населението и критичните инфраструктури на всички нива с акцент върху превенцията. В следствие на възникналите през последните години аварии и инциденти в предприятия, осъществяващи дейности с взривни вещества и боеприпаси, бяха предприети редица нормативни промени с оглед засилване на контрола и подобряване координацията между различните компетентни органи, осъществяващи превантивен и последващ контрол, в т.ч. върху изграждането и експлоатацията на предприятия и съоръжения, осъществяващи дейности с големи количества опасни вещества, пораждащи опасности от големи аварии и инциденти. На територията на страната, към 31.12.2016 г. са идентифицирани 85 предприятия с висок рисков потенциал и 106 предприятия с нисък рисков потенциал за възникване на голяма авария с опасни вещества (т. нар. Севезо обекти). Обектите са класифицирани, съгласно изискванията на глава седма, раздел I от ЗООС, с който е транспонирана Директива 2012/18/ЕС.

С приетите през 2015 г. изменения и допълнения на ЗООС и ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, с които се транспонира Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (Севезо III), се въвежда по-систематичен подход за планиране и провеждане на контролната дейност с цел засилване нивото на защита, особено по отношение на предотвратяването на големи аварии в такива предприятия и съоръжения. Осигурява се по-широк достъп до информация за обществеността относно тези предприятия и съоръжения и за наличните опасни вещества на тяхната територия, чрез въвеждане на нови разпоредби в Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях. С направените промени се осигурява необходимата информация за опасните вещества, идентифицираните рискове и разработените от операторите мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях чрез съвместяване и координиране на процедурите за контрол на големи аварии с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и издаване на комплексни разрешителни. С промените в ЗУТ се цели подобряване на устройственото планиране и достъпа на гражданите до консултации по проекти, свързани с изграждане на нови предприятия с потенциал за възникване на голяма авария.

В резултат от пътно-транспортно произшествие с дерайлирал влак, превозващ опасни вещества и последвалия взрив и изтичане на опасни химикали на 10 декември 2016 г. на територията на община Хитрино възникна бедствие при което загинаха 7 и пострадаха 29 души, а нанесените материални щети са в особено големи размери. Разрушени са жилищни и обществени постройки, между които сгради на общината и полицейския участък, банка и частни домове. За ограничаване на щетите и овладяване на инцидента през м. декември с големи материални щети, множество ранени и жертви в с. Хитрино, област Шумен, със заповед на министър-председателя се въведе в действие Националният план за защита при бедствия. Създаде се Национален щаб за управление на силите и средствата и се проведе успешна операция по преодоляване на последствията.

По отношение на риска от ядрена или радиационна авария. Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е направила през 2016 г. „Анализ на риска от ядрена или радиационна авария“, на базата на който се актуализира част II от „Националния план за защита при бедствия - Външен авариен план на АЕЦ „Козлодуй“. АЯР е разработила и разполага с база данни на обектите, използващи ядрена енергия и източници на йонизиращи лъчения. Съоръженията, обектите и дейностите са класифицирани в пет рискови категории. За всеки обект са изготвени вътрешни аварийни планове, а за обектит7е, които могат да доведат до необходимост от прилагане на защитни мерки за населението са разработени и външни аварийни планове, съгласно изискванията на Закона за безопасното използване на ядрената енергия .

При пътнотранспортния травматизъм през последните три години се наблюдават неблагоприятни тенденции за увеличаване броя на тежките ПТП и пострадалите при тях участници в движението по пътищата. По отношение на относителния показател „загинали при ПТП на милион жители” през 2016 г. Република България заема челно място спрямо страните от Европейския съюз, с 99 загинали на 1 млн. жители при брой на населението 7 153 784 към 2015 г.

През 2016 г. са настъпили 7404 тежки ПТП, при които са загинали 708 и са ранени 9374 лица, от които 6871 леко и 2503 тежко ранени. Спрямо 2015 г. се констатира нарастване на ПТП и ранените при тях участници в движението по пътищата, докато при загиналите не се наблюдава изменение. Увеличението при ПТП е със 179 броя или с 2,4%, а ранените са с 403 броя повече или с 4,3%.

От нарушенията, допуснати от водачите, несъобразената и превишена скорост остават основен и най-значим фактор, влияещ върху безопасността на движението по пътищата. Настъпилите по тази причина пътнотранспортни произшествия и пострадали при тях участници в движението по пътищата съставляват 34,8% от всички ПТП, 47% от общия брой загинали и 36,4% от всички ранени.

През 2016 г. чувствително нараства броят на установените нарушения на ЗДвП и на съставените актове, фишове и електронни фишове спрямо предходната година, като най-съществено увеличение сe наблюдава при установените нарушения за превишена скорост – с над 70%.

Предприети са мерки за подобряване безопасността на движение от организационен, технически и нормативен характер. Разширен е кръгът на полицейските органи с правомощия по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в малките населени места. Полицейските наряди, работещи по контрол на пътното движение са технически обезпечени с работни станции за отдалечен достъп.