РАЗДЕЛ 1. ОЦЕНКА НА РИСКОВЕТЕ, ОПАСНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1.1.2. Икономическа сигурност

• 
  Икономиката на България отчита положителен ръст. През четвъртото тримесечие на 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.4% спрямо същия период на предходната година. Основни двигатели на този ръст са крайното потребление и нетния износ. Потреблението през четвъртото тримесечие на 2016 г. се повиши с 0.8%, а темпа на растеж на износа достигна 6.8% спрямо съответното тримесечие на предходната година. Нарастването на потреблението бе подкрепено от благоприятните развития на пазара на труда и повишаването на потребителското доверие. През 2016 г. БВП възлиза на 92 635 млн. лева по текущи цени.
  
• 
  Брутната добавена стойност (БДС) възлиза на 79 937 млн. лв., като реалният стойностен обем е с 2.9% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2015 г. През 2016 г. индустриалният сектор създава 28.0% от добавената стойност в икономиката, което е с 0.1 процентни пункта повече в сравнение с 2015 г. Секторът на услугите създава 67.6%, а аграрният сектор – 4.4% от добавената стойност.
  
• 
  През 2016 г. продължава да се отчита дефлация. Средногодишната инфлация бе  1.3%, кaто отрицателният темп на инфлация се забави до -0.5% през декември. С най-голям принос за запазване на дефлацията в страната през по-голямата част от годината бе спадът в цените на горивата, които следваха динамиката на международните цени на суровия петрол. Средното поевтиняване на нефта за 2016 г. възлезе на 12.9% в левово изражение, а това на транспортните горива на вътрешния пазар – на 11.3%. Стоките и услугите с регулирани цени имаха слаб положителен принос за средногодишното изменение на потребителските цени, като отчетоха минимално повишение средно с 0.1%. Най-голям спад отново бе регистриран при цените на централно газоснабдяване и топлоенергия, съответно с -23.4% и -12.6%, докато винетките поскъпнаха с 47.4%.
  
• 
  Частните инвестиции в икономиката отбелязаха растеж за пръв път от 2012 г. насам като това бе съпроводено с подобряване на общия бизнес климат в страната и намаление на броя на предприемачите в основните икономически сектори, които посочват несигурната икономическа среда като фактор, който възпрепятства дейността им. . В същото време бе отчетен спад на правителствените инвестиции. През 2016 г., преките чуждестранни инвестиции в България достигнаха 1.1 млрд. евро или 2.4% от БВП и, въпреки че са на нива съществено по-ниски в сравнение с периода преди 2009 г., съотношението спрямо БВП е съизмеримо с дела в останалите нови страни членки на ЕС.
  
• 
  Икономическата обстановка през 2016 г. доведе до понижаване на безработицата в сравнение с предходните години. Броят на заетите продължи след-кризисното си възстановяване и се увеличи с 0.5% спрямо 2015 г., подкрепен от разкриването на работни места в услугите и промишлеността. Коефициентът на безработица се понижи за трета поредна година и достигна средна стойност от 7.6% за 2016 г. Под влияние на демографските тенденции в страната предлагането на труд също намаля и участието на населението в работната сила отбеляза спад спрямо предходната година за първи път от 2012 г. насам. Проведената през 2016 г. пенсионна реформа има за цел да задържа хората в трудоспособна възраст по-дълго на пазара на труда и по данни на НОИ броят на лицата с новоотпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст отбеляза намаление от 4% спрямо 2015 г.
  

• 
  В края на 2016 г. промишленото производство достигна 124.2% от това през 2010 г., а оборотът на предприятията от промишлеността отчете 139.4% при база 2010 г.
  
• 
  През 2016 г. балансът по текущата сметка на страната възлезе на 2 млрд. евро или 4.2% от БВП.
  

През август 2014 г. Руската федерация въведе забрана за внос на определени продукти от страни членки на Европейския съюз. Ефектът от това ограничение върху икономиката и външната търговия на България е минимален поради малкия дял на Руската федерация в общия износ на страната. Въпреки това, поради ограничението наред с понижението на международните цени, обезценката на рублата и свиването на вноса в Русия в периода 2014-2016, бе отчетено понижение на износа както като абсолютна стойност, така и в отношение към общия износ на България – през 2016 г. делът бе 1.5%, при 1.7% през 2015 г., 2.4% през 2014 г. и 2.6% през 2013 г. Спадът се дължи както на забраната за износ на месо, риба и някои плодове и зеленчуци, така и на по-съществено понижение в други стокови групи.

През юни 2016 г. след проведен референдум в Обединеното кралство (ОК) бе взето решение страната да излезе от Европейския съюз. Процедурата по т.нар. Brexit бе формално задействана през март 2017 г. и се очаква да продължи поне до март 2019 г. Към момента все още не са ясни условията, при които ще се осъществи излизането, формата на бъдещите отношения между ЕС и ОК, както и евентуалното преразпределение на ангажиментите на държавите членки към бюджета на ЕС след излизането на ОК. Предварителните анализи показват, че преките ефекти от Brexit върху външната търговия, преките чуждестранни инвестици и като цяло икономическия растеж в България би трябвало да са минимални. Същевременно излизането от ЕС на втората по размер на БВП икономика ще повлияе и върху останалите държави членки. Възможно е понижение на инвестиционната активност и засягане на външната търговия на отделни държави, тъй като ОК е водещ търговски партньор на Германия, Италия, Франция, Нидерландия и др. По-слаб растеж в ЕС като цяло и по-слабо търсене от основни търговски партньори би означавало ограничаване на износа на България към тези държави и отрицателен индиректни ефект върху икономиката на страната.

През 2015 г. приключи изплащането на средства по програми на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г. Това бе съпроводено със значително усвояване на европейски средства и нарастване на капиталовите разходи на правителството. През 2016 г. се получи базов ефект, а поради факта, че преобладаващата част от проектите от втория програмен период бяха в начална фаза, бе отчетен спад в публичните инвестиции. За програмен период 2007-2013 година продължава тенденцията значителна част (повече от три четвърти или 78%) от докладваните нередности по Структурните и Кохезионния фондове да са свързани с нарушения при проведените процедури за възлагане на обществени поръчки. Отново най-съществените нарушения са дискриминационните критерии при избор на изпълнител, необоснованото отстраняване на участник, ограничителните условия по отношение на икономическите и финансовите възможности на кандидатите, спечелилият кандидат не отговаря на предварително обявените условия на възложителя; недостатъчни мерки за публичност и прозрачност; разделяне на дейности, които имат идентичен предмет с цел заобикаляне на закона и др. Докладвани са и нарушения свързани с недопустими разходи, неизпълнение на договорни задължения и др.

По отношение на Земеделските фондове за програмен период 2007-2013 година най-голям е делът на докладваните нередности, касаещи неизпълнение на договорни задължения, неподаване на заявки за плащане, неотговаряне на задължителни стандарти, изкуствено създадени условия, опити за измама и др.

През 2016 година за първи път са докладвани нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г. Отново преобладават нарушения на проведени процедури за възлагане на обществени поръчки. Докладвани са и нарушения свързани с подаване на неверни сведения при кандидатстване, извършване на опити за документна измама, неизпълнение на договорни задължения, опити за двойно финансиране на дейности по различни проекти и др.

Отрицателно влияние върху сигурността на стратегическите обекти и дейности продължават да оказват липсата на адекватно финансиране, непрозрачните и непоследователни реформи (вкл. промени в нормативната уредба) и периодично ескалиращото обществено недоволство в отделни икономически сектори. В някои от тях (напр. транспорт, подземни богатства) негативно влияние оказва големият дял на „сивата” икономика.

1.1.3. Земеделие и гори

През 2016 г. аграрният отрасъл показва стабилно развитие въпреки наслагването на редица неблагоприятни икономически, природни и политически фактори – влошена конюнктура на световните пазари на селскостопанска продукция, неподходящи за някои култури климатични условия, срив на млечния сектор на европейско и национално ниво в резултат от отпадането на квотната система, наложената от Русия забрана за внос на определени продукти и др.

По данни на Националния статистически институт, създадената през 2016 г. от отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ Брутна добавена стойност (БДС) е 3 519 млн. лв. по текущи цени, което е с 3,9% по-малко спрямо 2015 г., основно поради понижаване на изкупните цени на някой основни земеделски продукти през годината. Физическият обем на БДС обаче нараства с 4,3% на годишна база.

През 2016 г. е налице съществено увеличение на производството на зърнени и маслодайни култури в страната.

Произведените през годината количества зърно от основните култури – пшеница 5 640 хил.т.; царевица 2 225 х. т.; м.слънчоглед 1 701 х.т.; ечемик 727 х. т.; рапица 597 х. т., задоволяват напълно нуждите на страната за човешка консумация, фураж и индустриална употреба и осигуряват добър експортен потенциал.

Реколтата от пшеница е рекордна за последните години, което представлява ръст от 12,6%, в сравнение с предходната година. Нараснали са площите, заети със зеленчуци и трайни насаждения – съответно с 26,1% и 5,6%. Увеличава се общият брой животни при основните категории, най-съществено при биволите – с 13,2%, свинете – с 2,7%, овцете – с 2,1% и говедата – с 1,4%.

Ръстът на физическия обем на произведената селскостопанска продукция заедно със съществуващите възможности за доставка на хранителни продукти от държави-членки на ЕС или трети страни, в условията на либерализиран пазар, създават предпоставки за намаляване на рисковете, свързани с гарантиране на продоволствената сигурност на страната.

На територията на страната през 2016 г. имаше 3 631 бр. действащи обекта за съхранение на зърно, с общ капацитет 14 278 492 тона върху които е осъществяван превантивен контрол за недопускане влошаване на качеството на съхраняваното зърно и коректното деклариране на наличните запаси. По време на проверките не са констатирани повреди и влошаване на състоянието на съхраняваното зърно, причинени от природни бедствия и аварии.

Програмата за развитие на селските райони /ПРСР 2014-2020г./ е насочена към повишаване на конкурентоспосбността на земеделието, горите и преработвателната промишленост, изграждане на местен капацитет и партньорства, разнообразяване на икономиката и подобряване качеството на живот в селските райони и опазване на биологичното разнообразие. ПРСР /2014-2020г./ е официално одобрена от Европейската комисия /ЕК/ с Решение С/2015/3480 от 26.05.2015г. Общият бюджет на ПРСР 2014-2020 г. е в размер на 2 917 848 203 евро, в т.ч. принос от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 2 366 716 966 евро и национално съфинансиране в размер на 551 131 237 евро. През 2016 г. по ПРСР са изплатени 364 777 194 евро.

Министерството на земеделието и храните е предприело необходимите действия за възпрепятстване неправомерното получаване субсидии от европейските фондове чрез различни механизми за заобикаляне на законовите разпоредби, като в закона за собствеността и ползването на земеделските земи е заложено задължително условие земеделските производители, който получават средства по Схемата за единно плащане на площ да регистрират ежегодно правното основание за ползваните имоти в областните дирекции „Земеделие”. По този начин се цели намаляване на злоупотреби от неправомерно ползване на земи и пресичане на възможността за неправомерно източване на европейски фондове, както и да се гарантират правата на собствениците на земеделски земи с цел коректно заплащане на стойността на ползваните „бели” петна и полагаемите им се рентни плащания.

През последните години щетите от горските пожари в световен мащаб достигнаха нива, над които настъпва сериозно увреждане на екосистемите, нарушава се тяхната устойчивост, настъпва деградация на земите. Пожарите в горските територии са изключително опасни, защото нерядко оказват по-силно влияние на разпространението и миграцията на дървесните видове, изпреварвайки непосредственото въздействие на климатичните промени върху растителността.

Анализът на пожарната ситуация в горите на България за последните 30 години също показва рязко нарастване на броя на пожарите и размера на опожарените площи след 1989 г. Пожарната активност има ярко изразена цикличност с максимум през 7 г., но тя най-вероятно има случаен характер и в бъдеще следва да се очакват различни промени в продължителността на отделните цикли. Пиковите в пожарно отношение години – 1993, 2000 и 2007 – без съмнение са резултат на конкретни климатични условия и неблагоприятно съчетание на природни и антропогенни фактори, които са свързани с причините за пожарите и източниците за тяхното възникване. Общата тенденция за увеличаване на броя, честотата и интензивността на горските пожари е особено силно изразена в периода от 1999 до 2001 г., както и през 2007 година, когато е и най-големият брой на регистрирани пожари. В тези години по степен на пожарен риск страната ни е на едно ниво с традиционно високо-рисковите страни от Средиземноморието.

През 2016 г. се повиши рискът от възникване на горски пожари при почистването на земеделски земи. За цялата година съ възникнали повече от 580 пожара, като само през месеците август и септември имаше 144 горски пожара, някои от които големи по мащаб и с бедствен характер. Най-силно са засегнати областите Хасково, Стара Загора, Бургас, София област и Пловдив. Засегнати са 63 000 дка, като са унищожени 25 081 дка иглолистни, широколистни и смесени гори.

Съществен проблем при опазването на горските територии в страната са незаконните практики при добива и транспортирането на дървесина. Статистическите данни в периода 2005-2016 г. показват устойчивост в броя на установените нарушения и в тяхната интензивност.

Запазват се и регионите с висока концентрация на извършени незаконни действия в горските територии. Основните констатирани нарушения продължават да са свързани със сеч на немаркирани дървета, транспортиране на дървесина без положена контролна горска марка и непридружена с превозен билет, както и съхранение и преработка на дървесина с незаконен произход.

Изострената епизоотична обстановка през периода нанесе значителни преки и косвени щети на животновъдите. Рискове за екологичната сигурност и здравето на населението създава контрабандата и използването на неразрешени препарати за растителна защита.