Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България

1.2. Външна среда за сигурност

Бежанският и миграционният натиск върху Европа постави на сериозно изпитание принципа на европейската солидарност функционирането на Дъблинската система за отговорността за предоставяне на убежище, Шенгенската система за граничен и визов контрол, а в някои държави и икономическите способности за отговор на хуманитарни кризи. Загриженост през периода предизвикаха опасенията Република Турция да не изпълни поетите отговорности по споразумението с ЕС за бежанците.

В условията на нараснал риск от негативни трансформации в ЕС, разграничаване на централна и периферна зона на интеграция, както и създаване на разнопосочни национални политики по основни въпроси на съюзната политика, развитието на проблема в регионален аспект придоби критични измерения за националната ни сигурност. Безпрецедентният миграционен поток в резултат на разпадащата се държавност в региона на Близкия Изток и Северна Африка и невъзможността на правителствата да осъществяват ефективен контрол върху своята територия беше до голяма степен овладян по отношение на Егейско море със затварянето на т.нар. Западно-Балкански маршрут. За тази цел допринесе Споразумението ЕС-Турция от март 2016 г., чийто ефект започна да се допълва и от действието на изготвената Рамка за партньорство на ЕС с пет приоритетни държави от Африка, адресираща първопричините за миграцията в дългосрочен план. За справяне с мигрантския натиск допринесоха и действията на НАТО в Егейско море в подкрепа на международните усилия. Ефективното разграничение между бежанци и икономически мигранти остава едно от предизвикателствата в тази връзка. Докато бежанците от конфликтните региони бягат от ужасите на войната, то при икономическите мигранти от Африка и Азия проблемът е бедността, която е постоянен, а не цикличен проблем. Увеличаването на натиска върху социалните системи на приемащите и на транзитните държави и особено случаите на престъпления и нарушения на обществения ред, поддържат тенденцията за ситуационно активизиране на националистически настроения и евроскептицизъм в Европа. Процесът е с реален потенциал за разрастване и задълбочаване на рисковите проявления.

Най-същественият риск за общоевропейската сигурност е възможността за инфилтрация на екстремистки клетки, за което свидетелстват атентатите във Франция, Германия, Белгия и други европейски държави през 2016 г. Поредицата от терористични актове през последните две години поставиха изключително остро въпроса за сигурността в Европа, като предизвикаха всеобхватен дебат по мерките за сигурност и поставиха под изпитание традиционни европейски ценности като толерантността, свободата на движение, интеграционните механизми и баланса между мултикултурализма и сигурността.

В контекста на променящата се глобална среда международният тероризъм остана сред фундаменталните рискови фактори. Интензивният натиск върху т.нар. Ислямска държава в Сирия и Ирак провокира засилването на действията на групировката срещу държавите от международната коалиция. Независимо от това, че липсват основания страната ни да се счита за първостепенна цел, вероятносттаза посегателства срещу обекти и граждани на наша територия и зад граница продължава да бъде актуална.

Независимо от ниската вероятност от възникване на конвенционален военен конфликт в Югоизточна Европа, напрежението в региона се запази, основно поради политическата нестабилност, задълбочаващото се междуетническо противопоставяне и сериозните социално-икономически проблеми в някои от държавите. Въпреки че усилията за интеграция в ЕС и НАТО все още стимулират урегулирането на спорните въпроси да се извършва посредством междудържавния диалог, евроскептицизмът нараства, а засилената националистическа риторика и прокламираните реваншистки идеи създават предпоставки за влошаване на регионалните отношения и за възраждане на екстремистки формации.

Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности. Към това се добавят и продължаващите конфликти в периферията на европейския континент и в съседните региони, които се превръщат в източници на трайна нестабилност и несигурност.

Интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров, продължаващите действия за неговото интегриране в икономиката, социалния и политически живот на Русия, както и разширеният излаз на тази страна до акваторията на Черно море, вкл. до енергийните залежи в него, продължи да води до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион. Липсата на напредък в уреждането на „замразените“ конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия и в изпълнението на Минските споразумения по Източна Украйна също така допринасят за запазване не високите нива на конфликтния потенциал в региона.

Влошаването на отношенията на Руската федерация с НАТО и ЕС поставя пред сериозни изпитания изградената Европейска архитектура за сигурност. Неизпълнението и избирателното прилагане от Русия на фундаментални международни договори в областта на контрола на конвенционалните оръжия, незачитането на териториалната цялост на независими държави, информационната война и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността в Европа. За задълбочаване на кризата в отношенията спомагат интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои случаи като равноправно и взаимно изгодно сътрудничество и дори като помощ за защита на националната идентичност и суверенитет.

Тенденциите в развитието на международната среда очертават преобладаващо хибриден характер на бъдещите рискове и заплахи за страната ни. Предизвикателствата, породени от хибридните заплахи продължиха да оказват влияние върху вътрешнополитическата обстановка в отделни държави не само в Европа, но и отвъд Атлантическия океан. Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.

Разнородните и специфичните рискове и заплахи за сигурността в Централна и Източна Азия – макар и косвено, оказваха въздействие върху средата на сигурност в близост до границите ни. Рисковете за стабилността в Централна Азия остават високи, особено поради терористичната активност в Афганистан и териториално разширяващата се мрежа от радикализирани лица и екстремистки организации, присъединяващи се към структурите на т.нар. Ислямска държава.

Ситуацията в страните от Близкия изток и Северна Африка запази преобладаващо кризисния си характер, формиран най-вече от развитието на конфликтите в Сирия, Ирак, Йемен и Либия.

Риск за националната сигурност през 2016 г. представляваха и продължаващите и нововъзникващи претенции на съседни държави за наличие на несъществуващи в Република България малцинства, което противоречи на установените международни норми, както и вреди на националните интереси на страната ни. В същото време, се констатира засилване на процеса на асимилация и изолация на българските общности в региона, както и нарушаване на основни права на българите, останали извън пределите на страната ни по силата на мирните договори след Първата и Втората световни войни.

Продължават да са актуални и рисковете, свързани с разпространението на технологии за създаване на оръжия за масово унищожение и компоненти за тях, включително и интересът за придобиването им от отделни държави, недържавни субекти, както и терористи и терористични организации.

Започналият процес на оттегляне на Великобритания от ЕС, чието начало беше поставено с референдум на 23 юни 2016 г., създава атмосфера на несигурност в краткосрочен и средносрочен план. Основните рискове произтичат от неясната перспектива за продължителността на процеса на оттегляне и с неизвестностите за бъдещите отношения на Великобритания с ЕС. Съществува несигурност относно запазването и защитата на правата на българските граждани, дългосрочно или постоянно пребиваващи във Великобритания, както и относно условията за бизнеса. Оттеглянето на Великобритания от ЕС има потенциал да трансформира не само двустранните отношения, но и да даде начало на промени във функционирането на ЕС.

Дебатът за бъдещето на ЕС, започнал през есента на 2016 г., цели да подобри функционирането на Съюза на базата на съществуващите Договори с цел по-ефективен отговор на съвременните предизвикателства и на очакванията на гражданите. Процесът на реформа на ЕС отправя сериозно предизвикателство към запазване на ефективността на българското участие във взимането на решения на европейско ниво. Страната ни има интерес от запазване и разширяване на ползите от членството си в Съюза във всички аспекти.

През юни 2016 г. ЕС прие своята Глобална стратегия в областта на сигурността и отбраната, а нейното прилагане започна още през есента на същата година. Съществен напредък има в областта на отбраната и защитата на външните граници на ЕС. По време на заседанията на Европейския съвет бяха приети конкретни решения и мобилизирани съответни средства за изпълнение.

През 2016 г. не са получавани конкретни и достоверни данни за отправени заплахи или за подготвяно терористично нападение у нас или срещу български граждани и интереси зад граница, както и за изграждане на терористични структури на наша територия. Независимо от това намиращите се у нас обекти на други държави и български граждани и обекти в чужбина продължават да са сред възможните цели на терористична атака. Допълнителен фактор е повишеният миграционен натиск и възможностите в потока да се инфилтрират членове на терористични структури. С оглед на това и във връзка с осъществените терористични атаки в Германия, Турция и Швейцария, на 20.12.2016 г. по предложение на ДАНС Консултативната група по противодействие на тероризма към Съвета по сигурността към Министерския съвет³ разпореди повишаване на степента на готовност за реагиране за компетентните български институции.

Запазва се хипотетичният риск от индивидуални действия на саморадикализирали се лица. При извършваните в чужбина терористични актове могат да бъдат засегнати животът и здравето на намиращите се там по различни поводи български граждани.

През 2016 г. се разрасна и активизира дейността на трансграничната организирана престъпност, свързана с каналите за нелегално прехвърляне на бежанци и мигранти, изготвянето и разпространението на фалшиви документи за самоличност, контрабандата на наркотици, стоки и др.

Нестабилната политическа обстановка в съседните региони генерира икономически рискове, свързани с нарушаването на традиционни търговски връзки, както и със забавяне развитието на транспортната, енергийната и комуникационна инфраструктура.