Докладът е изготвен от Джули Абърг Робинсън Консултант на имс март 2003 г


Роли и отношения между съветниците и администраторите



страница4/8
Дата28.10.2018
Размер0.62 Mb.
#103664
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

2.2. Роли и отношения между съветниците и администраторите


Силните и продуктивни отношения между съветниците и администраторите са от жизнено значение за доброто функциониране на местната власт. Отношенията са взаимообвързани и взаимно зависими; въпреки ясните разграничения на ролите често има и застъпване в тях. Най-добрите отношения са отношенията на сътрудничество и уважение към ролята на другата страна. В този раздел разглеждаме динамиката на отношенията между съвета и назначените ръководители на града.

Роля и отговорности на съветниците

Общинските съветници в САЩ са едновременно граждански представители и законодатели, които идват в тази обществена служба от множество сфери на живота. Основополагащата идея в демократичната система на САЩ е, че съветниците представляват гражданите и говорят от тяхно име и в интерес на общността.


Общинските съветници отговарят за формулирането на целите и политиките, които отразяват предпочитанията на общността. Съществува много литература в САЩ за задълженията на общинския съветник. Със сигурност винаги съществуват конкуриращи се приоритети и балансирането на многото задължения и перспективи на конкуриращите се интереси изисква силно чувство за принципност, честност и преценка. Но за да се разбере по-добре работата на общинския съветник, доста поучително би било да се познава работата на д-р Джеймс Свара от Щатския университет на Северна Каролина, който наскоро проведе проучване от името на Националната лига на общините върху ролята на общинските съветници в общини с различна големина в САЩ. Доктор Свара е интервюирал стотици общински служители и макар че неговата работа все още не е публикувана, той представи началните резултати на Конференцията на Националната винаги лига на общините през март 2003 г. във Вашингтон. Свара прави предположение, че американските общински съветници прекарват по-голяма част от времето си в балансиране на две важни и първостепенни роли, които включват представителство и ръководство. Той обяснява тези роли по като:


  1. представителство” на по-непосредствените интереси на гражданите в проблемите, които те могат да имат с общинската власт, и




  1. ръководство” на общността чрез лидерство, преценки и визия за дългосрочната посока.

Като представител, ролята на съветника е:




  • да отговаря на грижите и проблемите на избирателите

  • да улеснява потока на информация между общината и гражданите

  • да се намесва от името на гражданите при техни оплаквания пред служителите на общината

  • да изразява предпочитанията на гражданите при обсъжданията и вземането на решения

Като ръководител, ролята на съветника е:




  • да създава визия за града

  • да формулира политиката и целите

  • да формулира задачи и приоритети

  • да преглежда и одобрява бюджета

  • да осъществява наблюдение над предоставяните услуги

  • да наблюдава изпълнението.11


Роля и отговорности на общинските администратори/мениджъри

Професионалните администратори на общините, където формата на управление е съвет-администратор или кмет-съвет, имат важна роля като ефективни ръководители на вътрешната организация на общината. Според политическата програма на кмета или съвета, професионалният администратор трябва да е в състояние да даде ясни насоки, визия и високи стандарти за организацията. Администраторът задава културата и ясно комуникира мисията, ценностите и очакванията. Основните отговорности на администраторите включват:




  • да оценяват и анализират тенденциите и условията, които се отразяват на потребностите на общината

  • да следват политическите цели на съвета

  • да предоставят непредубедена информация, която е пълна и предлага и алтернативи

  • достоверно да превеждат по-общите политики в конкретни програми и услуги

  • да предоставят информацията, необходима на съвета, за да може той систематизирано да оценява програмите и услугите

  • да поддържат високи стандарти

  • да налагат ефективното използване на публичните ресурси

  • да помагат на Съвета при оценката на изпълнението на организацията.12



Отношения между съвета и администраторите

Способността на съветниците да балансират адекватно своите роли на представители и ръководители зависи от ясното разбиране на личните и обществените интереси, добрата преценка при изпълнението на тази роля и опита им в съответната работа. Успехът на съветниците обаче в голяма степен се дължи на професионалните служители, които създават рамката и инфраструктурата на добре функциониращата местна власт.


Същевременно, съветът трябва да осигурява ясни политически насоки за администратора и професионалния персонал. Ясната политическа насока от съвета за служителите често се описва като най-важният аспект на ефективността на отношенията съвет-служители.13 При форма на управление със съвет и администратор, ръководството е споделено и се осъществява в сътрудничество; то често се разглежда като по-пластично и хармонично при изпълнението на различните задължения. При формата със силен кмет, съществуват йерархични отношения между изборния лидер и служителите, като всички права и цялата власт са в ръцете на един човек – кмета – а всички ръководители на отдели отговарят пред него. Това поставя служителите в положението по-скоро да изпълняват заповеди, отколкото да осъществяват политика.

2.3 Структура и организация на общинските съвети

Вътрешна организационна структура



Комисии за децентрализирано взимане на решения

Повечето общински съвети използват децентрализираната структура на комисиите, за да направят процеса си на вземане на решения ефективен. Комисиите на съветите се занимават с такива теми като планирането и застрояването, финансите и операциите, парковете и благоустройството и човешките ресурси. Колкото по-голямо е обхванатото население, толкова повече са и комисиите. Важно е обаче броят им да бъде поддържан колкото се може по-малък, иначе процесът на работа на комисиите става неуправляем. Много важно е съветите да отработят процеса на взимане на решения в малки групи чрез комисиите.


Ефективните съвети децентрализират взимането на решения. Така решението се разглежда веднъж в комисията, преди да бъде внесено пред пълния състав на съвета за дискусии, ако са необходими такива дискусии. Комисията прави препоръка за одобряването му от съвета. Това изисква комисията да е обезпечена с професионален персонал, а членовете й да са добре информирани за подробностите в решението. Освен това, ефективното взимане на решения в комисиите изисква членовете на съвета, които не са членове на тази комисия, да имат доверие в нея. В някои обстоятелства може да се налага по-разширено обсъждане и по-високо ниво на проучване, но като цяло съветът трябва да разчита на по-малки комисии за техните преценки в политическия диалог и дебати. Ако няма доверие в процеса, съветът трябва да изгради екип и да оцени как най-добре да стигне до консенсус. Ако в структурата на комисията има пробиви, ако решенията не се вземат ефективно или се затлачват, тогава може би се налага процесът или съставът на комисията обстойно да се ревизират и преоценят.
Определяне на дневния ред
Общинските харти обикновено регламентират процеса, чрез който се формира дневният ред за заседанията на комисиите и сесиите на съвета. Секретарят на общината управлява процеса за установяване на дневния ред и проследява и насрочва онези точки, които трябва да се включват в определени времеви граници. Често експертите определят какво трябва да влезе в дневния ред и предават проекта за дневен ред на членовете на съвета за преглед, преди той да бъде окончателно приет. Съветниците имат право да искат включването на всякакви точки в дневния ред. Някои съвети изискват противоречивите точки от дневния ред да се включват със съгласието на мнозинството от съветниците. Процесът за определяне на дневния ред трябва да е напълно прозрачен. Информационните и поддържащи материали трябва да се предоставят на всички членове на съвета (в това число и на кмета) едновременно, най-малко една седмица преди сесията.

Обезпечаване на кмета и съвета с персонал


Професионалните експерти, които работят за кмета и съвета - това е тема, която трябва да се разглежда през призмата на “формата на управление”, която е избрала дадената община. Освен това, важно е да се прави разлика между кадровото обезпечаване за кмета и обезпечаването за съвета, тъкмо в светлината на формата на управление.
Така, нека да възприемем подход, при който ще разгледаме най-широко две форми на управление. При тях основният процес на професионално кадрово обезпечаване за изборните служители е различно.
Силен кмет като “изпълнителна” форма на управление
При формата на управление със силен кмет кметът действа като главен изпълнителен ръководител, той има правомощията да назначава и освобождава всички висши професионални ръководители. В някои случаи кметът може да има ограничени правомощия да посочва главния администратор, прокурор и секретар. В други случаи кметът назначава комисарите или ръководителите на отдели, като например пожарна охрана, полиция, финансов отдел, управление на персонала, паркове и отдих и др. Всички общински служители са на разположение на кмета за изпълнение на политиката и по всякакви административни дела.
Съветът при форма на управление със силен кмет не е пряк ръководен орган за професионалните служители, но има достъп до персонала при решаването на проблеми на избирателите. Когато става дума за служители, назначени изрично за работа за съвета, обикновено има екип от помощници на съвета, всеки от които обслужва по 2-3 съветници. Техните задължения са да помагат на членовете на съвета да постигат своите колективни и лични цели чрез насрочването на сесиите, проследяването на исканията на граждани, проучването на различни проблеми и програми и воденето на кореспонденция. Дори в големите градове рядко има технически служители, работещи за членовете на съвета. По принцип, в масовия случай съветниците се свързват пряко с техническите и професионалните служители от различните общински отдели, които да им помогнат при разработването на нови инициативи или в работата по жалби или проблеми на гражданите.
Форма на управление със Съвет-Администратор или слаб кмет
При формата на управление със съвет-администратор или слаб кмет обикновено има по трима служители, които отговарят пряко пред членовете на съвета, като и в двете форми кметът се счита за част от съветниците. Тези служители са управителят (администраторът) на общината, секретарят на общината и градският прокурор. Всички те трябва да служат за всички членове на съвета безпартийно и да насочват към своите служители съответните искания за подкрепа от съветниците. Възможно е в големи градове с форма на управление със съвет и управител или слаб кмет да има допълнителни служители към отдела на Секретаря на общината, които да помагат на членовете на съвета по техните организационни задължения. Във всички случаи обаче поддържащият персонал по принцип е ограничен. Както и при формата на управление със силен кмет, съветниците главно разчитат на професионалистите в различните отдели на общината, които да им помагат в нови политически инициативи, представляващи интерес за съвета, или в решаването на оплаквания и проблеми на гражданите.

Брой на общинските съветници


Броят на членовете на общинските съвети е различен и в голяма степен зависи от числеността на населението и формата на управление. Повечето съвети са относително малки и варират между 7 и 13 члена. Числеността им е действително малка, така че в тях може да протича ефективен процес на взимане на решения в малки групи. В много големите градове (като Ню Йорк например) размерът на съвета е голям и стига до 50 души, но все пак това е едно изключение, породено от размера на град Ню Йорк. В масовия случай съветите не надвишават 13 души. Нечетните числа са норма – така се гарантира, че гласовете няма да се поделят по равно. В някои случаи е прието да има равен брой съветници, като кметът гласува само в случай на равенство.

Заплащане на общинските съветници

Въпросът за заплащането на общинските съветници често се дебатира и обсъжда в Съединените щати. Времето, което общинските съветници трябва да отделят за публичната си работа, е важно за всеки човек, когато той обмисля кандидатирането си за подобен пост. Ако изборните служители не получават никакво възнаграждение, за тях ще е трудно да отделят необходимото време, за да представляват и управляват своите градове. Липсата на заплащане често означава, че само богати или пенсионирани хора могат да са във финансово положение, за да отделят като “доброволци” многото време, необходимо, за да си вършат работата. Често хора със сериозни доходи, които са обвързани с деловата общност или специални интереси, стават доминиращи фигури на местната политическа сцена. В такава среда обаче възниква въпросът дали “обикновените граждани” могат да бъдат и в действителност са представени. А това наистина е централен въпрос при създаването и поддържането на здрава местна демокрация. Това е и причината, поради която е важно местно избираните ръководители да получават заплащане. По тази причина повечето общини се опитват и действително заплащат труда на своите кметове и общински съветници по един или друг начин. Във вида и размера на заплатата и другите форми на компенсиране обаче има огромни разлики. Заплатите обикновено се базират на конкурентните скали за заплащане в публичния сектор, когато става дума за длъжност на пълно работно време. Когато става дума за непълно работно време, заплатите се основават на това доколко общината иска да поддържа длъжността привлекателна чрез, ако не друго, поне разумна надница за това непълно работно време.


Що се отнася до процеса, съветът определя годишната заплата на кмета и съветниците чрез наредба, а сумата обикновено се преглежда всяка година по времето на изготвянето на бюджета. Съветът решава и дали ще индексира заплащането си според увеличаването на разходите за издръжка на живота и в какъв процент. След това съветът гласува тези промени с приемането на годишния бюджет.
Добро правило при обмислянето на годишните индексирания е да се прилага стандартният процент за индексиране на разходите за издръжка на живота (COLA), който се прилага и към работниците и служителите на общината. Например, ако градът използва 3 на сто за COLA, тогава съветът решава дали може да си позволи да приложи този стандарт и към собствените си заплати.
Нивото на заплащане и неговото годишно увеличение често става политически въпрос. Ако на общината се налага да съкращава работници заради бюджетните ограничения в даден момент, това по принцип не е добро време изборните служители да си дават стандартното увеличение на заплатите с COLA. Те по-скоро би трябвало да са фискално консервативни и да прилагат някакви ограничения и към себе си. Ако обаче този консерватизъм остава година след година, тогава заплатите на изборните служители могат бързо да изостанат, възможността за заемане на публична длъжност да загуби привлекателността си за хора, които биха искали да се нагърбят с тази работа, стига заплащането да им позволява да го направят.
Понякога се налага съветът да решава дали не са необходими по-големи промени в нивото на заплащане. Има няколко причини, по които съветите могат да решат, че е нужно по-голямо индексиране на заплатите. Те включват някои от следните условия: (1) “догонване”, когато в миналото не са правени индексирания според разходите за издръжка на живота; (2) установяване на нов стандарт за заплатите, за да се постигне по-привлекателно положение или да се привлекат по-високо квалифицирани лица; и (3) промяна на формата на управление или превръщане на длъжностите на общинските съветници от длъжности на непълно работно време в длъжности на пълно работно време. Ако се прави такава голяма промяна в нивото на заплащане на кмета или съвета, препоръчително е датата на влизане в сила на новата заплата да е от следващите редовни избори. Така ще се гарантира, че действащият в момента управителен орган няма да награди сам себе си, без първо да се яви на избори.
Що се отнася до надбавките, които не са включени в заплатите – тези суми също се определят и индексират от съвета по същия начин както и заплатите. Типично, кметът и членовете на съвета получават суми, покриващи техните действителни и необходими разходи, направени при изпълнение на задълженията им и функционират в рамките на определена бюджетна позиция. Типичните разходи, които се изплащат по този начин, включват: пътни разходи и хотел при учебни или регионални срещи, представителни (например вечеря или кафе) с други изборни ръководители или официални гости, основни материали и доставки, бензин или средства за издръжка на лека кола, обикновен или мобилен телефон и компютър и интернет или кабелна телевизия.
Съществува голямо диференциране сред общините в САЩ по отношение на сумите, които действително се плащат на съветниците, и сумите, които се плащат като различни други надбавки. Един от факторите допринасящи за тези разлики, особено от гледна точка на нивото на заплатата, е формата на управление. И отново си струва да разделим дискусиите по формите на управление в Съединените щати по двете най-често срещани групи характеристики:
(А) Тенденции в заплащането при форма на управление със силен кмет и съвет
При форма на управление, при която кметът играе ролята на главен изпълнителен ръководител на града, съветът също често играе разширена роля. В средните до големи по размер градове със силен кмет, кметовете и общинските съветници са длъжности на пълно работно време и получават конкурентна за публичния сектор заплата. Те не могат да работят на друго място. Идеята е, че в един по-голям град, заемането на изборна служба изисква да й се отдели повече време, отколкото е възможно при непълно работно време. Времето за заседания, преглед на сложни технически материали при подготовката за политически решения и връзките с избирателите са важна и нормална част от работата при такива длъжности. В град Минеаполис, Минесота, където съветниците работят на пълно работно време, те получават годишна заплата от 60 000 щ.д.

(Б) Тенденции в заплащането при форма на управление съвет-администратор или слаб кмет


При формите на управление със съвет и администратор или със слаб кмет, по принцип се приема, че членовете на съвета ще получават основните си доходи от частна заетост. Когато се разглежда тяхното заплащане, не трябва да се забравя, че изборните ръководители не са отговорни за всекидневното управление на общинските дела. Те би трябвало да са на непълен работен ден. И, на практика, основополагащата идея при тази форма на управление е, че изборните ръководители ще са “граждански представители и политици”, а градът ще се администрира от професионални служители, назначени на пълно работно време. Заплата, която е твърде близо до заплащането на пълно работно време, би насърчила съветниците да възприемат своите длъжности като управленски, което би ги отвлякло от ролята им на законодатели и творци на политиката. Подобна заплата би могла да направи съветничеството вид кариера. Тя също така би могла да вдигне и разходите за избирателните кампании. Затова заемането на изборна длъжност се възприема като обществена работа и на изборните служители се предлага умерено възнаграждение. В типичните градове в САЩ месечната заплата или стипендия може да варира между 50 и 1200 долара. Това е доста широк диапазон, като конкретната сума зависи изцяло от решенията, взети на нивото на общинския съвет.14


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница